Разходка из Източна Ява в Индонезия – избрани вулкани
Накратко:
-
Същност: самостоятелно организиране пътуване в Източна Ява;
-
Акцент: вулканите Бромо и Кава Ижен, допълнение с панорамни гледки към вулканите Мерапи и Семеру, калния гейзер Лапиндо, храмовите комплекси Борободур и Прамбарам и градове Йогокарта и Сурабая
-
Цена: 5 000 000 индонезийски рупии (около 650 лв.). По съществените разходи ще бъдат упоменати, както и възможни техни по - евтини алтернативи.
-
Транспорт: вътрешен полет на Air Asia от Бали (Денпасар) до Йогокарта (Централна Ява), влакове (www.kereta-api.co.id), автобуси от градския транспорт, моторчета/скутери наричани оджек (ojek), джип, връщане на Бали с ферибот;
-
Брой дни на Ява: 8 дни (7 ½), както следва:
-
16-ти: пристигане в Йогокарта, храмове Прамбарам и Борободур в един ден;
-
17-ти: изгрев на Борободур, деня на независимостта в Йогокарта. Нощен влак до Сурабая.
-
18-ти: Сурабая, калния гейзер Лапиндо; влак до град Проболинго;
-
19-ти: качване на Бромо;
-
20-ти: изгрев от платформите на Панан(д)жакан над Бромо (ставане в 2:00), връщане в Проболинго;
-
21-ви: сутрешен влак до Банюанги, ден за почивка;
-
22-ри: дневно качване на Кава Ижен;
-
23-ти: нощно качване на Кава Ижен, ферибот до Бали и автобус до Денпасар.
-
С едно билетче може да се прекачваш на всички останали линии, чиито автобуси спират на същата спирка без да излизаш от спирката, което дава възможност с 1 билет да стигнеш до всяка спирка от мрежата, в който и да край на града – просто се налагат няколко прекачвания;
-
Автобусите от една линия спират на една и съща спирка (спирките са като къщички), т.е. трябва да се увериш дали конкретния автобус за каква посока е.
-
Имат собствена резервационна система, където се искат данни за кредитната карта, като пряват уговорката, че никакви пари предварително не се взимат или блокират. Кореспонденцията върви по е-мейл, като по всяко време можех да се откажа от тях. Предлагаха трансфер от летищвето до хотела за 300 000 – отказах.
-
Цената – 950 000 е за стая за двама + билет за изгрева от 230 000. Схемата е с билетите е следната: като гост на хотела може да влизаш през деня без входна такса – само си показваш ваучера, който ти издава хотел Манохара удостоверяващ, че си техен клиент. За посрещане на изгрева цената е 230 000, което е със 150 000 по – ниска цена от редовния билет, който иначе струва 380 000 за хора, които не са кленти на хотела, но искат да посрещнат изгрева.
-
От буукинга цените на съседни в района хотели излизаха на много по – високи цени, а за някакви по – евтини варианти означаваше, че трябва да съм в околните селища и да си уговори транспорт за сутринта.
-
За посрещане на изгрева входът е откъм хотел Манохара, а не централния вход за всички туристи, посещаващи храма през деня.
-
Сутрешен влак (commuter, тип градска железница за сателитните градчета на Сурабая) до град Сидоарджо. Цената за това отиване бе 5 500 (пет хиляди и петстотин рупии!).
-
За 100 000 моторист (ojek) – отиване, връщане, престой. Може и за по-евтино да се спазари.
-
Входни такси на място 10 000 + 5 000=15 000;
-
Връщане в Сурабая с влака (имах време за малко разглеждане на града и да си взема индонезийска SIM- карта за по – евтини разговори, които щяха да ми се наложи да проведа по време на престоя ми в Индонезия). Цената беше 50 000 (петдесет хиляди рупии). Този урок с раните влакове добре го научих.
-
Общо транспортни разходи за калния гейзер/вулкан Лапиндо 175 500 рупии и половин ден прекаран там.
Кратка разходка в центъра на Сурабая и снимка от резиденцията на губернатора:
Влак отново за 50 000 рупии (но за много по – дълго разстояние) до град Проболинго - една от входните точки за вулканични комплекс Тенгера с активния, но лесно достъпен вулкан Бромо и перфектния конус на вулкана Баток.
Прочетеното по пътеводителите и негативния опит на един познат пътешественик от Канада - Колин Мартин ( www.colinsnotes.com/indonesia ) за достигане на вулкана са ме изпълнили предварително с напрежение и пределна концентрация.
Рано ставане и бързо пристигане на местния терминал, откъдето пристигат и заминават автобуси от/за Сурабая, Бромо, Бали и т.н. Това бусче чака пасажери за Бромо, като стоянката му не е при големите автобуси, а извън терминала на главния булевард, съвсем малко (50 метра) вляво:
Бусчето ще тръгне нагоре или когато се напълни минимум с 15 човека или когато някой плати сумата за целия курс от 450 000 рупии (иначе казано цената за пасажер е 30 000). В началото бях само аз и така си чаках повече от час. После дойдоха 4 – ма индонезийци и пак чакаме, после 2-ма французи, които започнаха да агитират да тръгваме веднага. Цена от 70 000 на човек индонзийците не искаха да платят, французите се ядосаха и решиха да стигнат дотам с мотори, като се похвалиха, че са договорили цена от 50 000. (После на вулкана пак се засякохме и ми казаха, че крайната им цена е била 75 000). Аз си чакам, вече 3-ти час минава и добре, че дойдоха някакви автобуси с индонзийци и 2 словачки, та станахме 16 човека и потеглихме към Бромо.
Събраха ми се 4 часа висене и то в топ сезона за посещение на Индонезия (август месец). Сега го разбирам Колин, защо не му са се получили нещата в 1 часа следобед.
И сега как се разходих до и около Бромо и посрещнах изгрева там (може би запазената марка на Индонезия като пейзаж) без да платя абсолютно нищо, с изключение на нощувка в хотела и вечеря.
Отново си бях наел сравнително скъп за местните стандарти хотел на самия ръб на калдерата Тенгера с помощта на корейската версия на Expedia (от линк на линк до тях стигнах за резервация и плащане). Хотелът се казва Cemаra Indah цената на нощувка бе 55 000 юнокорейски вона или към 77 лева. Снимка от площадката на хотела по залез слънце:
Това, което ми помогна този хотел бе, че точно отстрани на кабинката, където са служителите които вдигат и спускат бариерата за автомобилите на посетителите на хотела. И аз, току – що настанил се в стаята …. Тръгнах надолу по стръмната пътечка и се така се озовах в равнината от фин вулканичен прах на огромния кратер Тенгера. Бромо и Баток са пред Вас- няма как да ги объркате, вървите само напред. По целия път няма никой, който да проверява или продава билети (entrance fee). В този първи ден (де факто следобяд) след 10 минути спускане по пътечката и за още 30 минути прекосяване на равнинната пустош и 3 минути катерене по стълбите:
стигнах до пушещия кратер Бромо ...
Като цяло, всичко е много зависимо от въздушните течения, накъде духа вятъра и съответно понася издигащите се от кратер пари.
Оттук имате 2 опции:
- или седите отпред до парапeта и оградата и виждате каквото се вижда оттам. Според мен, тази част, до където стигат повечето турист не е много впечатляваща.
-
и втория вариант е да тръгнете на разходка по необезопасения ръб на кратера. Този втори вариант в самото си начало е малко опасен, след това става много опасен. Аз тръгнах да правя обиколка на кратера по посока на часовниковата стрелка, като началото беше добро понеже пътечка беше достатъчно широка, за да се разминат двама човека и земята под краката ми се стори сравнително солидна.
След този хребет разделящ активния от неактивния вулкан само с един катък участък накрая с малко по – стръмно катерене се стига до най – висока точка по ръба на кратера на Бромо:
Ако сте стигнали дотук, по-добре се върнете … или ако продължите бъдете много внимателни, поемате много голям риск. Проблемът е, че тук на определени участъци ръбът е много тесен, Вие стъпвате върху слабо споена вулканична пепел, духа вятър, пушекът от Бромо може да тръгне към Вас и да намали видимостта Ви и може би най – важното - определени участъци са много стръмни! На 4 пъти на мен ми се наложи да пълзя в прахоляка, просто за да се чувствам по – стабилен и да разпределя тежестта си върху по – голяма площ (а иначе не съм с много килограми). На високите участъци или процепи трябваше да заобикалям препятствието отстрани по сипея от външната страна (за да не взема да падна в гърлото на вулкана), което също не е много умно решение, понеже отново стъпваш върху слабо споен прахоляк и хем потъваш в него, хем се понасяш надолу по склона. Ако ще падате, гледайте да на ляво, към конуса на вулкана Баток и не вдясно в пушилката на Бромо.
Наградата? Оттук се правят най – хубавите снимки по всеобщо мнение.
И докато аз се разхождам по ръба на пропастта, какво правят другите туристи, които са в моя хотел или съседните хотелчета и homestays (фамилни къщи)? Ами уреждат си (срещу заплащане) сутрешния трип до платформите за наблюдение до връх Пенан(д)жакан (Penanjakan). По принцип това е бизнесът на Бромо – джипове 4х4 чакат туристите в 3:30 рано сутринта за разходка, включваща тези места (viewpoints) за наблюдаване на изгрева и последващо слизане с джиповете в иделано равната повърхност на картера Тенгера до основата на Бромо, откъдето турисите се качват по познатите ми вече стълбички, за да видят пушека на Бромо – нещо, което вече съм видял. Аз не се включвам, като още при пристигането си в хотела тази оферта я получавам като всеки появил се турист от служителя на рецепцията. Със словачките дискутирам маршрута до платформите за наблюдение до връх Пенанджакан (Penanjakan). Едната претендираше да е голяма самостоятелноорганизирана туристка и backpacker и не и хареса, че няма да се вържа на де факто платена екскурзия. Убеждавам, я, че по асфалтовия път вдясно се стига до там. Откъде бе ми дошла тази увереност не знам и си нямаш представа с какво ще се заема в 2:00 през нощта. И така се бяха стекли нещата, че реших да се пробвам сам да стигна до връх Пенанжакан (Penanjakan) при условие, че словачките ми казват, че целия път е около 20 километра и затова трябват джиповете. Предполагам, че 20 километра е всичко - връх Пенанжакан + спускане до подножието на Бромо и връщане в хотела.
Както и да е тръгвам с електрически фенер в 2:00, в кабинката на паркинга няманикой, мушвам се ппод бариерата и поемам по асфалтовия път, вървящ до ръба на кратера на калдерата Тенгера. Единственото нещо, което ме спря бе лаят на кучета, но продължих. Асфалтовия път първоначално е в добро състояние се разкъсва от дупки, преминава в чакъл и накрая стига една беседка – лесната за достигане площадка за наблюдение. След една минута лутане виждам, че зад дувара има пътечка нагоре в гората. Тръгвам по нея и след едночасово катерене в 4:00 стигам до една от площадките. По пътя нагоре (стабилно катерене) от време на време се разкриваше гледка към селото с моя хотел, откъдето се виждаха като виеща се златиста змия колоните с движещи се джипове. Помислих си, че съм ги изпреварил – да, почти всички с изключение на една дузина запалени фотографи, които бяха окупирали първа линия със своята професионална фотографска техника.
Все пак бях от първите и окупирах едно ъгълче до парапета на платформата и 2 часа почти не мръднах. Наградата: една най – известната гледка на Индонезия.
Най – равнината покрита с пепел на кладерата Тенгера, от която се издига най - отпред Баток, зад него пушещия Бромо, а най – отзад е най – високия връх на Ява: вулканът - убиец Семеру. Семеру е отделен вулкан и не е част от вулканичния комплекс Тенгера, в който влизат Баток и Бромо.
За разлика от Мерапи и Борободур, с настъпването на деня, панорамният пейзаж си оставаше все така хубав, само Семеру си “сложи една облачна качулка”, но този природен процес на кондензация за влажни въздушни маси е нещо обичайно за вулканите в близост до океани и морета.
Това беше за Бромо в тези 24 часа. Самоорганизираните туристки от Словакия отново си плащат за организиран трансфер до вулканът Кава Ижен, а аз потеглям обратно към град Проболинго, където съм резервирал в хотел Rumah Wahidin за втора нощ най – евтината възможна стая за 115 000 рупии. Този хотел не е част от буукинга, няма собствена резервационна система, е-меила в интерент сайта и не работи, та първата нощ за тази цена бе уговорена с два телефонни разговора от София за общо 6 лв. с ДДС.
След завръщането си от Бромо, остъкът от деня се прекарва във възстановяване от едни 10-12 км. обиколки по ръба на калдерата Тенгера след ставане в 2:00 и предварително закупуване на билет до град Банюуанги за най – ранни сутрешен влак за 18 000 (нали сме си научили урока от Сурабая/Сидоаржо) за следващата цел - Кава Ижен.
За цялото ми пътуване до Индонезия, именно Кава Ижен ми бе мания и по-точно неговия син огън (сили пламъци), които излизат от процепите откъдето изтича естествена сяра! Езерото в кратера е дно от най – киселинните езера в света, скалите са отвесни и пъстроцветни. Естствена сяра е често срещана субстанция при скалите около вулканите (Н. Зеландия, Етиопия), но такъв непрекъснато бликащ '' извор'' на есествена сяра мисля, че е само на Кава Ижен.
Освен под формата на течност, излизат и задушаващи серни изпарения:
Хубаво е да се носи маска ...
… а като се влиза вътре в кратера, дори противогаз (но не задължително). Принципно има табела забраняваща слизането вътре в кратера, но забраната никой не я спазва. Поне така властите са самоуспокояват, че са предупредили.
Втвърдената сяра се кърти на парчета / блокове и се изнася:
… или докато е в течно състояние се излива във формички и те се продават като сувенири:
И тук има изгрев в края на нощния тур …
… и панорамни гледки …
…. но, да не се забрави най – важното: СИНИЯ ОГЪН (СИНИТЕ ПЛАМЪЦИ), което обаче ми е над 15 МВ и затова предоставям линк към първото ми качване на видео в Youtube:
За да се стигне до Кава Ижен първо трябва да стигнете до паркинга на входа на парка, където чуждестранните туристи заплщата такса от 100 000 рупии (за местни 25 000). След това има към 5 километра катерене, от които 4 километра са стръмни и отнема малко повечко от час да се стигне до върха. За да стигнете до серните депозити на дъното на кратера трябва да слезнете около 400 метра надолу по тясна пътечка с няколко парапети за обезопасяване по пътя и после да качите цялото това растояние, за да се върнете на върха. От върха има пътечки вляво и вдясно за разходки по ръба. Пътечката на ляво е по – опасна (снимка), тази надясно не чак толкова.
Как се не се прави посещение на Кава Ижен и как трябва да се прави.
Не се прави като мен – с уговорка за тур от София с местна агенция. Историята започва от моето познанство от Виетнам с една индонезийка, която също доста обикаля много из Азия. Бях я питал по е-мейла за надеждна агенция. Понеже ми беше мания да видя сините пламаци на Кава Ижен, което става само през нощта, бях се прежалил да е с агенция, доколкото разстоянието дотам е много, а местността за мен напълно непозната.
Та тази позната ми даде някави кординатите на агенция с която ря е пътувала преди няколко години. Свързах се с тях, като едва в последствие разбрах, че централата им е в град Маланг – алтернативата на Проболинго за посещение на Бромо.
Първоначално ми казха цена от 800 000 рупии, после цената се вдигна на 875 000 защото бяха забравили, че входната правителствена такса за мен е 100 000, а не 25 000 за индонезийци. Както и да е, в Лоунли планет пишеше,че такъв трип ще ми излезе окло 550 000– 600 000, без да се упоменава дали става въпрос за дневено и нощно посещение. Отделно, правителството наистина бе вдигнало входните такси за чужденци на много национални паркове. ОК, ще платя 50% отгоре на цената посочена в Лоунли планет (там съм забелязал, че дават някакъви много ниски цени, които мисля че се постигат при договорки от приятелски настроени местните гидове, които по изключение достигат до такива отстъпки от иначе обичайно малко по-високата редовна цена). Проста тази агенция не и е основното организирането на посещения на Кава Ижен и използваха други посредници от околността, за да ми организират качването на вулкана в тази нощ.
Как се прави: с моторче (ojek). На пристигането ми в Банюанги минавам през административната част на гарата и в едно от помещенията се намира туристическото бюро на тяхната железопътна компания. Предлагат ми цена за същата екскурзия през нощта от 700 000. Казвам, че ще помисля и напускам. На главната улица точно срещу фериботния комплекс за Бали влизам в офиса на друга туристическа фирма. Казвам им, че търся този продукт – Кава Ижен за 350 000. Те ми предлагат за 450 000 без да сме говорили за правителствената такса за вход. Отказвам и си излизам, но околните хорица са ни слушали внимателно, защото веднага един господин ми предлага да ме закара на цена от 200 000 с мотор.
Погледа ми интуитивно се насочва към тълпата от мотори и мотористи от другата страна на булеварда, точно до изхода от фериботния терминал. За днес това ми е достатъчно – разбрал съм къде е евтиният транспорт. В пътеводителя на Лоунли планет за същата услуга е посочена цена от 180 000, т.е. близко съм. Продължавам още 3-4 км. пеша до хотел Махкота Пленгтунг, където съм резервирал 2 нощувки по 200 000 едната. Хотелът е хубав, на ниска цена (резервация от буукинга) и адрес Jl Yos Sudarso 218, Banyuwangi.
По пътя виждам услуги за пране на цена 3 000 за килограм дрехи. По ценоразпис в хотелите, за 3 000 щяха да ми изперат само чорапите. Ето това ще свърша до края на деня. Да, оставих почти 2 кг. дрехи, но ми отне почти час да се разберем с жената, че ще дойда утре по същото време – и двамата ни урежда, ама нито аз знам индонезийски, нито тя отбира думичка английски. Поиграхме си със стрелките на часовника и така …
На следвщата сутрин отивам отново до изхода на фериботния терминал, преговаряме за цената, 200 000 мое предложение, 250 000 тяхно, в крайна сметка 220 000 по моя добра воля като бакшиш за допълнителните 20 000 над 200 –те хиляди рупии.
Добре ли е да си моторче? Като цена да, но на по – голям риск. По пътя имаше много стръмни участници и се налагаше на 2-3 отсечки да слизаме и да бутаме моторчето нагоре (и аз и моториста не сме пълни). Отделно, пътя се катери през една зона на непрекъснати мъгли и дъждове. През деня бе ОК – леко те оросява, но вечерта бях доволен от джипа, понеже между 1 и 3 часа се изваля много проливен дъжд. Ако бях с мотор, със сигурност щях да съм вир вода, но дали щяхме да стигнем изобщо до входа с паркинга на парка е въпросът, на който не мога да си отговоря.
Алтернатива: как бих го направил сега след опита ми от самостоятелно организирано дневно посещение и наета агенция за нощно посещение.
Бих наел моторче да ме закара през деня до парка за около 100 000. После ще освободя моториста да си ходи надолу в града и оставам цял ден и цяла нощ на върха на кратера, който е над зоната с облаци и валежи (2000 метра). На другия ден ще трябва да се плати за обратния маршрут. Това не съм го пробвал, но от видяното на паркинга едва ли предоставянето на подобна транспортна услуга ще е проблем за някой местен да спечели за час-два едни 100 000 рупии за курс до Банюуанги.
Вулканите в Западна Ява + Кракатау – някоя друга година!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега