Плажове и острови в Тайланд

От доста време си мислехме, че Тайланд е точно това място, което си представяме, когато си мечтаем за почивка - заливи с рифове, пухкав пясък, къщички на плажа, разнообразна храна и много цветя. Винаги пътуваме през майските празници, така че този път на тайландците се падна честта да ни бъдат домакини. Справиха се чудесно, за което им благодаря.

Купихме си билети София-Банкок с 2 часа престой в Доха, навихме двойка приятели и започнах да се притеснявам за прогнози, вълни, приливи, отливи и липсата на желание за културна програма. Ами така де, прилъгах ги хората за първо посещение в Азия и всички паркове, храмове и животни започнаха да отпадат заради горещия сезон, неоптимизиран път или проливни дъждове. След милион колебания накрая програмата доби точно този изцяло морски вид, с който свързвам Тайланд - скалите и островите на Краби, рифовете на Ко Тао и плажовете на Ко Панган.

Ден 1-3 Ао Нанг

Стигнахме чак следобед в Ао Нанг, където ни очакваше чудесно хотелче на 10-15 минути пеша от плажа. Много гъста растителност, удобни легла в къщичките и басейн с джакузи, с гледка към скалите. И много плодове за закуска Разбира се, след почти денонощие пътуване директно влязох и разхвърлях цялата стая, така че Ицо остана без снимките, които прибързано му обещах. Преди да се изнесем пак опитах да си изпълня задачата, но светлината не минаваше през храсталаците пред бунгалото и нищо не се получи.

Та след като изтормозих с въпроси Сънчо, Петкан и Ицо, си набелязах пътуване с longtail boat до близките острови, на следващия ден до по-далечните и за последния полуден Райли. Джеймс Бонд и Пи Пи отпаднаха категорично от плановете ми.

Първата ни сутрин се замотахме, така че стигнахме към 10 на пункта с лодки и се зазяпахме в опциите, опитвайки се да решим накъде да тръгнем. Бяхме закъснели за обиколка на Poda, Chicken, Tup или поне така ми се стори. Лодките трябваше да се върнат към 5, което по мои сметки значеше, че ще прекарам половината време на лодката и по час на всяко островче с всички хора. А и бяхме още уморени. Всеки от островите си има входна такса около 150-200 бата. Избрахме да отидем само до Poda island и да си почиваме там.

Самият плаж на Ао Нанг не е място, на което да искаш да се къпеш. Не е толкова мръсно, колкото го описаха съветниците ми, но пясъкът е ситен и кафяв, което прави и вълничките с цвят на локва:

Много хубав плаж, пясък и цвят на водата, а и едно дърво с цикади се оказа свободно да се настаним под неговата сянка.

Жижо спасява цикада от удавяне:

Лодката ни остави на по-непосещаваната част на острова, нямаше кафене и много народ (около 10 човека), но пък имаше булка и снимачния й екип. Не е идеално чисто, даже до нас някакви кифли си оставиха боклука и си тръгнаха, та трябваше ние да им го приберем, но се понася.

Хубав първи ден беше, започвах много да се радвам на мястото, на което съм попаднала.

На втория ден взехме лодка само за нас четиримата, до Hong island и тръгнахме на далечната обиколка. До будката за лодки продаваха и пакетиран обяд, но ни обясниха, че ние имаме включен в цената и не си купихме. Нямахме никаква храна и вода, разбира се, но така и не разбрах защо ни излъгаха Взимайки собствена лодка, очаквах да не се движи с останалите лодки, а да поразбута официалната програма и да посещаваме островчетата извън пикчасовете. Не беше така, но ние бяхме извън сезона, така че не беше и изключително пренаселено.

Hong island, много ми бяха смешни тези с дрехите, но те самите истински се забавляваха да си правят влакчета, селфита и да се търкалят:

Отпуснаха ни два часа на острова и после продължихме към една лагуна с много зелена вода. Лодкарят се опита да ни убеди да поплуваме, но аз в непрозрачна вода не знам какво да правя и си тръгнахме по-бързо от очакваното.

Следващата спирка беше на един изключително тъп и малък плаж с камъни, на който всички други обядваха. Тогава разбрахме, че нямаме обяд, а и мястото беше претъпкано и аз се вкиснах. Та потропах от единия край на плажа до другия и си тръгнахме. Не знам дали и останалата част от групата намери мястото за нетърпимо, но при комбинирано с настроението ми със сигурност не пожелаха да поостанем.

И така, заведоха ни на последния остров за деня. Имаше люлки, проскубани котки и въобще всичко, което ни беше нужно за 2 часа. Наистина не разбирам защо азиатските животни изглеждат така окаяни. А специално котките имаха и много странния навик да мяукат докато чакаме храната си и когато ни я донесат, да изчезнат докато ни отсервират. После пак идваха и почваха да молят за ядене. Сбъркани създания.

Върнахме се около 5 и имахме спешна нужда от някаква храна и да купим билети до Ко Тао за следващия ден. Според информацията в интернет, трябваше да е бързо пътуване, да тръгнем следобед и да стигнем по някое време вечерта. Естествено не се получи така и единственото предложение беше за 6 сутринта. Това първо ни удължи пътуването, второ денят беше загубен и нямаше да видя никакви маймунки на Райли бийч. Вкиснах се отново, добре че ми минава бързо. Много по-добре щеше да е да имам още малко време в околността на Ао Нанг, но като хапнах и изпих един бананов шейк, се почувствах по-добре.

Ден 4-6 Ко Тао

И така сутринта тръгнахме с комбиниран билет Ао Нанг-Сурат Тани с автобус и ферибот до Ко Тао. Отне много време, за което не видяхме почти нищо. Пътувайки в Шри Ланка и Филипините по суша, имаш усещането, че през цялото време си в населено място. Гледаш хора, къщи, странни занимания, растителност. В Тайланд не беше така, пътят си беше просто път в нищото, много рядко се виждаха къщи. Аз като се замисля, изобщо не разбрах как и къде живеят тези хора в страната. Или бяхме на туристически острови, или в Банкок.

Фериботът беше 4 часа, седяхме си в климатизирано помещение и всичко беше нормално. Успяха да ме изненадат с това, че както обикновено, останахме без обяд. Да не си помислите, че не попитах като купувахме билетите има ли къде да хапнем. Имало много заведения на пристанището, най-разнообразни. Вързах се естествено, все пак едно оборотно пристанище звучи като проспериращо място за продавачи на всичко. Е, изненада - не продаваха нищо, дори вода, шейкове и плодове. Не е толкова важно, и без това трудно се огладнява на тези температури, но аз приемам храната като разнообразие и удоволствие, нужно при ден по пътищата.

Първо спрхме на Ко Самуи. На Жижо колежката вече се беше оплакала, че там е ужасна цигания и го мрази, но аз не видях никакви причини за това, а и нямах представа какво има предвид под цигания. Все пак водата беше изключително синя, виждаха се блястящи, бели плажчета, палмички и закътани заливчета. Следващата спирка беше Ко Панган. Там си познах и моя залив, водата беше все така светло синя и аз бях много щастлива. Даже рискувах топлинен удар и излязох на палубата за почти час, за да си гледам морето. Имах си и 3 танцуващи на някаква музика черни момичета, които се опитваха да си направят клипче. Бяха доста красиви и артистични, така че ми беше интересно. Все пак тайландките не ми харесаха особено като външност, така че тези хубавици запълниха свободното място в очакванията ми за женска красота.

Наближавайки Ко Тао, усетих сериозно разочарование. Водата не беше красиво синя, както на другите острови. А може и да съм била гладна. Като единствен организатор много се дразнех, когато нещо е по-тъпо, отколкото съм си мислила при правенето на програма. Остров като остров, с някаква зелена вода наоколо. Че и пътища няма. Все тая, седнахме да хапнем и почна да ми харесва, че е зелена водата. Пък и бяхме на пристанището, от другата страна трябваше да е по-чиста.

Стигнахме в хотела към 5 следобед, около час преди да се стъмни. Аз вече се оплаках от малоумния хотел, който не ми отговори на нито един имейл. И това, че нямаха стаите, които съм запазила, не беше изненада, защото аз си знаех, че нещо не им е наред на тези хора. Нямаше как да се върнем по този път и да търсим нов хотел :

Настаниха ни в по-тъпи стаи, тоест приятелите в хотелската част, ние в тройно бунгало, което трябваше да приемем като бонус от тях, без дистанционни за климатика. Мислех, че обичам жегата и няма полза от 20$ на вечер за климатик. Не е вярно, не може да се спи. Имаше вентилатор, но на 35 градуса е все едно да си пуснеш сешоара в лицето и да чакаш да се разхладиш.

Заливът Tanote bay е фантастичен. Толкова много рибки. В съседното хотелче имаха много хубав ресторант. Може и нашият хотел да е имал добра кухня, но бях решила, че ги мразя и няма да изхарча и един бат при тях.

Много забавна ми се видя една двойка, която домъкна огромно надуваемо фламинго и дори статив, за да се получат максимално добри абсурдни снимки. То това фламинго беше колкото longtail boat.

За следващия ден бяхме предвидили обиколка с лодка, много хубав ден се получи. Не видяхме акули и в крайна сметка ни закараха до пристанището, а не ни взеха директно от Таноте бей, но с това се изчерпват оплакванията. Лодкарят ни беше много мил, храни рибките, показва ни кое къде да снимаме и къде да плуваме, беше страхотен сладур.

Първо спира на Shark bay 1, там имаше по-различни рибки от нашия залив. После на съседния Shark bay, където е най-цветният риф и шанс за акули, но много рано сутринта. След това прескочихме няколко залива и спряхме на Hin Wong bay, под нас имаше килим от риби . Уникално много, не се виждаше дъното. Последва Mango bay с много красива синя вода и място за панорами, а накрая спира за шнорхелинг при Nangyuan island. Води се най-хубаво, с коралова градина, много анемонии и странни подобия на Немо. Държат се като Немо, заплашват като кученце до колибка, но няма същите шарки и е някакво мораво лилаво мъниче. Всъщност тук в Тайланд нормален clown fish май не съм виждала, даже и като филипинските червени, жълти и сини Немо няма. Само тези лилавеникави рибки.

Както и да е, трябваше да платим по 100 бата, за да плажуваме на островчетата, но не изглеждаше сенчесто и ни се стори мъчение. Все пак откакто си имам шнорхел, се стремя да изгоря по този начин, половината от тялото ми да е цикламено.. Страхотен ден, струваше си идиотското изгаряне

През цялата обиколка не видяхме много, много як плаж. Така че препоръчвам Ко Тао да се съчетава с по-големите си братчета с хубави плажове и страхотна на цвят вода.

Ден 7-10 Ко Панган

Сутринта трябваше да тръгнем към Ко Панган. Естествено, в стаята ни така или иначе беше невъзможно да се спи, така че докато другарчетата дремят и закусват, ние се порадвахме за последен 1 час на рифа ни. Много е забавно да чуваш как рибите се хранят, хрупат и трошат коралите. Чудесен старт на деня, после кратко пътуване и започваше почивката на последния ни остров. Даже за наш късмет имаше едно облаче на Хад Салад и заплахата от ново изгаряне ни подмина.

Имахме си само един хамак на терасата с панорамна гледка към целия залив, но сме много доволни и от хотелчето. Заливът е много красив в определена част от деня, по време на отлив не е толкова привлекателен. Ние бяхме от по-грозната страна, но пък в единствения хотел с гледка, защото е на хълма.

На този залив заведенията бяха много приятни. Е, нашето не беше много добро, но гледката му си заслужава и това е неоспоримо.

На следващия ден решихме да се разходим до Мае Хаад и после до Malibu beach. Това ми е любимият плаж в пътуването. Нищо, че някаква гадина ме нахапа и още имам около 70 следи по тялото. Пак си беше най-красивият плаж. Едни подрязани дръвчета, синя вода, пясък като брашно, планина, всичко си имаше.

Тук си намерихме една страшно красива раковина и много тъгувахме, че 2 кг мида няма как да се донесе до България. Не можахме да намерим препоръчаното от Петкан заведение, защото печеше убийствено и решихме да обядваме в рибарското село до Малибу.

Ето на този безсрамник предполагам дължа ухапванията си. Ако е било бълха де. Може би имам алергични реакции и към други насекоми.

За накрая оставихме парк Анг Тонг. Много красиво място, много хубава вода и много сладки маймунки. Само че си забравихме батерията на фотоапарата на зарядното и ще трябва сами да отидете да видите как е там. Имаше 2 възможности - бърза лодка и бавен, дървен кораб. Избрахме пиратския кораб, защото брошурата беше по-добре написана и лъжеше, че ще останем до залез. А защо да не видим и залез на най-красивото място? Не видяхме никакъв залез, но беше много хубав ден.

Хората на Ко Панган и на кораба ми бяха най-симпатични. Почти не ни лъжеха, шегуваха се с нас и имах чувството, че всички са напушени. То си е парти остров, а и миришеше на трева, така че подозренията ми са напълно основателни. Така или иначе 4те дни на този остров са ми най-любимите.

На следващия следобед тръгнахме към Банкок. Нямахме програма и задължителни желания, но много ни хареса. Ще ми бъде приятно пак да прекарам 1-2 дни там. Сега вече ми омръзна да пиша и гледам снимки, така че може да добавя Банкок в някой следващ ден