Виетнам +, февруари 2017

Виетнам ... стана ми любима дестинация, след ... Индия J.

Планът.  Ханой, Ха Лонг, Сием Реап, Куала Лумпур, Сингапур, Сайгон, Дананг.

Защо така. Най-големият разход в това  пътуване е самолетния билет (като изключим глезотиите) до началната точка на пътешествието. Когато се кацне в Азия, цените на самолетните билети нямат нищо общо с Европа. Редовните авиолинии са по-евтини от европейските low cost.

Пътуването Букурещ – Ханой беше през Москва, билетите бяха евтини, престоя между полетите – 3 часа.

3-те часа на Шереметиево.

На летището в Ханой може да си купите виетнамска SIM карта с включени данни и минути за разговори, не ви трябва да ползвате роуминг на българския номер. Обмяна на валута – от туристическите офиси на летището (курсовите са добри, пък и за дребни суми колко ли може да се набутате), от същото място се купуват и SIM картите и се поръчва такси.

От летището до центъра на града, старата част (а там вероятно е избрания хотел), разстоянието е около 30 - 35 километра, има два варианта за пътуване:

1. с обществения транспорт, около лев на човек, пътува се час и половина. Автобусите са много редовни, на 15 – 20 минути. Слабост е , че не спира до хотела, а движението в старата част не е за мъкнене на багаж;

2. такси -  поръчаните от туристическите фирми на летището са около 45 лева за автомобил, удобни джипове Тойота те превозват до хотела. Ползвахме вариант 2.

Кацнахме в 9 и в 11 часа бяхме настанени в хотела. Предварително от София си бяхме извадили визи с две влизания. Може да е малко по-скъпо, но пести време на летището и най-вече нерви, докато се сдобиете с хартишката, с която може да се наредите на паспортния контрол.

За Ханой по план беше предвиден този ден. Предостатъчно. Ако имате здрави крака – само пеша.

От хотела до Мавзолея на Хо Ши Мин, около 2 километра, тук са още военно-историческия музей с кулата на знамето, пагодата на един крак, музея на Хо Ши Мин и други административни и исторически сгради.

Мавзолея е отворен до 11 часа най-късно (пропуснахме го). Вход безплатен.

от Мавзолея на Вожда до Храма на Литературата - 1.2  километра. 

от храма на Литературата покрай Катедралата Свети Джозеф (1,8 км), оттам до Затвора Hoa Lo (600 метра), оттам до площада на Операта (1,3 км), почивка в кафето на Хотел Метропол (350 метра от Операта), през парка покрай езерото Hoan Kiem до храма Ngoc Son (850 метра от хотела) и обиколката завършва.

В брошурите от хотела ще ви предложат всякакви вечерни забавления – водно куклено шоу и какво ли още не, всеки може да избира според интересите си. Заведенията за хранене са добри и евтини – разбира се трябва да си свикнал с азиатски привички.

Не държа, че това е всичко което може да се види в Ханой, но според мен не си струва да се удължава престоя за нещо допълнително.

Сутринта – Закуска. Разкошна – след зимните боклуци по нашите щандове за плодове и зеленчуци – папая, драконов плод, диня, пресни банани, ананаси, домати, краставици, и всякакви пресни плодове и зеленчуци (при всички случай ще видите как ги берат на открито – няма оранжерии, хидропонни системи и други щуротии).

В 8.00 – Автобус до Хо Лонг. Тесничко виетнамско автобусче, пълно с европейци. По обяд пристигане до прочутия залив и до 13 часа настаняване на избрания кораб. Почти всички резервации си ги правя чрез booking, hotels, amoma и други сайтове, описани в trivago.

Приключението започва

С гумени чехли по дъсчен лакиран под.

Туристическия продукт е масов, но незабравим. Прекрасните гледки са съчетани с постоянно кулинарно изживяване на кораба.

Затворени заливи в които се влиза през тунели ...

Отвесни скали ...

Гледки от върха на остров ...

Пещери в утробата на островите ...

Търговки на риба ...

Нощ на борда на кораба, закотвен между островите.

Двудневният тур завършва на обяд на следващия ден и отново в автобуса към Ханой.

Планът беше, така и така сме в Индокитай да пообиколим и наоколо. Вечерта едночасов полет до Камбоджа, Сием Реап, отправна точка за разглеждане на Ангкор, древната столица на кхмерската империя.

Кацаме късно, около 22 часа. Подготовка никаква, освен резервирания хотел и изчетените пътеписи.

Благодаря на всички пишещи, включително и на magelanci.com, Благодаря. На мен писането не ми се отдава, но пътувам много и то само индивидуално. Знам колко е ценна актуалната туристическа информацията, затова се боря с литературата и наблягам на актуалните факти и информация. Снимките са отнемай къде, в Earth и други сайтове – снимки колкото щеш.

И така летището в Сием Реап, на първото гише – такси до града 7USD. В Камбоджа не съм си и правил труда да уча каква им е валутата, достатъчно е да имаш долари и е добре да са дребни. Платих и повикаха шофьора. Колата, новичка, чиста, с климатик (снимах я, за да я намирам по паркингите).

Докато пътувахме към хотела след кратък пазарлък (колата е на фирма и неможах да намаля цената – 80 USD за цял ден) се разбрахме на следващия ден да е с нас. Каквото и да ви казват, един ден за Ангкор и езерото с някое от рибарските наколни селища е напълно дистатъчно. Сутринта в 7.30 колата беше пред хотела. За билети (еднодневната карта, със снимка J струва 35 USD) и пред Angkor Wat. Дворецът е най-големия в комплекса – 2 часа минимум.

За историята, възхода и падението на Кхмерите и паметниците от комплекса – google, аз наблягам на битовизма и пътуването. Колата ни чакаше на паркинга. Кратко разхлаждане на климатика и слизаме пред южната порта на Angkor Tom. Градът включва няколко запазени дворци, храмове и тераси, които няма как да пропусните:

Bayon Temple …

Terrace of the Elephants …

С колата напускаме Angkor Tom и през източната порта се стига до друга група известни храмове. Първо се минава покрай Ta Keo. Незнам по каква религиозна, политическа или друга причина водачът ни не спря при него и ни убеди, че няма нищо на разглеждане. Виждали сме толкова индуиски, будиски, джайниски и какви ли не храмове, така че с лекота се съгласихме.

В края на обиколката, Tomb Raider, Angelina Jolie … Ta Prohm. Струва си.

В сайта на ЮНЕСКО и другаде може да намерите още много информация за Ангкор, все пак е бил най-големия прединдустриален град. Спрягат се 750 000 до 1 000 000 жители. Но все пак аз не съм историк или археолог, а само пътуващ.

Нашият шофьор, водач, гид и т.н.

Приключихме около 14 часа. Започна цирка с посещението на така наречените емпориуми - магазини пълни със стоки с добро качество, но на космически цени, такива магазини има в цяла Азия и няма организирана екскурзия, която да не спира в такъв комплекс.. Ние отказахме, той настояваше, шефа му го следял със GPS къде ни води и т.н. Съгласихме се да посетим 2 магазина, ако ни заведе след това на местeн пазар и посетим езерото. Уговорихме се. Два магазина със всякакви стоки, бяхме много нелюбезни с босовете и продавачките. После пресни плодове от месния пазар и към езерото. Заведе ни до рибарското селище Kampong Phlik, входа е по 30 USD на посетител. Рибарската община е много бедна и парите отиват в нейната каса. Бач, мизерия и много усмивки. Има в нета много снимки, заслужава си да се видят.

Главната улица ..., и

Хотела ...

Сбогом Камбоджа.

Сутринта рано имахме уговорка същото момче да дойде да ни закара на летището (10 USD, такава е тарифата от града към летището ... нрави ...). Полет на AirAsia, кацане на терминала на AirAsia на международното летище на Куала Лумпур. Пръстови отпечатъци (за тях ще разсъждавам по нататък), дребни от банкомата, по табелите към влака за града. Билет с кредитната карта и качване във вагона. Смяна на влака на KLC с монорела и след няколко спирки сме пред хотена.

За хотелите. Пътувам през февруари – тука (в Русе) вятър, студ, мрак, на тропика – светло, топло, цветно, вкусно ... Август започвам да запазвам първите полети и по тях да търся хотели. Висок клас (4 и 5*, и 3* с много, ама много добри отзиви поне в два сайта, и пак има издънки) и близо до спирки или забележителностти, най-добре и двете. Хотела, Grand Millennium 5* до Pavilion MALL. След кратък престой в мола срещу хотела Fahrenheit88, покупка на парцали от намалението, и не само (на жените всичко е евтино и насметка), в 14 часа ни настаниха. Преоблякохме се и по пасарелката (тротоара над улицата), без пресечна точка с трафика стигнахме кулите близнаци Petronas Twin Towers. Билети бях запазил по интернет два месеца напред на сайта на кулите. Заплатихме ги на място с картата.

Гледката от моста и наблюдателната площадка на последния етаж е чудесна.

След кулите, обратно към хотела, вечеря в мола и по леглата.

Колкото и да е модерен, историята на града е един ден ...

Площадът е на полето, където англичаните са играли поло, градската джамия, пилона с националния флаг, градската галерия.

Отзад се виждат телевизионната кула и Petronas Towers.

За галерията – нищо интересно, но има интересно мултимедийно шоу от което може да настръхнеш – до 2020 година ще се построят 300 високи сгради, ще се засаждат по 30,000 (тридесет хиляди) дървета годишно, БВП на Малайзия ще нарастне до 18000 USD на глава от населението, сега е 12000$, а на България 7000$. Да живее европейския съюз. Бойко да заминава за Малайзия. Толкова с политиката.

Там където реките се събират …

Пак покрай кулите ...

И пак мола. Не ме разбирайте погрешно, ако ще стоите повече дни има с какво да се забавлявате:

Екскурсия до пещетите Бату, индуистки храм – бил съм четири пъти в Индия;

Птичия парк;

Някои от зоологическата градина ... – виждал съм звери всякакви;

И други, описани подробно във всеки туристически справочник.

Ех мол ..., голям ...

Все пак започна годината на петела ...

Една препоръка – не пътувайте в Югоизточна Азия и Китай навръх китайската нова година – навалицата е невъобразима, ама наистина.

На следващия ден, към Сингапур, ... с автобус.

От потребителя Roje бях прочел за тази линия.

Кой коси ... (а тревата се чува как расте ... J)

Сингапур откъм материка, по моста (не Дунав мост).

Понеже съм от Русе, тук ще направя лирично отклонение за паспортните проверки, пръстовите отпeчатъци, мързеливите граничари (пардон) и други гранични и административни привички.

Пръстови отпечатъци, давахме такива в Камбоджа, Малайзия и Сингапур. Навсякъде ставаше бързо, лесно и без мърморене от страна на даващите. Само за нашата корумпирана здравна система това чудо невиждано на 21 век е неудобно (защо ли???). При напускане на Малайзия, автобуса спира пред една стъклена врата, пътниците слизат, минават граничен контрол, като на летище и по коридора, в другия край на сградата ги чака автобуса.

По моста и на входа на Сингапур процедурата се повтаря. Автобуса спира. Всеки си взема багажа (ще има и митнически контрол) и се нарежда на опашката за граничен контрол. Имаше няколко гишета на които няма опашка (нямаше и физически граничен контрол), но те бяха само за граждани на Сингапур. Приближава гражданина на Сингапур, слага лапата на екрана на таблета и ... вратата пред него се отваря ...

Граничарите са на бюра в обща зала (не както на Думав мост – кабинки с тъмни стъкла, кой спи, кой си бърка в носа, кой се закача с колеж ...) След граничния контрол, багажа през скенера за багаж, през Noting to Declare, невидях някой да декларира нещо, отдругата страна на сградата, като на автогара (София х 3) те чакат автобусите.

В Сингапур идвам за втори път. Всичко съм видял, сега само ще се кефим.

Хотел 1. Марина бей сандс, с две нощувки, за да имате време един цял ден да се наслаждавате на това четерихилядно животно.

Хотел 2. Стига снобизъм – нещо евтино. Хотела намерих чрез booking в края на туристичестата част на града. Нямаше други бели, супер, така обичам. Вечер – молове, Кларки Кей (превъзходна храна, жива музика), China town, Little Indiа, острова на забавленията Sentosa, и каквото се сети човек.

China town                                                                       Кларки кей                                                                     Sentosa

пак годината на петена

на летище Changi. Чао Сингапур

Отново във Виетнам.

Оттука започва спокойната част на пътуването. Три нощувки в Хо Ши Мин (Сайгон) и четири на море в Дананг.

Хо Ши Мин от самолета.

С влизането в хотела в Сайгон си запазих еднодневна екскурзия по Меконг. Никакви индивидуални турове, пишете се за общите групи, винаги е интересно. На следващата сутрин освен мен и жена ми от нашия хотел взеха две филипинки и от друг хотел, още две филипинки (майка и дъщеря), това бе цялата група. Стават супер разговори.

по Меконг както по време на войната ...

Групата ...

И байрактаря (водача).

На следващия ден, Сайгон, пеша.  Общо взето и тук акцентите не са много: Площада с кметството, хотел Рекс, Операта и ...; площада с Independence Palace, катедралата Notre Dame, сградата на пощата и още нещо наоколо; и трето покрай реката – борсата, новите строежи, ако искате разходка с лодка и готово ... всичко пеша. Не повече от 6 – 8 километра.

Блок ... Гледа към хотел Рекс и площада, всички тераси са кафенета, вземаш си чаша чай и зяпаш навалицата отдолу.

Кметството.

прословутия Дуриан ... на пазара Ben Thanh.

Пазара е предимно за туристи, работи денонощно (нощем само на улицата). Много добри маркови стоки, които се произвеждат във Виетнам и прилични реплики на часовници (аз си купих Breitling за 100$, много добра реплика, още работи J).

Моторчетата ... Много са и навсякъде.

Кметството с площада и Рекс хотел вечер

Храната. Божествена и на улицата...

И пак храна.

От покрива на хотела ...

Друго е от 16-ия етаж ...

На следващия ден сутринта, Дананг. Избрахме тази дестинация по няколко съображения: прекрасен плаж, близо до летището, културни забележителности в района (не че ги посетихме всички, но някои), природни забележителности и голям град ...(пазар, мол, уж де).

След кацане процедурата е същата, такси от туристическа фирма на летището до хотела, около 20 - 30 лева.

Морето, плажа на хотела, басейна и парка.

Хой Ан. Старо рибарско селище, сега културна и туристическа атракция (Несебър, Созопол ...), на десетина километра от Дананг.

от върха на The Marble Mountains

Около хотела ... Хотела се намираше на юг от Дананг, на плажа Non Nuroc. До самия хотел се намира The Marble Mountains, стръмно възвишение, пълно с будиски храмове, отшелнически пещери и храмове в пещерите.

Доста от забележителностите пропуснахме.

За запад от Дананг в планините се намира атракционен парк до който се стига с най-дългата кабинкова въжена линия в света.

На 100-тина километра на север се намира старата столица на Виетнам, Hue. Екскурзията е еднодневна и минава през разделителната линия на северен и южен Виетнам.

Все пак нашата цел е почивка, излежаване на слънце и кулинарни изненади.

и Дананг. В града липсват класическите европейски молове (какъв ужас), но класически азиатски пазари и Виетнамски молове, има.

и сбогом Виетнам.

Към дома, през Шереметиево и Дунав мост

 Някои поуки. Препоръчвам Ханой като отправна точка за: Хонг Конг – има полети на всеки час; Филипините – двупосочен билет за двама с редовни линии Ханой – Манила, може да се намери за 400 лева; Индокитай. Виетнамските авиолинии и другите в района са много добре развити. Освен през Москва, до Ханой лесно се стига и с арабските и турските авиолинии, но за руснаците дестинацията е приоритетна.

Ханой може да е отправна точка за други туристически маршрути във Виетнам: Sa Pa, поне 3 дни; Ninh Binh – HaLong на сушата.  

Ето накратко програмата (като пример):

Край, най-после!!!