Бали за начинаещи

Ура, отиваме на Бали

От години ми се ходи на Бали. Отначало дори не знам защо – дали защото думата Бали така приятно се търкаля по езика ми докато я произнасям или защото си представям нещо далечно и мистично, ама така ми се ходи, че на два – три пъти в рамките на тези няколко години резервирам някаква къщичка /с безплатна анулация, разбира се/, помечтавам си седмица-две докато проуча цената на билетите и като я сметна по три /колкото са членовете на семейството ми/, мисията ми се струва невъзможна и отменям резервацията. Докато си мечтая обаче чета и откривам, че освен океан и екзотична природа, там има хиляди неща, които са точно за мен – уникална култура, храмове, йога, мистични шамани, великолепни спотове за сърф и ...още повече ми се ходи.

Най-после тази година обстоятелствата чудодейно се стекоха така, че да мога да сбъдна тази мечта. Отново започнах като на майтап – без ясен план и бюджет, и никаква идея откъде ще намеря парите за пътуването. Първоначално бях провокирана от покана да се включа в група за организирано пътуване до Бали, което съчетаваше йога практики в един ашрам в планината Агунг с почивка на крайбрежието. След като фитилът вече беше запален, започнах сама да проучвам различни възможности. В рамките на две седмици около Нова година и началото на януари на няколко пъти смених концепцията - от включване в споменатата група /цената за това обаче междувременно застрашително нарастваше, крайният срок за плащането й наближаваше, а парите не се задаваха на хоризонта/, през самостоятелно организиране на подобно пътуване с приятелка /което значително снижаваше разходите/, до пътуване с мъжа ми /в който вариант обаче бюджетът се товареше по две, а ашрама отпадаше по естествен път/. Докато се чудех и превъртах варианти, приятелката се отказа и вариантите оредяха. И изведнъж – о, чудо – Катарските авиолинии като че ли в моя чест обявиха тридневна разпродажба на билети и решиха дилемата ми. Тутакси се снабдих с два билета за мен и мъжа ми /двата общо излязоха малко повече отколокото предишния ден струваше само единия за същите дати / и така се очертаха и компанията ми, и периода на пътуването /последният също така чудодейно съвпадна с ученическа екскурзия на дъщеря ни, така че отпадаше и грижата на кого ще я оставим/.

Към този момент острова вече ми изглеждаше като магазин за лакомства, всяко от което исках да опитам в рамките на наличните за целта 9 дни. Разпределихме престоя на 5 дни в Санур, тъй като хем е на океана, хем оттам е удобно да се обикаля вътрешността и източната част на острова /а има толкова много за гледане/, 3 дни в Семиняк, където е прекрасно за каране на сърф и един ден в Убуд – културната столица на Бали. /Между другото Бали е с територията на област Пловдив и в рамките на един ден е възможно едновременно да отидеш на плаж и да се качиш в планината до някой храм или вулкан /има ги много/ при това на съвсем приемлива цена /кола с шофьор може да се наеме за около 40 -50 долара за 10 часа, през които те вози където искаш и те връща където кажеш/. Разстоянията са малки, проблемът е с тесните и натоварени пътища, при които разстояние от 60 км. може да отнеме 2 -3 часа/.

Най-сложен се оказа избора на хотел за първите дни, тъй като пристигането ни съвпадаше с балийската нова година – Ниепи /Тихият ден/. За разлика от шумните купони, с които ние сме свикнали да посрещаме Нова година, там е съвсем различно. В нощта преди празника из целия остров има парад с огромни чудовища Ого – Ого /нещо като нашите кукери, само че не са костюми, облечени от хора, а огромни страшни статуи, носени от хора/, целта на които е да уплашат и предизвикат злите духове. След приключването на парада чудовищата се изгарят и погребват в специално гробище и в следващите 24 часа всичко живо се изпокрива по къщите в тишина и тъмнина, за да заблуди злите духове, че на острова няма никого и същите тези зли духове да си отида по живо по здраво и да не тормозят Бали до следващата година. В рамките на тези 24 часа е забранено да се излиза на улицата или на плажа /включително за туристите/, нищо не работи, външното осветление не се включва, а лампите вътре в помещенията могат да са включени само при плътно спуснати завеси, така че светлината да не прониква навън. Това са дребните неудобства за туристите, иначе балийците използват този ден за почивка, медитация и равносметка. Както и да е, избираме хотел с голяма територия, много басейни и ресторанти и т.н. /между другото на цена от 215 евро за двама за пет нощувки със закуска/ с надеждата да не умрем от скука и да не останем гладни и жадни в този ден, и тръгваме.

