ГУИЛИН - НАЙ-БЛИЗО ДО НЕБЕТО В ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ

КОЙ Е РАЯТ НА ЗЕМЯТА? ПИТАЙТЕ В КИТАЙ

   Ако разглеждате пейзажи с пагоди, будистки храмове, огромна – висока и много дълга каменна „верига” със стотици отбранителни кули, без съмнение ще потвърдите: това е Китай. А ако зърнете ето такива изумителни, огромни единични планински късове, сякаш издялани с гигантска брадва от невидима великанска ръка, може да не знаете, но това отново е Китай.

   Някога централните части на Южен Китай са били дъно на океан. Когато водата се отдръпнала, останали огромни варовикови полета. Дъждовете, снеговете, ветровете и силното слънце ги напуквали, отмивали, „рендосвали”, „циментирали” и така природата е изваяла от меката, топяща се скала в околностите на град Гуилин над 20 хиляди причудливи карстови форми в мащаби, каквито се срещат само на няколко места по Земята.

    В Китай считат Гуилин, разположен в южния автономен регион Гуанси Джуанси,  за малко селище. Той има „само” около 2 милиона жители. Не е като Гуанджоу с 15 милиона, нито като  Пекин с 22 милиона, не е и като  Шанхай с 27 милиона души... Известен още от ІІ век преди новата ера, сега градът има подчертано съвременен вид и очебийно младо население. 

 Селището  не е развито във височина и  тук няма жилищни агломерации с по 40-50 етажни сгради, нещо обичайно за мегаполисите на Китай. Многоетажни сгради има в по-крайните квартали, а центърът има нормален, дори донякъде приличен и на европейски вид.

   Гуилин има добре развита инфраструктура на важен транспортен възел с международно летище. Жителите му са заети в химическата промишленост, в машиностроенето, в производството на електроника, в сферата на леката промишленост и услугите, в селското стопанство, в традиционните художествени занаяти. Районът му е богат на олово и волфрам.

   Преди време тук бе създаден най-големия изкуствен водопад в света. В определени часове вечер по фасадата на огромния хотел Лианмао се изсипват тонове вода, оцветявана от прожектори с различни светлини. Шоуто продължава 15-ина минути. Той  държа палмата на първенството, докато не го задмина друг изкуствен водопад - този  във вече печално известния ни  китайски град Ухан.

    Тази атракция и още над 100 разнообразни културни и природни забележителности в града и околностите му са паметници, защитени със специален приоритет от китайската държава.  Заради тях той е посещаван от над 100 хиляди туристи годишно!

   Гуилин е признат за един от най-красивите градове в страната. Наричат го чудо на природата и оживяла приказка, възпят от не едно поетично перо и запечатан на платна от четките на много художници. Казват за него също, че е най-близо до небето в Поднебесната империя...Той разнася славата на Китай по цял свят с пейзажите на изумителните си шедьоври - карстовите планински хълмове, наричани „захарни глави”. Вероятно името им идва по асоциация с хигроскопичността на сладкия продукт, който лесно се разтваря във вода.

    „Захарните глави” обграждат живописните брегове на една от най-красивите реки в света - Лицзян, която пресича Гуилин и се втурва надолу към посестримата си Сицзян и Южнокитайско море. Силуетът й краси задната страна на китайската банкнота от 20 юана. За краткост тук я наричат Ли, но самата тя никак не е „кратка” – течението й е 426 километра! Към 80 километра от тях са превърнати в един от най-популярните китайски туристически маршрути.

   Стотици китайци и все повече чужденци  идват тук да се повозят на корабчета, лодки или водни колелета до близките екзотични градове и села, наслаждавайки се на изключителната панорама от извиваща се като възхитителна изумрудена лента, кристално чиста, прозрачна, спокойна, сякаш посипана с нефрит  река, опасана от зелената перлена огърлица на отразяващите се в нея най-разнообразни, потресаващи скални форми. Въображението оприличава изникващите направо от водата зъбери, извисяващи се някъде до 100-150 метра почти отвесно нагоре, на предмети, на човешки фигури и животни. Някои от най-известните са „Слонският хобот”, „Короната”, „Бутилката”, „Жена, очакваща мъжа си”, „Деветте коня”. Има още „мишки”, „камили”, „тигри”, „костенурки”, „пагоди”, пещери „дракони” и много други.

   Една такава огромна каменна "камила" стряска американския президент Бил Клинтън,  неволно обърнал поглед към зелените хоризонти на Гуилин точно,  когато той  произнася реч в центъра на града през лятото на 1998 г....

   По склоновете на „Захарните глави” подскачат малки или по-големи, лениви или буйни потоци и образуват фантастична гледка на изсипващи се отвсякъде в реката водопади. Сутрин, вечер, а понякога и по цели дни, влагата във въздуха се сгъстява и надвисва над реката. Тогава странните, неповторими върхове се забулват в мъгла, придобивайки загадъчен, почти мистериозен изглед.

   Сякаш тази изумително зелена, божествена природна палитра на Гуилин не е достатъчно забележителна, че местните хора тук могат да се похвалят с още една уникална атракция. В държавата, където „се яде всичко, което лети, стига да не е самолет, което има крака, стига да не е маса и което плува, стига да не е параход”, две животни никога не влизат в тенджерата и тигана на китайците. Това са черният бивол и... птицата корморан. Те не са обикновени животни, а работен добитък.

   Какво работят кормораните ли? Птиците са опитомени и обучени да ловят риба. Отглеждат се като домашни любимци, които не само че си заработват издръжката, а носят и средства за живот на своите стопани. Сутрин много рано китайското семейство излиза с две лодки по река Ли - една мощна моторница и друга, по-малка, безшумна, теглена на буксир. На специално поставени пръти, завързани за крачето с меко въже, са накацали собствените им корморани.

Избирайки място за риболов, господарят се отдалечава с по-малката лодка, увива слама около шията на птицата и я завързва така, че да й стесни глътката до определен размер. След това я пуска във водата да следва животинския си инстинкт - да се гмурка и да си пълни човката с риба. Уловените малки рибки корморанът преглъща без проблеми, но големите му засядат. Стопанинът му ловко го издърпва в лодката, обръща го с главата надолу и изтръсква непреминалите през стесненото гърло едри риби. Това се повтаря с кратки почивки за птиците всеки ден по 3-4 часа. По-късно пълната лодка отново се завързва на буксир към голямата моторна, семейството се завръща, продава улова и преживява с печалбата от рибата, дошла без никакви въдици и мрежи...

Никой не убива старите, уморени и станали негодни да риболуват екстремно корморани. Но те трябва да се хранят, макар и вече да не работят. Затова се изнасят за продан като атракция. Ето, този тук, на снимката, причаква туристите на пристана с господаря си и „се предлага” като манекен: за снимка с желаещите. Разбира се, със заплащане – в Китай нищо не е безплатно.

  Напоследък стопаните на остарелите птици все пак по някакъв начин – в това число и нехуманен, се избавят от тях...

Центърът на града е широк и добре устроен за оживения трафик

 Тук ми прилича на улица в Нидерландия. 

                      Две заведения в центъра -  модерна дискотека и ресторант в традиционен стил

 Високите сгради в центъра са хотели - в първия нощувах, вторият се казва "Виена" 

 Доскоро най-големият изкуствен водопад върху фасадата на хотел Лианмао.

Не мога да си обясня  защо  по прозорци в Югоизточна Азия се поставят железни решетки и по високите жилищни етажи. Такива видях и в Тайланд. 

 Нов жилищен квартал с високо строителство

Национално признание за р. Ли и за града, за който китайците казват:"Защо ни  е  рай, като имаме Гуилин!"        

 Нефритеното течение на река Ли, обримчено от скали във всякакви форми

От всякъде по скалите се стичат по-големи или по-малки водопади

 Мистерия забулва "захарните глави" в мъгла. 

Разходката с корабчето стига до градчето  Янгшуо, и то разкрасено с отвесни скални гиганти

 Именно в Янгшоу....

 ... ни чакаше корморанът-ветеран в поза на манекен за снимки

     ^{На връщане с автобуса от Янгшуо на път за Гуилин се отбиваме в Научно-изследователския институт за изследване на чая. Попадаме в обширна чаена плантация. Показват ни как се берат листенцата на храста в зависимост от това какъв чай искаме да пием: черен, зелен или бял. И трите вида от тази популярна напитка се добиват от едно и също растение. Тайната за производството на всяка една е в големината на набраните листчета и от начина на обработката им. Докато първите 1-2 листенца от върха на растението за белия съвсем леко се „завъртат” за ефимерно подсушаване в нещо като огромен тиган при 160 градуса, ръчно, от специалистки, които знаят как да не си изгорят ръцете, за зеленият се откъсват следващите 2-3 литенца, завъртат се  по-дълго време и се сушат с кратка ферменцаия, а черният се получава от следващите  по-груби листчета и след всичко се оставя те да ферментират. Демонстрираха ни всичко това, запознаха ни с технологията за направата на китайски чай  и после ни почерпиха с  чашка от него в информационния център на института. Не пропуснахме да прочетем информация и да се насладим на гледката на рядкото Османтово дърво, чиито нежни жълти или бели цветчета участват в чаени и други напитки, ползват се в медицинската и козметичната индустрии. Те са и поредния символ на Гуилин – земният рай в Поднебесната империя. И в превод името му означава точно Гората на сладкия Османтус}