Япония, Фуджи и планината Коясан

Здравейте мили пътешественици! С огормно удоволствиe чета страхотните разкази и пътеписи тук и дойде време да се опитам! и аз да споделя нещо от нашите преживявания по не толко популярните места из Страната на изгряващото слънце. Не искам да разказвам за Токио или Киото, Осака, Нико - тия места вече са ясни. Тук специално имаше толко много информация и готини разкази, и най-вече споделеното от Александра (AlexandraKo)която беше описала нейното пътуване толкова хубаво и подробно и се водихме от съветите й почти навсякъде! Благодаря!

Начало

Започвам направо от ден 6 - последната ни вечер в Токио, която беше ознаменувана с това, че за първи път намерихме правилният изход на гара Шинджуко, от който ни беше най-близо квартирата! Знаете ли как го намерихме? Сега ще ви кажа - не го търсихме изобщо!! Искахме да излезем на друго място, където имаше голям магазин Забавно място е тази гара, толко време се разправяхме с един служител на компанията JR, а после и с други разни неориентирани, неразбиращи ни японци )) като цяло, ако чакате на опашка, за да си купите билети или за някаква информация, винаги се редете при момичето! Може би не е на 100% вярно, но в нашия опит момичетата бяха много по-светнати и в час, в сравнение с момчетата

Трябваше да си купим разни неща за катеренето към вулкана на следващия ден, защото знаехме, че всичко е затворено там по пътя и трябва да носим вода основно и някакви неща за хапване, понеже по предварително инфо в хижата е скъпо. Сега мога да кажа, че водата за малко да не ни стигне, оказа се, че наистина трябва да си носим по минимум 2л на човек (да тегавичко е нагоре, ноооо там наистина няма нищо на тоя пуст вулкан!).

Ден 7 - тръгваме!

Някакси като тръгвам за планина винаги се вълнувам, още докато си връзвам връзките на туристическите обувки и си представям какво ме чака! Доста късно тръгнахме, или поне доста по-късно от предвиденото - 8 сутринта, като се забавихме допълнително от няколко задачки, които се провалиха предната вечер - обмяната на JR пасовете, с които щяхме да пътуваме до Осака, след като слезем от планината, и купуването на билети за влака до Готемба. Момичетата (повтарям мо-ми-че-та) от офиса на JR бяха супер готини, страшно бързо и експедитивно ни направиха пасовете, издадоха ни билет за част от линията, че дори една мила женица се обади в хижата да ни потвърди, че работи. Ураа, ще има къде да спим на тоз вулкан! Ние бяхме чели на много места, че работи, но не можахме да се свържем от България, а и от Токио, докато бяхме там звъняхме, но никой не вдигна.

Тук трябва да отбележа кооооолко чудно те гледат като им кажеш че ще се качваш на Фуджи извън сезона! Ооо, ама то е много опаааснооо! По-добре не се пробвайте, всичко е затворено, няма работещи хижи по пътя (все едно те ще ни качват на гръб, хижите), няма тоалетни (ха ха, то по-добре че ги нямаше, с тия 300-400 йени дето искаха! по принцип в Япония се помещават най-хубавите, чисти и поддържани тоалетни, които навсякъде са абсолютно безплатни, освен по Фуджи, там просто няма вода и си е тегаво), времето е студено и други подобни. ОК планината е висока, качваш се почти на 4000м, въздуха си е разрден и се усеща, обаче това е Япония! ЯПОНИЯЯЯ ехоо, вие знаете ли ние от къде идваме? Всичко там е толкова добре уредено!!! Навсякъде имаше табели, въжета (за да не паднеш или кривнеш от пътеката) да не говорим колко хитро бяха направили два маршрута - един за качване и един за слизане, които бяха много удобни в своята си посока Абе ако искаш да се утрепеш ще ти е трудно, с две думи

Единственият фактор, който може да попречи на изкачването е времето или ако подцениш планината. В планината времето се мени страшно бързо и както е хубаво и приятно може да задуха зверски, или да падне мъгла за секунди. Тези неща не бива да се подценяват и ние си знаехме, че може и да не успеем да се качим до върха, ако не случим на условия. За това и искахме да тръгнем по-рано, да сме сигурни, че ще стигнем на хижата по свтло. Както се оказа в последствие, добре че не стигнахме по-рано горе

Самото пътуване до началната точка на пътеката протече в няколко етапа - първо с влак от Шинджуко до гара Шин Мацуда с линиите Odakyu Odawara, които са частни и не се покриат от JR паса (за нас нямаше знаение, защото паса щяхме да го ползваме чак от следващия ден) След това от гара Мацуда (която е на 100-тина метра от Шин Мацуда) с лините на JR до гара Готемба. От Готемба се взима автобус, който те качва в планината на около 1700м за старта на пътеката Субашири. Избрахме този маршрут просто защото по него е единствената работеща през Септемвр хижа - Тайо Кан. Иначе има много маршрути и варианти за изкачване.

Горе на петата станция (както наричат началото на пътеката) си кипеше животец и хич не личеше, че е офф сизън. Една мила баба ни посреща веднага с някакви купички със съмнителна течност, която беше гъбен бульон. Много се гордеят с гъбите си там, дето ги берат от горския пояс на вулкана и правели страхотни деликатеси... не на нас тия, мерси, сигурно пак ще има водорасли и риба! Но иначе бульончето не беше лошо. Готината баба ни дадеи и карта на планината, ехее ама каква карта! Супер готина и подробна и на английски! )))

Нагоре по пътеката беше много приятно, като изключим постоянното ходене в облака. Фуджи си има едни облаци дето си седят около него целогодишно според мен, като мантията му, или като някой воал Дори и в най-ясния ден пак се появяват от някъде, проклетниците, и скриват всичко! Но пък като се изкачиш над тях е мноого готино

Субашири пътеката върви в началото почти изцяло през гора, което я прави по-приятна от останалите - те са почти само по камениста, гола и черна част. Ама не си представяйте гора като нашата, а по-скоро някакви странни разтителности и много интересни малки брезички, има си нещо тропическо в цялата история

Красиви бяха есенните лиса на фона на черните вулканични камъни! Сигурна съм че японците имат дума за това!

Като за извън-сезонно имаше доста народ по пъеката (доста - разбирай тук таме разни тиристи, щото по време на сезона се качват хиляди, хиляди хора и даже става задръстване по пътеките!) Естествено едни сладури веднага ни спряха да си побъбрим, да ни питат от къде сме (е няма как да не спомена, всички Японци знаят какво е туй чудо България и къде се намира!!!) и след това естествено да ни кажат колко ужасно опасно е да се качваме и как по-добре да се откажем. Да, добре, благодарим, много сте мили, ще видим ... или старата тактика "кимай и се усмихвай"! Иначе са супер мили тез японци, много услужливи и все гледат да помогнат, даже и когато не знаят как и повече те объркват.

До хижата стигнахме много по-бързо от очакваното, за около 2 часа и пловина. Сега ще ви покажа хижата, готови ли сте, барабани и драматична музика.....

Защо толко драматично? Огледайте я добре, тя побира 170 човека :blink: ама сериозно, е ок де, сигурно 170 японци... верно по-дребнички са от нас, но! Тази хижа беше наистина феноменална, и цената на нощувката също беше феноменална! Ние се бяхме настроили за нещо готино и японско, тези артистични, интересни, шантави японци 100% са сътворили чудеса по хижите си и сега ще се насладим на някаво супер дзен изживяване в много уютна обстановка.... мда ама не. Вътре беше наистина доста потресаващо, мога да заявя с чиста съвест, че в българските хижи е мнОООго по приятно.

това са специален вид японски цървули, с тях се ходи само в определени тоалетни :P

Посрещна ни един сладур, който с доста мъки се справяше с английския и ни въведе през дверите на Тайо Кан - тук моля са тоалетните, вие като гости на хижата може да ги ползвате безплатно! О! егаси кефа, даде ни и Тойлет Пасс за навръщане, леле, е сега ще се наползваме на безплатна тоалетна :lol: А ето тук моля се събувате, ето по една найлонка да си сложите обувките.. неее с тези чехли се ходи само до тоалетна, освен в ей тази тоалетна, в нея може само боси! в спялните не може, там ходим само боси... моооляяя? Абре ти луд ли си? В тоя студ боси да ходим??? Добре, казваме си, може пък вътре да е по-топло дай да видим, взехме си найлонките с обущата и влезнахме вътре...

Симпатичничко е, обаче хииич не е топло.. имаше една жена която седеше до печицата, там май беше единственото топло място.

Ето тук ще спите вие, 5 човека. Ехееее сигурна съм че на това място настаняват минимум 10 по време на сезона, ние сега ще се ширим като царе тук иначе не знам как го докарват до 170....

тук се ширим ние

тук са съседите

тези завивки никога не са ги прали... ама наистина никога....

А ето това тук, моля, е столовата, тук можете да си ядете вашата храна (бяхме му казали, че няма да му дадем 30лв за ориз със супа и чай!).

Влизаме ние и питаме, може ли да изпием по един чай? Една женица ни гледа известно време, с жестове обяснихме и тя разбра и вика чакай, чакай, по-късно ще може... мии добре, върнахме се в спалнята и викаме дай да се пооблечем, че ще умрем от студ тука, а бяхме добре загряли.

Облякохме се и си легнахме малко и след известно време идва нашият сладур и вика, елате сега може да си ядете храната, ок ще дойдем, но първо да се стоплим, настанихме се до печката и си се греем щастливо, а онзи пак идва, заповядайте моля да си хапвате, добре, добре, ще дойдем усмихваме се ние, обаче той след малко пак довтаса и вика, ама ако не дойдете сега после няма да може! Е как, затваряте ли столовата? Не, оказа се, не я затварят, но не може да ядеш когато си искаш явно... Добре дай да ходим да ядем, то се е видяло, че иначе гладни ще си останем. Разбира се, там се седи на пода на една голяма маса всички, аз пак се чудя - 170 човека..

Извадихме си хлябовете и някакви консерви и междувременно позяпахме другите гости на хижата - един чужденец с японка, група младежи и група по-възрастни, имаше един много готин дядо, който ядеше с клечките ориза адски прецизно след вечерята, която се сътоя в 5 следобед, ни казаха, че към 6 вече се ляга да спим, понеже някои хора тръгват към върха още в полунощ, за да са горе за изгрева, а в 8 вече гасели лампите и се пазело тишина. Това обаче май беше пропуснал да го каже на всички...

Спомняте ли си обувките в найлонките? Мдааа, много е забавно, защото всяка група имаше различна идея за изкачване, едни тръгваха посреднощ, други по-късно, трети призори... и всичките си шумкаха наволя с найлонките, светеха с челниците си дооста несъобразително, а да не говорим, че имаше една лампа над вратата, която цяла нощ не изгасиха, абе никаква планинарска и хижарска култура... а аз съм си сложила телефона под завивките, да не би алармата ми да попречи на някого ха ха. Обаче това бързо го забравихме като станахме, защото слънцето ни поздрави с първите си лъчи над облаците...

Някъде в един сайт попаднахме на списък с 10 неща, които задължително трябва да направиш в Япония (мисля че изпълнихме 9 от 10 хахах, само публичната баня пропуснахме). Едно от тези неща беше да закусваш риба... е ние си носехме консервички, и понеже сутринта гледахме да се ометем от гадната хижа възможно най-бързо, закусихме на ето това великолепно място, където даже и консерва с риба не беше толкова гадна закуска...

Фуджи е доста стръмен вулкан, все баир нагоре, и все баир, няма къде да си починеш, ходейки по равно. Хижaта беше на около 3000м надморска височина, трябваше да качим още около 700 вертикални метра, което по план трябваше да ни отнеме около 2 часа и половина. Плановете са хубаво нещо, най-вече за да си знаеш, как няма да стане това дето го плануваш Ходенето нагоре беше доста, доста бавно, главно заради разредения въздух, но и стръмното помагаше Не бива да се бърза, защото после става още по-трудно. Още като тръгвахме от хижата, аз спрях да си поснимам и след това се забързах да догоня групата, голяяма грешка, след това 5 пъти спирах да си поема дъх и да си оправя дишането. Но пък гледките бяха толкова интересни и различни, нямаше как да не им се радваме, въпреки умората.

По пътя има много от тези портички, които се наричат тории и в храмовете означават прехода ти от материалния в духовния свят! Колко подходящо да ги наслагат по пътя към върха! Също така и бяха много хубава краткосрочна цел, гледаш следващата и си казваш, само да я стигна и ще спра малко да си почина

Накрая, като се изкачих, чак не можах да повярвам, от долу изглеждаше толко близо, а все ходиш ли ходиш и не стигаш. Горе беше много готино, имаше едни прекрасни дървени шезлонги, на които можеше да си полегнем и да си починем на слънце. Уцелихме перфектно време, слънчево, ясно (като изключим на Фуджи облака, който както казах вечно е там!) и топличко.

Слизането надолу ни плашеше доста, имахме разписание на автобусите и кога е последният, който може да ни свали до гарата, и решихме да не се помотваме много на кратера, а да се тътрим полека надолу. Обачее, японеца е хитър! Нали ви казах, че има 2 пътеки, една за нагоре и една за надолу, е тази за надолу беше страхотна! Слизането винаги е много тежко и, за мен поне, доста по-неприятно от катеренето, но по тяхната пътека си беше адски кеф - тя беше само камъни, чакълче и черен пясък, през които можеше да се пързаляш надолу като със ски. Катеренето на тези около 1700м от началната точка до върха ни бяха отнели повече от 4 часа, а ги слезнахме само за 2 и се добрахме до по-ранния рейс тамън на време.

Част втора

След балгополучното ни слизане и с благословията на Фуджи Сан, бяхме невредими, като изключим една ужулена длан. Долу в Готемба първо се напъхахме в магазина, за да се хидратираме и да си вземем храна за влака, защото по време на самото изкчаване не ядохме почти нищо и долу, вече спокойни и на нормално гъст въздух, изгладняхме

Забравих да спомена че багажът ни беше заключен в шкафчета на гарата, а за нагоре бяхме взели само малки ранички с най-необходимите неща - полар, яке за дъжд/вятър, термобельо и малко храна + много вода.

След като си прибрахме и окомплектовахме гоемите раници, се запътихме към следващото приключение - везеното на Шинкансен - супер скоростните и готини влакове. Трябваше преди да стигнем до него обаче да се потътрим с разни регионални линии, които са страшен купон. Те приличат повече на метро, отколкото на влак, и вътре никога няма място да седнеш Според листчето ни с разписания и маршрути, имахме да се возим една спирка до голямата гара, от която щяхме да хванем линията за Осака. Обаче тази една спирка се оказаха поне 5 и замалко да си останем на една супер миниатюрна гаричка...

ето ги тия красавци

това е тоалетната във влака

Влака се движи с около 300км/ч, естествено ние веднага извадихме GPS-ите, за да проверим, верно ли е толко бръз почти го докара до 300, някъде около 270 му беше средната скорост. Когато се разминават 2 влака е най-яко - първо има страшен удар от въздушните струи, после все едно не се разминават - гледаш през другия влак като през прозорец... при тая скорост само много големи обекти могат да се забележат.

Важно е да се внимава с тия влакове! Много са опасни!!! Защотоо ставали били такива работи...

селфи стиковете са смъртоносни! (а честно казано всички японци си имаха...)

В Осака спахме 4 нощи, като през дните обикаляхме Киото, Нара, Химеджи. Беше много забавно, особено с мускулната треска която бяхме добили от слизането от планината Квартирата ни се оказа не много близо до гарата/спирка на метрото ииии имахме едни 2.5км които изяждахме за закуска и вечеря всеки ден. Да видиш ти, мускулна треска!

След Осака се качихме пак в планината.

