С бензин за $3 в Камбоджа

- Сипи за 3 долара! - помолих притеснената служителка на първата бензиностанция в Батамбанг, на която попаднах. Предстоеше ми цял ден обикаляне, последният ми ден в Камбоджа, и исках да се подсигуря, защото нито един от показателите на таблото на скутера не работеше и нямах представа нито с какава скорост се движа, нито колко гориво ми остава.

...

Щях да гостувам за няколко седмици на приятели на Филипините, и вече си бях резервирал билети обратно за Европа - но от Сингапур. Оставаше ми да реша как да разпределя времето си и по какъв маршрут ще се придвижа до богатата бивша английска колония. Отворих любимата си търсачка на полети, зададох тръгване от Манила до "където и да е", и заразглеждах вариантите по картата. Хм.. Ами че най-изгодно ми е до Сиам Реп, Камбоджа, но... какво ли има там изобщо? Бърза справка и...

Анкгор Ват.

Ето така се случват някои пътувания.

Полетът на Cebu Pacific закъсня като по учебник (този път с рекордните 2 часа), и пристигнах на камбоджанска земя късно вечерта. Тъй като пътувам само с раница, бях първият на гишето за визи, където платих $30, паспорта ми мина по една редица от униформени служители и си го получих в края за по-малко от минута. Навън веднага ми обявиха цена от 9 долара до града, но отвърнах, че търся нещо по-евтино. Може би в такъв случай кола за 7 долара? Ами на по-малко се надявах, но хайде...

Хостелът ми в Сиам Реп се оказа много приятен - удобно легло със завеса в стая с климатик (което е просто задължително; по-късно спах и в стая само с вентилатор, но "спах" е силно казано - будех се на всеки час от горещината, за да пия вода) и определено си струваше 4-те долара на вечер, макар после да съжалявах, че не съм потърсил малко повече за плувен басейн в допълнение. Имахме малък ресторант, където за първи път тествах двете основни марки местна бира - "Cambodia" и "Angkor", и категорично се спрях на последната за остатъка от престоя ми. Тук опитах и местният специалитет "рибен амок", който наистина много ми допадна! Почти всяко едно ястие се поднася с купичка варен бял ориз, и то доста вкусен.

Реших да не прибързвам с храмовете, а да отпочина хубаво и да си оставя първият ден за аклиматизация. Разходих се до Националният музей с идеята да придобия по-добра представа какво ми предстои да видя, но си тръгнах доста разочарован - срещу крупната сума от $12 получаваш правото да разгледаш известно количество статуи, които - извадени от местата където са принадлежали и наредени една до друга - просто не изглеждаха правилно. Разгледах всичко, изчетох информационните табелки и гледах всички филмчета - всичко това за 2 часа, които можеше да прекарам в youtube, и да разбера много повече по темата:) Най-полезното, което извлякох от това посещение беше заключението, че не искам да разглеждам храмовете 3 дни - просто разбрах, че няма да ми е толкова интересно.

В музеят е забранено да се снима. Сега знам защо - ако знаят истината, хората съвсем ще спрат да го посещават!

После Google Maps ми даде идея да посетя музей с миниатюрни копия на храмовете. Защо не? Не беше далеч... Когато попаднах пред входа започнаха да ме обземат съмнения - влизаше се в двор на очевидно частна собственост - цяло семейство се занимаваше с битови задачи наоколо, а много възрастен полугол мъж уринираше край стената. Хмм... Веднага обаче при мен дойде една жена да ми вземе $2 вход, и да ми разясни, че мога да събеседвам с архитекта. Докато осъзнавах мрачната реалност, че двата аматьорски макета в двора са единственото, което ще видя, към мен се приближи същият онзи дядо, в момента обличащ бяла риза - явно представителното му облекло. Каза ми всичките 10 думи, които знаеше на английски по няколко пъти, а на изпроводяк ми протегна ръка... Ех, нямаше кога да се е измил след скорошните му дейности покрай дувара, но какво да правя [преглътвам сухо].

...

Докато се разхождах край реката и се любувах на красивите цветя и дървета, както и поставените тук-там статуи на слонове и други животни, ме заговори един местен, с когото (след като ми предложи всичко възможно - от транспорт до музея за 1 долар, до местни момичета) в крайна сметка се спазарихме привечер да ме закара с мотора си до Ангкор Ват, където да видя залеза - звучеше добре като за начало. Помолих го и да си спести глупостите как трябвало да храни детето си и т.н., той се засмя лукаво и не ме занимава повече.

Докато чакаме залеза - някои практични наблюдения върху Камбоджа. Валутата е камбоджански риал, като 1$ = 4000 риала. Важно е да се запомни, тък като плащанията стават почти изцяло в долари, но рестото си най-вероятно ще получите в риали; валутите се комбинират свободно, и една сметка от 5,50 долара, да речем, можете да платите с 3 долара и 10000 риала. Ако бяха избрали мен за дизайнер на качбоджанското знаме, вместо Ангкор Ват щях да сложа по средата "1$". Няма смисъл да си правите труда да питате колко струва дадено нещо - кокосов орех, безалкохолно, кен бира, студен чай, кафе, малка бутилка вода, голяма бутилка вода - всичко ще ви струва точно 1 долар (или 4000 риала, ако предпочитате; добре де, малката вода обикновенно е 2000).

Приготвям си за колекцията. И какво да видя като се прибрах? Забравил съм банкнота от 5000 риала...

Та обратно в този първи ден, в 5 следобед усмихнатият ми шофьор ме чакаше, метнах се на мотора и газ към храма. Кулите му се показаха над дърветата и... ами, не беше кой знае колко впечатляващ:) Залеза - още по-малко - храмът е ориентиран на запад, което е изключение от хиндуистката и будистката традиции (ахаа, все пак съм запомнил това-онова от музея!), и когато застанеш пред него, слънцето залязва от другата страна, в случая - зад доста облаци. Е... да видим как ще изглежда изгрева!

Първа среща с Анкгор Ват.

В хостелът си резервирах споделен тур по малкият loop, без гид ($6), който започваше в 4:30 сутринта. Ранното ставане въобще не е нещо необичайно в района, предвид усилните жеги по обяд, така че часът не ме притесни никак - в 4:15 бях на линия, свеж, отпочинал и готов за приключения!

В тук-тука се събрахме 4-ма души: двойка от южна Англия, която пътуваше вече 4-ти месец из Азия, и симпатична малайзийка - Шийзи - която стана моята компания за следващите 7 часа.

Колкото и да недолюбвам този начин на снимане - понякога просто се налага.

Първата спирка беше самият Ангкор Ват - пристигнахме и вече се зазоряваше, но улисани е разговор ние подминахме тълпите очакващи изгрева над кулите, и влязохме в основната част на комплекса. Лично за мен - не беше нещо твърде специално - любопитно ми беше да го видя, но само до там. Далеч повече ме забавляваше компанията на Шийзи, която обясняваше всички свои странности с това, че била милениал ('96-ти набор:). Докато изкачвахме северозападната библиотека (стъпалата са най-стръмните, които съм виждал!), ненадейни видяхме, че слънцето се е показало, а горе, сред каменните отломки се настани монах и започна да медитира.

А може би просто си подрямваше, предвид ранният час!

Останалите храмове разгледахме по схемата: кратко пътуване с тук-тук - време за разглеждане 30-40 мин - и следващ храм. Най-интересен ми беше Байон - изваяните в камъка загадъчно усмихнати лица кой знае защо ме върнаха назад във времето, когато като малко дете гледах страхотният анимационен сериал "Тайнствените златни градове".

Входът към Байон и застанали пред него маймуни в различни размери.

Там действието се развиваше в централна Америка, но тук в Камбоджа, някои храмове поразително напомняха пирамиди на маите - или просто ме беше ударило слънцето, кой знае? Времето мина неусетно- всъщност, по всеобщо мнение на по-опитните в разглеждането, тази обиколка включва най-интересните храмове, а останалите са "още от същото". Знаейки това, реших да не се възползвам максимално от еднодневният си пропуск, и че 7-те часа разглеждане са ми достатъчни, иначе имах възможност да се прехвърля на дългият лууп, и така да разгледам всички главни храмове в комплекса. И един по-млад Мен би направил точно това, само че в момента се мъча да се преборя с перфекциониста в себе си, и да поставя на първо място доброто прекарване. Така че си взех душ и легнах да подремна, оставяйки останалото за евентуално следващо идване.

