филипини

Ел Нидо - скритият рай на Земята /част II/

5 април 2019 г.

Добро утро, Ел Нидо! Поредното прекрасно утро започва с чаша кафе на любимия бар на брега на морето. Тази гледка не омръзва. И докато чакаме да ни приготвят закуска, фотоапаратът прави поредния таймлапс. А ние се забавляваме, припомняйки си как вечерта в един украински бар, в който предлагат домашна бира, сервитьорът ми направи бирен душ като изля цяла халба върху гърба ми. Жалко за бирата, беше много добра наистина.

Днес ще правим „островно подскачане“ с местна лодка “bangka” през изумителната природа на архипелага Бакуит. Наемаме си лодка само за нас шестимата, което е супер - ще можем да спираме, където пожелаем за шнорхелинг или да избираме места с по-малко хора. Лодката е голяма, за 15 човека и имаме пространство да се разполагаме свободно. Туровете се правят с водач, който ни разказва доста интересни неща за региона. За двата дни с лодка в Ел Нидо, наш гид е Aldin Cajipe. Той е най-добрият от всички водачи, които имахме и по другите острови, стана част от нашата група и направи тези дни още по-запомнящи се и приятни за нас.

Отправяме се към Helicopter Island. Още в началото казваме на Алдин да подбира спокойни места, без тълпи от туристи и с прекрасни коралови рифове. Малко преди 10 часа е, когато лодката напуска залива на Ел Нидо, носейки се по спокойните сини води. Времето е идеално, няма вятър и вълни, и това позволява на капитана да ускори, докато Алдин ни разяснява програмата за деня. Градът остава далеч зад нас, сгушен в отвесните скали, точно като гнездо на орли. Минаваме покрай високият Cadlao Island, отблизо е много по-впечатляващ, а първата спирка за деня ще бъде тук. Пускаме котва, далеч от множеството лодки, които са акостирали около едноименния плаж Helicopter Beach, но ние ще пропуснем плажуването за сметка на красивите подводни пространства. Шнорхел, плавници, очила, GoPro и нетърпеливо скачаме в прохладните води. Вече сме в един друг свят. Приятната тишина и спокойствието, които те обгръщат в този подводен свят те запленяват от първия миг. Кристалната вода разкрива уникална коралова градина, която изглежда безкрайна. Огромното разнообразие от цветове и видове корали те привличат като магнит. И най-хубавото е, че сме сами в този невероятен свят и можем да му се наслаждаваме необезпокоявани..., докато Алдин не ни напомни, че ни чакат и други такива места.

Прибираме се на лодката, приятно заредени с грейнали от щастие лица и още непоели дъх се понасяме към Matinloc Island, където е следващата ни спирка. Този остров е отдалечен от Ел Нидо, в края на залива Бакуит. Лодката спира на безлюден малък плаж близо до Calmung Beach. Обграден е отвсякъде с високи скали, които го правят недостъпен по суша /не, че има кой да дойде/. Всички се отправят към брега, който е с чист бял пясък, а точно пред нас има едно голямо дърво, което се отразява в кристалната вода. Аз оставам на лодката да поснимам малко със дрона, докато другите се забавляват на брега. Погледнат отвисоко, заливът изглежда още по-красив, а нашата самотна лодка сякаш е кацнала върху изумрудените води. Не вярвам, че там долу на тази самотна лодка сме ние. Да сме част от всичко това е толкова вълнуващо.

Поемаме нагоре около острова, обграден от черни варовикови скали във всевъзможни форми с остри върхове. Навлизаме с лодката между тях много внимателно, защото дъното крие изненади. Още малко и се показва прекрасен плаж, скрит зад високите скали - Hidden Beach. Лодката спира и нашите приятели скачат в плитчините, а ние с Марина ще останем да поснимаме от нея и после ще се присъединим към тях. Мястото е като от декор на филм, но създаден от природата. Погледнато отгоре се виждат 3 скрити плажа сред чудновати скали, покрити тук-там със зелена растителност - истински шедьовър на природата. Не издържаме дълго на лодката, след като сме видели всичко това. Скачаме в кристалните води и се отправяме към сушата. Погледнати отдолу, някои скали приличат на нашите каменни гъби край Бели пласт, но много остри и в черна премяна. Нагазили край брега сред скалите, оставаме скрити и в унес от заобикалящата ни картина.

Аква обувките са задължителни за тези ширини, защото дъното крие много опасности и основно правило е да не се пипа нищо.

Отскачаме към Tapiutan Island, за да разгледаме морското дъно и там, докато ни приготвят обяда. Харесваме си един залив, близо до Talisay Beach, където да хвърлим котва и с нетърпение се потапяме в прохладните води. Отново сме в един друг свят, така различен и красив, скрит под спокойната повърхност. Това място крие изключително богатство на корали с всевъзможни форми и цветове. Тук кипи живот. Пасажи от риби в хармоничен танц, проблясващи на слънчевата светлина, се носят покрай нас. Казват, че коралите успокояват емоциите и носят вътрешен мир. Не знам дали заради всичко това, което виждам около мен, но се чувствам наистина невероятно. Качваме се на лодката, където Алдин и екипажът му са ни приготвили обяда, декориран изключително красиво. Наслаждаваме се на храната, докато лодката се носи по спокойното море към тайния вход на Secret Beach.

Още отдалеч се виждат няколко лодки, наредени пред висока скала в морето. Нареждаме се до тях, тук няма да сме сами. В едната скала има малък отвор, през който с плуване се влиза в оградено по естествен начин пространство с плаж. Решавам първо да го заснема с дрона и после да го посетя. Погледнат отгоре, плажът има формата на сърце – поредният природен феномен. Може би по друго време, когато няма хора и светлината е различна, би било чудесно за снимки, но не и сега. Това ме отказва да снимам повече и решавам да мина и аз през „тайния“ вход към плажа. Не се задържаме много тук, въпреки че мястото е уникално, но наличието на повече хора и това, че се наситихме с гледки, ни връща обратно на лодката.

Вече е късен следобед и трябва да поемаме обратно към Ел Нидо. Лекият бриз приятно разхлажда осолените ни тела в иначе горещия ден, а ние се любуваме на морския пейзаж, унесени в мисли по това, което преживяхме за пореден ден на това райско място.

6 април 2019 г.

Утро е! Прекрасно утро на плажа с чаша кафе. Дори и слънцето не е огряло високите върхове на Cadlao. Липсата на вятър прави морето огледално гладко с приказни отражения. Празният плаж и липсата на каквото и да е движение създават илюзията, че това пред мен е снимка. Така унесен с разфокусиран поглед се рея, докато от нищото изскача едно момче и прави всичко на пух и прах като започва да ме убеждава, че продава най-хубавите и евтини „перли“. Отклонявам „офертата“, но той продължава да нарежда пред мен на бара всевъзможни изделия и да сваля цената. Любезен е и ме гледа с надежда, затова решавам да „инвестирам“. Покупката на една гривна го прави видимо щастлив, а мен отново сам и спокоен на плажа.

Закусваме и се отправяме към пристанището, където лодката „Kristil“ чака да ни отведе във вълшебния свят на архипелага Бакуит. С приповдигнато настроение се отправяме към Cadlao Lagoon на съседния остров и докато се усетим, навлизаме в прекрасен залив, който ни отвежда към лагуната. От двете ни страни са разположени остри скали, които стоят като стражи и не допускат никой на острова. Зад една от тях се открива цялата лагуна с изумрудено зелени кристални води и малък плаж с бял пясък. Алдин решава да ни покаже нещо на брега и скачаме до кръста във вода. Тук дъното е само пясък и стъпваме като по килим. На брега поемаме по тясна пътека между дървета и след кратко, но стръмно изкачване имаме панорамна гледка, която само природата може да сътвори. Пъстра палитра от синьо-зелени цветове е обагрила водата, от която стърчат остри като бръснач черни скали, накичени с малки храсти. Малко снимки и обратно към лодката, че днес имаме сериозна програма.

Напускаме живописната лагуна на Cadlao Island и се отправяме към следващата - Secret Lagoon на Miniloc Island. По пътя Алдин ни забавлява, правейки фокуси с подръчни средства. Филипинците са весел народ, колкото и да им е трудно, те пеят и се смеят. С усмивки на лицата пристигаме до острова на „тайната“ лагуна, скрита зад високи скали. Докато другите се отправят натам, аз отново ще поснимам малко отвисоко. Марина и Алдин ми правят компания, докато прелитам периметъра и снимам красивия плаж с палми, разделен на две части от голяма скала. Виждаме и посетителите в Secret Lagoon, а гледката към съседните острови спира дъха. Щедра е била природата в този район.

Наситихме се на гледките над повърхността, време е да се разхладим с малко подводни приключения. Още с гмуркането имаш усещането, че си в аквариум. Кристалната вода и силната светлина правят видимостта идеална, а цветовете - с най-ярки багри. Пасаж от риби спокойно плува и се храни. Вече съм достатъчно близо, когато се пръскат и отново се събират под мен. Плувам с тях, наблюдавайки ги и осъзнавам, че аз съм гост в техния фантастичен свят, и това ме изпълва с благодарност. Не искам да си тръгвам.

Следващата спирка е Entalula Beach на едноименния остров. Това е поредният удивителен плаж с бял пясък, кристална вода и няколко палми за разкош, но...тук имаме и бонус. Слизаме с Марина на брега и се отправяме към скала с форма на връх от стрела, излязла от морското дъно - чуден декор за снимки. Газим до кръста във вода покрай скалите и попадаме на ниша, до която почти не стигат вълните. Тук е прохладно и тихо с изглед към близките острови. Решаваме да се поснимаме на палмите и Марина застава близо до една от тях, а аз се отдалечавам, за да хвана по-голям периметър. И малко преди да снимам виждаме, че има и друг желаещ за снимки – голям двуметров Палавански варан. Марина бяга към мен, а аз - към варана, с включена камера, от която явно той се притесни и реши да се прибира. Аз го гоня - той бяга, също като журналист, гонещ депутат в парламента, но успях да го заснема.

Качваме се на лодката с приповдигнат адреналин, където е сервиран обяда, отново приятно декориран и много вкусен. Ще се храним, докато плаваме към Snake Island. Островът преставлява дълга пясъчна ивица с форма на змия, свързваща Vigan Island с Палаван, която при прилив е почти под вода до коленете. Тук всички слизат, само аз оставам на лодката, за да ги снимам отвисоко как "ходят по вода". Погледнат отгоре, островът наистина си отговаря на името. Бял пясък, гънещ се между лазурни морски води, а моите приятели в индианска нишка стъпват леко по водата - приказно.

Слънцето безжалостно пече и Алдин ни води да се разхладим в Cudugnon Cave. Пещерата се намира до великолепен плаж с бамбукови къщички, скрити под сянката на палмови дървета. За да влезем в нея, минаваме през тесен отвор и попадаме сред високи скали. Вътре е прохладно, естественият климатик работи добре. Отгоре прониква светлина, която ни позволява да видим чудноватия релеф и форми в пещерното пространство. Една от интересните прилики е с главата на Мики Маус. Идеално място за прегрелите ни тела. Има и други разклонения, в които обаче няма светлина и са тъмни, затова ги пропускаме, а и вече се разхладихме. Излизаме на плажа и очите ни трудно свикват със силната светлина, отразена в белите пясъци. А липсата на хора ни прави самотни господари на цялата ивица.

Продължаваме да „подскачаме“ от остров на остров и отплаваме към Pinagbuyutan Island, собственост на богат китаец, който няма нищо против да го посещават туристи. Отдалеч островът прилича на самотна висока скала, обграден от палми и много зеленина. На сушата ни посрещат стопаните на острова – четири кучета. Весело ни приветстват за добре дошли и ни оставят да разгледаме всичко. Плажната ивица е сравнително широка, с високи палми, отрупани с кокоси, а отвесната скала е идеална за скално катерене. Част от сушата е в сянка, покрита със зелена трева, която е като килим върху белите пясъци. Гледката от тук към близките острови е зашеметяваща. Изумрудените кристални води преминават в скали с удивителна форма, покрити със зелена растителност. Следобедното време с дългите сенки на палмите и меката топла светлина, покрила неземните скали, сякаш от друга планета, те оставят без дъх. Тук е идеалното място за обща снимка заедно с нашия прекрасен гид Алдин. Чудесен завършек на двудневното плаване заедно с него.

Тръгваме си от тук с усещането, че част от нас остава завинаги в този непокътнат тропически свят с невероятни плажни ивици, скрити лагуни, кристални води, пълни с морски живот. Това е той - скритият рай на Земята.

Целият фотопис за Ел Нидо може да разгледате на:  https://photo-toto.com/fotopisi/elnido.html

Кратко видео на Филипинските ни приключения тук: