Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • stefanrusev
    stefanrusev

    Мианмар - страната на военната хунта и автентичния будизъм

      Описание: “ This is Burma. It is quite unlike any place you know about” - Rudyard Kipling

    Бирма - това име е дадено от британците по името на най-големия етнос Бама (Burma), а след независимостта от 1948г. е Бирмански съюз до смяната на името през 2010г. с Мианмар.

    Население - 51 млн.

    Религии: будисти- 81,6%, християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуси - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%.

     

    Мандалай, Мианмар... Кацането на малката пистичка е малко припряно. Проверката на паспорти, обмяната на чатова (987 kyat = 1$) минава повече от гладко и - Мингалаба Манма!

     

    Отново сме в културен шок - след Банкок си е като ПномПен след Сингапур. Или като първия ден във Варанаси когато бързаме да се приберем в хостела за да дадем почивка на сетивата си. От опит си знаем - това са поне два-три дни за да се "капсулираме и пренастроим" а дотогава ще сме на път за Баган. Ококорени са и останалите бели в безплатния шатъл на AirAsia до града, които слизат бавно от автобуса и поемат по някоя изтърбушена или отдавна чакълирана прашна уличка, крачейки към смотания и забит хотел който невъзмутимо им е "съдрал кожата" оправдавайки се с големия наплив на същите онемели от цената туристи. Нещо като Параграф 22.

     

    Нашият избор, hotel A.D.1, също не е цвете за мирисане. Мирише, та не се трае, защото 100 метра по надолу има открит склад за сушена риба, нахвърляна в различни по големина плетени кошове. Хотелът - четири етажна къща, пригодена набързо да прибира паричките на адвенчър наивниците, убедително повежда в класацията. Основно средство за придвижване и обикаляне са мотоциклетите. Поради натовареното и хаотично движение не си и помисляме да се пробваме сами и след кратки преговори за цената слагаме каските и се мятаме отзад.

     

    Докато прекосим половиния град започва да става весело и интересно. Най-важния Буда за мианмарците е тук - MahaMuni Буда, постоянно облепван от поклонниците с тънки златни слитъци - снимките са забранение (айде бе) както и доближаването му от нежния пол. Тук са и големите бронзови статуи, които в 16 век тукашния цар плячкосал след победата си над тайския, който пък ги бил плячкосал от АнкорВат. Улучваме края на "работния ден" и присъстваме на отварянето на стъклените кутии с подаяния и натъпкването им в чували!!! Дотук с митовете за будизма.

     

    Много ми се иска да видя ежедневното миене на главата на Ма'амуни Буда в 4:30 сутринта (23:30 бг) но часовата разлика все още си казва думата.. Или си търся оправдание... Казват че под златното покритие се крие статуята с най-голяма прилика до истинския Буда.. Казват ама вече никой никога няма да разбере или види.... Казват още че будизма е възникнал по тия места.

     

    Вторият ден ранобуден мианмарец ни събужда по тъмно с доста силна съвременна музика. Мелодийката е приятна и те унася след стресовото пробуждане до момента в който не се включват и други съседи из махалата. И докато се колебаеш коя мелодия да си избереш за втория сън, се включва и местната пагода със сутрешната молитва по яките високоговорители... Часът е едва 4:30... В просъница се чудя в коя част на Азия съм се събудил... Шумът на тоалетните казанчета по другите стаи ми припомня - Мандалай,Бирма.

     

    Закуската на покрива не е зле ако не е сервирана в обратен ред - динята, сладката тиква, кафето, чинийка с по бучка комфитюр и масло, печени подсладени филийки, омлет и накрая ориза. Карай, и без това отива на едно място! Важното е че има гореща вода, много. И бели чаршафи. Дори и горен, за разлика от Индия.

     

    Истинските забележителности, старите столици, са от другата страна на реката и затова след кратка и делова имейл кореспонденция сме се разбрали с набиращия популярност в Tripadvisor местен разводач SoeSoe и неговия ученик Мяу ( без майтап) да ни разхождат целия ден мотори, основното средства за тая цел и придвижване въобще. Понеже искаме всичко да видим и то ако може само за ден, програмата е доста сгъстена:

    ( 1 ) ShweInPin Wooden Monastery ( Mandalay )

    ( 2 ) Mahamuni pagoda ( Mandalay ).... т.1 и 2 сме ги отметнали предния ден...

    ( 3 ) Pahtodawgyi pagoda ( Amarapura )

    ( 4 ) Mahagandaryon Monastery ( Amarapura ) ( повече от 1000 монаси в подготовка за обяд )

    ( 5 ) Sagaing hill and Ayeyarwaddy river view ( снимка със знамето )

    ( 6 ) ThaKyaDiTha Nunnery ( монахините и тяхната обедна молитва )

    ( 7 ) Sitagu International Buddhist University ( Sagaing )

    ( 8 ) U Min Thone Ze pagoda ( 30 entrances and 45 Buddhas inside )

    ( 9 ) Soon U Pon Nya Shin pagoda ( Summit of Sagaing hill )

    ( 10 ) Pahotdawgyi pagoda ( незавършената пагода )

    ( 11 ) Sayadaw statue

    ( 12 ) Mingun Biggest Bell ( втората по-големина камбана в света след московската)

    ( 13 ) Myatheindan pagoda

    ( 14 ) Sunset on the U Bein Bridge ( отново снимка със знамето )

     

    Както доста често се случва тук в Азия, от другата страна на реката е друг свят. Четирите столици, Amarapura, Sagaing, Mingung и Inwa, са разположени през десетина километра по западния бряг на Irrawaddy river (реката майка). Пътя, неравен асфалт, минава през оживени селца, с типичните азиатски дървени къщурки, сгушени между палмите. Бедността е стряскаща. Очевидна е липсата на електричество. Волските каруци с огромни делви и жените със съдове на главите, сновящи между реката и наколните жилища подсказва че няма и вода. Това което прави впечатление е чистотата в селските дворове -нищо общо с градската мизерия и боклуци от другата страна на реката. За сметка на това храмовете са богато украсени и добре подържани. Явно и тук религията изисква "себераздаване" от вярващите.

     

    Уморени, с изтръпнали д...та, след 90км за около 12часа на задните седалки, Сосо ни дотътря до хотела и след сърдечни обещания за трек в джунглата в близките години влизаме в хотела за да се опитаме да изтъркаме праха от нас. И да стегнем раниците. Всъщност в 1во лице ед.ч. - стягам.

    Снимки - https://picasaweb.go...Myanmar19012014

     

    Всеки който е посещавал будистка държава е виждал и снимал прословутия сутрешен поход на монасите - хората са наредени в редица със съдево с храна и чакат монасите да минат покрай тях в мълчалива редица и да им окажат честта да си вземат точно от техните дарове. На автогарата няма очакващи хора, няма и мълчалива редица. Докато чакаме автобуса на Aye Chan Maung за Баган, две-три боси хлапета в монашески дрехи застават за няколко секунди пред всеки един в очакване да сме очаровани от привилегията и да пуснем нещо в големите съдове. Иначе казано - направо си просят, но не с познатата ни за тоя занаят агресивност. Няма очаровани. Няма и впечатлени.

     

    Баган- След 6 часа с автобус, с нищо поразличен от нашите междуградски, пристигаме в перлата на Мианмар. Всъщност има нещо различно и озадачаващо -всички МПС-та са с десен волан, а движението е в дясната лента. Което допълнително затруднява и без това натовареното, поради блуждаещи моторчета, и трудно, поради тесните и неравни пътища, движение.

     

    Градът е разделен на три части - нов южен Баган , стар централен и северна Nyaung U. Жени е избрала да спим в северната, там където е и автогарата, и където цените са умерени. Бунгалото си го бива - няма нищо общо с дупката от Манделей с тази разлика че тук вода почти няма. Храмовете заради които сме дошли до тук са разположени върху площ от около 42кв км което изключва тяхното опознаване пешком. Има три варианта - конска двуколка ( да не съм някой селянин) , велосипед ( в тоя пек?) и i- bike, малки моторчета на батерии( ууу, точно за нас). Опитът за потегляне на един от нас завършва в бордюра между двете платна и смутен от молещия поглед на примрелия бама предлагам да сме двама на едно моторче. Решаваме да разгледаме най-големите и запазени храмове а после... ще му мислим.

     

    Една легенда разказва, че имало осем монаси , които пристигнали един ден в двореца да молят за милостиня . Те казали на царя, че са живели в храма на Nandamula - пещера в Хималаите. Царят бил очарован от приказките и накарал монасите да му го опишат по-подробно. Монасите с техните медитативни умения и способности успели да му покажат красотата и митичния пейзаж на мястото. Цар Kyanzittha бил поразен от гледката и решил да построи подобен храм в средата на равнините на Баган . След построяването на храма царят екзекутирал архитектите , само за да запази стила на храма толкова уникален . Така се появил храмът Ananda, най-големият и запазеният от всички. Ananda Temple е един от четирите основни храмове останали в Баган, един от най- виделите и оцелели шедьоври на архитектурата Пон . Също известен като най-големият, най-добре запазеният и от най-почитаните храмове в Баган . По време на земетресение през 1975 година е претърпял значителни щети, но е напълно възстановен. През 1990 г. по случай 900-ната годишнина от построяването кулите на храма са позлатени . Останалата част от храма се варосва от време на време.

     

    Shwegugyi Pagoda е построен от крал Alaung Sithu през 1141 на върха на 13 метра висока платформа, което създава впечатление на голяма гъба. Надписите вътре казват, че царят е построил тази пагода, защото искал да постигне Нирвана и след благородните добродетели които притежава би желал да се превърне в самият Буда. Той се молил за хуманно отношение не само към себе си но и към другите, както и да върне дългът на благодарност който дължи, да спаси съзнателните същества от страданията на цикъла на прераждане (Samsara) и като бъдещ Буда да се превърне в обожаван от хора и животни... Скромни желания...

     

    Най-страхотната гледка, point view-то, е от Shwesandaw Paya . От терасите на този храм можеш да усетиш мащабите и уникалността на това място... Ето за това дойдохме до тук!.. След 2-3 фотосесии решаваме на залез да приключим деня тук. Да, ама не!

     

    След като сме разгледали някои основни храмове на Баган, 20-ина от всичките 4400, яхнали ЕДНО електромоторче и сме се загубили един-два пъти следвайки една черно-бяла карта ( да, сега ще им давам и 1$ за карта, пък и нали някой са тренирали 12 години ориентиране), успяваме и да се поомешаме с месните след като пукаме предна гума насред нищото!!! Наоколо пясъци и трънаци. На молби ни за помощ преминаващите с волски каруци с огромни делви за вода учтиво ни отговарят с "Мингалаба" (здрасти!). Тътрейки моторчето нанякъде попадаме на местни на раздумка. На два езика, български и бама, успяваме да се разберем с единия, с когото добутваме моторчето през две селца в третото където местния гумаджия ни спестява бутането още 15км до хотела. Гумата се оказва нацъфкана тотално и великодушно плащаме за нова която е закупена от близкия Нов Баган. През това време успяваме да обясним от къде сме, как се произнася, както и някой основни думи. Основен джокер за разпознаване името на България е "Верватос", т.е Бербатов. Цялата спасителна операция ни коства 7$ с вкл. бакшиши и благодарности. На раздяла правим задължителната фотосесия.

     

    Някъде след деветия час на офроуд-адвенчър-трипа най-после успяваме да изтощим и акумулатора. С чести спирания успяваме да се довлечем по тъмно до стоянката за успокоение на тръпнещия в очакване човечец и за радост на отново-бременната му нетърпелива съпруга... Беше "интересен" и вълнуващ ден, пълен с история, древна красота и неочаквани емоции!

     

    Следващия ден отиваме до mt.Popa - хълм на 45-50 км от Баган. Мястото е идеален пример за наскоро изгаснал вулкан - само преди някакви си триста и двадесет хиляди години. Някои смятат, че хълма би могъл да бъде част от отстоящия на около 3 км основен вулкан и при изригването се е приземил на сегашното си място. Интересът и атрактивността на планината Popa се крие не толкова в нейната геология и уникален стоеж, а в религиозните и мистични интереси, които са все още широко разпространени. Смятана е още от стари времена за обиталище на духовете на предците които живеят в различни части на планината и са я нарекли " Планината на духовете ". Доказателства за тези вярвания са изобилието от светини, ритуали, жертвоприношения, годишни фестивали, както и безкрайния поток от поклонници и вярващи. Mt.Popa днес е едно от най-популярните поклоннически и туристически места в страната.

     

    И тази забележителност е отметната не без задоволство и интерес. Сутринта сме стегнали раниците, освободили сме бунгалото и след разходката до Попа времето до нощния автобус за Янгун минава в интернет и кафета...

    Снимки - https://picasaweb.go...05/BaganMyanmar

     

     

    Kyeikthio. Последната спирка на нощния автобус от Баган е на една тъмна, мръсна и малка автогара в покрайнините на Янгун. Щом разбират че не сме потенциални клиенти, бакшишите успокоени ни ориентират на коя маса да отидем. След няколкоминутно обяснение за къде сме тръгнали ни продават билетите, товарят ни раниците и ни качват на най-ранния междуградски автобус. 5 часа по-късно ни стоварват на едно кръстовище указвайки с ръка "Тиякту деър", в район в който имената на градове и забележителности от форуми и гидове нямат нищо общо с местното звучене. Следва продължителна сверка на имена и посоки с ококорените kayin пипъл. Когато има желание винаги се намира и решение -продали са ни билети за грешно направление и коригираме маршрута на задните седалки на 50кубикове моторчета. Набързо намираме и място за спане на 200м от тракстейшъна, и то на доста прилична цена в сравнение с "двете брадви" до тук, и хвърляме раниците на "рецепцията". (тракстейшън-спирка за камиони. тъй като мястото е високо в стръмната планина, за нежелаещите да минат по дългата и стръмна 15км пилигримска пътека, местната управа извозва богомолци и туристи в каросерията на камиони, никакъв дуг транспорт не може да влезе по бетонния път). Заемаме място на тесните, дори и за местните, пейки в каросерията на един от откритите камиони и притиснати от всички страни започваме масовото люшкане по стръмните завои нагоре.

     

    И ето ни пред едно от "чудесата" на Мианмар, свещения за всички будисти хълм, Golden rock както го знае цял свят или "Just stone on a rock" - както го нарече в Мианмар един англичанин! Поредната цел е достигната! И снимка със знамето е направена!

     

    Мястото може би наистина е мистично или енергийно. Спим около 10-11 часа въпреки всички звуци идващи през тънките бамбукови стени от градчето под нас, поразбудени за кратко от някакво петле разкукуригало се посред нощ край бунгалото. Сутринта пием поредното 3в1 този път на гледка с палми и на планината срещу нас. Направо да не ти се тръгва.

     

    В автобусите, след традиционната преди всяко пътуване молитва, пускат мианмарска естрадна музика. Сюжетите на клиповете са почти едини и същи - двама вървят из парка хванати за ръка и се гледат мълчаливо или един Ромео виси цяла песен под балкона и реве с крокодилски сълзи. В автобуса обратно за Янгун ни поднасят изненада. Пускат ни всевъзможни кавъри - Елтън Джон, Модърн Токинг, Бионсе, почти цял концерт на АББА... Някой са сполучливи, но ако Джей Ло чуе нейните направо ще онемее. Сещам се и за нашето недалечно минало когато със сполучлив текст върху сръбска или гръцка мелодия някои станаха звезди - "обичам шопската салата, с ракия ледена да пия"... Защо обаче точно за тая мелодия се сещам? Може би защото храната в Мианмар е смесица между индийската и тайската. Ориз със сосове, не толкова на брой колкото в Индия, и зеленчукови супи, не толкова люти като тайските. Само не мога да разбера защо азиатците си мислят че уестърн туристите вместо вода пият бира и са много разочаровани ако не поръчаш - сакън, да не се обезводниш!

    Снимки ето тук - https://picasaweb.go...KyaiktioMyanmar

     

    Янгун – бившата столица на Мианмар от нейната независимост до 2006г. На 6 ноември 2005 г. в 06:37 ч., посочено от специално нает астролог като най-благоприятно време, военното правителство започна преместване на столицата от Янгон в Naypyidaw. Пет дни по-късно, на 11 ноември от 11 часа конвой от 1100 военни камиони, превозващи 11 военни батальони и 11 министерства, напуска Янгон.... Смята се, че по-силното военно и правителствено присъствие може да осигури стабилност на тези хронично неспокоен район. Официалното обяснение за преместването на столицата е, че Янгун е станал твърде претоварен и претъпкан и няма място за бъдещо разширяване на правителствените служби. Най-популярното убеждение сред местните е, че астролога е предсказал голяма вероятност от външна атака. След като започва мащабното стоителство на Naypyidaw става ясен и замисъла на военния режим -"най-добрата застраховка срещу смяна на режима , шедьовър на градоустройството , предназначен да защитава жителите на града от протести и революции не само с танкове и водни оръдия, но и чрез своята геометрия и картография”.

     

    Янгун = Шведагон пагода(ShweDagon Pagoda) или „Златната пагода”. Високата близо 100 метра уникална постройка е разположена на запад от езерото Кандаваги (Kandawgyi Lake). Храмът се счита за най-тачената будистка пагода в Бирма. Внушителният храм, който може да се види от всяка точка на Янгон, е построен през 6 век. Историята на пагодата е всъщност историята на града, защото тя е издигната непосредствено след създаването му. Мнозина я определят за храм-чудо. Златото, използвано за облицовката на храма, е приблизително девет тона. На върха на пагодата има множество изящни скъпоценни камъни.

    Почитта си към Буда местните са изразили и чрез друга впечатляваща постройка – Чауктатгуи пагода (Chaukhtatgyi Pagoda). Свещеното място претворява образа на полегналия Буда. Колосалната фигура е дълга над 70 метра, построена е в началото на миналия век, като на няколко пъти са полагани грижи за цялостното й реновиране. Стъпалата на Буда са облепени със фамозна стъклена мозайка, разказваща за 108 – те характеристики на божеството. Има още няколко по-сериозни пагоди - Сюл (Sule Pagoda), Киауктавги (Kyauktawgyi Pagoda)....Буда, Буда, Буда... След девет дни вече сме се наситили на Буди и затова отделяме време само на Златната пагода. Влиза се както навсякъде бос по дълги, широки и високи коридори край магазинчета и сергии с всевъзможни джунджурии. Решавам докато я разглеждаме да преброя в колко храма се молят, изключвайки тия на открито, но бързо им загубвам бройката. Впечатляваща е! Не може да се опише атмосферата на мястото, мащабите му и респекта който излъчва този храм. Снимаме захластнати като японски туристи или почиваме на сянка мълчаливо съзерцаващи уникалността на ShweDagon Pagoda. -https://picasaweb.go...onYangonMyanmar

     

    Британските колонизатори, както навсякъде където са присъствали, построяват множество красиви сгради с административни функции. Сред тях са Кметството, Висшият съд, сградата обслужваща пристанището, бившата сграда на железниците (Mee Ya Htar building), с характерните за тези постройки червени фасади. Потомците на Великобритания оставят след себе си и красивата катедрала Сейнт Мери, както и англиканската катедрала Света троица. (В Бангладеш и до днес използват железницата построена от преди век без въобще да я ремонтират или да полагат някакви грижи дори! Релсите са разкривени, вагоните всеки момент ще делайлират, но си върви - това е да паднеш на колонизатори... Така ни разказаха и може би ще трябва да се провери на място.) Янгон е и религиозна смесица от будистко, мюсюлманско и християнско население на града. Дали този баланс ще бъде запазен след последните събития край Мандалай, само Буда знае.

     

    Друга главна туристическа дестинация и атракция е закрития пазар Богиоки (Bogyoke Market), отрупан със сувенири и традиционни творения на изкуството, антики, гоблени, скъпоценни камъни и изящни бижута, изработени от местни занаятчии или китайски фабрики. Не ходете там ако не знаете какво търсите! След кратък преглед на цените на рубините (които се добиват в Мианмар, по принцип,защото с толкова дръпнати очички зад щандовете...) с носталгия и съжаление си спомняме фабриката в МаеСай на Тайландско-Мианмарската граница.

     

    Не ги обичам тия столици и това е!!!!! Дали се наситихме на будизъм или защото начертаната програма е изпълнена... някак си ни е скучно. Града има какво да предложи но.... Нямаме търпение да стегнем раниците и да стигнем до летището. На път за Индонезия и по-точно островите Джава, Флорес и ... Бали!!!

    Сега, когато докато пиша този разказ, съжалявам че не отделихме повече време на тази страна, където мъже ходят облечени в различни по цвят според етноса поли longyi и от устите им капе кървавочервен сок от дъвченето на бетел, а женските лица са боядисани с thanaka –светло бежова боя добивана от подобно на сандаловото дърво. Трябваше да сме по-смели и да излезем от туристическите маршрути за да видим Mrauk U, Monywa, Hsipaw, Gokteik viaduct - места не толкова популярни, но не по-малко автентични и уникални.

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    За поредното трудно съжителство между религията и военните искам да добавя коментар в пътеписа на г-н Русев (на база подобна екскурзия по същото време – януари 2014 г.).

     

    Определение във въведението за страната:

    Шафранова революция – неуспешни масови протести, оглавени от будистките монаси в Мианмар през 2007 г. с цел промяна на ситуацията в страната. Името си тази революция води от един от цветовете на традиционното облекло, което будистките монаси носят под формата на просто наметало от плат. Протестите са потушени със сила и страната навлиза в още една фаза на строга изолация от света.

     

    Общо впечатление от личен опит с лепенето на златно фолио: не съм будист и имам много повърхностни знания за религията. Въпреки това, имах достъп до реликвите в храмовете (Махамуни в Мандалай и Златната скала в Кякто), наравно с местните богомолци от мъжки пол. Това ми даде възможността да отдам без никакъв религиозен плам някакъв почит на Буда, лепейки предварително закупени листчета от златно фолио. Интересуваше ме самото извършване на действието, не и религиозния смисъл, въплътен в него. Не знам доколко това е позволено от самата религия или е допуснато нарочно от военните.

    Степента на важност по този въпрос за нас следва да е била доста ниска, щом не се обърнахме за мнение към компетентните местни лица.

     

    Мандалай – първия туристически обект е зоната на кралския дворец. Тази зона представлява широко пространство под формата на квадрат ( дължина на страната около 2 километра), оградено от (1) стена с кули и (2) широк ров (3) пълен с вода. Резултатът е удобно за отбрана на важни обекти с военен и административен характер място. Съвременните военни, също са оценили по – достойнство за техните нужди, позицията и фортификацията този исторически обект и са се настанили в него, запазвайки достъпа на туристите до възстановените сгради от кралския дворец. Съжителството между необходимостта от стратегически контрол на място за нуждите на националната сигурност и излагане на част от историята на страната за туристите е довело:

    - проверка на КПП извършвано от военни с леко стрелково оръжие;

    - по пътя водещ към възстановения кралски комплекс се разположени жилищни помещения, градинки с уреди за физическа подготовка и ежедневни битов сцени. По мое мнение, военните живеят със своите семейства в комплекса от затворен тип.

    - Сградите на кралския дворец не се поддържат в много добро състояние. Възможно това да се дължи на стратегията, този исторически обект да не привлича вниманието на туристите и желанието им да го видят. Все пак повтарям, че туристи се допускат вътре без проблеми.

     

    Полезен съвет: на входа на комплекса си купихме талон за по – евтино посещение на 5-те обекта, включени в т.нар. Археологическа зона на Мандалай. Цената на този талон е 10 000 кята (10 долара).

     

    Баган – огромния комплекс от сгради в Баган изисква нужните грижи и реставрации. Правителството е предприемало някои действия по укрепване на сградите, но ЮНЕСКО има редица възражения и критики за начина по който са извършвани тези действия. Индия е трябвало да помогне с експертиза в тази област, но нещо не се е получило. Резултатът е, че този най – мащабен комплекс от религиозни храмове не е влязъл в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Ако падне военната хунта, може и да има положително развитие по въпроса и без допълнителни скъпоструващи реставрационни дейности.

    Отделно, между храмовете се намира земя, която се обработва, за да подпомага местното население с разни продукти. Налице е извършването на редица стопански дейности в пространствата между храмовете извън чисто туристическата експлоатация на комплекса. А парите не достигат, защото има пропуски в събираемостта.

     

    Личен опит: поради голямата си площ, комплексът в Баган не е ограден и достъпа до него/през него изглежда свободен. Всъщност има вход от 15 щ.д., който обаче е даден да се събира от летището, пристанището, туристическите агенции и хотелите. Там обаче тази такса и издаване на нужния пропуск може да се изпуснат от служителите. Пунктове за продажба ба билети на входа/изхода на комплекса няма. Контролът е поверен на отговорници при самите храмове/сгради. Вече стигаме до чиста случайност, дали отговорника е на работното си място и следи съвестно туристите. Мисля, че ако човек и няма билет, такъв може да си закупи от съответния отговорник. Не знам дали цената е същата или е по-висока (под формата на глоба). Аз и през двата дена бях в нарушение от незнание. През първия никой не ме проверявал, а през втория проявихме нужното самообладание. Налице е несъвършенство на режима на контрол на достъп до комплекса – редно е да се промени организацията.

     

    Янгон - Снимки на бойни самолети на летището. На една от пистите се появяват бойни самолети, теглени от трактори. Веднага разпознавам МиГ-21. Вторият самолет мисля, че от серията на френските Мираж. Дислокация на бойна техника пред очите на чужденци в страна с военен режим. Рискуваме и правим няколко снимки на военни обекти през стъклото на залата без последствия.

     

    Следващата ни среща с военни в Индокитай е с наследниците на славните войски на Патет Лао.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Ние пък нищо не сме плащали в Мандалай. Може би защото СоСо беше с нас...

    Но за сметка на това на няколко места "дотирахме" по 200 чата в дрънкащите бакърчета. Така поне знаем къде отиваха парите.

    Военни така и не видяхме  :(  - нито в Бирма, нито в Индонезия...

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.