Записки от Екватора - част 2: Сингапур отблизо

Съдържание:

Записки от екватора - част 1

Записки от Екватора - част 2: Сингапур отблизо

Записки от Екватора - част 3: Многото лица на Куала Лумпур /15-19март 2013/

Записки от Екватора - част 4: Остров Ява или 24 часово пътуване до края на света

Записки от Екватора - част 5: Отново в Куала Лумпур

Записки от Екватора - част 6: На юг от екватора или 10 дни в Бали

Записки от Екватора - част 7: В рая на света - Бали /2/

Сингапур - Марина Бей Сандс

Сингапурските пилоти бяха перфектни и при кацането както по време на самия полет. Точно по разписание- в 05,55ч. сингапурско време или 23,55ч. българско докоснахме пистата на Терминал 3 на летище Чанги. След три седмици щяхме да имаме достатъчно време да се любуваме на красотите и условията, които предлага на своите гости най-хубавото световно летище.

В скоби искам да вметна, че малко преди да тръгнем да пътешестваме в туристически форум бях прочел мнението, че на това летище човек може да поиска да стои цял живот, толкова е красиво и подредено всичко в него. Но сега бързахме да се измъкнем и да отидем час по скоро в хотела.

Два дни преди да тръгнем от София бяхме започнали да пием мелатонин, за по бързо адаптиране към шест часовата разлика и може би заради него, а може би и заради адреналина, който е неизменна част от едно пътуване не усещахме, че е време за лягане по българския ни биологичен часовник.

Попълнихме декларациите, които се изискват при без визовото влизане в Сингапур, и без да ни проверяват нищо от багажа преминахме паспортната и митническа проверка.

Тук искам да направя едно малко отклонение. Преди да посетим Сингапур прочетох десетки мнения в български, руски и английски форуми за изключително строгите правила и закони в тази държава.

Повечето от тези мнения дори и най-скорошните от тях описваха страната едва ли не като прототип на Джордж Оруел и световния му бестселър „1984”. Една страна, в която държавата провежда всеобхватно проследяване и пропаганда, всява страх и следват безжалостни наказания. Като се започне от тоталните забрани за внасяне и дъвчене на дъвка, пренасяне и пушене на цигари, пиене на алкохол и какво ли не още и се стигне до най-едрите престъпления като притежание и употреба на наркотици.

Оказа се, че поне 80% от тези изразени опасения и всяване на страх са силно преувеличени. Никой при пристигането и последвалите проверки, нито пък при обратния полет не ни направи никаква забележка за това, че носим в ръчния си багаж 20 тина дъвки Орбит или 4-5 кутии цигари. Не говоря въобще пък за чекирания, който минава на още по-обстоен преглед. Никой не се поинтересува и какъв и колко алкохол пренасяме.

Никой не видях да санкционира и стотиците насядали покрай реката вечер млади хора, които пиеха спокойно бира и друг по-твърд алкохол. Никой не видях да санкционира и някой, който пуши цигари, вървейки по улиците. Да, закони и забрани има, но такива има във всички нормални държави, в които на власт са реда и дисциплината, а не хаоса и анархията.

Дори на много места можете да видите закачени табелки с глобите, които ще последват ако не спазите забраните. Може би тази превенция има голям ефект и създава малко по-изкривено усещане за реалността в Сингапур.

Табелки със забрани в метростанцията

Да не говорим пък за условията, които са създадени, за да не се чувства никой дискриминиран от някоя забрана/изключвам наркотиците и другите криминални прояви/. Такива зали за пушачи видяхме на летище Чанги, че човек дори и да не пуши може да му се прииска да запали като влезе в една климатизирана градина с много пейки, дървета и цветя. Ето как изглежда една такава зала на летището.

Зала за пушачи на летище Чанги

Така че моят съвет е да не се притеснявате от това, което ще прочетете в някои мнения за Сингапур. Те са меко казано силно преувеличени. Малко като на принципа на българските медии: че новина е само лошата такава, а не позитивната.

Та минахме съвсем спокойно през митническата проверка без да ни попитат защо носим цигари, алкохол и дъвки рано сутринта /може пък и митничарите да са били сънени и да не им се е занимавало още с проверки/ и се отправихме към изхода на Терминала, където беше и паркинга за шатълите.

Излизайки от сградата на летището всъщност получихме и първия шок. Топлинен. Идвайки от 5-6 градусовите мартенски температури в България, стоейки на 18 градуса в самолета и пак на толкова в Терминала бяхме забравили какво ни очаква. Но горещата, влажна вълна, която ни удари в лицата и то преди още да се е показало слънцето ни върна към действителността, която ни очакваше в следващите 20 тина дни няколко градуса на север и няколко градуса на юг от Екватора. На няколко пъти щяхме да пресичаме тази невидима граница на двете полукълба и да мечтаем да останем колкото се може по-дълго при слънцето и топлината.

Преди да успеем да разгледаме терминалите отвън и пристигна микробуса, на който с големи букви бе изписано MBS. С още една двойка от Англия качихме куфарите в буса, настанихме се удобно наслаждавайки се на преимуществото на безплатния трансфер от хотела, който беше включен в цената на клубната ни стая и потеглихме.

Сингапур е изключително зелен град и това е естествено като се има предвид близостта му до Екватора и многото валежи. Затова и още с първите километри в него усетихме голямата разлика с другия високотехнологичен град, който наскоро бяхме посетили- Дубай.

Докато в Дубай пустинята е толкова голяма, че колкото и човек да се старае да заличи следите и не успява, то в Сингапур природата създава съвсем естествени прохладни места за отдих и пътуване. По точно такъв „прохладен” път се движихме от летището към Марина Бей Сандс. Короните на огромните дървета се надвесваха над шосето и образуваха есетествен зелен чадър над него, опазвайки го от слънцето.

Пътят от летище Чанги към Марина Бей Сандс

След няма и половин час бяхме вече на паркинга на най-голямата забележителност в Сингапур в последните няколко години Марина Бей Сандс.

Централният вход на Марина Бей Сандс

Тук ако не си запознат предварително с хотела те очаква втория шок. Мнозина очакват да видят един суперлуксозен хотел, с невероятна архитектура и излъчващ спокойствие и респект за своите гости. Изведнъж обаче влизайки във фоайето и то в 7ч. сутринта в най-делничния ден от седмицата понеделник попадаш все едно си на женския пазар в София в петък. Истински съвременен Вавилон. Около тебе щъкат десетки не, стотици хора, мъкнейки куфари, чанти и деца и разбираш защо повечето от туристите отсядат за един, максимум два три дни в него.

Лоби бара и фоайето до рецепцията

Тук няма спокойствие и уединение. Тук хора от цял свят идват за да разгледат най-голямата забележителност на града държава, най-скъпия хотел и сграда в света. Хотелът разполага с 2 560 стаи и апартаменти.В него могат да нощуват над 4000 човека, а сумата, която е използвана за построяването му варира в различните източници от 6 до 8 млрд. британски паунда. В гигантския хотелски комплекс открит през 2010год. има супер модерен шопинг център с романтични плавателни канали в него и гондоли,

МОЛ-а на Марина Бей Сандс

десетки ресторанти и барове, театри, кина, огромна дискотека, метростанция, дори музей. Както и великолепна изкуствена тропическа градина Gardens by the Bay.

Gardens by the Bay

И разбира се да не пропуснем най-голямото казино в света. Малцина може би знаят, че българският архитект Тодор Енчев е участвал в проектирането му като член на екипа на американската компания “Лас Вегас сендс корпорейшън”.

Един от многото входове на казиното

Разбира се най-зрелищната част от футуристичния хотел е намиращия се на 57-я етаж “Скайпарк” – огромно открито пространство на 200м. височина, върху покрива на хотела. На 12400 квадратни метра пространство ще откриете истински тропически оазис – 250 дървета, 650 растения и изключително красив басейн. Басейнът с ширина 150м е наречен Infinity- “безкрайност” заради оптическата илюзия, че ръба му прелива в хоризонта на пейзажа наоколо. Виждате само върховете на другите сгради и небето на Сингапур.

На 57-я етаж в Марина Бей Сандс

Бяхме резервирали и платили една от най-хубавите стаи, които предлага хотела- клубна стая с изглед към града на принципа: като ще е гарга да е рошава. По-високата цена имаше толкова много предимства, че дори и не се колебаех, когато направих резервацията през сайта на хотела. Букнах стаята директно през него, защото всъщност той даваше най-добрата цена. Клубната стая включва в себе си десетки предимства и привелегии и на края се оказва, че дори излиза по-евтино, отколкото една обикновена стая, да не говорим за удобствата.

Плана ни за първия ден включваше предвид ранното пристигане да оставим багажа си, където ни кажат от рецепцията и да излезем да се разходим около хотела, убивайки времето до 15ч. когато можехме да се настаним. Тайничко обаче се надявахме предвид това, че е понеделник и след уикенда, когато е нормално хотела да е претъпкан, делничният ден да остави поне няколко свободни стаи за настаняване преди определения час. Приближихме към рецепцията, която независимо от ранния час беше доста препълнена от пристигащи и заминаващи индивидуални туристи, добре поне че няма и организирани групи в хотела...

Рецепцията

Щастието и късмета бяха с нас и се оказа, че можем веднага да се настаним още в 7 сутринта. Магнитните карти за стая 4154 бяха чекирани, платихме 200 долара депозит и след 10 тина минути се отправихме към Tower 2, където от 35 до 49 етаж се намираха клубните стаи.

Не зная дали архитекта на хотела Моше Сафдие е заложил сигурността като основно изискване при проектирането му, но от управата на хотела се бяха погрижили според мен повече от достатъчно, за да ограничат достъпа на посетители, които не са гости на хотела до етажите.

Целият хотел, без допълнителните части като градината, казиното, шопинг центъра, дискотеката, музеят и останалото от огромния комплекс е разделен на три кули. Всяка кула си е с отделни асансьори, като от своя страна те са разделени допълнително по етажи. Картата за стаята ви служи и за задвижване на асансьора до съответния етаж, до който имаш право на достъп.

Асансьорът, с който се качвахме до стаята ни на 41 етаж не спира никъде до 22-я. За стаите от 2 до 22 етаж има отделен асансьор. Вторият асансьор тръгва от партера, но първата му спирка е 22 етаж и стига до 56 етаж, на който етаж се намират СПА и фитнес центъра – Banyan Tree Spa and Fitnes Club.

Безплатен достъп до уникалния фитнес център /всички уреди са наредени пред френските прозорци и изгледа от 56 етаж към града е умопомрачителен/ имат клубните стаи и апартаментите, останалите гости заплащат вход. На този 56 етаж има пропусквателен пункт с двама служители, които изискват специалните карти, които ви дават на рецепцията за входа за Skypark- a.

Магнитните карти за стаите и картите за достъп до басейна

Слагат ви гривна на ръката и вече можете целия ден да влизате и излизате от скайпарка колкото пъти пожелаете. Но това е само за един ден. На следващия ден отново трябва да покажете картата, на която е отбелязано до кога е престоя ви в хотела, задраскват ви и този ден и ви слагат нова гривна. Всеки ден цвета на гривните за басейна е различен. Така се елеминира вероятността да може някой, без да е гост на хотела да се качи до басейна.

След като преминете през охраната и ви сложат гривната на ръката вече можете да се качите на асансьора, който ще ви отведе до 57 етаж и Skypark. Истинско разточителство. Асансьор само за един етаж! На слизане процедурата е същата. Отново с асансьор до 56 етаж, със следващ до етажави, ако стаята ви е от 23 до 54 етаж или до партера и от там с трети асансьор ако сте от 2 до 22 етаж.

Изреждам всичко това, за да получите информация колко почти безнадеждно е да се опита някой, без да е гост да достигне до най-голямата атркция на Сингапур, инфинити басейна на Марина Бей Сандс. Но за него по-късно, а сега да се върнем отново към фоайето. Качихме се на асансьора, който със страхотна скорост ни изстреля до 41 етаж.

Асансьорът за секунди е на 41 етаж

Единствено асансьора на Бурж Халифа ми се струва, че се е движил по-бързо от този в Марина Бей Сандс. Нито в Бурж Ал Араб нито в Кулите Петронас асансьорите не бяха толкова бързи

41 етаж в Марина Бей Сандс

Стаята ни бе в дясно в дъното на коридора, който виждате на снимката. Отворихме с магнитната карта вратата на стая 4154 и влизайки в нея сякаш попаднахме в някаква нереално красива картина.

Club Room 4154

Гледката през френските прозорци, които заемаха цялата стена беше просто невероятна. Не бих се наел да я опиша, защото мисля, че думите не могат да пресъздадат красотата, която се откриваше.

No comment

Изглед към града

А и височината си я биваше. Тъй като стаите в предната част на хотела са без тераси и фасадата е изцяло от стъкло, за разлика от задната част, където фасадата е коренно различна и има тераси с много растителност и зеленина по тях, гледката надолу към булеварда си беше доста страшничка. Все едно си надвесен над него и над пъплещите като малки точици коли. Имаш чувството, че направо пропадаш в бездната!

Поглед от високо към булеварда

Няколко минути са необходими на всеки гост на хотела, който влиза за пръв път в стаята да се ориентира в десетките контакти, ключове , кабели и други техники, които надничат от стените и всеки един ъгъл. Голяма спалня, кът с мека мебел, масивно бюро с телефон, факс, място за компютър и слотове с кабели за кабелен интернет. LCD телевизор със специален канал, от който можеш да поръчваш всички услуги, които предлага хотела, включително и късен чек оут, рум сървиз и какво ли не още.

Welcome to Marina Bay Sands

Препълнен догоре мини бар, на който имаше предупредителен надпис с големи букви, че всяко изваждане на артикул от него, дори и само да го разгледаш и да го върнеш на мястото му автоматично се таксува и се прибавя към сметката ти. Така че се ограничихме с отварянето му. Огромна баня с вана и луксозна козметика, отделна душ кабина, отделна тоалетна, кафе машина, сейф, комплекти чаши за различни напитки, халати за басейна и какво ли не още допълваше интериора на 60-те кв. м. на 41 етаж.

Част от банята

Нямаше много време да му се любуваме, освен да направим няколко снимки и набързо обухме банските, за да можем рано рано да се отправим към Skypark. След като се качихме горе просто бяхме поразени от това, което се откри пред погледа ни. Безкрайността на инфинити басейна преливаше в хоризонта и покривите на отсрещните небостъргачи, а високите дървета, цветята и храстите просто те караха да забравиш, че си на покрива на една сграда. Все едно си в някоя тропическа градина, а не на 200м. над земята.

Skypark – градината с изглед към океана

Въпреки ранния час имаше поне стотина посетители, повечето от които правеха снимки в басейна и се любуваха на панорамата.

Седнахме да изпием по кафе и да закусим на открито в клуб ресторанта и след това последвахме примера на останалите. Два часа плаж и много снимки.

Infinity Pool

Водата на басейна е с температура около 22-23 градуса, но в задната част на Skypark има няколко огромни джакузи с висока температура- над 30 градуса и на който му беше хладно можеше да се стопли в тях след басейна.

Джакузи в Skypark с панорама към океана

Infinity pool е дълъг 150 метра, широк е около 15 и е разделен на две части с шезлонги, които са поставени направо в него. Можеш да лежиш на тях и да се любуваш на панорамата на Сингапур срещу теб. Разбира се има шезлонги и около басейна, и в градината с джакузитата. Там гледката също бе много красива, защото отвисоко можеше да видиш Gardens by the Bay и океана със стотици кораби, очакващи влизането си в Сингапурското пристанище.

След закуската и близо два часа пълен релакс в Skypark, в които основно се наслаждавахме на басейна , правихме снимки и блажено мързелуване на шезлонгите решихме, че трябва да следваме предварителната си програма и да се запознаем с останалата част на огромния комплекс. Затова и се отправихме към околностите му.

Още няколко пъти се връщахме за по няколко часа на 57 етаж, където човек всъщност се чувства най-добре. Тъй като Сингапур е почти на екватора всеки ден следобед облачността се засилваше, но за наша радост без да вали дъжд. И поради тази причина най-хубавите снимки ставаха сутрин.

Отново се качихме към 17 часа на върха и отседнахме в клуб ресторанта за следобедните коктейли и закуски, които влизаха в бонусите към клубната ни стая. Френско шампанско и розе в неограничени количества, десетина вида уиски, водка и и неизброимо количество деликатеси. Като се започне от суши,сьомга, различни екзотични риби, скариди, раци, месни деликатеси, разнообразни хапки и салати.

The Club at Marina Bay Sands

След вечерята бе време отново за прохладните води на басейна. На екватора се стъмва много бързо. Едва е залязло слънцето и само след минути е мрак. Оказа се, че вечер басейна е още по-привлекателен с приказно красивата панорама на осветения град. Мисля, че Сингапур е един от малкото градове в света, които изглеждат еднакво красиви и през деня, и вечер. Дори осветен на мен ми хареса повече.

Вечерен поглед към Сингапур

А в 20часа започна и светлинното шоу на Марина Бей Сандс, което се наблюдава от почти целия град. Мощни лазери осветиха небето и създадоха прекрасна гледка в продължение на няколко минути.

Басейна работи до 23 часа и през цялото време прииждаха нови и нови посетители. Но към 21ч. решихме, че е време вече да видим и останалите забележителности от комплекса. Всъщност още към 11часа, след сутрешния плаж тръгнахме да разгледаме хотела и се разходихме около него.

Най-неудържимо ни привличаха Gardens by the Bay. Изкуственият парк „Градините на залива” беше нещо наистина уникално. В него са „посадени” 18 гигантски изкуствени дървета достигащи до 50 метра височина и 25 метра широчина. Освен, че са супер атракция, те имат и допълнителни функции - служат като вертикална градина, генерират слънчева енергия и събират дъждовна вода.

В парка има над 150 000 растения от над 200 вида. от всички континенти. Ако го посетите ще имате възможност да се разходите само срещу 5 долара в короните на изкуствените дървета, по специално изградени мостове, висящи 22 метра над земята.

Висящите мостове

За наше голямо съжаление точно този ден се извършваха ремонтни работи по дърветата от аварийни групи и достъпа до въздушните мостове беше забранен. Но вместо по тях се разходихме по специално изградения мост, свързващ хотела с градините. Още от фоайето на Марина бей Сандс се чудихме какъв ли е този мост, който беше в хотела на височината на 5 етаж и как се стига до него.

Вътрешният мост към Gardens by the Bay

Оказа се, че трябва да излезем извън хотела, да минем от към лицевата му фасада и веднага след входа за метростанцията открихме външен асансьор. Изкачихме се до 5 етаж и се озовахме на мост, който започва извън хотела, преминава през него и отново излиза на открито, спускайки се към градините.

Абе имах чувството, че всички световни архитекти са се надпреварвали кой да даде по-оригинална идея в строежа на хотела и околностите му.

Мостът, който започва извън...

.. минава през хотела и...

... отново излиза извън него водейки ви към Gardens by the Bay

Изведнъж попаднахме в оазис на спокойствие и прохлада след лудницата в хотела и жегата, която бе навън. Градините са с много зеленина, навсякъде се чува ромоленето на реката, пресичаща парка, а изкуствените дървета създават една сюрреалистична картина, която те праща някъде много далеч в бъдещето, но истинските разнообразни дървесни видове те връщат отново в действителността в наши дни.

Просто уникално като замисъл и изпълнение!

изкуствените дървета

... и естествена зеленина в градината

От градините на залива се отправихме към Шопинг центъра на Марина Бей Сандс. Той се намира точно срещу хотела през булеварда и има няколко входа от към езерото и булеварда и още толкова вътрешни входове директно през хотела.

Входа към МОЛ-а на Марина Бей Сандс откъм площада пред езерото

Това е един изключителен като дизайн и изпълнение комплекс, на няколко нива, в който има десетки магазини на всички известни световни брандове.

Разбира се цените са такива, че ние можехме само да се наслаждаваме на стила и качеството на предлаганите стоки. Как да не те е яд, че не можеш да си позволиш да си купиш една страхотна малка чанта на Булгари само... за 12 000 долара,

Мога да бъда твоя само срещу 12 000 долара...

малко по-голямата беше леко по-скъпа... само 23 000. Но си имаше хора, които пазаруваха. Други се возеха на лодки в изкуствения канал, на най-ниското ниво на комплекса,

Изкуственият канал

трети се разхождаха, четвърти се наслаждаваха на уюта на десетките ресторанти, които изглеждаха един от друг по-примамливи.

Ресторант в шопинг центъра

Най-голямата атракция тук беше разбира се казиното. Най-голямото в света, просто дъха ти се взима като влезеш в него. Надникнахме през деня, беше пълно. Посетихме го вечерта в 12 пак беше пълно. За чужденците входа е безплатен, за местните жители 100 долара, а входната охрана е доста по-многобройна и строга отколкото по летищата, 24 часа то е като магнит за всички любители на силни усещания, решили, че могат да излъжат съдбата и да спечелят някой друг джакпот.

Казиното се разпростира на четири етажа, като само единия от тях е за пушачи.

Всъщност това бе и единственото място в целия комплекс, където можеше да запалиш публично цигара. Безплатни безалкохолни напитки и платен твърд алкохол охлаждаха или нагорещяваха страстите пред над 2500 игрални автомата и над 500 те маси.

В най-голямото казино в света

Престояхме в казиното един час и след като набързо разбрахме, че днес не е нашия ден за печалби побързахме да се отправим малко след 1 през нощта към стаята ни. От последния ни допир до легла бяха изминали близо 40часа.

Бяхме станали от сън на 10 март сутринта в 7 в Истанбул, а излизайки от казиното в Марина Бей Сандс Сингапур бе 1ч. през нощта на 12 март. Затова е излишно да казвам, че съня набързо ни обгърна в прегръдката си, още повече, че на следващия ден отново ни очакваше чудото наречено Skypark на хотела.

След като бяхме разгледали почти всичко в комплекса предишния ден и нямаше къде повече да обикаляме в него си позволихме лукса от 7сутринта до 12 наобед да мързелуваме блажено под синьото небе на най-високия плаж в света и да се радваме на топлите слънчеви лъчи, които правеха магията, наречена Сингапур и Марина Бей Сандс още по-силна и пленителна.

Довиждане Марина Бей Сандс

to be continued…

Сингапур отблизо: 12 - 15 март 2013г.

Време беше да напуснем Марина Бей Сандс, за да разгледаме в оставащите 3 дни от престоя ни и останалите забележителности на Сингапур. За последен път хвърлихме поглед към невероятната панорама, откриваща се от прозорците на стаята ни и за сетен път бяхме възхитени от нея. Не че ни се разделяше с това райско кътче, но пък ако останехме в хотела рискувахме до края да не си покажем носа извън него и по-точно да не помръднем от 57-я етаж и Skypark -а.

Поглед от 41 етаж на Марина Бей Сандс

Сheck out-а мина бързо, взехме си депозита и се качихме в едно от десетките пристигащи и тръгващи на секундата с пътници таксита пред хотела. Bay Hotel Singapore, който бяхме резервирали за останалата част от престоя ни се намираше не много далеч.

Таксито подкара по крайбрежния булевард към острова на развлеченията Сентоса. Пътуването с такси в Сингапур, както между впрочем и всичко останало в страната не крие никакви рискове. Няма как да попаднеш на такси копърка за разлика от София, Истанбул или най-изненадващо … Дубай, както ни се бе случило преди две години. Първоначалната такса обикновено е 2,80 сингапурски долара. Цената за всеки 385 метра е 0,20 долара. Можете да платите в брой или с кредитна карта, издава ви се касов бон и ви се връща рестото до последния цент. Бакшишът тук е непознато явление. Не знам дали заради законите или заради стандарта на живот. Някак си не върви жител на една бедна страна, а такива в сравнение със Сингапур са над 95% от страните в света да дава бакшиш на хора, чиято минимална заплата започва от 2000 долара.

Bay hotel Singapore се намира точно срещу Сентоса и най-големия МОЛ в Сингапур VIVO CITY и HarbourFront Centre, откъдето трябваше да хванем автобуса за Малайзия.

Разположен в подножието на планината Фабер /ако може да се нарече планина възвишението над булеварда/, от която тръгва кабинковият лифт за Сентоса, той е нов четири звезден хотел. Заобиколени от зеленината на парка стаите ще ви предложат спокойна обстановка ако не гледат към булеварда, а към планината. Но ако са с лице към Сентоса близостта с една от основните пътни артерии, по която денонощно се движат автомобили едва ли ще ви дадат възможност за спокоен сън и почивка.

И като говоря за автомобили бих искал да направя едно отклонение и да поясня, че всъщност задръствания и потоци леки коли в Сингапур почти няма по една единствена причина. Тяхната цена. С цел да ограничи огромните задръствания, държавата освен с изключително добре развитата транспортна схема и административно се опитва да намали безконтролното използване на автомобилите.

През 2011 год. те са били над шестотин хиляди, което за площ от 580 кв.км. е твърде много. Затова и броят им изкуствено се ограничава. За да имаш автомобил е нужно първо да се купи разрешение за него, което се издава за срок от 10 години. То струва 90 хиляди долара. После е необходимо да се купи самия автомобил, който се облага с мито в размер на 41% от стойността му. И накрая, трябва да се плати такса за завеждане на отчет - 140% от стойността на автомобила. Така покупката на един Фолксваген Пасат примерно ще ви струва 150 000 долара ако сте жители на азиатската островна държава, т.е. стойността на два апартамента в София.

Но да се върнем към хотела ни. Основното негово предимство освен, че е нов е местоположението му. Като най-близък хотел до круизното пристанище Bay хотел се използва основно от транзитно преминаващи туристи от огромните круизни кораби, които акостират само на 200-300 м. от хотела до HarbourFront център. Пак там спират и тръгват голяма част от автобусите, извършващи вътрешни и международни курсове, което нас ни интересуваше най-много предвид ранния час на отпътуване за Малайзия.

Но това не е типична автогара, каквито има навсякъде по света. Просто един празно асфалтирано място, подобно на паркинг до HarbourFront Centre. Няма никъде информация и разписание за автобусите. Няма и стоянки, които да посочват къде и за коя дестинация спират и тръгват определените автобуси. Самите те пристигат не повече от 10 мин. преди часа на тръгване.

Затова и след като успяхме да умилостивим рецепционистките от хотела с по една красива българска мартеница /все пак беше началото на март и бяхме взели около 50 броя от най-оригиналния български сувенир/, за да ни дадат стая с изглед не към магистралата на две нива, а към парка, веднага отидохме да проверим откъде ще тръгне автобуса ни за Малайзия.

Билетите бяхме закупили онлайн още от България, но сега трябваше да се обадим до офиса на Aeroline автобуса, за да ни издадат истинските хартиени билети, без които нямаше да можем да пътуваме. Офисът на Aeroline се намира на втория етаж в HarbourFront център, като в него освен магазини има и доста офиси, включително и офисите на Круизното пристанище.

Издадоха ни два билета за автобуса, предвидливо си бяхме чекирали онлайн двете най-хубави места- на втория етаж на първия ред. Така че панорамата и удоволствието от пътуването по 500 километровото разстояние от Сингапур до Куала Лумпур ни бяха гарантирани. Обясниха ни къде ще спре автобуса точно в 7,50 ч. сутринта и ни пожелаха приятно пътуване. Усмихнати и любезни каквито са всички в Сингапур.

След като закупихме билетите за Малайзия можехме вече спокойно да започнем разглеждането на останалите забележителности на Сингапур освен Марина Бей Сандс. Те съвсем не са малко и мисля, че 4 дни колкото беше нашия престой са недостатъчни, за да опознае човек този толкова високоразвит и в същото време романтичен град.

Време е да разкажа накратко и за самия град държава. Името Сингапур произхожда от санскрит, съставено е от думите синга- лъв и пура - град, и означава - Лъвски град. При заселването през 7-8ми век, тогавашното княжество получава името Темасек - Морски град, но според легендата то скоро след това било сменено на Лъвски град. Причина за това била появата на морско чудовище наподобяващо лъв. Мерлион — символът на града, води от там своето начало. Първите познати записки за Сингапур са в китайски текстове, датиращи от 3ти век от н.е.

Между 16ти и 19ти век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско – португалските войни е окупиран от португалската войска. Сингапур временно е бил под контрол на португалците през 16-ти век и на холандците през 17-ти, но през по–голямата част от времето е бил населяван от рибари и служел като убежище за пирати. През 1819 г. сър Томас Стамфорд Рафълс , представител на Британската източноиндийска компания, слиза на острова и основава там представителство на компанията.

През 1824 година компанията изкупува целия остров от тогавашния управник на острова, султан Хюсеин Шах за 60 000 долара и годишна такса от 20 000 долара. На 1 април 1867 г. Сингапур е обявен за британска колония. Благодарение на доброто географско разположение следва период на разцвет.

По време на Втората световна война, японците нападат острова и въпреки численото превъзходство на британците успяват да ги принудят да капитулират през 1942 г. Японците контролират острова до окончателната си капитулация през 1945 година, като през това време той носи името Шоонан то - Южната светлина. През 1945 г. Сингапур е върнат на британците, а през 1959 г. е обявен за кралска колония със самостоятелно управление.

След референдума от 1962 г. Сингапур става част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак. През 1963 г. получава независимост от Великобритания. Сингапур е парламентарна Република по Уестминстърската система, подобна на тази във Великобритания. Начело на държавата стои Президент, който има право на вето в някои ключови области и назначава главния съдия се състои от 63 острова, в това число и главния остров.

Юронг, Пулау Теконг, Пулау Убин и Сентоса са най-големите от множеството малки острови. Най-високата естествена точка на Сингапур е Букит Тимах (176 м.). Първоначално са били заселени само земите на юг около река Сингапур. Останалата част от острова била покрита от дъждовни гори и използвана за земеделски цели. До 1960 г. били заселени предимно районите около града. Но днес той е един от най-гъсто заселените и красиви високо технологични градове в света.

Административно Сингапур е разделен на 5 района със собствено управление.

Поради малката си територия усвояването на земя от океана за Сингапур е от жизнена важност. Необходимата за това почва бива набавяна от собствените хълмове, от морското дъно или бива закупена от съседните държави. По този начин територията на страната нараства от 581,5 кв. км. през 1960 година на 697,2 кв.км. през 2003.

Климатът в Сингапур е влажен тропичен, като температурата почти през цялата година е 28°С.

Сингапур е най-развитата икономически страна в Югоизточна Азия, с процъфтяваща индустрия: корабостроене, електроника, електротехника, мощна нефто химическа промишленост. А контейнерното му пристанище е най-голямото в света.

Сингапур е и финансовият център на Югоизточна Азия. Страната е една от най-гъсто населените в света – приблизително 6 500 души на квадратен километър. Населението е много разнородно етнически – най-много са китайците 77%, малайците са 14%, индийците 7%. Останалите 2% са европейци, японци и други народности.

Освен това Сингапур е вторият най-гъсто населен град след Монако. Населението е приблизително 5 милиона души. Националната валута на Сингапур е сингапурски долар – SGD. Като 1 сингапурски долар е равен на 1,22 лева.

Най-добрия начин за разглеждането на един непознат град според мен е да се ползват туристическите автобуси. Те дават най-ясна първоначална представа за разположението на основните забележителности на града. Можете да слизате и се качвате на тях колкото пъти пожелаете в продължение на 24 часа и да прецените къде искате да отидете след първоначалните обиколки.

В Сингапур има няколко вида туристически автобуси и ние решихме да се доверим на отзивите на туристите в Трипадвайзър като изберем автобусите на City Sight Seeing Tour Сингапур: The Number 1 Hop-On Topless Bus Tour in Singapore.

Или както гласеше рекламния им слоуган в дипляната: The best Way to See Singapore in 2 Days /Най-добрият начин да видите Сингапур за два дни/.

Дипляната на Hop-On Hop-Off Bus

Те тръгваха от Suntec City Mall. Един от най-големите бизнес и търговски центрове в Сингапур. Истински град в града със своите застроени 7 милиона квадратни метра. Пет офис кули, търговски център, международен изложбен център и всички те свързани помежду си на различни нива с площади и улички. Гледан от високо Suntec City е с наистина уникална архитектура, която е във формата на лява ръка. От земята почти е невъзможно да му направиш цялостна снимка, толкова е грандиозен и огромен.

Част от кулите на Suntec City

Шест етажния конгресен център формира китката, 18 етажната офис сграда до него е палеца, а четирите 45-етажни офис кули символизират останалите пръсти. В цялото това архитектурно чудо централно място заема Фонтанът, най-голям според Гинес в света. Той представлява огромен златен пръстен, поставен в центъра на дланта. Просто уникално!!! За съжаление Фонтанът беше в ремонт по време на нашето посещение и не можахме да се насладим на необикновената му красота.

Схема на метрото в Сингапур

The North South Line (NSL) е първата Mass Rapid Transit (MRT) линия в Сингапур. Тя е с дължина 45 км. с 26 станции. Пътуването от единия до другия и край отнема около един час, а линията е оцветена в червено на картата на метрото. Както подсказва името и, тя свързва централната част на Сингапур със северните и южните части на острова.

East West MRT Line (EW) е втората Mass Rapid Transit линия в Сингапур. Линията в момента е с дължина 57.2 км, с 35 станции, което я прави най-дългата MRT линия в Сингапур. Оцветена е в зелено на картите. Тя свързва централната част на Сингапур с източната и западната част на острова, с допълнително разклонение за Changi Airport от станция Tanah Merah. Така че ако искате да се придвижвате от летището към града или обратно до него можете да ползвате зелената линия на метрото.

The North East MRT Line (NEL) е третата MRT линия в Сингапур и втората най-дълга изцяло под земята, автоматизирана и без водач на влака след Circle Line. Линията е с дължина 20 км с 16 станции. Пътуването от единия край на тази линия до другия отнема 33 минути. Тази линия е оцветена в лилаво в картата на метрото. Както подсказва името, линията свързва централната част на Сингапур със североизточната част на острова.

Circle MRT Line (CCL) е четвъртата MRT линия. Тази линия на метрото е дълга 35,7 км с 28 станции и е с напълно автоматично задвижване. Линията е оцветена в оранжево на картата. Както подсказва името, линията е във формата на кръг, свързваща всички радиални пътища, водещи към града. Тя обхваща цялата Централна зона.

Circle Line Extension – (CEL) е едно допълнително отклонение от CCL, специално направено за Марина Бей Сандс и е със само две метростанции. Първата е Marina Bay и втората Bayfront –метростанцията в самия хотел. Линията е оцветена в оранжево на картите

Това са накратко четирите линии на метрото, които можете да ползвате при престоя си в Сингапур и които на практика обхващат целия град, включително и летище Чанги.

За пътуванията си можете да закупите абонаментни карти, които струват 14 долара, от които 5 долара е стойността на картата и те не се възстановяват, а останалата част е за таксуване. Можете да зареждате колкото си пъти искате картата, а ако решите да я върнете и имате останала сума тя ви се възстановява. Много по-удобно е да ползвате такава карта, която чекирате задължително на влизане и излизане от метростанциите, а не билети. Неудобството при билетите освен по-високата цена е, че те се продават само на автомати, а не както е в София и на каса, и винаги трябва да имате в себе си дребни суми за автомата.

Но ако все пак решите, че не ви се купува карта заради факта, че давате 5 долара на вятъра за самата пластика, билети можете да закупувате на автоматите в метростанциите. С тях обаче пътуването излиза по-скъпо, защото абонаментната карта ви дава значителни отстъпки. При покупката на билет, маркирате на дисплея на билетния автомат началната станция, от която пътувате, маркирате и крайната ви точка на пътуване, автомата автоматично пресмята стойността на билета и ви го издава. Цената зависи от разстоянието.

Билет за Сингапурското метро

Сингапурското метро е едно от най-удобните в света, с които съм пътувал, защото е с много линии обхващащи целия град, които се пресичат на десетки станции и можете да сменяте посоката по всяко време. А не както е Дубайското метро, което макар и супер модерно е с две линии, колкото и Софийското. Няма ги и неудобствата на Барселонското метро, при което за да смените една линия с друга и то на една и съща станция е необходимо при някои от станциите да преминете пеша повече от 1 км., за да се качите на другата линия. В Сингапур пресечните точки на линиите в станциите са една до друга и прехвърлянето става много бързо и веднага. Метростанциите са изключително чисти, както и целия град. Влаковете също, макар в тях да няма никакъв персонал. Като застанеш в единия край на вагона виждаш чак края на влака.

Вагоните на Сингапурското метро

Качихме се от метростанцията до хотела ни HarbourFront на Circle Line и слязохме на станция Esplanade, която бе най-близко до стоянката на Hop-On Hop-Off busa. Можете да слезете и на метростанция Promenade, ако посещавате Suntec City.

Сингапурското метро

Метростанция Esplanade - СС3

Излязохме на повъръхността и за да достигнем до автобуса преминахме през строеж на нов билдинг. Сами можете да видите на следващата снимка какви условия бяха създадени за пешеходците при преминаването през строежа. Бе ограден специален проход с покрив, с вградено луминисцентно осветление. Имаше и вентилатори по боядисаните и изписани с реклами стени от гипсокартон, за да не ви е горещо докато преминете тези сто метра. А пода бе с идеално изциклено и лакирано дървено дюшеме. Не знам дали си представяте подобна картинка в строеж в милата ни Родина.

Проходът в строежа до Метростанция Esplanade

Преминахме през най-модерния тунел на строеж, който бях виждал и вдясно веднага след него се показаха червените муцунки на туристическите ни автобуси.

Туристическите автобуси

Билетите се продават в самите автобуси и има няколко различни пакета. Ние закупихме билети от 33 долара, а пакета включваше 24 часа пътуване с автобусите по 3 различни маршрута плюс круиз с лодка по река Сингапур. 43 са спирките по отделните маршрути на които можете да слезете, да разгледате забележителността, която е в близост и след това да се качите на следващия автобус. Автобусите са двуетажни. Климатизирана долна част и открита горна палуба, която ако не вали е изключително приятна с лекия вятър, който полъхва и разхлажда жегата. За наш късмет времето беше чудесно, имаше облачета, но не и дъжд. Всеки автобус има и аудио гид на няколко езика. Можете даизползвате слушалки, но ако английският е вашия език водачът на автобуса го пуска да звучи по аудио уредбата и се чува в целия автобус. Всеки автобус си имаше указателна табела за маршрута по който се движи и вие можете сами да прецените по кой искате да пътувате. Три са основните маршрута, които обхващат целия град.

Маршрутите на туристическия автобус в Сингапур

Първият маршрут е по така наречената червена линия, и преминава през историческите места и символи на града, затова и се нарича- Red Heritage Route. По него има 20 спирки, продължителността му е около 90 минути и се движат 4 автобуса през 20 минутен интервал.

Автобусът ще ви разходи из по-старата историческа част на града. Little India, Raffles hotel и Chinatown са част от най-атрактивните места по червената линия. Тръгвате по Raffles Boulevard и много скоро градския архитектурен пейзаж от 21 век се сменя с романтизма на 19 и 20 век. Малки двуетажни постройки галят сетивата ви със своята неповторима цветност и ви показват, че очарованието на живота не е само в огромната градска джунгла от стоманобетон и стъкло. Пренасяте се в съвсем друг свят, където времето сякаш е спряло преди 50 години и от него лъха спокойствие и тишина.

Little India

Little India

Разбира се това спокойствие продължава само няколко минути, защото тъкмо сте си казали колко е хубаво, че най-високото място в тази Малка Индия е покрива на вашия автобус и току пред погледа ви се изпречи някой нов архитектурен шедьовър, за да ви припомни, че се намирате в Сингапур, един от най-модерните градове в света, а не в Индия.

Little India- контрасти

Скоро след това пейзажът отново се променя и бързо се потапяте в атмосферата на началото на 20 век, преминавайки покрай построеното преди цели сто години Арабско училище.

Little India- Арабското училище от 1912год.

Разбира се най-голямата атракция по този маршрут е когато навлезете в Китайския квартал. Чайна таун ви привестства с добре дошли с огромни висящи над улиците надуваеми фигури на огнедишащи дракони и хиляди червени фенери. Никога не бях виждал толкова дълга композиция от отделни елементи с надуваема фигура във формата на глава на дракон като тази, която е на снимките. Не се наемам да определя дължината и, но имах чувството, че автобусът ни минути, минути се движи под нея, докато тя остане зад гърба ни. Със сигурност ако се изгубите из лабринта на малките улички из китайския квартал и поискате да откриете най-голямата му забележителност храма Sri Mariamman Temple Singapore можете да се ориентирате по нея. Тя се вижда отдалече, сигурно за да ни напомни, че не отдавна бе чествана Китайската нова година.

Chinatown

Sri Mariamman Temple Singapore

Самият храм е наистина уникален като архитектура. Виждате входа му на горната снимка. Построен е през далечната 1827 година, първоначално като дървена постройка, а по-късно през 1843 година е изграден от тухли. Това е и най-старият индийски храм на острова. Намиращ се в сърцето на Чайна таун храмът многократно е реставриран и възстановяван, докато се стигне и до настоящия му вид, датиращ от края на 60-те години на миналия век. Първото нещо, което виждате приближавайки храма е уникалната кула порта, представляваща пет етажна масивна скулптурна група от цветни скулптури на богове, богини и екзотични зверове.

Входа на Sri Mariamman Temple Singapore

Храмът е посветен на Goddess Mariamman, богинята-майка, която дава на индийците живот и ги предпазва и защитава от болести и епидемии.

Чайна таун със сигурност е културното бижу на Сингапур. Истинската автентична и неподправена атмосфера на старинния град с десетките амбулантни търговци по улиците създава усещането за нещо много истинско и красиво. Колоритните магазини и заведения контрастират със съседните супер модерни офиси и правят Чайна таун един от най-оригиналните и самобитни райони на Сингапур, запазил и до днес духа на миналото и в същото време носещ най-ярките белези на съвремието.

Chinatown

Улица в Chinatown

След като преминахме по първия маршрут на историческото наследство се оказа, че само след 10-15 минути тръгва автобусът по жълтата линия. Решихме да продължим с разходката си из улиците на Сингапур, въоръжени с камера и фотоапарати, качени на втория етаж на туристическия автобус.

Туристическият автобус тръгва по Yellow City Route

Вторият маршрут, който според мен е по-интересен е Yellow City Route. Той показва най-модерната част на града, преминавайки покрай всички футуристични архитектурни творения и основни забележителности: Виенското колело, Марина Бей Сандс, Фулертон хотел, Кларк Куей, Ботаническата градина, Орчард роуд, Финансовия и бизнес център.

Шест автобуса през 14 минутен интервал ви дават възможност да слезете на някоя от 19-те спирки по маршрута, за да разгледате културните и архитектурни чудесии на града.

Сингапур е толкова красив, облечен в пъстрата си зелена премяна и невероятната си архитектура, че човек който живее примерно в 19-ти век не би успял да се справи с неговото описание и да пресъздаде с думи красотата и очарованието му.

За наша радост в 21 век можем да използваме и други изразни средства освен думите и затова в следващите няколко страници приоритет ще имат фотографиите, а не писаното слово. Защото понякога думите наистина са безсилни.

След като заехме местата си на горния етаж на буса започна и втората ни обиколка. Само след няколко минути пред погледа ни се появи един познат силует. Марина Бей Сандс гордо се извисяваше пред нас и бе време за първата фото пауза.

Вляво шопинг центъра на МБС, вдясно МБС, в дъното Singapore Flyer

Ние нямаше какво толкова много да снимаме, и затова, когато спряхме под външния мост за Gardens by the Bay се опитахме да открием къде точно се намира „нашата стая”. Заедно с нас на автобуса се бяха качили около 10 японски туристи. Можете да предположите, че глъчката и щракането на светкавиците бяха на изключително високо ниво. Малко след като отминахме хотела пред погледа ни се показа друг красавец.

Прочутото виенско колело на Сингапур- Singapore Flyer.

Със своята височина от 165 м. то е най-високото в света. Освен това е и една от най-привлекателните туристически атракции в цяла Азия. За да добиете представа за височината на колелото, си представете 42-етажна сграда. На Singapore Flyer има 28 кабини капсули, като във всяка капсула могат да се качат 28 души. Колелото е построено върху триетажна сграда с магазини, барове и ресторанти и пищна тропическа градина. От върха му се открива прекрасна панорама към целия град, но ние не се качихме на него, защото само допреди ден се любувахме от доста по-високо на красотите на Сингапур.

Singapore Flyer отблизо

След като слязохме от автобуса, за да разгледаме Виенското колело, решихме да направим пешеходна разходка по крайбрежието до Мерлион Парк и едноименния символ на града. А след това да се качим отново на буса за обиколката. Крайбрежната алея дава възможност за много незабравими гледки и можете да изгубите часове в тяхното съзерцаване. От една страна величието и спокойствието на реката, а от друга необикновената архитектура и строителство създават наистина един невероятно модерен и красив град.

На крайбрежната алея

След като направихме няколко снимки на залива стигнахме до най-големият плаващ стадион в света. Той е направен изцяло от стомана. Разположен е в реката на плаваща платформа с дължина 120 метра и широчина 83 метра, или малко по-голяма от терена на националния стадион Васил Левски. Платформата може да издържи тежест от около 1070 тона

Футболният терен на плаващия стадион

Трибуните на стадиона, които са издигнати на сушата побират 30 000 човека.

Част от трибуните на плаващия стадион

Стадионът е построен през 2010 год. и първото голямо международно събитие, което се е провело на него е церемонията по откриването на Първите Световни Младежки Олимпийски Игри на 24 август 2010 год. И тъй като, когато си до него трудно може да го обхванеш с обектива на фотоапарата ето как изглежда от 200м. височина най-големия плаващ стадион гледан от Skypark-а на Марина Бей Сандс.

Поглед от високо към плаващия стадион

Крайбрежната алея на залива е едно от най-романтичните места за разходка и отдих на туристите и жителите на града. За наша радост в момента се провеждаше някакъв музикален фестивал на открита сцена, близо до Националния театър в парка и седнахме за няколко минутки да отдъхнем и послушаме изпълненията на музикантите, които не се отчайваха, че свирят пред малко публика. Все пак беше горещ следобед в делничен ден и освен безцелно щляещи се туристи нямаше други зяпачи на таланта им.

Открита сцена в парка

В частта на крайбрежната алея, която е между плаващия стадион и Мерлиона се намира и една от най-футуристичните и красиви сгради в града. Тази на Националната опера и театър- Esplanadе. В нея има концертна зала за 1600 човека и театър с 2000 места. Официално Esplanade – Theatres on the Bay е открит на 12 октомври 2002 г., и струва около 600 милиона сингапурски долара.

Esplanade – Theatres on the Bay

Около сградата е невероятно удоволствие да се разхождате, защото високите вечно зелени дървета хвърлят живителна сянка и поседнали под тях можете да се любувате на едно истинско архитектурно творение, което наподобява най-миризливия и в същото време знаков сингапурски плод- дуриан.

Прекрасният парк около Esplanade

След като отминахме националния театър се насочихме и към последната точка от разходката ни- Мерлионът символът на Сингапур. Името му идва от мер – море и лион – лъв. The Merlion е митично същество с глава на лъв и тяло на риба и се използва като талисман и национален символ на Сингапур.

На 15 септември 1972 г., тогавашният министър-председател Ли Куан Ю открива статуята на Мерлион с височина 8,6 м. и тежина 70 тона. Тялото на лъва е направено от цимент, кожата от порцеланови плочи, а очите от малки червени чаши за чай. Целият проект струва около 165 000 сингапурски долара.

Оригиналната статуя е била на различно място от сегашното и местоположение, а именно при устието на река Сингапур до The Fullerton Waterboat House Garden. През 1997 год. е завършен един от най-красивите мостове по реката Esplanade Bridge и статуята не се вижда добре от парка.

Esplanade Bridge

Затова и 30 години по-късно през 2002 год. архитектурният символ на Сингапур, голямата статуя и малкото лъвче, високо 2 метра и разположено точно зад големия лъв, са преместени на 120 метра от първоначалното си местоположение, в Merlion Park, пред хотел Fullerton, фронтално срещу Марина Бей Сандс.

Безпрецедентното преместване на Мерлиона продължава цели два дни.

От 23 до 25 април 2002 год. За целта са използвани шлеп, два крана с по 500 тона товароподемност и екип от 20 инженери и работници. Особено трудно е било прехвърлянето на статуята над моста. Но за радост на всички 120 метровото пътуване завършва успешно.

И днес в новия си дом символът на Сингапур впечатлява с размерите и достолепието си. Една от най-ярките забележителности на островната държава е едно от любимите места за посещения и дори в делничния следобед беше трудно да си пробием път от стотиците туристи, искащи да се снимат пред статуята.

Пред символа на Сингапур - Мерлион

След разходката по крайбрежната алея и Мерлион парк отново се качихме на туристическия автобус, за да завършим обиколката си по жълтата линия. Преминахме покрай Кларк Куей, Мирамар хотел, няколко големи МОЛ-а, Ботаническата градина, великолепната търговска улица Орчард роуд, Сингапурския арт музей, Рафълс хотел и отново стигнахме до Suntec City. Никъде повече не слязохме от автобуса, наслаждавайки се максимално на прекрасните природни и архитектурни пейзажи, които се редуваха пред очите ни, набелязвайки следващите си посещения до края на този и следващия ден.

Решихме да оставим Ботаническата градина за по-късно, а вечерта да отделим за речния круиз по река Сингапур и разходка по Орчард Роуд. Искахме да се полюбуваме на невероятната красота на Сингапур нощно време. И не съжалихме за най-правилния избор, който направихме. Докато се усетим бяха изминали повече от 5 часа из улиците на града.

И тъй като последния курс на речния круиз започваше малко преди 21 часа решихме, че имаме на разположение около 2 часа, за да се приберем до хотела.

Да вземем студен душ за освежаване след горещия следобед и да акостираме след това на старото пристанище в центъра, едно от най-романтичните места за всички жители и гости на града- Clarke Quay. Метнахме се отново на метрото от станция Esplanade и след 15 минути бяхме пред хотела ни в подножието на планината Фабер.

Bay Hotel Singapore

Време е да разкажа накратко и за него. Това е нов четиризвезден хотел, открит през 2012 год. в близост до VIVO City и HarbourFront Centre. Намира се точно срещу остров Сентоса и пеша можете за около 15 минути да отидете на Острова на удоволствията и изкушенията. Можете разбира се да хванете и автобус, монорелсовата железница или пък кабинковия лифт до отсрещния бряг. Изборът е Ваш.

Хотелът е с футуристичен дизайн и с не много добър рейтинг, и отзиви в Трипадвайзър. Всъщност очаквахме това да е най-лошия хотел от цялото ни пътуване и в последствие се оказа, че не сме се излъгали. Тогава следва и логичния въпрос защо сме го избрали като сме знаели предварително, че няма да ни хареса.

Причините са няколко. По принцип хотелите в Сингапур са на много висока цена и ако нямате щастието да хванете някоя промоция, която предлагат туристическите сайтове за онлайн резервации или самите хотели, шанса ви да намерите читав хотел за по малко от 150-200 евро на вечер е минимален. Вече бяхме надвишили бюджета си с престоя в Марина Бей Сандс, затова трябваше да търсим нещо евтино и хубаво за останалите три вечери.

Което си е почти мисия невъзможна, ноооо… понякога има и изключения. Надявахме се поне в известна степен Bay hotel да е такова изключение. Местоположението му напълно ни устройваше, защото два дни щяхме да пътуваме с туристическия автобус из града. До хотела има метростанция и с метрото лесно можем да достигнем до централната част и съответно късно вечер да се приберем. По този начин бяхме практикували в Барселона, наемайки нов хотел на добра цена, далеч от центъра и Ла Рамбла, но пък само на 30 м. от метростанция, срещу Камп Ноу и не съжалявахме за избора си.

Освен че беше на 50 метра от метростанцията този хотел бе близо до Сентоса, където щяхме да прекараме целия последен ден от престоя ни. И тъй като щяхме да сме на късното вечерно представление на Songs of the Sea, а сутринта в 7,30 трябваше да сме на спирката на автобуса за Малайзия търсехме хотел в близост до двете.

Хотелът, който бе до метростанция, до Сентоса, до спирката на Aeroline автобуса за Малайзия, който бе нов и поне 4 звезден и не на последно място на относителна нормална цена бе единствено Bay Hotel Singapore. Затова и се спряхме на него, като за да елеминираме поне малко негативните отзиви избрахме не стандартна, а делукс стая. Ето всъщност и магнитната карта от стаята ни, на задната и страна има карта с местоположението на хотелa.

Магнитната карта от стаята в хотела

Bay Hotel има една лоша страна, която влияе основно на негативните отзиви. И това е минималистичния му дизайн и размера на стаите.

Те бяха не само според мен, а според всички, които са ги ползвали твърде малки за делукс стаи в 4 звезден хотел, около 21 кв.м., а стандартните бяха още по-малки. Но най-лошото в тях бе стъкления санитарен възел, който си беше в стаята.

Да, в стаята се намира банята, а до нея тоалетната. И двете бяха отделени от спалнята и другите мебели с матирана стъклена преграда, с плъзгащи врати. Абее, ужас. Всеки шум от банята и тоалетната отчетливо се чува в стаята. Добре поне, че стените бяха от някакъв по-твърд и шумоизолиращ материал.

Стаята има тераса, вратата, за която обаче за най-голяма изненада се оказа заключена. Защо им е било нужно да правят заключени тераси така и не разбрахме. В самата стая, а не в банята е мивката, до нея мини бара, който поне компенсираше останалите неудобства. Зареждаха ни го всеки ден с по две бири, два натурални сока, четири минерални води, четири коли, чипс и микс от ядки. Просто супер!!! Камериерките за наша радост не прескочиха нито един от трите дни да не го напълнят така както си бе по офертата. И всичко това безплатно. Разбира се имаше кана за топла вода, кафе и чай. Телевизора, който така и не включихме беше инсталиран на стената, за да не заема място на малкото бюро до прозореца. Безжичният интерент както навсякъде в Сингапур беше доста бърз и безупречен.

Другите две предимства на стаята освен безплатния мини бар бяха, че тя бе тиха, защото гледаше към басейна и парка, а не към магистралата и Сентоса. И че леглото бе много удобно и с добър матрак. Освен това басейнът, който се намираше под стаята ни бе с изключително чиста и топла вода, а хавлиите за шезлонгите снежнобели и меки. Един единствен ден за няколко часа успяхме да се възползваме от топлината на водата и да помързелуваме около басейна с чаша мартини в ръка.

Та това е накратко за нашия хотел, който въпреки малкия размер на стаите може да предложи компенсиращи удобства и в крайна сметка да не ни разочарова чак толкова..

Взехме си душ, преоблякохме се и в 20 часа се запътихме отново към метростанцията, за да отидем на нощния круиз по реката. Clarke Quay MRT на лилавата линия бе само на две спирки от нашата и след Чайна Таун се приготвихме да слизаме. Разстоянието между двете гари на подземната железница е най-краткото в Сингапур, само 350 метра. Станцията се намира на противоположната страна на река Сингапур и Кларк Куей, до Point Mall Riverside. Излязохме от Мола и се отправихме към близкия мост, за да отидем на отсрещния бряг до пристана от който тръгваха круизните лодки.

Clarke Quay –Riverside Point

Не знам защо строителите на метрото са проектирали метростанцията от другата страна на реката, но това е едно от малкото според мен грешни техни решения. Затова и потока на хора тук е относително малък. Но само като пресечете моста и се озовавате в един съвсем друг свят. Пъстър, толкова шарен, цветен и космополитен, че чак ти се завива свят от него.

Вечер в Clarke Quay

Riverside Point e грандиозна зона за хранене по брега на реката с десетки кафенета, барове и ресторантчета, разположени покрай брега и вътрешните улички. Всички те създават един истински романтичен и кулинарен рай за жителите и туристите с хилядите места за сядане вътре и отвън пред тях.

Един до друг са индийски, китайски, мексикански, италиански, сръбски и какви ли не още ресторанти. Заведения за бързо хранене и живи морски дарове в огромни аквариуми, от които сами си избирате вечерята, сладкарници и пицарии. Истинска кулинарна вакханалия. А между тях се спотайват магазинчета за сувенири, които закачливо ви намигват и примамват с разнообразните си артикули.

За любителите на адреналина има специална атракция - G-Max. На високи перила върху еластични въжета е завързана кабина капсула. В капсулата се качват 4 човека, и еластичните въжета я изстрелват право нагоре като прашка. Скоростта достига 200 км / ч и след това има 60 метра свободен полет надолу. След което от инерцията капсулата отново се движи нагоре надолу в продължение на 4-5 минути. И всичко това осветено с хиляди ватове светлина от огромни прожектори, насочени към „прашката”. Неописуеми писъци от ужас и възторг огласят реката.

G-Max

Кларк Куей се оказва перфектното място за всички, които обичат да пазаруват и да се забавляват. Тук в този квадрат от няколко улички можете да срещнете различни хора. От 20 тина годишни младежи, които пият бира и разговарят оживено, насядали на брега покрай реката или по широките близо метър перила на моста, до туристите, които здраво разпиват в баровете наоколо.

И за да се чувстват всички добре и постоянно валящия дъжд в дъждовните месеци да не пречи на алъш вериша уличките със заведенията са покрити с ефектни покривни конструкции.

Покривът на Кларк Куей

По-късно същия вид покритие видяхме и на остров Сентоса. Още едно

прекрасно архитектурно решение. А ако на някой му дойде в повечко алкохола или се разгорещи от флиртове може да охлади страстите си в невероятно красивия фонтан на площада в центъра на Кларк Куей.

Фонтанът в Кларк Куей

Стъпваш в него и както е утихнал, от всички страни около теб започва изстрелването на цветни водни струи.

Фонтанът в действие

Едва ли след написаното дотук ще се учудите като ви кажа, че в това уникално романтично място около реката, в центъра на града не срещнахме умислен или тъжен човек. И това ако не е рая здраве му кажи…

Подминахме моста, и завихме вдясно от него към пристана. По-късно щяхме да продължим да се любуваме на цялата красота около нас, но време бе да побързаме за круиза. Показахме си билетите за туристическия автобус, в цената на които влизаше и круиза и ни издадоха безплатни ваучери за качване в лодките, които бързо се пълнеха и тръгваха една след друга.

Ваучер за Речния круиз

През деня като се разхождахме по крайбрежието около Мерлийн парк видяхме лодките за речния круиз. Те са дървени с места за сядане в кабината и други, извън нея в задната част. По-хубавите места разбира се бяха тези на открито, защото можеш спокойно да правиш снимки и клипове. Въпрос на късмет е да ви пуснат първи в лодката, за да си изберете място. Нашия късмет и този път проработи, и след като пропуснаха двойката преди нас, а нас ни спряха за следващия курс, се усмихнахме. Щяхме да бъдем на най-хубавите места за снимки.

Лодката за Речния круиз

Круизът се оказа едно от най-прекрасните ни преживявания по време на пътешествието. Сингапур е много красив през деня, но вечер, вечер е просто фантастичен. Не може с думи да се опише феерията от светлини, която те залива отвсякъде. Пътуването по реката нощно време е истинска наслада за сетивата ви. Няма как да не се развълнуваш, когато чуваш плясъка на водата и лодката тихо преминава под десетките осветени мостове на път към устието на реката и Марина бей. Невероятна красота. Ето и няколко снимки от това нощно речно пътуване в един от най-красивите градове в света.

Сингапур нощем

The Fullerton Hotel и част от Ситито

Символът на Сингапур – The Merlion

No comment

Марина Бей Сандс

След като стигнахме Марина Бей Сандс лодката направи плавен завой в залива и заплува отново към пристана на Кларк Куей.

Заливът пред Марина Бей Сандс

Четиридесет минутния круиз по реката завърши и след малко отдих в прекрасната нощна крайбрежна атмосфера се отправихме с метрото към Орчард Роуд. Този ден както и предишните, като че ли нямаше край.

Бе започнал в 6 сутринта на уникалния инфинити басейн на Марина Бей Сандс и вечерта в 22 продължаваше около най-романтичните и красиви места в града. Качихме се на лилавата линия на Clarke Quay, на следващата Dhoby Ghaut MRT, най-голямата и централна подземна станция, където има връзка за три от четирите линии на метрото се прехвърлихме на червената линия. Слязохме на следващата спирка Somerset MRT, която е в началото на Орчард Роуд, точно до един от големите магазини на Zara. Орчард Роуд е основната търговска улица в града-държава и се намира северно от река Сингапур. Името й е свързано с многобройните дървета с индийско орехче, под сянката на които е минавала улицата през XIX в.

Магазин на Орчард Роуд

Orchard Road е дълга 2.2 км. Тя започва от кръстовището с Orange Grove Road, където се намира Orchard Hotel. Продължава на югоизток през кръстовището на Scotts Road и Paterson Hill, Orchard MRT Station, Bideford Road, втората метро станция Somerset MRT Station, Централна автострада, Dhoby Ghaut MRT Station, и завършва на кръстовището с Handy Road, където става Bras Basah Road. Номерацията започва от Handy Road, а големите номера са на Orange Grove Road. Улицата е с широка подземна инфраструктура, включително подземни пешеходни пътеки между моловете. През 2009 г. в обновлението на булеварда са инвестирани 40 млн. долара.

Първият магазин на Орчард Роуд е отворен от китайски бизнесмен през далечната 1930 година. С течение на времето освен огромните магазини тук отварят врати и едни от най-добрите клубове, кафенета и ресторанти. На Орчард Роуд се намират и някои от най-луксозните хотели в Сингапур. В момента на Орчард Роуд издигат снага кой от кой по-красив и грандиозен 22 мола. Едни от най-големите и известни от тях са: ION Orchard, TANGS, 313 @ Somerset, Ngee Ann City, Lucky Plaza. Две са метростанциите, които можете да използвате ако поискате да стигнете до Орчард Роуд. Първата е Somerset MRT станция на червената линия на метрото, на която ние слязохме и както вече казах е разположена в подземния етаж на 313 @ Somerset МОЛ, в който имат магазини някои от най-големите световни марки като Zara, Uniqlo, New Look, Esprit, Prada и др.

Изкуствени манекени пред магазина на Prada

Втората метро станция е Orchard MRT. Тя се намира точно пред най-футуристичния и красив МОЛ на Орчард Роуд- ION Orchard. В него са някои от най-големите самостоятелни магазини на Dior, Hugo Boss, Dolce&Gabbana.

ION Orchard Mall – магазина на Dior

ION Orchard Mall – Dolce& Gabbana

Метростанцията има доста невзрачен вход. Но вечер той е толкова ефектно осветен, а силуета на МОЛ-а зад нея е толкова грандиозен и футуристичен, че просто не можете да повярвате, че това е същия вход, който сте видели през деня на светло.

Метростанция Orchard MRT пред ION Orchard Mall

И след като повече от час и половина надниквахме в някои от големите МОЛ-ове. Любувахме се на модни ревюта и десетки огромни светещи билбордове и реклами по фасадите на магазините беше време да се запътим към хотела малко преди полунощ с последните курсове на метрото.

Следващия ден обещаваше да бъде не по-малко наситен с красиви преживявания и най-доброто, което можехме да направим бе да разберем дали и матраците в Bay hotel Singapore, бяха толкова удобни за дълбок сън както тези в Марина Бей Сандс.

Всъщност в град като Сингапур хотела като че ли има най-малко значение, защото в него се прибираш просто само за няколко часа през нощта…

Сентоса- островът на изкушенията

След необикновено дългия предишен ден, който започна сутринта в 6 часа в Марина Бей Сандс и завърши в полунощ на Орчард роуд ни очакваше поредното приключение из улиците и градините на Сингапур.

И тъй като до 15 часа имахме право да използваме туристическия автобус следващия ден започна така както завърши предишния. С метрото до Сънтек Сити, оттам на втория етаж на автобуса по жълтата линия и след около 30 минути се озовахме на паркинга на Националната Ботаническа градина.

Ботаническата градина в Сингапур

Една от най-големите забележителности на града и едно от най-красивите кътчета, в които човешки крак може да стъпи, Botanic Gardens се намира в северната част на Orchard Road. Тоест почти в центъра на Сингапур. Можете да си представите колко удобно е това за жителите на многомилионния град. Това е всъщност градския им парк. Просто невероятно!

Градината на сегашното си място е основана през 1859 година. Тя е с площ 74 хектара. За да добиете представа колко е голяма ще отбележа, че площта на Борисовата градина в София е 90 хектара. Това е единствената ботаническа градина в света, която е отворена за посетители от 5:00 часа сутринта до 24:00 часа в полунощ всеки ден. Ботаническата градина граничи на юг с Holland Road и Napier Road. На изток с Cluny Road. С Tyersall Avenue и Cluny Park Road на запад и Bukit Timah Road на север. Тя има четири основни входа : Tanglin Gate, Burkill Gate, Nasim Gate и Cluny Park Gate и това максимално улеснява достъпа на туристите до нея.

Дължината на градината от най-южната до най-северната и точка е 2,5 километра. Входа в градината е безплатен. Плаща се единствено вход от 5 сингапурски долара за градината на орхидеите, която е и най-красивата част от ботаническата градина.

След като слязохме от автобуса на паркинга, пред очите ни се откри смайващо красива картина от цветове и багри. Тропически гори, огромни папрати, езерца, водопади, песни на птици, подскачащи весело по короните на вековните дървета катерички омайваха сетивата ни.

Катеричка...

Навлязохме в царството на природата и се ориентирахме за отделните части на градината от картата, която ни дадоха на входа. Освен най-голямата атракция градината на Орхидеите, в нея има още няколко обособени градини. Ето и схема на основните сектори и градини в нея.

Карта на Ботаническата градина

Дъждовната гора /Rainforest/ e часта с тропически гори. Тя е на площ от 6 декара и е значително по-стара от самата градина. Сингапур е един от двата града в света, които имат тропическа гора в рамките на града. Другият град е Рио де Жанейро. Дъждовната гора е единственото място в Сингапур, където е пресъздадена тропическата джунгла.

Тропическа джунгла в центъра на града

Тук посетителите могат да получат представа за богатството на тропическата растителност. Могат да видят над 300 вида растения, като се започне от треви, папрати, шубраци, пълзящи и увивни растения и се стигне до малките и големи дървесни видове. Тук могат да се видят и едни от най-високите представители на сингапурските дървета, достигащи 40 метра височина - кемпас и мерантис. В дъждовната гора са представени редки растителни видове за Сингапур и по този начин тя е едно от националните богатства на страната.

Вековни дървета в Ботаническата градина

Друга основна част от Ботаническата градина е Evolution Garden. Тя се намира в централната и част. Тук можете да проследите еволюционното развитие на растенията през вековете. И картината е наистина впечатляваща, защото тропическия климат помага за свободния растеж на папратите и останалите растения.

Красиво...

Ginger Garden e разположена непосредствено до Градина на орхидеите.

Пред Ginger Garden

Тя всъщност заедно с детската част е и най-новата градина. Открита е през 2003 година. В нея можете да се полюбувате освен на вековните дървета и на красив водопад, любимо място за фото пауза на стотиците туристи.

Водопадът в Ginger Garden

А ако сте се изморили от дългата разходка можете да поседнете да похапнете или пийнете в Halia Restaurant.

Halia Restaurant

След като преминахме през Ginger Garden достигнахме до най-северната част от Ботаническата градина, където е разположена Детската ботаническа градина . Тя е част от основната, но е със самостоятелен вход. Открита е през 2007 година, струва над 7 милиона долара и е кръстена на основния и спонсор Jacob Ballas, дал голяма част от средствата, с които е изградено истинско приказно царство за децата.

В детската ботаническа градина има кафе, площадки за игра, дървени къщички с пързалки и лабиринти.За информация на децата са открити интерактивни изложби, показващи растежа на дърветата и растенията. Въпреки, че е част от Ботаническата градина детската градина е със самостоятелен вход от Bukit Timah Road.

В Ботаническата градина видяхме три големи езера: Symphony Lake, Eco-Lake и Swan Lake. Най-красивото от тях е Symphony Lake. До него е построена лятна естрада и събота и неделя там се изнасят безплатни концерти от Сингапурския симфоничен оркестър.

Откритата естрада до Симфоничното езеро

Близо до сцената е поставена скулптурна статуя на гениалния композитор Фредерик Шопен.

Статуята на Шопен

След като обиколихме по-голяма част от Ботаническата градина време бе да се запознаем и с най-голямата и атракция - Националната градина на орхидеите .

Националната градина на орхидеите

Тя е разположена в западната част на градината, сред хълмиста местност и е на площ от 3 хектара. Отворена е от 8,30 до 19 часа. Входа е 5 долара. Последният час, в който можете да си купите билет и да влезете е 18 часа. Така, че внимавайте с времето, за да не пропуснете най-голямата колекция на орхидеи в света.

Можете да се освежите с безалкохолни напитки в Burkill Hall и The Garden Refreshment Kiosk, разположен в близост до входа на Националната Garden Orchid, където можете да си купите и сувенири. В градината са представени над 60 000 броя от над 1000 вида орхидеи. Можете ли да си представите богатството от цветове и багри!

Орхидеи

Ето и карта на градината на орхидеите, за тези които искат по-подробно да се запознаят с необикновената и красота…

Карта на Националната градина на орхидеите

Много интересна е концепцията за представяне на орхидеите в градината. Тя съответства на четирите годишни сезона. Зона Пролет е представена в преобладаващи нюанси на златно, жълто и кремаво. Зона Лято е съчетание между ярките червени и розови цветове. Зона Есен представя орхидеи с по-наситени цветове, а зона Зима е посветена на белите и сини орхидеи. Умелото съчетаване на храсти, тропическа растителност и орхидеи допринася за впечатляващата гледка.

В Националната градина на орхидеите

Градината, която представлява най-голямата колекция от орхидеи на земята, е разделена на шест секции: „Залата Бъркил”; „ ВИП Градина с орхидеи”; „Орхидариум”; „Къщата на Тан Хун Сянг, обвита в мъгла”; „Къщата на Госпожа Юн-Пенг МакНийс Бромелиад” и „Хладната къща”. И шестте секции са туристическа атракция и дават възможност на посетителите да се потопят в царството на орхидеите.

Карта на забележителностите в Националната градина на орхидеите

И тъй като бе месец март, месеца на мартениците реших, че едва ли има по-подходящо и красиво разцъфнало място на земята, на което мога да оставя мартеницата си, от градината на орхидеите. Преди две години бях закачил мартеничката си на едно невероятно красиво дърво в Египет, а сега една нежна орхидея стана още по-красива от червено белите сплетени конци.

Мартеничката ми остана до това красиво цвете

Безспорно най-голямата атракция в градината е павилиона с VIP орхидеите. В нея могат да се видят някои от забележителните хибриди, които носят имената на известни личности като Маргарет Тачър, Акихито, Елизабет и други. В момента VIP орхидеите са около 100 вида включително и орхидеята - в памет на Принцеса Даяна и орхидеята – на Нелсън Мандела. И тъй като думите са безсилни да опишат тези нежни цветя дано снимките ви помогнат да усетите мъничка част от красотата им.

Павилиона на ВИП орхидеите

Павилиона на ВИП орхидеите

Павилиона на ВИП орхидеите

Влязохме в Ботаническата градина в 10 сутринта, а когато погледнахме часовниците си след като се отправихме към изхода бе вече почти 15 часа. Решихме, че след вчерашния ни напрегнат ден днешният бе достатъчно красив и затова можем да се отдадем на почивка в горещия мартенски следобед.

Качихме се на метрото и се прибрахме в хотела. Сипахме си по чаша мартини с много лед и се отдадохме на блажено мързелуване, полегнали на шезлонгите около басейна. За наша радост никой друг не изпитваше желание в делничния следобед да се възползва от прохладата на водата и изкарахме целия следобед на почти частния си басейн в хотела.

Една добра репетиция преди утрешното ни целодневно мързелуване и забавление на остров Сентоса. А и времето продължаваше да бъде с нас и макар понякога някое облаче да пробягваше по небето дъжд нямаше.

Настъпи и четвъртия ден от престоя ни в Сингапур. По предварителната ни програма това трябваше да е най-разтоварващия и мързелив ден от програмата ни, в който цял ден да се забавляваме на Сентоса-островът на развлеченията в Сингапур. И тъй като бе съвсем близо до хотела ни решихме да отидем пеша на него. Островът е с площ от близо 5 кв.км. Той се намира само на половин километър от южното крайбрежие на главния остров на Сингапур и е петия по големина остров в страната. Името Сентоса се превежда като “мир и спокойствие”. На него има над 3 км. пясъчна плажна ивица.

През 1974 г. е открит кабинковия лифт свързващ планината Фабер /до хотела ни/ с острова. През 1982 год. е открита монорелсовата железница за превоз на туристите и гражданите на Сингапур, а през 2005 година монорелсовата железница спира, за да отстъпи през 2007 година своето място на супер модерния и бърз Сентоса Експрес, който има една станция в континенталната част, намираща се в Vivocity Сentre и 3 гари на острова.

Началната станция на Sentosa Express във VIVOCITY MALL

На самия остров се движат и автобуси, разпределени по три линии-синя, жълта и червена, както и атракционно влакче- Beach Train. През 1992 година е открит и моста, свързващ континенталната част с острова. А през 2011 година са инвестирани 70 милиона долара, за да се изгради истинска улица на моста, за да се избегне допира на пешеходците до десетките автобуси и автомобили, които се движат към острова.

Покритата улица на моста за Сентоса

Първото ниво на улицата и изглед към острова

Тя е на две нива, изключително красива, с много места за почивка и любуване на прекрасната панорама, откриваща се към океана и Круизното пристанище.

Поглед към Круизното пристанище и Harbourfront Centre

На тази уникална улица свързваща двата острова е изградена и движеща се еднопосочна пътечка, като по летищата, метростанциите и големите океанариуми. Така че дори и да е горещо не усещате разстоянието. И това чудо е извън населено място, просто мост между два острова.

Движеща се пътечка между континента и Сентоса

Движещите се по този своеобразен тротоар и улица посетители заплащат 1 долар входна такса като стъпят на острова. Един долар и сте на острова на забавленията, където забравяте за огромния футуристичен град и се пренасяте в един съвсем различен свят. Над 16 милиона са туристите посетили Сингапур и респективно остров Сентоса през изминалата година

Входният билет за остров Сентоса

Съвсем неусетно преминахме разстоянието между Виво сити център и Сентоса, платихме си входните билети и взехме карта на острова, за да се ориентираме къде какво се намира.

Карта на Сентоса

Решихме първо да посетим аква парка, част от един огромен супер модерен развлекателен комплекс Resorts World Sentosa Singapore, където да прекараме няколко часа, опитвайки всички удоволствия, които той предлага. Още повече, че това се оказа първият аква парк в Азия, който има хидромагнтнитни слайдове, които увеличават неколкократно скоростта и създават още по-екстремно усещане отколкото обикновените слайдове с гумени рингове. И тъй като в предишните две години имахме удоволствието да посетим аквапарковете в Дубай и Порт Авентура Испания можехме да направим добра съпоставка относно атракциите и екстремността им.

При всички случаи те бяха в полза на Adventure Cove Waterpark. Това е наименованието на аква парка, който се намира в най-северната част на острова. Веднага след като подминете сградата на най-големия океанариум в света стигате до него. Платихме входа от по 29 долара на човек и тревожно забелязахме, че за първи ден откакто сме в Сингапур имаше явни признаци за дъжд. Надявахме се той да завали колкото се може по-късно, за да не развали удоволствието от екстремните ни занимания.

Билета за Аква парка

За наша радост в делничната сутрин парка не беше претъркан от посетители. Никога няма да забравя как в Порт Авентура предишното лято всяка сутрин на входа на аква парка имаше над 200 туристи, които чакаха под жаркото слънце, да отвори врати и да се втурнат, за да заемат по сенчестите шезлонги. Азиатците са изключително спокойни хора и си мисля, че дори и тук да имаше опашка от двеста човека те в никакъв случай не биха реагирали като европейците. За наша радост нямаше 200 човека. Стигаха ни и петдесетина, които чакаха на най-стръмните слайдове реда си.

Пред Аква парка

Една от най-големите атракции на водния парк в Сингапур е Adventure River, която минава през 14 различни водни и скални препятствия. Реката се преплува за около 25 минути, като целия маршрут е озвучен с приятна музика, създаваща още по-приятно настроение. За красотата на околната природа ще спомена само това, че реката преминава през истинска тропическа джунгла.

Adventure River

Не можете дълго след това да забравите и невероятно красивия подводен тунел, преминаващ през част от огромния аквариум, където можете от непосредствена близост да видите многобройните негови обитатели.

Входа за пещерата в Аква парка

Както и невероятната пещера, обитавана от причудливи морски създания. През нея можете освен с ринговете във водата да се движите и пеша, внимавайки обаче да не излезете напълно мокри, защото отвсякъде съществува реална опасност да се излива вода като из ведро.

Пещерата на Adventure River

За съжаление от бързеите на реката, водоскоците и екстремните слайдове нямаме снимки, защото рискувахме или да се пребием, или да изгубим фотоапаратите опитвайки се да снимаме с тях. Единственото, което успях да снема е видеоклип с телефона при преплуването на Adventure River, който обаче изпълни цялата му памет, тъй като беше с дължина 25 минути. Всяка вечер свалях на лаптопа заснетите с видеокамерата клипове, обаче вечерта след като се прибрахме от Сентоса трябваше да събираме багажа, защото рано на следващата сутрин пътувахме за Малайзия.

Затова и не успях да сваля клипа и да изчистя паметта на телефона. Голяма грешка, защото след 10 дни, когато бяхме на високопланински рафтинг в Индонезия и трябваше в буйните води на реката да използвам отново телефона за снемане, а не виедокамера разбрах за този пропуск. Вариантите бяха два. Или да изтрия клипа от аква парка или да не снимам рафтинга. Избрах първото и така останахме без видеоклип от Сентоса.

Освен реката и екстремните хидромагнитни слайдове с невероятно ускорение на скоростта, дължащо се на металните рингове, с които се спускахме, известно време прекарахме и около басейна. Той както повечето такива басейни си беше с машина за вълни с няколко скорости и човек ако не знае къде се намира може и да не разбере, че не е в океана. Толкова големи и бързи бяха вълните в него. Освен шезлонги около басейна имаше и няколко ВИП бунгала. В тях срещу 50 долара на ден получаваш перфектно обслужване и глезотии, като завеси, диван, маса със столове и шезлонги, кърпи и безалкохолни студени напитки и разбира се частен иконом, който стои през цялото време до входа на бунгалото и се грижи нищо да не ти липсва.

ВИП бунгалата на плажа в Аква парка

Помързелувахме до към 14 часа като в това определение включвам не повече от 20 минути лежане на слънце. Останалата част от мързелуването бе всъщност доста натоварваща, защото постоянно се борехме с вода и препятствия. Но какво се оплаквам, нали всъщност за това бяхме дошли в този истински приключенски рай.

За наше съжаление около 14 часа се изсипа истински проливен тропически дъжд. Освен, че беше топъл, той беше и доста интензивен, и продължителен. Затова и решихме да тръгваме от аквапарка, за да разгледаме останалите забележителности на острова.

Малко по-рано споменах, че Adventure Cove Waterpark е част от един удивителен развлекателен комплекс- Resorts World Sentosa Singapore. Точно до водния парк е океанариума Marine Life Park. Това всъщност е най-големият океанариум в целия свят. Вписан е в книгата на рекордите на Гинес като в него живеят над 100 000 морски животни и риби от над 800 вида в 50 различни по големина и форми аквариуми.

Той е открит на 22 ноември 2012 год., тоест само три месеца преди нашето пътуване и е на мястото на стария океанариум „Подводен свят”. Над 7 милиарда долара струва изграждането на това гигантско съоръжение, пълно с 45 милиона литра вода! Тук можете да видите и най-големият в света морски аквариум- Open Ocean. Като размерите на „прозореца”, през който можете да се любувате на над 200 акули, дузина скатове и други по-дребни рибки е 36 на 8 метра. Входът за океанариума е 24 долара на човек.

Океанариума

Другата голяма забележителност в Resort World Sentosa e Universal Studios Singapore.

Само преди осем месеца бяхме посетили и останали на почивка в продължение на една седмица в европейския им брат- Юниверсал студио Порт Авентура Испания. Един от най-големите увесилителни паркове в Азия е собственост на Американската филмова компания и собствениците му са създали нещо наистина впечатляващо като размери и атракции.

Паркът е разделен на седем увеселителни зони- Холивуд, Ню Йорк, Изгубеният свят, Древен Египет, Мадагаскар и т.н. Билетът за посещение е 74 долара за един ден и с него можете да ползвате абсолютно всички ужасяващи влакчета, да се любувате на десетките театрални и музикални постановки. Увеселителният парк е открит на 18 март 2010 година и оттогава над 2 милиона посетители са се любували на зрелищата и атракциите му

Пред увеселителния парк Universal Studios Singapore

Нямахме време за посещение на този парк, защото за да го обиколите и да се повозите на по-голяма част от екстремните влакчета са ви необходими поне два дни. Затова и след като си направихме снимки продължихме с обиколката на острова, насочвайки се към Мерлиона и крайбрежните плажове. И тъй като дъжда продължаваше да си вали оценихме по достойнство покритите части и улици на комплекса. Подобни покриви бяхме видели и в Кларк Куей предишните дни.

Покрив на улица в Сентоса

Лукс и красота в Сентоса- покрита улица

Великолепни петзвездни хотели, много водни площи и фонтани, ескалатори, улици, покрити с мрамор и гранит създават усещане за чистота, лукс и охолство в този истински рай, изграден за хората на Сингапур. Трудно можете да си представите толкова чисто и красиво място за забавления и развлечения.

Един от десетките работещи фонтани в Сентоса

Другата голяма забележителност на Сентоса е статуята на символа на Сингапур Морския лъв Merlion. Тя е висока 37 метра и всички пътища на острова водят към нея.

Пред Мерлиона на остров Сентоса

Статуята наистина е впечатляваща, но след като бяхме видели оригинала в крайбрежния парк в Сингапур по-голямо впечатление ни направи алеята с пеещите и танцуващи фонтани. Просто невероятно красива!!!

Тя се намира зад фигурата на Мерлиона и е с дължина 200 метра. Неин автор е един от учениците на гениалния испански архитект Гауди. Затова и когато стъпите на нея имате чувство, че се намирате не в Азия, а в един от най-красивите европейски градове Барселона и се любувате на необикновените мозайки в парка Гюел.

Изкуството на Гауди в Сингапур

Можете да се разхождате в продължение на часове в този остров не само на развлеченията, но и на спокойствието и красотата. И ако се изморите не се колебайте, а се качете или на Сентоса експрес, достигайки до някоя от трите му гари.

Гара на Сентоса експрес

21 век в Сингапур и остров Сентоса

Или използвайте откритите влакчета, които ще ви отведат до плажната ивица на Сентоса. Всичко е безплатно. И това ако не е построен комунизъм…

Безплатното туристическо влакче

Три са плажовете, които можете да използвате при посещението на острова. И трите са в южната му част. Tanjong Beach и Palawan Beach са в югоизточната му част и са по-отдалечени от основните забележителности.

Централният и най-посещаван плаж е Siloso Beach, който започва от последната спирка на Сентоса експрес – Beach Station и свършва до супер луксозния хотел Шангри Ла. Цели ученически класове, туристи и местни жители не се притесняваха от лошото време и безгрижно се препичаха на плажа или пък седяха в десетките крайбрежни заведения този следобед. Разходихме се по плажа, не пропуснахме да се изкъпем в топлата вода и се забързахме към следващата атракция, която искахме да посетим.

Siloso Beach

Songs of the Sea или Песни на морето е уникално театрално музикално лазерно шоу, което се представя на живо.

Songs of the Sea

а наше съжаление не можахме да закупим предварително билети за едно от двете вечерни представления. Затова и към 18,30 побързахме да излезем от водите на Силосо бийч, за да побързаме към мястото, където се провеждаше шоуто.

Точно до последната спирка на Сентоса експрес, на самия морски бряг е изграден огромен амфитеатър за 2 500 души с декори, музикални фонтани, лазери и пиротехника. Театърът е разделен на два сектора. Първият е с пейки и билета за тази част е 12 долара, а вторият сектор е с индивидуални седалки и билета струва 15 долара.

Билета за невероятното шоу

4 милиона долара са инвестирани в изграждането на комплекса и оборудването му с лазери, осветление и озвучаване. Това е единствения комплекс в света с такова постоянно шоу, като сцената е изградена директно в морето. И наистина е постигнат желания ефект.

След 30 минутното представление в морето, посетителите си тръгват смаяни от пиротехническите и лазерни ефекти, и красотата на пеещите фонтани. Шоуто наистина е грандиозно. Сцената е с дължина 120 метра и е построена директно в морето под формата на дървени къщички, а останалата част от нея е самият плаж.

Водни джетове и огромни оръдия за изстрелване на струи вода вземат дейно участие в представлението наред със седемте артисти и танцьори, които на живо разказват приказката за Принцеса Ана и нейните приятели. Особено силно въздействие имат водните струи, които се издигат на височина 40 метра и пламъците на огньовете, запалени на плажа на височина 20 метра. Картини от лазер се проектират в 3D анимация директно в екрани в морето. Но това е нещо, което няма как да се опише, то просто трябва да се види.

Лазерни ефекти по време на шоуто

Тук на това шоу беше и една от най-приятните ни срещи по време на нашето пътешествие. До този момент от пътуването ни нито в Истанбул, нито в самолета за Сингапур, нито в самия Сингапур нямахме щастието да се засечем и срещнем с българи. Бяхме вече заели местата си в очакване на започване на шоуто, когато за наша най-голяма изненада чухме зад гърба си българска реч. Не се и забавихме и секунда, за да се обърнем и запознаем с едно изключително мило и чаровно младо семейство- Надя и Марин Личеви. Те се прибираха от Банког към България и това беше един от първите им дни в Сингапур.

Радостно си побъбрихме за нашите и техните преживявания, доволни, че сме успели да срещнем българи далеч от София. Трийсетте минути на зашеметяващото шоу преминават неусетно и каскадите от песни, танци, лазери, светещи струи вода, горящи огньове, 3D анимация и каквото още не се сетите създават наистина едно невероятно мултимейдийно представление, достойно с визията си не само за 21, а и за 22 век.

Пеещите фонтани в шоуто

Пеещите фонтани в шоуто

С препълнени от красота души след представлението се отправихме към гарата на Сентоса експрес, която е до самия театър и изчакахме влака, за да се приберем в края на дългия и горещ ден в хотела си. Вече бе 20,30 часа, или 12 часа откакто бяхме дошли на острова, като за тези 12 часа не успяхме да разгледаме и половината от атракциите му.

За следващото ни посещение останаха Парка на пеперудите, който е отворен всеки ден от 9,30 до 19 часа, а входа е 16 долара. Sentosa 4D Adventure Land с вход 18 долара, Кабинковата въжена линия- 29 долара, Tiger Sky Tower- високата 131 метра кула, качването до върха и ще ви струва само 15 долара. Images of Singapore – 10 долара. IFly Singapore, една от най-уникалните и екстремни атракции, в която можете да летите свободно само срещу 89 долара на човек. Сградата на това уникално приключение е точно срещу театъра на Песни на морето. И още десетина невероятни атракции, които можете да разгледате при посещението си на този истински остров на развлеченията. За нас те останаха като план за следващото ни идване в Сингапур.

Изброявайки всички тези неща си спомням как преди тръгването ни мнозина, които имаха съвсем бегла представа за града ми казваха: Вие сте луди, какво ще правите толкова дни там? Оказа се, че тези толкова дни не са достатъчни само за Сентоса, камо ли за целия град държава…

Перона на гарата на Сентоса експрес - Силосо бийч

След като Експресът ни приземи на втория етаж във Виво Сити Мол вечеряхме набързо в един от десетките китайски ресторанти в Мола и с неохота отидохме да съберем багажа си.

На другата сутрин 15 март в 9ч. тръгваше автобуса ни към Малайзия. Време бе да си вземем довиждане с този толкова зелен, чист и прекрасен Сингапур. Нашата нова географска любов, която дълго ще носим в сърцата си.

Нощен Сингапур – просто прекрасен...

Пътеписа продължава в Многото лица на Куала Лумпур /15 - 19 март 2013г./: Записки от екватора