ПРИКЛЮЧЕНИЯ ПО ВИЕТНАМСКИ

Имала съм късмета да попътувам доста, но безспорно най-любимата ми дестинация е Виетнам. Имам толкова мили спомени от тази държава, в която прекарах три незабравими седмици и реших да споделя преживяванията си с вас, та ако се чудите дали да посетите Виетнам, то отговорът моментално да стане ‘ДА!’.

1. Сайгон и делтата на Меконг

Прекарах една година в Камбоджа, преподавайки английски в една детска градина и обиколих цяла Югоизточна Азия, но си бях оставила Виетнам за десерт. Какъв страхотен десерт беше! Уредих си визата в една туристическа агенция в Камбоджа, спомням си, че беше много лесно. Разликата между двете страни е видна от границата Камбоджа пълен е хаос, а Виетнам доста по-уреден. Единствената подготовка, която бях направила бе да запазя първата си вечер в един capsule hostel. Чувала бях за тях и, че са доста популярни в Япония та ми беше интересно да ги пробвам. Сайгон ми хареса страшно много и в крайна сметка останах пет вечери.

Тук е моментът да вмъкна,че виетнамците са изключително дружелюбни и много обичат туристи. В тази страна се чувствах като истинска медийна звезда, защото получих много помощ от местните. Първата виетнамка с която си писах бе Аи Лин. Бяхме се намерили в Couchsurfing и тя ми беше предложила да ме покаже Сайгон. Дойде да ме вземе с мотора си още на първата вечер и отидохме на йога, а след това да пием страшно вкусни шейкове. На следващия ден ме заведе на обяд в едно много симпатично местно ресторантче и ми предложи да ме свърже с нейни приятели от провинцията, които много обичали гости. Аз приех с удовоствие.

В Сайгон също така се запознах и с Денис и Кловър, две приятелки на една моя позната, които също ме приеха с отворени обятия. Разходихме се из града, пихме по една бира и си говорихме за пътувания и приключения. Оказа се, че Кловър също планира пътуване през дните през който аз бях във Виетнам и се уговорихме да попътуваме заедно.

Що се отнася до туристически атракции най-голямо впечатление в Сайгон ми направи музеят на войната. Особен заради рязкия контраст със дейстйствителноста в забързания и оживлен Сайгон, който аз видях. Определено си струва да се посети. Освен това много ми харесаха и старите сгради във френски стил, който са превърнати в кафета - много бяха уютни.

През единия от дните, които прекарах в Сайгон си запазих еднодневен тур по реката Меконг. Взеха ни с бусче рано сутринта и се върнахме вечерта. Не си спомням цената, но беше много приемлива. На този тур се запознах с Крис и Денис от Нова Зеландия и обменихме контакти, тъй като те следваха същия маршрут като мен. В делтата на Меконг се повозихме с лодка и похапнахме вкусно и се отправихме обратно към града.

2. Загубена в провинцията

Свързах се с гостоприемните приятели на Аи Лин, които ми предложиха да им погостувам в провинцията. Приключение само като за мен, помислих си аз. Заръчака ми да бъда на местната автогара в уречен ден и час и да не се притеснявам за нищо повече. И действително беше така - следващите дни прекарах у семейство виетнамци, които ме гледаха буквалн като писано яйце. Дори не знам как се казваше районът, който посетих, но беше дълбоката провинция, където бях единственият турист и самата аз се превърнах в атракция.

Гостувах три дена на прекрасното семейство през които нямах никакви грижи - те ми готвеха, гледаха, развеждаха и дори ме поканиха на сватба на техни приятели. Да посетиш сватба във Виетнам си е истинско преживяване, което пожелавам на всеки. Леко е сюрреалистично, защото гвоздеят на програмата е караоке, но пък имаше изобилие от вкусна храна.

Като стана въпрос на храна във Виетнам кухнята е наистина уникална. Не си спомням едно ядене, което да не ми е харесало, но най-вкусна беше домашно приготвената храна от милото семейство. Безкрайно съм им благодарна,защото ме накараха да се почувствам като вкъщи в една непозната за мен страна. Може би се питате на какъв език си комуникирахме. Истината е, че те не говореха английски много добре, а аз виетнамски изобщо, но въпреки това с жестове се разминахме и наистина почувствах много близки макар и да не не можехме да говорим на много теми.

След три дена като почетен гост, за които не пожелаха да вземат и стотинка от мен, ме качиха на автобуса и потеглих към следващата спирка - Да Нанг.

3. Да Нанг и Хой Ан

Помните ли Кловър? С нея се засекохме в Да Нанг и посетихме много интересен будистки храм в града на многото красиви мостове. Много е практично във Виетнам да пътуваш с виетнамци - те знаят най-добрите места и говорят езика, а и са страшно любезни и приветливи.

Следващата ни дестинация с Кловър бе старинният град Хой Ан, където прекарахме два дена карайки колела и наслаждавайки се на вкусната кухня от местния пазар. Аз изцяло се доверих на Кловър и коприрах изцяло това, което тя си поръчваше и не сгреших нито веднъж. Хой Ан е китно малко градче със старинни сгради и малки тесни улички. Много е живописно и си заслужава да се потопите в прекрасната му атмосфера поне два дни. Това направих аз.

4. Ханой и Халонг бей

За съжаление Кловър трябваше да се прибира в Сайгон и след кратка спирка в Хуе, аз продължих с влак към столицата Ханой. Определено Сайгон ми хареса повече от Ханой, но и той си имаше своите предимства - много живописно езерце в сърцето на града и евтина бира. Много евтина. Една бира струваше поне тогава около 20 цента. Излишно е да казвам, че благодарение на това създадох много приятелства. Крис и Денис, които познавах от по-рано също бяха в Ханой по това време и с тях си прекарахме много весело.

Задължително трябва да спомена и Джулиан - един много откачен германец с когото ходихме в някаква нелегална дискотека, в която влезе полицията. Принципно Виетнам е социалистическа република, но аз не съм виждала по-големи капиталисти от тях. Въпреки, че дискотеката беше нелегална, собствениците все пак подкупиха полицията някак и партито продължи. Та и полиция ме гони във Виетнам.

В Ханой отседнах в хотел в центъра на града и от там имах възможност да се отправям на екскурзии и разходки. О! Дори и един ден намерих работа във Виетнам тъй като парите ми бяха на попривършване и за 3 часа преподаване на английски изкарах 100 долара, които ми свършиха работа до края на екскурзията. С тях си покрих екскурзиите до Халонг Бей и планинската област на Виетнам.

Единственото за което съжалявам е, че прекарах само един ден в Халонг Беи. Наистина магнетично място, което си заслужава да се посети на спокойствие, за да му се насладите. Отделете му поне 2 дена, ако се запътите натам.

5. Пак в в провинцията

Бях решила,че Сапа е прекалено туристически район за мен и, че искам да посетя по-малко известна част от страната и наистина ми се получи. Намерих обява във Фейсбук на една виетнамка, която се казваше Ния и предлагаше двудневна екскурзия до развиващ се туристически район за 50 долара. Все едно по поръчка. Идеално ме устройваше!

Оказа се,че Ния тъкмо започваше да развива туристически бизнес и аз бях една от първите и клиентки, което означаваше, че получих ВИП обслужване. Горещо ви препоръчвам нейната туристическа компания Zonitrip, ако имате нужда от туристически услуги във Виетнам.

Та във въпросната екскурзия бе включен транспорта, храната и преспиването при племето Хмонг. Бяхме малка група от 6 (четирима виетнамци и двама чужденци)  човека и местните ни посрешнаха повече от топло с песни, танци и изобилие от храна. Тъй като районът още не беше развит като туристическа дестинация, преживяването беше много автентично и незабравимо.

Това беше последната спирка от прекрасното ми три седмично посещение във Виетнам. Отправих се към Лаос със сърце пълно с любов и признателност към тези мили и доброжелателни хора и към хората като цяло.

Благодаря за отделеното време и дано пътеписът ми ви е дал идейки.