Бяхме си запазили 2 нощувки в един будистки храм над градчето Кавачинагано, близо до Оскака. Там беше наистина интересно, първото и най-готино нещо беше, че монахът, с който се бяхме уговорили, дойде и ни взе с кола от гарата, което беше много мило Преди да идем, той ни беше предупредил, че условията не са много добри, няма баня, тоалетната е с яма и пр., но стаята която ни дадоха беше супер приятна и чиста (дааа доста по чиста и хубава от тази в пре-скъпата хижа...)

Вечерта Сузуки Сан ни направи барбекю и то какво! Това беше най-вкусната храна, която ядохме от целия ни престой - вече над 10 дена. Как корейците правят барбекю - Основната разлика е, че не ядат хляб, а всичко се увива в марулка, супер свежо! Важно е и кимчи-то - лютичко корейско зеле, като туршийка е малко

Беше една много весела вечер, с много смях и мноого ядене отядохме си за всичките дни преди това!

Престоят при монасите беше наистина нещо много различно - храмът не е комерсиален, поддържат го само двама монаха, единият е кореец, той беше шефа там, Сузуки Сан само помагаше. От време на време идват монаси на обучение, но рядко. Беше много спокойно, планината беше много красива, въпреки не доброто време. Сутринта в 5 часа ни събудиха за сутрешна медитация

това също беше доста забавно, нямаше как да го пропуснем - веднъж в живота е! Лошото на тази медитация беше, че е в 5 часа... дооста раничко, после цял ден дремахме по влаковете (а не е като да се возихме малко)...

Всичко там беше готино и останахме доволни, тоалетната беше единствената гадна тоалетна сигурно в цяла Япония, защото беше доста ароматна... да, тези в хижата, при все че нямаше вода и трябваше да си сипваш с чирпак, бяха доста по-немиризливи (едно хубаво нещо на тая хижа, ей!)

Този ден, който започна така свежо, още по тъмно, бяхме предвидили да посетим свещената планина Коясан - място където има страшно много храмове и едно грамадно, много старо и много красиво гробище. Да точно така, гробище! Беше страхотно, това беше едно от местата, на които ни хареса най-много, защото японското гробище си е направо забележителност - личеше си, че доста от камъните и статуите там са древни, имаше погребани самураи и господари, и всякакви хора, на чиито надгробни камъни често имаше рисунки, цели скулптури, бюстове, домашни любимци и какво ли още не. С големи бувки бяха изписани и фирмите в които са работили...

В Япония не е прието да си сменяш работата, започнеш ли в една компания, си оставаш там, дет се вика, до живот... Навлиза вече и при тях тази "нова" идея за смяна на кариерата, или на работното място, но доооста бавно навлиза, все още не могат да го приемат, казват, че е много трудно да си намериш втора работа, ако си напуснал първата, а ако недай си Боже са те уволнили, по-добре да си направиш сепуко... та явно за това такова главно място бяха отделили на компанията, за която починалия е работил...

Разходката из тези древни и не толко древни камъни беше страхотна, много релаксираща, навсякъде имаше едни грамадни дървета, гората беше величествена. Няма какво много да разкажа за това място, ще оставя снимките да говорят

Беше пълно с японци там, като цяло навсякъде най-многобройните туристи, които срещахме бяха япониците, с изключение на изчакването на Фуджи, където само разни луди чужденци като нас се бяха юрнали в това опасно време и двама, трима японеца

Обиколихме доста от паркчетата там, дори се покатерихме на нещо като хълмче, което в картата ни беше описано като връх!, подремахме на един празен паркинг (медитирахме ) и после се метнахме на въженото влакче, обратно към Кавачинагано...

Престоят ни беше към края си, оставаше ни само една последна нощувка в Токио, едно последно воезене на Шинкансена и последен шопинг за подаръци Ако трябва да опиша пътешествието ни из Япония с няколко думи, това ще са: влакове, риба, красоти и много трамбоване! Всичко беше интересно, различно, красиво, ново! Ние обикаляхме толкова много, почупихме се от ходене, и някак си, като си дойдохме тук, бях с чувството, че сме видели всичко... а колко много още остана за следващия път!

Завършвам с една снимка на Фуджи от самолета. Да, еейй там бяхме! Нереално! :)

край! чао Япония, до скоро!