Виетнам : Хо-Ши-Мин

D-day
Пристигнахме с TigerAir в Хо Ши Мин (SGN, Сайгон постарому), малко след Коледа през 2011, която както си му е реда нямаше някакъв особен обществен отзвук. Актуалното държавно мероприятие бе честването на 60-годишнината на Партията, а обикновените хора и това предполагам не ги вълнуваше много.
Сблъсъкът с реалността, независимо човек дали е посещавал Югоизточна Азия е челен: маниакален хаос в движението, моторчета безкрай, шум, мръсотийка, сладък привкус на ориз, нотка или по-скоро цяло петолиние социализъм примесен с бизнес от типа 56-то постановление.
Е трябва да признаем и капиталистическите намеци от рекламните билборди и нови сради.
 

Сега е редно да подскажа, че това го очаквахме (прочели вече Ден 18 от АХ), но-ооо... на живо си е друго.
 

Ето примерче от регулирано кръстовище, където моторчетата избягват да се катерят по тротоара

Архитектурно-копозиционните решения са си странен микс от Хо Ши Мин, някоя и друга сграда навяваща португалско/френско влияние, коледна украса и агитационни плакати. Новост за мен бе да разбера, че именно португалците са почнали да записват виетнамския език с латински букви.

Храната
Съветите да се пие бутилирана вода, да не се ползва лед (не че е лесно в жегата) и други ОЦУ-та (Особено Ценни Указания) естествено бяха спазени, но нямаше как да не се пробват оризовите манджи или миниатюрните банани.

Има и чудесни ресторанти. Опитахме и няколко такива, но фаворитът беше един с голяма маса и вграден газов котлон в средата. Носят ти поръчаното и сам се оправяш с печенето
А уличният фаст-фууд няма равен като гледка. Едни малки пластмасови столчета с малки масички, като в детска градина.
 

Две думи за капиталистическото бъдеще: ако си турист поканват те в магазина, ако си местен - гледат явно по дрехите и разпъждат неподходящите
А за някои от местните бутиците и украсата си бяха атракция.
 

Следващия ден бе посветен на будизма
И по точно в разглеждането на храмове, останали във времето и успели да оцелеят в борбата между Виет-нам-ци и Виет-конг-ци.
 

Днес на мястото на някои от тях се издигат монументи като този.
 

Войната и Хо-Ши-Мин
Ясно, че в Сайгон на победата на Севера над Юга е заделено особено внимание (Х-м, каква американска аналогия само).
Но в разговор с един чичо, продаващ Американско Zipo, стана дума за това дали сегашния "строй" е по-добър. Той (говореше английски) с умиление си спомни, че някога е имал две къщи, пушка и въобще добре си е прекарвал, пък новата власт му ги иззела.
Много има да се гледа във Военния музей, но изводът, който неминуемо се набива на очи от галериите вътре е ужасът на войната.
Може би заради това се отказахме от Cu-Chi тунелите, основно средство за придвижване в партизанската война.
 

Съответния Reunification/Independence Palace, започнат като резиденция на френския губернатор от 1868, ъпгрейдван по-късно (1960) до модерен партиен дом и открит за любопитния туристически поглед.
 

И разбира се мястото посветено именно на Хо - Градския музей.
 

Снимките с Георги Димитров и компания красят част от витрините, а най-честия мотив е Хо, прегърнал дете на червен фон с петолъчка. Познато нали?
Е има и уникален стил у някои творци. Например тук картините са направени от копчета за шиене, а долната от различни кабели.
 

За съжаление не сме разглеждали повече във Виетнам, а определено има какво да се види и мисля, че един трип посветен само на природата там би бил чудесно продължение на започнатото.

Как ли да завърша този мини разказ? С разходки в парка и катедралата Notre-Dam