Добре дошли!

Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме.

От cck

28 юни, 2013

От cck • 28 юни, 2013

Камбоджа

Последователи 0

Описание: Сием Рип, Ангкор и околностите

Пристигнахме от Сингапур.

Летището в Сием Рип (Siem Reap, сиреч защитен от сиамците / тайландците) си е скромно провинциално летище, излизаш от самолета пеша и направо вътре. Тук E-visa-та си е предимство, има си отделни гишета. Не че много хора са се събрали.

Заменихме идеята за тук-тук с най-обикновено такси, което и други дни го цанихме да ни развежда. Следва пазарлък и право към хотелчето за настаняване.

Дошли сме рано и предстои града да се разглежда. А той не е особено голям (по скоро френската му част), бих казал пешеходен. Какво интересно да отбележа:

- крокодилски ферми и съответно магазини с тези стоки (всичко от портфейл до голям препариран крокодил)

- масажи, на две ръце на четири, дори на осем

- едно от интересните неща е разликата между кхмерската и тайлансктата писменост. Кхмерската се оказа по древна и някак по интересна като форми.

- хората: сториха ми се много уравновесени. Не знам дали заради войните или просто от жегата, но някак зор няма. Всичко се случва бавно, леко и най-вече тихо. Така говори шофьора, и гида, и в ресторанта сервитьора (с изключение на tuk-tuk момците )

Ангкор и храмовете

Голяма тема. Ето wiki (http://en.wikivoyage.org/wiki/Angkor)

Храмовете са безкрайни. Взимате билетче за ден или повече в парка и напред кой-както намери - пеша, моторче, тук-тук, че дори и голфърски колички. Ние бяхме с наш'то си такси и придвижването от храм на храм си беше бързо и по-важното с климатик. На тази жега е доста важно.

Ангкор е най-големия, най-хубав, най-посещаван и най-най-най. Наистина си е голям. Водни прегради, мост, няколко стотин метра интро, после сгради-сгради.

Тук и ден да откара човек, ще му е много интересно.

Следва Baphuon Wat Tang tok, слонската тераса, Ta Keo и все в този стил

Огромно чудо. До колкото ми стана ясно в пределите на града са живели над милион човека и то по времето когато Лондон е бил като селце.

Кралските палати, ако човек си ги представи с дървените части и украсени ще се стресне, с колко богатсво и разкош е било пълно това място.

Unesco смята че това е една от забележителностите, които трябва да се пазят. Аз пък си мисля, че от чудесата на света, това може би е дори по-грандиозно от Луксор и пирамидите в Гиза. Това място има такъв туристически потенциал, с какъвто малко места биха могли да се похвалят. Само войните са ги закопали. Отидете и вижте - след 10тина години предполагам, ще бъде вече мегаполис от хотели.

Храната

Азиатска - ориз, нудли, от пилешко до крокодили Много има какво да се опита.

Езерото Tonle Sap, Чад и Floating vilage

Това е една от тъжните страни на Камбоджа.

Пътят е осеян с наколни колиби. Ландшафта се променя, езерото настъпва през мусонния сезон, като очевидно залива пътища и ниви (но пък благодат за птици и мочурливи животинки). Всичко построено от човека тук е съвсем нетрайно.

Взехме си рибарска лодка (скъпа, но парите били отивали за възстановяването на района обясни ни гида)

В езерото се придвижваме бавно, защото хората си живеят и вълните от минаващите любопитковци им пречат. Всичко тук е флоутинг Имат си игрище за баскетбол на варели (и отгоре оградено, да не гонят топката във водата)

Питам младия Чад (19):

- Как се придвижваше до училище?

А той:

- Е децата нямат лодки - с плуване.

Леле, си мисля аз:

- А крокодили?

Той пак с усмивка:

- Няма много, отглеждаме ги във плуващи ферми, ще покажа.

Гледам във водата а тя мътилка - абсурд да се потопи човек, слон не бих видял, камо ли пък крокодил, но те си знаят.

Ще разглеждаме детската градина/училище/забавачка/спално/стол, изобщо нова плуваща мултифункционална сграда

Питаме гида - какво да занесем в това училище?

А той нарежда: - книжки или моливи имали дарени, основен проблем бил храната и водата.

- Добре в града видях всякакви вкусотии, има ли от тук къде да купим?

- Ами не е добре сладко, защото нямат зъболекар, по добре ориз и вода

- Е само ориз ли?

- Ми да. (Най-евтино и здравословно било ги учил учителя)

- От къде?

- има общински плуващ пазар - от там

И с лодката до там първо се отбихме. Нещата тук са ясни и не много - малък чувал ориз 15 кг. голям 30 кг., вода и други провизии. Това е. Друго няма. Пари приемат всякакви. Например турски лири. Търговеца попита в банката ще му ги сменят ли за долари и какъв е курса и ги взе.

Стоварихме от лодката директно в кътчето наречено кухня, нашето скромно чувалче с ориз. Ще стигне за еди колко си време. Браво! Иска ти се някак, ако може камион да докараш, ама нейсе. Децата се събрали в едната стая да посрещнат група виетнамци, даряващи им кашони с нудълс. Питат снимат се, изобщо дечица - любопитни.

Учат английски и алгебра. Учителите са доброволци.

- Къде си ти Чад?

И той гордо сочи на училищната снимка, какъв е бил като по малък.

- Какво мечтаеш да направиш със себе си?

- Ще работя тук няколко години да събера пари и да отида до Пном-пен

- А там какво?

- Искам лекар да бъда и да се върна тук

- Дано да стане. А каква е тази инсталация отсреща?

- GSM клетка.

- Е как така, нали електричество няма?

- На дизел генератор е. Ако си по-богат и на твойта лодка (къща) може да си инсталираш. Дори хладилник да си сложиш!?

- Добре де, как съхранявате рибата, която ловите?

- Не се съхранява, всеки ден се лови

- А през мусонния сезон?

- Пак така, но е по трудно, защото морето (езерото) е бурно

- Е не е ли опасно?

- Да, така е, понякога хората не се прибират в къщи.

Уф, като си припомня тежката реалност и ведрите хора, просто свят ми се извива.

Прибрахме се в хотела с басейн и някак неуютно се почувствах.

Пазарите

Има си прекрасен център с пазари, дори нощни. Продават всякакви джунджории и доста ръчно направени изделия. Установих че занятите им се отдават отлично - например вместо брандирана детска играчка, човек може да намери дървена змия съставена от 20-тина части.

А на средата на един такъв пазар, открих може би едно от най-романтичните кафенца, които съм посещавал. Покрито от слънцето, а то е жарко. Кротко свири Zaz. Туристите не се прескачат. Една възрастна японка ни заговори и аз в опит да я смая с моите 20-тина думи, целия си арсенал употребих. Оказа се че жената от два месеца живее там и намира страната за прекрасна. Ще дойде и в България да гледа рози.... Как по-различно гледаме ние на туризма нали.