Сингапур 2025 – развиващ се град на бъдещето

Сингапур 2025 – развиващ се град на бъдещето

През юни 2025 пътувах за втори път до Сингапур. Дестинация, която няма да ми омръзне да посещавам. Защото животът там се изменя всеки ден, към по-добро и по-цивилизовано положение. Първият път посетих града-държава през 2018 г.

Няма да описвам климат и пътуване до там. Намира се на екватора, температурите денонощно са около 35-40 градуса. Този път пътувах с турските авиолинии с прекачване в Истанбул.

Няколко думи за разликите от първото ми посещение там.

Имах съхранена хартиена карта за метрото. Оказа се, че не ми върши работа, защото за 7 години са открити още 20 нови метролинии! Добрата транспортна инфраструктура улеснява гражданите и те масово ползват обществен транспорт. Има също така многобройни автобусни линии, дори ползвах веднаж такъв автобус.

Въздухът е сравнително чист, с дъх на море. Въпреки малката площ на града-държава. Законите в момента са такива, че ако вие си закупите нова кола например за сума 20000, то веднага внасяте в общината още 20000. Така се борят за намаляване на броя на колите и замърсяването.

Използвах градския транспорт, като си закупих карта-носител от магазините 7/11. Тази карта я зареждах на машините, поставени пред метростанциите, със съответната сума пари. Когато сумата се свършеше, зареждах нова сума (може кеш, може и от карта). Цената на билета зависи от разстоянието, което пътувате, чекирането на картата е както на входа, така и на изхода. Възможно е да ползвате банковата си карта директно при чекиране и оттам да се вземат парите за пътуването (каквато възможност има у нас). Но аз имам лош опит  с моята банка при теглене в неевропейска страна и затова не използвах тази възможност.

Относно Интернет и телефон. Вече съществуват опции за електронна сим карта. Аз бях по стария начин – купих си сим карта от магазини 7/11 за 1 месец (нямаше в момента за по-малък период) на стойност 17 лв. и ползвах неограничен интернет и телефонни разговори (само в страната - говорех с другите от групата по всяко време 😊).

За влизане в Сингапур е необходимо онлайн да се попълни е-виза ден-два преди отпътуването.

Ден 1:

Сутрешен полет през Истанбул с турските авиолинии, с престой доста часове на летището в Истанбул. Голямо, пъстро и храна и стоки. Полетът до Сингапур беше 13 часа. Заради часовата разлика човек не знае дали е ден или нощ и дали да спи.

Ден 2:

Рано сутринта бяхме на прочутото летище Чанги. Няма да го описвам, само ще кажа, че беше още по-футуристично от последното ми посещение там. Влизането в Сингапур стана без човешка намеса. Просто сканирам паспорта си (заради проверка имам ли виза) и бариерата се отваря и влизам.

Имахме трансфер до хотела Furama River Front. Огромен хотел, лош мениджмънт, нелоша закуска и много индийци…

След като се настанихме, тръгнах из града. Навън ме лъхна  жегата с висока влажност, нали сме в океана. Слънцето напичаше обедно и с голямо удоволствие се пъхнах в климатизирания тунел, водещ до метростанцията. В целия град метрото е с дълги пешеходни тунели с климатизация и дори там има магазинчета 7/11. Отправих се към квартала Clarke Quay, където тръгват туристическите корабчета по река Сингапур.

Метрото ме стовари между високите сгради, първата ми задача беше да потърся храна. В Сингапур високите молове (небостъргачи, сгради) са с различни функции. Те са високи, защото няма достатъчно площ за застрояване – това е град-държава. Най-отдолу, под земята, в тях обикновено е метростанцията. Ескалатори водят нагоре и  следващите нива са зоните за хранене. Представляват цял етаж, в който се намират различни павилиони (заведения), а около тях има пластмасови масички и столове. Клиентът си взема предпочитана храна (имаше всякаква – филипинска, тайландска, индийска, мексиканска, турска, африканска…) и може да седне където поиска. Масичките се почистват прилежно от персонал и винаги е много хигиенично.

На следващите нива на сградата има обикновено магазини – марки, които знаем от Европа и не само. Цените са европейски, та и по-високи, качеството е китайско. После следват етажите с офиси на различни фирми. Продължават жилищните етажи.

Да се върна – като първи ден, стоях замаяна между високите сгради, на горещината и не знаех къде може да си намеря храна. Видях двама млади китайци (май всички китайци изглеждат млади) и ги попитах къде може да хапна. Те уточниха дали искам луксозно или евтино заведение. И ме насочиха, дори ме заведоха в най-автентичното място за хранене! Бяха ни посъветвали да ядем само китайска храна, да не правим експерименти с друга кухня. Защото масово се предлагаха пълни купи с пържени червеи, с хлебарки и мухи…

Оказа се, че съм на самия бряг на реката, точно зад една огромна сграда. На брега бяха монтирани модернистични паметници-инсталации.

Кварталът  Clarke Quay е прочут с многобройните си заведения. Едно след друго, наредени покрай реката, но в момента празни. Непрекъснато канеха минувачите да влязат при тях. Имат както затворена част с климатик, така и маси навън покрай реката. Вероятно вечерите са препълнени.

Търсенето на корабчето не беше сполучливо, защото се оказа, че спирката му е на другия бряг на реката, а наблизо нямаше мост.

Прибрах се надвечер, за да се адаптирам към часовото време и да заспя.

Ден 3:

Денят започна с директно отправяне към един прехвален мол. С метрото се добрах до него, почти се загубих между етажите с бляскави стоки, но добре че в зоната за хранене беше прохладно и нямаше опашки. После с метрото достигнах пристанището на туристическите лодки.

Този път имах късмет и потеглих на едночасов тур по реката. Няма да изброявам забележителностите, от реката се виждат всички - Marina Bay Sands, Gardens by the Bay, Esplanade Theatre, Merlion. Ако предварително се запознаете със сградите около реката, може да ги видите и снимате от лодката. Този тур си заслужава!

Вечерта се отправих към рекламиран от групата ресторант – Lau Pa Sat. Малко далече беше от метростанция и се зарадвах, когато между сградите видях нещо в колониален стил. Вътре обстановката беше също като в останалите зони за хранене – много павилиони с храна и много маси. Безкрайни тълпи от хора, основно местни жители. И когато притъмня (а на екватора нощта се спуска за секунди и е черна и влажна), затвориха улицата пред ресторанта и бързо наредиха дълги маси и пейки. Много маси – по цялата дължина на улицата, около 200-300 метра. И веднага се запълниха гъсто с посетители. На тротоара една до друга монтираха 10-15 скари, с огньове и извадиха месо. Това беше барбекю, ухаещо до небесата, пламъците се извисяваха към звездното небе и клиентите се редяха пред барбекютата. Уникално!

Ден 4:

Днес денят започна с посещение на ботаническата градина на Сингапур. Тя е първата и единствена тропическа ботаническа градина от списъка със световното културно наследство на UNESCO. Бях я посещавала предишния път, но тя е от местата, където бих отишла пак. Входът е безплатен. Създадена е през 1859 г. и в нея се намира Градината с орхидеите. National Orchid Garden е фантастично кътче. Алеите минават покрай чудни езерца, мостове, водопади, рекички с камъни, прекрасни цъфтящи видове – дървета, храсти и цветя. И много птици.

За хора, които искат да са сред рая, това място е такова.

Следобедът беше предназначен за посещение на култово място – Orchard Road. За седем години разлика мястото беше неузнаваемо – с много нови сгради и със строящи се още, все по-футуристични. Тук са най-скъпите марки в магазините. И разбира се, с добра зона за хранене.

Ден 5:

Въпреки липсата ми на любопитство, все пак реших да посетя Китайския квартал. Използвах автобус. Автобусният транспорт за мен е по-изнервящ – чака се на спирката на слънце и при висока температура; движението е ляво и това ме заблуждава в коя посока трябва да пътувам; трябва да натисна бутон в автобуса, за да спре на желаната спирка, но като не познавам града това ми е проблем.

В Китайския квартал има огромна открита площ със сергии и китайски стоки. Много стоки, с китайско качество. Не се впуснах в това море, за разлика от миналия път. Има и магазин на два етажа, с малко по-добро качество, но и добри цени. Например един обикновен часовник (не смарт) струваше 300 долара. Различното телосложение на местните е пречка за купуване на каквато и да е дреха оттам.

В късния следобед се отправих за светлинното шоу пред хотел Марина бей. След няколко прекачвания на метрото излязох точно на брега. Тълпата се беше събрала по-рано. Пред хотела гъмжеше от говорещи на различни езици, глъчката беше неимоверна, а също и бързо движещата се цветна тълпа от хора. Шоуто е много красиво, с музика и феерия от цветове на фона на черното нощно небе. На мен ми хареса и гледката преди шоуто – вода, а на другия бряг небостъргачите, с мигащи светлини и извънземни форми. Всичко е въпрос на емоция и усещане!

Ден 6:

Преди обед мина в разходка по моловете. В ранния следобед имах забележително преживяване. Бях поканена от колежка на дъщеря ми, която е сингапурка, на заведение. Вероятно това беше като чаената церемония, но не съм запозната с културните особености на сингапурците.

Колежката Соня  беше със съпруга си – около 35-40 годишни сингапурци. Чакахме се в метрото на спирката, която беше близо до моя хотел. Извиниха ми се, че нямат кола и тогава ми споделиха за рестрикциите, които правителството налага за ограничаване на автомобилния трафик, за които писах по-горе.

След прекачване на няколко метролинии достигнахме до Културния дом. Аз го бях посещавала предишния път в търсене на нещо уникално. На първия етаж има  временни изложби на картини с възможност за закупуване. На втория етаж са заведенията. С асансьор стигнахме до там.

Влизането беше в точен час и тогава ни допуснаха вътре, като всеки гост имаше резервация за определена маса.

Сервитьорката (не е точно това определение, защото това беше жена със специално фолклорно облекло и със специално поведение - поклони, език на тялото, интонация в гласа) уточни на местния език подробности за консумацията ни. Домакините учтиво ми превеждаха и питаха за моите желания – твърде конфузно, защото не се справих с наименованията на тези храни и нямах някакви желания. Наляха ни кафе и чай – според желанието. После донесоха дървена кръгла форма на 4 етажа и на всяка подложка имаше по няколко дребни сладки/соленки. Например тестени фунийки, около 2 см дълги, пълнени с кафяв ориз. Или кубче колкото бучка захар, зелено на цвят, не беше сладко и с консистенция на локум. Вероятно беше всичко това много изискано. В приказки и в добро настроение премина времето. Тогава от заведението поканиха всички да си тръгваме.

Моите домакини ме придружиха отново до спирката, от която се качих и се сбогувахме. Да, имах и подарък – красиво опаковани 2 бурканчета с местен специалитет – яйце, разбъркано с плод и без захар. Маже се върху филия с хляб.

Ден 7:

Сутринта се отправихме с организиран транспорт към летището. И след почти 17 часа си бях отново у дома.

На това пътуване умишлено не посетих няколко неща, които бях видяла при първото ми пътуване: остров Сентоса и атракциите там; Gardens by the Bay; няколко будистки храмове; индийски храм; Little India; музей ArtScience; Музей на малайците; Малайски квартал; аквариума; католическата катедрала.