Бангкок - Патая (част 1)

Една история за голямото приключение на дъщеря ми в Тайланд.

Първо да започна с това, че хич ме няма с писането, та ще ме извините, ако не е литературно правилно.

Дъщеря ми (5) имаше голяма мечта, да отиде в "златният град" както тя нарича Бангкок. Всичко започна от една дървена кукла на конци (демон пазител), която и донесох като беше още бебе. Поставих я над леглото и и за лека нощ се разказваха приказки и измислени от мен историй за принцове, принцеси и демони. Гледайки мой снимки от Тайланд и най-вече филмчетата по Travel channel, тя сама си изготви списък с желани дейности за тази дестинация.

И ето, че на 5.06 най-накрая дойде момента да тръгнем натам. Тъй като съпруга ми работи за една авиокомпания, пътувахме със статут на екипаж (ако има място в самолета - качват те, ако няма -чакаш следващия полет). За много наши приятели, това беше твърде стресиращо, но аз като бивша стюардеса, съм свикнала с промени на полети в последния момент, та за мен си беше нищо особено.

Отиването ни беше през Франкфурт и мина безпроблемно (за разлика от връщането .... но това накрая).

На 06.06 кацнахме успешно в Бангкок ! Тъй като полета беше нощен, успяхме и тримата да се наспим и така в Тайланд бяхме свежи като репички и готови за приключения. Минахме през обменното бюро до метрото (където е най-добрия курс за обмяна) и след това директно на влакчето (пътуваме тримата с общо 2 куфара ръчен багаж, та мъкненето на багажи по метрото не ни беше особено трудно). Първия ни хотел се намираше на около 10 минути детско ходене от спирката на влакчето, та до там се придвижихме пеша.

The Berkeley Hotel Pratunam

Хубав хотел, но малко застарял, важното е че беше доста чист и с перфектно обслужване ..... и уникален басейн !

Метнахме куфарите в стаята, бърз душ и веднага хукнахме по задачи. Номер 1 от списъка на дъщерята : Сладкарница Mo&Moshi (това си го беше видяла в репортаж по дискавъри и като чу че е в БКК веднага го сложи като номер 1 в списъка). С какво са известни : с това че правят огромни мелби, порцията на които би стигнала да преядат поне 6-7 човека.

естествено не и взех мелбата зад гърба ми, на снимката, която малката искаше, а и взех възможно най-малкия вариант. Ядохме я двете заедно, преядохме и остана това :

Вече с пълни стомаси, тръгнахме на разходка из града. Решихме да видим танцьорките пред Erawan Shrine. Малката беше възхитена от красотата и грацията на танца им. За съжаление нямам снимки да кача, защото снимах видео. Постояхме около 15-20 минути и тръгнахме към следващото от списъка на детето : Нощния пазар Asiatique . По пътя където и да видехме сокче си взимахме : кокосови орехи, нарове, гуава, всичко беше прекрасно и много освежаващо.

Изморени от ходено се качихме на тук-тук, оказа се че това преживяване стил лунапарк, беше едно от най-запомнящите се за детето в положителен смисъл и за мъжа - в отрицателен. Минаването успоредно в задръстванията не му се понравиха, но детето се забавляваше зверски.

И ето че там беше първото разочарование, въртележката, която по травъл ч. изглежда като окото в Лондон, се оказа твърде смалено копие, и детето знаейки точно как изглежда Окото (миналата година и на пролет и есента се качи на него) остана доста разочарована

Решихме да вечеряме и да се прибираме към хотела, че за следващия ден в програмата ни бяха храмовете. Естествено хапнахме традиционни храни, къде на пластмасови столчета, къде в найлоново пликче на крак, но през цялото пътуване наблягахме на храната от уличните колички и по пазарите. В инерес на истината, за 15 дена ядене на нещо, повечето от които нямам никаква идея какви са, стомашни проблеми получиш единствено аз (подуване и болка) единствено в Патая като ядохме гадната американска пържена храна в Хутърс (но това по-натам). От уличната тайландска храна, не само че нямахме никакви проблеми, но и си изядохме пръстите.

