Япония - Страната на изгряващото слънце

              Здравейте отново, магеланци. Днес реших да ви досаждам с още един кратък разказ. И направо продължавам от там, където спрях последния път. Китайската обиколка. След едноседмичното приключение в Китай се отправихме към следващата моя мечтана дестинация, а именно най–източната част на Азия. Мечтаех за Япония повече от 15 години от съзнателния ми живот. Честно казано от датата на закупуване на билетите до кацането на японска земя, броях дните, минутите и секундите, нямах никакво търпение.

             Полетът ни бе от Шанхай до Осака чрез Japan airlines  на цена 280,00 долара на човек с времетраене  малко над 2 часа. И до днес не съм имала по-кошмарен полет от този. През цялото време имаше неописуемо силна турбуленция, а стюардесите си крещяха почти постоянно, мобилните устройства трябваше да са напълно изключени, кацането и излитането няма да коментирам дори. Наближавайки Осака и макар от птичи поглед островът ми се струваше толкова малък, че нямах обяснение как ще кацнем на него и дали ще има достатъчно дълга писта. От всякъде виждах само водата и това още повече създаде усещане за малкия размер на Япония. До тук с оплакванията от моя страна, защото въпреки, че бяхме уморени и почти забравили какво е нормален сън, още с кацането на летището в Осака, забравих за това не толкова приятно изживяване в самолета.

Навсякъде цари ред и е по-чисто отколкото в аптека, където и да е по света. Всъщност по-късно разбрах, че причината за тази чистота, е че тя е заложена в образователната им система и е задължителен предмет за изучаване още в началните училища. Иначе казано японците учат децата си още от малки да пазят чисто не само стаите си, но и тоалетни, обществени пространства и всичко друго и поради тази причина нямат нужда да наемат хора, които да им чистят с метли и други пособия улиците просто, защото са изрядно чисти. Другото, което ме впечатли, освен че говорят много тихо и спокойно, е и че тези хора са много възпитани и като че ли имат етикет за държание и поведение, който мен лично ме изумяваше. Наблюдавах ги в обществен транспорт, в заведения, в магазини така изискано се държат все едно го преподават на всички, които ги гледат в момента. С две думи има какво да научим от тях.

Летяхме до Осака заради желанието освен Токио (който ще опиша в отделен пътепис), да посетим старата столица - Киото, която лично на мен ми допадна повече. Когато се озовете на летище в Япония и трябва да се придвижите до различни градчета и забележителности задължително ви трябва карта за градския транспорт и след като се сдобихме с такива ни беше нужно време, за да осмислим къде сме се озовали и какво ни се случва. Защо? Защото цената на една карта е някъде около 6000 ¥ /което е около от 100 лева/, но като кажете, че е за двама вместо 12 000 йени, плащате мисля че беше малко над 8000 йени, но с условие след напускане на града да върнете пластиките. Така получавате карти, които са за най-основните линии в града, с линк към страница, която ви осигурява определени МВ интернет, а като пазарувате в магазините ви се връщат някакви точки в тях, които пак се превръщат в пари без да правите нещо допълнително, а някои стоки дори се заплащат с картата и на всичкото отгоре като я върнете/не е задължително/ ви връщат част от сумата, която сте платили…. И всичко това на доверие от тяхна страна? Представяте ли си?

Сдобихме се с карти, видяхме част от Осака и потеглихме с влак до Киото. Ако ме питате кога е най-добре да го посетите то е несъмнено месец април, когато са цъфнали вишните и гледката би ви оставила без дъх. Разбира се това е и най-скъпият период за посещение в годината. Аз отидох през май и вишните бяха вече прецъфтели, но магията бе непроменена.

