Социалистическа република Виетнам – Да, ама Не!

Първо да уточня, че за криворазбрания социализъм повече съм чувал и прочел, отколкото съм преживял. Далеч нямам намерения да пиша за теориите на Томас Мор или Сен-Симон, а по-скоро да направя един паралел с останките от съвременния социализъм след азиатската перестройка, или как вървят нещата в съвременен Виетнам.

Вървят си и то как!? След тъмните Ковид години си имат своя рестарт след м. май 2022 г., когато страната се отвори отново за туризъм. Та това отваряне съвпадна случайно, или не с поредната промоция на Търкиш еърлайнс. И така се сдобихме със самолетни билети по дестинациите София-Исанбул-Хо Ши Мин сити; Хо Ши Мин сити – Ханой; Ханой-Истанбул-София, като вече изобщо не мога да си спомня какви бяха първоначалните дати, защото веднага след промоцията започна едно лудо променяне и отменяне на полети, предложения за нови дати от страна на Търкиш, та в крайна сметка с цената на много търпение се съгласихме да отпътуваме за Хо Ши Мин сити на 30.10.2022 г. – ден след рождения ден на съпругата и да се приберем в София от Ханой на 11.11.2022 г., като изкараме 15 годишнината от сватбата на борда на Боинг 777 в полуембрионална поза. Виетнам еърлайнс да не останат по-назад също направиха промени на вътрешния полет Хо Ши Мин сити – Ханой, та на 05.11.2022 г. вместо да излетим в 13.00 ч., ние потеглихме в 21.00 ч. и се добрахме до хотела след полунощ. Държа да споделя, че условията в салона и седалките на Боинг 777-200 или Еърбъз А350-900, макар и да не са като да се излегнеш върху шлейфовете на 4 виетнамски красавици, не са чак толкова лоши. Просто 10-11 часовите полети ми идват в повече.

И така…. Ще спестя впечатленията си от Истанбулското летище, което е голямо колкото половин средно голям български град и направо се пренасям в Хо Ши Мин сити. Трансфер от летището, предварително запазен чрез Букинг до хотела, който се намираше на една пресечка на Буй Виен, която също се казваше Буй Виен и попаднахме в истински културен шок. Хелоуин в Хо Ши Мин сити, на Буй Виен се оказа нещо невиждано за нашите очи дотогава. Автомобили, моторчета, моторчета, моторчета, маскирани хора, огнехвъргачи, моторчета, моторчета, моторчета, продавачи на какво ли не, музиката дъни отвсякъде, танцьори и танцьорки, навалица……….и пак моторчета, моторчета, моторчета……И в тази обстановка трябваше да вечеряме. Бяхме обменили 100 долара на рецепцията на хотела от едно симпатично, леко съмнително виетнамче, което ни даде добра цена и с няколко милиона донги в джоба се настанихме в заведението на близкия ъгъл, просто защото не успяхме да се доберем до другия ъгъл, например. Това обаче не попречи на една дама с типичната виетнамска сламена шапка, медицинска маска и бутаща едно колело да разпъне сергията, която представлява същото това колело, точно на кръстовището и да започне да приготвя някаква виетнамска вкусотия с бързите си и сръчни ръце. Викам си: „Ей, сега ще я пребият“. Нищо подобно –  просто автомобилите, моторчетата, моторчетата и моторчетата я заобикаляха.

Поръчахме си за храна някаква риба и пържени свински кожички. Понеже бяха малко мазнички обилно ги напоихме с бира. Оказа се, че сме седнали в заведението в техния Хепи Ауър та вместо две ни носиха по три бири. По средата на вечерята Хепи Ауъра явно свърши, защото дойде един сервитьор и ни каза, че последната поръчка трябва да си я платим цялата или да им върнем една бира. Боже, какво за нас е една бира от 30 000 донги, след като в портмонето се бяха намърдали 2-3 милиона.

На следващия ден, въпреки часовата разлика, се събудихме сравнително рано. Веднага след сутрешния тоалет се потопихме в горещия и влажен въздух на Хо Ши Мин сити, сред хилядите моторчета по улиците и невъобразимия шум, гарниран с постоянни подсвирквания от клаксони. Всичко това на пръв поглед изглежда като хаос, но далеч не е така. Хората там си имат свой югоизточноазиатски ред на придвижване, приличащ на плавен, ритмичен танц. Например няма нищо странно да караш моторче и да возиш на него жена си и цялата си челяд, състояща се от две или три деца. Няма нищо странно да си жена или момиче и да се придвижващ с моторче, облечена като за виетнамска гала вечеря нахлузила обувки с 10-15 сантиметрови токчета. Няма нищо странно да караш моторче и да се придвижваш по нерегулирани кръстовища, заедно с още хиляди мотористи и с едната ръка да си джъткаш по телефона. Няма нищо странно като не знаеш на къде да поемеш да си настроиш навигацията по средата на някое кръстовище, което естествено не е регулирано с никакви знаци. А пък изобщо не е странно да завиеш наляво, след като си се престроил в най-дясната лента, като изобщо не е задължително да дадеш и мигач даже, важното е да имаш гласовит клаксон и да не се притесняваш да го използваш сред хилядите други такива. По този начин подсказваш на останалите участници в движението, че предприемаш уникална маневра. И въпреки всичко това за 6 дни в Хо Ши Мин сити не видях нито едно ПТП. Единственият знак „стоп“ видяхме не на някое кръстовище, а в една пещера, която предупреждаваше туристите да не преминават поради опасност от падане.

С помощта на навигацията, след като още на летището си бяхме закупили СИМ карта с 9 ГБ мобилен интернет за 200 000 донги се насочихме към предварително набелязаните цели – катедралата Нотр Дам дьо Сайгон, която се оказа в ремонт и опасана от скелета, и пощата, след което отидохме до операта, паметника на Хо Ши Мин /човека/ и надолу по пешеходната част на Нгуен Хуе стрийт та чак до река Сайгон. Между другото почти всичко във Виетнам се казва Нгуен. 

Следобеда потърсихме туристически бюро и в едно такова на нашата улица, след изтощителен пазарлък, си запазихме тур по делтата на Меконг за следващия ден за 400 000 на човек и тур до Вунгтау с 3 забележителности и време за плаж за 800 000 на човек за по-следващия ден.

Екскурзията по делтата на Меконг се оказа доста приятна с посещения на фабрика за ръчно направени кокосови бонбони без захар, консумиране на традиционни южни плодове под акомпанимента на нежна виетнамска музика на живо, ферма за мед, обяд на един от островите, на който имаше развъдник за крокодили и две големи змии – мъжката змия и женската змия, както се изрази нашия гид Тим. Даже остана време да се разходим из острова на велосипеди.

Държа да подчертая, че преди да стъпим на виетнамска земя се свързах с туроператор, който ми предложи същата екскурзия за 1 350 000 донги на човек в малка група до 12 човека. На място се оказахме в подобна група, но само за 400 000. И между другото, групата беше разнообразна и доста приятна. Освен аз и съпругата включваше един германец с голямо шкембе /така се изразяваше Тим/, две сестри нидерландки на 23 и 21 години, току-що завършили образованието си – едната медицина, а другата медицинска психология. Щяха да прекарат 2 месеца в Югоизточна Азия. /знам толкова много за тях, защото моята жена ги подложи на кръстосан разпит, за да удовлетвори любопитството си как така ще седят 2 месеца?!!! С какво се занимават, че да имат толкова много свободно време и толкова много пари? И т.н./. Останалата част от групата включваше един французин от Ница, който също беше с намеренията за голям престой, но беше великодушно пренебрегнат от разпитите на ЩАЗИ /т.е. съпругата/. Имаше две момичета германки, които според мен бяха обратни, но не го демонстрираха явно, още едни германци – млада двойка, един човек от Сингапур и двама млади индийци – беладжий /все бяха в издънка/. Прекарахме си много добре. Сега спомняйки си за групата ми идва идеята да напиша сценарии за филм – романтичен екшън, трилър, хорър. Мога да вкарам 2-3 вълнуващи момента с трудно спасение от нападение на крокодил или гигантска анаконда, изкочили от каналите на Меконг, като естествено Аз като най-безстрашен спасявам цялата група, без може би единия от индийците. И без това са много. Мога да вкарам и малко любовна интрига. Например едната от холандките се влюбва във французина, който се оказва много галантен любовник, но другата сестра се намесва и става един любовен триъгълник, следствие, който се скарват сестрите и преждевременно се прибират в Ниймеген. А французинът започва да се умилква около германките без да подозира, че са обратни.

На следващия ден в уречения час ни чакаше един почти нов ван Хюндай 7+1  с шофьор и може би най-готиния гид в цял Южен Виетнам Джейсън, или както се е написал в Whats up ДжейСайгон. Накрая сподели обаче, че истинското му име е Нгуен някой си. Оказа се, че в същия ден не е имало други желаещи за подобен тур и сме само ние двамата, попаднали в нещо като частен тур. Джейсън се оказа много увлекателен, с чувство за хумор и с невероятни фотографски способности професионален гид. Сподели, че е завършил култура и туризъм в държавен виетнамски университет, като образованието му е струвало само 1 000 долара. Каза, че е пето поколение католик, като по-голямата част от роднините му живеели в Америка. Главната причина да изберем разходка до Вунгтау беше да прекараме 2-3 часа на брега на Южнокитайско море, което е част от Пасифика и да се любуваме на слънцето и водата. Да, ама времето не беше на същото мнение и доста си поваля точно този ден. Все пак се изкарахме два часа на плажа, поплацикахме се във водата, полежахме на шезлонгите и се полюбувахме на малкото слънчеви лъчи. След плажа Джейсън ни вкара в едно павилионче, в което продаваха какво ли не, в дъното на което някакви хора обядваха, а по-нататък имаше легла и след нещо като тунел излязохме на една открита вътрешна пътека, в края на която имаше клозет с душ. Та там се изплакнахме от студената вода и се преоблякохме.

След това ни закараха на близкия хълм на върха, на който имаше голяма статуя на Исус Христос по подобие на Рио, от който се откриваше уникална гледка към града, плажа и морето. До статуята се стига по стълби, около 1 000 стъпала, разделени от много площадки, на които има библейски сцени от скулптури. Точно при скулптурата на Мойсей си намерих 500 000 донги – факт, който трайно подобри настроението ми. На статуята по принцип може да се качва и на открита тераса и на раменете на Исус да се правят, предполагам много хубави снимки, но ние не успяхме. Оказа се, че в мокро време не пускат.

След това отидохме в къщата на Планше – много хубава къща във френски стил, в която е живял последния монарх на Виетнам. На мен малко ми заприлича на двореца в Балчик. След като се наснимахме, порядъчно огладнели се отправихме в един ресторант на брега на морето.

При влизането Джейсън каза нещо на виетнамски и половин дузина сервитьорки се разшетаха, приготвиха ни маса с хубава гледка само за двамата и започнаха да пренасят гозбите.  Само споменавам: салата със зеленчуци и някакво месо, пълна паница с пържени бейби калмари, едно гърне с ориз и настъргано яйце, някакви нудъли и пълна чиния с чипс от скариди. Тъкмо се наядохме и решихме да ставаме и тогава ни донесоха основното. А основното беше Хот Пот и представлява тенджера пълна с бульон, сложена върху котлонче със запалена бучка сух спирт. Отделно в една табла наредени месо, парчета риба, нудъли, зеленчуци и какво ли още не и ние сами трябваше да си го сготвим. Въпреки, че се бяхме понахранили си хапнахме доста и от това. Останах с впечатление, че храната е предназначена за цяла група, тъй като беше доста обилна само за двама човека.

Следващият ден си го бяхме оставили за Хо Ши Мин сити и премина по-лежерно. Разхождахме се по брега на реката, която вечерно време е доста красива, купихме си храна от една жена, която я приготви на тротоара близо до паметника на Хо Ши Мин.

Обиколихме надлъж и нашир пазара Бен Тан, където освен дребни сувернири, някои дрешки и бутилка вино с кобра, захапала скорпион, обменихме валута. Най-изгодния курс се оказа, че е на една от сергиите в самия пазар, на която попаднахме случайно. Дадоха ни над 25 000 донги за долар, включително и за банкноти от по 10 и 20 долара. За сравнение златарските магазини извън пазара даваха по малко над 24 000 донги за долар. Вечерта за последно се разходихме по Буй Виен, хапнахме в една от пресечките, защото на самата улица цените са двойни, а пък качеството и хигиената е на същото ниво. Предния ден в едно от заведенията тамq съпругата ми видя как една от сервитьорките се покатери върху един стол и гледаше с ужас нещо, което се намираше под нашата маса. Веднага ни стана ясно, че си имаме компания промъкнала се от шахтата отдолу и се преместихме на една по-вътрешна маса. Плъхове видяхме в Хо Ши Мин на още две места – на пазара Бен Тан около сергиите за цветя и на една импровизирана менза на тротоара срещу сградата на Аризонския университет, където един ден бяхме решили да обядваме сред студентите, но популацията на гризачите ни отказа бързо.

Следващия ден ни предстоеше полет до Ханой. В Ханой пристигнахме около 24.00 часа и с предварително запазения летищен трансфер се отправихме към хотела. В Стария град по това време гъмжеше от хора, музиката бичеше яко и навсякъде бяха разхвърляни боклуци. Това бяха първите ми впечатления от Ханой. Таксито ни закара точно до локацията, предоставена от Букинг, но на това място нямаше хотел с името Gia Thin. Ми сега? Какво да правим посред нощ с куфарите и раниците на гърба в центъра на Ханой? Шофьорът ни оказа съдействие, започна да разпитва наоколо хората и да им показва локацията, но нищо. По едно време се появи едно сънено, около 40 килограмово 24 годишно виетнамче, попита ни за имената и каза, че ни чака да ни настани в хотела, на който над вратата с големи букви пишеше Golden Lotos, а в страни на една малка табелка Gia Thin. Така и не разбрах как всъщност се казва този хотел.

На следващия ден се потопихме в ханойската атмосфера. Разходихме се в района около езерото, което е доста красиво. Първо влязохме по моста на островчето, където се полюбувахме на храма. После по брега на езерото снимахме от всички страни пагодата в средата.

Тъй като беше почивен ден, целия район беше обособен като пешеходен и се беше изсипал половината Ханой. Поне нямаше моторчета. Хората си бяха излезли семейно, разхождаха се, снимаха се, любуваха се на хубавото време. Случайно попаднахме на една фотосесия на четири виетнамски красавици, облечени изцяло в бяло с традиционните им дълги шлейфове. Естествено, че се намесих веднага и обогатих албумите им с традиционна европейска фигура, върху която естествено пада акцента на фотосите. Та, ако някой случайно ме види на корицата на някое виетнамско списание да ми каже да си искам хонорар.  

Следобеда потърсихме местни агенции и след продължителни и емоционални преговори /пазарлъци/ си запазихме еднодневен тур до Халонг бей за 900 000 донги на човек и тур до Ninh Binh, включващ  Mua Caves, Tam Coc и старата столица. То това стана малко от недоглеждане, защото си мислехме, че тура включва Trang An, та останахме малко разочаровани.

Вечерта посетихме нощния пазар Hoan Kiem, който се намираше на улица, близо до нашия хотел, затворена за движение след 18.00 ч. Накупихме подаръци за близки и далечни роднини и най-радостното беше, че намерихме фланелки с щампи на „рошави китайци“ за голямата щерка, която се е запалила по манги, анимета и други продукти на японското изкуство. Набързо направихме видеовръзка по вайбър с разходка на камерата по всички продукти и малко след това се сдобихме с една тениска с Наруто и една тениска с не помня кой си „рошав китаец“.

На другия ден след двучасово пътуване с едно спиране във ферма за перлени миди се озовахме в залива Халонг. Това е може би най-красивото място в цял Виетнам. В залива има стотици или хиляди острови, с всякакви форми, изникнали от водата. С думи е невъзможно да се опише. Снимките говорят всичко.

С кораб ни разходиха около островите като първо спряхме на един от тях, където влязохме в една красива пещера на изхода, на която имаше площадка с чудесна панорамна гледка към залива. Следващата спирка беше на един остров, на който за пръв път се качихме на каяк и се разходихме в една лагуна. Съпругата „умря“ от страх. После ни закараха до остров Ti Top, където аз направих 30 минутен плаж, а пък съпругата се качи на върха на острова, за да поснима. Водата беше приятна, топла и чиста. След това се върнахме на кораба и на връщане от горната палуба се любувахме на залеза над Халонг бей. Групата, с която бяхме на тура беше доста разнородна, като само ние и Стефан от Германия бяхме европейци. На нашата маса беше Хенри от Филипините, заедно с дъщеря си Сена и една от група от 7 много шумни виетнамки на средна възраст, които изснимаха поне 10 ГБ. В групата имаше също и едно голямо семейство от Шри Ланка, включващо поне 3-4 поколения и 4 момчета и 1 момиче от Щатите, което беше гадже с едно от момчетата. Хенри на няколко пъти каза, че във Филипините, на остров Палаван е също толкова красиво, та попадна в плановете ни за следващото десетилетие като дестинация, която трябва да се посети. 

На следващия ден, в уречения час, от рецепцията на хотела ни взе автобусчето, което ни заведе в провинция Ninh Binh. Първо посетихме комплекса около пещерата Mua Cave и се качихме на върха при дракона. Времето беше доста топло, та бая се озорихме. После отидохме до старата столица Hoa Lu, където изслушахме разказа на водача и я разгледахме. След това обядвахме в един крайпътен ресторант и потеглихме към Trang An. Останахме изненадани, че половината от групата слязоха там, а нас ни оставиха в автобуса за Tam Coc. Преди да тръгнем да се разправяме с водача, че е станало някакво недоразумение, отворих програмата и видях, че в това, което сме букнали липсва Trang An. С леко разочарование се качихме на една от лодките в Tam Coc, която се управляваше от 74 годишна жена седнала на столче под един чадър и гребеше с крака. И така 1,45 часа по каналите.

Оставихме си последния ден за разглеждане на Ханой – музея на войната, паметника на Ленин, мавзолея на Хо Ши Мин, в който не успяхме да влезем, защото работеше от 07.30 ч. до 10.30 ч., правителствената сграда и президентския дворец.

Искахме да пием кафе до ЖП релсите в Ханой, но не успяхме. Бяха завардени с огради и не допускаха. Опитахме се да пробием на 2-3 места, но на всички подстъпи имаше охрана. Задоволихме се с яйчно кафе на терасата на едно кафене, което се намираше на кръстовище. Съчетахме пиенето на кафе с наблюдение на пътния трафик. Това мога да го правя с часове – да се удивлявам на организирания пътен хаос.

На следващия ден трябваше да отпътуваме на обратно и единственото, което ме притесняваше беше дългия 11 часов полет. Както и да е, премина нормално, изкарахме 4 часа на летището в Истанбул и след 40 минутен полет кацнахме успешно в София изпълнени с много впечатления и мотивирани за планиране на следващото пътешествие. Малайзия, Индонезия, Камбоджа, Сингапур….. някъде пак там.

Няколко извода:

Виетнам е чудесна и атрактивна дестинация. Всичко друго е, но не е социалистическа държава. Поне не в смисъла, който ние придаваме на социализма. Единствената прилика с българския социализъм е еднопартийната система.

Във Виетнам всичко се случва на улицата. Там хората работят, хранят се, подстригват се или просто си стоят, а понякога и спят. Движението е безобразно според нашите разбирания, но аз никъде не видях произшествие. Според мен разковничето е бавното шофиране и взаимното предпазване. Страната е спокойна и сигурна за туризъм. Местните имат огромен респект към полицаите. Има още много да се развива туристически, за да достигне Тайланд например.

Може на някой да му е странно, но Хо Ши Мин сити ми хареса повече от Ханой като град. По-голям и по-шумен, но много по развит икономически и някак си една идея по-чист ми се видя.

За съжаление пропуснахме Централен Виетнам, което автоматично означава, че страната е в плановете ни за повторно посещение. Може би ще го съчетаем с друга дестинация в ЮИ Азия. Предполагам има полети от Да Нанг до Малайзия или Индонезия.

Относно храната: През цялото време имах чувство, че всички се хранят навън и никой не готви в къщи. От сутрин до вечер по улиците се готви и навсякъде мирише на храна. Не е много приятно сутрин да ми мирише на пържена риба, ама местните си закусваха. На едно място ми направи впечатление, че една гумаджийница след 17.00 часа се превърна в ресторант. Изнесе се една количка и се поставиха 2-3 сгъваеми маси и хората започнаха да сядат за вечеря. Другото, което ми направи впечатление е, че много обичат да ядат от техните си супи. Ние не опитахме. Задоволявахме се с приготвен по различен начин ориз или нудъли, риба и морски дарове и Бан Ми. На две места на нашата улица в Ханой приготвяха страхотен Бан Ми. Храната и кафето определено ми харесаха.

В Ханой улиците са тематични, например: има улица за продажба на продукти от бамбук, улица за продажба на цветя, улица за пластмасови изделия, улица със златарски ателиета, улица с книжарници и други такива, а на нашата улица бяха надгробните плочи и камъни.

Вътрешните турове, както и в Тайланд са много по-евтини да се резервират на място. Ако се запазват по два-три наведнъж дават отстъпки. Пазарлъка върви сравнително добре, но само до определена цена. Явно има граница, под която не могат да паднат.

Хотели има за всеки вкус и за всеки джоб. За нас на първо място при избора на хотел стои локацията. Предпочитаме да платим малко повече или пък да се лишим от някои екстри, ако надвишава бюджета ни, но да не губим излишно време в транспорт. В Хо Ши Мин сити резервирахме двойна стая в Ya Ya хотел, за който единственото хубаво мога да кажа, че беше локацията. Но все пак 155 лв. за 5 нощувки на стая със самостоятелна баня, климатик и хладилник не е идеално зле. Лошото е, че не я изчистиха нито веднъж, нито пък смениха кърпи или чаршафи. Даже се наложи сам да изчистя филтрите на климатика, защото първия ден не духаше както трябва. Толкова боклук падна, че за малко да запуша мивката. Другото, което ми направи впечатление на стаята беше, че е правен ремонт, но толкова некадърно, че навсякъде имаше пръски латекс. Съответно си заслужи оценката в Букинг и Гугъл. Хотелът в Ханой беше „друга бира“. В стаята си имаше всичко необходимо, включително и сейф и се чистеше всеки ден. Персоналът беше любезен, а локацията също добра. За 6 нощувки платихме 173 лева.

Определено Виетнам си заслужава!!!