Ден втори - обиколка на храмовете.

За втория ден бях приготвила като програма, обиколка на всички храмове в центъра. Естествено плановете коренно се промениха, след като мъжа и детето решиха да закусват почти до обяд.

Най-накрая тръгнахме !

Първо отидохме до Golden Mount, а след това и до The Grand Palace

Тук трябва да кажа, че за придвижване в града използвах програмата за телефон Visit a City - останах много доволна, защото не само ме насочваше накъде да вървя, но и ми подреждаше забележителностите според разстоянието между тях, така че да са ми най-добре достъпни.

Излизайки от Гранд палас, по програма трябваше да отидем при леглналия буда, след това седналия буда и т.н. и т.н. Е да, ама не : Ват По затворен, за обслужване на молебен за краля, това го разбрахме на входа, опитвайки се да влезем, съответно 5 годишното започва да мрънка, защото искаше да пуска монети в менчетата около статуята (пак ритуал гледан по телевизията). За да няма сълзи и сополи, решавам тотално да променя програмата за деня и прекратявам обиколката по храмове (колкото и да са красиви за дете и мрънкащ мъж повече от 2-3 идват в повече) и се насочваме към реката да кача детето на лодко до плаващите пазари. Оказа се правилно решение - детето грейна.

след като свърши скучната за мен и вълнуваща за детето обиколка по реката, реших още повече да я зарадвам, като я прибера в хотела да се плацика в басейна.

Пак се оказа правилно решение, защото и мъжа го одобри пред разглеждането на забележителости.

И така на басейна изчакахме да стане време за вечеря за да се отправим към Khaosan Road за поредната точка от списъка на детето : яденето на насекоми (да, колкото и странно да звучи, гледайки по телевизиата предавания от сорта на Странни храни в ... и други, детето искаше да пробва паяци и скакалци).

Останах малко разочарована от така известния Khaosan нощен пазар, дали заради факта че леко валеше, изобщо не беше дразнещо, а по-скоро освежаващо, или заради факта че не е туристическия сезон, но на нощния пазар си беше направо празно ! Имаше и само една количка с насекоми, където направо ни отрязаха главите с тази порция тип мостра за 800 бата, но при липса на конкуренция и мрънкащо 5 годишно платих чинно, за да си ги пробва.

Ретроспекцията беше : всичко беше много вкусно, само скорпиона нагарчаше. На детето му харесаха и ларвите и скакалците и щурците, та дори и тарантулата, от скорпиона тя изяде само само опашката, та не усети горчивия вкус на тялото, което е добре, защото и остана добър спомен от яденето на насекоми, а не разочарование. Естествено тази чинийка не можа да засити никого, та седнахме в близкия ресторант да се наядем като хората с нормална храна.

Ден трети :

Станах малко по-раничко, с идеята да отида до фитнеса в хотела, от рецепцията много ми го хвалеха, че бил много добре оборудван. Е , явно разбиранията ни за добре оборудван фитнес, доста се разминават, защото в залата имаше само гирички, пътеки и кростренажори. все пак потренирах малко, че при такова ядене там, не исках да се прибера с няколко размера отгоре.

Закусихме и се отправихме към змийската ферма. Стигайки до там в 11:00 се оказа че шоуто апочва в 14:00 (хубавото е че билети важат за повторно влизане в рамките на деня), та само разгледахме по терариумите какво имат и влязохме в музея им да разгледаме. 

Трябваше някъде да се помотаем, докато стане време за шоуто, та отидохме в близкия парк да се разходим. Там попаднахме на тайландски фитнес на открито. Ще ме извиняват от 5 звездния хотел, но беше по-добре оборудван от техния :-) 

След като "потренирахме" огладняхме, та след кратка разходка, в една задна уличка попаднахме на малко пазарче, където да хапнем. Сляхме се с местните и изобщо не си личеше, че сме туристи :-) 

Стана време да се връщаме към змийското шоу. То беше доста увлекателно и останахме доволни, но най-доволно остана детето, когато повикаха доброволец от публиката и я взеха нея. Идеята им беше докато я карат да гледа в другата посока, иззад гърба и да я изплашат с голям питон, ама не познават лудата ми дъщеря : провали им шоуто, защото вместо търсената реакция на шок и ужас, моето диване хвана за гушата питона да си го гушка, чак се наложи, единия от укротителите да и го изтръгне от ръцете и и да поотхлаби хватката :-)

След шоуто си направихме кратка разходка из града и тръгнахме към Чатучак пазара, където нищо не си харесахме за купуване, но поне обилно се нахранихме .... имаше и насекоми на нормални цени.

Ден 4 : изобщо няма смисъл да споменавам програмата си - всичко отпадна, когато дребното каза "аз отивам на басейн, вие ходете където искате" и така този ден стана за басейн и релакс. ......... Но и децата огладняват, та в ранния следобед успях да я измъкна, вече жабясала, от басейна и да се отправим на разходка. 

И така в търсена на храна попаднахме на така известния черен сладолед - и двете с малката останахме много изненадани, защото репортажите по травъл ч. за този сладолед, бяха от съвсем друга държава, та нямаше никакъв начин да пропуснем сладоледа, макар и преди обята нямаше никакъв начин да пропуснем сладоледа, макар и преди обяд.

И така дояждайки сладоледа, се отправихме към Red Sky Bar да видим къде е сниман филма "Последният ергенски запой". До бара се стига през мола, което ме направи много щастлива попадайки на разпродажба на една от любимите ми марки. Единственото, което спаси кредитната карта на съпруга ми, бе факта че пътувахме с ръчен багаж, та се задоволих само с една чанта. 

Както си се разхождахме в мола, до нас спря един тайландец с голф количка и ни предложи да ни разхожда из мола, защото бил твърде голям. Стана ми смешно, да ползвам подобен транспорт за шопинг, но детето каза искам, та се качихме. Това се казва сървиз, накъдето му покажем, натам караше, накрая ни закара и до асансьорите, водещи към бара и дори не искаше да вземе пари - колкото и да му бутахме 100 бата в ръката, човека каза, че е на заплата и не може да взима пари. Имайки в предвид, че в тайланд и за снимка искат пари, много ме учуди поведението му. 

Благодарихме му и се отправихме към бара. Там ни чакаше изненада : пуснаха ни само до ресторанта на върха, защото нагоре към баровете (два един над друг) се допускат само пълнолетни, а ние сме с дете. Не беше кой знае каква загуба, тъй като и от ресторанта гледката беше уникална.

на последната снимка, трите кули със златни топки на върха са нашия хотел.

Седейки в ресторанта, аз все пак реших, че ще се кача до върха, да видя къде е сниман филма и тук ме чакаше втора изненада : пускат само до бара на предпоследното ниво

за да се качиш на върха, трябва да си поръчаш бутилка шампанско

Това малко ме подразни. Извиках управителката и се разбрахме да ме пусне само да видя и да направя снимки, въпреки забраната. Все пак те бяха тези, които не ни допускаха нагоре, заради детето, как да и поръчам шампанско ? Та след кратък разговор с управителката, бях допусната до последното ниво.

Слизайки от асансьора на бара, обратно в мола, попаднахме на концерт на Тайландската полиция, беше страшно интересно и хората се справяха отлично с пеенето, определено останахме впечатлени.

Тъй като ресторанта горе, се още беше със затворена кухня и можехме само напитки да си поръчваме, дойде време пак да си търсим храна. И пак заложихме на уличната.

Такова преяждане като за тези 15 дена в Тайланд не ми се беше случвало никога !

Ден 5 :

Днес имаме круиз до Ayuthaya букнат в хотела ни. Рано сутринта, в 6.30 дойде едно бусче да ни вземе от хотела и да ни закара до гарата, където с рейс ни придвижваха натам, а с корабче щеше да е въщането.

Първа спирка Bang Pa-In Palace. Красиво място, но малко. Взехме си голф количка с идеята да не се морим с ходене, но тя по-скоро ни пречеше, защото влизайки и излизайки от къщите, трябваше да се връщаме до паркинга за колички. Та ако ще ходите там - вървете пеша !

Втора спирка : Wat Mahathat тук най-голямата забележителност е глава на буда в корените на дърветата. На снимките, които съм виждала по списанията, изглежда нещо огромно, всъщност си е направо миниатюрно, но все пак беше интересно и красиво.

Трета спирка : Wat Lokaya Sutha. 

От тук вече се отправяме към корабчето, където ни чака обедния бюфет, което е прекрасно, защото вече умираме от глад . Корабчето ни връща обратно в града, минавайки покрай уникални храмове и къщи.

И така, изморени от дългия ден се прибираме в хотела, да си плуваме в басейна, защото на следващия ден ни чака пак тежка програма : Крокодилската ферма.

Ден 6 : Samutprakarn крокодилската ферма. 

Очаквах да е просто крокодилска ферма, със шоу - нищо подобно : още от вратата ни посрещат тигри, маймуни, слонове и всякакви диви животни и детето изпада в екстаз. Естествено искаше да се наснима със всичко, което мърда, включително и с големия тигър, при който уж не се допускаха деца .... ама уж ..... явно в Тайланд моето е вече голямо.

Следва шоу с крокодили, а след него и шоу със слонове, и двете много ни харесаха. И при двете желаещите, бяха допускани до животните, което много зарадва дъщеря ми. Накрая минахме покрай инкубаторите и като за капак през магазина, където беше пълно с продукти от крокодилска кожа.

Мястото е рай за децата, толкова и хареса на малката, че едвам я изкарахме от там. Накрая водихме имахме страшна разправия, защото искаше да си осинови двете крокодилчета от последната снимка, които се бяха гушнали - били много сладки !

От тук се отправяме към Ancient City Siam :  

Уникална красота, но да не си помисли някой, че наистина е древно ! Всичко е направено за туристите, може тук-таме да има някой древен камък, но храмовете са по-млади от дъщеря ми. Това беше малко разочароващо, тъй като очаквахме да видим древен град, а не реконструкция. По-скоро е нещо като светът на дисни по тайландски, но все пак е невероятно красиво и определено си заслужава разходката до там. Там вече голф количката е необходимост, тъй като пространството пеша не може да се измине, а дават безплатно на желаещите колела (без детска седалка). 

На връщане към хотела, решихме да минем да вечеряме в един уникален ресорт, в стил българските "Вятърните мелници". Препоръчвам го на всеки, в близост до летището, се виждат кацащите самолети, а самото място освен че е невероятно красиво, е и с прекрасна кухня. 

Ammata Lanta Resort : 

И така дойде последният ни ден в БКК преди местенето ни в Патая.

За този ден програмата е разходка из града и вечерта на театър Siam Niramit - ето това е нещо, което си заслужаваше всяка стотинка, наистина, препоръчвам да се види, такава красота, такива декори, чак реки и дъждове пускаха, слонове участваха в представлението, но за съжаление снимането беше строго забранено. За снимки направиха кратко шоу пред залата. Каквото и да кажа за шоуто, ще е малко и леко казано. Като човек, който не понася театри, на този бих ходила поне още 10 пъти, преди да ми омръзне.

И така приключва краткия ни престой в Бангкок, на следващия ден е голямото пътуване с рейс към Патая.

Тук ще приключа първата част на пътеписа, защото стана доста дълъг а това райско място на което попаднахме, заслужава отделен пътепис.