Кралство Чампа, Виетнам

                                                                         Кралство Чампа

Екскурзията ни във Виетнам включваше един по-малко познат за туристите обект, който се казваше My Son Sanctuary .Намира се на около два часа в посока от Да Нанг и може да се каже,че е един от най-древните археологически паметници във Виетнам.

Няколко изречения за народа,сътворил това чудо :

Кралство Чампа е държава (обединение на княжества), съществувала през VII - XVII век на територията на съвременния централен и южен Виетнам, наследник на известното през II век княжество Lin-yi или Lâm Ấp .Достигнала своя апогей през X-XI век, кралство Чампа е подложено на нашествия ,от север ,на виетнамската империя и около 1470 г. е превзет главния град на Чампа – Виджай ,а в края на XVII век кралството е погълнато от завоевателите и през 1832 г. става васал на виетнамския император Minh Mạng.

My Son Sanctuary (Ми Сон)

Ми Сон (на виетнамски: Mỹ Sơn) е античен храм , построен от народа Чампа, който е управлявал тези земи в продължение на 1600 години. Храмът е построен в чест на индийски бог Шива. Първият храм на комплекса датира от 4 век. Смята се, че първата постройка е от ерата на крал Фанхуда, който води голяма война срещу китайската окупация във Виетнам (380 до 413 г)

My Son вероятно е най-дълго населяваният археологически обект в Индокитай. Сградите са релефни,украсени с множество надписи,рисунки и скулптури,както и с други архитектурни елементи. Там Чампа описвали своите победи,като отдавали почит на Шива.Това продължава до 1263 г.от 1402 My Son преминава в ръцете на виетнамците.

My Son Sanctuary (Ми Сон) е построен в равнината Quang Nam,на равно място, с радиус около 2 км,на около 300 м н.д.в.,където някога е било дъно на пресъхнало езеро.Равнината се пресича от река Khe Thẻ,спускаща се от планината núi Răng Mèo в малък каньон.Името Mỹ Sơn означава „Красива Планина”.

 Храмовете са строени в продължение на десет века .непрекъснато са се развивали и са били „сърцето” на родината,управлявана от Dua Clan (клан Дуа) и която обединява всички кланове Cham в едно кралство -Кingdom of Champapura (Sanskrit for City of the Cham people)-Кралство Чампа през 192 г. През IV-XIII в. тази уникална култура, на брега на съвременния Виетнам, дължи духовния си произход на индуизма и построява много храмове на индуистките божества като Кришна и Вишну, но преди всичко на Шива.

Паметниците ,които са от най-голямо значение, са тези от Светилището на My Son.В кулите на храмовете има голямо   разнообразие от архитектурни елементи, символизиращи величието и чистотата на планината Меру, митичния свещен планински дом на хиндуистки богове в центъра на Вселената, който сега символично се възпроизвежда на Земята в планинската родина на хората от Чампа. Те са изработени от тухла с каменни колони и украсени с барелефи от пясъчници, изобразяващи сцени от индуската митология. За свързващо вещество са използвали сока от местните дървета.Тяхната технологична изтънченост е доказателство за инженерните умения на Чампа, докато сложната иконография и символиката на кулите-храмове дават представа за съдържанието и еволюцията на религиозната и политическа мисъл на Чампа. Храмовете на хиндуистките кули на светилището " My Son " са разположени в добре защитена местност,с ясно определени граници. През 1928 г. на територията на храмовия комплекс има 68 сгради,от които 25 са били идеално запазени. Голяма част от архитектурата му е разрушена през 1969 г. от американските бомбардировки през виетнамската война и сега има останки на около 20 от тях.

Съществуват осем групи от 71 стоящи паметници, както и археологически паметници,които са все още под земята и представящи пълната историческа последователност на изграждането на храмовите кули на обекта, обхващащи целия период на съществуването на кралството на Чампа.

Опазването на паметниците на My Son започва в началото на 20-ти век, след началото на откриването им в съвременните времена от френски археолози. По време на Втората световна война, Първата индокитайска война и особено по време на Втората индокитайска война много кули са били повредени. Въпреки това, консервационните работи са извършени и останалите храмове на кулата са запазени и добре запазени.

Обектът е изложен на риск от тежки климатични условия, като наводнение и висока влажност, макар че разширяването на потока и изчистването на околната растителност свеждат до минимум тези въздействия. Остава траен и въпроса за възможното наличие на неидентифицирани, неексплодирали боеприпаси в границите на буферната зона на обекта, което е засегнало археологическите проучвания на новооткритите райони, възстановяването на осем от тях , както и представянето на тези обекти на посетителите.

За автентичността на My Son  ние разбираме от Henry Parmentier, в началото на XX век.Разследването на историци, археолози и други учени отбелязва значението на обекта ,от неговите паметници,които са шедьоври на тухленото строителство от този период, както по отношение на технологията на тяхното изграждане, така и поради на техните сложни декори с издълбани тухли.

My Son е признат за национален обект през 1979 г. от Министерството на културата и като специален национален обект през 2009 г. от правителството. А от 1999 г. My Son е в Списъка и на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 Цялостната отговорност за защитата на собствеността се носи от Министерството на културата, спорта и туризма, което работи чрез отдела си за опазване и музеология. Тази отговорност е възложена на отдела на културата, спорта и туризма на провинция Quang Nam, който работи в тясно сътрудничество с Народния комитет на окръг Duy Xuyen. Отчетени са и специалните нужди на историческото наследство в Националния план за развитие на туризма и в Генералния план за социално-икономическо развитие на окръг Дуй Ксуен.

Стратегия за преразглеждане на Генералния план за опазване на My Son се разработва като част от настоящия проект на ЮНЕСКО за световното наследство на Азиатско-тихоокеанския регион .След обединението на Виетнам през 1975 г. работата по опазването започва отново сериозно и сега опазването на обекта е с висок стандарт, като националните и международните екипи работят на място.

Дори след получаването на статут на световно и културно  наследство, My Son остава относително непопулярна дестинация сред туристите.Едва 1/5 част от всички туристи ,които идват в провинция Quang Nam ,намират време за посещение на този уникален храмов комплекс.