ВЕКОВНА УЗБЕКСКА ТРАДИЦИЯ С МОДЕРНИСТИЧЕН ПРИВКУС
В един по-пестелив на слънце февруарски ден ми се прииска да напиша за нещо цветно, колоритно, любопитно.
Спомням си пътешествието ни в Узбекистан. Държавата в Средна Азия, която пази толкова смайващо красиви паметници на своята култура. Сега обаче ме връхлетя спомен не за площад Регистан в Самарканд, не и за минарето Калян в Бухара, нито за Мавзолея на Тамерлан Гур Емир. А за една удивителна народна традиция, за която никога нищо не бях прочела, или дочула.
Екскурзоводът ни на място Гарик се оказа млад, много симпатичен, много разговорлив и знаещ човек. Той толкова силно държеше да ни разказва надълго и нашироко и да ни показва своята страна! За мен неговите възхитителни беседи бяха като манна небесна. Да науча толкова много от местен екскурзовод! Зяпах го с широко отворени очи, а вероятно, някога и с…полуотворена уста. Но придружителката на групата ни от България – прекрасната Гузалия Танкишева, съпруга на българин, доста често се налагаше деликатно да прекъсва пространните му обяснения, които непрекъснато се разклоняваха в нови и нови връзки с темата, за да го върне на конкретната забележителност, пред която стояхме. Все пак тя ни водеше по определена програма.
Гарик беше строен млад мъж, с добре сложено и съразмерно тяло. Онова, което някак си излизаше от това определение, беше…неговият сплескан тил. Видимо, но не крещящо. Ако не се загледаш, няма и да го отбележиш. Но в моето съзнание някъде се рееше възприятие, че неведнъж съм виждала подобни форми на човешки глави: щироко лице с леко монголоидни черти и посплескана отзад глава.
Е, дойде време да ми обяснят и да науча нещо и за тази човешка особеност. Това се случи, когато се бяхме насочили към мавзолея Чешма Аюб/"Източникът на Йов"/ в Бухара и пътем пресичахме един импровизиран открит пазар. Изведнъж Гарик се спря, показа ни някакви издължени дървени тръбички и попита знаем ли какво е това? Започнахме да гадаем: лули, канелки за бъчви, вретена, свирки….
Не, каза Гарик. Наоколо видяхме едни дървени бебешки люлки, някои открити, други забулени с красиви разноцветни покривки. Той повдигна едно покривало и там видяхме бебе-кукла. Увито по всички правила, като че ли е заспало невръстно детенце. Гарик взе в ръка една от онези „лули“ и ни показа за какво служи тази дървения. Тръбичката се поставя между краченцата на бебето, като в нея се вкарва…половото му органче. Съоръжението се казва сумак, поставя се на детето в люлката, детето се повива така, че да не мърда и така пролежава дълги часове.
Това е стара узбекска традиция в отглеждането на децата там. Възприета е, защото преди години узбекските семейства са имали, доколкото аз разбрах, не по-малко от 3 деца и майката не е имала възможност да се занимава постоянно с бебето. Тя просто го е увивала стегнато, за да лежи неподвижно, извеждала телесните му течности с този сумак и не се е налагало цял ден да му сменя пелените, да ги пере и да ги суши.
Как се поставя сумак на момченцата, е все пак обяснимо действие. Но такива дървени тръбички са поставяни и на момиченцата. Тук сумакът е в по-различна форма, но пак върши нужната работа – да отвежда урината на бебето извън пелените му.
Така, лежейки неподвижно по гръб, главичките на бебетата се посмачкват отзад и показват, че такива деца са отглеждани във времето на тази странна традиция. Посплескани са главичките и на момичетата, но те не са толкова забележими заради женските коси. Постепенно методът загубва популярност, въпреки, че не е изчезнал и до днес. Дори живеещи в чужбина, узбекски семейства го поддържат, за да поддържат своята национална идентичност. Но завързването на бебетата вече се прави повече за кратко време - например за следобедния сън. Бяхме на гости на семейство с мъж- узбек и съпруга – рускиня. Млади и образовани. Посрещнаха ни на двора си, сготвиха вечерята пред нас на външно огнище, заседнахме на масата на открито и се насладихме на умението на домакините. Около нас щъкаше едно живо, забавно момченце на 3-4 годинки – малкото им дете. Попитах рускинята те използвали ли са сумак при отглеждането на своите деца? Отговорът беше положителен и дамата дори предложи да ни покаже люлката. Но кой оставя недояденият топъл, вкусен пилаф! Казахме, че вече знаем как изглежда тя...
