Сингапур, Куала Лумпур и Джогджакарта

'[b

От много години насам исках да посетя Сингапур и все нещо се разминавах с него. Или нямаше евтини билети или изкачаше друга дестинация. Често обаче отварях сайтовете за билети и тайничко си проверявах. Нейде през април търсачката отчете 550 евро с Бритиш. Бонус към ниската цена беше и пътуването с Еърбъс А380. Секунда размисъл, проста сметка за служебни и лични ангажименти, възможности за отпуска и билетите бяха купени. Мъжът ми бе поставен пред свършен факт!

И така – ще се лети към Сингапур. Имам 8 нощи и близо 7 месеца до пътуването за да реша какво още да видя. Манията ми към огромни градове с небостъргачи бързо вкара в сметката и Куала Лумпур и малко странен придатък към любимия ми градски туризъм – Джогджакарта в Индонезия. За да се спра на последния причините са няколко. Преди около 4 години посетихме един увеселителен парк в Китай – Окото на света. Паркът представлява всички световни забележителности в някакъв мащаб. Трудно е човек да запомни имената на стотиците забележителности и така в моя албум със снимки остана един приказен храм без име. По-късно през годините четейки поредния пътепис на Roje разбрах името му - Борободур на остров Ява. Втората причина е леко смешна, но пък си е моя. До сега през всичките ни пътувания нито веднъж не бяхме пресичали невидимата граница между северното и южното полукълбо – Екватора! И така... това ми беше достатъчно, че да определя и третата спирка от нашето пътуване, а именно град Джогджакарта.

Намерих удобни полети с Air Asia на страхотна цена. Маршрутът включваше 3 нощи Сингапур, сутрешен полет към Ява, нощувка, следобеден полет към Куала Лумпур, три нощувки, полет обратно към Сингапур и пълно размазване в Марина Бей Сендс за последната нощ и късно отлитане към България. Следваха хотелите и съставяне на програма. Време бол, за къде да бързам! 7 месеца са си 7 месеца – толкова време за четене и подготовка... И така без напрежение времето си мина, а аз идея нямах къде отивам и какво ще правя. Успях някъде 2 месеца преди пътуването да букна някакви хотели. Сигурно съм си глезла по душа, защото бях решила този път да икономисам яко от хотели и да спя в някакви по-мизерни дупки по-встрани от централните части, но просто не можах да се прежаля.

Изборът ми се спря на 4 хотела. Първият ни хотел в Сингапур беше Orchard Parade Hotel. Както става ясно от името хотелът се намира на Орчард Роуд – голямата им търговска улица. 4 звезден хотел със стаи за пушачи, басейн на покрива. На 200-300 метра от спирка на метро и спирка на Хоп оф автобусите точно до хотела - какво повече да иска човек. Вторият хотел не беше необходимо дори да го търся, той просто излезе от пътеписа на Roje. Хотел Манохара е в основата на храма Борободур, проверен е и всички посетили го са доволни. Следващия хотел отново дойде някак на готово. Търсих хотел в близост до Куала лумпур Централ по препоръка от форума тук и Le Meridien Kuala Lumpur излезе като първо име в моя списък. Намира се точно там, където исках, луксозен 5 звезден хотел, с добър рейтинг и най-важното... била съм гост на веригата и смея да твърдя, че е един от малкото хотели, които са ме впечатлявали. Последния хотел беше ясен и планиран още преди да планирам самолетните билети. Нямаше вариант да стигна до Сингапур и да не се топна в най-високия инфинити басейн в света – този на Марина Бей Сендс. Щом единствения вариант това да се случи е да бъда гост на хотела, то ще бъда гост на хотела!

И така, дните минаваха и заминаваха, а време за подготовка на програмата все не оставаше. Ден – два преди пътуването горе-долу нахвърлих какво искам да видя в Сингапур, а за Куала Лумпур прочетах едва в деня на заминаването. Нахвърлях някакви бележки върху лист хартия и заминахме.

[b

Първият ни полет беше до Лондон. Раздадаха невероятно вкусен обяд, стюардесите бяха на ниво и бяхме приятно изненадани. Това бяха нашите първи полети с Бритиш и първото ни впечатление беше за компания с класа! 3 часа престой на Хийтроу и дойде време за полета с А380. Държа да отбележа, че за пръв път в Лондон не валеше. Всеки път, когато сме кацали, излитали, минавали през града или сме били негови гости сме били свидетели на дъжд, вятър и мъгла. Този път слънце и 20 гладуса в края на октомври. Ха - и аз видях слънце в Лондон!

И така за А380.

Честно казано ако не беше сбъркания персонал на Бритиш сигурно впечатлението ми би било друго, но милите стюардеси нинак не ги биваше. Излетяхме, поднесаха вечеря, загасиха лампите и изчезнаха. Вечерята се раздаваше толкова хаотично, че се създаваше усещането, че им е за първи път. За първи път видях 1 стуард да обслужва количка и да се върти и да се чуди как да извади таблите от обратната страна. Пуснаха 3 стюарди с 3 колички. 2 на единия ред, 1 на другия. Тръгнаха отпред назад, после отзад напред и тези по средата все нямаха ядене. Накрая някак успяха да се сборят с това изключително предизвикателство, събраха си таблите, загасиха лампите и изчезнаха. Появиха се час и половина преди кацане, светнаха лампите, раздадаха закуска по същия безумен начин и после си прибраха таблите минути преди самолета да започне да снишава, без да ни дадат възможност да отидем до тоалетна, а бланката за влизане в Сингапур явно бе забравена и се раздаде буквално в движение, докато ни караха да слагаме колани за кацане и да прибираме масичките. Икономичния салон разполагаше само с 3 тоалетни сигурно за 300 пътника, а четвъртата беше преградена с перденце за бизнес класата. Общото ми усещане за първия ми полет на А380 беше, че хубава машина, но дадена за обслужване на хора, които не биха се справили и с каруца. На мен отстрани ми беше по-скоро смешно от цялата създала се ситуация, а и предстоеше кацане в така мечтания от мен Сингапур!

Още от Лондон самолета излетя с час закъснение, а малко преди да кацнем пилота се обади, че ще покръжим над Сингапур заради сериозна буря над Сингапурското летище. Половин час правехме кръгчета в небето и най-накрая получихме разрешение за кацане. Незная каква буря е била, но докато кацахме над нас се изливаха тонове вода. Проверка при пристигане, лента за багаж и вече сме в Сингапур! Това, което е важно да се знае е, че в Сингапур е забранено да се внасят цигари. Разрешеното количество е 1 отворена кутия на човек. Горе-долу 1 от всеки 10 човека, излизащи от терминала получаваха удоволствието да им бъде проверен багажа със скенер за незаконен внос и след това да му поровят из багажа, но ние бяхме от късметлиите, които не бяха проверени. Не, че внасяхме повече от 1 кутия, но щяхме да загубим още час. В безмитния магазин цигари не се продават, но пък имаме право да закупим и внесем в страната 4 бири, бутилка концентрат и бутилка вино. Бутилка Джим Бим се продава на цена около 21 сингапурски долара, Чивас на цена от около 50 долара. Табелките в безмитния казват, че цените в града са с до 70% по-високи.

Има 2 пътя за изход. Първия, отвежда към метро станцията, втория при опашката за таксита. Бях проверила предварително колко би струвало такси от летището до хотела и цената от 19 сингапурски долара ме устройваше. Не бях погледнала, че те имат 2 типа таксита – обикновени и луксозни. Луксозните са с цени, с около 40% по-скъпи. Дори не помня с каква кола се возихме, но сметката до Орчанд роуд беше 32 сингапурски долара, което е почти двойно на моите очаквания. Тук се сблъсках и с първото разминаване между това, което бях чела за Сингапур и това, което беше в действителност. Бях чела, че бакшиш е непозната дума и като цяло не чакат, не искат и връщат ресто до цент. Типично по български обаче сметката беше закръглена в полза на шофьора и от 32 стана 35. Още на излизане от летището нямаше и помен от потопа, който се беше излял буквално преди минути.

Хотелът ни Orchard Parade Hotel беше изключително приятна изненада. Настаниха ни в в много голяма стая на 5 етаж с тераса около 40 квадрата с изглед към булеварда, оборудвана с масичка и столчета. Разходихме се из Орчард роуд за да се ориентираме за спирката на метрото, да вечеряме и да се запасим с цигари. Цените на първо време ни се сториха космически. 500 мл кока кола в магазин е на цена 2.70 сингапурски долара, цигари Лъки с цена 12 долара. Хамбургери с картофки и кола с цена около 10-15 долара на меню. Всичко това, умножено по 1.20 каквото е съотношението на сингапурски долар към лев не е приятно. Хапнахме, купихме едно-друго, пихме по едно уиски на терасата и легнахме да спим. Часът вече е около 11 часа сингапурско време, което е 5 часа следобед в България, но пък бяхме достатъчно изморени от полета, че да обърнем часовниците много бързо.

[b

Станахме рано за да пием кафе и да се отправим към Сантоса още към 9-10 часа. Температурата беше приятна, слънцето все още не беше станало жарко и оп... изненада. Заваля дъжд. Около час валя напоително и малко притеснително.... Имахме неща, които исках да видим, а дъждовния сезон явно щеше да провали голяма част от плановене ни. След час дъждът спря и ние побързахме да се измъкнем от хотела.

Пепелниците са на 20 метра по Орчард роуд и навсякъде се пуши.

Коледната украса вече е навсякъде.

Спирка Орчард /намираща се в Ion MALL/ се намираше на не-повече от 300 метра от хотела. Метро, прекачване на друго метро и вече сме на спирката на лифта, който ще ни отведе към Сантоса. Има и по-евтини начини да се стигне до там, но лифта е една от забележителностите, която не исках да пропусна. 29 долара струва двупосочен билет. Открива се прекрасна гледка към острова и пристанището. Нямаше много хора и ни пуснаха в самостоятелна кабинка.

За Сантоса е писано много – Островът на развлечението. Казино, увеселителни паркове, представления, плажове, по-малки атракциони – за всеки вкус по нещо.

Нашето решение беше Юнивърсал студио и представлението Wings of Timе, което се намира на Siloso Beach – най-хубавия плаж на острова. Хванахме автобус от спирката на лифта до Юнивърсал и вече сме там. Цена на билети от 74 сингапурски долара и неприятна опашка от около 100 ина човека, чакащи на 2 гишета за билети... Към нас се приближи местно момиче, което предложи да ни продаде билети за 120 долара двата. Купила ги, пък не могла да ги ползва. Дойде със нас до входа на парка за да не се притесняваме, че билетите са невалидни. Всичко беше наред.

Парка е разделен на няколко зони. Ню Йорк е първата част, която посетихме. Чудесен декор за първите ни снимки беше падналата Статуя на Свободата.

Sci-Fi City ни впечатли с изключително яка прожекция на Трансформарс. Качваш се в кола за около 12 човека, слагаш 3Д очилата и вече си във филма. Трансформърите се биеха по капака на колата, пропадахме от сгради, взривове. Много приятно преживяване дори за възрастни.

Ancient Egypt разгледахме само отвън. Не даваха никакви чанти, фотоапарати, а блъскането за гардеробчета беше по-сериозно, отколкото искахме да си причиним.

The Lost World е по-скоро за малки деца. Летящи динозаври, въртележки, нищо като за нас. Има интересна стена за катерене, но ние не сме фенове.

Far Far Awаy ще запомня с едно филмче за Шрек. Незнам колко Д беше въпросното кино, но ни пръскаха с вода, столът се движеше и препускаше заедно с дракона, лазиха ни паяци по краката, когато героят просто ги изпусна, имаше миризми, вятър, дъжд и всичко, което да прави филмчето доста реалистично и забавно.

Madagascar и Hollywood са последните 2 части на Юнивърсъл, които не запомних с нищо.

Като цяло Юнивърсал трябва да се види ако пътувате с деца. Ако не сте с деца, спокойно можете да го пропуснете. Няма нищо по-интересно или забележително от всички останали подобни паркове, навсякъде по света.

Часът е едва 3, а ние вече сме извън Юнивърсал. Купихме билети за първото представление на Wings of Timе от 7:40. Цена на билетите от 12 долара, като получавате безплатен снакс и 3 долара ваучер за определени заведения наоколо. Имахме достатъчно време за кратък престой на плажа, бански в раницата и отидахме на Siloso Beach.

Честно казано, отказах се да търся съблекални, защото корабите бяха прекалено близо до плажа, водата малко мътничка. Изобщо за пореден път разбрах, че не трябва много много да се вярва на снимките от брошурите. Потопихме крака във водата и решихме, че ще видим Мерлиона.

Из острова има много начини за придвижване. Пешеходството, разбира се, е на най-голяма почит. Има автобуси, обикалящи из атракционите, както и монорелсово влакче. Всички видове транспорт са безплатни за посетителите на острова.

12 долара е цената на посещението в Мерлиона. Срещу тези пари получавате прожекция, обясняваща създаването на Сингапур, символа Мерлион и 2 площадки за снимки – едната се намира върху главата му, откъдето човек получава 360 градусова панорама към целия остров, града и пристанището на Сингапур и устата на Мерлиона, където можете да направите снимки между зъбите на чудовището. На слизане получавате сувенирна паричка и безплатен сладолед по избор.

На излизане от Мерлиона се озовахме на страхотна пътека със скулптури на ученик на Гауди.

Представлението Wings of Timе за мен беше изключително приятно преживяване. Прожекция върху пръски от вода е в основата на цялата история. Малко фойерверки, светлини, фонтани. Впечатляващо като цяло. Обичам такъв вид представления.

Връщането с лифта ни даде прекрасна възможност за снимки по тъмно от високо.