                    Киото е един от най-красивите и най-древни градове на Япония, който е бил столица почти 12 века и е задължително да посетите, за да опознаете традициите и културата на страната. Ако имам следващ живот може би и в него няма да забравя първата си сутрин в Киото. Нямах търпение да излезна от хотела преди закуска, преди да пия вода, преди да се разсъня съвсем, просто излезнах на улицата, но този момент не мога да го опиша така, че да разберете какво изживях. Сякаш нещо ме пренасе в друга вселена, изпълнена с романтика и изтънченост и единственото нещо, за което мисля беше, че това е прекалено красив сън и не искам да се събуждам. След известно време на чист въздух сред чисти спретнати хора, осъзнах, че наистина ми се случва и аз съм в Япония! Бързо извадих списъка, който си подготвих в София с помощта на интернет, избрах подходящ за времето дрескод и започнаха няколкото дни разходки и опознаване на Киото. Всичко тук си струва да се види, дори само да си стоите в хотела пак има какво да видите. Между другото да ви кажа, че пребиваването ни в Япония съвпадна с Sanja Matsuri един от националните им празници и това влияеше значително на цените на хотелите. Всички категории звезди бяха доста завишени, след прибирането ми в България проверих същия хотел за следващия месец и цената вече беше допустима. За престоя си в Киото резервирах през Booking.com (не съм привърженичка на airbnb, но няма лошо в това, стига да ви допада мястото и да е това, което търсите).  А относно хотела ни за 4 нощувки сумата си беше доста висока – хотелът е Nagi Kyoto Shijo с много добра локация лично според мен. Ако планирате пътешествие до там наблегнете на локацията пред удобствата, ако имате колебания, въпреки че конкретно този хотел съчетава и двете. Какво ми направи впечатление – това, че в Киото най-силно си личи страхът от стихиите, визирам земетресенията, разбира се. Всички сгради са ниски, а поради ограничето пространство автомобилите в цялата страна са много мънички (марки, които не знам, но и не разбирам толкова от коли), а обурудването в хотелите е с последен писък иновативни решения в случай на земетресение, всички мебели са с компактни размери, както всъщност и самите помещения стаи, бани и т.н. Пак станах многословна затова спирам да ви тормозя с излишни писания и преминавам на посетените от мен няколко кътчета в това магично място. Имах набелязани няколко точки за посещение в града, но ще ви опиша не в реда, който ги посетих, а по реда, по който ме впечатлиха. Посочвам ви само някои от всички посетени, първо защото те ми въздействаха най-силно и второ, защото ако опиша всичко посетено ще се наложи да е пътепис в 4 части и едва ли ще ме изтърпите.

                1.       Kinkaku-ji Temple (Златният павилион )– Всъщност този павилион е будистки дзен храм и е може би най-известната забележителност от цяла Япония. От центъра на града до храма се стига след като смените 2-3 превозни средства и въпреки това извършите едни стабилни км пеша, тъй като се намира в подножието на един хълм. Работи от 09:00-17:00 и входът е 600 йени ако искаш да видиш само него, предлага се комбиниран билет включващ сребърния павилион и още едно място и аз избрах именно него, но не това е важното. Когато се озовеш на входа, те посреща огромен парк, част от който е със ситно каменист насип, но след това се преминава в наситено зелени градини и макар, че все още не виждаш нищо златно, гледайки вълшебното зелено със странни цветчета навсякъде, се чудиш дали наистина си в реалността. След разходка няколко минути пред очите ти се разкрива езеро отново наситено зелено, пълно е с хора, но като че ли просто не ги забелязваш. Цари спокойствие, чуруликат някакви птички, никой не се бута в теб и дори снимките, които си правят са с ред… изчаквайки се кротко, без да се блъскат, говорейки много тихо и докато гледаш многото хора и ярката зеленина в средата на езерото е това, което те заслепява – златният павилион. Неописуема гледка. Историята му е много интересна, през 50-те години, павилионът е опожарен от 22-годишен монах, който след това се опитва да се самоубие на хълма зад сградата. Няколко години след случката възстановяват храма в дизайна, който виждаме днес – сега е на 3 етажа, но се твърди че преди пожара не е бил толкова висок. 

Дори не знам какво да описвам под снимките като те говорят достатъчно въпреки лошото качество.

Това е невероятният Kinkaku-ji, който просто заслепява като го погледнеш.

И моя милост във върхово щастие при вида на тази гледка. 

           2.       Аrashiyama  - Бамбуковата гора Сагано, намира се в много китно кварталче в покрайнините на Киото и разбира се, тук отново се ходи пеша и то доста. Да си призная не съм виждала много гори, вече съм споменавала, че не съм голяма почитателка на природните забележителности, но тази гора със сигурност е най-красивата гора в света. Всичко в нея е вълшебно и цветовете и високия бамбук и купищата хора и всички снимащи с удивление тази прелест. Само два пъти съм се разплаквала при посещения на дадени места, които са ме оставяли безмълвна и това беше единият от тях. Звучи странно, просто една дълга пътека няколко километра, минаваща през бамбуковия лес, но наистина те омагьосва. Може би тук се чувствах най-щастливата жена на земята, ужасно романтично кътче след като се разходиш в тази гора вече си друг човек и силно се запечатва в съзнанието ти.

И самата нея в пълния ѝ блясък.

Разбира се и кадър от нас.

Виждате ме подскачаща от щастие и вълнение.

          3.       Fushimi Inari Taisha (Фушими Инари) - Един от най-посещаваните шиноистки храм светилище в Япония, създаден в чест на Бога на плодородието, ориза и лисиците. Не научих много за храма, освен че тук се води последната битка на шогуните и има много статуи на лисици, представляващи пратениците на Инари. Стана ми също любима забележителност, защото разходката под тези хиляди оранжеви порти или врати, наричат ги „Тори” като че ли са една в друга ми подейства много зареждащо. Там има какво да се прави може да хапнеш, пийнеш нещо, просто да се разхождаш или да пазаруваш всевъзможни сувенири в тази форма. Толкова различно от всичко виждано, че е просто грехота да не го видите.

Както казах тук има всевъзможни сувенири, без които не може да си тръгнете. 

Ето ги и самите тори.

Тукашните моми :))

Ето и едно от многото лисичета, които споменах.

Всъщност от цялото заснето пътуване най-много се гордея с тази снимка. Тук момичетата се забавляваха много тихо и когато им ставаше смешно се оглеждаха да не би някой да ги види и да реши, че не спазват етикета на поведение. Бяха прекрасни и дори прибраха чадърите си. В Япония е почти срамно да имаш тен и в слънце и бе слънче всички жени, а и някои мъже ходят с чадъри, за да се предпазят от слънцето.

Още едно лисиче.
     

 4.       Otagi nenbutsu ji temple – До този будистки храм се стига малко по-сложно първо с някой от автобусите с № 64, 74, 84, 94 от центъра на Киото и след това отново се изисква повече време ходене, но определено си заслужава. Той е буквално сгушен измежду хълмовете. Това е адреса ако се интересувате или ви предстои посещение: 2-5 Sagatoriimoto Fukatanicho, Ukyo Ward, Kyoto. Входът е 350 йени и е с работно време до 17:00ч. Представлява леко напомняне за о-в Бали с тези пръснати навсякъде, покрити с мъх каменни статуи над 1000 на брой, които представляват учениците на Буда. Интересното е, че всяка статуя е изваяна от различен човек. Това е храмът, сполетели го най-много бедствия и опустошения и въпреки това е възстановяван всеки път на различно място. Още с прекрачването на прага отново се почувствах омагьосана, всеки сантиметър в Япония те зашеметява от изящество, магия и едно усещане за смирение и спокойствие.

Малка част от темпъла в снимки:

Доста интересно място и е с голяма площ, но съм заснела малка част. 

Статуите са навсякъде, но повече им се любувах отколкото снимах, затова и нямам толкова добро кадри.

Покривът ми беше много любопитен, защото беше покрит с нещо подобно на слама и мъх, с разбира се друго наименование, но не съм наясно с него и това играе ролята на керемиди. 

               5.       Higashi honganji (Храмът на първата клетва) - Величествен комплекс, включващ няколко сгради, който се намира в близост до гарата и е безплатен за посетители. За съжаление и този храм е бил опожаряван през 18-ти век, но след дълги години е възстановен. Местните казват, че храмът е създаден да впечатлява и са прави. Той за разлика от всички останали сгради тук, е с огромни размери, а Залата на основателя (една от сградите в комплекса) е най-голямата дървена сграда в Япония. Залата на Амида също е с интересен дизайн и в нея се намират централния Олтар и Амида Буда. Позволено е да се снима само отвън, снимките вътре в сградите на храма са строго забранени, както и обувките. Влиза се без обувки. Просто се разхождаш из и си буквално в друг свят, в който съществува само и единствено доброто.

Без обувки както казах.

Не се заплаща вход, но мисля че го споменах по-горе. 

            6.       Ginkaku-ji Temple (Сребърния павилион) – В интерес на истината той е дървен и не разбрах защо се нарича сребърен. Като всички изброени храмове и той е много елегантен, както и очаквах. Намира се от другата страна на градината, която ви описах по-горе в първия темпъл. Отново красота в подножието на планините. Независимо дали си на пясъчната сива площадка, която е пред невероятната градина или се разхождаш по пътеката отстрани, от всяка точка те изпълват прекрасни детайли. Заслужава си и ето го в малко снимки

Това е пясъчната площадка на горната снимка, а дървената сграда по-долу е самият павилион. 

Пак е заобиколен от красив пейзаж.

Май месец е доста допло и всички търсеха сенчесто място, на което да си починат.

                   7.       Ochaya  (Чаена церемония) заедно с Квартала на гейшите – присъствах на чаена церемония и в Китай, но тук тя няма нищо общо с нея. Тук е меката, тук ще ви научат дори как да отпивате от чашата и какво трябва да чувствате, както и кой пие първи, кой сервира и още интересни неща. За съжаление имам само клипче и то е прекалено кратко, но ако може да изберете само едно нещо извън посочените забележителности, то това трябва да е Ochaya! Има няколко известни причудливи чаени къщи в Киото, които са в историческата част на Gion и Higashiyama. Предлагат всичко от успокояваща чаша чай до традиционна автентична чаена церемония. Цените са различни, но имайте предвид, че не е особено евтино, всъщност всичко в Япония е сравнително скъпичко за българския стандарт на живот.

Кварталът на гейшите

                           8.       Gion и Pontocho – ако искате вкусна вечеря, приятен бар или някой нощен клуб това са местата, на които да ги посетите. За кухнята няма какво да споделя, освен снимки по-долу, както и че българското суши няма нищо общо със сушито в Япония. Тук е времето да обърна внимание на това колко приятно педантичен на тема стил е този народ. Ако си облечен неподходящо няма да си осигуриш място за вечеря в хубав ресторант. Има задължителен дрескод, за който те уведомяват безброй малки табелки, написани закачливо около входовете на различните заведения. Подходящо облечен означава стилно облечен без тениски с къси гащи (важи и за мъже и за жени), чехли, джапанки и подобни аксесоари. Ако си неуважително пременен, съвсем любезно те уведомяват, че заведението няма свободни места, което е далеч от истината. Ако пък "заобиколиш системата" и въпреки дрескода те допуснат в ресторанта, то тогава всички присъстващи клиенти най-демонстративно се местят в другия край на заведението възможно най-далеч от теб, но за щастие това не се случи на нас, но станахме свидетели на подобна сцена. Друго, което прави впечатление, че японците също като нас са застаряващо население и това личи както в малките, така и в големите им градове, виждаш повече възрастни хора навсякъде. Всички местни излизат на вечеря с официални тоалети, консервативни са и поведението им е подобаващо, това се очаква и от вас като туристи. Подпийнали дами и господа не се допускат никъде, както и твърде шумни или по-гръмогласни компании. Другото, което е крайно неприемливо е да оставяте бакшиш. Смятат го за обида и много често ви гонят до вратата, за да ви върнат някакви дребни монети. Обикновено бакшишът е включен в сметката и плащаш точно толкова колкото пише. Ето и малко снимки на вкусотии и случайни кадри от града.

Двете крайности или напълно сурова храна или всякаква темпура (пухкава панировка).

Всеки суши бар е с електронно меню. Зелен чай пият и тук, като в повечето заведения е безплатен и има постоянна гореща вода на всяка маса, с която си доливаш чашата, за да имаш чай сед като веднъж го изпиеш. Електронно се поръча и смеката. А и като се замисля там няма нещо, което да не е електронно включително и тоалетните чинии. 

Това няма нужда от пояснение, предполагам.

Сушито тук се приговя пред теб на повечето места. Избираш си риба в менюто или аквариума срещу масите и се филетира пред очите ти. Ориз почти не сервират със суровата риба, както сме свикнали в Европа. Всичко е познатите ни Нигири хапки, с много малко изключения на хосомакита.

На мен гьозата ми остана любимото ястие и до днес като го видя в някое меню си го поръчам. Друго, което опитах за първи път е греяно саке - влюбих се.

Освен риба, предлата много разнообразно вкусно приготвено месо.

А тези вендинг машини са навсякъде, буквално на всеки два метра. Винаги има хора пред тях, използват се денонощно и са за предпочитане за пазаруване на напитки сред японците

И последни порции суши

                   Това е само малка част от видяното от мен, защото този приказен град крие безброй забележителности и възможности. Ако ме попита някой с какво ще запомня Киото определено с богата история и култура и вкусна храна. Скоро ще ви опиша и преживяването ми в Токио. Несъмнено Япония - страната на изгряващото слънце е блян и скъпа мечта за всички ни, но е и неземен рай, до който пожелавам на всички да се докоснат по-скоро, ако вече не са го направили. Ако пък сте го посетили най-сърдечно ви желая да повторите и запечатате дълбоко тези чудни моменти на щастие. Няма нищо по-хубаво от това да обикаляш различни континенти, а ако няма възможност за физическа обиколка, то винаги може да започнем да го правим виртуално и да опознаваме нови нюанси от света, защото всяко кътче е прекрасно! Приятен ден на всички🤩😃