Сауатдии крап! Тайландски приключения - от Банкок до Пукет

Здравейте, магелански шампиони! Миналата година се канех да наипиша пътеписи за Албания и Босна и се замотах нещо, затова сега докато са ми пресни впечатленията в главата се заемам да ви опиша тайландските си впечатления.

От юни 2025 г. се преместихме цялото семейство в България и аз реших да направя така, че да продължа да се занимавам с това, което ми е кеф и да продължа да пътувам. По време на летните ми пътувания из България, които скоро ще опиша в отделен пътепис една русенска екскурзоводка ме светна, че и аз мога да взема лиценз за екскурзовод и аз взех, че го направих след писмен и устен изпит през ноември 2025. Буквално на деня, в който си взех устния изпит ми предложиха от голям тур оператор да съм им гид. И нали са ми слаби ангелите, аз веднага приех! С идеята, разбира се, да преподавам основно и когато имам свободно време да водя турове. А, и така мога да имам повече поводи за пътуване пред жена ми под предлога, аз не искам, но те ме карат. :) И тъкмо си купих билети за Мадрид, където трябваше да преподавам от януари до май 2026 г. и на 9 декември ми звънят от София, но някак международно и екзотично ми прозвуча мелодията. Офертата беше неустоима! Дали искам да водя група до Тайланд между 24 януари и 2 февруари по трасето София-Доха-Банкок-Пукет и обратно. Отговорът ми беше, момент да си видя разписанието. Гледам си графика за миг и просто видях 3 отложени лекции и още 4 онлайн, така че отговорих, че съм навит! Веднага започнах да чета за Тайланд, история, култура, религия, бит, география, климат, основни забележителности, както и си отбелязах основни тайландски фрази.

На 6 януари полетях към Мадрид и си започнах семестъра на следващия ден, но на 21 януари полетях обратно към родината с едно такова хубаво тайландско настроение! А, родината ме посрещна с отворени обятия. Идеята ми беше да остана в София до 24 януари, но в България всичко ми се случва бързо и спонтаннно. Още не съм пристигнал и ми звънят от Варна с работна оферта да преподавам на английски език от септември. Съгласни били и да ме назначат като доцент. Едвам се навих! На 22 янаури направих една лекция онлайн с моите сладури в Мадрид от София и ми звъннаха от Историческия институт от БАН, че ги кефи профила ми и не искам ли да съм изследовател при тях. Е, кажете сега, че България не е страната на големите възможности?! Наминах да ги видя и банските сладури, при което настроението ми още повече се подобри, защото разбрах, че наистина приключвам и с работата в Испания и се насочих към Варна! На 22 януари вечерта в 21:30 бях във Варна.

На 23 януари подписах първият си постоянен договор за работа в България като преди това спретнах и още една лекция онлайн, прекарах малко време с домашните ми сладури и хайде обратно в София! На 24 януари приключението ми започна!

На летището се запознах с групата от 22 души, всички много готини и позитивни българи и им казах, че най-важното е да са точни за всички срещи.

Единственият проблем беше, че полетът ни с Каарските авиолинии за Доха закъсня и от 12:30 го отложиха за 14:00. Това означаваше, че изпускаме връзката си за Банкок, но ни дадоха друг полет за след полунощ на 25 януари. На никой не се помрачи настроението, пристигнахме в Доха по живо по здраво, помотахме се на летището и видяхме красивата градина в Зона С.

На следващия ден пристигнахме в Бангкок в 12 на обяд, вместо в 8 сутринта, но аз се обадих на местната ни екскурзоводка още от София да ни чака на летището и да се опитаме да си направим програмата за деня.

А, програмата ни беше посещение на историческия парк Древния град/Сиам и после евентуално фабрика за скъпоценни камъни. Това последното го отложихме.

Местната ни екскурзоводка или по-скоро водачка, защото аз водех екскурзоводкските беседи, се оказа супер позитивна тайландка на около 60 години, Ой! Веднага намерихме общ език след традиционния тайландски поздрав с поклон/уай и сауатдии крап, на което тя отговори сауатдии ка! Сауатдии на тайландски е здравей, добро утро, добър ден, добър вечер, чао, добре дошъл! Универсален поздрав. А, мъжете добавят крап за да са по-учтиви, докато жените добавят сричката ка за учтивост.

В 14:00 някъде всичко бяха минали граничните формалности с електронната виза и бяхме в автобуса с Ой. Насочихме се към Древния град!

По пътя разказах на туристите, че са попаднали във високия сезон и най-доброто време за посещение на Тайланд съответно. Тайланд има тропичен мусонен климат с три сезона:

Прохладен сезон (октомври-февруари) - средна температура 20-22°C. Най-благоприятен период за туризъм.

Горещ сезон (март-май) - температури достигат 29-31°C с висока влажност.

Дъждовен сезон (юни-октомври) - югозападен мусон с обилни валежи, предимно в северната част на страната.

Температурите си бяха около 28-30 градуса, но не се потяхме толкова. В Банкок си беше и малко по прохладно отколкото в Пукет.

А, Тайланд се оказа супер интересна страна със 70 милиона население, 513 120 кв. км площ и 3219 км брегова ивица и най-висока точка: Дой Интанон 2565 м. Столицата Банкок е огромен мегаполис с над 11 милиона население, който никога не спи, разположен по устието на река Чао Прая, реката на кралете. Тайланд разполага със 105 летища, затова не е проблем да посрещне над 33 милиона туристи за 2025 г.

За мен тази страна е есенцията на Югоизточна Азия с усмихнатите си хора, древни храмове и райски острови и пейзажи.

По пътя към Дрвения град разказах малко и за историята на Тайланд, известен преди като Сиам, има история, датираща от преди 10 000 години. Древни селища са открити в долината на река Чао Прая, където са се развили ранни цивилизации, повлияни от Индия и Китай. През 3 век пр.н.е. будизмът навлиза в региона, вероятно чрез мисионери от индийския император Ашока.

Първото голямо тайландско кралство е Сукотай (1238 г.), основано след отцепване от Кхмерската империя. То е „златната ера“ на тайската независимост – крал Рамкамхаенг създава тайската азбука и въвежда теравада будизма като държавна религия. Следва Аютая (1350–1767 г.) – мощна империя с 1 милион жители, търговски център с европейци, японци и китайци, но разрушена от бирманците през 1767 г.

През 18 век династията Чакри (основана от Рама I) премества столицата в Банкок и възстановява кралството. Тайланд е единствената държава в Югоизточна Азия, която избягва колонизацията – благодарение на умна дипломация на кралете Монгкут (Рама IV) и Чулалонгкорн (Рама V) през 19 век, които модернизират страната, сключват договори с Великобритания и Франция, и реформират армията, образованието и администрацията. Ако искате да научите нещо повече за модернизацията на страната и как кралете Рама IV и V научават английски език и модернизират страната, ви препоръчвам книгата и/или филма Ана и кралят: https://www.youtube.com/watch?v=VLKNV2N6K6Y

Е, разбира се, филмът е забранен в Тайланд, защото там са много чувствителни на тема крал и кралско семейство и за обида към краля има сериозни наказания. Кралят е буквално свещена фигура и някаква критика към него може да ви докара до 15 години затвор.

През 1932 г. безкръвна революция слага край на абсолютната монархия, въвеждайки конституционна. В Студената война Тайланд е съюзник на САЩ, изпраща войски в Корея и Виетнам. От 1980-те икономиката расте бързо („азиатски тигър“), но политиката е нестабилна – над 20 военни преврата, последният през 2014 г., водещ до 5 години военно управление.

Към 2026 г. Тайланд е конституционна монархия с крал Рама X (от 2016 г.). През 2023–2025 г. има политическа криза: реформистката партия Move Forward печели избори, но е разпусната от съда; премиер Срета Тависин е свален, а сега управлява Анутин Чарнвиракул от Bhumjaithai – коалиционно правителство. Чарнвиракул спечели провелите се наскоро избори. Гранични конфликти с Камбоджа (2025 г., над 100 жертви) и сепаратистки движения на юг (мюсюлмански провинции) са актуални предизвикателства.

Над 92% от тайландците са будисти, предимно от школата теравада ( „Учението на старейшините“) – най-старият клон на будизма, близък до оригиналните учения на Буда. Теравада е официална религия в Тайланд, Камбоджа, Мианмар, Лаос и Шри Ланка. Тя се фокусира върху личния път към просветление чрез етика, медитация и мъдрост, за да се постигне Нирвана – край на страданието и цикъла на преражданията.

В Тайланд будизмът е дълбоко интегриран с ежедневието: монасите (около 300 000) събират подаяния всяка сутрин, храмовете (над 40 000) са центрове на общността. Всеки мъж традиционно става монах за кратко (от седмица до месеци) – често на 20 години, преди брак или работа. Кралят е защитник на религията.

Има и влияния от индуизъм (Брахма, Гаруда – национален герб) и китайски религии/богове. Фолклорни вярвания в духове (фи, натун) са смесени с будизма – хората правят къщички за духове пред домовете си и им оставят цветя и жертвоприношения като червена фанта. :) Много са красиви тези къщички за духове, които приличат отдалече на къщички за духове. Наснимах ги на много места!

Докато се правя на експерт по Тайланд, пристигнахме в Муанг Боран – „Древният град“ на Тайланд

Но това не е „древен град“ в археологическия смисъл. Това е умален образ на цял Тайланд, събран на едно място. Това е един от най-големите открити музеи в света с миниатюрни реплики на тайски храмове и палати, от Sukhothai до Ayutthaya. Представете си: над 100 сгради, показващи 800 години история на час път от Банкок.

Муанг Боран, който всъщност вече официално е преименуван от „Древен град“ на „Древен Сиам“ е създаден през 1963 г. от един изключително богат и образован тайландски меценат – Лек Вирияпхан, който има бизнес с аптеки, после банки и автомобилостроене, фабрика Тонбури. Първоначално той искал просто да построи музей, но постепенно идеята му се превърнала в нещо много по-голямо: Да запази паметта на Тайланд, преди модернизацията и бетона да унищожат старите храмове, дворци и градове.

Тук много добре се вижда как: будизмът, индуистките митове, кралската властса преплетени. За тайландците миналото не е „нещо мъртво“, а жива морална основа.Муанг Боран не е направен за туристи, а първоначално за тайландските деца и студенти – да учат кои са.

Аз съм скептичен обикновено към подобни паркове, защото ми изглеждат бутафорно, но тук няма миниатюрни сгради, високи до коленете, а реални копия на храмове, дворци и митологични сгради, в които може да се влезе и да се разгледат без огромните тълпи около теб. Ето и малко снимки да се накефите и вие!

След като обиколихме цялата тази красота не ни остана време за фабриката за скъпоценни камъни, а се насочихме към хотела, в който се настанихме в около 8 вечерта. Хотелът ни беше Сенчъри парк (Century Park Hotel), доста приличен хотел и с чудна гледка към града.

А, хубавата изненада беше, че моят добър индийски приятел и колега Гур Сараф, който аз наричам също Гошо Сарафов :) , когато разбра, че ще съм в Банкок отседна в същия хотел за 1 нощ преди да се прибере в Испания.

Излязохме заедно на вечеря и няколко от моите туристи също се присъединиха.

Тайландската кухня се оказа любов от първа лъжица! В почти всяко ястие се преплитат петте основни вкуса – сладък, кисел, солен, горчив и (най-често доминиращият) лютив. Тайландците вярват, че това отразява петте елемента на Вселената – дърво, огън, вода, метал и земя – и че доброто ястие хармонизира тези вкусове перфектно. Оризът неутрализира лютивината и прави храната по-лека. Подправките са ключът: листа от кафир лайм (за аромат в супи и къри), лимонена трева, галангал (подобен на джинджифил, но по-остър), кориандър, чесън, чили (червен, зелен, сушен) и рибен сос (nam pla). За разлика от Япония, където беше истинско предизвикателство да намеря хляб, в Тайланд това не беше така. На закуска и в Банкок и в Пукет в хотела имаше богато разнообразие на хляб, а всички турове включваха и обяд, където също имаш хляб и вилици, не само клечки. Това много ми хареса! Районът около хотела, близо до паметника на победата е сравнително заспал и умрял и ресторантите не предлагаха кой знае колко вкусна храна и разнообразие, но на туровете за обяд и в Банкок и в Пукет храната беше разкошна! А, в Пукет като цяло храната беше невероятна!

Ястия, които на мен лично ми харесаха:

Pad Thai – Пад Тай: Класическо ястие с оризови спагети, скариди/пиле/тофу, яйца, кълнове и фъстъци. Пад Тай е официално обявено за национално тайландско ястие. Преведено на български наименованието на ястието означава „пържена тайландска храна“. Интересен факт за това ястие е, че то има едновременно сладък, кисел, солен и горчив вкус, но те се развиват в устата по страхотно хармоничен начин. Основната съставка на Пад Тай са оризовите спагети, които се запържват заедно с кралски скариди или месо, тофу, соеви кълнове, фъстъци и бъркано яйце в уок тиган. За богатия вкус на ястието допринасят пикантно – сладкият сос приготвен от тамаринд, палмова захар и домашно приготвен рибен сос. Може да се купи като улична храна или в ресторант, като цената му беше между 80 - 120 бата, при курс 35 бата за евро, това е направо без пари!

