Сингапур - диетичният вариант на Азия

Здравейте, приятели магеланци!

 Пак съм си вкъщи е време да ви разкажа за най-дългото си пътешестие!

Подготовката си беше дълга, реално от миналия септември, та чак до март месец тази година. Както съм споменавал и преди, видя ли конференция на дестинация, която ми е списъка в удобно за мен време, гледам да не пропусна. Така стана и този път. Намерих конференция в Университета на Уолонгонг, Австралия по случай 150-годишния юбилей от създаването на Канада, извадих една сериозна политическа тема от голямата ми торба с потенциални академични презентации и само след 3 седмици ме одобриха. Когато получих и 50% финансиране на разходите, остана само да си организирам пътуването. Реших, че не е зле ако летя чак до Сидни да видя по трасето някоя от набелязаните ми азиатски дестинации, по-конкретно Сингапур, Южна Корея или Япония. Намерих изгодни билети с корейските авиолинии до Сидни през декември, но докато се мотая месец по-късно тези цени вече ги нямаше, а европейските авиолинии предлагаха прекачвания през Китай, което не ме устройваше, защото Китай не ми е сред набелязаните дестинации. Тогава на помощ дойде rumbo.es и така успях да намеря изгодна оферта за Мадрид-Доха-Сингапур с Qatar Airways и Сингапур-Куала Лумпур-Сидни с AirAsia. Така щях да мога да видя Сингапур, а и да пробвам най-добрата авиолиния в света, както и най-добрата нискотарифна авиолиния в света. За да няма проблеми с тези прехвърляния с изгубен багаж, традиционно реших да пътувам само с ръчен багаж, средно голяма раница, както и с канадски паспорт да не се занимавам излишно с визови подробности. След като си хабих нервите в периода 2013-2015 с кандидатстване за руски визи, твърдо взех решение, че повече за визи няма да кандидатствам по никакви посолства.

Впечатления от авиолиниите

Катарските авиолинии наистина се оказаха най-добрите с които съм летял. Чудесно обслужване, вкусна храна, добър избор от филми, музика, че дори и TED Talks имаха за мой кеф. Аз съм с предразсъдъци към исляма, меко казано, но в крайна сметка никой не ме караше да слушам речите на брадати талибани за корана, въпреки че и това беше опция на екрана с възможни забавления. На менюто гордо бяха написали, че всичко било приготвено по ислямските традиции, но аз им полях обилно традициите с червено вино и бира, а и ако не друго арабите поне готвят вкусно, за разлика от да кажем руснаците или англичаните. Самите стюардеси бяха всички неарабки, а дори една стюардеса по трасето Мадрид-Доха се казваше Христина. Аз я поздравих веднага с добър ден ухилено, но тя също така любезно ми отговори - добар дан, jа сам из Србије. Е, отговорих аз, драго ми е, jа сам из Бугарске и се зовем Христо. После си попричахме още на српски језик и естествено обслужването и отношението към мен беше супер. Странно, уж познавам горе-долу добре сръбския език и култура, но не знаех, че ползват и  те името Христина. Но, може да се окаже от правите сърби, дето живеят около Ниш или Цариброд.

А, иначе след като послушах Аеросмит, Селин Дион и Вивалди, реших да прегледам филмовата колекция на катарците. Пробвах две боливудски бози, но не ми издържаха нервите и ги спрях на 5-ата минута, но след това изгледах един индонезийски филм, както и един китайски. А, по време на втория полет се загледах в една южноафриканска романтична комедия Vir Altyd с английски субтитри. Филмът не беше нищо особено, но ми беше приятно да слушам езикът африкаанс и неочаквано за мен научих нещо любопитно, че има известна модна дизайнерка в ЮАР от български произход, Домосед може да знае повече. В една от сцените главният герой скъса малко булчинската рокля на главната героиня и тя го изледа ядосано. А, той каза, е това е просто една рокля. Просто една рокля, отговори тя, та това е рокля на Веселина Пенчева! Веднага след полета, хвърлих едно око да видя коя е Vesselina Pentcheva и какво се оказа, това е българка от Русе, която на 16 години, през 1993 се преселила в ЮАР да учи, а в момента се занимава с моден дизайн. Това й е сайтът. http://www.vesselina.co.za И така, както виждате, дори от една романтична комедия човек може да научи нещо интересно.

Колкото до AirAsia не мога да кажа, че съм във възторг. Горе-долу си летят по разписанието хората, но обслужването не им е на ниво. На два от полетите при слизане стюардесите бяха дори обърнали гръб на пътниците и си говореха по между си. Недопустимо поведение към клиентите! Пон храната им беше добра и евтина, но при възможност ще избягвам да летя с тях в бъдеще. Раян Еър са по-добри според мен.

Впечатления от летищата

 Сингапурското летище Чанги ме изуми с чистота, реда, растенията вътре, миниградината с пеперуди и фуудкорта с чудесни вкусни манджи на символични цени, които нямаше как да пропусна, както и удобните шезлонги с бълбукаща вода, на които можеш да починеш и да си заредиш телефона. Просто цивилизация!

Летището в Доха е също отлично, но разбира се дори и не си помислих да изляза от транзитната зона. Достатъчно ми беше да видя няколко местни мъже в бели... роби и местните красавици целите в черно, с процеп за очите. С цялото ми уважение към всички почитатели на Близкия изток, аз съм пас.

Летището в Куала Лумпур също не е лошо, но инструкциите им към буквената супа от самолетни изходи са малко объкрващи, а и граничните им власти леко се престарават с проверките. При условие, че минавам транзит и вече съм имал няколко паспортни проверки, така и на разбрах какъв е смисълът на отиване към Сидни да изникнат двама гранични полицаи точно пред изхода на самолета и пак да проверяват паспорти. Че то под лупа го гледат този паспорт, че под фенерче, че с маркер го драскаха да видят дали не е фалшив и накрая ми се изцепиха, че съм имал прекалено много руски визи. Значи, първо не мисля, че му влиза в работата на малаеца да ми брои руските визи и второ, с гордост мога да заявя, че руска виза повече няма да видя, поне докато Путин е на власт предвид моите публични изявления в испанската преса. Както и да е, просто си казах, че само след няколко часа ще съм в Сидни и не бива да си развалям настроението с някакъв малaeц, който е спал на криво.

Летището в Сидни също ми хареса много и мисля, че превъзхожда доста европейски летища. За северноамериканските дори няма смисъл да отварям дума.

Сингапур - диетичният вариант на Азия

На 10 юли сутринта слязох от самолета в Сингапур, минах бързо през митническите формалности, взех си карта на града и билет за метрото и бързо се насочих към центъра. Реших да пообиколя града пеш за 6-7 часа и да му усетя атмосферата, вместо да вземам безплатен тур от летището. И действително напуснах летището в 11 и едва около 6 реших да хвана пак влак обратно към Чанги. Така се унесох, че обяда го пропуснах, но заради жегата и влагата изпих цели 4 литра лимонада за няколко часа. Въпреки че не си падам по небостъргачи, защото по мое скромно мнение, само хора без особено въображение могат да нацвъкат толкова много кибритени кутийки от Ню Йорк до Лос Анджелис и от Монреал и Торонто до Ванкувър, Сингапур ми хареса и определено си заслужава един-два дни стоп. За повече няма смисъл, но си струва да се види, както и ботаническата градина и остров Сентоса, които този път трябваше да пропусна за сметка на опознаване на самия град. Marina Bay Sands е много оригинална сграда и то точно на брега, а много други небостъргачи са с по-разчупена архитектура и разни палми и други растения високо над земята. Висящите градини на Сингапур така да се каже. Хареса ми много и това, че имат запазени колониални сгради, красиви католически църкви и прекрасен будистки храм-музей в Чайнатаун - Buddha Tooth Relic Temple & Museum, който макар и построен през 2007 г. е в традиционен стил. Колкото до мола Сим Лим с 5 етажа електроника не мога да кажа, че си струва особено, цените ми се сториха не толкова ниски, но аз реално не търсех нещо конкретно, а просто исках да хвърля един бегъл поглед. Но, иначе Чайнатаун много ми хареса и там намерих магазинчета с чудесни цени за сувенири. Аз примерно колекционирам знаменца на страните, които съм посетил, но само ако съответната страна ми хареса и в едно магизанче намерих сингапурски флаг за 50 цента! Това е около 30 и няколко евроцента, дори няма лев! Сингапур ми даде възможност да видя и една малка индийска махала, квартала Little India. Това е най-чистото място, населено от индийци, което съм виждал, но дори и там тежката миризма на всякакви подправки и зловония така ме лъхна, че започна сериозно да ми се повдига и трябваше да мина 300-400 метра докато дишам само през устата, преди окончателно да се окажа от по-дълбоко гмуркане в индийската култура. За кой ли път се убеждавам, че въпреки фактът, че индийците са едни от най-милите, сърдечни, гостоприемни и прекрасни хора на планетата ни, индийският хаос, мръсотия и воня не са за мен! Имам един много добър приятел и колега индиец, който сериозно ме агитира за посещение на Индия догодина. Засега се усмихвам любезно, но когато вече трябва да дам отговор или ще трябва да му откажа твърдо, или за да не го обидя ще ида умишлено много хремав и с много почистващи лосиони и имодиум.

Чистотата е наистина безупречна в Сингапур и това ми направи страхотно впечатление, защото аз имам култ към реда и чистотата. Явно високите глоби, като 500 долара за ядене и пиене в метрото помагат, както и практическото прилагане на закона. Ако нарушиш закон, местните споделиха, че има кой да те глоби. Това е голямата разлика с България и дори понякога с Испания. И в България има много добри закони и глоби, и в Мадрид за несъбиране на кучешки екскременти от собственика можеш да платиш до 3000 евро глоба, но проблемът е, че ако няма конкретен сигнал от някой, не виждам инспектори, които глобяват масово и съответно резултатите ги виждаме. Явно местните китайци наистина са създали една просветена диктатура, която учи сингапурците от малки на ред, дисциплина и уважение към другите и закона. Населението е смесено, има китайци, малайци, индийци, европейци, но всички са длъжни да спазват законите и дори мюсюлманите не си позволяват волности и не наглеят както в съседните Малайзия и Индонезия. Сингапур има 4 официални езика, английски, малайски, мандарин и тамил, но определено английският доминира, което прави комуникацията много лесно и е още един фактор, който те кара да се чувстваш в едно култивирано и безопасно кътче на Азия. Местните хора ми се сториха доста дружелюбни и отзивчиви, винаги готови да те упътят. Още като слязох в центъра от влака и докато търсих табелите към Марина Бей Сендс, един местен ми показа от къде трябва да мина, дори ме придружи до брега и ми направи 2-3 снимки и на картата ми начерта маршрут за да видя нещата които исках пеш в града. Аз му благодарих, че и бакшиш му оставих, но той ми каза, да не го наричам сър защото бил само един чистач. Обясних му, че уважавам всички нормални хора, независимо дали са чистачи или банкери. А, той ми благодари сърдечно за отношението и ми каза, че съм приличал на бизнесмен. Само след две улици разбрах защо мисли така. Между небостъргачите попаднах на много китайски ресторанти, където хапваха доста служители от близките офиси на супер цени от 5-6 долара за ястие. Мъжете бяха облечени всички или в черни или в тъмносини панталони и светлосини ризи. Аз бях с тъмносин панталон и светлосиня риза и без да съм търсил никаква мимикрия се слях с местния офис-планктон. Реших да устоя на изкушението и да не пробам местни вкусотии за да не губя време, но вечерта на летището се реванширах и смело атакувах местната кулинария.

И така като цяло, заради хигиената, безопасността, липсата на нагли улични търговци, които те дърпат насам-натам или пък презаселени улици със скутери и всякакви рикши и моторчета, които или нагло минават на милиметри от теб или в по-лошия случай някой посяга да открадне нещо от вещите ти, наличието на надпдиси на английски и това, че практически всички говорят английски прави Сингапур идеално място за хора като мен, които не са готови на по-смели азиатски приключения и искат един лек, диетичен и бърз поглед на Азия, без да си цапат ръцете и да се губят по глухи, вонящи кални улички, така да се каже. Разбира се, от друга страна, всички тези закони и правила, карат критиците на Сингапур да го обявят за безлично, бездуховно и скучно място и сигурно е така, ако човек се задържи за по-дълго време, но за ден или два определено си заслужава.