Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Hristo Kolev
    Hristo Kolev

    Индонезия - на конференция с вулканичен привкус, част 2

      Описание: Преди седмица се върнах от най-далечното си пътуване до този момент. Бях в страна, отдалечена на 15 000 км от България. Страна, която на пръв поглед няма нищо общо с нашия край. А и с нашия континент. Тя обаче успя да ме изненада повече от приятно, оказвайки се дом на невероятни хора, изумителна култура и забележителна природа. Тази една седмица ще остане завинаги в спомените ми, а същото важи и за хората, направили я незабравима. Представям Ви Индонезия - шумна, цветна, хаотична, но зашеметяващо гостоприемна! Приятно четене!

    Изтече и ден втори от конференцията, крайно време беше да се запознаем с местната култура. Колкото е голяма и шарена страната, толкова разнообразни традициите, обичаите и вярванията й. Поради огромната площ и големия брой острови всяка част от Индонезия има коренно различни танци, песни, езици и религия. Много от вярванията са останали от многобройните племена, населяващи страната, като в днешно време са примесени с модерните религии като ислям и християнство, за да се получи главозамайващ микс. Именно тази пъстра смесица се бяхме запътили да изследваме. Мястото носеше звучното име ,,Саунг Ангклунг Уджо". Това е известна местна школа за традиционно изкуство, която понякога изнася представления. Настанихме се около кръглата сцена в една голяма шатра, награбихме по един сладолед и шоуто започна.

    IMG_20200113_160845.thumb.jpg.af009450b6b4f162014b4ca0e3403b9f.jpg

    Част от представлението

     

    Игра се комедия с кукли на сундански език (един от племенните езици на о.Ява; тук предвидливо бях седнал до една местна девойка с цел да получавам превод в ефир), имаше детски хор, както и танци от всички провинции на страната, от ефирните танцьорки от Бали до страховито изглеждащите туземци само по набедрени препаски от Папуа. Коронният номер беше изпълнение на ангклунг, местен инструмент, а изпълнителите бяха факири в работата си. Движеха пръстите си толкова бързо, че беше невъзможно да се следи. Накрая всеки от нас получи по един малък ангклунг, за да се включи в представлението.

     

    С това обаче плановете за вечерта далеч не се изчерпваха. Набързо сформирала се група реши, че трябва да бъдем заведени в Сангкан Хурип. Въпросната чудесия е всъщност нещо като ресторант в традиционен стил, кацнал на един от хълмовете с великолепен изглед към нощния град. На входа те чака огромен щанд с разнообразни познати и непознати продукти, посочваш си няколко и те ти ги готвят. В помещенията се влиза бос, яде се направо на земята и само с ръце. Интересно е да забележиш как нещо, което би се приело за нехигиенично навсякъде из западния свят, тук даже не прави впечатление.

    IMG_20200113_194249.thumb.jpg.fbed4081775a8614a932a4d400788270.jpg

    Групата в ресторанта

     

    IMG_20200113_194540.thumb.jpg.55ab65c70ffd299c9c9833bddafbaff9.jpg

    Самият ресторант

     

    На масата (пода) пред мен изведнъж се появяват моите поръчки - изглежда съм поръчал пържено пилешко бутче със соев сос, печени кръгчета от картофи и соя и най-главното ястие - задушени гъби с лук и чесън в бананови листа. Тъкмо се зарадвах, че един път няма да ям ориз, и пред мен изскочи купичка с най-азиатското от всички азиатски ястия. Комплимент от заведението. Няма отърване, ей! Яденето беше великолепно, омазахме се до ушите, смяхме се, пихме (чай, алкохол в Индонезия може да се намери само в специални барове на утроени цени), а по някое време трябваше вече да се отправяме обратно към леглата, да събираме сили за следващия ден.

    IMG_20200113_200740.thumb.jpg.db8284047a0c99349a16120f883bf8de.jpg

    От нашия килим за вашия

     

    Следващият ден премина бързо, имахме лекции, бърз курс по Бахаса Индонезия (националния език) и след това дойде време за едно много специално преживяване. С група местни студенти имахме запланувано посещение на един огромен открит пазар за традиционни ястия. Стигането дотам обаче се очертаваше да бъде крайно интересно - Карлос, студент от местния университет, щеше да ме закара...на мотор. Против всички принципи на здравия разум се навих да се возя на мотор в страната, прочута с може би най-лошия трафик в света, където правила на пътя не съществуват, мигачите са хабене на ток, а предимството си го взимаш сам. Е, Карлос запали мотора и връщане назад нямаше. Летяхме между коли, автобуси, хиляди други мотори, бусчета, камиони, промушвахме се между чакащи коли на светофарите. Истинска феерия от вятър, клаксони и изгорели газове. Някак пристигнахме цели и беше време за поредната порция непознати манджи из индонезийските потайности. Този път в чинията ми се мъдреха телешки ребърца и специален сорт сладки картофи. Тези картофи са толкова сладки, че сякаш са захарни, а в действителност не се добавят никакви подправки. Хапнахме обилно, поговорихме за нещата от живота и отново се метнахме по моторите, за да види Негово Величество туриста мола на Бандунг и да купи специални сувенири от магазина за местни платове.

    IMG_20200114_181341.thumb.jpg.4deca0b34ccd046ce6eff753c1b640f2.jpg

    Фууд Корт Паскал

    IMG_20200114_200459.thumb.jpg.44018457e6346a49a8960cdb9bc48616.jpg

    Мол ,,Парис ван Джава"

     

    Молът би могъл да бъде във всяка една страна по света, ако не бяха фенерите. Многоцветни, разнообразни, на всеки ъгъл. Но не за тях бяхме дошли. А за градината с водопада на покрива. Не знам какво да мисля за факта, че за три дни на три различни места в две далечноазиатски страни срещам изкуствени водопади. Самата градина е готина, снимахме се, пръскахме се с вода от водопада, разгледахме папагалите.

    IMG_20200114_205743.thumb.jpg.1a7bc27f7ddddd0266e791a58a1a21bb.jpg

    Такъв мол искам в Пловдив, моля

     

    На следващия ден предстоеше екстремно ранно ставане, защото щяхме да ставаме столичани. Ще ходим на срещи в офисите на двете най-проспериращи фирми в страната - Блибли и Годжек. По пътя към Джакарта, на една най-обикновена бензиностанция, правя откритие - бутилка с български айрян, според етикета. Въодушевен, го грабвам със себе си. Можете да си представите разочарованието ми, когато отпих и той се оказа...сладък. Нищо, поне се опитват хората...

    IMG_20200115_063212.thumb.jpg.8860ba6e7cbdc397c49ed80ff279ed9c.jpg

    България на три океана

    IMG_20200115_125009.thumb.jpg.783e05950a353dc5386e54976b5f2490.jpg

    Бизнес кварталът на Джакарта

     

    Докато пъплиш със скоростта на мравка из улиците на Джакарта, наблюдаваш как хората са се приспособили към живота в условия на вечни задръствания. Хора вървят между колите, продават вода, храна, играчки, плодове. Има онлайн услуги за поръчка на всичко гореизброено плюс масажи, педикюр, маникюр... Въпросното приложение всъщност е Годжек, прословутият спасител на индонезийците. Буквално всеки го използва, за да поръча кола, мотор, храна, техник, маникюрист, домашна помощница, детегледач. Всичко това с едно кликане на екрана на телефона. Нищо чудно, че това е най-проспериращата компания в Югоизточна Азия. Именно нейния офис и посетихме. Е, беше впечатляващо. Мащабите бяха огромни, стотици служители, разпръснати из десетки бюра по върховете на джакартските небостъргачи. Офисите разполагаха с киносалон, джаги, кошове за баскетбол, дартс, билярдни маси и още куп игри. Ето къде била тайната на азиатското икономическо чудо - много хора и пълна дигитализация...

    IMG_20200115_205851.thumb.jpg.88690975f0a97db4270cd37e6aa0a009.jpg

    Гледка към нощна Джакарта

     

    След сериозната част от пътуването до Джакарта имахме достатъчно време да се потопим в дебрите на индонезийската столица. Един от мегаградовете в света (населението на самия град е около 10 млн души, а с покрайнините наброява над 30 млн!). Цялата тази човешка маса е в непрестанно движение, поради което придвижването в самия град е изключително трудно. Нищо не може обаче да спре туриста и ето как се озовахме по средата на огромно шосе, проправяйки си път между камиони, коли, мотори, бусове. Тротоар отново липсва и не след дълго се оказахме в странната ситуация да гоним автобуса, който всъщност преследваше нас в същата лента. Е, някак оживяхме и се наместихме удобно в климатизирания и сравнително празен автобус, само за да открием, че не води където трябва... Нищо, слязохме, вървяхме още малко по булеварда и взехме друг. Там стана интересно - привлечен от приятната идея за свободна седалка, аз мигом се наместих на първата изпречила ми се такава. На секундата обаче по мой адрес започнаха викове, чудесии...; оказа се, че автобусите в Джакарта са полово сегрегирани, с отделения за мъже и жени. Аз се бях набутал в женското... Няма как, отидох при събратята си, за да открия, че там е препълнено. След няколко спирки не можеше да се диша вече, а в женското отделение спокойно си седяха 4-5 дами... Животът невинаги е справедлив.

    IMG_20200115_194622.thumb.jpg.8b286c18bb947cfff595e6519ab89127.jpg

    Любопитен български турист в Джакарта

     

    Някак доживяхме и слязохме на нашата спирка. Адско пътуване, но си струваше категорично. Целта беше Монас, националният монумент на страната, символ на независимостта от Холандия през 1945 година. Нащракахме се на небостъргачите и се качихме на самия монумент, откъдето се разкриват феноменални гледки към нощна Джакарта.

    IMG_20200115_200226.thumb.jpg.751bdf75552c1f9a88b10f25160376d0.jpg

    Ето го и самият Монас

     

    След Монас и известно мотане по нощния пазар на Джакарта се върнахме в хотела, за да се приготвим за следващия ден. Самият той донесе много слънце (изгорях!) и още повече усмивки. Разделени на отбори, трябваше да изпълняваме различни задачи в парка Таман Мини Индонезия Инда, огромно съоръжение, замислено като музей на открито на цялата страна. Всяка област си има своя кът, което предвид мащабите на държавата, е огромна площ. Има езеро, островите в което формират 3D карта на Индонезия, безброй храмове и разнообразни чудесии. IMG_20200116_101829.thumb.jpg.afaa6005a52c412d99cabd460cd073e5.jpg

    Западна Ява

     

    IMG_20200116_121023.thumb.jpg.3558beb10667662b896716057fb22ef1.jpg

    Къщи от Папуа

     

    Там някъде ме заведоха да опитам CFC, местната версия на KFC, която беше далеч по-добра от оригинала. Хапнахме обилно и даже остана време за лифта, който минава над целия парк и от който се виждат всички красоти на мястото.

    IMG_20200116_122527.thumb.jpg.ab6480053fe4f3dad62bcf29e7287153.jpg

     

    IMG_20200116_150605.thumb.jpg.9bf7566611a30c1e6f224110c27413d3.jpg

    Поглед към о-в Суматра от лифта

     

    Последва наглед безкраен преход обратно до Бандунг, където една малка група от прекрасни хора взе спонтанното решение да използва максимално идващия свободен ден и да отиде на...вулкан. Изборът е широк, в Индонезия вулкани - с лопата да ги ринеш. Спряхме се на Тангкубан Пераху (Обърнатата лодка). След ранно ставане и поради засиления апетит на част от членовете на групата не толкова ранно тръгване се оказахме на кратера точно когато мъглата се вдигаше. Усещането е наистина магично. Няма туристи, а от кратера се издига пара, долавя се силна миризма на сяра, а околните остри върхове се губят в облаците. Феноменално изживяване...

