И така поред на случващото се:
Пристигнахме по обед (Air Asia) в един облачен ден в началото на януари 2012 *(Nandana по местния календар, който се оказа сложен). След визовите формалности (Виза on arrival, като има и изходна такса) и съответния характерен по тези ширини пазарлък за такси, което любезно ни превози през странното нещо наречено град се базирахме в нескромен хотел от веригата на Accor. Изборът на хотел беше особено удачен, както се оказа в последствие.
Естествено следваше разходка и опознаване на района от първо лице.
Градските части (Kuta) създават впечатление за пренаселено място (над 4 млн. са само местните), моторчетата са все толкова популярни и тук. Има си я беднотията, мизерията, но типично за азиатците - всички са ухилени до уши.
Това в градската част, коренно различно е извън нея. За туристите ясно - широки булеварди и алеи, чудесни плажове, игрища за голф и т.н.
Е за нас плажът не бе особено гостоприемен, но не ни липсваше и през следващите дни.
Историческа вметка:
В рамките на Индонезия, островът е доста различен като население, религия (Балийски хиндуизъм), култура. Балийците имат самобитна култура, а интересен момент от новата им история е защитата от холандците през 1906, довела до края на кралския двор Бадунг, което всъщност си е масово самоубийство, но пък не се предават (има си специален ритуал).
Нов ден посветен на храмовете
Наехме си шофьор, който да се оправя с плетеницата от пътечки между оризищата. А то тези пътища, където ги има, са предизвикателство.
За храмовете - много са, разнообразни като изглед и някак природосъобразни - изработени от камък, тухлички и слама. Стотици, а може би и повече.
Добре е човек да е попрочел какво ще гледа, защото обяснението на гида е лаконично - a temple.
Всъщност, всяко семейство май има някаква постройка за храм. Оставят се дарове от цветя, като това е доста масова привичка. Таксито имаше няколко такива късметлийски купички с цветя. Пред всяка сергийка също.
Та след първите двадесет храма и прибутването към руски групи за историята на съответното място, нещата изглеждаха по-ясни.
Етикетът включва замятане през кръста с наметало. Нещо, което се практикува и по статуи и паметници.
Спирка за котешко кафе
Котешкото кафе се казва на Kopi Luwak
Направата му е от изпражненията на Paradoxurus hermaphroditus - малко коткоподобно същество, които се изсушават и съответно вари кафе. За хората обичащи мед, това не би следвало да е предизвикателство
Животинчетата се отглеждаха на място, както и повечето треви необходими за мистичните видове чай.
Кафето си е кафе - не знам доколко чудотворните му качества са истински, но е вкусно и, разбира се, скъпо.
Хубавото е, че към сетчето с табиети, човек може да добави още 10 вида други местни кафета и чай, които си поръчахме в прекрасното заведение кацнало на някакъв баир, скрито в джунглата и с невероятна гледка към долината.
Планината Agung и вулкана
Шофьорът искрено се зачуди как така си нямаме вулкани у нас (дефинирането на България се оказа сложно и Европа бе възприета като термин за у нас). Не, че няма вулкани изобщо в Европата, но някак тяхната планина майка Agung, нервирайки се през 1963 е изпотрошила всичко в района. Освен това местните я възприемат за копие на планината Meru, която си е централна ос във вселената. (не твърдя, че Стара Загора не е центъра на вселената, но по хинду вярванията е Meru), първородителка на всичко, включително балийците и това с Ейяфятлайокутл ми се стори по-маловажно. А вулканът иначе си подпушва кротичко.
Оризищата и дъжда
Това наистина е една от най-красивите гледки на острова - безкрайните оризища, терасирани и напоявани от хилядите рекички от планината и обилния дъжд. И като стана въпрос за дъжд, тъкмо се прибрахме, точно преди да настъпи вечерта - и ТОЙ, дъждът дойде под формата на не съвсем приятна буря.
Едва сега обърнах внимание на архитектурата на новите хотели.
Първите етажи са само с колони. Стени няма. Рецепцията на нашия си беше като в градина - има за таван втория етаж и толкова.
След това забелязах и табелите - при пожар да се тича надолу, при цунами - нагоре.
Та като връхлетя тази вечерна буря едни рекички си минаваха почти през целия първи етаж.
На сутринта дъждецът беше по-кротък - ръми си и решихме да пробваме басейна , с изглед към океана. Получи се прекрасно, валеше и отдолу нагоре (по Форест Гъмп).
Обърнахме го в СПА ден, като в програмата се включиха и балийски масажи, които твърдо са по-добри от тайландските. Има такива в България в Правец и Банско. Работят именно балийки.
Запознахме се и с Nasi Goreng (пържен ориз), което препоръчвам. Открива се в замразен вид и по нашите супермаркети.
Наблизо се намираше Hard Rock Hotel със съответното Hard Rock cafe, което се оказа чудесен офтопик за вечерта.
Следващите дни отново се редуваха турнета по храмове и забележителности, култура и СПА-то не точно в този ред.
В търсене на свещените води
Храмовете са много, но шестте особено почитани са:
Pura Besakih и Pura Lempuyang Luhur в Karangasem
Pura Goa Lawah в Klungkung,
Pura Uluwatu в Badung,
Pura Batukaru в Tabanan и Pura Pusering Jagat.
Съответно там е и най-големия туристопоток. Имахме късмета да разгледаме само четири от тях. Водата играе съществена роля при всички тях.
Снимките, които правихме ние, не се получиха и бих добавил тази:
Занаяти и танци
За тях също заделихме ден. Майстори са на камъка и на дървото. Сума работилници разглеждахме. Рисунките, които правят също са уникални. Гледах някакви филмчета, че били иновативни, самобитни и т.н., оказа се вярно. Много танцувален народ.
Съществена част от населението се занимава с това. Решихме да посетим една такава проява.
Тази конкретно беше вариант на kecak*****
Други местни стилове са pendet, legong, baris, topeng, barong, gong keybar. И както се казва във вица с чукчито (за крокодила и приликата му с елена) - нищо общо няма. Имам предвид, че танците са базирани на Рамаяна и не се свързват с познати неща.
Ако имате свободен час, ето цяло видео:
http://www.youtube.com/watch?v=t0HY0oD84OM
Седнахме на амфитеатралната сцена в близост до един от храмовете.
Раздадоха либретото - ще иде реч отново за доброто и злото (Пресъздава се битка от Рамаяна)
Има мъжки хор (седналите на сцената), които "хоруват" със странни звуци, но се получава интересна мелодия. Апропо продължиха в ритъм около час.
Маскирани се явяват Ванара (пакостливата маймуна), която ще помага на принц Рама в борбата му със злия крал Равана.******
Бих искал да завърша с нещо такова
http://www.youtube.com/watch?v=2WHx2ITKtUg
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега