Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Здравко Ангел
    Здравко Ангел

    Лаос: храмове, традиции и спокойствие

    След няколко дни в Камбоджа беше време да се отправим към последната дестинация от индокитайското ни пътешествие – Лаос.

    Пътят от Сием Реап до границата беше ужасен, през по-голямата част без асфалт, вдигаше се такъв прах, че местните се бяха подготвили и си слагаха маски. А трябваше да се движим по план, защото границата затваряше в 18 часа и никой не искаше да прекарва нощта в автобуса.

    Стигнахме съвсем навреме, в 16ч. бяхме на границата с попълнени бланки за виза. Шофьорът разпредели таксите за визите така: България и Франция по 37 долара, Великобритания и Дания по 42 долара, САЩ и Канада по 50 долара, такива националности бяхме туристите.

    Щяхме да нощуваме на остров Дон Дет, част от архипелага Си Пхан Дон. Лодкарят се произнесе, че взима по 5 долара, ако му платиш обаче в местни, сумата се равняваше на 4 долара, та част от групата реши да тегли от банкомата на импровизираното пристанище. Докато се размотаваме се стъмни. Беше много вълнуващо да плаваме по Меконг без никаква светлина, освен естествената идваща от луната.

    Взехме си едно бунгало срещу 10 долара и отидохме да вечеряме в единственото отворено място наоколо. На ниски масички, седнали върху меки постелки хапнахме поредната супа в компанията на ориз с пиле, голямата новост тук беше салатата, която ни се стори божествено вкусна – явно пресните домати и краставици много ни липсваха в тези горещи дни.

    Толкова е безгрижно да си на малък остров, ставаш по някое време, навън само цветя и птици, по Меконг разни биволи се къпят, няма жив човек наоколо. Решихме да отидем до капанчето, където вчера хапнахме. Лелята веднага ни изпържи филийки с яйца и стабилно ги поръси със захар.

     

    104483200_10222932786333618_4653025207475035737_o.jpg.ecc5f0b16001d45bf8f2208abfe9246b.jpg

     

    82338100_10222932788213665_1361841531129957115_o.jpg.17803e93e35f8a9f65ed7c3896e09408.jpg

     

    84388572_10222932789093687_7411779416529023725_o.jpg.89d786df7619af87814d359a226122f9.jpg

     

    85053748_10222932788053661_4518770279233428509_o.jpg.9fa24940ec6f772ca45fd05c23cd9e00.jpg

     

    104145383_10222822094206384_8159626672677173506_o.jpg.bbbf21be2afd63267be6e1c6b4076c72.jpg

     

    Планове за деня – никакви. Тръгнахме да се разходим до съседния остров Дон Хон, който беше на около 5 километра. По едни тесни пътеки се разминавахме с местните хлапета, които отиваха на училище. Тези, които не учеха бяха на реката и се плацикаха шумно.

    Двата острова са свързани с мост, по който минаваш, след като платиш таксата от 25 000 кипа (около 3 долара). Голямата атракция на Дон Хон са водопадите, които са чудесен мотив за една прилична разходка в този рай на бездействието.

    Два дни пълен релакс ни дойдоха точно навреме. На следващата сутрин една лодка щеше да ни чака, за да отплаваме до автобуса към Виентян.

    Оказа се, че автобусът тръгва от Паксе, а дотам щяхме да стигнем с маршрутка. Пристигнахме в Паксе в ранния следобед, а до Виентян щяхме да се движим с нощен, спален автобус, който тръгваше чак в 20.30 ч.

    Нещо не можахме да оценим Паксе, има доста неща наоколо, но в самия град ни беше скучно. Хапнахме в един от малкото ресторанти, които видяхме, като Ангел си поръча супа, пък му донесоха пиле с ориз, ама с това разполагаше кухнята – това предлагаше. После решихме да хапнем нещо сладко и видяхме пред една сладкарница как жена пържеше някакви хапки, които изглеждаха предизвикателно. Поръчахме си 5, тя пък ни се зарадва и даде 6. Оказа се, че това са картофени кюфтета с малко кайма в центъра, та си останахме без сладко.

    Автобусът потегли в 20.30 и в 7.30 бяхме на гарата във Виентян. Натовариха ни в каросерията на едно камионче и ни закараха до центъра на столицата. Намерихме си съвсем приличен хотел срещу 10 долара и се отправихме към храма Wat Si Saket. На рецепцията имаше „скандален” надпис: “No ladyboys in the rooms!”

    Храмът е най-старият във Виентян и е забележителен с манастира край него, където се съхраняват над 2000 сребърни и керамични статуи на Буда. Целият комплекс е много приятен и спокойно може да загубиш около час.

    След това отидохме до местната Триумфална арка - Patuxai, построена в чест на загиналите за независимостта на страната от Франция. Арката е декорирана с интересни орнаменти като любимите на местните кинари – същества, които са наполовина птици, наполовина жени. Самата арка има 5 кули, а около паметникът има красиво аранжиран парк.

    Голяма част от местните жени ходеха облечени с традиционни прави поли, които бяха много красиво бродирани. Повечето едноцветни с тънка златиста бродерия. Често по улиците можеха да се видят дами на скутери, които придържаха елегантни чадърчета против парещите слънчеви лъчи.

     

    104183464_10222822083926127_8715056001202650759_o.jpg.35112287ef04a98eb7405e9c52721057.jpg

     

    83142669_10222822094486391_5598939579808486794_o.jpg.2d7f9afa770ebf67ac52022037bb6216.jpg

     

    83772185_10222822092526342_5088647763981034576_o.jpg.3c80f2f9c08c1ff9278fcf7c638acedf.jpg

     

    104098802_10222822095006404_6306015340507716967_o.jpg.e09f252822fa8a1f0a4c3ec0b46ba440.jpg

     

    104249595_10222822092646345_1737011077106057458_o.jpg.f5cd8584f8cbf0b8fffc8f42bb8eab35.jpg

     

    Следобедът прекарахме изцяло на крайбрежната улица, където се събира целият град, както местните, така и туристите. Най-впечатляващото нещо, на фона на десетките сергии с храна и сувенири, бяха две високи платформи, на които момче и момиче показваха разни танцови стъпки и упражнения, а безброй техни последователи на всякаква възраст всячески се опитваха да изпълняват показаното. Естествено музиката гърмеше на макс, а момичето отброяваше на микрофон.

    Последната дестинация в цялото пътуване беше Луан Прабан, откъдето ни деляха около 320 км., но пътят беше планински и разстоянието се взимаше за 9-10 часа. Оказа се, че желаещите да пътуваме сме само 6 човека и затова вместо с автобус щяха да ни превозят с маршрутка. Билетите струваха 170 000 кипа (около 20 долара).

    В Луан Прабан си намерихме страхотна къща за гости – Phanh Tha Sone, където плащахме по 100 000 кипа на вечер.

    Бяхме близо до главната улица, която вечерно време се превръщаше в един безкраен пазар. Имахме достатъчно време в града – 4 дни, за това не бързахме да правим планове.

    Изкачихме се на хълма Фу Си, който се издига над града и до върха му водят 300 стъпала, а горе е разположен малък храм, където един дядо предлагаше птици в клетки, които срещу определена сума може да пуснеш на свобода.

    Отидохме и до местния музей, който всъщност не е нищо особено, но в двора му се помещава много красив храм. Ангел не го пуснаха в музея, защото дънките му бяха скъсани и му дадоха един панталон, с който да се премени прилично. В комплекса имаше и музей на кралските автомобили.

     

    104099398_10222822075365913_9014036580451513729_o.jpg.651a33337e703fc761c42970a74df5d1.jpg

     

    103991515_10222822084206134_344114874262609852_o.jpg.8f98d621d8ade0eb533cbc8027f8f3a1.jpg

     

    104165230_10222822083606119_4425198764749876330_o.jpg.1b011b94a932086adfef474b5535c42d.jpg

     

    После цял следобед обикаляхме из храмове, като беше изключително приятно да влизаме вътре, да се крием от жегата и да си почиваме сред красотите, които ни заобикаляха. А горещините борехме и с неизброимо количество фрешове, които се предлагаха навсякъде по улиците.

    Вечерта потънахме в уличния пазар, където заменихме вечерята с вкусни хрупкави франзелки, които едно усмихнати жени пълнеха с всякакви плънки, а други акомпанираха с прясно изцедени сокове.

     

    104119614_10222822094606394_8792065720283636987_o.jpg.b54b7d4998bfcd9e73516df1384c74cc.jpg

     

    104312311_10222822093446365_1569014832099615784_o.jpg.d0b0db2c7f6416818cb12f97ba0f1e8e.jpg

     

    104111117_10222822095086406_6727624974607685762_o.jpg.1970c86c60e51ebdd7da21da11de76bb.jpg

     

    На следващия ден решихме да си вземем екскурзия до някакъв водопад, но нас ни привлече най-вече възможността да пояздим слонове. Бяхме само двамата. Закараха ни до едно езеро, където се качихме на лодка и много скоро бяхме при слоновете. Първо си имахме водач, но той много бързо прецени, че може и сами да се справим и извика Ангел да седне върху главата на слона. Пообиколихме наоколо и после водачът реши да изкъпе слона. Това животно под какъв наклон влиза във водата, за сантиметър не се катурнахме и ние във водата. Преживяването беше много запомнящо се, после нахранихме слона и се разделихме с усмивка.

     

    83091672_10222822092886351_7449622649652372961_o.jpg.36953694f349804f6ddf33467e5b3e7a.jpg

     

    104117037_10222822093406364_11580296298148326_o.jpg.b36207b4fe106cce638bde71debd1f14.jpg

     

    Вечерта пак бяхме на пазара, като си купихме две хартиени лампи със сухи цветя в тях. Струваха 40 000  кипа общо, което е към 5 долара. Решихме, че след като за две лампи даваме само толкова, това ще ни е ориентирът. И се започна, всеки път ни предлагат нещо, ние казваме 40 000. И местните ни се усмихваха: „Oh, this is your lucky number! OK!” И така си накупихме доста неща, които не превишаваха 5 долара.

    Последната сутрин станахме рано, за да отидем на сутрешната процесия, по време на която монасите минаваха по улиците и получаваха храна от събралото се множество. Имаше много туристи, които бяха платили на местни, за да им осигурят постелка, на която да седят и храна, която да дарят, но изглеждаха нелепо и изкуствено, сред местните, които го правеха, защото вярваха, че правят нещо добро. В нишка по един монасите минаваха и хората пълнеха съдовете им с дарове.

     

    104384337_10222822085326162_748657442527549489_o.jpg.79dacc0b9a1933678d2490d63839d0e4.jpg

     

    104236859_10222822093806374_4125042945081455435_o.jpg.1b41844fc7b1b22809f68d327454a115.jpg

     

    Процесията беше много хубав завършек на това 5-седмично пътуване из Индокитай, което стартирахме в хаоса на Ханой, продължихме из красивите планински райони на Сапа, слязохме до романтичния Хой Ан и гъмжащия от живот Сайгон, плавахме по мръсните води на Меконг до Пном Пен, след това потънахме из древните храмове на Ангкор Ват и финализирахме сред пищната архитектура на Луан Прабан.

     

     

     

     

     

     

     

    Редактирано от Здравко Ангел

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Благодаря за приятния разказ. Да-а-а...Ще трябва да се ходи и тук.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове


    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.