Тhai Green Papaya Salad – Салата със зелена папая: Салатата със зелена папая е изключително освежаваща и типично по тайландски, комбинира няколко вкуса и аромата. Обявена е от CNN Travel за едно от 50-те топ ястия в света. Тя се приготвя от настъргана зелена папая, чесън, чили, палмова захар, зелен боб, печени фъстъци, дребни скариди, лайм, паста /пюре/ от тамаринд, рибен сос и домати. Звучи така, сякаш в нея има какво ли не, но всъщност вкусът ѝ е изключително балансиран и различен от този на салатите по нашите географски ширини. Разбира се, за да се получи този балансиран вкус, съставките трябва да бъдат предварително обработени, мариновани или овкусени по подходящ начин. Попадах и на кофти салати, но в Пукет на ОТОП маркет, салатата беше топ!

Mango Sticky Rice – Манго с лепкав ориз. Като цялo, този десерт много наподобява нашия сутляш, като разликата е в кокосовото мляко, с което се залива свареният и подсладен лепкав ориз и обеленото и нарязано на парченца узряло манго, с което обичайно се сервира десерта.

Banana Pancake /Roti/ – Банановата палачинка е хрупкав десерт, който може да се опита обикновено на подвижни сергии на улицата. Тези сергии са подобие на мотор с кош, който е снабден с газов котлон и е приспособен за приготвяне на храна. Тя се прави от много фино тесто, което се разточва до прозрачност, след това се запържва в голям плосък тиган в смес от олио и масло. При приготвянето се използва сладко кондензирано мляко. След запържването на тестото, към него се добавя банан или други тропически плодове, коiто се завиват в тестото в традиционно правоъгълна форма. Добавя се течен шоколад, поръсва се със захар и се нарязва на 12 или 16 хапки и следва светкавично изяждане.

Thai Rolled Ice – Сладолед по тайландски - това за мен е шедьовърът на тайландските десерти. В Пукет на OTOP Market го купувах всеки ден! На охлаждащ съд, подобен на голям котлон за катми, се изсипва мляко и избрани от вас продукти като ягода, банан, нутела. Млякото започва да замръзва и поради тази причина с много бързи движения на нинджа със шпатули, следоледаджията раздробява съставките на каша. Получената смес се разстила върху студения плот и след това се навива на ролца и става страхотно!

Препоръчвам ви и да опитате местните плодове, особено манго и мини ананасчета и бейби банани. Мини ананасчета, които обикновено можете да намерите обелени в торбички по 6 броя.

Мангото е също плод, който задължително трябва да опитате докато сте в Тайланд. То е жълто на цвят, с размер на малък пъпеш , текстура и сочност на праскова, но с екзотичен привкус. Обелката му се премахва със специален нож и след това се реже на резени или малки парчета.

Престраших се да пробвам и дуриан и дори черпих цялата група от туристи, но въпреки, че го разрязаха пред нас и беше пресен и още не вмирисан, никой не остана впечатлен. Аз също не разбрах защо го наричат царят на плодовете.

В китайския квартал на Банкок видях и сергии с всякакви гадости - шишчета с насекоми: червеи, бръмбари, скакалци, но само ги снимах. Не бих ги пробвал. Казват, че били хрупкави като пуканки. Не, благодаря :)

Натуралните им сокове от захарна тръстика, манго, ананас както и смути от подобни плодове също са разкошни и ги препоръчвам! Тайландският студен чай също много ми хареса. Аз пия много рядко топли напитки. Кафе пия на 2-3 години веднъж, горещ чай още по-рядко, така че не мога да коментирам тези напитки, но туристите ми като че ли намериха каквото търсеха.

Тайланд иначе е царство на уличната храна и от сергии по улицата може да си купите всичко това много евтино. Но, внимавайте за хигиената, гледайте да готвят пред вас. Иначе цените са невероятни! За 5 евро се наяждате, а за 10 буквално преяждате, защото вече ви остават пари и за питиета и сладолед. :)

На следващия ден, 26 януари, след закуска в 9 сутринта бях събрал цялата група за обиколка на Банкок! По пътя им спретнах и една кратка лекция за Банкок, разбира се, който е наистина един от най-живите и контрастни столици в света – смесица от древни храмове, лъскави небостъргачи, улична храна и река, която тече през сърцето му. Банкок е основан през 1782 г. от крал Рама I, след като старата столица Аютая е разрушена от бирманците през 1767 г. Той избира това място на източния бряг на река Чао Прая („Реката на кралете“), защото е стратегическо, защитено и красиво.

