По Меконг в Камбоджа

След три седмици из Виетнам беше време да продължим към следващата цел от плана ни – Камбоджа. Решихме, че ще навлезем в страната по вода. Затова се включихме в една група, с която в рамките на два дни щяхме да плаваме по Меконг, докато минем границата по вода.

Не бяхме много наясно как точно ще протече тази речна инициатива, но скоро разбрахме, че няма да сме по вода през цялото време. Спуснахме се по мътните води на Меконг и първата гледка, която спечели вниманието ни беше водния пазар Кай Бе, където местните продаваха плодове, зеленчуци и риба от малки дървени лодки, които се доближаваха успоредно една до друга, когато предстоеше търговия. По брега на реката, върху наглед не толкова стабилни, но явно издържащи голяма тежест подпори, се редяха паянтови дървени къщички и по-масивни двуетажни постройки.

Поспряхме на един остров за обяд. Водачът ни показа десетина велосипеда, които бяха паркирани на една площадка и ни направи знак всеки да си вземе колело и да продължи надолу по пътя, докато стигне до ресторанта, където ни очакваше обяда. Много беше приятно да си караш колелото по пустия път и да оглеждаш пейзажите наоколо, без да се притесняваш от наличието на някакви превозни средства.

Местните приготвят традиционното за Виетнам оризово вино, което предлагат на туристите в бутилка с аранжирана вътре змия, която често е силно отровна, но ни увериха, че след няколкомесечно престояване в спирта отровата се неутрализира.

След обяда отидохме до ферма за крокодили, където минути наред наблюдавахме как зловещите двуметрови екземпляри гледат втренчено с отворена уста без да трепнат.

Привечер пристигнахме в Чау Док, където щяхме да пренощуваме в хотел във водите на Меконг. Добре, че си бяхме взели репелент, защото комарите бяха навсякъде.

Не бяхме предвидили, че ще имаме още една нощувка на виетнамска територия и имахме само 130 000 донга. Влязохме в един ресторант близо до хотела и като погледнахме менюто – нямаше ястие под 100 000 донга, значи трябваше да си намерим някаква алтернатива. Продължихме по улицата, където местните предлагаха храна на тротоара и решихме, че тук ще вечеряме. Хората много ни се зарадваха. Комуникация нямаше никаква, ние само сочехме, те се усмихваха. Изобщо не попитахме за цените, директно си взехме по една супа и по порция печено месо с ориз и спагети. Решихме, че ако ни кажат някаква висока цена, просто им даваме колкото имаме и си тръгваме. Седнахме на детските столчета и лакомо залапахме тротоарните специалитети. Накрая и сметката беше толково сладка, колкото и храната – всичко за 60 000 донга.

На сутринта станахме рано, защото ни предстоеше да минем през едно от най-впечатляващите селища по Меконг – Chau Phong. Там е съсредоточено предимно ислямско население. Малкото селце може да се обиколи за половин час, но на територията му са построени десетки архитектурни шедьоври, в чиито детайли часове наред може да се взираш. Обитателите му бяха много гостоприемни и с усмивка късаха ароматно манго или огромен джакфрут от градината си.

По обед бяхме на границата с Камбоджа. Водачът събра документите ни, платихме му по 25 долара и след около час получихме паспортите си с поставена камбоджанска виза в тях.

Маршрутката от граничния пункт ни остави директно пред хостела в Пном Пен, за което „щедро” платихме по 1 долар на шофьора.

Бяхме си запазили две нощувки в Пном Пен, въпреки че градът не е особено привлекателен и спокойно можеше да останем един ден. Отдадохме се на специалитетите на кхмерската кухня, в която изобилстват кокосовото мляко и кърито. Любима ни беше супата от говеждо с лимонов сок, която се сервира с кълнове и резени лайм (както и обилно поръсена с кориандър, за което аз всеки път настойчиво трябваше да обяснявам, че в никакъв случай не искам тази зелена гадост в супата ми).

Правеше ни впечатление, че навсякъде в столицата може да се плаща с долари.

На сутринта станахме рано, за да отидем първи в кралския дворец, преди туристическите групи да са го обсебили. Целият комплекс е много приятен оазис на фона на шумния и прашен град. Двете основни забележителности са красиво декорираната тронна зала и храмът на смарагдовия Буда, около които има изрядно аранжирани градини и каменни вази с цъфнали лотоси, както и малки будистки ступи.

От двореца тръгнахме пеша по крайбрежната алея, където се вееха флаговете на всички страни членки на ООН, щракнахме нашето знаме и продължихме към храма Ват Пном, който трябваше да се намира на хълм. Оказа се, че хълмчето е високо само 27 метра.

Влязохме в храма, където един старец седеше пред олтара. Решихме да си починем на сянка и поседнахме в ъгъла. По едно време влязоха група момичета и отидоха при дядото. Дадоха му някакви банкноти, а той им подаде една книга, чиито страници бяха подвързани. Едно от момичетата сложи книгата върху главата си и пъхна дървена палка между страниците. Оказа се, че на всяка страница има изписани различни пожелания. Старецът с патос прочете какво се беше паднало на момичето.

На връщане към хостела седнахме в едно кафене, където имаше само местни и за кафе и цял чайник зелен чай платихме 50 цента. Смешна цена на фона на 5-те долара, които платихме вчера вечерта за 1 чай и 1 фреш в едно луксозно туристическо кафене.

Обедно открихме нов вид кхмерска супа, която беше невероятно люта и освен куп подправки, сред съставките й плуваха парчета ананас.

Следобедната разходка беше безцелна, като изключим Паметника на независимостта, който ни служеше за ориентир, в кой район да се потопим сред ежедневието на местните.

Следващият град, който искахме да посетим беше Батамбанг. Бяхме чели в интернет за много красиви храмови комплекси, из които няма почти никакви туристи и като цяло беше добър ход преди тълпите, които ни очакваха в Сием Реап.

В 6 сутринта потеглихме към Батамбанг, но вместо указаните 5 часа, пътувахме около 7. Но пък гледките около пътя бяха интересни. Минавахме край стотици къщи на дървени колове, които много пъти не бяха обособени в села, а си стърчаха единично сред зелените поля.

В Батамбанг ни очакваше изненада в къщата за гости. Оказа се, че в двойната стая има две двойни легла, а цената беше само 7 долара. Хапнахме бърз обяд в едно малко ресторантче, където ни донесоха врящ бульон и пред нас изсипаха суровото месо, което след минути беше сварено. Местните много се забавляваха с реакциите ни.

Цял следобед обикаляхме из храмовите комплекси в покрайнините на града. Някои от тях обитавани от монаси, други – позанемарени. Освен нас други туристи нямаше – дивяхме се на красивите постройки, снимахме цветята и дърветата, поздравявахме монасите, които учтиво ни отговаряха. Един следобед изпълнен със спокойствие, съзерцание и лекота.

Вечерта решихме да отидем в „Геко” - приятно заведение с голяма тераса, от която се виждаше главната улица. Поръчахме си кана чай от лотос и жасмин и се отдадохме на нощните гледки.

На следващия ден предстоеше пътуването до Сием Реап. Вместо в 9, автобусът тръгна в 10.30. Доклатихме се за около 4 часа. Бяхме четирима чужденци на гарата и едно момиче предложи да си вземем тук-тук до центъра. Първоначално шофьорите ни искаха по 2 долара на човек, ама след пазарене накрая стигнахме до 3 долара общо, та ни излезе по долар на човек с бакшиша.

От хостела си ангажирахме шофьор, който през нощта да ни вземе, за да посрещнем изгрева на Ангкор Ват. Взехме си велосипеди под наем за 2 долара и цял ден въртяхме из Сием Реап.

Комплексът с храмовете отваря в 5 часа. Шофьорът дойде да ни вземе в 4.15, а малко след 4.30 бяхме на входа. Първи! Подредихме се на празната касата и зачакахме. Изненадващо касиерката отвори в 4.45 ч.

Имахме си четири задължителни места, които искахме да посетим: Анкгор Ват, Ангкор Том (Байон), Та Пром и хълма Пном Бакенг. След това щяхме да преценим дали ни се гледат още храмове.

Първото преживяване за деня беше изгревът на Анкгор Ват. Бяхме първи на езерото, където беше пълна тъмница, а някакви момчета с фенерчета идваха да предлагат чай. С всяка следваща минута идваха все повече и повече хора и малко преди да се появи слънцето отвсякъде ни бутаха настойчиви азиатци, които носеха огромни фотоапарати и размятаха стативи.

Невероятен ден из храмовете – първо емблематичният Ангкор Ват, където туристическата лудница беше пълна, след това онези пленяващи каменни физиономии на Ангкор Том, после хилядолетните корени вплетени из храмовия комплекс Та Пром и накрая в голямата жега общ план на цялото това магично място от хълма Пном Бакенг. След този приказен ден и толкова много храмове, решихме да променим предварителния план и да съкратим втория ден в района.

От хостела, където бяхме уговорили двудневния тур ни казаха, че няма никакъв проблем и ще ни върнат парите, ние пък решихме, че ще им подарим третата нощувка в Сием Реап, защото още утре ще потеглим към Лаос. И съвсем спонтанно сложихме една дестинация, за която дори не бяхме чували допреди ден – архипелага 4000 острови, където щяхме да останем два дни.