Борнео 2018

Selamat Datang!

    Добре дошли в Малайзия, о.Борнео – третия по големина остров в света, 130 милиона годишната джунгла, островът-рай, на който живеят много застрашени видове и животни, островът с най-голямото цвете в света, островът, в който се влюбваш завинаги.
    Това е едно от малкото приключения, към които всички поехме с огромно нетърпение и очаквания за нещо ново, за нещо пречистващо. И то се случи.
В КУАЛА ЛУМПУР не се задържахме много – ден-два. Теглеше ни към Борнео.  Куала Лумпур -градът е разположен на полуостров Малака и наброява 1 453 978 жители ,  столица на Федерация Малайзия. Градът е седалище на много финансови и търговски корпорации. Той многократно е разрушаван и възстановяван през вековете. Сега е един от най-модерните и динамично развиващи се градове в Азия. В Куала Лумпур започва модерно строителство след Втората световна война и особено след обявяването на независимостта на Малайзия. Тук се намират Кулите на Петронас, които до скоро бяха най-високите сгради в света, където се качихме със скоростния асансьор за една красива фотосесия от птичи поглед , паркът на пеперудите, които докоснахме с ръце ,(някои от тях бяха големи, колкото дланите на две ръце), най-големият покрит птичи парк в света, където хапнахме на терасата надвиснала над парка, радвайки се на компанията на смелите тукани , които се разхождаха в непосредствена близост, кратка разходка в света на орхидеите и вкусна вечера в хотела, полята с бира, местно производство.

   И ето ни след двучасов полет в Борнео – КОТА КИНАБАЛУ, посрещнати от нашия гид, водач в света на красотата в следващите вълнуващи дни. Брендън, който заобичахме толкова много до края на приключението ни в джунглите телилейски.
    Кота Кинабалу е и столицата на Западното крайбрежие на Сабах. Градът се намира на северозападното крайбрежие на Борнео с лице към Южнокитайско море, а връх Кинабалу , дал името си на града, се намира на изток. Кота Кинабалу има население от 452 058 души, а  когато включим и съседните  Пенампанг и Пулатан, районът  има население от 628,725 души.
Кота Кинабалу често се нарича КК както в Малайзия, така и в международен мащаб. Това е голяма туристическа дестинация и популярен вход за туристи, посещаващи Сабах и Борнео.  Паркът Кинабалу  се намира на около 90 километра от града и има много други туристически атракции в и около града. Кота Кинабалу  е също така един от основните индустриални и търговски центрове на Източна Малайзия . Тези два фактора се съчетават, за да направят Кота Кинабалу един от най-бързо развиващите се градове в Малайзия

    Рано сутринта отпътувахме за етно селището МАРИ МАРИ, което на малайзийски език означава "Ела-Ела". Заобикалящата го атмосфера може леко да ви напомня за „Изгубения свят” на сър Артър Конан Дойл. Днес селото действа като музей, съхраняващ етническата култура на Борнео. В селото ни посрещнаха с интересен ритуал – вождът на селото направи „пропусквателен тест” на българската ни група, в мое лице – като вожд на групата. Зададе няколко въпроса като от къде сте, защо сте, колко сте и след като беше доволен от отговорите и аз бях доволна, защото: 1.Не ми отряза главата по древен обичай , 2.Пусна групата ни в селището.

   Тук ни чакаше нова изненада – зад дървената огромна порта с викове и крясъци ни посрещнаха местните индианци, част от етно-атракцията, а доста странна, до мрачно странна бабичка ни ръсеше с метличка, явно ритуал за прочистване от лоши енергии. Денят беша много забавен – стреляхме със стрели и бамбукови пръчки, както са ловували и ловуват и до днес някои племена в джунглата,пихме оризова ракия и вино от малко бамбукови чашки – много слаба ни се видя, опитахме мед от кошерите, а пчелите ни се видяха доста по-различни от нашенските, скачахме на бамбуков пружиниращ трамплин, правихме си временни татуировки, и разбира се – танцувално шоу.  Посетихме и къщата на главорезите. Ама в това Борнео тези главорези много яко са действали – крадеш ориз- хвръква ти главата, крадеш ракия – айде пак главата, искаш да впечетлиш бащата на девойката, която си харесал – носиш му глави, колкото повече, толкова тъста е по-хепи...., а за да не отидат тези глави зян - качваш си ги на полюлея...

   Хапнахме риба и зеленчуци и се прибрахме за заслужена почивка, студена бира и сладки приказки в хотела.

    След закуска поехме по лакътушищите пътеки към КИНАБАЛУ ПАРК.  Планината Кинабалу – най-високата планина в  Югоиизточна Азия- 4095 м. И тук няма как да не пресъздам, по памет,  разказът на Брендън за Кинабалу – свещената планина. От време на време планината сърдито се поклащала, не, не е земетресение, а характер. Тогава до планината отивали местните шамани, тези, които владеят природните стихии и обединяват сили и енергия за да я укротят и омилостивят.

   И като се заслушах и като ми стана интересно, помолих Брендън да ми разкаже още за тези шамани . Брендън се увери на няколко пъти „Ама наистина ли това е интерсно за вас, наистина ли това ви интересува. Хората от Европа не се интересуват обикновено от тези неща и аз не ги разказвам...”

   Самият Брендън е роден в най-затънтената част на острова, учил е в католическо мисионерско училище (такива минахме поне 10 по пътя), баща му е ловец, от тези с бамбуковите пръчки и стреличките, следотърсач – обучил е на това и самият Брендън. Това е образованието на нашето момче -42 годишен, с двама сина и жена, които живеят в родния му край.

БОРНЕО– земя на митовете и легендите.

51% от населението са анимисти – вярват в духове, предци и идоли, 24% изповядват ислям, 20% християни/протестанти, малко индуисти

ШАМАНИТЕ и разказът на БРЕНДЪН

    Шаманите били 4 вида : тези, които виждат проблема, но не могат да го решат, тези, които владеят природните стихии, тези, които са между мрака и светлината – владеят магията на вечната младост, но....брррр не е хубаво да си имаш работа с тях, защото да, ще ти опънат бръчките, но за това ще заплатиш с душата си и със щастието на твоите близки. Видиш ли необичайно млада и красива жена – имала е работа със Сусук. И сега, добрите шамани, които в същност са шаманки – Бомо – всеки, които има проблем, от какъвто и да е характер тича бързо при Бомо. Бомо  вижда кой ти е навредил, с какво ти е навредил, дали сам не си си навредил с дума или действие, но и което е по-важно – помага ти да се изчистиш, оздравееш и евентуално да поумнееш, взимайки си поука. И следваха едни примери – какво се е случило с група немски туристи, които са се държали неуважително в джунглата, с група туристи от тук от там. Слушаме и мълчим – може да не е истина, но ако е...

    И спира рейсчето ни пред  ДЖУНГЛАТА. Ама ние добре помним какво ни е казано преди малко. Брендън ни дава ценни инструкции, като на вече посветени в тайните на шаманизма – „Сега ще се помоля на духовете на джунглата, бунджините,  да ни пуснат в техния дом, защото ние сме на гости на тяхна територия, не правете нищо, което да ги наскърби – не пишкайте, не ги обиждайте, не се обръщайте по име един към друг, защото ще запомнят имената ви и после ще ви викат, а не е приятно, все пак...Слушаме и изпълняваме. Ама много изпълняваме. Една дама от групата искаше да запали цигара и съвсем на сериознио пита Брендън – може ли да поискаш разрешение да пуша.......................Е, излязохме от джунглата толкова, колкото влязохме. Добра група, с добро поведение.

   Нашият великолепен Брендън дори успя да ни намери цъфнала РАФЛЕЗИЯ, даже две.  Рафлезията е вид паразитно растение с огромен цвят с диаметър 1 метър. Цветът живее една седмица, а пъпката се развива 9 месеца, като човешки ембрион. Интензивният цъфтеж е септември-декември, когато е дъждовния период. Ето за това си беше истинско чудо да се открие цъфнала рафлезия февруари. Ето как се уреди това – Брендън звъня няколко телефона и успяда проучи къде по пътя са открили цвят. На самият път, преди рафлезията, която беше в частна плантация ( и заплатихме всеки един по 30 рингита, около 12 лева, за да ни пуснат да направим снимки) има табела : „Две цъфнали Рафлезии” ...и фотосесията е спретната в миг.

Преминахме през  41 м ВЪЖЕН МОСТ– адреналин на макс , поглед от към върховете на най-старата дъждовна гора в света.

   ПЛАНТАЦИЯТА ЗА ЗЕЛЕН ЧАЙ„Сабах Тий Гардън”. Много, много  хубаво местенце. Преди вечеря рисувахме батик. Справихме се отлично, според мен дори превъзходно, дори си ги взехме батиците за спомен. О,  имахме Wi-Fi, , което си е едно истинско чудо. Беше пълнолуние, какво пълнолуние само! И таза нежна мъгла наоколо. Декор за феи! На сутринта станахме призори, в 5.30, за да посрещнем изгрева – 1 февруари. Слънцето лекичко и нежно си прокрадваше розов път към планината, когато тихо се понесе мелодията на Юрая Хиип – Джулай Морнинг, в случая Фебруари морнинг (приятна изненада от Брендън, чийто телефон единствено има интернет). Но беше яко, мега яко.

   Малайзийска закуска в Чаената къща, чай, кафе, бърз тигел във фабриката , където се обработва чая добиван в плантацията, напазарувахме си от магазинчето чай за България и се отправихме към ЛУНАТИ БАРУ, където се освежихме в местното езеро, масажирани по босите до колена крачета във водата от вълшебните масажисти – рибите в езерото. И не си мислете, че са малки, сладки рибчици, неее – големи рибоци, които нахапаха до синьо краката на някои от нас

И ето ни в СУКАУ

    На малък порт ни разтовариха от буса и качиха в три лодки, с които прекосихме РЕКА КИНАБАТАНГАН. Акостирахме след 10-ина минути пред друг малък порт – на нашия еко лодж в джуглата. Красива малайзийка ни чакаше с по чаша фреш за добре дошли и мокра хавлиена кърпа за освежаване. Настаниха ни в малки симпатични бамбукови къщички – по двама в къщичка с веранда, удобни легла и баня.

   О, да – имахме и инструктаж : Правило номер 1, каза усмихнатият  домакин – не оставяйте нищо на верандата, ама нищо, защото макаците обичат да си пазаруват от разсеяните туристи. Правило номер 2 – не оставяйте прозорци и врати отворени, защото скоро 23 макака са се вмъкнали в стаята на туристи и са направили основен редизайн(Представям си физиономиите на туристите, когато са влези в стаята).

   Ах, какви приятни вечери имахме там – то беше барбекю с морски дарове, то бяха торти със желе от ананас, то бе песни и танци, не на народите, а наши си, български – гласовитете господа пеят акапелно, дамите танцуват хоро, а малайзийците снимат ...и така се появихме в официалния сайта на лоджа в клип..

   Круизите по реката сутрин , по изгрев и вечер по залез – сигурна съм, че ще се помнят дълго, абе направо винаги.

    „Вашата група е много добра и създаде добра карма” – казаха Брендън и местните водачи -следотърсачи. Имате късмет да видите няколко орангутана, много маймуни, дългоносата маймуна, живееща само тук, на острова, къпещ се слон- пигмей, крокодили, много крокодили, и един ама много голям крокодил – 4 метра, колкото е дължината на лодката. Когато нарушихме покоя му, той лениво се плъзна в мътните води, а водачите загасиха моторите на лодките и застинаха. Потеглихме едва, когато крокодилът се показа. Чак по-късно разбрахме, че са изчаквали да изплува, за да не би да го раздразнят и да се мушне под някоя лодка и да я обърне. Но крокодилът излезе умен – оттегли се

   Огромно удоволствие е да наблюдаваш водачите, следотърсачи,  по време на „лов” на диви животни и птици. Всички седим в очакване, че нещо трябва да видим, но какво и къде – не се знае. Водачът е прав във лодката и не гледа, а чува – напрегнат, заслушан в звуците на джунглата, които му подсказват къде има живот. И, когато долови това, което иска, ни посочва с пръст къде да насочим вниманието и да снимане. Винаги е безпогрешен – така и не можахме да си обясним как виждаше от 200-300 метра крокодили, птици в клоните, маймуни. Фотосесиите ни с тези прекрасни редки животни са благодарение на вродения усет на островитяните.

ПЕЩЕРАТА ГОМАНТОНГ

    В тази пещера има много птици и прилепи, които свиват гнезда най-горе. Техните гнезда били ядливи, и им преписват чудни свойства. Супа от тези гнезда струва около 50 долара, което е  много висока сума за местното население. Ценни са тези гнезда и си ги пазят. В пещерата миризмата от разложената птича тор е доста неприятна, но вътре спят в едни малки колибки хора, които пазят от кражби гнездата. Катерят се по едни въжете до тавана на пещерата за да ги събират. Амиии ... този деликатес  бих го пропуснала...

СЕПИЛОК ОРАНГУТАН ЦЕНТЪР

   Там се отглеждат изпаднали в беда орангутанчета-бебета, останали без майки. Майките-орангутани отглеждат дълго и грижовно своите бебета. Малките живеят с майките си до 6-8 година, за разлика от другите маймуни, орангутаните живеят самостоятелно и за това майките им полагат дълго време грижи, за да са напълно подготвени рожбите им за самостоятелен живот. Когато едно бебе-орангутанче е останало без майка, то няма как да оцелее само в джунглата. Това е ролята на този център – да обучат бебетата – как да се държат за клоните, как да си набавят храна, как да правят гнезда за спане.  Борнейските орангутани, или "горски хора" са със статут „в опасност” под заплаха за изчезване от дивата природа.

БУДИСТКИЯТ ХРАМ Пу Джи Си – едно прекрасно място, от където се разкрива гледка към целия залив Сандакан.

   Храмът е покрит навсякъде със свастики – символ на непреходността, слънцето. Храстите в градината са подстригани във форма на свастика. Красив и много магнетичен храм.

  И ето, нашето пътешествие е към края си. Какво по-прекрасно от това да го завършим в 5-звезден хотел, на морския бряг, в градините на който се разхождат свободно птици и варани, в езерото цъфтят лотоси, масажите са "Уау", коктейлите зареждащи и са прекрасен повод да се съберем във фоаето и да си говорим, говорим, говорим.

   Какво да кажа на края?

   Да, Бог ни е дал очи за да виждаме, но истината е, че тази красота, за която копнее душата ни,  е видима само със сърцето.

  Толкова позитивна енергия и духовен заряд отнесохме със себе си...

   На тръгване ни се плачеше за Борнео, островът, който ни научи на нещо, което носим в подсъзнанието си от векове, но е дълбоко заровено и забравено – човек е роден да бъде щастлив, само трябва да приеме -красотата и простичката истина за живот, подчинен на природата и нейните мили закони.

   Толкова е просто – бъди естествен, бъди себе си, бъди щастлив.

На тръгване заваля проливен дъжд. Не само ние тъжяхме за Борнео, и на Борнео му беше мъчно за нас. Защо ли? Защото разбра, че сме от добрите, от обичащите, от светлите хора.

До нови срещи, Борнео!

                                                                                                                                                                                                                                                                           Диана Маринова                                                                                                                                                                                                                            https://www.facebook.com/diana.marinova.10