Пристигнахме от Сингапур.
Летището в Сием Рип (Siem Reap, сиреч защитен от сиамците / тайландците) си е скромно провинциално летище, излизаш от самолета пеша и направо вътре. Тук E-visa-та си е предимство, има си отделни гишета. Не че много хора са се събрали.
Заменихме идеята за тук-тук с най-обикновено такси, което и други дни го цанихме да ни развежда. Следва пазарлък и право към хотелчето за настаняване.
Дошли сме рано и предстои града да се разглежда. А той не е особено голям (по скоро френската му част), бих казал пешеходен. Какво интересно да отбележа:
- крокодилски ферми и съответно магазини с тези стоки (всичко от портфейл до голям препариран крокодил)
- масажи, на две ръце на четири, дори на осем
- едно от интересните неща е разликата между кхмерската и тайлансктата писменост. Кхмерската се оказа по древна и някак по интересна като форми.
- хората: сториха ми се много уравновесени. Не знам дали заради войните или просто от жегата, но някак зор няма. Всичко се случва бавно, леко и най-вече тихо. Така говори шофьора, и гида, и в ресторанта сервитьора (с изключение на tuk-tuk момците )
Ангкор и храмовете
Голяма тема. Ето wiki (http://en.wikivoyage.org/wiki/Angkor)
Храмовете са безкрайни. Взимате билетче за ден или повече в парка и напред кой-както намери - пеша, моторче, тук-тук, че дори и голфърски колички. Ние бяхме с наш'то си такси и придвижването от храм на храм си беше бързо и по-важното с климатик. На тази жега е доста важно.
Ангкор е най-големия, най-хубав, най-посещаван и най-най-най. Наистина си е голям. Водни прегради, мост, няколко стотин метра интро, после сгради-сгради.
Тук и ден да откара човек, ще му е много интересно.
Следва Baphuon Wat Tang tok, слонската тераса, Ta Keo и все в този стил
Огромно чудо. До колкото ми стана ясно в пределите на града са живели над милион човека и то по времето когато Лондон е бил като селце.
Кралските палати, ако човек си ги представи с дървените части и украсени ще се стресне, с колко богатсво и разкош е било пълно това място.
Unesco смята че това е една от забележителностите, които трябва да се пазят. Аз пък си мисля, че от чудесата на света, това може би е дори по-грандиозно от Луксор и пирамидите в Гиза. Това място има такъв туристически потенциал, с какъвто малко места биха могли да се похвалят. Само войните са ги закопали. Отидете и вижте - след 10тина години предполагам, ще бъде вече мегаполис от хотели.
Храната
Азиатска - ориз, нудли, от пилешко до крокодили Много има какво да се опита.
Езерото Tonle Sap, Чад и Floating vilage
Това е една от тъжните страни на Камбоджа.
Пътят е осеян с наколни колиби. Ландшафта се променя, езерото настъпва през мусонния сезон, като очевидно залива пътища и ниви (но пък благодат за птици и мочурливи животинки). Всичко построено от човека тук е съвсем нетрайно.
Взехме си рибарска лодка (скъпа, но парите били отивали за възстановяването на района обясни ни гида)
В езерото се придвижваме бавно, защото хората си живеят и вълните от минаващите любопитковци им пречат. Всичко тук е флоутинг Имат си игрище за баскетбол на варели (и отгоре оградено, да не гонят топката във водата)
Питам младия Чад (19):
- Как се придвижваше до училище?
А той:
- Е децата нямат лодки - с плуване.
Леле, си мисля аз:
- А крокодили?
Той пак с усмивка:
- Няма много, отглеждаме ги във плуващи ферми, ще покажа.
Гледам във водата а тя мътилка - абсурд да се потопи човек, слон не бих видял, камо ли пък крокодил, но те си знаят.
Ще разглеждаме детската градина/училище/забавачка/спално/стол, изобщо нова плуваща мултифункционална сграда
Питаме гида - какво да занесем в това училище?
А той нарежда: - книжки или моливи имали дарени, основен проблем бил храната и водата.
- Добре в града видях всякакви вкусотии, има ли от тук къде да купим?
- Ами не е добре сладко, защото нямат зъболекар, по добре ориз и вода
- Е само ориз ли?
- Ми да. (Най-евтино и здравословно било ги учил учителя)
- От къде?
- има общински плуващ пазар - от там
И с лодката до там първо се отбихме. Нещата тук са ясни и не много - малък чувал ориз 15 кг. голям 30 кг., вода и други провизии. Това е. Друго няма. Пари приемат всякакви. Например турски лири. Търговеца попита в банката ще му ги сменят ли за долари и какъв е курса и ги взе.
Стоварихме от лодката директно в кътчето наречено кухня, нашето скромно чувалче с ориз. Ще стигне за еди колко си време. Браво! Иска ти се някак, ако може камион да докараш, ама нейсе. Децата се събрали в едната стая да посрещнат група виетнамци, даряващи им кашони с нудълс. Питат снимат се, изобщо дечица - любопитни.
Учат английски и алгебра. Учителите са доброволци.
- Къде си ти Чад?
И той гордо сочи на училищната снимка, какъв е бил като по малък.
- Какво мечтаеш да направиш със себе си?
- Ще работя тук няколко години да събера пари и да отида до Пном-пен
- А там какво?
- Искам лекар да бъда и да се върна тук
- Дано да стане. А каква е тази инсталация отсреща?
- GSM клетка.
- Е как така, нали електричество няма?
- На дизел генератор е. Ако си по-богат и на твойта лодка (къща) може да си инсталираш. Дори хладилник да си сложиш!?
- Добре де, как съхранявате рибата, която ловите?
- Не се съхранява, всеки ден се лови
- А през мусонния сезон?
- Пак така, но е по трудно, защото морето (езерото) е бурно
- Е не е ли опасно?
- Да, така е, понякога хората не се прибират в къщи.
Уф, като си припомня тежката реалност и ведрите хора, просто свят ми се извива.
Прибрахме се в хотела с басейн и някак неуютно се почувствах.
Пазарите
Има си прекрасен център с пазари, дори нощни. Продават всякакви джунджории и доста ръчно направени изделия. Установих че занятите им се отдават отлично - например вместо брандирана детска играчка, човек може да намери дървена змия съставена от 20-тина части.
А на средата на един такъв пазар, открих може би едно от най-романтичните кафенца, които съм посещавал. Покрито от слънцето, а то е жарко. Кротко свири Zaz. Туристите не се прескачат. Една възрастна японка ни заговори и аз в опит да я смая с моите 20-тина думи, целия си арсенал употребих. Оказа се че жената от два месеца живее там и намира страната за прекрасна. Ще дойде и в България да гледа рози.... Как по-различно гледаме ние на туризма нали.
Офтопик:
Като се замисля погледнах мейла за визата в Камбоджа и си казвам да опитам полето search за kingdom
Странен набор кралства се показа:
kingdom of steel (разписка от Manowar), United Kingdom (билети разни), kingdom of Thailand, kingdom of Cambodia
Благодарности на българската връзка:
Кирчо и Брадата - вече трасирали маршрута, с автомобил и съответно дадоха най-важните съвети
Друг Кирчо - живал в Камбоджа и обиколил значително повече, надявам се да поразкаже и той тук
Четива по темата:
- http://en.wikivoyage.org/wiki/Cambodia
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега