БАЛИ - за хора със здрава психика

- И какво показваш с тази снимка? Каски, … каски на мотористи, задръствания… Това със задръствания по недоразвитата пътна инфраструктура на страните от Третия свят вече не е нито актуално, нито интересно. Уж не ти стигало място на картата, а ето че си направил излишна снимка!

- Вече бях много напрегнат от седенето в минибусчето и от напрежението в очите, които насилвах да проникнат по-надалече навътре в трафика, с надежда те да го пробият. Напрежението в очите е моят устрем. … неуспешен, съкрушен.

- И за да оправдаеш поражението си, си снимал талазите мотоциклетисти – твои врагове.

- Нямах намерение да снимам каквото и да било по пътя. Наистина тука ме хванаха нервите, защото всичко вървеше към провал този ден.

- Имаш червен светофар – преминаването забранено. Какво толкова.

- Това ти е най – малкия проблем със светофарите… поне тогава.

- И за успокоение на нервите една излишна снимка … показваща …нищо ново.

- Обърни внимание на златистата карета вляво по средата.

- Това не е ли рекламно пано ..хм, или вишка на балийските катаджии? Сега само на Раковска май остана една.

- Не, това … нещо като къщичка на покойник по време на последния му път. Златистата карета или къщичка или каквото и да е там е причината… или да кажем най – голямата причина за това задръстване всъщност.

- Ха, пак си се натресъл на неподходящо място в неподходящо време.

- Не го бях предвидил така да става. Лош късмет да кажем с деня и трафика.

- Та, някакъв починал човек е вътре в къщичката…

- А - а - а, това не мога да кажа. Мисля, че не, … не видях хубаво, от снимката не става ясно … по – скоро не.

- То, какво ли става ясно от снимките ти! Има черно знаме в средата. Кой ден от седмицата е било тогава, та ги правят тия неща там?

- Вторник беше. … но не мисля, че знамето е свързано с процесията. Не съм сигурен, че е черно, за деня . .също...

- Ама, ти така си мислиш. Нито снимката показва какво става, нито ти знаеш!

- Поставиха каретата на мястото където извършваха кремациите в парка, отстрани на кладите. Аз ги последвах след като свиха от улицата и освободиха трафика. Това видях!

- Кремации, клади, къщички, карети как ги видя та ги говориш тия неща?

- Последвах погребалната процесия.

- Е, браво. И затова ли да ходят хората на Бали – вместо живот на плажа по Кута и Санур, погребални процесии.

- Това е животът. .. края на живота.

- Давай на следващия кадър, че много се застояхме тук.

- Да, да има още снимки.

- Дано да са по съдържателни и смислени.

Инстинктивно присвих всички лицеви мускули. Очите ми пак се изопнаха, неистово желаейки да видят потока от сдъвкана салата, краставички, слюнка, кръв и няколко зъба внезапно изскочили от всезнаещата му уста .

Усещането, че не владея ситуацията с транспорта и придвижването в Бали се беше настанила трайно в мен. Предходните дни наистина ми показаха какви неимоверни усилия ще са нужни, за да видя това – онова от обектите, попадащи в моите интереси от най – известния за обикновения турист индонезийски остров. Придвижването в тези страни винаги си е било малко предизвикателство пред иноземния пътешественик, но не очаквах, че ще ме ядоса в такава степен.

Първо, заради разните му плитчини и дълбочини ми стори, че ферибота между терминала на Източна Ява Кетапанг до Гилиманук на Бали отне доста повече време. Естествено аз го гледам по права линия, ама природата го измислила преди много повече години по друг начин. Пътуването с ферибота е към 1 час в условията на битпазар на борда. По – важното тук е, че загубата ма един час се удвоява, защото остров Бали е в следващата часова зона. От 11 часа вече е станало 13 часа. Цена на ферибота – 6 500 индонезийски рупии.

Междинни премеждия – както обикновено – при пристигане любезни хора ще ми предложат такси до където искам. Аз искам да не се занимавам с тях. Следвам пътя, потока на пътниците. Интересът към мен е загубен. Продължавам. Пред мен контролно – пропусквателен пункт. Местните вадят лични карти, показват ги на проверяващите. Не смятам, че това е за мен. Не си правя труда да посегна към международния паспорт. Подавам билета от ферибота, ще се правя че не се досещам изобщо за какво е тази проверка.

“Няма проблеми за Вас” – казва служителя. Не питам, пак си разсъждавам, че може да има ограничения за пришълци от другите острови да се заселват и заседяват на Бали – това би променило етническата и религиозна композиция на населението. Нещо като софийското жителство преди 25 години в България, но усложнено от разните му местни национализми и религиозни дрязги.

“Къде е терминала с автобусите?” питам вече проверяващия човек, който не е от транспортния бизнес и няма друг интерес освен да ми каже това което ме интересува и аз да не спирам опашката. “Напред и вляво”.Да, от коридора на терминала на фериботите между Ява и Бали се завива по улицата вдясно, минава се това КПП, продължава се още 100 метра и терминал е в ляво.

Действие второ: трябват ми почти 4 часа, за да се вземе разстоянието от ферибота до Денпасар. Представях си го за около час. Цена 60 000. Много ми се стори. В началото спира на всяко кръстовище за допълнително пътници. След това спира в задръствания. Целият път от Негара до Денпасар ми се струва едно огромно задръстване. 2 ленти в двете посоки. По тях огромни товарни камиони, цистерни, автобуси и всичко. Няма магистрала, няма железопътна линия… засега. Мисля, че са на етап отделни отсечки нащо като магистрала или поне разширения на единствения засега единствен основен път между западната част и икономическото сърце на острова, разположено на юг, в средата и частично изток. Съжалявам, че не бях на седалките до прозореца на самолета при излитането му вечерта, но все пак успях да видя, че всъщност става дума за де факто оформил се огромен мегаполис от слели се сателитни градове, градчета и селца. За едни това е Денпасар, за други Кута.

Аз съм тръгнал за Денпасар. Знам от пътеводителя, че терминала на автобусите за Ява е в градчето Менгуи. То самото не ме интересува, но там е един от набелязаните за разглеждане от мен храмове (pura) Таман Аюн ( Taman Ayun ). Таман ми е на път – от терминала ще изтичам за половин час до него, малко снимки и обратно за минибус до Денпасар. Моя грешка – тези автобуси не спират там. Подминава терминала, който ми е пред очите. Проявявам нерешителност. Ако викна ще спре и ще ме свали. Запазвам мълчание, не проявявам воля да се боря. Разсъждавам, че това ще е малка грешка и отклонение от плана – след 2 дни отново ще съм в Денпасар/ Кута и с отскоци между терминалите с мотори ( ojek ) и минибусчета ( bemo ) ще стигна там. Самоуспокоявам се.

Нещо друго, по важно – вече 3 часа се тътрим по пътя и края не му виждам. Не ми се разправя с търсене на забутано хотелче из малките улички в Денпасар. Преглъщам допусната моя логистична грешка или по-скоро проявена нерешителност.

И автобусът спира. Къде не знам. Всички слизат. Аз също. Веднага съм “атакуван” от оферти за транспорт. Замаян съм. От другата страна на улицата виждам много минибусчета и другу транспортни средства – да, това е терминал. Пресичам в посока терминала, но не влизам в двора. Тръгвам по тротоара, вадя компаса, въртя глава да видя табела с името на булеварда. Стрелките на компаса сочат, че булеварда е точно с ориентация север/юг. Аз съм в посока юг. Сега ми просветва – аз съм терминала Убунг, Това е може би най – големия терминал в Денпасар, осигуряващ връзката на местните със селищата на запад и севрозапад. Табели няма, но на доста постройки са опънали трансперанти, рекламираща някакви бизнеси, търговийки и услуги с адрес и телефони за връзка. Аз съм на улица улица /булевард Кокроаминото. Ясно, той ще премине в Сетиабуди, а аз трябва да свия по голямото разклонение Сутомо докато не стигна кръстовището с Гаджа Мада. Лесно ли е това – да. Успоредно на тези улици има нещо като дълбоко дере с река, която се преминава единствено по построените няколко по големи мостове, които свързват отделните части на града. Добре, преминавам и виждам кабинка на полицията. Тези са ми любими за въпроси за ориентация – те си знаят районите. Намирам се явно на важно кръстовище, защото полицая ми обяснява, че от него на севр е улица Карти, а на юг Сулавеси. Ах, как ми се ходи на острова Сулавеси, но сега не съм нито за острова, нито за тази улица в Денпасар. Сега съм на север. Навлизам в района с малки улички. Труда работа за ориентация. Пред очите ми магазин за компютърни аксесоари - влизам, питам, излизам, нагоре, вляво – влизам в хотел Адинда. Цена на нощувка 200 000 техни пари за скромен хотел. След нощно качване на уникалния вулкан Кава Ижен ( Kawah Ijen ) и освобождаване на стаята в хотел Макхота Плектунг в град Банюуинги на Ява, съм загубил целия останал ден с придвижване между Ява и Денпасар. Утрешния ден не ми вдъхва по – големи надежди.

Време за губене няма, бърза закуска и напускане на хотел Адинда. Трябва да стигна първо до терминал Керененг, а оттам до друг основен терминал Бату Булан“ оттам не съм решил дали първо до Темпаксиринг през Гианяр или директно до Тегалаланг, където съм резервирал следващата нощувка. Знам, че първо трябва да мина покрай градския парк. Но по целия път, които минавам пешком има изненади. Да, новото строителство като цяло преобладава, но все пак и него го извършват при спазване на техните хиндуистко – бали й ски обичаи. Още е рано, така, че мога малко да снимам.

- Какво е това?

- Обикновена къща, не виждаш ли?

- Много пъстра за обикновена къща.

- Така си ги правят там. Масово е, но тези наистина са си поиграли.

- Те може да са по - заможни.

- Не знам.

- Прилича на музей.

- Мисля, че е къща.

- Мислиш, значи не си сигурен.

- Давай на следващата снимка.

Презрителен поглед в знак на оттегчение.

- Тук?

- Това е същата къща, отпред.

- Със статуите, топовете?

- Да.

- Съдържателна снимка, но нещо светлината пак ти пречи, да се представиш самия ти в по-добра светлина на опитен пътешественик.

- Пътешественик с фотограф не се припокриват.

- Охо, ама за това селфи си се постарал.

- Да кажем, че Господ ми е подал ръка или ме е насочил.

- Това, там водичка с някакви водолюбиви растения.

- Да, основното за мен е беше снимката да е с оръдието.

- А, не трябва. Мисля, че барелефите отзад представляват по-голям интерес за ценителя.

- Аз не съм такъв. Отделно, това са отливки от цимент, което е голям бизнес на Бали. Правят какво ли не с отливки в най – причудливи форми, божества, орнаменти и каквото се изисква от тяхната религия… която беше? Казвай!

- Кани – Бализъм. Моля те, не ми се прави на …

- Не внимаваш в картинката, т.е. снимките … Следващата, за доказателство!

- Мотористи и знак паркирането забранено на фона на къща и тропическа растителност. Хубаво е.

- Това вече не е къща. Предполагам, че някаква постройка с административно и културно значение. Има улично осветление около нея и плетът от храстчета си личи, че се подрязва регулярно. Виждаш ли числата на синия надпис?

- Дата? … а може и телефон за свръзка от агенцията за имоти.

- Първото -17 август 2014. Каква дата беше това, хайде вече сме го говорили!

- Ти може да говориш, ама кой ли те слуша, а вече ми напълни главата с какви ли не щуротии за Индонезия.

- 17 август 2014 г. – 69 години от провъзгласяването на независимостта на Индонезия.

- Ах, да и ти беше по това време в Джакарта да зяпаш парада.

- Не! Бях в Йогокарта, на която накратко и викат Джогджа, идващо от другото произношение Джогокарта – в централна Ява. Джакарта е друго – столицата на Индонезия, в западна Ява

- Джакарта, Джогокарта – евентуално ще отделя време да ги различавам за кръглата 70 – та годишнина от обявяването на независимостта от Холандия.

- А, това е вече приказка. Напреднахме с 1 см в тази посока.

- Ако гръмне някой вулкан, ще се отдалечим на светлинни години. Кога ги тресна за последно над 8?

- 2012, май около Суматра в Индийския океан беше. Пролетта, тъкмо трябваше да отпътуваме за Тайланд – началото април да е било, не помня точно. Приличаше на катаклизма през 2003 ли беше 2004 ли, ама не съвсем – плочите се приплъзнаха странично и сравнително малко поразии станаха.

- Добре, звучи успокоително. Давай нататък.

- Нататък един паметник, символизиращ борбата на народа за независимост от разните му там душмани.

- Кои?

- Предполагам холандците.

- Само те ли?

- Сигурно, не знам.

- Не знаеш, а? Значи, запомнил една дата, ама всичко друго – кой, какво, как не знаеш. То така с една дата на независимостта няма да ми минаваш. Искам пълна информация за всичко!

- С това ти поведение и държане, няма да получиш нищо.

- Хм, това си е така – нищо не получавам. Друго?

- Още една къщурка.

- Бива. Онуй, знамето, какво им е като цветове?

- Обратното на полското.

- Изчерпателен отговор, благодаря!

- За накрая, една снимка от религиозния храм в техния основен градски парк.

- Нещо да обясниш по снимката, жълти покривала виждам.

- Не, тепърва ще говорим за храмовете. Почини си, отиди до тоалетната, ако искаш, гледам бирата е на привършване …

Остров Бали се утвърждава като една от основните туристически морска дестинации в югоизточна Азия (SEA – South East Asia ) на база 2 фактора:

- природо – географски в помощ на сърфисти и плажуващи с вълните идващи от Индийския океан и хубавите плажове и

- културнен фактор, обусловен от балийската версия на хиндуизма, от една страна са запазените през вековете интерсни превъплащения в ежедневния живот и редеовни церемонии на острова, а от друга благоприятства една по – свободна атмосфера за прекарване на ваканцията в сравнение с вътрешните ограничения наложени от преобладаващото мюсюлманство на околните острови.

От гледна точка на перпосветения турист, храмовете заемат основно място при посещенията в Бали с надеждата да се открехната портите към богата местна култура.

В моята класация си бях набелязал грубо 4 храма от интерес, за 2 от които знаех, че няма да мога да посетя, поради недостатъчното време :

- споменатия по – горе Таман Аюн ( Taman Ayun ) в град Менгуи (Mengwi);

- фотогеничния при залез слънце Tanah Lot на морето (севрно от Кута);

- Luhur Ulu Watu на юг на полуостров Букит (пак недалеч от Кута, след летището);

- храмът Besakih (Mother s ’ temple ) в подножието на свещения вулкан Агунг ( Agung ) , при чието последно изригване, лавата стига до храма, но по чудо променя леко посоката си и не го унищожава.

- Тирта Емпул ( Tirta Empul ) до село Темпаксиринг – единствения храм, който успях да посетя. Храмът е известен заради церемониите и ежедневните ритуали по пречистване, чрез потапяне в водата в своеобразните бани в пределите на храма.

ТРАНСПОРТНИ НЕУРЕДИЦИ В ПРОВИНЦИАЛНО БАЛИ

Ако човек е без мотор (скутер), без агенция и агенти, а разчита на обществен транспорт и иска да стигне до горепосочените признати като най – интересни от гледна точка на лаика храмове, то той е в потенциално неблагоприятна ситуация и изложен на умерен риск да не стигне навреме или дори изобщо до набелязаните храмове във вътрешността и по крайбрежието на Бали (с изходна точка Денпасар или курорта Кута).

След като се поразходих рано сутринта по централен Денпасар и стигнах до терминала Керененг за минибусчета, мотори, таксита ми се наложи в крайна сметка да взема за първи път минибусче (bemo). Цената – 20 000 (2,6 лв.) за разстояние от 5-6 км. Допускам, че платих цената двойно. За такова разстояние повече от 10 000 не трябва да се дават, но … беше неделя сутрин и желаещи местни за същия маршрут нямаше. Поне аз там потърсих причината. Жестоката истина е, че този тип бизнес (транспорта с маршрутки / минибусчета) жестоко страда от масовия транспорт на мотоциклети, които балиците масово притежават. Втората част от придвижването до хотела ми в градчето Тагалалнг бе още по – скъпо.

Веднага на терминала съм посрещнат от местни агенти. Казвам и накъде съм. Добре, то е видно, но отиваме на стоянката. Там си стои бусчето. Първоначално ми се казва цена от 50 000 рупии за около 20-30 км път, но офертата към мен е 100 000 с тръгване веднага. Други хора няма. Аз упорствам, че е редно да изчакаме да се появят други пасажери и да не плащам цялата сума. За такова разстояние според мен нормалната цена е 20-30 000 рупии. Упорството ми издържа 1 час. Вече вървим след 10 ч. То е “възнаградено”, че офертата е намалена на 90 000, после 80 000 и ирония, че други хора за натам няма де се появят. Капитулирам с цена от 75 000 рупии – 3 или 4 пъти по-висока цена от нормалното, но други хора за натам нямаше час и половина в неделя!

Малко утешение, че при висенето на този терминал в БатуБулан видях наченките на масов градски транспорт на цена от 3 500 рупии, който за момента покрива само един маршрут от терминала до Нуса Дуа на юг от летището. Да, той щеше да бъде използван още на следващия ден.

Тук, може би е редно да спомена, че градчето Тегалаланг се намира след по-известния град Убуд. Аз нещо не можах да се впечатля от атракции на Убуд и понеже си бях харесал оризовите тераси в Тегалаланг реших, че от логистична гледна точка е по – добре да нощувам в този градец.

След малко лутане, се настанявам в семейна къща (хотел се води в Буукинга) СВ Песона за 200 000 рупии. Вече е 12 часа на обяд, време за губене никакво – веднага се отправям на марш към храмовете Тирта Емпул и баните Кава. За 6 часа ходене се насладих на тераси с оризища, останки от джунгла, хубави селца и … храмовете.

Тази комбинация от половин ден транспортни разправии и половин ден разходки се във парично изражение ми струваше 95 000 рупии и добро настроение в края на деня. По разните пътеводители се говори, че наемането на транспорт с местни от Кута/ Денпасар и региона излиза по около 200 – 300 000 при демонстриране на добри търговски умения в хода на преговорния процес. Аз не исках да се връзвам с никой, защото нещо не ми вдъхваха доверие, а цената може да расте с оглед на някакви допълнения, които не са били уговорени в началото.

- Това в вътре в храма ли е?

- Може и така да се каже. Това е семейния храм във вътрешния двор на някаква фамилия в селцата по пътя към храма Тирта Емпул. Зърнах го едва с периферното зрение докато ходих с широка крачка и реших да влезна.

- Ей така си влезна, без позволение?

- Абе имаше някаква възрастна жена, която не знам каква е там, посочих с пръст навътре, тя - да кажем кимна и изфъфли нещо, което изтълкувах като позволение влезнах да видя това, което и ти виждаш.

- Нагло, нагло, да смущаваш домашния покой на тия деца и да видиш тази красота.

- Седях 2-3 минути за 2-3 снимки.

- 100% си изглеждал жалък в очите на тези хора, добре, че са били снизходителни към

твоята въпиюща непросветеност. По принцип си заслужавал да ти напълнят празната тиква със сачми, ама хайде съжалили са духовно бедния пътешественик.

- От твоето съжаление имам най – малко нужда. Продължаваме наред. Ето същото ложе, но в самия храм Тирта Емпул.

- Вече сме в храма.

- Да.

- Интересно. Покривите от какво ги правят?

- Мисля, че от слама на ориза. Не съм сигурен.

- Тези покои, само церемониални функции ли имат.

- И това не знам, щом са в храма най – вероятно да.

- Тук извършват ли се разни процесии като женитби, погребения или каквото там трябва.

- Не знам.

- Ох, какво знаеш?

- Знам това което видях и което ти виждаш и ще видиш на следващата снимка. Храмът е известен с извора си за пречистване, каквото те разбират.

- Което как става?

- Не виждаш ли, влиза се вътре, отправят се молитви, поднасят се разни неща като дарове.

- Не че е възможно при теб, но ти пречисти ли се?

- Само си топнах малко крачката. Водата не е топла. Мислех, че след като има вулкан наблизо, може да е топла и разните там полезни химикали. Но не е студена също, хладка е.

- Не знам какво полезно е имало досега, ама с твоето топване на краката със сигурност си осквернил храма и си показал неуважение към местните обичаи.

- Беше пълно с туристи, доста народ имаше. Те са толерантни, не като теб. Да се поръсиш малко с водичка винаги е освежаващо.

- Това имах предвид. Гледал си да се облекчиш физически, а не да вникнеш в духовното;.

- Хайде пак тиради. Каквото ми е позволено, се възползвам от него, където са налице ограничения ги търпя. Ето тук, са ме снимали със тази препаска – кърпа, май саронг и викаха.

- Тия статуи дето си прегърнал?

- Някакви митични същества – пазители пред портите на храма, може би …

- Демони? Добри духове? А-а, стига, недей се напряга – ще се задоволимс определението, че са някакви същества!

- Мир да има!

- За мир не съм сигурен, но зад вратата какво има?

- Не пускаха, беше заключена.

- През оградата не можа ли да надникнеш?

- Не проявих интерес.

- Че, зад златиста порта, какво ли несметни богатства се крият?

- Само духовни, няма да ти помогнат в материалното ти преживяване.

- Ти недей така. Не се знае.

- Другата година, тръгваш по моите стъпки и си проверяваш сам нещата.

- Много ти знае устата.

- После, ето тук пак съм се прегърнал с разни страховити пазители на входа на храма.

- Двама хубавци. За балиеца до теб съм спокоен, но ти не си влизал вътре при молещите се в храма да ги плашиш и напомняш за лошите неща от живота, нали?

- Не, не съм влизал. Но принципно добре налучкваш устройството на Вселената на балииците. Има добро и зло в този свят, а те хорицата се опитват да балансират като почитат и добрите и лоши духове. Както казах преди малко – мир да има!

- Друго на Бали какво има?

- Оризови тераси.

- Супер, тях ги има и във Филипините, Виетнам, Китай и къде ли още не.

- Понеже си ходил там и ги знаеш всичките!

- Ходя си в къщи и гледам по телевизията.

- Достатъчно ти е. Там сигурно си гледал и за джунглите. Ето малко от Бали гъсти галерийни гори и малко битови боклуци в реката. Може и снимка без боклуци. Тази горичка е в близост до храмовете.

- Не е актуална тема. Друго?

- Свещеният вулкан Агунг .

- Някаква гъбка се подава отпред.

- Покривчето на някакъво храмче.

- Това част ли е от големия храм.

- Не, това бе там до оризищата, нещо малко, локално.

- Абе, като те слушам, то по-стойностни и интересни са традиционните къщички и обикновени храмчета в селските местности.

- Да, бих се съгласил с това ти твърдение. Изкачат ти от нищото, не ги очакваш, защото цялото си съзнание е заето с големите обекти. Ето, за доказателство виж снимка от моя хотел в Тегалаланг – балконът към дерето с палмите и оризищата.

- Разкажи! Много футуристично изглежда.

- Няма какво да разказвам чак толкова. Това е светилището, където семейството отдава почитта си на богове, духове и каквото друго там трябва.

- Чадърчета, сателитна чиния, сутрешна закуска за идолите, статуите….

- Туй което ти изглежда сутрешна закуска, е всъщност чинийка от листата на банановото дърво, напълнена с цветчета и запалена клечка с някакви благоухания.

- Бананът е тревисто растение, не е дърво.

- Хубаво, каквото ще да е.

- Последно от този толкова хубав регион на Бали - една снимка от панорамния път по посока центъра на Тегалаланг.

Дотук с традиционната подредба на живота в градски условия (Денпасар) и провинциални условия (Темпаксиринг и Тегалаланг). Обратния път до Кута минава по – гладко. Вървейки по пътя към центъра на Тегалаланг, някакъв човек с бусче ми предлага за 30 000 да ме откара до Гияняр. Ако му бях казал 20 000 сигурно пак щеше да ме вземе. От Гияняр до терминала Бату Булан за още 10 000. Вече съм разучил наскоро заченатия модерен градски транспорт Trans Sarbagita и за 3 500 рупии се стига до центъра на Кута, което се оказва на около 3-4 километра севрно от туристическата зона с хотелите и плажовете. Посоката е пак само и единствено юг, надолу по булевард Имам Бонджол. По пътя правим един бърз интернет и обяд. С питане на балийски катаджии стигаме до хотела Karthi, където стаята резервирана чрез буукинга е 300 000 на нощ. Иначе на място цените бяха 450 000, но съм сигурен за кои стаи.

Снимана картата на линията на Trans Sarbagita :

За момента мисля, че е действаща само синята линия. Оранжевата не успях да я проуча.

- Като се завърнах от селските райони, следобеда повървях няколко колометра нагоре – надолу по цялата плажна ивица от Кута до Семиняк и после до Тубуан в близост до летището. Нали знаеш как е градацията – в Кута е мекс от евтини и скъпи хотели, към Семиняк през Легай остават само по - скъпите с директен излаз на плажа.

- Да, нямай за това грижа. Тук сам ще ги разуча сам за следващата година. Не мога да се доверя на такива като теб.

- ОК, както искаш. Две снимки: през деня по време на отлива и по залез слънце - Кута.

- Тази втората по време на прилива ли е снимана?

- Не, пак е отлив. Внимавай с вълните!

- Какво за тях?

- Големи са и лесно те мятат. И през двата дена, докато бях там бе вдигнат червен флаг от спасителите (“Къпането забранено), но сърфистите си влизаха донякъде, а къпещете се дотам, докъдето им позволят вълните. Понеже август е тяхна зима или сух сезон, от Индийския океан вълните са доста силни, а океана се води бурен.

Предпоследен ден в Индонезия. Вчера отново изкарах половин ден в транспортни прехвърляния и прекачвания с 2 минибусчета и автобус от редовната линия на градски транспорт на Денпасар и околията и половин ден в разучаване на плажовете на Кута.

Днес ще трябва да наваксам с храмовете – или до Luhur Ulu Watu след Нуса Дуа на южния полуостров Букит или Таман Аюн в Менгуи, който не успях да видя преди 3 дни. Нека стиган до автобусната спирка – там ще реша в движение в каква посока да поема.

Пътя до автобусната спирка минава през централния площад на Кута – всякакви сергийки, ресторантчета и мотористи, предлагащи услугите си за транспорт. През тази част вървя бързо и така не давам голям шанс за започване на разговор. Тези само чакат нещо да се ослушваш, да търсиш нещо, да въртиш очички, за да започнат предложенията. Не, придавам си израз за това, че знам какво искам и знам как да го постигна със собствени усилия.

Спирките на автобусите от Trans Sarbagita представляват високи платформи, до които се стига по стълбички. На платформата има пейки за чакащите. Автобусната врата е много високо и затова са нужни такива платформи. Същото беше и в Йогокарта на Ява. По – големите спирки са с навеси, по маловажните са само една открита платформа.

С ясното съзнание, че вчера не слязох от автобуса на тази платформа, се качавам и сядам на пейката. Сам съм и не оставам незабелязан. Идва до мен човек и ме пита къде отивам. Казвам, нещо от рода, че тук чакам и ще чакам. Сяда до мен. Мълчание. След малко си тръгва. Още чакам. Идват 2 момчета, застават отвън на платформата – и те ще чакат автобуса явно. Тогава се отнякъде изкача друг човек и казва нещо на момчетата. Аз знам какво – това не е функциониращата спирка. Докато им обяснява каква е ситуацията аз се изстрелвам към действащата спирка. След 10 минути отново се събираме. Сега сме повечко народ – 5-7 човека, но автобус не идва. Това продължава повече от половин час. Надеждите угасват, а времето напредва. Хората един по един не издържат и се качват на минаващите маршрутки (bemo). Това предопределя решението - Таман Аюн в Менгуи. Трябва да стигна първо до терминала Тегал, после до Убунг и с трето бусче до Менгуи. Общо 3 транспорта. Следващото бусче, не го изпускам – о терминала Тегал ще ми струва 10 000. Надявах се нащо около 7 000. На по-евтината Ява този вид транспорт варира между 4000 и 5000 рупии, тук цените са двойни!

В началото напредваме бавно, но все пак се движим. Все по булевард Имам Бонжол. Но това не продължава дълго. Все по – често спираме, все по-бавно става придвижването ми до Тегал. Тегава работа, търпение е нужно.

Нещо има отпред, не са само други атомобили, камиони и хиляди мотоциклети. Някакви хора спират или отклоняват движението. Някакви малки къщички като карети, покрити с разноцветни покривала биват насоне на ръце. Колко са тежки не знам, но виждам, че по къщички са се качили някакви младежи. Процесия. Каква – още не знам. Булеварда (по същество широка улица) Имам Бонжол се оказва блокирана. Мотористите с големи усилия се опитват да напреднат в желаната от тях посока като се шмугват в странични улички и едва едва се промъкват покрай процесията, за нас никакъв шанс. На кръстовищата ново епизод от шоуто – не стига, че тези хора се движат бавно, ами на всяко кръстовище носачите на малките цветни къщички/ карети биват завъртани три пъти. Да, на кръстовищата има повече свободно място тълпата от носачи да си завърти с каретата. Усещам, че май няма да стигна доникъде.

- И викаш, ядосан тръгна след хората да търсиш възмездие и обяснения за провалата ти да видиш онзи храм в … как се казваше градът?

- Менгуи се казваше. Да, може да се каже нещо такова – последвах ги да видя какво толкова се става.

- И като разбра какво става, какво направи?

- В тази ситуация нямаше какво повече да правя освен да взема да се поинтересувам как ще се развият нещата. Беше станало почти 12 часа и с това темпо на предвижване между терминалите вече не хранех надежда, че ще стигна до Менгуи. Отказах се.

- И, за да запълниш деня оставаш да висиш на траурната процесия и погребенията.

- Няма погребения, има кремация!

- Виж тук сглобяват кладата … с неподходящи материали.

- Защо да се неподходящи?

- Използват стеблата на банановите дървета, дето не са дървета. Те съдържат доста вода и трудно горяха.

- Е, каква клада става?

- Съвременна, защото използват горели и газ. Няма дървета, съчки. Ето, огнярите подготвят кладата, взели са газовите бутилки…

- И тази крава, много е ефектна.

- Само за този покойник бяха направили такъм идол. При другите нямаше, беше някак си по – семпло.

- Колко покойници ги оправиха.

- Разходих се между отделните части на парка. Мисля, че бяха 5 по мои изчисления.

- Покойникът къде е?

- Отляво в средата се вижда ковчега покрит с бяло платно.

- А, да сякаш е част от облеклото на човека, качващ се на кладата. Какво е отдолу ?

- Цимент, бетон, здрава работа – спокойно, няма да се напука от горещината.

- ОК, дай следващата снимка.

- Не бързай! Виж вдясно тези къщички, за които ти разправях, че са нещо като карети носени от хората преди да влезнат в този парк.

- Разбирам, че на теб ти бодат очите, понеже те символизират твоя провал в този ден, ама аз какво да ги гледам толкова.

- Добре, следваща снимка: кладата е сглобена и вече гори. Пламъците са обхванали идола откъм корема.

http://magelanci.com/uploads/ccs_screenshots/2014-09-09_21-44-41.jpg

- Хем са го запалили, хем на главата на кравата има чадърче, да не би да получи топлинен удар от слънцето.

- Ясно, е че такава причинно – следствена връзка не бива да се търси.

- Абе, главата я пазят … виж, че са я подпрели с два бамбука.

- Да, така. Туловището е някаква плетка, но главата си бе изцяло от масивно дърво. Някакъв пън ли бяха използвали, ама до края огъня не успя да я обхване и изгори.

http://magelanci.com/uploads/ccs_screenshots/2014-09-09_21-47-03.jpg

- Ето тук, пламъците са във вихъра си. Гореше като цепелините едно време.

- Миришеше ли?

- Не, нищо не усетих.

- То ти с твоята липса са сетива какво ли усещаш изобщо.

- Аз проблеми с тия неща нямам. Ами ти как си нервите?

- Засега добре, що?

- Предупреждавам, те, следващат снимка не е за хора със слаба психика.

- Хайде, сервирай гадорията!

http://magelanci.com/uploads/ccs_screenshots/2014-09-09_21-47-53.jpg

- Нещо трябва ли да ти обяснявам.

- Няма нужда. Колко са такива снимки?

- Има още една.

http://magelanci.com/uploads/monthly_09_2014/tutorials-167-0-03578000-1410268766.jpg

- Трябва малко да се увеличи, за да видиш детайлите, но основното е ясно – с горелката в действие.

- Виж тук – останал е само скелета на кравата – идол, а отстрани е масата с разни неща там.

- Ядат ли?

- Да, като при нас … за Бог да прости. Ама понеже са много хора, големи семейства и роднини се поднася само вода, някакви сокове и едни техни сладоледи, дето нямат нищо общо с нашите. Меди процесиите обикалят улични търговци, продаващи напитки, като кола и по – хубави сладоледи.

- На място има цял оркестър, който свири на разните му инструменти съответната музика, която лично аз не бих я определил като траурна. Някакви звънчета, чукчета.

- Опечалените са облечени в бяло, тия тук облечените в черно са от оркестъра. .... Виж, тук лика на починалия и част от опечалените. Не ми бе много удобно директно да снимам, та малко под ъгъл.

- Как изобщо си снимал. Не е ли забранено или нередно?

- В началото с въздържах, ама и те снимаха със смартфоните си, та постепенно станах по нахален … и почнах да си открадвам по някоя друга снимка.

- Престъпник си ти … как не ти хвърлиха един бой за оскверняване на паметта на починалия.

- Теб те нямаше там, затуй!

- Продължавай с остроумията още и там при тоя човечец ще те пратя!

- Душата му не знам къде отива, но пепелта и по едрите останали парчета от скелета роднините я взимат за вкъщи. Ето виж, тука – отбиран по големите въгленчета отделно.

- Туй хубавото момиче, дето държеше портрета на покойника …

- Да, играеше активна роля в цялата процесия. Каза, че му внучка.

- Ти говорили с нея бе… безсрамник.

- Само я попитах каква му е от гледна точка на семейната йерархия. Не знам какво и е специалното, та тя имаше водещата роля в последния път на дядо и. Но стига толкова за нея, да се върнем на процесията … Останалата част от праха се събира в един вързоп и се полива с вода, да не би някое тлеещо въгленче да предизвика пожар.

- Не ми ги говори. Ти ми хвърляш прах в очите в момента…. след шоуто на огнения ад ас горелката, цялото ти внимание вече е съсредоточено към опечалените млади жени …

- Няма да ти коментирам извратените думи, снимката е съдържателна според мен.

- Това не го отричам, но в каква насока.

- Насоката е тази, че трябва да приключваме с тази среща и да се ходим. Още малко снимки останаха, всъщност.

- Искаш да ме разкараш ли?

- Виж, само главата на идола като цяло оцеля след всички пламъци и то в добро състояние. Отдолу, овъглените основни елементи от скелета.

- Здраво са го сковали главата свещената крава – идол. Някакви скоби, телове държат главата на туловището. И дали главата е от дърво или друг материал?

- Не знам, не проверих.

- Не знам, не проверих, не прочетох, не попитах … Отново останах гладен …

- Мисля, че тази вечер добре похапна тук, ако не си се наситил заминавай за Бали.

- Добре. Тази глава на телето – крава – идол някой взе ли после за спомен, за съхранение, може да се използва и за друга кремация?

- Не знам, там си остана.

- Ти се радвай, че и твоята глава е останала на раменете след тези експерименти с активни вулкани на Ява и скръбни церемонии на Бали.

- Радвам се.

- За Ява кога ще разправяш?

- Не знам, не сега със сигурност ... по – нататък. Ще се уговорим нещо допълнително. Там ще ти разправям за смъртта от първо лице.

- Приготви се с хубави снимки и по – малко говорене!

- Ставаме!