Ден първи - Ого-Ого парад

След 21 часов полет кацаме на летището в Денпасар около 19 ч. в навечерието на Ниепи. Катарците са ни раздали формулярите с молбите за виза още в самолета, така че всичко е попълнено предварително и в стройна организация минаваме бързо през гишетата за плащане и издаване на виза /таксата е 25 долара на човек/. На изхода зад загражденията чакат десетки шофьори, някои с табелки с имена /имат предварителен ангажимент/, други просто чакащи да закачат клиенти. /По принцип най-евтиният начин за придвижване от летщето до хотела е да се вземе официално летищно такси от специалното за целта гише на летището /тарифите са твърди, плащаш на гишето и те изпращат до таксито, чакащо отвън. Цените са за кола, а не на човек, за разлика от хотелските трансфери. Иначе има и много частни шофьори, които предлагат превоз на доста по-висока цена, но с тях е важно предварително да се пазариш за цената/. Поради специалния ден, в който пристигахме, обаче, аз не посмях да разчитам на летищните таксита, тъй като не знаех дали ще работят и имах предварителна уговорка с местен шофьор, който за цена от около 17 долара ще ни закара до хотела /това са координатите му: madebalitransfer.com/. Отнема ми два тегела, за да видя табелката с името си и се отправяме към изхода. Шофьорът ни Джъстин, който между другото е първият жив балиец, с когото разговарям, е голям образ. По пътя ни разказва много неща за Бали, показва ни къде най-близо до нашия хотел ще мине шествието, майтапи се и така в шеги и закачки след около 30-40 мин. вече сме в хотела. Успяваме да отидем на Ого-Ого парада и накрая пребити пием по едно питие и си лягаме.

Ден втори – Ниепи

За наше щастие всичко в хотела си работи, дори бяха организирали специални занимания и спа-пакети. Забранено беше единствено излизането на плажа – бяха поставени въжета, а извън тях обикаляха специални Ниепи „полицаи”, които учтиво връщаха всеки дръзнал да прекрачи въжетата обратно на територията на хотела.

За изнурените ни от дългия път и часовата разлика тела обаче този ден се оказа благословия и всъщност беше единствения ден на пълен релакс. С настъпването на вечерта заниманията на открито приключват /поради забраната за включване на външно осветление външните барове и ресторанти затварят, басейните и другите външни атракции също се изпразват/, но в ресторанта в основната сграда на хотела е организирана празнична вечеря, а за тези, които предпочитат да седят в стаите си има руумсървиз. Отразяваме официалната вечеря, след което се настаняваме на два шезлонга до басейна, за да видим как изглежда звездното небе в Южното полукъбло /Бали е на 8 градуса южно от Екватора/.Звездите са повече отколкото някога съм виждала и понеже няма други светлини, изглеждат големи като топки и мноого ярки. Няма как да ги опиша, а за съжаление и от снимките не излезе нищо, но това е гледка, която няма да забравя.

[pagetitle 'When in Bali, do what Balines do. Ден трети: Поклонение в храма-майка Besakih']

Най – после можем да излизаме и програмата ни предварително е пълна. В 8,30 на рецепцията ни чака Мая – българка, която живее на Бали заедно със семейството си и предлагат великолепни туристически услуги на чист български. В следващите четири дни ще сме плътно с нея, а точно днес ни предстои да посетим храмът – майка Besakih и храмът Goa Gajah. Още не го знам, но ни предстои един вълшебен ден. Мая ни води до колата, където шофьорът Ньоман /чист балиец и голям образ/ ни посреща със „Здрасти!” и потегляме. Оказва се, че в период около месец след Ниепи всеки балиец трябва да посети свещено място, за да се пречисти и да поднесе даровете си към боговете /между другото, дарове се поднасят ежедневно, но ритуалът свързан с Ниепи е по- специален/, а най-свещеното от всички места е именно храмът, към който пътуваме . Ние сме късметлии не само да отидем на най-свещеното за тях място в първия ден на Новата година, но при това да се почувстваме като истински балийции. Мая ни е приготвила бели дрехи и саронги, с каквито се ходи на поклонение, а също и сандъче с дарове. По пътя спираме на оризови тераси /най-яркото зелено, което съм виждала/ и на няколко места, на които се оставят дарове, за да ни допусне планината до храма. Велико! Поразена съм от уважението, с което тези хора се отнасят към природата и към божественото.

Beskih се намира в подножето на свещената планина Агунг /която е и действащ вулкан/ и освен, че е най-големият храмов комплекс, e смятан за свещен и поради факта, че единствено той е оцелял от цялата околност при последното изригване на вулкана.

Храмът е уникално красив и различен от всичко, което съм виждала до момента. Всичко символизира нуждата от баланс. До входната врата водят множество стълби, от двете страни на които има редици божества – в едната редица усмихнати, в другата – сърдити /сещай се, по средата трябва да намериш баланса/. Стълбите водят към вратата на първия двор – отвор между два триъгълника, символизиращ първоначалната липса на баланс.

В този двор е мястото, където трябва да се успокоиш и балансираш преди да продължиш нататък и именно вратата към следващия двор символизира това – там двата триъгълника вече се сливат в един – символ на баланса. Във втория двор се извършват церемониите и се пренасят дарове. Молитвата е петстепенна и в нея първо се обръщаш към бога в теб /Атман/, после с втората и третата – към боговете и едва на четвъртия път молиш за това, за което си дошъл. Петата част от молитвата е, за да благодариш. Ньоман ни напътства и обяснява, така, че да можем да изпълним ритуала като истински балийци и отново съм удивена от начина, по който се отнасят към нещата /аз разбирам тази молитва като – уважавай себе си, почитай божественото, помоли и бъди благодарен!/ . Още преди да преминем в най-вътрешния двор вече съм окончателно и безнадеждно влюбена в тази уникална култура. Третия двор представлява отделни места за молитва и множество пагоди.

Любопитното е, че балийците са хиндо-будисти, поради което във всеки хиндуистки храм има и будистка част и обратното. Та в в този трети двор изпълняваме съответните ритуали и в будистката част, наслаждаваме се на панорамата към планината Агунг и долината под нея, минаваме покрай безбройните малки храмчета и пагоди по пътя надолу и отпътуваме към следващата дестинация.

Спираме за обяд в ресторант, надвиснал над оризови тераси. В гъстата растителност на входа виси прилеп /съвсем е заспал, но пак си е атракция/.

Зад елекриковото зелено на ориза джунглата тъмнее в плътно зелено, на места синьо – зеленикаво. Не мога да го опиша, ето снимка

Тъй като Goa Gajah /следващото място, което по принцип сме планирали да видим/ се оказва, че не работи в този ден, Мая ни води в най-стария будистки храм на острова и в намиращия се точно на отсрещната срана на улицата хиндуистки храм. Контрастът в архитектурата на двата е поразителен /най-вече в цветово отношение/, но усещането и на двете места е еднакво – покой, баланс, умиротвореност.

Това е будисткия храм:

А ето и хиндуисткия:

И точно в хиндуисткия храм преживяхме най-вълшебната част от този ден – бяхме единствените посетители и като ни видяха така облечени и познаващи ритуалите им, всички свещеници се събраха около нас да ни се радват, говорихме си, снимахме се, благословиха ни, поканиха ни на храмов празник, абе изобщо почувстахме се VIP. Като че ли всички бяха чакали точно нас.

В този вид се прибрахме и в хотела, където всички местни ни поздравяваха с особена почит /между другото освен дрехите, оризчетата между веждите ни показваха, че сме били на поклонение/, абе изобщо беше велико преживяване. Дори мъжът ми, който е много земен човек и по принцип не се вълнува особено от такива неща, сподели че за него това е най-запомнящото се преживяване от Бали.

Вече в хотела, грабваме по една хавлийка и хукваме най-после да се изкъпем в океана. Обаче на плажа ни чака изненада – отливът е дошъл със страшна сила и водата я няма. Народът джапа с километри навътре и не може да си измокри глезените, а даровете, които местните са поднесли на боговете си са осеяли пясъка. /Всъщност успяхме да поплуваме в океана чак в деня на отпътуването си от Санур. / Ето как изглежда:

Както и да е, бял кахър, плуваме в басейна, след което си избираме една от множеството приятни кръчмички по крайбрежната улица и вечеряме чудесно за около 20 долара за двамата, половината от която сума са двете изпити бири./Единственото скъпо нещо в Бали е алкохола, може би защото местните не пият. От местните бири най-популярна и най-добра е Bintang /лицензна на Хайнекен/, която струва от порядъка между 3 и 5 долара. Виното им е ужасно скъпо, а от Мая разбрахме и че не е хубаво, а относно твърдия алкохол, не посмяхме да пробваме местен, тъй като във форумите четох, че не е читав и има случаи на ослепяване от него/.

Ден четвърти: Поздрав към слънцето

Ставам в 6 часа, за да видя изгрева над океана, но гледката определено си струва жертвата:

/В Бали денят е 12 часа, слънцето винаги изгрява около 6,20 сутрин и залязва около 6,20 вечер. Санур е в източната част на Южен Бали оттам може да се види само изгревът, в следващите дни ще гледаме залез от различни западни точки/.

След закуска отново сме с Мая и този път потегляме към друг свещен храм в подножието на планина – Pura Ulun Danu Bratan на езерото Братан. Този конкретен храм отговаря за водите на Бали и е един от най-почитаните на острова.

По пътя спираме в друг храм – Taman Ayun Temple – храмът на краля на Денпасар. Легендата гласи, че този крал имал свръхестествени способности и когато трябвало да реши на кого от двамата си сина-близнаци да предаде трона, ги изпитал дали притежават неговите способности. Единият от близнаците нарисувал с пръчка кръг около градината опасваща храма и оттам бликнала вода. Действително храмът е опасан от четири страни с вода, а беседките във вътрешната част – от езерца с хиляди лотоси. Е, по времето, когато бяхме повечето лотоси бяха прецъфтели, но все пак имаше някакви. Мога да си представя картината когато всички са цъфнали.

Другото интересно на това място са множеството петли /клетките им са разпръснати навсякъде из градините/. Хазартът на балийците е залагане на бой с петли и там има дори възпроизведена сцена на такъв бой. /Любопитното е, че петел и на балийски е петел/. Толкова за Таман Аюн.

Pura Ulun Danu Bratan е уникално място –хръмът е разположен в езерото Братан, в подножието на планината Братан и е един от най-красивите на Бали. Ето го:

Там попадаме и на шествие –хората от цял банджар /нещо като община/ са дошли да се пречистят и поднесат даровете си в този храм. След церемонията свещениците влизат с лодка в езерото и оставят дарове в средата му.

На връщане минаваме през ферма за кафе, където опитваме прочутото лувак кафе, виждаме животинката, цъкаме на насажденията от ванилия, какао, кафе , канела и каквото още се сетите, изпонахапват ни комари, големи колкото водни кончета и си тръгваме.

Последната спирка за този ден е храмът Танах Лот – отново един от най – важните на Бали. Намира се на скала в океана и в нормална ситуация не може да се стигне до него. Обаче ние сме щастливци и островът като че ли се е отворил специално за нас – в нашия случай има отлив, което ни позволява да стигнем подножието на скалата. Там има извор със сладка вода – отново „свещен” и съответна церемония пред извора, в която отново участваме. Според легендата под този извор има огромни отровни змии, които пазят Бали от всякакви нашествия /тук май няма място, което да не е обвеяно с някаква мистичност/.

Посрещаме залеза на Танах Лот и се прибираме.

Ден пети: Слонът, моят приятел

Днес е специален ден. Имаме среща с дивата природа- отиваме на сафари със слонове в парка Taro. Паркът се държи от австралиец, който се е сетил да докара слонове и водачи от Суматра и да направи страхотна атракция насред джунглата. Първо се качваме за разходка на гърба на слонче. Нашата слоница се казва мис Джиджи и е невероятно мило същество.

После храним слончета, след което съответното слонче /в нашия случай Мона/ те окичва с венец от цветя и ти дава възможност да го гушкаш. Слонът и водачът му ме харесаха и бях удостоена и със специалната чест слонът да застане на два крака специално за мен.

След всичко това други слончета ни показаха страхотно шоу – ходеха по греда, вкарваха футболна топка във врата и баскетболна – в кош, свиреха на хармоника, въртяха обръч, смятаха, рисуваха – невероятно представление.

Накрая поздравиха публиката като я опръскаха с вода. Аз като самоотвержен фотограф бях застанала точно срещу едно от тях и ето какво получих за поздрав

Не знам как фотоапаратът оцеля

Прибираме се следобед и към 16,30 Мая и Ньоман ни взимат за последното ни пътуване заедно – отиваме на Улувату, а оттам на рибна вечеря на Джимбаран Бей.

Pura Luhur Uluwatu е храм, разположен на скалист нос, драматично врязан в океана и надвиснал над него /между другото това е и един от най-екстремните спотове за сърф в Бали и едно от най –красивите места за посрещане на залеза/.

Храмът е пазен от маймуни, които са навсякъде и някои от тях нахално крадат от туристите всичко, предизвикващо интереса им. Бяхме изрично предупредени да не носим бижута, очила и каквото и да е лъскаво и въпреки това един маймуняк се опита да претараши раницата на мъжа ми Отново имахме късмет, тъй като в същата вечер в храма танцуваха един от традионните балийски религиозни танци – кечак. За съжаление след поздрава на слончето апаратът беше много мокър и от снимките тази вечер нищо не излезе. Ето все пак как изглежда /голите до кръста мъже са танцьорите, които танцувайки и пеейки в кръг около огъня изпадат в транс/

След Улувату потегляме за Джимбаран бей, където ни очаква романтична рибна вечеря на самия плаж и при това с директна гледка към пистата с излитащите и кацащи самолети на летище Денпасар. Целият плаж представлява безкрайна поредица от кръчмички с маси подредени директно на пясъка, запалени свещи и различни изпълнения на живо в различните ресторантчета. Откъм плажа обикалят мариачи /сигурно в Бали им казват по друг начин, но за мен това е най-подходящата дума/, които спират на всяка маса, питат хората откъде са и според отговора изпълняват парче специално за съответната компания. Явно България не им говореше много, тъй като нас ни поздравиха с Country Road, ама няма значение – беше весело, дори пяхме с тях Тук се сбогуваме с Мая и Ньоман, които направиха тези няколко дни незабравими за нас.

[pagetitle 'Семиняк:да яхнеш вълната']

Време е да напуснем Санур и да се отправим към следващата точка от нашето пътешествие – Семиняк. Преди това обаче най-после успяваме да се изкъпем в окена – водата вече е дошла, а плажът на Inna Grand Bali Beach е прекрасен за плуване /нещо, което не може да се каже за плажовете на Семиняк и Кута, заради големите вълни и многото сърфисти/.

Аз обаче съм избрала Семиняк за следващите дни именно заради сърфа – в България съм се пробвала на уиндсърф и нямам търпение да опитам какво е усещането при уейв сърфа. /Островът предлага спотове, подходящи за всяко ниво - Семиняк, Кута и Леджиан бийч са подходящи спотове за начинаещи, а освен тях има много други по-екстремни места за напреднали /. От хотелът в Семиняк ни изпращат шофьор и по обяд вече сме там. Хотелът, който съм избрала е в типично балийски стил – къщички със сламени покриви, дървени врати с резета и също такива капаци на прозорците. Всичко е опасано с красива растителност и въпреки липсата на лукс, създава невероятно приятно усещане за спокойствие и уют.

Едва успяваме да хвърлим куфарите и следващият шофьор, изпратен ми от сърф училището вече ме чака. /Едно от най-готините неща на Бали е, че има хиляди възможности да организираш придвижването си от точка до точка – в конкретния случай сърф училищата предлагат безплатен двупосочен трансфер от хотела до училището, но и за всичко друго можеш да намериш много оферти, да договаряш цени и поне в моя случай, да получиш добра услуга. В нашия случай съм договорила всички услуги предварително и знам точно кой, кога и откъде ще ме вземе. Като изключим Мая, с която прекарахме плътно четири дни, имахме общо пет различни трансфера с пет различни местни шофьори и нито веднъж нямаше издънка/.

След около половин час сме на плажа – широка и безкрайно дълга пясъчна ивица, на всеки 50 метра от която се виждат струпани бордове за сърф и местни, предлагащи уроци. Аз предварително съм избрала Double D surf school / http://www.surfschoolbali.com/ и инструкторът ми Каде вече ме чака. След като се разбираме, че ми е първи опит, минавам кратък инструктаж, малко суха тренировка на пясъка, след което с разтреперени крака влизам във водата. Вълните ми се струват огромни и вече не ми изглежда толкова забавно. Обаче вече съм там и с мантрата „Мечка страх, мен не страх” яхвам борда и се пробвам. Якооо! Първите няколко опита се получават перфектно и аха да създам заблудата, че съм самороден талант, започват и паданията. Обаче пак е яко и след изтичането на определеното ми време се уговаряме и за следващите два дни. Изморена съм /най-вече от борбата да вляза обратно в окена срещу вълните/, но се издигнах в собствените си очи и съм супер доволна.

Този и следващите два дни прекарваме в сърфиране /ставам все по-добра :)/, посрещане на залеза на плажа или в някои от многото ресторанчета по него, мотаене по улиците на Кута и Семиняк. Разписахме се и в Ку Де Та – вероятно най-известният нощен клуб в Бали /обстановката наистина е уникална, а океанът – в краката ти/, пробваме и един –два масажа /след транспорта, масажът май е втората най-предлагана услуга в Бали и наистина си струва да се опита/.

Вечер плажът на Семиняк оживява –пред всяко от плажните капанчета изваждат пуфове, на които посетителите с питие в ръка послещат залеза, навсякъде има жива музика /предимно китаристи/ и изобщо купонът тръгва. Ето как изглежда:

И малко от нощен Семиняк:

Ден девети - по пътя за Убуд

Рано сутринта напускаме Семиняк и се отправяме към Убуд. Уговорила съм се с шофьора, че по пътя ще идем на баронг танци, ще минем през селцата на художниците, златарите и резбарите, ще посетим един от другите важни храмове – Tirta Empul Temple и ще видим вулканът Кинтамани. За този трансфер ползвам balisafestdriver.com /за цялото пътуване ми взеха около 38 долара, в които обаче не влизат входните такси за обектите и храната/. Оказва се, че шофьорът ни е кандидат за депутат на парламентарните избори, които се предстояха след два дни

Ето пътуването в снимки.

Баронг. Танцът представя битката между доброто и злото, в която разбира се доброто побеждава. По принцип танцът е ритуален и преди се е изпълнявал само в храмовете. С развитието на туризма намира почва и по-комерсиализирана версия, която се представя извън храма на специално организирани представления за туристи.

Творби на златарите от Селук, резбарите и художниците от Мас:

Tirta Empul Temple

Това е може би най-сниманият храм в Бали. Известен е със свещените си извори, които според балийците са източник на здраве и младост. Церемонията по пречистването в изворите включва влизане във водата и минаване през всички чучури /в определен ред/, като пред всеки от тях се изпълнява определен ритуал. Мястото е наистина много красиво и зареждащо.

Вулканът Кинтамани

Тук нямахме голям късмет с гледката. Имаше облаци и минути след като пристигнахме се изсипа пороен тропически дъжд, който изцяло скри гледката към вулкана и лежащото в подножието му езеро Батур.

Оризовите тераси в Тегалаланг

Пътьом минаваме и през тях. Вече сме виждали и други, но тези изглеждат направо драматично с насечения си релеф. Красота!

Пристигаме в Убуд в късния следобед. Избрала съм непретенциозен хотел на централната улица Monkey Forest – на равно разстояние от двореца и маймунската гора. Не очаквам нещо особено, но приятно ме изненедва гледката от стаята– терасата ни е директно в джунглата, а под нас тече някаква река, която не виждам, но приятно ромоли.

Вечеряме в Лотос кафе /предполагам, че името идва от езерцето пълно с лотоси/. Скъпичко е, но си струва, а и като бонус имаме възможност да гледаме безплатно представление на още един от традиционните балийски танци /Legong dance/, което се разиграва на сцена точно срещу кафето. / Самото представление си е с вход, но нашето местоположение ни позволи да го гледаме безплатно докато си хапваме и пийваме./

[pagetitle 'Ден десети- сбогуване с Бали']

Посветили сме този ден на Убуд – разходка по уличките, посещение на двореца /тук ударихме на камък, тъй като подготвяха сватбата на престолонаследника/, пазара и Маймунската гора.

Ето една типична галерия

Смесваме се с местните за последно - на снимката долу помагам на една жена в приготвянето на даровете за религиозните церемонии. Има си специален етикет в това – трябва да има цветя с бял, червен, син и доколкото си спомням жълт цвят. Тъй като дарове за боговете се приготвят ежедневно, голяма част от приходите на балийците отиват именно за тях, а синята хортензия /която се използва за приготвянето им/ е може би най-скъпото цвете на острова.

Около маймунската гора маймунките се разхождат направо по улицата.

Някои се промъкват като крадци по покривите на отсрещните къщи, а други директно крадат лъскави предмети от туристите.

Това е. Сбогувахме се с Бали и следобед се отправихме към летището /този път използвах за трансфера Убуд такси - цената от Убуд до летището беше около 19 долара/.

Едва успях да се докосна до очарованието и мистиката на Бали и времето ни на острова изтече. Не остана време за йога, ашрами, дайвинг, плуване с делфини и за още много неща. Видях, направих и усетих каквото можах, попивах гледки, цветове, звуци и вкусове и си тръгнах с усещането, че островът ми даде много повече отколкото очаквах. Дай боже някой ден пак

Малко практическа информация

Местоположение: 8 градуса южно от Екватора

Климат: Температурите целогодишно са около 26 градуса по целзий /в планината вечер става по-хладно/. Има два сезона: сух /между април и септември/ и дъждовен /между октомври и март/.

Входни и изходни такси: Входната виза струва 25 долара на човек /може да се плати и получи направо на летището при пристигането в Бали/. Има и изходна такса от 200 000 рупии на човек, мисля, че не може да се плати в друга валута. /Аз лично още при пристигането сложих по 200 000 рупии в паспортите, за да не забравим и да не се чудим какво да правим в последния момент/.

Валута: Индонезийска рупия. По времето, когато съм проверявала преди пътуването официалният курс е бил 0,85 щатски долара за 10 000 индонезийски рупии. Аз лично ползвах този конвертор: http://coinmill.com

На място курсът беше приблизително 1 долар за 10 000 рупии.

Както навсякъде по света, най-изгодно е да се плаща в местна валута.

Обменният курс за долара /поне по време на нашия престой/ е по-добър от този за евро.

Важно! Курсът е различен в зависимост от номинала на банкнотите. Най - изгоден е курсът за нови 100 доларови банкноти. Курсът за банкноти с по-малък номинал /50 или 20 долара/ е по - нисък. Има риск да не приемат за обмен банкноти с малък номинал /20, 10 долара или по-малък/ или повредени банкноти. Не съм имала такъв случай, тъй като прочитайки информацията из форумите се бях подготвила с новички 100 доларови банкноти, но е хубаво да се има предвид.

Обмен: Колкото мили и готини хора да са балийците, и там има мошеници от типа на чейнчаджиите пред Магурата/не е сигурно, че са местни/ . Четох във форумите за различни случаи на измама при обмен на улицата или в съмнителни чейндж бюра. Пак според информация от форумите, на място следвах следните съвети:

Никакъв обмен на улицата или в чейндж бюра, намиращи се в магазини или на места, където се предлага и друга услуга.

Сигурни места за обмен са банките, хотелите /там курсът не е толкова добър, но са коректни, поне моят опит е такъв/ и лицензираните чейндж бюра /въпреки, че и там трябва да се внимава/. Препоръчани бяха чейндж бюра, носещи зелен знак PVA Berizin. Конкретно за местата, в които бяхме, слединте конкретни бюра бяха препоръчани като коректни и с добър курс:

За Санур: Bali Legian Money Changer с адрес Jalan /улица/ Danau Tambingan 67 C /до Circle K - през пътя и вляво от супермаркет Хардис/. Не съм го ползвала, така че не мога да бъда по-конкретна-давам информацията, както съм я намерила в нета.

За Семиняк: BMC. Има няколко, аз ползвах това на улица Legian и съм доволна. Ето по-подробно инфо от трипадвъйзър:

http://www.tripadvisor.com/ShowTopic-g469404-i9711-k4039178-Reliable_money_changers_in_Seminyak-Seminyak_Bali.html

За Убуд: Central. Намира се на Jl. Raya /южния тротоар/, близо до пресечката с Jl. Bisma. Бюрото е в нещо като двор, в който доколкото си спомням имаше хотел и други магазини. Ако тръгнете от кръстовището на Jl. Raya и Jl.Monkey Forest в посока обратна на двореца и пазара и се движите по левия тротоар, ще го намерите. Курсът наистина е добър и са коректни /поне с нас бяха/.

Транспорт: Обществен транспорт поне аз не видях. Има терминал за някакъв транспорт /доколкото разбрах към други индонезийски острови/, но нямам представа какво точно се предлага там.

За щастие има хиляди възможности за организиране на частен транспорт - почти всеки втори балиец предлага такава услуга. Ето някои специфики:

Трансфер от летището: Най-евтината опция са официалните летищни таксита. Тарифата е твърда, цената се плаща на специално гише на летищетo. Ето информация:

http://www.tripadvisor.com/Travel-g294226-c108918/Bali:Indonesia:Airport.Taxi.Fares.And.Information.html

Много хотели предлагат трансфер, но при тях цената е по-висока и обикновено е на човек, а не на кола.

Друга опция е договорка с шофьор, но там пазарлъкът е задължителен. Аз лично имах предварителна уговорка. На място на летището също много хора предлагат услугата, но както казах, ако използвате тях, пазарлъкат е задължителен.

Такси: За района на Кута - Семиняк най-надеждни са Blue Bird такси - имат апарати и возят на добра цена /тарифата, която съм си записала е 5000 рупии за първите два километра и по 5000 рупии на километър за всеки следващ, 30 000 рупии за час престой и 30% от цената за обратния курс, ако ви вземат или карат до друго населено място. Проблемът е че не помня откъде съм взела тази информация :)/. Ползвахме ги за придвижване между Кута и Семиняк и до по-далечни от хотела ни ресторанти и барове в самия Семиняк и наистина бяха евтини /не сме плащали повече от 3 долара за курс/. Имат телефон за поръчка /+62 361 701 111/, колите им са светлосини със знак Blue Bird taxi и стилизирана птичка. /Има и друга компания, която ги имитира - колите й изглеждат по почти същия начин, но возят на малко по-висока тарифа/.

Ако ползвате друго такси, преди да се качите се уверете, че има апарат и каква е тарифата. Има много таксита без апарат и ако се прежалите да ползвате такова е задължително предварително да се уговорите за цената.

За по-дълги курсове и обиколки из острова е по-добре да се ползва частен шофьор. Транспортът с местен шофьор може да се договори за около 50 долара на кола за 10 часа /тук влиза обаче само транспорт. По-горе в пътеписа съм дала информация за тези, които лично съм ползвала със съответните трансфери и цени/. Другият вариант е уговорка с агенция за конкретни турове - аз лично съм страшно доволна от услугите на Мая /жената на Косьо от пътеписите на Roje/, с която бяхме плътно четири дни и освен да ни води, на местата, за които се бяхме разбрали, се грижеше и за всичко, от което имаме нужда /от индонезийска карта за телефон, през търсене на подходящо чейндж бюро, до съвет и съдействие за всичко, за което я попитахме/. Освен това в договорената с нея цена за туровете влизаше всичко - транспорт, вход за обектите, храна и напитки, и всички други неща, които беше подготвила като приятна изненада за нас.

Има и много други агенции, разбира се, както и турове, които могат да се организират на място /от хотела или от агенции/шофьори в населеното място, където сте/. На Бали няма невъзможни неща - всичко е въпрос на предпочитания и бюджет

Храна: Храната е евтина, на повечето места вечеря за двама в ресторант /без алкохол/ни излизаше около 10-20 долара. Местната кухня е доста пикантна, но почти навсякъде предлагат и европейска кухня. Оризът се предлага във всякакви варианти и комбинации /като основно, като задължителна част от всяко традиционно ястие, даже като десерт /"пудинг", състоящ се от черен ориз, залят с кокосови стърготини и палмова захар/, има и голямо разнообразие от риба и морски дарове /най-вкусните калмари ядох в Санур/. За съжаление не помня имената на нито едно от традиционните ястия, но в менютата е описано какво съдържат

Вода: Водата от чешмите не бива да се пие, в т.число да се използва за лед. Пие се само бутилирана /пречистена или минерална/ вода - продават навсякъде и не е е скъпа. В повечето хотели безплатно зареждат стаите с по една бутилка /330 мл./ вода на ден.

Алкохол: От местния алкохол за пиене става само бирата. Най-добрата местна марка е Bintang /лицензна на Хайнекен/, която струва от порядъка на 3-5 долара. Според Мая местното вино не става /а и е доста скъпо/, а за твърдия алкохол, четох, че има доста ментета. В района на Семиняк предлагаха хубави австралийски вина, но цените бяха космически в сравнение с всичко останало.

Цигари: Местните цигари са много по-евтини от тези в България /около 1,20 до 2 долара кутията/ и по мое мнение - много по-добри /чист тютюн без добавени боклуци/. Опитах една марка след като ми свършиха цигарите от България /за съжаление не помня марката, но бяха възможно най-леките тънки цигари/ и въпреки, че според кутията цигарите трябваще да са доста по-тежки от тези, които пуша тук, усещането беше точно обратното /предполагам, че е поради липсата на добавки и химикали в балийските/.