Лангкави [04.03 - 09.03 2018]

Заминаване

Денят е 04.03. Имаме полет от Куала Лумпур към Лангкави по обяд, но за целта трябва да тръгнем по-раничко. Сметнахме, че ако напуснем към 8:50, всичко ще бъде наред. Да, ама сметката я правихме предната вечер след полунощ аз и едната ми спътничка, без да уведомим третата за това. Изглежда алармата ми е звъннала, а аз бързо-бързо, за да не притеснявам другите съм я изключила. Бях останала с впечатлението, че имаме навита аларма и на друг телефон и очаквах да звънне, за да се размърдам, но такова нещо не се случи. По едно време реших да погледна часа - о, ужас, 8:30. Всъщност третата спътничка беше станала и си оправяше багажа, но не знаеше за план-графика ни. Набързо си оправихме багажите, оставихме ключа за квартирата в пощенската кутия, както бяхме инструктирани, и се отправихме по познатия ни път към метрото. За няколко спирки достигнахме KL Sentral - централната гара. Там тръгнахме да търсим влака за летището, но понеже не помнех коя от двете опции беше по-бързата - дали Klia Express, или Klia Transit (на отиване използвахме автобус, тъй като не бързахме много, а цената бе значително по-изгодна), се наложи да направя бърза справка в интернет. Оказа се, че сме пред грешното нещо. Бързо се ориентирахме във вярната посока, взехме билети и се качихме на влака.

Летището се оказа доста натоварено. Установихме, че трябва да минем през киоск за чек-ин и етикет за багажа. Отне малко време, тъй като имаше опашки, а и машинките не сработваха добре за всички операции, сканирането на баркода нещо куцаше. Служител на летището ни каза, че на посочения на таблата ред с гишета, на които трябва да си оставим багажа, вече опашките са много големи и да си изберем някой от съседните, които също бяха на AirAsia, но за други дестинации. Наредихме се на този с полети до САЩ и Австралия. Опашката не вървеше бързо, но нямахме много избор. В крайна сметка отново ни разпечатаха етикет за багажа - може би не бяха видели, че вече си имаме и изглежда не е било нужно да го правим. Оттам към гейта. Минахме проверката за сигурност по доста интересен начин. Нямаше човек, който да ни инструктира, вървеше само аудиозапис. Като цяло действахме сами - сам решаваш да си вадиш течностите, електрониката, сам си вземаш тавичките... Още по-любопитното е, че едната ми спътничка беше с бутилка вода с малко количество в нея и я пуснаха, без да я изхвърля, нищо, че шишето е далеч над 100 мл.

Полетът

Първоначално се впечатлих, че на борда има безплатен уайфай, обаче нещо не успях да го използвам. После някъде мернах, че е с ограничение 2МБ и няколко приложения, сред които все пак и вайбър. Така или иначе полетът щеше да е към час - докато излетим, щяхме да кацаме. Просто ми беше интересно, защото никога не бях ползвала интернет на борда на самолет. Настанихме се по седалките. Всички бяхме с места до прозореца за по-добра гледка. В горната част в салона на самолета се виждаха нещо като изпарения, които не успях да разбера от какво са - дали е някакъв дизенфектант, или нещо друго. След излитане стюардите и стюардесите започнаха да обслужват пътниците като на определени хора даваха храна. Ха, един час полет, а те дават храна?! Изумлението ми беше още по-голямо, когато разбрах, че храна ще дадат на нас. Не знам какви билети бяхме запазили, но после като си говорихме, се оказа, че при запазването е излизала тази опция и не е можело да се махне. Май защото сме били с чекиран багаж, но не разбрахме със сигурност. Както някой тук във форума беше казал, от дясната страна на самолета имаше доста гледки.

Кацнахме гладко, а след това от самолета на "селското" летище пеша отидохме към сградата.

От летището към хотела

Изчакахме багажите, минахме през тоалетна, а докато се изчаквахме, на известно, не много близко, разстояние от нас, имаше гишета за коли под наем. За да разбера обаче за какво са тия гишета, се приближих леко и отвсякъде ме заобстрелваха с викове Miss, Miss, Miss, ръкомахания да ида при тях и да им ползвам услугата, ама обстановката беше все едно си на пазар, а не на летище... Не зная как мога да опиша този хор от гласове. Това предизвика лек културен шок у мен, но беше забавно. Минахме покрай чейнджа, курсът не беше добър, и излязохме пред сградата. Извадих телефона и отворих приложението на Grab, което ползвахме по препоръка от форума тук, за да си извикаме кола, която да ни закара до хотела. Изписа ми, че ще дойде да ни вземе Honda Jazz. Ние сме три, с багажи. Човекът обаче се справи с товаренето, бутна леко задните седалки и каза хората, седящи отзад, да внимават. Шофьорът беше много приветлив и приказлив. Пита ни за пръв път ли идваме на острова и ни приветства с Welcome to Paradise. Предложи ни, ако решим да обикаляме острова, да ни кара за 20 рингита на час. Стигнахме хотела ни в Ченанг за само 13 рингита (около пет лева и нещо).

Бяхме отседнали в Nadias Hotel в Ченанг. Както много хора в интернет пишат, на острова е доста трудно да си намериш добро спане - обикновено или е евтино и мизерно, или пък безбожно скъпо. Този беше някъде посредата и въпреки че имаше какво да се желае, съм доста доволна от избора ни. Местоположението е много централно, хотел си е и всеки ден минават да почистят. Оказа се, че дори дават плажни кърпи, ако нямаш и решиш да ходиш на плаж. Е, първоначално имахме проблем с мивките - бяха ги запушили, а никъде не виждахме лостче, с което да вдигнем тапата, както сме свикнали да виждаме у нас. Това, разбира се, го разбрахме, след като си михме ръце, а водата не тръгна да се отича. Оказа се, че е трябвало да натиснем тапата като копче, но преди да пълним мивката... Та в крайна сметка ни я отпушиха като почистваха на другия ден.

До този избор на местоположение на острова и хотел стигнахме, след като поразбрахме следното:

- населени места с повече заведения са Ченанг, нещото под Ченанг, което аз го броя пак към него и Куа (столицата). Ако човек иска да спи другаде, по-добре да е на ол инклузив, защото може да види зор с намиране на заведения

- в Ченанг има плаж, а в Куа, макар да е на морето, няма

- Ченанг гледа на запад, ще може да се гледа залез

- хотелът ни беше на главата улица и много близо до плажа

Карта

Надявам се никой да не ни бие за авторски права на картата...

Заградих с червено местата, на които бяхме.

Спахме в Ченанг (долу вляво), а не в столицата Куа (долу вдясно), където е величественият монумент на орел.

Любимите плажове на местните - малкият, Тенгкорак (горе вдясно) и големият, Танджу Ру (горе вдясно).

Най-вляво е комплексът Берджая, в района на който се разхождахме из дъждовна гора.

Също вляво, недалеч от него са Скайкаб, Скайбридж и водопадът седемте кладенеца.

И незаградено, някъде горе вдясно е районът на обиколката из мангровите гори и наблюдаването на орлите.

Всъщност не съм отбелязала и района на island hopping-а ни, но тръгнахме някъде близо до Ченанг, така че ще е бил в тази му част.

Ден 1 - Ченанг

Разтоварихме багажите от Grab-а, а мен рязко ме присви стомахът. Влязох да търся тоалетната, а другите се наредиха да чакат да ни настанят. Въпреки че бяхме дошли в малко по-ранен час, стаите бяха готови. Наложи се да оставим 100 рингита депозит, който да си вземем при напускането. Също така установихме и че в хотела има офис на турагенция - Tropical Charters - в която разпитахме какви турове се предлагат и срещу какви пари.

Първия ден си го бяхме дали за разучаване на района, за да направим план за следващите.

Първото нещо, което направихме, бе да идем до плажа. Голяма пясъчна ивица, ситен, бял пясък и с малко чадъри. За съжаление с немалко празни бутилки, въргалящи се по плажа... Тествахме да си натопим краката - чай. Ченанг иначе се води най-туристическото място и всички твърдят, че плажът бил много натоварен, но знаейки нашето черноморие грам не ни изглеждаше така. Вярно, че не бяхме в пиков сезон, но реално място на плажа има много.

Оттам тръгнахме на юг. Минахме покрай Underwater world - аквариум, който обаче не посетихме, и малко след това достигнахме втория плаж. Той е по-малък, пясъкът е по-едър и съответно леко боцкащ,чадъри нямаше, имаше два парасейлинг екипа, които тръгваха оттам, които хем ни позабавляваха, хем трябваше да внимаваме, когато се приземяваха. Имаше и строеж до него.

Оттам се върнахме на главната улица и намерихме офис на Dev's Adventure Tours - тур агенция с много добри отзиви в Trip Advisor. Жената в офиса обаче не беше много ентусиазирана да ни разказва за това какво предлагат, за разлика от човека в офиса на Tropical Charters в нашия хотел. Взехме брошурка и продължихме обиколката в търсене на третия плаж, където трябваше да има заведение, където да си отпочинем. Някъде по пътя мернахме и нашето знаме.

Намирането на този плаж се оказа нелека задача. Прилича малко на частен плаж, защото беше обграден от някакъв хотел - Holiday Villa. Все пак си намерихме път, без да минаваме през комплекса. Макар да беше жежко, мен ме болеше гърло и си поръчах черен чай. Донесоха lipton, което доста ме разочарова, но поне имаше две бисквитки към него. Цените си бяха плажни, но после се оказа, че сме уцелили Happy Hour, в който част от напитките са на половин цена, така че поне коктейлите излязоха на далавера. За Happy Hour-а разбрахме чак при плащането, сервитьорът ни каза, че е всеки ден между 17 и 19. Заприказвахме се с него. Пита ни откъде сме и като разбра, че сме от България, каза, че едва за втори път случва да види българи и много се впечатли. Знаеше за държавата ни, интересувал се от футбол и затова. Вика - едно време бяхте много добри.

(впоследствие разбрахме ролята на зелените светлини от снимката. Били рибарски, по този начин привличали сепия.)

Изпратихме залеза към 19:25 и в TripAdvisor видях, че заведението Cactus е наблизо. Предложих да вечеряме там, тъй като го бях мяркала в отзиви в интернет. Интериорът беше интересен и приятен.

Храната... средна работа. Поръчах си satay - шишчета с пилешко и телешко, ама нещо ми дойдоха сладки (те май по принцип са си такива). Поръчах си и от "западното" им меню една пилешка супа, но не каква да е, а крем супа! За пръв път срещам пилешка крем супа. Е, ставаше. Интересно беше, че в това заведение, а и в много други там, има мивка изнесена извън тоалетната, така че няма нужда да влизаш някъде, за да си измиеш ръцете.

Докато вечеряхме, обсъдихме и поизмислихме плана за идните дни, а след това тръгнахме да се прибираме. Понеже не бяхме разучили rent-a-car опциите (не ми остана и много време за разучаване преди заминаването), реших ей така да попитам на случайно място по пътя на връщане. Казаха някаква цена и реших да питам каква е цената със застраховка, а те викат - няма опция. Хайде, чао. Нямам опит с рент-а-кар, но пък да нямат опция за застраховка ми е доста съмнително.

Минахме покрай множество сергии с дрехи, а като наближихме хотела, влязохме в едно Duty Free, в което да разгледаме храните и евентуално да си измислим нещо за закуска. Там обаче, уви, отново стомахът рязко ме присви и бързо си тръгнах към хотела, който поне за щастие вече беше много близо. За съжаление, явно проблемът със стомаха не беше нещо еднократно. Аз тръгнах без лекарства за подобен проблем (усетих се вечерта като стягах багажа за Азия, защото видях, че пробиотикът ми беше с изтекла годност), спътничките ми също нямаха... Едната отиде на рецепция да пита за аптека. Оттам я насочиха към Duty Free магазин, аптеките нямало да работят, но в Duty Free-то продавали лекарства. Там ѝ дадоха Гавискон, който първоначално ми изглеждаше като да действа, но впоследствие се оказа, че по-скоро не помогна.

Ден 2 - Skycab, Skybridge, Seven Wells Waterfall

Този ден възнамерявахме да направим самостоятелна обиколка на едни от големите забележителности на острова. Преди това решихме да минем през турагенцията на хотела, за да си запазим екскурзиите за идните дни. Те организираха Sunset Cruise, който искахме да посетим, но беше разпродаден за деня, за който го планирахме и се отказахме от него. Програмата ни се получи следната - на идния ден Island Hopping Tour, денят след това Mangrove Tour с лодка (имаше и опция за каяци, но преценихме, че не е много подходящо за нас) и последния ден Jungle Trekking. Помежду щяхме да вместим някои плажове и посещение на Kua. Mangrove Tour-ът беше най-дълъг и понеже не бях сигурна как ще се чувствам, казах, че вероятно ще дойда, но искам да го платя на другия ден, докато всичко останало ще запазим и платим още сега (включително Mangrove Tour за моите приятелки). Човекът каза, че щял да направи всичко възможно, но не можел да ми обещае, че ще остане място за мен. Което за мен значеше, че просто нищо няма да направи, ама не знам защо не ми го каза в прав текст. Но... каквото, такова. Запазихме всичко без моя Mangrove Tour. Не можахме и да си издействаме отстъпка, въпреки че реално запазихме доста турове. Тук е моментът и да вметна, че Mangrove Tour-ът и Jungle Trekking-ът са организирани от Dev's Adventure, за които споменах по-рано, тези просто ги препродават, но този офис ни беше на удобно и затова запазихме оттам.

Установихме и че преди 9 часа малко магазини са отворени, но все пак намерихме такъв, за да си харесаме закуска и да се заредим с вода.

Извикахме си Grab, който ни закара до началната ни точка - Skycab. По път за касите за лифта минахме покрай Oriental Village, което беше красиво, но не сме се спирали за продължително време, тъй като бързахме. Опашката за лифта за наш късмет не беше голяма и взехме билети. На входа ни казаха - "Без бутилки вода. Оставяте ги ей тук и си ги вземате на излизане." Трябваше да се направя на ударена, ама нали гледам да не правя мизерии, оставих си чисто новото шише и познайте после дали си го намерих на излизане... Не разбрах каква е причината за това ограничение, може би защото туристите цапат, макар че реално бутилки с вода можеха да се купят и горе (аз напук не си)...

Веднага след входа бяхме пресрещнати от фотограф, който ни снима. Аз направих необмислената постъпка да си взема снимка. После на хиляда места се чудех как да я мъкна така, че да не ѝ стане нещо. Нямах нищо по-твърдо в багажа, което да я пази. Поне помолих да си я взема на тръгване от Скайкаба, че да не се мотам горе с нея. После иначе се оказа, че фотографи има на всяка крачка и само ти викат - застани ей там за снимка. Ето я снимката, искаш ли да си я купиш...

Между другото, въпросният лифт, на който щяхме да се качим, се води един от най-стръмните в света.

Слязохме на междинната станция, където има панорамна площадка и тоалетна.

(Гледка към Скайбридж от площадката на междинната станция)

Направихме фотопауза и продължихме. Горе имаше две панорамни площадки и аз веднага се насочих към тази, която ми изглеждаше с по-добро разположение и по-високо, тъй като предполагах, че за втората вече има шанс да сме се поуморили. И се оказа точно така. След като се наснимахме и насладихме на гледките първо от едната, после от другата площадка, поседнахме да починем на столчетата на кафенето там на сянка. Слънцето беше доста силно всъщност и добре че предвидливо се бях намазала с крем против слънце. Другите не бяха и поизгоряха.

(гледка от панорамна площадка 1)

(Скайбридж от панорамна площадка 1)

(гледка към панорамна площадка 2)

(между двете площадки)

Връщайки се на станцията на лифта, трябваше да си купим билети за Скайбридж. Вариантите бяха два - билет само за моста, стигайки до него безплатно пеша по "nature walk" или с фуникульор. Фуникульорът за мен не беше никаква атракция, возила съм се неколкократно на такива неща в чужбина, но се чувствах доста уморена и затова си взех билет за него. Другите препочетоха nature walk маршрута. Моят избор не беше много добър. Първо почаках някакво време, докато дойде фуникульорът, а неговият капацитет се оказа доста малък и с малко хора на борда го уплътнихме доста добре. А в крайна сметка дори не стигнах по-бързо от другите. На моста за пореден път ни пресрещна фотограф, който искаше да ни снима, но на мен ми беше омръзнало от тези снимки, а и вече си бях купила такава, така че просто отказах.

Насладихме се на моста, починахме си в единия му край и поехме наобратно. Можех да избера да се върна отново с фуникульора, но предвид изживяването на идване, потенциалната опашка от хора, това, че вече бях посъбрала сили и фактът, че ми беше интересно да видя и пешеходния маршрут, поех заедно с другите по него. Въпросният nature walk не е нищо интересно. Едни стълби, които вървят нагоре и надолу. Няма гледки, само някакви гъсти дървета до пътеката. Общо-взето и двата варианта са леко скучни. В единия плащаш и те возят, в другия - вървиш малко. После се пуснахме с лифта до долу и решихме да потърсим място за хапване.
TripAdvisor не ни беше много полезен, предложи само някакво място с немска храна. Немска - немска, казахме си, нали е храна... Нищо, че сме в Азия и нищо, че по принцип немската храна не струва. Тръгнахме в една посока, май се оказа грешна, но пък съзряхме заведение различно от търсеното. Поръчахме, хапнахме и след като поискахме сметката и за пореден път ни насочиха да платим на касата на заведението, осъзнахме, че всъщност явно в Малайзия сметка от сервитьора не искаш, а си плащаш директно. Преди да тръгнем, исках да отида до тоалетна, но изненадващо се оказа, че такава няма... Заведение, но без тоалетна. Останах доста изненадана. Оставих другите да платят, а аз отидох да търся тоалетна наоколо. След като питах на две места и хората ме упътваха накъде да поема, я намерих. Там имаше друга изненада, за която приятелките ми ме бяха предупредили - ползването на тоалетната струва 0,50 рингита, а ако искаш и салфетка, плащаш още 0,50 рингита...

Общо-взето това ни беше обиколката на Скайкаб и Скайбридж и смятахме да поемем към Седемте кладенеца - водопадът, който се намира в близост. Нямахме кола или мотор, а разстоянието май е кратичко за Граб/такси... и тръгнахме да гледаме как да стигнем. Бяхме до пътя, на паркинг с мотори и съзряхме как една маймуна пресича и то точно на пешеходната пътека. Шеговито си помислих какъв културен макак е това, но тази ми мисъл не се задържа дълго. След малко видяхме, че маймуните са повече, седят в групичка до пътя от страна на гората, а край тях има разпилени боклуци, включително 2-3 нагризани (буквално) каски, които очевидно бяха свили от паркинга с моторите.

Едната пресече обратно (този път не на пешеходната) и се опитваше да заграби нещо от една рускиня, но тя и приятелят й успяха да я прогонят. Опитите й всъщност бяха повече от един. В това време ние се чудехме в коя посока да продължим, тъй като нямах желание да се движим по пътя с колите, още повече, ако край нас се разхождат глутници маймуни. Наблизо спря една кола, от която излезе забрадена жена, но по някаква причина вместо да се насочим да питаме нея, ние се насочихме към руснаците. За съжаление, нямаха идея как да ни помогнат, въпреки че бяха доста любезни и дори извадиха таблет да погледнем. Не че ние нямахме телефони, на което не бяхме правили същото. В крайна сметка, свихме през вътрешната част на комплекса на Скайкаб, за да избегнем част от шосето, а после неизбежно се включихме към него. Повървяхме известно време по нанагорнище в жегата и достигнахме до паркинга на седемте кладенеца. Зарадвахме се, че явно не е останало много, но седнахме да си починем. Докато си почивахме, ни заговори някакъв човек в далечината. На няколко пъти каза "хорошо", явно и той, както всички останали, които срещахме, ни помисли за рускини. Оказа се, че е таксиджия и каза, да му се обадим после да ни закара обратно като разгледаме кладенците... Ние въобще нямахме такова намерение, тъй като приложението на Grab си дава добри цени, а и ми се вижда по-надежден вариант.

Продължихме пътя си нагоре като още някъде в началото съзрях табелка, че до кладенците пътят е 10 минути. Не съм сигурна колко ни отне, но ми се струва, че беше доста повече. Жегата и влагата бяха големи, както споменах, а вече бяхме и походили доста. Пътят ни започна с асфалт и скоро премина в катерене по стълби. След известно време достигнахме табелки. Тоалетна до стълбите. Наляво към водопада. Нагоре към кладенците. Свихме наляво и се надявах отклонението да е малко или поне равно, но не беше чак толкова близо. Стигайки, се закотвихме на една беседка да реанимираме и да се понамажем срещу слънцето. После си направихме фотосесия на водопада и тръгнахме да се връщаме към стълбите за седемте кладенеца.

Стълбите нагоре минават и покрай някакъв zip line, с който някакви хора се пускаха някъде надолу и който издаваше странни звуци, които първоначално оприличих на рязане на дърво. Нещо друго интересно, покрай което минахме, е кофа за боклук. Бях виждала такава снимка из руски форуми, преди да замина, но нямаше как да не снимам и аз.

Най-накрая успяхме да се доберем до горе. За мое съжаление бански не си бях взела. Не че не знаех какво ме чака горе, но не бях сигурна как ще се чувствам и реших, че не е удачно да тръгвам с банския. Задължително обаче щях да си накисна прегрелите крака в хладната вода там. Само трябваше да си намерим подходящо място на сянка, защото слънцето все още неуморно печеше, та даже камъните на сянка бяха ужасно горещи, вероятно донякъде и заради по-тъмния им цвят.

(естественият "инфинити" пул)

Първо си харесах едно място, но после ми предложиха друго - по-добро. Настаних се, поседях малко и изведнъж усетих нещо да минава през крака ми. В следващия момент се оказа, че до мен се е настанила една жаба. Стана ми леко дискомфортно и не се задържах още твърде дълго на това място. Моите приятелки обаче останаха по бански, за да тестват естествените басейн, водна пързалка, и инфинити пул, от който се оказа, че излизането не е съвсем лесно. Наоколо имаше и други хора, но не бяха чак толкова много. Към края на плацикането, аз реших да тествам мостчето. Качих се на него и какво да видя - о, ужас, маймуни се катерят в посока кладенците. Първо бяха 1-2, после имаше и цяло семейство. За щастие, ние щяхме да си ходим. До този момент нямаше нито една маймуна горе. Надявам се придошлите да не са прибрали нечий багаж, както май често се случва. По пътя надолу, недалеч от паркинга, отново имахме среща с още маймуни. Едните бяха бебета и се закачаха едно с друго интересно, но имаше и възрастни, които далеч не са толкова приятни. Презаредихме с вода от близкото магазинче и извикахме Grab. Първият опит беше неуспешен, но на втория почти веднага се отзова една кола, която изглежда беше на паркинга на Скайкаб. Дойде кола с шофьорка. За съжаление, имах доста забележки към нейнте умения и бе единствената, на която дадох по-нисък рейтинг в приложението. Първо, угаси колата на тръгване. На всеки се случва понякога и не го взех много присърце. По пътя обаче обаче има много нанагорнища и нанадолнища и многократно усещах как колата почва да се дави, но тя сваля предавката известно време след това. Имаше и едни пешеходци в Ченанг, които имам чувството, че едвам не бутна. Уж първо ги пусна да минават, а после щеше да мине през тях. Да не говорим и че ми окашля света... Ако е болна, да не кара. И въобще не разбрах как на една таксиджийка може да й липсват толкова основни умения като смяна на предавки навреме, може би е свикнала да кара автомат. Все пак, живи и здрави стигнахме до хотела. Аз реших да остана там да си почина, а другите отидоха на плажа, където бяха позаспали... Събрахме се за вечеря, а след това минахме и през Duty Free магазин, за да разгледаме какво предлагат и за да си взема още лекарство.

Ден 3 - обиколка на островите (Island hopping)

Първия тур, на който се записахме, беше обиколка на островите. Трябваше сутринта в 8:50 да минат през хотела, да ни вземат с бусче и да ни закарат до началната точка на лодката, която беше някъде близо до Ченанг. Изглежда ние бяхме последното място, през което минава бусът. С нас се запълни на 100%, а нашите места вътре бяха едни от най-неудобните, за съжаление. Поне беше за кратко пътуване.

Свалиха ни на началната точка на лодката, казаха ни да поизчакаме. Междувременно се появи и фотограф, който да ни снима... отново. Групата ни, изключая нас, беше изцяло азиатска. Натоварихме се на лодката, като ние бяхме последни. Раздадоха ни спасителни жилетки. Малко се озадачих, но реших, че може би тук имат по-строги изисквания, а щом са ми раздали - разбира се, ще сложа. Щото плувам като ютия и така е по-добре. След малко разбрах причината да дадат жилетки... Лодката даде яко газ напред. Първоначалното усещане беше готино, но... както ви казах, бяхме се качили последни. Съответно бяхме останали най-отпред, близо до носа. При среща с вълните лодката подскачаше нагоре-долу и усещах изключително неприятен удар в тила. В един момент едната ми приятелка ми даде съвет да не стоя седнала, а леко приклекнала и така наистина тези удари се усещаха много по-леко, но пък напрягах краката и ръцете си, с които се държах здраво за едно желязо. Достигнахме Pregnant Maiden Island или острова на Бременната девица. Казаха ни да запомним номера на лодката си и че имаме 1 час. Платихме си вход и продължихме по пътека до езерото на бременната девица. Според легенда, след плуване в него се забременявало.

Когато стигнахме, видяхме надпис, че плуването става само със спасителни жилетки. Нашите останаха в лодката, а там предлагаха под наем за 3 рингита. Имаше и няколко души без жилетки, на които не видях някой да прави забележка, но всеки си има глава на рамененете за тия неща. Аз не се чувствах добре след возенето с лодката и предпочетох само да натопя краката си. Другите влязоха във водата за около половин час.

После излязоха и тръгнахме да се разхождаме край езерото, но не стигнахме много далеч, тъй като видяхме, че вече няма време и трябва да се връщаме. По пътеката наобратно отново ми направиха впечатление многото маймуни. Край "пристанището" видях такива с откраднати пластмасови чаши, едната имаше сок вътре, а маймуната бъркаше с лапа и явно успяваше да отпие. Тези край пътеката пък били откраднали биберона на някакво бебе...

Точно навреме в 11 стигнахме пристанището, лодката ни се забави малко и се качихме. Аз побързах да заема задна позиция този път. И наистина, отзад возенето беше по-добре, но на мен продължаваше да ми е дискомфорно от първото пътуване.

Следващата спирка на лодката беше някакво място за Fish Feeding. Любопитно е, че само нас трите ни спряха на входа и ни показаха билет за вход 15 рингита ("показаха", защото английски не говореха), а азиатците си влязоха директно. Това място въобще не ми хареса. Може би, ако човек се интересува от риби, би му било интересно, но.... Едни заградени места, в които плуват риби и им мятаха храна. Имаше и една голяма костенурка, която даваха на хората да подържат и да се снимат с нея, както и нещо, което съм пропуснала да видя, но са давали да се подържи и морска краставица, каквото и да е това животно. Нямаше и кой да ни обясни нещо като хората, защото английски не говореха... Пълна загуба на време и пари.

Лодката после ни закара на плаж на един от островите. Имаше нещо като кафене/бар там, но не го погледнах отблизо. Плажчето беше хубаво, но проблемът беше, че ни стовариха точно в 12:00 и казаха, че имаме 1 час. Аз дори в България не ходя на плаж в 12, камо ли в Малайзия на това силно слънце. Намерихме една сянка по една палма и аз поседнах на хавлията си, а другите отидоха към морето. Поглеждайки нагоре към палмата видях кокосите и силно се надявах някой да не реши да тупне. Бяха зелени, ама човек понякога си мисли най-лошото. Докато съм се забавлявала с тези си разсъждения съм изтървала как група от 15-на дръпнати са поискали да се снимат с моите приятелки в морето. Вече са суперзвезди в някой азиатски Фейсбук, а аз... ще се надявам на моите приятелки да не им порастне работата и да забравят за приятелството ни. 😄

С това приключи турът - върнаха ни на изходната точка, а оттам с бусчето - към хотела.

Общо-взето грам не ми харесаха тия преживявания, но всичко е въпрос на вкус, моите приятелки май бяха доволни.

Веднага щом стигнахме хотела, отидох при агенцията, за да си платя за Mangrove Tour и да ме запишат. За щастие, изглежда още имаше места, така че не го пропуснах.

Оттам отидохме да обядваме, а после хванахме Grab към Куа. В най-големия пек се изсипахме на площада с Орела.

Видяхме трима монаси, точно като от Шао Лин и много ни се искаше да се снимаме с тях, но не ни беше удобно и си останахме без снимка дори само на тях. А орелът е страхотен и величествен. Поснимахме се малко пред него, но силното слънце ни измъчваше ужасно и се подслонихме на сянка под едното му крило. До нас имаше изключително странна група азиатчета, бих казала корейци, не че ги различавам особено. Опитваха се да научат някакъв танц или нещо подобно, ама май им беше за първи път, та така и не успяхме да видим някакво изпълнение на място. Решихме да се насочим към близкия парк, а впоследствие към кафе в близкия мол. Горе-долу срещу него попаднахме на следната странна гледка... автоморга на разчертани места в центъра.

След като най-после избрахме заведението и седнахме, те пък взеха, че ни включиха климатик, който да духа точно срещу нас (допреди това си беше идеално). Пратиха ни и рускоговорящ сервитьор, изглежда отново мислейки ни за рускини, а ние пък видяхме кое време е станало и осъзнахме, че нямаме време. Извинихме им се и станахме. Хванахме си Grab и право в хотела за бързи душове. Време нямахме, защото за тази вечер имахме резервация в заведение на плажа, тъй като си имахме рожденичка. Нещо не бяхме измислили тайминга и началото беше за 20:00, когато вече е тъмно, вместо да е за 19:30, така че да хванем залез. Не бяхме уточнили, че идваме за вечеря, та ни настаниха в бар частта, но не ни отказаха да ни обслужат и с ядене там. Заведението не преливаше от хора. В частта с бара бяхме само ние и още едни момичета, в частта с храната хората бяха повече, но пак не бих казала, че бяха сериозно натоварени. Цените не бяха от най-ниските и като за часа, в който бяхме, бих казала, че не си струваше.

Ден 4 - обиколка с лодка из мангровите гори и посещение на най-добрия плаж на острова

Както и предния ден, сутринта мина бусче, което да ни закара до началната точка на обиколката. Този път не бяхме последните в групата, а тепърва щяхме да съберем още няколко души. О, чудо, този път нямаше нито едно азиатско лице в групата! Всички бяха европейци. Вероятно това се дължи на това, че бяхме с друга агенция - в случая - Dev's Adventure Tours. Този път началната точка не беше толкова близо, така че попътувахме малко. Районът, който щяхме да обикаляме се нарича Kilim Karst Geoforest Park и се намира в североизточната част на острова. Когато пристигнахме, разбрахме, че част от хората в нашия бус всъщност са за обиколката с каяци и съответно ни разделиха на две. Към нашата група се присъединиха група от шест весели жени - май бяха индийки, но живееха в Лондон. Когато ни видяха, веднага казаха - "О, вие ни снимахте онзи ден на Скайбридж". Помислих малко и наистина си спомних едната жена и как ме бяха помолили да ги щракна. Колко малък е Лангкави... Преди да започнем с тура, екскурзоводът ни раздаде минерални води. Не знаех, че имаме включено такова нещо и ме изненадаха приятно. Оттам насетне трябваше да идем до лодката, което съвсем не беше толкова лесно, тъй като трябваше да се спуснем по една ужасно стръмна платформа. Докато се събирахме, екскурзоводът ни показа mudskippers - рибки, които част от времето си прекарват извън водата, скачайки из калта.

(mudskipper в центъра на снимката)

Качихме се на лодката и ни заведоха до близка пещера с много прилепи. Екскурзоводът разказваше доста интересни неща за флората и фауната през цялото време на тура.  Че в животинския свят мъжките екземпляри са по-красиви от женските (което сякаш знаех и от преди). Как човек да разбере дали даден плод става за ядене или е отровен. Че ако прилепите стоят закачени с два крака - значи спят. Ако са с един - значи са будни. Не знам вярно ли е, повечето прилепи в пещерата ми изглеждаха да висят само с единия крак вътре, а все пак си беше ден и се очаква, че тогава спят.

(прилепите в пещерата бяха наистина много)

Излизайки отвън, екскурзоводът показваше каквито животинки се мяркат наоколо. Минахме и покрай някаква дупка, за която каза, че се говорело, че вътре живее голяма отровна змия - имаше и надпис. Нея не я видяхме, но пък видяхме старата ѝ кожа, която бе оставила наскоро.

След тази кратка обиколка на Bat Cave отново се качихме на лодката. Раздадоха ни жилетки и лодката потегли с по-бърза скорост.

Хронологията тук не си я спомням ясно, но се озовахме на един по-широк участък, в който лодката намали и спря напълно и откъдето можехме да наблюдаваме множество орли, които се спускаха към водата, за да ловят риба. Има други турове, на които хранят орлите, но това реално им вреди, най-малкото тъй като свикват да бъдат хранени. Нашият не беше от тях, ние само ги гледахме отстрани.

(орлите са наистина доста, на снимките се сливат доста с дърветата, но тук смятам, че може да се види горе-долу за какво става въпрос)

Обикаляхме в близост до мангровите дървета, екскурзоводът ми ни показа дори как се засажда такова. Каза и че било абсолютно забранено отсичането им и те нараствали и стеснявали каналите, по които се движат каяците и лодките. Също така ни разказа и че мангровите дървета са една от причините по време на цунамиито в района през 2004 г. на острова да има само 1 жертва (възрастна жена инвалид, която на практика е нямало как да се евакуира), за разлика от Пенанг, Пукет и други места в региона, които са имали доста повече. Другите причини са, че Лангкави всъщност е архипелаг от 99 острова (ставали 104 по време на отлив) и островите и малките островчета също осигуряват защита. И разбира се, все пак Лангкави не е бил в самия епицентър, а все пак леко встрани от него. Та, обикаляйки с лодката, както екскурзоводът, така и лодкарят се оглеждаха за всякакви животинки и ни ги показваха, ако/щом ги видят.

По реката, по реката и стигнахме открити води. Заведоха ни на един плаж, казаха, че само на него имат право да ни спрат. Казаха ни да си пазим багажите от маймуни или ако искаме просто да ги оставим в лодката. Мисля, че ни дадоха около час време. За съжаление, отново ни изсипаха в 12 часа... но този път вече не издържах и влязох да пробвам водата. Друго любопитно от разходката до този плаж е, че се намира, ако не на най-северната, то на една от най-северните точки на острова. Съответно, сигналът на тайландските мобилни оператори тук става по-силен и ако сте на автоматичен избор на мрежа, вероятно ще получите приветстване в Тайланд. Тази част ми беше забавна, но това, което впоследствие не ми беше забавно... Не, не цените в роуминг. Оказа се, че Тайланд и Малайзия не се намират в една и съща часова зона. Телефонът обаче взема час от оператора. Телефонът ми кръщава снимките с дата и час... и съответно това предизвика разбъркване в архива ми.

На връщане, лодкарят специално спря пред надписа KILIM GEOFOREST PARK, за който иска да се снима с него, и продължихме по обратния път. С лодката спряхме на плаващ ресторант. Обядът беше включен в тура и правихме поръчката на на нашия гид - общо-взето дали искаш вегитарианско ядене или с месо. Дадоха напитка по избор от хладилника, супичка, основно и нарязани плодчета за десерт. И тук имаше някакъв рибарник, който обиколихме набързо. Оттам към лодката, началната точка на лодката (за щастие онова стръмно нещо, по което слизахме, не се наложи да го качваме), буса, хотела. По пътя бусът мина край някакво училище и изглежда уцелихме времето, когато родителите вземат децата.... Гледката беше уникална и успях да щракна частица от нея.

(тук се опитвам да щракна гущерчето, което е от части скрито от мангровите клони, намира се вляво от жълтото листо)

(ресторантът)

(невероятният ни гид)

(краят на един учебен ден, няма каски, няма нищо)

Прибрахме се, починахме, и хванахме Grab към най-любимия плаж на местните - Pasir Tengkorak. Този Grab бе, струва ми се, най-готината кола, която ни вози. Една лъсната червена тойота виос - модел доста популярен в Малайзия. Направи ми впечатление, че и предните странични стъкла ѝ бяха затъмнени - може би в Малайзия е позволено. Опитах се да надникна към километража - не знам дали видях вярно, но ако е така, колата нямаше 4000 километра. Иначе - лъскава, лъскава, стелките хич не ѝ отговаряха. Типичните за много от Грабовете (и навярно таксита) червени.... постелки като за пред входна врата. Но пък хората вероятно си пазят колите така, щото плажове, пясък... Шофьорът беше китаец, айфонът (всъщност, може би китайфон) му беше с йероглифи, следваше навигацията и дори пропусна отбивката, та прави обратен завой на извънградския път... Ако беше местен, вярвам щеше да знае пътя към този плаж. Музиката в колата също беше интересна, но ми е трудно да я опиша. Като цяло... интересно преживяване. Стигнахме плажа към 17:30. Може би малко късничко, но пък таман няма да изгаряме, за което бях доста доволна.

(типичните червени стелки на грабовете)

От паркинга имахме да повървим малко през нещо като комплекс, ама не баш, защото в района по принцип няма нищо като магазин, заведение и т.н. Бързо се озовахме на плажа. Мъничък, но наистина приятен, някак уютен. Край плажа сянка не липсваше, даже беше в повече, може би заради по-късния час, в който бяхме отишли. Тук отново бях чела предупреждения да си пазим багажите от маймуните, но за щастие инциденти нямахме. По принцип винаги оставяме човек с багажа, но когато човекът си лежи и се пече, едва ли представлява голяма защита от местната напаст.

Поокъпах се, а времето се заоблачи. Бяхме гледали прогнозата, но го даваха да е добре до по-късно вечерта. Изведнъж обаче започна да вали и хората на плажа бързо се изнесохме към двете беседки, където бяхме доста на гъсто, но трябваше да изчакаме дъждът да спре или поне да намалее. Няколко души, включително с малки деца, останаха в/край водата. Докато стояхме скрити под беседката, в нейно съседство се чу силно "туп" и видяхме как един кокосов орех беше паднал от близката палма... опасна работа. Дъждът взе да намалява и хората малко по малко взеха да се изнасят. Ако са с коли, добре, но ние разчитахме на Grab, а до самия паркинг имаше малко вървене и вероятно нямаше къде да се крием там от дъжда. Накрая се решихме. Извиках Grab-а и дойде един шофьор с леко индийски вид. Качи ни и ни заприказва. Беше доста дружелюбен, но май цялата работа беше, за да ни зариби да вземем някаква екскурзия чрез него (не знам има ли такава възможност, но той, както и някои от предните, имаха каталог в колата) или да изкяри още нещо... Понеже след като казахме, че имаме само още един ден и планове, някак си позамлъкна за известно време. По пътя ни спря на пристанището по негова инциатива, за да го погледнем и да се поснимаме. Разказа ни, че сега е сухият сезон и имаме късмет да видим подобен дъжд по това време на годината. Разпита ни какво ще правим на другия ден и след като разбра, че сутринта смятаме да посетим другия им известен по-хубав плаж, ни пита в колко часа ще тръгваме и че негов приятел щял да ни закара за същите пари като Grab-а. На мен подобна уговорка не ми се понрави, въпреки че на първо четене звучеше окей. Първо, защото ни я натрапва, второ защото е извън Граб-а, а там трупаме бонуси, и трето, защото ни обвързва с конкретен час. Нас реално нищо не ни бърка да си викнем Grab сутринта. При това в случая офертата беше за шофьор, който нямаше да е той, а друг човек - всички плюсове, които въпросняит грабаджия имаше, може би нямаше да присъстват. Каза да му звъннем или нещо такова. А като слизахме от колата пък добави и - "И да не забравите да ми дадете пет звезди". Реално това е първият шофьор там, който ни казва нещо за рейтинга...

Изкъпахме се, преоблякохме се, и излязохме да вечеряме. Спряхме се на арабско-индийски ресторант. Докато вечеряхме, почнах да получавам смс-и "Здрасти. Утре чакайте в 8:30 в лобито на хотела, аз ще ви взема. Колата ми е с еди какъв си номер.". Това ме издразни още повече, но му отговорих с плановете ни да спрем за 15-20 минути на един друг плаж, който е почти по път. Сетих се да го попитам и каква ще е цената, защото онзи в Grab-а ни каза едно, но какво ще е в действителност, кой знае. Отвърна ми с приблизителна цена - може би въпросният човек беше истински таксиджия и щеше да ни кара с апарат, което обаче отново се различава от това, което онзи ни беше казал. Освен това цената беше по-висока от Grab-аджийската и понеже въобще не ми се занимаваше с подобни уговорки, при положение, че всичко може да е много по-лесно, му писах просто, че няма да стане. Върна ми отговор - "За какви пари искаш?", който оставих да виси във въздуха.

Ден 5 - плаж и обиколка из дъждовна гора

Както стана ясно, бяхме решили да идем на плажа Tanjun Rhu. Имахме планове да минем през плажа Black Sands за кратко, но там си останахме само с добрите намерения. За щастие, шофьорът от предната вечер не ни безпокои повече и просто си извикахме нов Grab.

Tanjun Rhu представлява една огромна плажна ивица, в началото на която има малко чадъри, а всичко друго е празно. Разположихме се на една сянка от близките палми, която обаче хем се извъртя бързо, хем и ни поразбутаха, защото минаваха с някаква техника да почистели плажа... с което ни и побучаха и посмърдяха. Насреща има няколко острова, които правят гледката малко по-нетипична спрямо плажовете, на които сме били досега.

Накиснах се набързо и с едната приятелка решихме да пообиколим плажната ивица. Съвсем малко, след като тръгнахме, от една кабинка дойде един човек при нас и ни каза, че това е територия на "Four seasons", а ние казахме, че просто искаме да се поразходим. Човекът се съгласи, но каза да вървим по водата и да не снимаме към комплекса. Цялата плажна ивица там беше само пясък - няма чадъри, няма хавлии, няма нито един човек... Повървяхме доста и все така. Видя ми се, че вече времето е напреднало и решихме да се върнем, за да не измъчваме третатата приятелка. После аз останах да пазя багажите и да наблюдавам едни младоженци на плажа. Аз бях по бански и се потях, не знам младоженецът как издържаше в този костюм. Понеже стомахът ми не се чувстваше добре, а и стана обедно време, аз исках да си ходя, а другите пък искаха да седят още минимум час-час и половина, реших, че ще си хвана самостоятелен Grab. Понеже не знаех и дали ще имаме други по-големи курсове, реших да се възползвам от натрупания бонус от всичките ни возения и така връщането до хотела ми струваше с 10 рингита (около 4 лева) по-малко.

Когато се прибрах, пообиклих и набързо мола, който се намираше точно до хотела ни, но не можах да си харесам нищо, въпреки че бях сигурна, че ще си купя тениска от Лангкави. Цените бяха ниски, но пък нещо качеството на щампите ме притесняваше и в крайна сметка останах без. А и мястото в багажа беше малко кът. Мислех си, че купувам голям куфар, а то... 😄

Обяд, почивка и в 16:30 идваше ред на последния тур от последния ни ден на острова - Jungle Trekking. Както и на предходните турове, мина бусче, което да ни вземе. Закара ни началната точка - четиризвездния комплекс Берджая, който се намираше в западната част на острова, на север от Ченанг и сравнително близо с кола оттам. Очаквах да видя някакъв голям хотел, а то се оказаха пръснати къщички сред природата. Поради тази особеност постоянно из комплекса щъкаха колички, които возеха хората из комплекса, но правеха нашата разходка малко по-неприятна. Раздадоха ни минерална вода в началото, както на предходния тур (все пак тук организаторите бяха същите). Стана дума за крем против слънце, за който въобще не ми хрумна, но се възползвах от чужд. Напръсках се и против комари, защото щяхме да обикаляме сред природата и комари вероятно щеше да има. За мое учудване обиколката започна из самия комплекс. После щяхме да продължим през дъждовна гора, а джунгла, напук на името, нямаше да видим, но екскурзоводът ни предупреди за това в самото начало. Тръгвайки от лобито, почти веднага се спряхме на едно място, където можехме да наблюдаваме група маймуни, но не от наглите макаци, които вече бяхме виждали толкова пъти, а в пъти по-приятните dusk leaf monkeys. Освен тях, наоколо имаше и красиви птици, които можехме да видим.

(спящ летящ лемур)

И така из комплекса гледахме растения и животни, за които екскурзоводът ни поднасяше информация. Разбрах, че шумът, който носеше там и който бяхме срещали на доста други места, е от цикадите. Видяхме спящи летящи лемури, които се активизират вечер. Заключихме, че с тази природа наоколо, следващия път трябва да спим в Берджая. А реално погледнато на острова има и доста по-скъпи варианти от този. След като половината ни разходка мина по асфалт в комплекса, стигнахме момента за разходка из дъждовната гора. Там екскурзоводът предупреди за комарите и предложи своето пръскалце, ако някой не си носи. Каза ни да си напръскаме и обувките, но понеже знаех, че моето е активна съставка DEET, подозирах, че това няма да е добра идея. Взех неговото, което се надявах да е с нещо по-щадящо. Предварително, заради комарите, бях тръгнала с дълъг панталон (който спазарих на централния пазар в Куала Лумпур и ми стана любимото долнище там - леко, тънко и доста прохладно) и още в нашия хотел реших да се напръскам на краката преди да го обуя - като знам нашите комари как хапят през дрехи, тези нямаше как да са по-назад. Тръгнахме по едни пътеки, все едно се разхождаме в гората из планината, само дето влажността и жегата ни разказаха играта. В групата ни, отново изцяло европейска, имаше немскоговорящо семейство, което малко изоставаше (единият от тях е имал операция на коляното), аз обикновено се движех пред тях. Екскурзоводът ни разказваше за различните дървета там, показа ни и лиана, която предложи да тестваме като люлка и наистина беше много удачна такава. Единствените, които се възползвахме, бяхме ние трите... Другите не искаха и по мое мнение сбъркаха. Почна да става тъмно и обиколката в гората приключи. Боклуците можехме да хвърлим един кош за боклук, който имаше изключително тежък капак - това пък било заради животните. Идеята обиколката да завършва по тъмно е, за да могат летящите лемури да се събудят и да ги видим във въздуха. Те всъщност не летят, а правят... планиращ полет (признавам, видях в уикипедия как е на български, на английски е glide). Екскурзоводът намери едни на едно дърво, осветяваше ги с фенерчето си дълго време. Те се поразшаваха, но не искаха да полетят. Почакахме ме ги доста време и решихме, че са срамежливи. Така отидохме на следващите, а с тях историята горе-долу се повтори. След известно количество опити, най-после намерихме едни, които литнаха. Повече не видяхме, вече бяхме наблюдавали доста време и беше време за край на тура.

(из Берджая)

Върнахме се обратно до лобито, оттам ни взе бусът за Ченанг - някои щяха да се приберат с такси, защото бързаха. Очакваше ни време за вечеря и стягане на багаж. Другия ден около 8:50 излитахме за Сингапур.

Заминаване

Мислех да не пиша за него, но все пак беше част от посещението ни на острова.

При напускане на хотела имахме малък проблем - човекът там не говореше добър английски и твърдеше, че не сме си платили. Хем бързахме за летището, хем няма да им плащаме два пъти услугата. Ситуацията се разигра преди всички да сме слезли. Последна дойде приятелката, която беше плащала. След кратък спор, тя му показа смс-а от банката, в който пише, че са ѝ дръпнали парите и той най-накрая склони. Но ако смс нямаше, не знам още колко щяхме да се разправяме. А те имаха да ни върнат и депозит.

Отделно на това в този ден стомахът ми беше най-зле и въобще не знаех как ще стигнем до летището, камо ли до Сингапур.

Извикахме си Grab. За нещастие отново случихме на малка кола, една Perodua, която е местен автомобил, но с по-малък капацитет и от Honda Jazz-а, който ни взе на идване. Човекът обаче успя да се справи, слагайки два куфара вертикално в багажника, третия на мястото до шофьора, а ние трите се возихме на задната седалка. За малко да си забравя и раницата в лобито на хотела, но се сетих в последния момент, преди да тръгнем, и се върнах.

На летището, макар и да е от селски тип, трудно се ориентирахме къде трябва да ходим.  Прекарахме чекираните багажи сами през някакъв скенер, след което ни сложиха някаква лепенка. После един човек ни пита дали имаме външни батерии или течности в чекирания багаж. Аз се изумих какъв е проблемът да имам течности в чекирания багаж. Викам - да, имам дезодорант, крем за слънце... и като почнах да изброявам и той викаше няма проблем, осъзнах, че не е казвал liquid (течност), a liquor (алкохол). Ама такъв им е анлгийският... После минахме и автоматично оставяне на багажа - т.е. сами трябваше да си сканираме някакви неща. За първи път ми се случва. Е, сами-сами, нещо нещата не сработваха съвсем както трябва, а там имаше една жена, която асистираше на такива като нас. Оставихме багажа, добре, ама сега накъде? Полутахме се малко и накрая се оказа, че сме от първите полети за деня и секюририто още не е отворило. Такова нещо не ми се беше случвало... Взеха да се редят опашки за него, а с тях и ние и оттам нататък нещата бяха нормални. Е, до самолета ходихме пеша, както казах - селски тип летище, но това го бяхме играли и на идване и не беше изненада.