ВИЕТНАМСКИТЕ МИ НЕИЗБЛЕДНЯВАЩИ СПОМЕНИ - част първа

КОЙТО ИСКА И ЗНАЕ КАК - МОЖЕ!

   Когато САЩ се включиха в спасението на Южен Виетнам/Сайгон/ от Призрака на комунизма, задаващ се от Северен Виетнам/Ханой/ и от влиянието на СССР, всеки ден радио и телевизии у нас съобщаваха новините за хода на разразилата се Виетнамска война/1956-1975 г/ между двете части на азиатската държава Хрониките определено насаждаха впечатление за надмощието на Ханой над Сайгон и срещу страховитата американска армия, съставена като че ли от родени точно за да се бият навсякъде по света самоотвержени и обучени- също така отлично съоръжени с каквото трябва -воини.

   Понякога малко трудно информацията предизвикваше очаквания респект към северновиетнамците, а по-скоро присмех, защото се обясняваше как те набиват колове в земята и заострените им върхове пробождат - разбирай, обезвреждат, кацащите американски военни хеликоптери. Друг път се предизвикваше недоумението как ханойските „жълтурковци” съумяват да се прикриват в джунглата, така че врагът им да не разбере откъде придвижват жива сили и техника към Сайгон.Тогава американците се принудиха да започнат да сеят напосоки напалм повсеместно – дано където и да е из горите и колкото може северовиетнамци успеят да улучат и унищожат…

   Е, силите на Ханой не бяха унищожени и обединиха Севера с Юга на своята родина. Тайният им път през джунглата сега е туристическа атракция. Но над 40 години след войната, във Виетнам още съществуват около милион хора, увредени от американския напалм. САЩ бе принуден да признае поражението си и да си прибере армията, оредяла с 58 хиляди бойци, оставили костите си в Азия. Дори когато във Вашингтон видях с очите си изписани имената им в мемориалния комплекс на тази  „мръсна”война, не можах да повярвам, че толкова американци са затрити като пушечно месо в безсмислената и на практика безполезна за САЩ битка. Ханой остана столица на цялата държава, а Сайгон бе прекръстен на град Хо Ши мин – по името на омразния на цял Южен Виетнам просъветски лидер на Севера, ръководил и довел до победа борбата за обединението.

   Години след края на ужасната война почти нищо не се чуваше или пишеше за Социалистическа република Виетнам, освен обичайната официална информация за двустранни посещения на държавни глави/виетнамски в България и български във Виетнам/, за участия в работата на международни институции, за общи  инициативи в Източния блок и още някои подобни. Когато тръгвах за Виетнам през 2015 г., нямах никаква представа какво е ставало в тази съсипана от продължителната унищожителна война държава и докъде е стигнала тя в своето настояще. Наложи се бързо да навляза в доста изненадващи подробности. Една семейна двойка в групата ни бе учила във Варненския технически университет с виетнамски младежи. Първите такива студенти у нас дойдоха и в моя университет в последната ми учебна година. За нас те бяха едни леко карикатурни човечета, дребни и слабовати. В началото всички ни се струваха еднакви. Разправяха, че на един от нашите изпити някой от тях се явил за себе си, а по-късно и вместо друг негов сънародник, без да бъде разпознат от изпитващия…  

   Когато варненците осведомили своите бивши колеги, че ще посетят Виетнам, част от тях, вече пенсионери, им бяха подготвили грандиозно посрещане на летище Ханой. На дамата бе поднесен огромен букет с цветя, а по един от мониторите в чакалнята бе осъществена видеоконферентна връзка с други от виетнамските студенти, които не живеят в столицата.

    Видеовръзка на летище за частни нужди – това е ли възможно дори сега у нас?

    Все пак научихме, че виетнамските инженери, изучили се във Варна, са заемали престижни длъжности в родината си, а някои от тях дори са били министри.

   Още с напускането на летището автобусът ни се понесе по чудесни асфалтирани пътища сред образцови градски обстановки и много добре поддържана околна среда. Навсякъде личеше огромният напредък на държавата по отношение бита и стопанската инфраструктура. Масово къщите бяха нови, а големите жилищни или обществени сгради имаха безукорен вид. В Ханой по улиците се натъкнахме на огромни,безбройни ята от мотоциклети. Движението е толкова хаотично, че никога сам няма да проумееш съществуващия в него ред. Да, ред наистина има и добре, че ни дадоха информация за него, за да му се подчиняваме. Потокът от мотоциклети като термити никога не спира на пешеходни пътеки или на естествените места за пресичане на пътното платно, а ти, ако трябва да го пресечеш, просто си вървиш напред, все едно че сред грохота няма никой около теб. Водачите на летящите двуколесни те виждат отдалеч сред постоянното надбягване и преценяват ти до къде ще си стигнал, когато те доближат. Така безпогрешно решават да ти пресекат пътя, или да минат зад гърба ти. Ако не се паникьосаш, а си държиш посоката с обичайния спокоен вървежен ритъм, „термитите”, без да си намаляват скоростта, естествено се разцепват и никой не ти пречи да си отминеш. Всички мотоциклетисти носят каски, а повечето девойки си увиват краката с някакви дълги поли и си слагат очила и маски така, че на лицето им не остава непокрито място. Обясниха ни, че това се прави с цел кожата им да не се остави на въздействието на атмосферата – и без друго те са жълтакаво-кафенеещи, ако пък ги „джизне” слънцето, тенът им се разваля…Там слънчевият загар се счита за неестетичен, не като при нас – за здравословен…

   Държавата Виетнам се намира в източния край на полуостров Индокитай. Населението й гони 100-те милиона и е предимно младо. Цялата й площ е близо 335 хил кв. км. От север на юг е дълга над 1650 км, а от изток на запад има място по средата, където територията й е силно „прищипана” и не е по-широка от 50 км. Автомобилите по пътищата й не са малко, но те все още са малцинство и отстъпват по брой на мотоциклетите. Представете си колко време пътува един мотоциклетист от горната част – Ханой, например, до долната част- Сайгон, например, или още по-надолу…Затова край пътищата има заведения за хранене, където масите са на открито, обикновено под импровизирани покриви/навеси/, а някъде под навесите висят прости платнени хамаци. Тук мотористите спират да хапнат и да се наспят през деня или нощем, преди да продължат пътя си.

   Както казах, къщите навсякъде  са предимно нови. Повечето имат странен архитектурен вид. Обикновено са на 3 етажа, като най-долния има широк портал и служи за входно помещение и паркинг за мотоциклети, а вторият и третият са жилищни и подчертано тесни и дълги. Фасадите на двата етажа се състоят от по един прозорец и една врата с балкон. Тук била дневната стая. Обемът на жилището се формира в дълбочина, като на задната страна също се вижда балкон и там била кухнята. Между двете помещения би трябвало да има и някакви спални. Двете странични стени обаче са оформени като калкани и на тях няма нито врати,нито прозорци, колкото и да е дълбока къщата. И така се получава, че вътрешните помещения като че ли са без дневна светлина. Когато запитах местната екскурзоводка защо къщите им са тесни и дълги, а нямат прозорци встрани и как се живее в такива помещения, тя отговори: Ние не държим да имаме връзка с природата! – каквото и да означава това. Теснотата на сградите обясни с данъка, който се плаща именно според размерите на фасадата.

   Макар и не много дълги, наблюденията ми върху виетнамците и живота им оставиха у мен място за размисъл и досега търсени обяснения. Според програмата на екскурзията, ни се полагаше по една половинлитрова бутилка вода на ден, която сутрин ни раздаваха в автобуса. Никога  и за никого нямаше поне една допълнително. Веднъж обаче домакините ни се объркали и ни купили бутилка от 1,5 л вода: една за двамата, които седят на една седалка! Е как хора, които не са роднини да пият от една бутилка? За себе си съзрях в това не съвсем изразена емпатия към туристите, още повече, че по никакъв начин пътем не можехме сами да си купим вода, а беше жарко виетнамско лято. Виждах обикновено чистите улици и спретнатия външен вид на обществените и жилищните сгради. Но на много места пространствата около тези същите жилищни сгради не бяха съвсем облагородени и заради топлия и влажен климат около тях буйно растяха бурени и тук-таме се търкаляха /дребни/  боклуци. Направи ми впечатление, че виетнамците не стоят прави, а клякат край сградата, когато са излезли от работата си да подишат чист въздух или да починат. Така пред една аптека до хотела в Ханой сутрин виждах как жени в бели престилки клечат и си пият сутрешното кафе. Пак пред класния ни хотел в старата част на града от съмване всеки ден на тротоара клекваше една старица. Заварвахме я там, когато и да се прибирахме вечерта.  Храна за продажба се готви направо върху тротоарите на ниски кухненски печки или врящи казани. На тротоара може да има места за хранене и обикновено това са някакви неголеми и невисоки маси с подходящи за тях столчета. Веднъж се връщах в тъмното към 23 ч.  в хотела, когато минах край едно заведение. То беше с формата на доста дълбок, отворен гараж. В него имаше дълга невисока маса. От двете й страни бяха насядали на детски столчета като в детска градина множество мъже, чинно подредени един до друг и ядящи съсредоточено своята храна в пълно мълчание. Повечето бяха с костюми, явно се връщаха от работа,  а за някои се виждаше, че са чужденци.

   В организиран за нас обяд в автентичната обстановка на селска виетнамска къща ни заведоха да погледнем в двора една дървена кочинка. Само че в нея нямаше прасе, а...куче. Куче, което е от специална порода и се отглежда за месо. Не си мислете, че кучешко  можете да си купите от всеки месарски магазин във Виетнам, или да си поръчате порция от него в близкия ресторант. Това блюдо се сервира само в специални заведения, които май че много не се афишират.

   По река Меконг, с нещо средно между  голяма моторна лодка и малко корабче, открито от всички страни, но с покрив, плувахме до някакво туристическо селище, за да пренощуваме на брега сред джунглата. Макар и сред дивата природа, селището имаше сносен ресторант и голям, поддържан, открит басейн. Тук чух туристи да говорят на английски, а и на немски език. Спахме в бунгала с една стая и с врата към импровизирано „санитарно помещение” с мивка, тоалетна и вана, което нямаше външна стена, а беше под навеса на бунгалото, отворено именно към джунглата. И чисто гол да ходиш, няма кой да те види... Леглата ни бяха наметнати с някакви воали, което аз приех като пречка да дишам спокойно в съня си и реших да не си забулвам спалнята. Все пак нещо ме подтикна да спусна воала и добре, че го бях направила, защото сутринта се събудих с гледка как някакво доста дълго насекомо пълзи по стената над моята тоалетка. А можеше да е при мен, ако воалът беше отворен...

    На връщане към гр. Хо Ши Мин оглеждах реката обърната странишком. Водата беше мътна и мръсна, по нея в двете посоки плуваха множество плавателни съдове, някои от които баржи, пълни с насипен товар. Минахме край бензиностанция на брега, непосредствено до водата. Явно плавателните съдове спираха тук и зареждаха гориво, както си бяха в реката. Мислите ли, че тази дейност минава без разливи? Докато си реех погледа насам-натам, внезапно го спрях върху стълби над водата, а на улицата пред тях очевидно имаше импровизиран пазар с жени-продавачки. Една жена се спусна по няколко стълби гърбом към нас и други преминаващи лодки, надигна блузата си, смъкна си 3/4 –ти панталона и без да ни удостои с внимание, посред бял ден си извърши неотложната нужда на открито…В реката.

   Казаха ни, че Виетнам всяка година лови до 400 тона риба пангасиус от Меконг…Част от нея е за износ. Който я харесва, да му е сладко, аз не възприех вкуса й още от първите появили се у нас доставки, много преди да видя с очите си нейното местообитание.

      Социалистическа република Виетнам наистина се оказа интересна, добре уредена и обновена страна. Техният социализъм някак си не ми напомни на едновремешния наш. Посетихме поразително красиви селища, места и природни обекти, доста  от които бяха намерили своето признание в Списъка на световното културно и природно богатство към ЮНЕСКО. Вижда се, че 95-милионното население тук е осъзнало своя правилен подход към едно задоволително бъдеще на развитие и  просперитет, без да се пилее обществена енергия в скрупули относно  държавната си уредба и характера на социалната си система. Очевидно е, че виетнамците знаят, искат и могат. И си го правят!

Нови и красиви обществени сгради

Жилищни сгради - тесни и дълги, без прозорци встрани, а дори не се допират една до друга

Какво ли правят тези на втория етаж?

Вече се срещат и по-богати къщи

На един от площадите в Ханой си припомнихме как изглежда символът на съюза между социалистическите работници и селяни: сърп и чук, който беше наш постоянен спътник в социалистическия ни период

Етнографският музей в Ханой

Женско традиционно занимание

Виетнамска селска къща

Мъжка традиционна носия

Входът на Храма на литературата в Ханой. Който и да  посети виетнамската столица, непременно го довеждат тук. Това е най-ценната забележителност в града.  Построен е в чест на великия китайски мислител и философ Конфуций още през 1079 г  и от тогава не е сменял предназначението си,а интересът към него никога не е спадал

Тук има много символни предмети  и цветни пана с цитати, които говорят за мъдростта, знанието, вечното учение и философията на живота

В храма идват често родители и ученици да се помолят за успех на предстоящите им изпити или да получат специални послания за късмет от мъдреци, които им ги изписват на място

Храмът на литературата е изграден  в така наречената  императорска академия, която е и първият действащ университет във Виетнам. До ден-днешен абсолвентите идват в него при дипломирането си за последна снимка от своето студентство

Единственото в света куклено шоу върху вода. Не съм проверявала,така ни казаха там

Кукли пресъздават сцени от най-различни житейски ситуации

Зрителят не може да си обясни как се движат те във водна среда

Накрая на спектаклите куклените артисти излизат пред публиката и разгадават мистерията.

Те стоят зад кулисите във водата и държат куклите на дълги дървени дръжки, които остават през цялото време потопени  и така създават илюзията, че героите на спектакъла се движат самостояелно из басейна

Посещение на център за обработка на седеф

Тук се създават прекрасни произведения

Посещение на фабрика за обработка на мрамор

Мостът Милениум в гр. Дананг, построен по повод настъпването на третото хилядолетие

В Дананг има исторически музей с много интересни скулптури, които разказват непознатата ни  хилядолетна история на Виетнам

На площада пред музея. Колите се броят на пръсти, но не и мотоциклетите

Църквата "Света Богородица" в гр. Хо Ши мин, е построена от французите, когато Виетнам е бил тяхна колония. Тя е точно, но по-малко копие на Парижката "Света Богородица"

Непосредствено до "Света Богородица" французите построили и ж.п. гара, чийто проект изработил самият Густав Айфел

Днес гарата е превърната в търговски център, но в дъното на централния й салон е поставен портрета на Хо Ши мин, който ръководи битката на виетнамския Север срещу виетнамския Юг за обединение на двете части и който до ден днешен не е любим на тукашните граждани, затова в разговорите си те продължават да именуват града си Сайгон

Красив храм в селището Хюе,чийто център е вписан в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

В Хюе е създаден един от първите виетнамски музеи - на кралски антични предмети

В Хюе

Хой  Ан -  изключително красиво селище под закрилата на ЮНЕСКО

В Хой Ан

Изглед от друго прекрасно място - заливът Ха Лонг, също обект на ЮНЕСКО

Във Виетнам могат да ви повозят на велорикша

Азиатски стремеж към красота и естетика във всичко, дори в чинията ви

Топла супа в кокосов орех

Риба или дракон от ориз - все е вкусно

По река Меконг

Сред джунглата видяхме екзотични и непознати ни дървета. Това е дървото дуриан, което връзва плодове от корена до върха и едновременно може да се видят узрели, готови за откъсване с малки, нарастващи такива. Твърди се, че плодовете, достигащи до 40 кг единият,  са много вкусни, но разпръскват такава неприятна миризма, че са забранени за консумация на публични места

От тук се бере папаята

Само да поспрете в реката, "Сайгон петро" ще Ви налее дизелово гориво 

Виетнамска "скоросмъртница". Избира се, както се избира жена: все змия ще бъде, но моли Бог да не е усойница...

                                                                                                                                       Следва