    IMG_20200117_091731.thumb.jpg.a104a5d447a8b52a244487ad0ccd5c1f.jpg

    Вулканът Тангкубан Пераху

     

    IMG_20200117_091911.thumb.jpg.53ab71a59e377b6c2d47fc6e7c040107.jpg

    Стълбите към една от площадките за снимки

     

    Прекарахме на вулкана много повече от предвиденото време. Снимахме се, пазарихме се с местните търговци на сувенири, които незнайно как говорят всеки език под слънцето. Качихме се на всяка панорамна площадка, попивахме с поглед красотата на мястото. По някоя време взе да се пълни с посетители и решихме, че е време да се връщаме. Хубаво, ама кое такси ще се качи до вулкан? Последва двукилометров преход през джунглата, за да стигнем до полянка със заведенийца. Тук гладът си каза думата и стана време за индоми - безумно вкусни индонезийски нудли с яйце. Вулканът явно се отразява добре на апетита и скоро порциите бяха в историята.

    IMG_20200117_101038.thumb.jpg.5eb4c921f4eab995ad0bb44d4fbb39c7.jpg

    Джамия на върха на вулкана

     

    IMG_20200117_112659.thumb.jpg.f84059e3fa839ebce53178ba3601c00c.jpg

    Дивото зове

     

    IMG_20200117_115335.thumb.jpg.18edd66910d7474c4a1e35369881967b.jpg

    По джунглите на Ява

     

    Епопеята продължи с хващане на нещо като открит автобус, който да ни остави на главния път за град Лембанг. Оттам се спазарихме с шофьор на раздрънкана маршрутка да ни закара до самия град, откъдето да хванем такси до хотела в Бандунг. Покрай пътя кипи живот - хора продават, купуват, карат се, гледат деца, гледат ориз, ядат джакфрути... В крайна сметка се добрахме благополучно до хотела и решихме да завършим подобаващо с топване в басейна. След целия този ден това си беше истински рай.

     

    За съжаление, малко след това трябваше да хващам бусче за летището в Джакарта, защото рано на следващата сутрин ме чакаше полет за Сингапур. Сбогуването беше наистина тежко, не е за вярване колко силно може човек да се привърже към други хора само за седмица. Познати и непознати ми носеха подаръци, за пореден път бях смаян от топлотата и сърдечното отношение на тези хора към един чужденец, дошъл от другия край на света. Нямаше как, бусчето дойде и след дежурното задръстване на магистралата ме остави на Терминал 3, където щях да пренощувам в друга чудесия - Капсула Хотел, където спиш в малка капсула, усещането е като в космически кораб.

    IMG_20200118_012451.thumb.jpg.b78f7db561a1920d700d258d8e7d32a3.jpg

    Хотелът с капсулите в Джакарта

     

    Излитам към Сингапур, Града на бъдещето, благодарен за невероятното посрещане и незабравимите емоции. Оставям в Индонезия приятели, от онази рядка порода, които само с присъствието си те карат да се усмихнеш до уши. Повече от щастлив съм, че имах уникалния шанс да се докосна до тази изумителна култура и великолепна страна. Напускам Индонезия замислен дали ние в Европа, имайки всъщност всичко, не изпускаме това, което ни прави наистина живи. Онзи непринуден оптимизъм, който се чете в погледите на повечето индонезийци, с които общувах. Благодаря ти, Индонезия, за това велико преживяване! Това пътуване за пореден път ми доказа, че най-хубавите неща в живота не са неща...

    Terima kasih, Indonesia!

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Много се радвам на грамотни и умни млади хора, отворени към света, с неговите цветове, особености и превратности. 

    Благодаря за чудесния разказ! Вярвам, че ще имаш още много подобни пътувания със срещи и раздели, които пълнят сърцето.

    • Харесвам 2
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря много за милите думи! Най-доброто тепърва предстои.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.