А, пълното официално име на града е сигурно най-дългото име на столица в света! То е Krungthepmahanakhon amonrattanakosin mahintharayutthaya mahadilokphop noppharatratchathaniburirom udomratchaniwetmahasathan amonphimanawatansathit sakkathattiyawitsanukamprasit – 168 букви! Означава „Град на ангелите, велик град на безсмъртните, великолепен град на деветте скъпоценни камъни, седалище на краля, дом на въплътените богове, издигнат от Вишвакарман по заповед на Индра“. Тайландците просто го наричат Krung Thep – „Градът на ангелите“.

При нощната обиколка на Банкок с тук тук, снимах и пълното име на града, написано пред сградата на общината.

Банкок е и „Венеция на Изтока“ заради каналите (khlongs), по които преди са се движили лодки вместо коли.

А, обиколката на самия град включваше историческия център с много, много статуи на Буда, които към края на деня вече омръзнаха на туристите, но не и на мен. Беше ми супер интересно. Започнахме с Wat Traimit – Храмът на Златния Буда Тук се намира най-голямата статуя на Буда от чисто злато в света – 5,5 тона, висока 3 метра, от 13 век (период Сукотаи). Била е скрита под гипс за векове, за да се предпази от бирманците. През 1955 г. гипсът се напуква при преместване и се разкрива съкровището! Стойността ѝ днес е над 250 милиона долара.

Статуята е толкова голяма, че не са могли да я вкарат в храма в Банкок през вратата и се е наложило да я режат на 9 части и после да я спояват по доста касапски начин.

Следваща спирка беше Wat Pho – Храмът на Лежащия или полегналия, ако предпочитате, Буда. Най-старият храм в Банкок, съществуващ още преди 1782 г. Това е „първият университет“ в Тайланд – тук са се преподавали религия, медицина, изкуства. Главната атракция е 46-метров лежащ Буда, покрит със злато, символ на нирвана. На стъпалата на краката му има 108 символа.

Идеята е, че и Буда като е постигнал нирвана му е паднала мотивацията и е решил да легне под сянката. Затова е необходимо човек винаги да има някаква цел, за да продължава да се развива. С лежане и чакане да ти падне банана в устата има само деградация. Но, тайландците го разбират това. Доста са гъвкави и не видях у тях фанатизъм, все пак са будисти хората, но явно и други фактори оказват влияние, защото японците са също будисти, но ми се сториха доста по-зомбирани. След като се порадвахме на успеха на Буда с просветлението тръгнахме към Wat Phra Kaew и Кралският дворец. Там единственото за което внимавах е да няма в групата къси поли и пищни деколтета, че дрес кодът е доста строг. Ват Пра Кеу е най-свещеното място в Тайланд – храмът на Изумрудения Буда (от нефрит, 14 век). Статуята е толкова свята, че кралят лично я „преоблича“ 3 пъти годишно според сезона. Храмът е в комплекса на Кралския дворец, който всъщност не е една сграда,а над 100 ярко оцветени сгради, златни кули, мозайки, вдъхновени от Аютая. Това е бившата кралска резиденция – днес се използва за церемонии. Кралска резиденция е бил до 1932 г., когато абсолютната монархия става конституционна.

Изобщо кхмерското влияние върху Тайланд е огромно, въпреки омразата и конфликтите с Камбоджа. Още малко красоти от Кралския дворец.

След толкова ходене, всички огладняхме, дори и аз, особено аз, защото не закусвам. Обядът ни беше на една лодка на река Чао Прая, а след него се отправихме на друга лодка по реката. По бреговете видяхме стари къщи, модерни хотели, храмове. Най-впечатляващ беше Wat Arun – Храмът на Зората. На западния бряг – 82-метрова кула (prang), покрита с китайски счупен порцелан от стари кораби. Името идва от бог Аруна (зарята). Кралят Таксин видял храма на зората след битка – оттам името. Защо китайски счупен порцелан? Ами защото, когато тайландските кораби се връщали от Китай вземали много порцеланови изделия и други китайски стоки и статуи за баласт. Когато този порцелан се чупел, той все пак бил порцелан и много красив и качествен, практичните китайци започнали да го ползват за украса на дворцовия комплекс и храмовете.