Метрото и сме на нашата спирка на 300 м от хотела в ION mall. Потърсихме фут корнера и бяхме изумени от цените вътре. Огромни порции на цени от 5-6 долара до 10-11 долара за раци и по-завързани нещица. Кухнята буквално е всякаква – китайско, индонезийско, тайландско и какво ли още не. Човек трудно избира между над 50 различни малки заведения за бързо хранене. Изключително приятни цени на фона на общата скъпотия в Сингапур.

Големият проблем беше излизането от мола. Ескалатор – излизане, не си от твоята страна на улицата. Пресичане невъзможно. Обратно в мола, разходка по посока твоят ъгъл, ескалатор, излизане. Пак не си от твоята страна. И така около 40 минути. По едно време ни стана смешно направо. Скапани сме, болят ни краката, на 300 м от хотела сме, а не можем да излезем от мола. Магазините продължават под улицата, като преливат и в останалите 4 ъглови сгради и като цяло ако не знаеш къде и как да се измъкнеш, всичко е еднакво. Чаша уиски и вторият ни ден в Сингапур приключи.

[b

Ден трети – бахме решили да ползваме Хоп оф, хоп он автобуси да разгледаме града. Батерията на новият ни фотоапарат показва фул се отправяме към метрото за да стигнем до спирка Сънтек сити, откъдето тръгват автобусите. Добрата новина е, че покрай нас мина един хоп оф автобус и се оказа, че можем да закупим билети от шофьора. Тоест е от трите възможни линии на автобуса са на практика от другата страна на улицата пред хотела ни минават 2. Срещу 33 долара получавате възможност да се качвате и слизате колкото пъти поискате в следващите 24 часа. Решихме, че първата ни спирка все пак ще е Сънтек мола и след това ще продължим към Литъл Индия. И о... ужас... както фотоапаратът показваше пълна батерия, примигна и изгасна. Тичане из мола да потърсим магазин за фотоапарати, че поне да глътне 10 минути въздух, но безуспешно. Решението беше взето бързо – с автобусчето и обратно в хотела да вземем фотоапарат номер 2, както и да заредим малко моя. Така направихме пълна обиколка на жълтата линия на автобуса.

Следващия маршрут, който хванахме беше на кафявата линия. Първа спирка Литъл Индия. Бях чела, че това е най-чистия и подреден индийски квартал в света. Доста екзотично преживяване, разходка за сувенири из место тържище, посещение в местна сладкарница. Това, което трябва да се знае е, че в този квартал пазаренето е задължително. Цените са високи, но могат да станат и приятни ако сте добри в пазаренето.

Следваща спирка – Чайна таун. Бях гледала снимки на хиндуиски храм в сърцето на квартала, но нито бях записала името, нито знаех къде се намира. Абробусът обаче ни стовари на метри от него. Sri Mariamman Temple е построен 1827 година и се смята, че е най-стария хиндуиски храм в Сингапур. Построен е в прослава на богинята Mariamman лекуваща епидемии и страшни болести. Изключително много скулптури и рисунки красят стените и покрива на храма. Ако искате да снимате в храма, цената е 3 сингапурски долара. Освен тази такса няма такса за вход. За да влезете вътре, ще трябва да оставите обувките си на улицата. Местни обичаи – какво да се прави.

Следваща спирка Buddha Tooth Temple. Построен през 2007 г., храмът определено си заслужава посещението, с богатите си възможности и експонати на будисткото изкуство и култура. Построяването на храма струва 75 милиона и се основава на елементите на династията Танг и будистки Мандала. Зъбът на Буда се помещава в гигантска ступа с тегло 3.5 тона и изработени от 320 килограма злато, от които 234 килограма били дарени от поклонници. Хиляди миниатюрни будистски скулптури украсяват всички стени в храма.

Чайна таун. Разходките из улиците на Чайна таун са преживяване само по себе си. Хиляди малки магазинчета, улички със десетски ресторантчета. Ако търсите магнитчета или тениски тук е вашето място. 7 магнита могат да се спазарят за 10 долара /в останалата част на града 2-3 излизат на тази цена/, 2 тениски пак за толкова. Ние взехме статив за нашия нов фотоапарат и резервна батерия отново за него, както и безброй други джунджурии на приемливи цени.

Избрахме и малко ресторантче, където да хапнем. Вместо класическото хартиено меню ни раздадаха по един ай пад и директно поръчахме храната в кухнята. Намерихме и магазин за сладки от Макао /при друго наше посещение в Азия се бяхме влюбили в тях/ и напазарувахме подобаващо. Цените за съжаление не са като в Макао, а далеч по-високи, но пък знаехме поне какво купуваме.

Отново на автобуса и вече сме пред Марина Бей Сендс и оригиналната статуя на Мерлиона.

Това, което ме впечатли в Сингапур е зеленината. Дори и в класически жилищни сгради зеленината е навсякъде. Специални тераси, превърнати в градини има в почти всяка сграда. Беше пълна изненада за мен и фактът, че още преди обитателите на сградата да пристъпят прага на своя нов дом, растенията вече са покрили цялата му фасада. Строителни работници и градинари подрязваха дръвчета и храсти по строежите.

Още малко обиколки с автобуса, етажа за хранене в Ion MALL, класическото загубване на излизане и отново сме на терасата в хотела за по 1 уиски. Трябваше да оправяме багажа. На следващия ден летим за Индонезия.

Това, което искам да напиша за Сингапур извън нашата разходка е, че в Сингапур по улиците се пуши почти навсякъде. Пепелниците по Орчард роуд са през 20 метра. Ако искате да пушите на затворено – може, няма проблеми стига да сте приготвили 1000 сингапурски долара за глоба. Дори и в увеселителните паркове има места за пушачи. Единственото място, което открихме за пушене на закрито и хладно е казиното в Сингапур. Предполагам, че и в казиното на Сетоса се пуши, но не сме го проверили лично.

Ако искате да пиете или да хапнете в метрото глобата е 500 долара, няма парична глоба, но е забранено и пренасянето на плода durian в градския транспорт заради специфичната му миризма. Вторият развенчан мит е този с бакшишите, за които писах и по-горе. Навсякъде приемаха с радост останения бакшиш. Третия развенчан мит е, че след дъжд влажността пада и е поносимо 1-2 часа. Ми не... влагата толкова бързо се вдига от тротоарите, че и преди и по време и след дъжди и в слънчево време топлината е една и съща – непоносима. До тук през нашето пътуване не се бяхме намокрили нито веднъж. Валя при кацане и след това първата сутрин. Явно не е толкова страшно да се пътува из Азия и в дъждовния сезон. В Сингапур може да се пътува и бюджетно, стига човек да си е написал домашното предварително и да знае къде може да се храни. Кредитни карти се приемат навсякъде с изключение на такситата. И на тях има табелки, че приемат, но пък като се сетя за разтревожената англичанка, която нямаше нито цент сингапурски пари как и отказаха над 20 таксита, защото не предлагаха плащане с карти... Тук в Бг сингапурски долари на сравнително изгоден курс могат да се купят от всеки мол. Лично аз не бих тръгнала без цент местни пари.

[b

Ставане, бърз чек аут, такси и вече сме на летище Чанги. Air Asia имат собствени гишета и не е нуждо да обявят вашия полет за да си оставите чекирания багаж. Интересното за мен на това летище е, че проверките на ръчния багаж не стават общо, както е навсякъде по света, а човек си обикаля необезпокояван по терминалите, пазарува си в безмитните магазини и проверката се осъществяна на самия гейт – за всеки полет по отделно. Не зная какво се случва с покупки от безмитния магазин като алкохол или парфюм, но питайте предварително, че да не стане фал и да ви ги изхвърлят преди качването на полета. Очаквах, че ще стане лудница 1 час преди полет да проверят багажа на около 150 пътника, но за мен беше изненада, че нямаше такива проблеми. Всичко беше бързо и добре организирано. Дори и натривките на багажа ставаха за секунди. Това, което ме впечатли са залите за пушачи с изглед към пистите за излитане. Шокиращото за мен беше наличието на толкова много големи самолети на едно място. За около 10 минути излетяха над 5 А380 и още толкова Джъмбо. След това спрях да ги броя. Беше малко като кутийска тик-так. Не можеш да им хванеш бройката.

Това беше първия ми полет с Air Asia. Цени на борда прилични. Основно ястие 6 долара, безалкохолно около 3 долара. Ако искате голям избор, букнете храната предварително. На място избирате между 2-3 неща.

След около 2 часа и половина полет видяхме контурите на вулкана Бромо и разбрахме, че наближаваме Джогджакарта.

Самолета обаче кръжа още половин час над града преди да получим разрешение за кацане. Когато кацнахме, разбрахме причината. Летището е толкова миниатюрно, че побира едва 4-5 самолета. Някой е трябвало да излети за да кацнем ние.

Салона за пристигащи всъщност е една доста невзрачна стая, в която в дясно плащаш входната виза /бяхме подготвени за визи от 25 долара и имахме точно пари, но се оказа, че след 1.1.2014 визите вече са 35 долара/, след това се блъскаш с опашката от местни за да се добереш до опашката в ляво /за чужденци/, където чакаш да положат визата в паспортите и вече си навън. Да, обаче за радост ни спряха намреме и ни върнаха, защото багажът пристига в същата тази малка стая. Лентата за багаж е едва 3 метра и когато тръгне трети куфар по нея, първия вече е изпаднал. Едно момче седи и сваля куфарите и ги подрежда в страни. Нашият багаж вече беше излязал, но мъжът ми въобще не го виждаше. Успях да надвикам тълпата да се обърне и куфърът ни беше точно зад него. Багажа преминава през импровизиран скенер и вече сме в Джогджакарта!

Първоначалната програма беше кратка. Разглеждане на Prambanan Temple в следобедните часове след полета, настаняване в хотел Манохара, сутринта разходка из Борободур, посещение на Султанския дворец в обедните часове и качване на самолета за Куала Лумпур. Нямахме представа, че нашата обиколка ще бъде далеч по-интересна...

Бяхме направили резервацията за хотел Манохара преди около 2 месеца и бях уредла трансфери в двете посоки с изчакване по храмовете, но имах известни притеснения, че не бяхме звъннали да подсетим. Е, нямаше изненади и видях името си на първата табелка пред изхода! Азия и точните и хора не ме разочароваха и този път. Нашия гид в следващите 2 дни се казваше Санто. Когато разбра, че сме от България каза, че само веднъж е имал туристи от нашата държава - Росен и неговата съпруга. Беше леко шокиран като му казах, че го познавам. Роже, ако не е съвпадение на имената - поздрави от Санто! Натоварихме куфарите в колата му и се отправихме към първата спирка в нашето индонезийско приключение.... магазин за цигари. След шокиращите цени в Сингапур от 12 сингапурски долара /около 15 лева/ в себе си нямахме запаси. Не знаех цените в Индонезия, но бяхме сигурни, че няма как да е по-зле. Цените на Малборо, Лъки и подобни марки бяха по около 2 лева за кутия

Следаща стъпка Prambanan Temple. Няма да изненадам никой с информацията, че това е най-големия хиндуиски храм в Индонезия и дин от най-големите в Югоизточна Азия изобщо. Включен е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

Прамбанан се състои от три основни постройки,разположени в главния двор, които носят имената - Вишну, Брахма и Шива. И трите храма са с лице към изток. Всеки има по един придружаващ го храм, който е обърнат на запад съответно от - Нандини за Шива, Ангса за Брахма и Гаруда за Вишну. Освен тях има два странични храма, четири храма малки храмовеи четири храма в четирите ъгъла. Във втората зона има още 224 храма. Най-високият е с височина от 47 метра. Първата сграда е построена в средата на 9ти век. Историците предполагат, че изграждането на Prambanan вероятно е трябвало да отбележи завръщането на хиндуиската династия Sanjaya на власт в Централна Ява, следпочти един век будистки господство на династията Sailendra. Разбира се местният фолклор има собствена история за сътворението на храма. Историята разказва, че храмът е построен от Bandung Bondowoso, който се влюбил в Roro Jonggrang. За да се отърве от него, тя го накарала да построи храм с 1000 статуи за 1 нощ. Когато той направил 999, тя, заедно с хората от селото подпалили ориз за да го заблудят, че се е съмнало. Bandung Bondowoso разбрал измамата и я проклел да се превърне в последната статуя от този храм.

Дали местния фолклор или археолозите са прави в този пътепис няма да гадаем, важното е че бяхме тук и го видяхме. В момента храмът не пази цялото величие на времето си. Голяма част от комплекса е разрушен от големи земетресения, голяма част от статуите са разграбени и станали градинска украса по света, а голяма част от зидарията се е превърнала в зидария по дворове и къщи. Около 1917 година започва реконструкцията на храма, която продължава и до днес. Взето е решение да се възстановяват само храмове, на които са запазени поне 75% от оригиналната зидария и така камъче по камъче до днес се възставонява някогашното величие. Повечето от по-малките храмове нямат шанс да бъдат възстановени заради липсата на важни елементи от тях. Независимо от това обаче Prambanan е впечатляващ! Целият храмов комплекс е разположен в красив парк със сенчести дървета, под които човек може поне за малко да се наслаждава на храма от далеч. Още с влизането ни в парка местна група ученици ни помоли за снимки. Бяхме радостни да се снимаме с децата. Не знаехме, че предстоят още десетки снимки с местни, за които ние бяхме друга важна атракция – туристите на острова! Започна нашата разходка из храмовия комплекс. Местните водачи на групи внимателно оглеждаха с фенери ъгълчетата на храма за змии, така че внимавайте! Във всеки един от възстановените храмовете може да се влезе и да се разгледа. Входът за комплекса към ноември 2014 е 216 000 рупии на човек, което е по-малко от 30 лева.

След посещението си по програма трябваше да се настаним в хотел Манохара, но Санто предложи да гледаме залеза от друг храм над града. За да се стигне до там, пътя криволичи из планината и е толкова тесен, че се надявах да не срещнем насрещно движеща се кола, защото разминаването би било трудно. По пътя се откриваха оризови тераси и къщи на местните. Чисти и спретнати въпреки нищетата.

Посещението ни в Ratu Boko. Името на храма е Abhayagiri Wihara. Археолозите смятат, че храмът е построен от владетел от династията Saliendra - Rakai Panangkaran между 760-780, след като той подава оставка за да намери душевен мир и да се съсредоточи върху религиозните въпроси. Abhayagiri Wihara означава "мирно будистки манастир". Намира се на хълм над град Джогджакарта и се открива невероятна гледка към залеза. Според историци, Rakai Panangkaran е отговорен за изграждането на храм Боробудур както и храмовете Sewu и Kalasan по време на царуването му. Смята се, че този храм е използван и за Kraton /дворец на местния език/. Бяхме вИндонезия в началото на ноември – трябваше вече да е започнал дъждовния им сезон, но тази година е сравнително суха и все още оризовите тераси не са достигнали онзи приказен зелен цвят, типичен за снимките. Нищо, следващият път ще видим повече!

И така за храма. Храмът е разделен на Четиризони. 1 Western. Тази част е известна на местните жители като Mount Tlatar - хълм от подредени камъни. 2 Central. Големите каменни порти са впечатляващи, като първият има три входа, а вторият има пет. 3 Southeast. Тук се намира сцена за представления или павилион, ограден с каменна стена с друг вход. Видяхме и няколко правоъгълни басейна, които се смятат, че са били в женската част на двореца, както и няколко кръгли, които най-вероятно са били в мъжката. Последната част е 4 East. Там са разположени поредица от пещери, издълбани в скалите.

Направихме обиколка на руините и зачакахме залеза пред главните порти на храма.

За да видим залеза не трябваше да чакаме дълго. Още в 17.30 слънцето се спуска надолу и гледката е наистина впечатляваща. Местно момче извади китара и засвири на фона на красивите багри и направи картината още по-изумителна.

В билета за храма от 13 щатски долара или 110 000 рупии се включва и почерпка и след като тъмнината се спусна се отправихме за по глъдка чай и пържен ориз, който е основна храна навсякъде в Индонезия. Водачът влиза безплатно.

След кратката ни забежка се отправихме към Манохара за да се настаним. Бяхме гледали доста снимки от хотела, но бяхме приятно изненадани.

Хотелът е 3 звезди, а по нищо не отстъпва на много 5 звездни хотели по света. Едноетажни къщички с веранди, излизащи директно в двора на хотела, ресторант, лоби, всичко това разположено в прекрасен парк. Страхотно впечатление прави невероятната поддръжка и чистота навсякъде. Настанихме се и се отправихме към ресторанта на хотела. Цените са повече от приемливи. Най-скъпото ястие се оказа някаква местна риба, която си преведахме като шаран. Цена от 75 000 рупии, което е приблизително 10 лева. Богат избор на пресни фрешове на цени от 35000 и така нататък... Като цяло 2 възрастни могат спокойно да преядат на цена от около 40 лева и надали могат да изядат и половината от това, което ще поръчат за тези пари.

[b

По първоначален план трябваше да станем за изгрева, но бяхме твърде уморени и отказахме резервацията. Ставането в 4.30 не ни се стори добра идея, но действителността ни изненада. Още в 5 часа местно време бяхме на крака и след кратка забежка за кафе на терасата на стаята се запътихме към храма. Той се намира на не повече от 300 метра от оградата на хотела. Отваря врати за посетители още в 6 сутринта и горе-долу по това време ние успяхме да го посетим.

Боробудур, или Barabudur изграден през 9-ти век. Паметникът се състои от шест квадратни платформи и е украсена с 2672 релефни панели и 504 статуи на Буда. Главения купол, който се намира в центъра на най-горната платформа, е заобиколен от 72 статуи на Буда, всяка от които е скрита вътре в перфорирана камбана. Това е най-големият будистки храм в света.

Построен през 9-ти век по време на царуването на династията Sailendra, храмът е проектиран в явански будистката архитектура, която съчетава индонезийски местен култ към предците и будистката концепция за постигане на Нирвана. Обиколката на храма започва в основата и се изкачва до върха през три нива Kāmadhātu (света на желанието), Rupadhatu (света на формите) и Arupadhatu (свят на безформеност).

Боробудур е възстановен след няколко реставрации. Най-големия проект по реставрация е между 1975 г. и 1982 г. от индонезийското правителство и ЮНЕСКО, след което паметникът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

За гости на хотел Манохара не се заплаща вход за посещение на храма. Още с настаняването си в хотела получихме билети за входа, но никой така и не ги поиска, защото вход от към Манохара така и няма. Изкачвахме се и разглеждахме различните площадки, докато стигнем последната с камбаните. Местният фолклор разказва, че ако проврете ръка през дупките на камбаните и пипнете статуята вътре ще се сбъдне едно ваше желание.

От най-горната площадка на храма се разкрива страхотна панорама към красивата местност в подножието, както и към градината на хотел Манохара. Насладихме се на храма в следващите 2 часа и когато тълпата от туристи към 8 стана нетърпима се отправихме към хотела. Бърза закуска, чек аут отново сме в колата на Санто към следващите красоти, които ни предстоеше да видим. Той беше подготвил за нас още една кратка програма – посещение на още 2 храма, както и местна фабрика за оцветяване на текстил и какво ли още не.

Боробудур-Pawon-Mendut са три будистки храмове, разположени в една права линия през река Progo. След като видяхме първия, Санто реши, че трябва да ни покаже и останалите 2. Общата цена за посещение на останалите два храма е едва 3000 рупии, което е по-малко от 50 стотинки.

Pawon се смята за малко по-възрастен от Боробудур. Смята се, че този малък храм е служил за пречистване на ума преди поклонение в Боробудур. Поради относителната простота симетрия историците наречен този малък храм "перлата на храмова яванска архитектура". Посещението на храма беше чудесно допълнение към стегнатата ни програма.

След посещението на Pawon и преди да се отправим към последния храм от нашето Индонезийско пътуване, Санто реши, че трябва да ни покаже още една гордост на остров Ява, а именно кафе Копи Лувак. Вероятно за повечето хора не е безизвестен фактът, че най-скъпото кафе в света се получава като от обикновени кафени зърна, които обаче преминават през специална "обработка" - биват изяждани и изходени от определен вид животни са от рода на циветите и най-вече азиатска палмова цивета (Paradoxurus hermaphroditus), а специалната обработка на зърната става в храносмилателния тракт на бозайника.

Циветите се хранят с червените плодчета на кафето, като подбират само най-зрелите от тях, а самите зърна преминават през храносмилателната им система частично смлени и биват събирани от изпражненията. Уникална комбинация от ензими в стомаха на животното разрушава протеините, които придават на кафето типичния горчив вкус, а ферментационните процеси създават неповторим аромат. След като се съберат от изпражненията, кафените зърна се измиват и се изпичат съвсем леко, за да не се унищожи уникалната смесица от вкусове, получена в този процес. В магазина имаше няколко екземпляра от това симпатично животинче. То е активно през нощта и нямаше нищо против да бъде погалено от нас през деня. Това кафе се произвежда в няколко страни в Югоизточна Азия – на островите Ява, Суматра, Бали и Сулавеси в Индонезийския архипелаг, на Филипините (където се нарича Motit Coffee, тъй като за целта се използват филипински цивети – Motit) и в Източен Тимур (наречено kafé-laku). Малка опаковка Робуста взехме на цена от 23 сингапурски долара, а Арабиката беше на почти двойна цена. Гостоприемните стопани ни почерпиха по чаша ароматно кафе и се отправихме към следващата спирка на нашата обиколка - Candi Mendut. Построен около началото на девети век след Христа, Mendut е най-старият от трите храмове включително Pawon и Боробудур. Според открит надпис, храмът е построен и завършен по време на царуването на цар Индра от династията Sailendra. През 1836 г. храмът е била открита като руини, покрити с храсти. Възстановяването на този храм е започнало през 1897 г. и е завършен през 1925 г.

Основата на храма е квадратна по 13,7 m от всяка страна и височина от 26,4 м обърнат на северозапад. Във вътрешността на храма са разположени три големи каменни статуи. 3 метрова статуя на Dhyani Buddha Vairocana , в ляво е статуя на Boddhisatva Avalokitesvara , в дясно е Boddhisatva Vajrapan. Всяка от тях има своето религиозно значение.

Изключително впечатление прави огромното дърво, недалеч от храма. Според нашия водач Санто това дърво е на порече от 200 години.

Близо до него се намира манастира с трите статуи на Буда. Не можах да намеря точното име в интернет, а това е по описанието на нашия гид, но истината е, че вътре имаше толкова статуи на Буда, че в един момент просто спрях да ги броя. То позлатени, бронзови, каменни, дървени, седнали, легнали, спящи. Честно казано аз лично не отличих три да са били по-централни или по-красиви от всички останали, а и какво значение има. Приятно място за отмора.

Следваща спирка Султанския дворец в Джогджакарта - YOGYAKARTA PALACE (KRATON). Санто не знаеше кога е било последното посещение на султана тук, но децата му идвали. Когато има посещение от султанското семейство, дворецът се затваря за посетители. През останалото време на годината всеки, който плати 12500 рупии може да го разгледа. 1000 рупии допълнително ще струва на всеки, който пожелае да снима. Проектиран и изграден на етапи, Keraton е завършен през 1790. Колкото и впечатляващ да е дворецът след посещението на 5те храма преди нещо, той не ни впечатли особено. Малко след входа музиканти изнасяха своя ежедневен концерт за групата туристи на своите древни инструменти. Заслушахме се за малко и продължихме обиколката. Към билета за вход е включен и безплатен екскурзовод, който ако имате желание ще ви разкаже за двореца и неговите посетители.

Следваща спирка – фабрика за текстил - Batik. Леко комерсиализирано, с ясни индикации, че нашия гид ще получи комисионна ако си купим нещо, но пък интересно преживяване. Белият плат се боядисва ръчно в големи каменни вани с боя, така, както се е правило преди стотици години. След това боядисания плат се разчертава с различните фигури, които ще бъдат изобразени на него и ръчно се рисува всяка една от тях. Десетина жени бяха насядали и всяка една от тях беше заета със своята задача. Едни правеха само точките, други рисувала с боя листенцата. Всяка със своята си задача. Светкавиците на фотоапаратите не ги отделяха от заниманието им, явно свикнали отдавна с тях. Много интересно беше за мен да наблюдавам тази техника, но макар да оценям високо труда, който се хвърля за нас тези краски са прекалено шарени, прекалено странни.

След това посещение ни чакаше и още едно – фабрика за ръчна обработка на сребро. И тук, както и във фариката за платове работещите не се интересуваха от туристите, всеки беше съсредоточен върху собствената си задача.

Вече отдавна прехвърляше обедното време и се отправихме към едно ресторантче, близо до летището да отметнем и този досаден физиологичен ангажимент.

Това е порция пържен ориз - добре изглежда, нали?

Тук е момента да кажа и няколко думи за самия град Джогджакарта. Градът е петия по големина в Индонезия. В него живеят повече от 4 милиона жители. Населението е бедно и в града почти не се наблюдават постройки над 1 етаж. За да прекоси човек града трябва да измине повече от 50 километра. Единственото по-забележимо нещо за мен се оказаха пътищата. Гладък, нов асфалт навсякъде, откъдето минахме. Нашият гид Санто без да иска падна в една малка дупка на пътя и се извини... Боже, ако знаеше ние откъде идваме...

Някъде към 17.30 самолетът ни излетя за следващата спирка в нашето пътуване – Куала Лумпур. Матурасун /благодаря/, Индонезия! Матурасун, Санто! Ще се върнем отново и за повече време!

Летището в Куала Лумпур е огромно. Важно е да се знае, че за Малайзия българските граждани нямат нужда от визи за пребиваване до 3 месеца. Печат в паспорта и вече сме навън. Най-бързия вариант да се доберете до града е KL EXPRESS. Влакът струва 35 рингита в посока на човек, което е към 17 лева. Има 2 спирки в самото летище. Първата е на терминала на нискотарфните, втората е на терминала на нормалните авиокомпании и следваща спирка директно KL Central. Цялото пътуване трае 33 минути и е най-бързия и приятен транспорт до Куала Лумпур. Алтернативата беше час и половина с автобус и малко спестяване в цената. На летището в Куала Лумпур е пълно с хора, които съвсем безплатно помагат са багажа и упътването на пътниците. На терминала на влака видяхме и първата табела с глоби. 5000 рингита или 2 години затвор за всеки, който запали цигара. Бяхме чували, че в Куала Лумпур е мръсно, но се удивихме от чистотата и реда. Явно солидните глоби помагат на управляващите да въведат ред в хаоса. Централната гара в Куала Лумпур няма нищо общо с нашата. Най-големия транспортен възел в града се помещава в сграда, преливаща от бутици, заведения за хранене, ресторанти и какво ли още не. Отново попаднахме на помагач с тениска, че това е безплатно за туристите, който ни помогна да се ориентираме до изхода за хотел Le Meridien Kuala Lumpur. Централната гара и хотелите се делят от една улица. В единия небостъргач се помещаваше нашият хотел, в другия Хилтън. И двата са луксозни и приятни 5 * хотели на изключително добро място. Ползват общи части като басейните и водните пързалки на 8 етаж, общи входове откъм гарата. Стаята ни беше на 14 етаж с изглед към града и парка отсреща. Среднощна разходка до басейните и е време за сън. Часът наближава 11, а утре ни чака поредното голямо тръмбоване нагоре-надоле.

[b

Ден шести. Бързо кафе. Рецепция. Сдобиване с карта на града и сме на Централна гара, откъдето хващаме влак за Бату Кейвс – една от основните забележителности на Куала Лумпур. Има много варианти за придвижване до пещерите, ние се спряхме на Komuter – едни чешит влакове с последна спирка пещерите. Цена около 1 лев на човек. Batu Caves са поредица от пещери и пещерни храмове в района Gombak, 13 км (8 мили) северно от Куала Лумпур, носещ името на река Бату, която тече покрай хълма. Batu Caves е и името на близкото село. Пещерите са едни от най-популярните индуистки храмове извън Индия, и е посветен на Господ Murugan. 272 стъпала делят нас и пещерите. В основата на стълбището се намира 42,7 метра висока статуя на бог Murugan. Това е най-високата статуя на бог Murugan в света. Пещерите са разположени на почти 100 м над земята и представляват три основни пещери и няколко по-малки. Най-голямата, наречена Катедралата или Temple Cave, е с много висок таван и помещава в себе си няколко индуски храма.

Стигането до пещерите със сигурност не беше едно от приятните изживявания. Маймуни скачаха около мен, гълъби, мръсотия, жарко слънци, но пък си струваше. Остовните пещери са над 150 метра високи и просто трябва да се видят. Наистина са впечатляващи.

Влакчето на обратно и отново сме на Централната гара.

Индийския квартал /Brickfields – Little India/ е близо до нея и започнахме посещението си именно от него. Бях изумена, че той е доста по-чист и поддържан от Литъл Индия в Сингапур. Спретнати къщички, Арки по цялата улица, магазинчета за гривни и типични индийски дрехи, заведения за хранене.

Следваща спирка – Чайна таун. Монорелсовото влакче свързва тези 2 квартала. Билет за него струва 1.60 рингита или около 80 стотинки.

Guan Yin temple е нашият първи стоп в Чайна таун. Бяхме единствените му посетители.

На дясно покрай фонтана и пред нас е Pataling Street. Ако в Сингапур ментетата са забранени и дори и в Чайнатаун не може да се намери менте на Луи Вютон, то тук на Pataling Street има всичко. Раят на ментетата. Цените са високи, но пък сумата може да намалее до 10 пъти с внимателно пазарене. Търговците стискат здраво запалките за да покажат, че кожата е истинска, но като им се усмихнеш и им кажеш, че вече си бил в Китай и тези номера са ти ясни прибират запалките и пазаренето започва от доста ниска сума и с усмивка като за стари приятели. Пазарът е закрит с високи стъклени конструкции. Добре, че бяха те, защото заваля такъв дъжд, че ако ни беше сварил на открито сигурно щяхме да се издавим. Час продължи екшъна и този час беше достатъчен да напазаруваме магнити и други дреболии.

Когато човек е за първи път в един град идея няма какво време ще му отиде да стигне до различни забележителности и дали ще успее да види всичко запланувано. Merdeka Square беше запланувана за следващия ден, но... Прекосихме Pataling Street по цялата и дължина и решихме да отидем до Central Market.

Като прекосите цялата улица с ментетата и завиете в ляво, Central Market ви очаква на по-малко от 300 метра. Близо до Целнтралния пазар имало спирка на безплатни автобуси тип Хоп оф, но ние нямахме време да ги търсим. Кратка спирка за сок от зелена гуава и без да го търсим специално се озовахме на Златният триъгълник. Това е "мястото", от което повечето туристи започват обиколката си на Куала Лумпур. Той представлява три отделни забележителности на Куала Лумпур, разположени в стария град. А трите забележителности са именно Кралският дворец, джамията Мажит Ямек и Площада на Независимостта. Джамията Мажит Ямек е сред най-старите в Куала Лумпур, а Кралският дворец е сред основните спирки на туристическите обиколки на града.

Първи снимки - минарето на Masjid Jamek.

Това е една от най-старите джамии в града, построен преди повече от 150 години, разположено в малък триъгълник и обградено от реките Gombak и Klang. Разгледахме отвън и Националния Текстилен музей и се отправихме към KL City Galery. Пред градската галерия се намира и надписа, типичен за толкова снимки – I Love Kuala Lumpur.

Видяхме мултимедийното шоу в галерията и разгледахме макетите на града, както и втория – посветен само на Merdeka Square.

Непосредствено до Сити галерията се намира и Националния музей на музиката. Следващата ни фото пауза беше на Площада на независимостта и снимки с най-високия пилон в Малайзия. 95 метра делят нас и знамето на Малайзия.

Следва Султанския дворец вече сме толкова уморени, че не ни държат краката. Денят завърши с плуване в басейн на 8 етаж в хотела за отмора.

[b

Ставане рано, влак /Куала Лумпур транзит е вашият влак с цена от 18 рупии/ и сме в на централната гара на Путра джая. Путра джая е новата административна столица на Малайзия. Първата копка е направена 1996, а само 3 години по-късно в нея вече функционира голяма част от държавната администрация. Часат е едва 10:30 и трябваше да вземем решение дали да се опитаме да разгледаме града с градския транспорт или да изчакаме обиколката на града с местния сити тур в 11.30. Избрахме вариант 2. Цена от 15 рингита или по около 7 лева на човек.

В 11.30 се качихме в автобуса и се оказахме единствените туристи в него. Майтапихме се, че това е най-големия ни частен трансфер до момента. Първа спирка прекрасен мост, от който се вижда в далечината Розовата джамия и резиденцията на министър председателя.

Perdana Putra Намира се на главния хълм в Путраджая, сградата се е превърнала в синоним на изпълнителната власт на малайзийското федерално правителство. Строителството започва през 1997 г. и е завършено в началото на 1999 г.

Putra Mosque е основният джамията на Путраджая, Малайзия. Строителство на джамията започва през 1997 г. и е завършено след две години. Намира в непосредствена близост до Perdana Putra, на брега на изкуствено езеро. Джамията е облицована с розов гранит и се състои от три основни функционални зони - на молитвена зала, на Sahn, или двор, и различни средства за обучение и функционални помещения. Джамията може да побере 15 000 поклонници във всеки един момент.

Пред джамията има голям площад с пилони, с флаговете на всички малайзийски членки.

Следваща спирка Конгресния център - Putrajaya International Convention Centre. Построена за по-малко от 2 години за да бъде домакин на 10-тата Конференция на Организацията на ислямските страни, РICC през годините е имала изключително важни посетители, включително чуждестранни държавни глава и правителствени ръководители, важни корпоративни личности като най-богатият човек в света, Бил Гейтс и също настоящият главен изпълнителен директор на Microsoft Стив Балмър. Поради стратегическото си местоположение на върха на хълма в Путраджая има прекрасен изглед към града и е едно от най-популярните места за снимки. PICC може да побере 10 000 души с повече от 57 зали и малки помещения, разположени на повече от 135 хиляди квадратни метра. Разполага със собствени градини.

Непосредствено до Путраджая се намира и още един интересен град Cyberjaya. Това място е известно като Силиконовата долина на Малайзия.

Отново сме в Куала Лумпур, обикаляйки моловете. Разбрахме, че цените са по-високи от тези в България и отново се озовахме в Чайна таун за кратка разходка /тоест мъжа се разхождаше, а аз си купувах чанти /. Следваща спирка Bukit Bintang.

Там ни застигна и поредната зверска буря и осуети в голяма степен придвижването ни. Кратка фото пауза и отново сме в монорелсовото влакче на път за последната забележителност, която бяхме решили да посетим – Кулите Петронас. Бях пробвала науспешно няколко пъти да купя билети по интернет, но всеки път плащането завършваше неуспешно. В знак на добра воля ми бяха направили резервация за билетите, които трябваше да взема от билетния център час преди планираното посещение за 18:30. Някъде по трасето бах загубила картата на града и се загубихме, но с помощта на местни момичета, излизащи от Университета успяхме да се придвижим до кулите Петронас. 80 рупии струва посещението в Кулите. Проверка на багажа, 10 минути разходка из Скайбриджа, качване на един от последните етажи в едната кула и общото времетраене на посещението е не повече от 1 час. За мен интересен факт беше, че мостът не е твърдо закрепен за двете сгради. От двете си страни има луфт по около 25 см и в случай на силен вятър той има ход от около половин метър. Голям страх брах на този мост след като научих тази подробност, но бях там и видях!

На слизане от сградите ни чакаше поредната силна буря и дъжд, които попречиха на снимките на сградата. Дори и със капчици дъжд по обектива обаче сградите са впечатляващи.

[b

Ставане, бърз чек аут и вече сме във влака Куала Лумпур експрес на път за летището. Бяхме на летището повече от 3 часа по-рано и имахме време да обиколим магазините и площадките за фото пауза към пистите. Служителката на гишето на Air Asia отбеляза, че за пръв път вижда български паспорти и дори не знаеше къде се намира нашата държава. Полетът от Куала Лумпур до Сингапур е не повече от 40 минути. Ако идвате от Малайзия обаче нямате право да пазарувате в безмитния магазин на летището, нито да внасяте алкохол или цигари в страната. Проверено!

Такси и вече сме във фоайето на Марина Бей Сендс. Часат е 1, но направихме опит да се регистрираме и ни дадаха стая веднага. Бяхме заявили стая за пушачи, но поради бързото им изчерпване нямаха свободна такава и за компенсация ни настаниха в сграда 3 на 41 етаж с изглед към Гадрън бай дъ бей и малко балконче. При влизане в стаята пердетата се разтварят театрално и се открива прекрасната панорама.

Първо впечатление – ми струват си парите . Второ впечатление - това са най-добре похарчените ми пари . Денят мина лежерно. Плуване в най-високия инфинити басейн в света, мохито, снимане, плуване, хапване, казино, пак плуване, пак снимане, пак мохито и пред мен се сменяха гледките - от слънце, през силна буря, сумрак, тъмно. За да съм съвсем честна към разказа, трябва да си призная, че мохитото в бара е безалкохолно, но се бях зарекла, че ще пия мохито и пих... По-добре безалкохолно мохито в Марина Бей Сендс, отколкото алкохолно пред компютъра вкъщи. Басейна работи до 11 часа вечер и човек може да се наслади дълго на гледките.

Казиното се намира в мола, на отсрещната страна на улицата.

Топлата връзка между МБС и моля ви позволява да щъкате необезпокоявани ако има буря. Това е единственото място в Сингапур, в което можете да пушите на закрито и хладно, пиейки кафе. Алкохол не видях да сервират, за разлика от Вегас, дето се лее като река. Кафе обаче бол. Минимален залог на ротативките 2 цента, на повечето обаче е 5. Надали можете да станете богати при този залог, но пък спокойно можете да изкарате и час вътре, харчейки 2-3 долара. Проверката за сигурност обаче е страхотна. Поне 4 различни хора проверяват паспортите и кога сте влезли в страната преди да ви допуснат вътре. Камери и багаж се оставят в специален гардероб и не се допускат снимки вътре.

В мола, в който се намира Казиното открихме отново Фут корнер с прилични цени. 8 долара са достатъчни, че да хапне човек, за 12-15 може да го направи и с раци. Открих магазинче за суши, в което храната за вкъщи започваше от 1 долар и за около 10ина човек хапва повече от доволно.

2 шоута с лазери и прожекции върху вода (мисля в 7 и в 9 часа) можете да гледате напълно безплатно от езерото пред мола.

[b

За мен първата голяма изненада в Сингапур. Часат е 10 сутринта, а на басейна е почти студено. Честно казано направо си беше студено, едри облаци се баха надвесили над Сингапур и имах чувството, че всеки момент ще завали порой. Потопих се за малко в едно от топлите джакузита с изглед към морето, помотахме се из градината до басейна.

В 11 часа трябваше да освободим стаята. Оставихме багажа и бегом към Gardens by the bay. Градините са безплатни. Можете да разглеждате колкото поискате. Самите цветя са разположени в огромен парк. Можете да ползвате влакче, което да ви откара до цветята на цена от 2 долара, но пък ние се спряхме на пешеходството. 5 долара ще ви струва да се разходите по мост, разположен на около 20 метра над земята и 12 ако решите да се качите но панорамна пложадка в най-високото цвете. Честно казано отдолу не изглеждаше страшно, но като се качих на моста сърцето ми щеше да спре. Бях се вкопчила в парапета, все едно ще ме спаси ако тази конструкция реши да се сгромоляса. Като цяло си заслужаваше страха. Страхотна панорама се открива към Марина Бей Сендс.

И както точно преди 2 часа връзнех от студ на 57мия етаж на хотела, така изведнъж грейна слънцето и термометрите подминаха 35 градуса. Решихме да се скрием в Cloud Forest и Flower Dome. Билетът за двата стъклени купола беше 28 сингапурски долара и вътре е хладно. Честно казано, очаквах повече. Cloud Forest имитира дъждовна гора и освен интересни растения по този купол за мен не беше кой-знае колко интересно. Подобни мостчета като тези между цветята има и тук. Разположени са на няколко нива и ви дават възможност да снимате тази камара от високо.

Flower Dome пък ви дава възможност да поснимате цветя, боабаби и различни интерпретации от цветя, в стил елените на дядо Коледа, направени от живи храсти. Може би главоболието, което ме мъчеше беше причината да не се захласна кой знае колко по гледките, а и умората от предишните дни...

Лично аз не бих сложила последните 2 атракции в графа "трябва да се види", а по-скоро в графа "ако нямате какво да правите".

Жегата беше толкова непоносима, че останалата част от следобеда премина в мола и казиното .

Към 23 часа излиташе полетът ни към Лондон и отделихме 3 часа за да разгледаме летището. Все пак Чанги се слави като едно от летищата с най-много развлечения в света. Добре, че бяхме предвидили по-ранен престой, че такава буря се изсипа секунди след като пристигнахме на летището, че ако бяхме извън нещо сигурно щяхме да се удавим. Светкавиците баха толкова заслепяващи, че боляха очи.

Това е самолета, който снимах секунди преди да заслепи светкавицата

Същото място след секунди...

Това е поредната светкавица, хваната в движение .

За минути пистите се превърнаха в море с вълни, а минути след като бурята спря все едно нямаше и помен от тази вода.

Ех... Сингапур... Ще се върнем пак !