ВИЕТНАМСКИТЕ МИ НЕИЗБЛЕДНЯВАЩИ СПОМЕНИ - част втора

 

"ДРАКОНИ", "КРИЛЕ НА ПРИЛЕП", ХОРА И ЖИВОТНИ,

ЗАСТИНАЛИ В БОЖЕСТВЕН ЗАЛИВ

                                                                                                                 /Продължение/

   Той има десетки имена и събужда въображението с неизброими асоциации. Превежда се най-често с определението "спускащ се дракон" и легенди разказват как в древността дракон се появява от водата - или от далечината, за да разпръсне разнообразни по вид и големина бисери, превърнати в малки и големи острови и островчета, в скални масиви и в отделни причудливи скали. Други легенди твърдят, че изневиделица появил се дракон се е превърнал в непревземаема преграда срещу нападателите над древните виетнамци, за за ги предпази в решаваща морска битка. Трета градска легенда пък казва, че тук са размахвали опашки цяло семейство дракони... И още, и още…

  Това е заливът Ха Лонг.

   Няма как да прекосяваш Виетнам и да не се отбиеш в провинция Куанг Нинг на по-малко от 200 км на изток от Ханой. Тук, в залива Тонкин на Източно море, ще навлезеш в изумително красивия по-малък залив Ха Лонг. При 3 милиона туристи през 2015 г - годината на моето посещение във Виетнам, 2,5 млн от тях не са го подминали. Без това представата им за тази източноазиатска държава остава непълна, с липсващо незаменимо специфично очарование и колорит. Ха Лонг нееднократно е признаван за едно от 7-те чудеса на света, постоянно заема престижни места в национални и световни класации, а за настоящата 2023 г е 5-ти поред в списъка с изумително красивите 25 залива на Планетата, подреден от CNN. Това природно чудо не е подминато и от ЮНЕСКО. Включено е в Списъка на световното природно богатство.

   Пристигаме на непретенциозно малко пристанище, осеяно с неголеми водни съдове, които не можеш да наречеш нито лодки, защото са по-големи, нито кораби, защото пък не са достатъчно големи. Отплаваме, насядали по пейките от двете страни на бордовете и жадно поглъщаме близката непозната действителност. Встрани от пристанището на брега се вижда неголямо/тогава/ и с не впечатляваща гледка селище, но с нов, модерен мост към него над някакъв воден канал. Околовръст са изникнали многоетажни сгради, а в близост с тях е разгърнато мащабно строителство.

   Градът се оказа едноименник на залива – Ха Лонг, новите многоетажни сгради – хотели, контрастиращи над преобладаващата необлагородена/тогава/ природа , а строителството навеждаше на мисълта, че тук скоро ще се появи голям център за посрещане и настаняване на множество посетители. Сега, в годините след моето посещение, прочитам, че това наистина е станало и районът е буквално превзет от грандиозен туризъм, което от своя страна вече носи неблагоприятните последици за природата и предизвиква съпротивителната реакция на нейните виетнамски защитници.

    Малкото ни корабче пърпори и бодро напредва, докато спре до един по-голям кораб, бял и красив. Бързо се изкачваме на неговата палуба. Досегашното ни возило ни е прекарало през по-плитките води на залива до тези по-дълбоки, където е по-големия кораб и си тръгва обратно. А нас ни поканват да влезем в зала, която се оказа трапезарията на кораба. Посрещат ни строени в редица няколко мъже в униформи. Това е екипажът, който ни приветства с питие за добре дошли. Настаняват ни в уютни и добре оборудвани каюти – стаи с всички хотелски удобства. Да, тук сме в снвосен хотел на вода. Прекарваме деня, любувайки се на щедрото слънце и на околните зашеметяващо красиви гледки. Високи единични или групирани в по-голям масив скали изникват направо от водата и се извисяват над нея почти перпендикулярно. Скалите са по-малко или повече обрасли със зеленина и тя се отразява върху застиналата вода наоколо. Получава се невероятен светлинен ефект със синьо-зеленикав цвят на околната повърхност. Спокойствие, тишина и идилия…Имам чувството, че сме сами на света и всичко друго от него изведнъж се е изличило от паметта ми.

   На другия ден се качваме в ново корабче, с което обикаляме залива сред различни и все по-причудливи скални късове, разхвърляни в изумрудените води. Разказват ни, че в Ха Лонг те образуват между 2000 и 3000 острови и островчета. Живописните форми на скалите са причина около 900 от тях да получат имена, асоцииращи се с въображаемия им вид – на хора, на животни, на природни обекти…

    Навсякъде се виждат закотвени по-малки и по-големи кораби, докарващи пътници или вероятно хотели, както нашия. Поразително впечатление правят едни разперени над някои от тях огромни, ярко светлокафяви, червени или черни странни платна. Това са така наречените платна- крила на прилепи, с които преди много векове древните виетнамци точно от района на ХаЛонг са плавали с рибарските си и транспортни лодки. При нужда платната се нагъват като завеса – или се разтягат като такава. Древният им дизайн се оказва голяма загадка за съвременните изследователи на морски пътешествия. Защото с експеримент на аеродинамичното инженерство преди десетина години е доказано, че още преди 20 века  населението тук  е плувало със самоделните си съдове на удивително далечни разстояния, а с примитивни кораби и с такива платна е прекосявало Тихия океан чак до Африка и до Южна Америка.

   Ветрилоподобните платна дават възможност на плавателния съд да се движи срещу ветровете и теченията. Те и до сега се считат за най-съвършените платна в корабоплаването. Малко специалисти да ги изработват като крила на прилепи са останали във Виетнам днес. Този традиционен занаят се пази ревниво. Създадени са условия последните майстори да предадат знанията и уменията си на млади последователи. Накичените по корабите платна в залива Ха Лонг имат декоративна функция и говорят, че тук се прави всичко резултатът от виетнамския народен гений да не отмре безвъзвратно.

  Акостираме на пристанище около огромно скално образувание. По оформен сред скалата тунел се изкачваме до входа на огромна пещера. Как точно е наименованието й, въобще нямам спомен, но тя е една от множеството пещери в района, някои от които също държат палмите на разни национални класации по красота.

   Заливът Ха Лонг е особено привлекателен с възможността тук да се видят все още автентични рибарски селища, някои от които разположени на плаващи платформи, да се практикува риболов заедно с местни рибари, да се отдадеш на каякинг, да се зарееш в девствени, скрити от света плажове с фин копринен пясък… И това да стане сред удивителната панорама, която неведнъж е оценявана от филмовата индустрия и е ставала снимачна площадка за известни киноленти. Сред тях са френският филм „Индокитай” от 1992 г, италианският „Партньорът” от 1968 г и американският „Конг: Островът на черепа” от 2017 г., например…

   Ако няма и други продукции, вероятно пак ще има. То и без друго тук се чувстваш като сред приказни декори...

                                                                                                                                          Край

 

 

 

Променящият се облик  край залива

 

Модерен мост тъм град Ха Лонг

Екипажът на кораба-хотел ни очаква

Питие за добре дошли

Тръгваме на разходка

Отпуснала се на водата едногърба камила

Навсякъде причудливи едри късове скали

Панорамата

"Крила на прилеп", но преборващи се с океански течения, ветрове и бури

Плаващ хотел и плаващ ресторант

Морски съдове, готови за туристи и водни приключения

 

Скални образувания ни изненадват на необичайни места.

Тук"великан" си клатушка краката, седнал на един ръб

Приближаваме пристана

По този мост навлизаме в скален тунел, за да се вмъкнем в пещерата

Моите фотографски умения на лаик няма да ви покажат истинската красота на пещерата

Отидете сами да си я видите

 

 

Магазинът пътува към клиентите

Но тук вече го е изпреварила друга бакалия

Ако не си хванете сами морски дарове, може даси ги купите от тук

Голям страх те разтриса, когато се намериш сред тази водна безбрежност с люшкащо се  пластмасово коритце, особено ако не можеш да плуваш

В очакване да дойде корабчето, което ще ни върне на брега, екипажът ни забавлява, като ни показва изкуството кърлинг. Гледаме в недоумение в какво ще се превърне една обелка на морков

Моделира се парче от ряпа

Накрая цветя от ряпата и от тиквичка кацват върху морковена рибарска мрежа