Но, след толкова много статуи на Буда и храмове, туристите ми с облекчение се прибраха в хотела вечерта. :)

На следващия ден, 27 януари също имаше интересна програма. Пак в 9 сутринта потеглихме към двореца Банг Па-Ин (Bang Pa-In Royal Palace) на около 1 час от Банкок. Това е летният кралски дворец – истинска перла! Построен през 17 век, но основно обновен от кралете Рама IV и Рама V през 19 век. Тук ще видите невероятна смесица от стилове: тайландски, китайски, европейски (дори викториански и готически елементи) и кхмерски влияния. Дворецът е заобиколен от прекрасни градини, езера и мостове – идеално място за снимки!

През 1563-1569, Бирма завладява Аютая и кралството става васал на Бирма. На 18 януари, 1593 г. тайландският воин Наресуан обявява независимост и печели битката при Нонг Сарай като побеждава бирманския владетел в легендарен дуел на слонове. Ето картина от битката.

Сега, 18 януари е официален празник, ден на въоръжените сили на Тайланд. Тайландският 6 май с други думи.

След около час и половина разходки по красивите паркове на летния дворец се насочихме към руините на величествената столица Аютая на кралството със същото име в периода 1357 - 1767 г.) – на около 20–30 минути път. Градът е бил една от най-големите и богати столици в света през 16–17 век – с население над 1 милион души, огромна търговия с Европа, Китай, Япония, Индия... За съжаление през 1767 г. бирманците (от Конбаунгската династия) го разрушават напълно след дълга шестмесечна обсада. Останали са само руините – но какви руини!

Храмът Ват Яй Чай Монгкол (Wat Yai Chai Mongkol)

Построен през 1357 г. от основателя на Аютая – крал U-Thong (Раматибоди I). Това е бил „лагерът“ за монасите, които се връщали от обучение в Шри Ланка и са донесли чистата Tеравада традиция.

Най-впечатляващото е огромният кхмерски стил ступа (пагода) в центъра – много фотогеничен и спокоен храм.

Последна голяма забележителност: Ват Махатхат (Wat Mahathat)

Тук е най-известната и емоционална атракция в Аютая – главата на Буда, обгърната от корените на дърво. Това е една от най-иконичните снимки в целия Тайланд! Според легендата: след разрушаването през 1767 г. главата на статуята е паднала и е била забравена. С годините дървото е израснало и корените са я „прегърнали“ и издигнали – символ на това, че духовността оцелява дори след катастрофа.

След толкова история и ходене заслужавахме вкусен тайландски обяд и го получихме!

А, след обяда се насочихме към една работилница за обработка на скъпоценни камъни с изложбена зала и магазин. Тайланд е световно признат като един от най-добрите центрове за скъпоценни камъни в света, особено за сапфири и рубини. Град Чантабури (Chanthaburi), е наричан „Световната столица на сапфирите“. От 19 век насам тук се обработват и търгуват огромни количества цветни камъни – най-вече сапфири (синьо, жълто, розово, зелено) и рубини. Много от най-красивите сапфири в света, включително тези в кралските корони на Европа и Близкия изток, са минали през тайландски майстори. Тайланд не добива много камъни днес – повечето се внасят от Шри Ланка, Мадагаскар, Мианмар, Австралия, дори Африка – но тайландските майстори са ненадминати в рязането, шлифоването и оценката. Именно заради това Банкок е световен хъб за търговия и обработка. Тайланд е известен с много висок стандарт на качество, но винаги купувайте с сертификат за автентичност (GIA, AIGS или от самата компания). Магазинът, който посетихме, е лицензиран и даваше официални сертификати.

След това обратно в хотела и както винаги вечерта вечеряхме в близките ресторанти или сергии за улична храна.

На 28 януари още в 7 сутринта се насочихме към плаващия пазар Дамноен Садуак (Damnoen Saduak Floating Market), като преди това видяхме и така наречния влаков пазар. Буквално сергиите са на 20 см, от минаващия влак. Това беше на около 100 км на запад от Банкок и си трябват поне 2 часа да се стигне до там.

Дамноен Садуак е създаден през 1866 г. по времето на крал Rama IV (Mongkut) – той нарежда прокопаването на канала, за да свърже няколко реки и да улесни транспорта и напояването. Това е един от последните истински „живи“ плаващи пазари, които все още работят по традиционния начин. До пазара стигнахме с лодки и по пътя беше много живописно!

Ключови фигури на пазара са жените – много от тях са „капитани“ на собствените си лодки. Те носят традиционните конусовидни сламени шапки (ngob) и са невероятно сръчни! Тук можете да се пазарите и да намалите и 50% от първоначалната цена. С един от туристите, софиянец, работещ в автокъща, направо ги разбихме! Купихме много изгодно шорти за тайбокс и други сувенири. :)

Беше страхотен ден! А, вечерта от 18 до 23, нашата местна водачка Ой ни организира нощен тур на Банкок с тук тук! Отидохме до Китайския квартал, цветния пазар, общината и реката за да видим страхотни гледки към храма Ват Арун! Хапнахме и пад тай от улична сергия! Беше страхотен финал на тура в Банкок!

На следващия ден, 29 януари, тръгнахме лежерно към 10 сутринта към летището и с вътрешен полет на Thai Air Asia само след час и половина в 14:00 бяхме в слънчев Пукет!

Пукет е най-големият остров в Тайланд, с площ около 543 квадратни километра – почти колкото Сингапур! Намира се в Андаманското море, на западното крайбрежие на Тайланд, свързан с континента чрез моста Сарасин. Островът е известен с над 36 плажа – от оживения Патонг, където отиваме, до тихи заливи.

Според последните данни от 2025–2026 г., официалното население на провинцията Пукет е около 432,000–466,000 души, но с мигранти, експати и туристи реалната цифра може да достигне до 2 милиона в пиковия сезон! Това прави Пукет един от най-динамичните региони в Тайланд. Има доста руснаци и доста надписи на руски, вкл. Много сервитьори и продавачи са научили малко руски. Имаше и руски, казахски и узбекски ресторанти. Разбира се, аз избягвах такива места, просто ги видях от автобуса към хотела ни. Хотелът ни беше супер, Deevana Plaza Hotel, точно в Патонг, на 5 минути пеш от плажа и на по 2 минути пеш от Malin Market и OTOP Market. С две думи супер локация, от дивана на плажа. :) ОТОП е супер място да вечеряте, както и да си купите футболни тениски, шорти, куфари. А, Малин маркет е супер за тигров балсам, чай и всякакви сувенири. Има и много, много плодове.

На ОТОП са и най-добрите манджи и традиционен сладолед! Всеки ден вечеряхме там с моята група!

А, Пукет иначе има също интересна история. Пукет има корени от 13 век, когато е бил част от малайски търговски маршрути. По-късно, през 16–19 век, е повлиян от китайски имигранти – миньори, които добиват калай. Това е довело до уникална китайско-тайландска култура, която ще видите в стария град Phuket Town с цветните сино-португалски къщи. Между другото заради тези миньори започват да се появяват повече проститутки в района. А, по време на Виетнамската война американските войници дават началото на съвременния секс туризъм в Тайланд. Името "Пукет" произлиза от малайската дума "Bukit", което означава "хълм" или "планина" – перфектно описва топографията на острова с неговите зелени хълмове. Пукет е бил важен пункт по Пътя на подправките – търговия с Индия, Китай и Европа. В края на 18 век, през 1785 г., две героини – сестрите Чан и Мук – организират защитата на острова срещу бирманско нашествие. Те се преструват на мъже, събират армия и отблъскват нашествениците. Днес те са национални героини, с паметник в Phuket Town.

Съвременният бум започва в края на 20 век с развитието на туризма – след 1970-те години, когато летището се разширява и плажовете стават световно известни.

Населението на Пукет е истинска мозайка – отразява историята на миграции и търговия. Тайландците са най-голямата група, около 70%, предимно будисти. Има и китайци, потомци на миньорите и по-нови имигранти също. Има и малайци (мюсюлмани), които са около 20% може би от населението. Въпреки че не са мнозинство, малайското влияние е силно в имената и търговията. Ние си имаме сухоземни цигани, а тайландците имат морски цигани (Чао Лех): Първоначалните жители – малка, но важна общност от номади, живеещи по морето. Те са с традиции в риболова и лодкарството.

На следващия ден, 30 януари сутринта се отправихме към Royal Phuket Marina и от там с лодка към заливa Лох Самах и острова Пи Пи Лей, където се намира най-красивият залив Мая, станал популярен от филмът „Плажът“ с Леонардо Ди Каприо.

Maya Bay (залив Мая на Phi Phi Leh) Първата и най-очаквана спирка! Това е един от най-красивите заливи в света, станал световно известен от холивудския филм „The Beach“ (2000 г.) с Леонардо Ди Каприо. Представете си: бял пясък, тюркоазена вода, заобиколена от огромни варовикови скали. Заливът е отворен (отвори се през 2022 г. след 4-годишно затваряне за възстановяване от свръхтуризъм, и сега е със строги правила).

После отидохме до Pileh Lagoon. Кристално чиста лагуна, заобиколена от скали – идеална за плуване, скокове във водата и снимки. Водата е толкова прозрачна, че се вижда дъното!

Видяхме и Viking Cave Древна пещера с хилядолетни рисунки по стените (от викингски стил до древни тайландски). На високите скали живеят хиляди лястовици – тяхното гнездо се използва за супа от лястовичи гнезда (традиционен деликатес).

С лодката се доближихме и до Monkey Beach (Ao Ling или Loh Samah Bay) - Скрито заливче с диви маймуни! Те са много приятелски – може да ги видите да скачат по скалите и да се приближават до лодката. Дългоопашати макаци се водят.

Обядът беше този път на Phi Phi Don, основният остров. След това – свободно време за разходка по острова, слънчеви бани или още плуване. Phi Phi са общо 6 острова, Phi Phi Leh е необитаем (само за посещения), а Phi Phi Don е главният с хотели и ресторанти.

На 31 януари пак рано сутринта с минибус отидохме до Royal Phuket Marina и от там след 30 минути стигнахме до Phang Nga Bay, където плавахме с каяци. Започваме с невероятна гледка към Phang Nga Bay – заливът е истински шедьовър на природата: хиляди карстови варовикови скали, издигащи се вертикално от изумруденозелената вода, мангрови гори и лагуни. Качихме се по двойки в каяци и с опитен гид гребахме през тесни пещери и тунели, голям кеф, като в приключенски филм! Дръжте камерите готови, но внимавайте да не ги намокрите.

Продължихме към Panak Island – още една перла с фантастични варовикови формации. Там се разходихме и в една пещера и видяхме един макак отблизо.

Обядвахме на Panyee Island (Koh Panyi) – уникално мюсюлманско рибарско село, построено върху колове (stilts) от 18 век. Жителите са потомци на имигранти от Ява (Индонезия) и живеят над водата от поколения.

Местните продължават да лъжат като цигани, обаче. Един мой турист пита за някаква огърлица какво пише и местният шмекер му казва, че пишело късмет на тайландски, но според Гугъл това е Машала на арабски. :)

След това отидохме и до James Bond Island (Khao Tapu) и Khao Phing Kan. Koh Tapu (Nail Island) е James Bond Island от филма „The Man with the Golden Gun“/Мъжът със златния пистолет (1974 г.) с Роджър Мур. Тази тънка, 20-метрова скала, стърчаща от водата, е една от най-иконичните гледки в Тайланд.

Завършихме с Koh Yao Yai – голям, спокоен остров с красиви плажове. Тук имахме свободно време – плуване, слънчеви бани, разходка по белия пясък или просто релакс. Перфектен завършек на деня!

Аз си намерих тук моя тайландски офис. :) Не виждате ли?! На работа съм! :)

Върнахме се в хотела и вечерта аз накупих сувенири и тениски от ОТОП Маркет и разбира се, пак сладолед, пад тай, смути, стандартна тайландска вечер. Но, едно семейство поискаха да ходим до легендарния Бангла роуд с всички там гоу-гоу барове и пинг понг шоу и подобни пикантерии. Аз се обадих на жена ми веднага да се похваля! Казвам, любов моя, полунощ е, тръгвам с едни мои туристи да видим дали има курви на Бангла роуд! Тя отговори: гледай, но не пипай! Речено-сторено, наехме един тук-тук и аха да тръгнем, тук тук пичът ни казва, че днес Бангла Роуд бил затворен, заради избори някакви и забрана за продажба на алкохол. Ееее, греда! Нищо, направихме си едно парадно кръгче в Патонг, а Бангла Роуд ще остане за следващия път. Определено Тайланд ми остава в топ 10 посетени дестинации и ще се върна и в бъдеще! Страхотна комбинация от история, култура, екзотика, природа и кулинария!

А, след това имахме възможност да си сготвим сами пад тай и ето там аз се включих доста по-активно.

Вечерта пак трансфер до летището и на другия ден по разписание, на 2 февруари в 11:30 бяхме в София. Благодарих на всички колко бяха готини и позитивни, дадох отчет в агенцията и на другия ден обратно в Мадрид! Много се накефих! Следващ тур Южна Корея и Япония през април! Очаквайте репортажи от Сакура сезона. :)