Пристигхаме в Янгон с TigerAir от Сингапур (Януари 2014).
От предварителното проучване стигнахме до някои факти и субективни заключения:
- визата за Бирма е най-лесна за получаване от Бангкок. На място visa-on-arrival няма за нас българите, а авиокомпанията стриктно проверява дали имаш в тескерето това разрешително;
(Бел: От коментарите към пътеписа разбрах, че има вариант за предварително издадена виза, който определено е по-удобен, но е не ми е бил известен)
- вече много авиокомпании летят и към Янгон и към Мандалай, добро лоу кост решение e AirAsia или Tiger;
- интернетът явно е проблем (където го има, ще е слаб);
- пазарлък с такситата ще има както винаги;
- нямаме роуминг (и трите мобилни оператора) - влизаш в Бирма и си офлайн;
- държавата е с половинчасово отклонение (4:30 разлика с българското време);
- за едни се казва Бирма (Бурма) за други Мианмар (Mianma)
- покрай Нова година, хотелите са пълни, понеже явно не са много;
- отзивите за повечето от тях са лоши - я ток няма, я вода;
Поради това програмата бе съкратена от две нощувки на една - Traders Hotel. На входа на хотела си има сериозна проверка по сигурността - скенер, охрана. А вътре в самия хотел асансьорите и стълбищата също са с достъп само за гости.
И така - пристигаме, настаняваме се и бегом по програмата, която включваше храмове. Сутринта повтаряме упражнението. Такси, храмове, такси - хотел и привечер трансфер.
Допълнителните впечатления на място:
- тъмничко си е вечер, няма улично осветление изобщо, въпреки че града е голям, денем е красиво, дори зелено
- всички магазинчета и сергийки, че дори и улични билборди (има много) работят на генератори
- мърсотията си е стандартна, не й обръщаме внимание
От храмовете бих отбелязал два (те ни бяха задължителните по програма)
Sule Pagoda
Според легендата е един от най-старите будистки храмове. Ако повярвате на тази легенда, това са около 2000 - 2500 г. Така или иначе е многостара, много пъти разрушавана, доизграждана, украсявана.
Този процес продължава и днес. Странно изглеждат украсените с мигащи лед светлини статуи на Буда, на фона на позлатените ступи. Или по-скоро занас е странно, но не и ново (попадали сме и на други места в Югоисточна Азия с подобни нови изразни средства). Но като се замисля за модерния заместител свещите в някои католически църкви, а именно кружките, които светват за известно време след като пуснеш монета установявам, че и в религиозните дела има нововъведения.
Етимологията на името е интересна. Мястото, на което е пагодата било дом на дух ("nat") наречен Sularata (Sule Nat). А кралят Okkalapa искал да построи грандиозен храм за съхранението на свещен предмет (коса от Буда) и избрал именно това място, защото там били заровени други будистки реликви. Така бил изграден и характерния купол с осем равнини (ок. 50 м. височина). С изключение на това чеди (разширявано преди 500-600 г.) останалите сгради и павилиони са от по-ново време.
Британците, окупирали Янгон през 19в., започнали номерацията на улиците именно от тук. Всъшност, съдейки по правите улици в кварталите наоколо, то най-вероятно преди тяхната инвазия не е имало кой-знае колко много сгради.
Swedagon Pagoda
Четейки за Sule попаднах на същите истории и за създаването на Swedagon. Отново имаме коса от Буда, която е вградена в най-голямата ступа. Тя може да е по-нова от Sule, но е значително по-голяма (98 м. във височина). Много по-украсена - "на върха на конструкцията има "чадър", на който са закачени 1065 златни и 420 сребърни звънеца, а над него има сфера от чисто злато, инкрустирана с хиляди диаманти и един смарагд от 76 карата. Основата на сградата е изградена от тухли, покрити със злато." (wikipaedia).
Ето по описателна илюстрация:
На практика с изградените около нея други храмове и постройки се е превърнала в огромен комплекс, който изглежда наистина грандиозно.
За незапознатите като нас беше интересно да наблюдаваме ритуалите с къпането на Буда, а за местните да си поупражняват английския с нас (заговаряха ни просто така, да си обменим по няколко приказки). Храмовете се използват от много хора - за молитва и медитация, за събиране с приятели на раздумка на площадите, изобщо сцена на активен социален живот кипи.
Има си и точна реплика на Swedagon-а - Uppatasanti Pagoda (http://en.wikipedia....atasanti_Pagoda) в новата административна столица Naypyidaw, където се пази зъб на Буда. В Swedagon копие има копие на този зъб. Изобщо преплетена история 
Едно двадесетминутно клипче за деветте чудеса на Swedagon дава представа как звучи езика и изглежда писаното слово (има субтитри на английски)
Хората
Повечето от мъжете, които срещаме по улиците са облечени с дълги поли до глезените, да кажем - национална носия. Завити на два ката в кафяво или зелено.
А жените - заглеждахме се в тези украсени физиономии. По лицата на част от тях има някакъв вид боя (по-късно стана ясно, че е някаква хума). Нанесена като спирала или на черти. Странно изглежда, но е масово и се приема за нормално. Попитахме дали е за украса, но отговорът бе, че се ползва по-скоро за предпазване от слънцето и вечер се мие.
За илюстрация предлагам чедесна фотография на Ahtziri Gonzalez
За два дни толкова успяхме. Може би stefanrusev ще има повечко да ни разкаже...
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега