Сингапур и Куала Лумпур в средата на юни 2018 - част 2

Късният полет със Сингапурските авиолинии, едночасовата опашка на летището Sultan Abdul Aziz Shah, което е на 55 км от града, задръстванията в града ни доведоха в топлата и влажна нощ в Куала Лумпур - осветен град от много светлини, високи сгради.

Макар че се намира на около 500 км на север от Сингапур, тук температурите са същите - +33 през деня и около 30 през нощта.

Транспортът ни от и до летището беше предварително организиран и не мога да кажа как става придвижването по друг начин. Пътят минава през насаждения от палми, култивирани за добив на палмово масло, а според мен на места и през дивата джунгла. Пътят е много добър. В града обаче има задръствания през всяко време на денонощието. Там улиците са лошо проектирани и регулацията на движението не е добра.

В Куала Лумпур трябва много да се внимава с пресичане на улиците. Обикновено колите не спират на пешеходна пътека, понякога и на светофар. Там много се използват малки моторчета, които се провират между колите, шумни са и не спазват никакви правила. Движението е ляво. Контактите за електричество за английски тип.

Малайзия е мюсюлманска държава. Могат да се видят по улиците както забрадени жени, така и такива по потничета. Но малайзийците са изключително толерантни - няма заглеждане, подсвиркване или задиряне.

Тази страна е също много чиста. Поне в пъти по-чиста от България, макар че отстъпва на Сингапур.

Ден 1 - нощем в Куала Лумпур

Настаняваме се в хотел Holiday Inn Express, който поддържа нивото на тази известна верига. Чистотата е изрядна, местоположението е перфектно, климатикът може да се регулира от стаята. Храната освен ориз включва и яйца, плодови кисели млекца, филийки за тостер и дори датско масло. Веднага се впускаме навън в топлата влажна нощ и следваме упътването, че наблизо е улицата с много разнообразни ресторанти. Влизаме във виетнамския ресторант (на снимката). Има разнообразни морски храни, аз вечерях октопод, от който въобще не съм очарована. Но е въпрос на вкус.

Градът обаче не заспива. Сега е време за нощните барове!

Ден 2 - забележителностите в Куала Лумпур

Днес имахме организирана екскурзия в Куала Лумпур и околностите. В 9 часа дойде усмихнатият гид Били - местен екскурзовод, който с удоволствие отговаряше на всичките ни въпроси. С микробус потеглихме и Били ни обясняваше какво виждаме наоколо.

Първият обект беше Thean Hou Temple - разкошен храм в околностите на града. Влизането е със събуване. Вътре има много злато и красота. В контейнер в средата на храма се намират дървени пръчки и всеки може да издърпа една. На пръчката пише посланието, което човекът е изтеглил. Нещо като късметчетата с кафето Лаваца в България. Около храма има място, където са направени скулптури на животните от всички китайски зодии. Снимаме се всеки до своята и четем надписите какво е характерно за зодията ни.

Освен това има много сувенирни магазинчета с китайски сувенири. Правим си още снимки и потегляме с микробуса.

Вторият обект за посещение е паметник на загиналите малайци - National Monument. Попитах Били кога за загинали. Той поясни - във всички войни и битки. Паметникът е грандиозен, с добре поддържана околна част, с много вода и фонтани, които разхлаждат. Снимах и децата, доведени да почетат паметта на своите герои. Тъй като българите сме виждали паметници, не беше кой знае какъв обект за мен. Интересното за мен беше, че от височинката, на която се намира, се откриваше уникална гледка към града - като картичка с небостъргачи. Снимката е в гръб на паметника поради разположението на слънцето. Така се вижда обаче и градът.

Напускаме мястото на паметника и навлизаме в парк - Plaza Tugu Megara. Той не е много голям, но е с поддържани алеи и редки дървета. Били ни обяснява защо корените на дърветата са въздушни. В края има струпани сергии със сувенири, павилиончета с напитки и сладолед, така необходими в жегата.

Следващият обект от екскурзията ни е известната джамия National Mosque of Malaysia Masjid Jamek. Отново се събуваме и ни раздават облекла на входа. Джамията се намира до сградата на старата гара, построена през 1910 г. и до сградата на телевизията.

Продължаваме към площад Мердека - площадът на независимостта. Припича ужасно. Думите на Били се изпаряват от жегата. Отсреща е сградата на текстилния музей в колониален стил. На площада има красив фонтан - Cop's Fountain, построен през 1897 в памет на Steve Harper, известен полицейски инспектор. Отсреща е Sultan Abdul Samad Building  - красива сграда от 19 век в колониален стил, в момента Министерство на информацията, комуникацията и културата на Малайзия. Вижда се Royal Senator Club - място, където се е събирало висшето английско общество по време на колониализма. Отсреща е Националната галерия на Куала Лумпур, където могат да се видят миниатюри на града. На площада се издига националният флаг. Тук се провежда националният парад на Малайзия.

Последната спирка от екскурзията ни беше Central Market - покрит пазар в края на китайския квартал. Той е доста голям, на 2 етажа и оттам може да си купите всичко - сувенири, дрехи от батик (памучна материя, която се рисува ръчно и е с две лица), чанти, украшения и какво ли не. Тъй като посетих този обект още  2 пъти, ще разкажа за него по-нататък.

След почивка от изтощителната жега в хотела  поехме по климатизирания коридор към  Pavilion Кuala Lumpur - търговски център, намиращ се в Bukit Bintang. Там ходих също многократно - не за пазаруване, а да се любувам на пъстротата и многообразието на човешкия поток. Всичко е чисто, лъскаво и подредено. Има зони за хранене, скъпи маркови магазини. Там хапнах 2 топки сладолед в хартиена чашка за 29 рингита (около 15 лв). Цените им са по-високи, отколкото в европейските магазини за същите марки. Освен това дрехите са неприложими за покупка - скроени са според телосложението на малайците.

Пред Павилион има уникален фонтан, който вечер е цветен и привличащ.

На снимката долу се вижда поглед от Павилион към климатизирания коридор (вдясно) и към улиците.

Ден 3 - град Putrajaya и кулите Petronas със светлинно шоу

Днес имахме предварително организирана екскурзия до столицата на Малайзия - Путраджайя. Това е град, който е специално построен преди 30 г. за столица върху празна площ. Тук се намират сградите на държавната администрация, жилища за служителите, магазини. Първо са построени мостовете, а после е прекарана вода и е изкопано езеро и река. На мен ми се видя град без хора - беше работен ден, горещо и нямаше никакви хора по улиците. Иначе всичко е грандиозно. На снимките се вижда пътят, който влиза в града, красивият мост и уникалната джамия Masjid Putra.

Посетихме тази джамия, тя е красива и отвътре. Във всички джамии на входа дават нещо като халат с качулка и абсолютно всички жени са задължени да го облекат, независимо от облеклото им. Мъжете с къси и 3/4 панталони също трябва да го облекат. След посещението на джамията на 50-60 метра се включихме в обиколка с лодка на езерото. Таксата не е висока и си заслужава. Разходката е около 20-30 мин. и се минава покрай най-забележителните обекти на града. Преживяването е хубаво. В мястото на наемане на разходката има заведения и сувенирни магазини, така че може да се изчака, ако някой не желае разходката. Лодките са за 4 души, моторни, с лодкар. Той дори ни предложи да ни направи снимки с нашите устройства, преди да отпътуваме. Раздадоха ни спасителни жилетки. Мисля, че организацията е добра.

От разходката се вижда сградата на премиера на Малайзия (със зелено кубе), джамията, ботаническата градина (видя ми се като част от джунгла и не особено привлекателна), сгради около езерото и жилищата на местните - малките къщички (всичко на снимките).

Завърнахме се в Куала Лумпур. Мисля, че при наличие на свободен ден си заслужава посещението в Путраджайя.

Тъй като се мръква около 19 ч., надвечер се отправихме към кулите Петронас. Тези кули са забележителност на града. Засега са най-високите сгради, но местните с гордост ни споделиха, че правителството строи нова сграда, която ще е с 35 м по-висока от кулите.

Кулите Петронас се намират до мол Суриа. До тях може да се стигне по климатизиран коридор, който е построен като мост над улиците. Всъщност климатизираните коридори в Куала Лумпур са два в центъра на града. Но засега към кулите. Кулите се издигат над парк, добре поддържан, където местните сядат по тревата и се любуват. Под кулите има езеро, около което също посетителите могат да насядат на стъпалата, както направихме и ние.

На снимката гледката е с гръб към кулите и се вижда Скай бар. За кулите Петронас - срещу заплащане те могат да се посетят. Но туристите не се допускат най-отгоре, а само до коридора, който свързва двете кули (на долната снимка). Аз не съм се качвала. Препоръката е да се посетят след мръкване, да се види светещия град, но аз прецених, че няма да ми е интересно. Когато нощта настъпи, кулите са осветени и е много красиво!

И тогава започва светлинното шоу в езерото под кулите. Красиво е!

Ден 4 - Chinatown и аквариума

Този ден беше крайно време за посещение на Chinatown и известната улица Petaling Street. Тръгваме с метрото (на снимката). В Куала Лумпур придвижването с градски транспорт е ужасно. Метрото представлява еднорелсово наземно влакче с 2 вагона, на които работеше само една врата и от нея с блъскане влизаха и излизаха хора. Вътре беше неимоверно топло, почти без места за сядане, с плътно притиснати пътници. Билети се закупуват на метростанциите от машини. Трябва да се избере начална и крайна станция от меню и тогава автоматът си взема точната сума. В замяна пуска жетон. С докосването на този жетон се отваря вратата към метрото. Интересното е, че при излизане от метрото трябва жетонът да се пусне в отвор, за да се отвори вратата. Ако слезете на друга спирка, до която не сте платили, вратата не се отваря при пускане на жетон. Няма никакъв персонал по спирките, те не са климатизирани и е ужасно.

Спирката на метрото е на около 10 мин. пеш от китайския квартал. Минаваме покрай храма Arulmigu Sri Ramalinga Eeswarar Temple (на снимката). Наоколо имаше строеж, беше прашно и горещо и нямах желание да го посещавам. А и малко се преситих.

Продължаваме по натоварени с шумно движение, миризми на изгорели газове улици, по които има ниски къщички, боядисани разноцветно, но не изглеждащи особено добре. И ето ни на улица Петалинг. Покрита улица, с много сергии, където е задължително пазаренето. Цената може да падне 10 пъти. И ако не сте опитни, ще се излъжете. След вас тичат продавачите и ви молят да закупите, ако само се загледате в стоката. Долните снимки улавят духа на улицата. Самата улица не е много дълга и всъщност няма много стоки.

Отправяме се към Central Market, където Били ни заведе и ни препоръча да пазаруваме. Наистина е прав. И тук има пазарене, но някак е по-умерено. Стоките са по-подредени и продавачите не са толкова нахални. Избрахме разни сувенири и дребни подаръци, като докато се изчаквахме, мина доста време. За Central Market искам да кажа, че вътре има няколко обменни бюра. На едно от тях курсът беше доста по-изгоден, отколкото на другите. Има и заведения за храна и напитки. В зависимост от интересите ви и нуждите може да си закупите шал от батик и от пашмина, украшения от шарени камъчета и от перли, пазарски чанти с малайзийски мотиви, а дори и красиви оригинални картини на добра цена.

Късният следобед отново посетих кулите Петронас и красивия парк около тях. Голямо предизвикателство за мен беше възможността да разгледам аквариума, който се намира в основата на мола. Красив подводен свят! Не мога да преценя дали този аквариум или другият на остров Сентоса ме впечатли повече!

И стана време за ориз!

Ден 5 - пещерите Batu Caves и молове

Пещерите се намират на около 10 км от града. Най-удобно пътуването до там е с такси. Таксито се поръчва чрез платформата Grab (споделено пътуване по модела на Uber таксита). Инсталирах си сутринта приложението Grab на телефона.

След повикване на такси веднага се появява информация за колата, която взема поръчката - освен номер на колата излиза името и снимката на шофьора, цената, която ще струва (тя е твърдо фиксирана и се определя от платформата, бакшишите са строго забранени), след колко минути ще дойде колата.  След минути колата дойде и шофьорът беше много приказлив китаец. Разказа ни, че тази платформа е собственост на жената на президента и затова е много използвана; сподели ни, че не си заслужава да се качваме на телевизионната кула, защото цената е твърде много за гледка и че той с тези пари може да заведе приятелката си 3 пъти на ресторант; обсъди местните президентски избори, състояли се предната седмица и новоизбраният 95-годишен президент, но тук не срещна компетентност от моя страна; даде мнение за строежа на нови сгради; изрази възмущение от системата на здравеопазване и от платената частна здравна помощ. И може би вече забравих всичко... Може би си мислите - толкова разговори за 10 км? Да, но задръстванията сутрин са велики - нещо като тези в София по Перловската река. Опитах се да го попитам дали може да го вземем на връщане, но той каза, че има негови колеги. После разбрах, че е абсолютно забранено на тези шофьори да правят персонални уговорки с клиенти, извън платформата. Пътуването струваше 20 рингита (около 10 лв).

Бату - в подножието на варовиков хълм се намират 300 стъпала, по които посетителите се качват. Горе се намира  най-старият хиндуистки храм на бог Муруган, син на Кришна. Всичко беше в ремонти, найлони и оградителни ленти разваляха гледката. На снимката се вижда входната врата най-отдолу преди стъпалата. Богът е изобразен с висока позлатена статуя в подножието на стълбите (на снимката).

Много индийци и други националности посещават това място. Катерейки се нагоре, от дивата джунгла наоколо изскачат маймуни и могат да са доста агресивни към хората, ако носят храна. Затова не трябва да им се дава храна или да се дразнят. Мисля, че си заслужава посещението на това място.

Връщането беше пак чрез Grab. Излезе съобщение, че таксито ни ще дойде след 7 минути. Докато се оглеждах наоколо, до мен се приближи шофьорът и каза "Вие сте моите клиенти!" Той се появи за по-малко от минута. Решил да зареди на бензиностанцията, но щом се появили клиенти, се отказал и тръгнал. Без коментар.

Следобедът мина по познати обекти - след като достигнахме по климатизирания коридор Павилион, тръгнахме по екзотичната улица с много магазини и заведения (не можах да запомня името й). Достигнахме до моловете с техника. Изобилие от лаптопи, телефони и всякаква дребна електроника. Но цените не са ниски. Като се прибави, че гаранцията не може да се използва, не си заслужава покупката.

Спряхме да хапнем в ресторант с градина до входа на един от тези молове. И в този момент токът им спря. След извинение и молба да почакаме, след 10 мин. решихме да сменим заведението. В този момент персоналът ни каза, че само след 10 мин. ще ни бъде приготвена поръчката. Не зная къде и как я готвиха, но всичко беше точно.

Поскитахме още из моловете. В един от тях имаше цял етаж - японски магазин. За мен непозната култура и стоки. В друг мол в един кът деца се учеха да рисуват върху батик. Попитах учителя им за разрешение да ги снимам и ето ги талантливите малайчета!

Вечерта в Куала Лумпур беше истински празник! Рамадан, мъжете са със специални роби и шапчици, жените са с ефирни одежди в нежни цветове. Вечеряхме на една от най-цветните улици, пълна със заведения. Зарята беше финал на този ден.

Ден 6 -

Последният ден преди отпътуване към летището в късния следобед беше трудно да определя какво още искам да видя. Реших да  се разходя отново до Павилион, да продължа към мол Фаренхайт, където бях видяла няколко магазинчета за шоколад и бонбони, за подарък. След като освободихме хотела, имахме приятно парти във фоайето - рожден ден. Така дойде време за отпътуване към летището.

Обратно към България

Полетът от Куала Лумпур до Сингапур мина бързо и кратко. На летище Чанги имахме достатъчно време да се придвижим до другия терминал - с влакчето. Всичко е означено ясно и няма никакъв шанс да се заблуди пътуващият.

За дългия полет от Сингапур до Мюнхен качването на борда започва 1 час преди полета. Интересното на това летище е, че проверката за сигурност е непосредствено преди влизането в ръкава на самолета. След тази проверка няма нито магазин, нито тоалетна.

Пътуването траеше около 14 часа. Пак меню, храна, вода. И дезориентираност дали е ден или нощ поради часовата разлика. В Мюнхен всичко вече ми се видя познато и близко. И неимоверно евтино! Да, кафето е само 3,5 евро, а не 11 долара! И е хубаво. Тук като че ли намерихме повече сувенири и шоколад за близките си.

София ни посрещна дъждовна и хладна. Азия остана спомен и неописуема емоция!