Ао Нанг, Банкок и още нещо

АО НАНГ, БАНКОК И ОЩЕ НЕЩО

Здравейте! Искам да публикувам този пътепис за нашето пътуване до Тайланд и да изкажа благодарности на всички членове на форума за съветите и мненията, които изразиха в пуснатата по-рано от мен тема „Ао Нанг, Банкок и още нещо”, както и в някои други теми от форума за Югоизточна Азия, от които извлекох необходимите ми неща.

Всичко започна с едно несериозно търсене на самолетни билети в сайта на „Хххххххх” и нощувки в хотели в Тайланд през „Букинг” за съответния период. Линковете ги изпратих на съпругата ми по Месинджъра, на което тя отвърна: „Ами то всичко е готово”. Нищо не отвърнах, но в този момент нещо ме жегна и започна лекичко да ми се свива стомаха. Наистина бяхме си говорили много за Тайланд и как искаме да отидем там. Даже си бяхме определили период някъде в първата половина на 2020 г., но нищо повече В този момент започнах трескаво да мисля. Е ли възможно да го издърпаме през май 2019 г. или НЕ? Трябва да подчертая, че това се случи в началото на януари а подготовката не е малка. Първо трябва да намерим нужните пари, по първоначални изчисления между 4000 и 5000 лв. Второ да уговорим някоя от бабите да гледат децата през тези две седмици /Яна на 11 години ученичка в 4-ти клас, на която и предстояха матури в началото на май и Елица на 4 години, която е 2-ра група в детската градина/. Трето да уредим въпроса с отпуските, тъй като и двамата трябваше да отсъстваме от работа извън годишния график. И четвърто да си направим бързо международни паспорти, защото цените на билетите всеки ден варираха. Всичко се реши много бързо и в средата на м. февруари бяхме горди собственици на самолетни билети на Катарските авиолинии София – Краби – 30.04, Краби – Банкок – 08.05 на Банкок еъруейз и отново на Катарските Банкок – София – 14.05. Всичките 6 полета с прекачванията ни струваха точно 2158 лв.

Запазихме хотел в Ао Нанг The Krabi Forest Homestay за 7 нощувки, който горещо препоръчвам. По скалата цена-качество бих му дал оценка над 9. Представлява малки едностайни къщички в комплекс потънал в зеленина и изкуствено направени малки езерца, в които плуваха рибки. Спалнята е голяма с хубав хладилник, климатик, сейф, веранда с маса и два стола отпред и голям санитарен възел. Чисто, приятно и уютно. Намира се в сравнително спокойна и тиха част на курорта недалеч от плажовете и главната улица. За 7 нощувки платихме 243 лв.

В Банкок запазихме хотел Rambuttri Vilage Plaza за 6 нощувки за сумата от 300 лв. Стаята не беше много голяма, но си имаше всичко необходимо. Хотелът го избрахме заради локацията. Намира се в стария град, близо до реката, големия дворец и някои от храмовете в район, на който местните казваха Као Сан Роуд. Някой беше написал във форума за този хотел, че е разположен на втората по оживеност улица в Банкок. Факт! По този начин искахме да спестим пари за транспорт в града. Хотелът разполага и с басейн на покрива, който ползвахме всяка вечер преди да излезем да вечеряме с по една бира до шезлонгите.     

Започвам с полетите. Малко се притеснявахме преди това, защото не бяхме правили толкова дълги полети, а първият даже беше с две прекачвания, но всичко мина перфектно. Чекирехме се онлайн 24 часа преди това. На летището ни взеха багажа и ни дадоха бордните карти, качихме се в самолета и пази се Тайланд, ние идваме……Полетът до Доха малко над 4 часа беше в по-малък самолет Еърбъз 320 мисля. Мина бързо с един филм и няколко игри на Тетрис, обяд и две Хайнекенчета. Престоят в Доха 2 ч. и 40 мин. беше напълно достатъчен да минем проверките, да си намерим изхода и да кръстосаме летището поне два пъти, а то наистина е огромно и пълно с магазини. Полетът до Банкок беше с Боинг 777 широкофюзелажен с 10 седалки на ред. Мина тегаво. 6 часа през нощта с няколко приспивания за по 15 минути. Даже и двете чаши червено вино не помогнаха за по-продължителен сън. Бях пуснал екранчето на проследяване на полета. Океан, цялата Индия, пак океан и чак тогава полуостров Индокитай, където се намира Тайланд. След като кацнахме пак проверки, задължително минаване през имиграционните, след което се насочихме към вътрешните линии, за да си намерим изхода за самолета за Краби. Трети полет за 24 часа – гадост. Добре, че си бяхме изкарали визи от България та не чакахме на гишетата за VOA. Предварително знаехме, че авиокомпания Банкок еъруейз има собствена стаичка в чакалнята, където можем да си вземем безплатно, кафе, вода, освежаващи напитки и нещо дребно за ядене. Там изкарахме почти час, след което час и половина полет и сме на летището в Краби. Топло, задушно и влажно. Друг свят!!! Взехме си багажа, който ни следваше през целия път и аз се притеснявах, че може да пропусне някой от полетите, и се отправихме към изхода, където ни чакаше шофьор с табела с нашите имена. Предварително си бяхме уговорили трансфер до хотела – такси само за двамата на цена от 600 бата. Грешка, която оправихме на връщане. За 300 бата ни закараха от хотела до летището в подобен ван, като разликата е, че бяхме с други хора. Изобщо не сме специални и претенциозни дали ще пътуваме сами или не. Просто 300 бата са си 300 бата.

Започвам с Ао Нанг. Красиво място, но плажовете там не стават. Отливът всеки следобед е сериозен и морето се дърпа около 100 метра навътре оставайки след себе си кал, боклуци и умрели морски животни. Водата е мътна , а има и вълни. Още повече, че там още първия следобед си изгубих Смартфона…….Шок! . Хубаво, че бях свалил СИМ картата още в самолета за Доха. Не позволих на този дребен инцидент обаче да ни помрачи почивката. Все пак това е Тайланд, а мечтите бяха започнали да се сбъдват

Следващия ден го прекарахме на плажа Рейли. Уникално място. Страхотен плаж със ситен пясък и чиста и топла вода. Ходи се до там само с, т. нар. дългоопашати лодки за 100 бата на човек на посока. Обядвахме в един ресторант. Храната беше вкусна, но цените са малко надути. Съвет: като се отправите към лодките, които трябва да ви върнат в Ао Нанг, ако някой загорял от слънцето тайландец ви каже на тай-английски „лет мо пипо” да знаете, че всъщност означава „Wait more people”J. Просто трябва да изчакате да се събере група от 7-8 човека.

Вечерта обиколихме по туристическите бюра, които са на всяка крачка и накрая спазарихме на рецепцията на нашия хотел три еднодневни екскурзии за 6200 бата.

1. Четирите острова – разкарват те с високоскоростна лодка до разни острови /Чикен, Пода и на другите им забравих имената/ на единия, от които обядвахме и имахме едно гмуркане като ни раздадоха шнорхели и очила. 2.Островите Пи Пи в съчетание с Бамбо айлънд, сложен като бонус, за да компенсира затварянето на Мая бей. Най-прочутия плаж в целия район е затворен до 2020 г. за възстановяване на природата. Всъщност на Бамбо се намира плажа, който ми хареса най-много. След него ни насочиха към островите Пи Пи., къпане в т. нар. Синя лагуна, обяд на Пи Пи Дон – по-големия от двата острова в една голяма столова на блок маса, където си събуваш джапанките и си миеш краката преди да влезеш. Следващото невероятно преживяване беше шнорхелинг – плувахме над един огромен коралов риф, където се чувстваш като в аквариум, само че си вътре в него! Преживяването беше невероятно- множество цветни рибки плуваха покрай нас, наблюдавахме разноцветни корали в различни форми, морски таралежи...гледката е неописуема и необяснима, докато не преживееш ти. Препоръчвам на всеки горещо!!!!!!! Към 17.00 ч. с множество натрупани впечатления и положителни емоции ни оставиха в хотела.

3. Екскурзия до остров Хонг – много красив остров със страхотен див плаж. Красива е лагуната, която е такава за определен ден от деня, тъй като след прилива, водата се отдръпва и е „проходима”. Там имаш възможност за гмуркате и каране на каяк. Единствения неприятен момент от екскурзията беше, че водачът на групата започна да събира такса за влизане в национален парк от 300 бата на човек. Няколко човека се възпротивихме и казахме, че сме я платили в туристическото бюро и на нас не ни взе, но всички останали си платиха за втори път, защото навярно също като при нас е била включена в цената на тура предварително.

През един от свободните дни посетихме нощния пазар в гр. Краби. Оказа се, че е много добро място за пазаруване на дрехи и сувенири за подаръци. Цените са доста по-ниски от така прехваления съботно-неделен пазар Чатучак в Банкок. Както и на всички останали пазари и тук продаваха храна, приготвена на момента на улицата. Съвет: не си взимайте раци – варени, пържени, печени или приготвени по друг начин. Ще останете гладни, а е грехота при толкова много храна около теб! На едно място видяхме да продават даже торти в кутии, директно на улицата, яко напечени от залязващото слънце.  Да отидем до пазара използвахме междуградски транспорт, който е на всеки 30 минути и билета в посока струва едва 60 бата

Подобен пазар, но в доста по-малки размери има и в северния край на Ао Нанг. Всяка вечер от там си взимахме храна, която беше разнообразна, много вкусна и доста по-евтина от тази в ресторантите.

Така неусетно минаха 7 дни и ние отново се озовахме на летището в Краби, чакайки полета ни до Банкок в подобна стаичка за клиенти на Банкок еъруейз, както на Суварнабуми. След кратък полет се озовахме на летището в Банкок. С формуляра на Букинг се отправихме към приземния етаж, където чакаха такситата. За да си хванеш такси от там трябва да си изтеглиш билетче с номер, след което трябва да отидеш до съответната клетка. Подадох на шофьора, адреса на хотела и му обясних, че са ни казали, че нормалната цена е около 500 бата. Видимо не му стана приятно и не отвърна нищо, но след като му повторих промърмори нещо от сорта „ОК” и ни качи куфарите на предната седалка. Просто багажника беше пълен с бутилки за газова уредба. Пътят около час и половина със страхотни задръствания изнервиха шофьора. Започна с въпросите защо сме избрали този хотел и, че ще ни трябват много пари за транспорт в Банкок. Едва ли не искаше да му кажем води ни в някой друг хотел, да свие в ляво и да ни стовари с обяснението, че това е най-доброто място за отсядане в цял Банкок J. 50 бата бакшиш, когато ни остави пред хотела ни до голяма степен му оправиха настроението, а локацията на нашия хотел се оказа прекрасна.

Следващия ден го прекарахме по храмовете и Големия дворец. Стигнахме даже пеша до Чайна таун. Съвет: ако някой ви каже, че еди кой си храм не работи, защото днес ще се моли кралицата с дъщеря си там и можете да отидете някъде другаде, където е малко по-далече, а наблизо стоят Тук Туци с шофьори гледащи към вас не му вярвайте. Не му вярвайте дори и да ви обяснява, че той иска само да ви помогне напълно безплатно. Не му вярвайте дори и да ви покаже, че носи фланелка с надпис на някаква институция и да ви обяснява, че работи там. Просто дебнат за неориентирани туристи и гледат на тях като на големи ходещи портмонета. Такъв беше и случая при нас. Въпреки сериозни увещания и чертежи със схеми отказахме препоръките на „случайния загрижен тайландски държавен служител”. След като продължихме по нашия план се уверихме, че няма никаква кралица там, а е пълно със стотици или може би хиляди туристи. Просто в Тайланд няма нищо случайно. Могат да ви преметнат с голяма усмивка на лицето без изобщо да се усетите. Да, ама не. При нас българите важи поговорката „Душа излиза - пара не излиза”. Не е нужно да сте параноично мнителни, просто е необходимо да се изчели предварително мненията, препоръките и съветите на хората, които са били там.

Следва около час и половина в Големия дворец. Страшно красиво място като архитектура, скулптури и изобщо изкуство. Просто трябва да се види. После посещение на Ват По, или храма на полегналия Буда, където има огромна статуя на Буда в легнало положение, която символизира, че Буда се намира в състояние на нирвана. Следва обяд в Чайна таун – място, където никой не знае английски, тротоарите са тесни и се продава абсолютно всичко. В късния следобед сполучливо се прибрахме в хотела и с по една бира изкарахме един страхотен час в басейна на покрива.

Вечерта преди вечеря се разходихме по улицата и намерихме туристическо бюро, в което резервирахме две екскурзии. На следващия ден в 7 сутринта ни взеха от хотела с вече споменатите ванове Тойота и потеглихме на еднодневен трип. Първо ни закараха до гр. Качанбури на около 2 часа път с Банкок, където посетихме музей, посветен на Втората Световна война и моста на р. Куай. За този мост има Холивудски филм, който задължително ще гледам в близко бъдеще. Мостът е железопътен и заедно с цялата линия е построен от японците по време на ВСВ за кратко време като е използван труда на военнопленници – американски, австралийски и канадски, за да свърже Тайланд и Бирма по суша, защото са прекъснати морските пътища на Японската империя по това време. Хиляди военнопленници са умрели от глад, болести и преумора по време на строежа на железопътната линия, за което са я нарекли Линията на смъртта. В самия град има гробище, което посетихме в късния следобед. Много тъжно място. След кратка разходка по моста се качихме на влака за около час. По пътя минахме през много красиви местности – планини, гори, обработвани полета, малки пусти гари. В края на линията близо до границата с Бирма /днешен Мианмар/ ни чакаха вановете. Вече порядъчно огладнели ни закараха в ресторант на брега на една река, където ни чакаше подготвен обяд. След като се наобядвахме в програмата имаше тур наречен Бамбо рафтинг. Една дългоопашата лодка закача два бамбукови сала, на които бяхме настанени и ни разходи по реката. Общо взето нищо впечатляващо с изключение на красивите ваканционни къщички, които имаше тук-там с веранди точно над водата. След Бамбо рафтинга в програмата имаше включена разходка със слонове. Доста приятно изживяване. За по около 20 минути с водач направихме една обиколка на гърба на слоница. По едно време водачът слезе по хобота на слона като по пързалка и ни остави сами. Направи ни страхотна фотосесия, даже аз се преместих на неговото място все едно управлявам слон. Изкара си двайсетте бата бакшиш накрая, като слона е научен да поеме банкнотата с хобот и да му я даде. Следваше вече споменатото гробище на загиналите военнопленници по време на строежа на жп линията и след около 2 часа ни прибраха в Банкок, точно в 19.00 ч., както беше по програма. Мога да кажа, че беше ден много изморителен, но изпълнен с много нови преживявания и положителна емоция. След дежурната бира в басейна на покрива на хотела, кратка вечеря и по леглата. На следващия ден ни очакваше посещение на съботно-неделния пазар Чатучак.

Сутринта се метнахме на първото такси, което ни се изпречи на пътя и за 200 бата без никакъв пазарлък ни закара до Чатучак. Пазарът представлява огромно пространство със сектори, блокове и клетки, в което продават всичко. Просто е невъзможно да се обходи за един ден. От там искахме да накупим подаръци за близки и познати на добри цени. Да, ама не. Ударихме на камък с цените, въпреки многото предлагане. След неколкочасово обикаляне все пак напълнихме две раници с тениски, роклички и панталонки и страшно изморени хванахме скайтрена за площад Сиам – модерната част на Банкок с молове, небостъргачи и административни сгради. Направо от спирката на скайтрена се влиза в един от моловете. Огромна сграда на 7-8 етажа с лъскави магазини, в които посетителите бяха предимно тайландци. Нормално. Туристите могат да ходят по молове и в собствените си страни. Тайланд е магнетичен с природните си дадености, културните забележителности и богатата си история. Така, че тази част от екскурзията ще я пропусна. Единственото по интересно е, че се прибрахме в хотела с Тук Тук. Возенето си заслужава.

На следващия ден си бяхме резервирали екскурзия до Аютая – древната столица на Тайланд. Градът е почти напълно разрушен през 1767 г., когато е превзет от бирманците. Има богата история, която в рамките на половин час ни се представи от екскурзовода. Спирахме на няколко места да разглеждаме основно руини и едва няколко по-добре запазени храма. Следобеда посетихме летния дворец на краля. Представлява голям комплекс със сгради, зелени площи, езера, един храм и висок фар по средата. Можеш да си наемеш електрическа кола, с която да обикаляш по алеите за сумата от 400 бата. В края на комплекса са къщите на кралиците и принцесите. Всяка е със самостоятелна. Както и във храмовете и тук имаше дрескод с дълги панталони и покрити рамене на жените, което ми се стори странно, защото краля преди няколко дни се беше оженил за четвърти път, пък държи за благоприличие J. На излизане от комплекса пред нас по една от алеите притича един варан, дълъг може би над метър, но се изплаши и се гмурна в езерото та едва успяхме да го снимаме. Домашен любимец на краля или на някоя от принцесите.

Последния ден в Банкок го отделихме за екскурзия до Тренмаркет и Плаващия пазар. В 8,30 ч. точно преди да дойде влака ни стовариха на Трейнмаркет. Това е пазар, който е разположен върху действаща железопътна линия. Линията е построена първоначално като товарна, за да може да се превозват морски храни до Банкок и преминава през мястото, където съществува пазара от много години. Властите са се опитали да изгонят търговците заради линията, но не са успели и от тогава съществува такъв синхрон. В момента влакът е пътнически и представлява туристическа атракция. Страхотно е да видиш как търговците прибират сергиите и свалят сенниците, за да може да мине влака. Усъвършенствали са се. Та този влак минава всеки ден по 8 пъти. Пазарът е изключително евтин и от там накупихме много плодове – драконов плод, кокоси, ананаси, манго, личи и още знайни и незнайни екзотични плодове, тъй като това беше заръката на децата. За тяхна и наша радост сполучливо ги пренесохме в чекирания багаж по време на полетите на връщане.

След това ни откараха до Плаващия пазар – туристическа атракция, където местните продават продукцията си на туристите направо от лодките. Пазарът е създаден преди години като по този начин хората са търгували, защото в този район има доста реки, канали и блата. Това е бил начина да се предвижват и да пренасят стоката си. Там опитахме дуриан – изключителна гадост. В момента пазара е само туристическа атракция и като цяло е доста комерсиален, а цените надути. Почти четворни в сравнение с Трейнмаркет. След един час на обиколка на пазари ни качиха на дългоопашати лодки и ни возиха по каналите, за да видим как живеят местните. Беше страхотно да видиш къщите, които стърчат на колони над водата.

И…… следва тъжната част. Стягане на багажа, последни покупки и на път за летището. Полетът по обратния ред. Банкок – Доха – 7 часа във въздуха през нощта. Мина доста тегаво за мен с едва няколко кратки приспивания. Пресякохме отново цяла Индия и почти целия Индийски океан с Еърбъза. Живнахме чак след като сервираха закуската и голямата чаша кафе. Един час на летището в Доха и от там на самолета за София. След 5 часа се прибрахме благополучно, но попаднахме в температурен шок. След 37 градуса в Банкок София ни посрещна с 14 над нулата. Въпреки това бяхме заредени с много впечатления, положителни емоции и усмивки, а пък и Яна и Елица ни чакаха с нетърпение.

П.П. Като цяло Тайланд е идеалната първа дестинация за хора като нас, които никога не са били в тази част на света. Страната е туристическа. Всяка година я посещават между 40 и 50 млн. души. Много е уредена, макар и първоначалното впечатление е, че цари хаос. Просто хората си имат своя ред, който ние не винаги разбираме, но те си го спазват стриктно. През тези две седмици не сме имали нето веднъж някаква кризисна ситуация. Всичко каквото сме имали като уговорка с местните туристически бюра, хотели, трансфери и т.н. е изпълнявано стриктно. През цялото време сме имали усещането за сигурност. Храната им е страхотна. Почти през цялото време сме се хранили на улицата и не сме имали никакви здравословни проблеми. Масажите също са страхотни. За смешни пари те мачкотят, издърпват крайниците, извиват ги и какво ли още не и то цял час. Алкохолът им е малко по-скъп, но това не е болка за умиране. И без това друго освен бира не ти се пие.

Силно се надявам този пътепис да е бил полезен и забавен, за тези които го четат. Оставам на разположение за прясна информация за Ао Нанг, Банкок и околностите им за хора, на които им предстои пътуване натам.

Човек се чувства най-щастлив, когато мечтите започват да се сбъдват. Следвайте вашите! Аз вече гледам към следващата дестинация …………