Самата люлка е не по-малко интересна от бебешкия сумак. Нарича се бешик и се изработва най-често от върбова дървесина, но вече и от черница и бор. По принцип - само ръчно. На дъното на легълцето има широка кръгла дупка, на която отдолу се закрепя съд - глинен или пластмасов, наречен тувак. В него се събира урината на детето. Люлката се поставя на конструкция, която позволява тя да се люлее. Украсява се с интересни резби, амулети, орнаменти. Боядисва се в различни цветове – бяло, жълто, червено, синьо, зелено. Оцветяването не е с прост, обикновен, произволен рисунък, а това са орнаменти със сложна система от символи, предназначени да защитават детето и да му пожелаят просперитет. Всеки детайл има своето магическо или практическо значение. В люлката се поставя специален матрак с отвор над тувака и широки памучни ленти, с които бебето се завързва така, че да остане в правилната позиция над тръбичката, отвеждаща телесните му течности – сумака.
Традиционните люлки са много разнообразни и за различните региони те се изписват и декорират по уникален начин, превръщайки се в произведения на изкуството. Покриват се с колоритни покривала от кадифе, коприна, бродирани тъкани, тежки капитонирани завивки или мрежи против насекоми. Свързани са с един от най-важните семейни ритуали – Празник на люлката/Бешик Туй/. Той се провежда 7, 9 или 40 дни след раждането на бебето. Тогава, с тържествена процесия, с музика и танци, бабата по майчина линия подарява избраната от нея люлка в дома на младото семейство, или, както става сега, в по-модерните времена, в ресторанта или в някоя зала, избрани за събитието. Този празник е един от силните пазители на узбекската културна идентичност.
Двете тръбички сумак, които ние оприличихме на канелки, дудуци, лула и вретено
Една готова за употреба люлка бешик
Така се овързва бебето, за да лежи неподвижно часове наред, при което главичката му придобива леко сплескан вид отзад
Тук се поставя тувакът - съдът, в който цял ден - или сега за по-кратко време, се изливат телесните течности на децата
Това е бешик за момиченце. Точно до главичката му е поставен сумакът в женска форма
Дупката за тувака
Сумаци за момченца
И сумаци за момиченца
Днес вече люлките се произвеждат масово от дърводелски предприятия и не носят само традиционните елементи, а имат нови украси и модерни покривала
На тези вероятно скоро ще им подарят люлка
Площад Регистан в Самарканд - обект на ЮНЕСКО
Медресето Барак Хан, част от религиозния комплекс Хаст Имам в Ташкент, където се намира най-старият коран на света - Корана на халиф Осман от 7-ми век
Мавзолеят Гур Амир на Тамерлан в Самарканд - обект на ЮНЕСКО. Името му означава Гробницата на краля и Тамерлан е погребан тук,
макар че за него била приготвена тази гробница в комплекса Дор-ус-Саодат в Шахрисабз,
но, поради влошено метеорологични условия, не са успели да стигнат до там.
Минарето Калян в Бухара-обект на ЮНЕСКО
Минарето Калта Минор и минарето на джамията на строителя му Мохамед Амин Хан в Хива. Калта Минор - обект на ЮНЕСКО. Наоколо - камилски керван по Пътя на коприната
По Пътя на коприната в пустинята вече има екстри - луксозни ресторанти и осъвременени юрти
Твърди се, че философското течение зороастризъм води началото си от Иран, но истината е, че то възниква - или се установява, още през 12-10-ти век пр. Хр. в района на Хорезм, днешен Узбекистан. Счита се , че пророкът Заратустра е написал тук свещената книга на философията - Авеста. В чест на 2700 години от това в гр. Ургенч е издигнат този паметник в парка "Авесто", където има и музей за историята на зороастризма с 2000 експоната
Тук ни свариха ориза
След това му добавиха зеленчуци и месо. Получи се много вкусен пилаф/плав/ - узбекско национално ядене
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега