покхара

До Калопани (Мустанг) и назад. А изгубеното тибетско кралство Ло в Горен Мустанг продължава да ме очаква - Втора част: Напът

Благодаря за подтика и насърчението от страна на @Роми, @ruwenzogy, @neuromancer и на @Всички, които разбрах, че са ме мислили в изминалите, нелесни за мен в личен план месеци! Без вас не само пътепис нямаше да има...

Продължавам пътеписа с автобусното пътуване от столицата до втория по големина град, служещ за изходна точка за голям брой трекинги в Хималаите. По тази причина Покхара е и най-скъпият град в Непал.

Решението да стигна до Покхара с т.н. туристически автобус вместо с малък самолет отчетох като тотална, направо груба грешка, за която сама съм си виновна. Каквото и да съм гледала/чела относно т.н. пътища в Непал, никой не ми е изтъквал изрично, или пък някакси ми е убягнал фактът, че там пътища в общоразбираемия смисъл няма, а едно млатене по техните подобия на сухопътност е невъобразимо предизвикателство към всяко човешко същество.. 

Вярно е, че Биляна Вранчева, която заедно с приятелка и водени от Дев, направи през май 2022 г. по разработената от Дев и мен програма Пътешествието Мустанг 1, подробно бе описала пътуването с джип след Покхара с всичките му предизвикателства и неудобства, и имах предвид преживяното и практическите й съвети. Но не ми беше останало време да ги препрочета преди тръгване и осмисля по-добре. Двете българки, които преживяха вълнуващото пътешествие до изгубеното тибетско кралство Ло в Горен Мустанг през м.май 2022 г., по изготвената от мен програма и придружавани от моя непалец Дев, когато бях възпрепятствана в последния момент да се присъединя като трета в джипа след Покхара, обаче бяха прелетели разстоянието от кръгло 200 км от Катманду до Покхара 🛫  А аз реших да си го причиня на колела, главно от скръндзавост... ОК, нямах ясна информация и не очаквах да е чак така, както беше.

Направо се зарадвах, когато Дев ми каза, че до Покхара може да се стигне по-бюджетно с туристически автобус, и забравих за всичко останало. Все едно какво точно си представях, но бързо-бързо реших да си спестя стойността на вътрешния полет от 150 щ.д., щом и други хора, че и туристи, се придвижват по този начин между двата града. Какво толкова, че ще пътувам 4-5 часа сухопътно и един ден ще мине в път. Нали така щях да видя и повече от вътрешността на страната. Изглежда, че словосъчетанието "туристически автобус" ми повлия психологически     🤔

Автобусът тръгваше в 7 ч., така че Дев дойде в 6.30 ч. в хотела и с моторетката и не дотам малкия ми куфар, който като по чудо пасна напряко в нея някъде пред коленете му, ме закара на мястото, откъдето тръгваха поне 30 автобуса в различни посоки. Бяха паркирани един зад друг. Походихме по протежение на върволицата раздрънкани возила, докато не знам как точно той намери кой е точният за моето направление. На латиница никъде нищо не пишеше - нито по автобусите, нито имаше някакви обозначения по тротоара. Шофьорът натовари багажа ми, посочи ми мястото и каза, че билет ще си купя, след като тръгне автобусът. Цената на пътуването беше 1500 непалски рупии. 

Мястото ми в автобуса, който се водеше туристически - не знам какво точно се влагаше в това му обозначение - беше вдясно отзад, върху или точно зад задното колело. Возилото започна да се пълни: наполовина с непалци, двойки или единични мъже с традиционните им кепета, които ми напомнят фес, но без пискюл. Може би повече от половината пътници бяха млади европейски двойки, тръгнали на трекове. После и навръщане разбрах, че още много преди Покхара започваха различни туристически маршрути в Хималаите. За късмет до мен не седна никой и имах повече пространство в теснотията, в т.ч. за раницата, в която винаги намирам за какво да бъркам. 

Пътуването започна навреме и началото му хвана ранния трафик в столицата на излизане от нея. Така си мислех тогава при бавното източване към периферията на големия град. Чиновник или някакъв друг служител с традиционно кепе мина да събере парите за пътуването. Разлика от казаната ми от Дев цена нямаше, билет или касов бон не ми е издаден, нито някой е проверявал впоследствие. Преди излизане от града човекът слезе от автобуса.

По-късно, а и сега от дистанция, си давам сметка, че първоначалната, спъната средна скорост возилото поддържаше по време на цялото разстояние за изминаване между двата най-големи града в Непал, незавимо че имаше отсечки, където трасето беше направо широко. Нещо като изпреварване не се случваше. Ако това можеше да се нарече път, то той беше разбит и изровен, тотално прашен, и нямаше изгледи някога да е бил по-различен.. Когато навръщане изминавахме същото разстояние с раздрънкан малогабаритен лек автомобил, водачът Рам каза, че пътят никога не е бил завършен поради корупционни практики, ширещи се трайно в страната, и няма изгледи дали някога ще бъде.

Приблизително на всеки час шофьорът правеше спирки за тоалетна и/или похапване. На повечето места имаше и топла кухня - традиционна непалска: супа с нахут и/или ориз и зелечуци, дхал бат, месни ястия, нещо тестено. Особено по обяд мястото за хранене беше по-голямо, а предлаганата храна по-разнообразна и богата. Имаше и фиксирано меню от супа, ястие и десерт.

Не ми направи впечатление шофьорът да се грижи много-много дали всички пътници са по местата си, за да продължи по-нататък.

Към 15 часа и нататък нетърпението ми стана осезателно трудно поносимо. Не спирах да се озъртам за онзи характерен връх, наподобяващ рибешка опашка, който ми е любим, Мачапучаре се казва, точно Fishtail на английски. Ако се видеше, значи най-после стигаме в Покхара. Не се видя никакъв връх, нито нещо от масива на Анапурна. Било е време с лоша видимост, мараня, разбрах по-късно от водача ми, който беше от Покхара.

В града пристигнах около 17.30 ч. или малко по-късно, където на нещо като широк паркинг ме чакаше табела с името ми и Рам, водача ми за следващата седмица, с широката си усмивка. Качи ме в някаква малка кола на свой приятел и след няколко пресечки стигнахме до хотела, който беше избрал за мен. Като видях новата голяма сграда, реших, че ме е довел в 3-звездния хотел на друг свой приятел и в умората си почти невъзпитано възразих, изтъквайки, че не ми е нужен луксозен хотел за едната нощувка. Хотелът всъщност нито беше луксозен, нито 3-звезден, а само нов, добре стопанисван и много чист. Цената на нощувката беше същата като в столичния ми хотел - 2000 непалски рупии, само че без включена закуска; за нея се плащаше отделно, като я приготвяха по желание на госта. Обикновено не закусвам рано и си я спестих. Гледка нямаше, тъй като прозорецът на отредената ми стая на 4-ия етаж гледаше към стълбището, а за повече от надникване на и от терасата на горния, последния етаж на хотела, просто нямах сили и настроение в края изнурителния ден. Хималайски върхове не видях, нито пък нещо повече от градски къщи на хълма отсреща.

Странно е, че от този ден не намирам никакви други снимки освен тези на хотела. Вероятно съм ползвала фотоапаратчето, а картата така добре съм скрила от себе си, че продължавам да не я намирам   Ще добавя, надявам се скоро, още - дано е преди поредното тръгване за Азия точно след седмица