Спътничката ми говореше китайски и подочу от една туристическа група, че само едно от лицата в храма не се усмихва - оставям на вас да го откриете на място;)

На тази екскурзия с мен по план трябваше да е Йелена - приятелка от Словения, с която си разменяме пощенски картички от 2013-та. Тя обаче си смени работата и: 1.нямаше как да взима отпуск непосредствено след постъпването си; 2. имаше 3 свободни седмици след края на предишната си работа -но през март - които прекара в Тайланд. Тя се притесняваше, че ще й е трудно сама, но - точно както й предрекох - си намери компания още докато слезе от самолета. И не щеш ли, едно от момчетата с които пътува тогава, сега също беше в Сиам Реп! Тя много държеше да се запознаем, и така се запознах и вечерях с Жорж - харизматичен и интелигентен португалец, който обаче направи грешката да доведе случайно срещната в хостела му друга португалка - тази жена не млъкна и ние почти нищо не успяхме да си кажем:) Така или иначе, бях видял достатъчно от туристическият Сиам Реп (пропуснах да отбележа, че същият следобед минах през Военният музей, който представляваше нещо като гробище за руска техника, и си струва само ако 5 долара не значат абсолютно нищо за вас, или пък си умирате да гледате ръждясали изтърбушени танкове и счупени автомати (имаше и няколко здрави, с които - въпреки многото предупредителни надписи - се снимах:).

Мдаа... интересно - стига да не си виждал танк през живота си!

На другата сутрин в 7:30 ме взе пикап и с няколко други туристи ни закара до пристанище на голямото езеро Тонле Сап, разпростряло се на юг от града. Качихме се в една лодка и прекарахме следващите 8 часа на път по езерото и после реки и техни ръкави. Целта - вторият по големина град в Камбоджа - Батамбанг. С автобус разстоянието се взима за двойно по-малко време, и е около три пъти по-евтино (моят хостел ме таксува $23, другите пътници бяха платили по 21...), но пътуването определени си струваше! Езерото е толкова плитко, че на места се срещаха сюреалистични гледки като хора, ходещи по водата; подминахме много наколни жилища, както и няколко цели селища, от където с лодки идваха други пътници или оставяха товари и пратки. Веднъж лодката почти заседна (усещаше се че опираме в дъното), а на няколко пъти преминавахме цели полета от водни растения, които се оплитаха около винта или биваха повличани от носа на лодката. По средата на пътуването спряхме за обяд, и сменихме лодката с по-малка. За мен беше истинско удоволствие.

Тъй като туристите от Сиам Реап бяхме първите на лодката, тактически окупирахме най-хубавите места от пред. Но пък някои от другите пътници успяха да поспят!

Пътниците бяха в голямата си част местни, но освен мен имаше и двойка италианци, един французин и един баск, с които си говорихме през голяма част от пътя. Оказа се, че с баскът сме резервирали един и същ хостел, и заедно спазарихме тук-тук за 2 долара на човек, при положение, че ще ползваме услугите му и на следващият ден. И така, скоро бяхме в хотел "Blue Diamond".

Нямах никаква предварителна подготовка за Камбоджа, затова всичко се решаваше на момента - за съществуването на този град разбрах едва два дни по-рано, докато четох разни интернет пътеводители. Точно там се споменаваше, че Батамбанг често е пренебрегван, но тези които го посетят за няколко дни често остават със седмици и месеци. Не ги обвинявам - и мен ме обзе магията витаеща наоколо, и разбрах, че няма начин тук да прекарам само една вечер.

Хостелът ми струваше $2,5 на вечер (може би защото го резервирах през booking, а цената на място се оказа 2 долара) и получих огромно легло в обща стая и достъп до плувен басейн. Ох, колко беше хубаво само! Единствен недостатък - стаята нямаше климатик, и вечер се охлаждат с вентилатор, но така и не можах да се наспя качествено - будех се на всеки час и пийвах вода. Дреболия!

На следващият ден с Азир (да наричаме този баск по име) рано сутринта отидохме до главната атракция на града - Бамбуковият влак. Когато преди време спрели влаковете до няколко местни села, изобретателни хора си направили собствен "влак" - две оси с колела, бамбукова платформа и двигател, като всичко това се сглобява за минута върху релсите! Днес, с цената си от $5 на човек, това се е превърнало в страшно печеливш бизнес. Качиха ни на платформата, 10-15 минути до някакво село, съставено от барачки за тениски, напитки и дребни сувенири, и обратно. Няколко любопитни гущера бяха брутално размазани върху релсите, така че ако сте страстен прородозащитник - това пътуване не е за вас:)

По обяд става толкова горещо, че всичко освен плуването в топлият басейн се преустановява. Асир беше много комуникативен (да си го кажем направо - не млъкваше за минута, понякога се чудех къде да избягам) и се запозна с една французойка от Бретания, която се присъедини към нас за следобедната част от туристическата ни обиколка. Отидохме до пещарата на прилепите - огромна пещера, обитавана от ок. 6,5 милиона прилепа, които към 5 часа следобяд почват да я напускат и извиват едно дълго хоро отпред - което продължава към 40 минути, толкова много са!

Хоро на прилепи. В ляво се вижда вече придобиващата форма на новострояща се статуя на Буда, която се изсича от планината.

Ние обаче отидохме 3 часа по-рано, за да направим малък трекинг до построеният отгоре манастир, и да видим близката "killing cave" - едно от многото места, където червените кхмери са избивали интелектуалците на страната, и който още им попадне. Знаете ли, че ако носиш очила по това време си се класифицирал автоматично като интелектуалец - и съответно - са те екзекутирали? ... Катеренето не беше твърде трудоемко, но гледките отгоре - невероятни! Навсякъде се разминавахме с маймуни: майки, носещи малките си хванали се под тях, или големи самци по най-високите места, които даваха вид че целият свят е техен.

Сред храмовите комплекси на хълма.

Пещерите са толкова огромни, че в някои са построили цели храмове и светилища. Цялата разходка беше чудесна и слязохме тъкмо навреме за прилеповото хоро. Върнахме се в хостела доволни, макар и шофьорът ни леко да ме ядоса - бяхме се разбрали за 7 долара на човек, но това било за 2-ма - пълна глупост, бях го питал дали цената е за целият тук-тук. Щях да правя скандал, но той поиска само 2 долара допълнително и за да не се излагаме пред момичето - платихме.

Тази вечер се запознахме с още една испанка... пардон - каталунка от Барселона, и излязохме да вечеряме на нощният пазар, на хладно край реката. Храната е страхотна, евтина, и правят уникални шейкове от авокадо само за долар (в Сиам Реп бяха по 1,50!). Новата ми приятелка малко ме стресна по-рано, защото като отивах да плувам ми направи впечатление, че спи доста странно - с отворена уста, и след 4 часа си стоеше по абсолютно същият начин - реших, че може да е умряла! Нищо й нямаше, просто така си спяла:)

Шейковете от авокадо са нещо, което трябва да се опита.

На следващата сутрин си платих за още една нощувка - никак не ми се тръгваше от тук - и си наех скутер - $6 на ден. Разбрахме се да закарам французойката до бамбуковият влак следобяд, а аз, понеже не бях карал такова чудо от 5 години, се яхнах и потеглих към една статуя на Буда на 7 км от града.

Бях позабравил колко ми харесва да карам скутер. Веднага щом му посвикнах, започнах внимателно да прелитам по хубавите прави пътища (където бяха такива) - каската ми пада назад на няколко пъти! Вече с натрупано самочуствие, следобедът качих момата отзад, и я откарах до Бамбуковият влак. Тя понечи да ме хване за не съвсем спортния корем, но бързо й обясних къде да се държи (отзад си има къде да се хванеш). Оказа се обаче, че няма други желаещи за влака, а на нея не й се ходеше сама. Решихме да почакаме, но след половин час приказки и пиене на кокосов орех, и след не малко увещаване, накрая ме убеди да я придружа, и така станах вероятно единственият бял турист, пътувал на този влак 2 пъти! Второто пътуване обаче си струваше - на хоризонта се появиха дъждовни облаци, захладня и задуха приятно хладен ветрец, запрескачаха светкавици - задаваше се буря. Която ни хвана по средата на пътя на връщане. А каската ми беше по-скоро велосипедна, а не закрит тип - та като заваля един тропически дъжд - почти нищо не виждам, влиза ми вода в очите! Карам и се смея от удоволствие! Прибрахме се все пак по живо - по здраво, напълно мокри (гърбът ми всъщност беше сух!) и по-късно излязохме да вечеряме.

Сигурен съм, че за такава каска, би трябвало да ме глобят. Но каква ти каска - даже книжка нямах.

Не и преди да се насладя на последният си залез в Камбоджа, който беше изключителен! Докато тази вечер влизах в банята да се къпя, ненадейно ме осени мисълта, че всичко е твърде перфектно и хубаво, а тъй като живота е малко или много балансиран - най-вероятно ме очаква много лош период - може би на работа? Всъщност следващият ми ден, прекаран на път към Банкок, беше истински кошмар, до голяма степен, защото се събудих болен от прекаленото излагане на слънце докато карах скутера (чак после забелязах, че всички местни ги карат с дрехи с дълъг ръкав, панталони и шалове...). Беше ми лошо, краката, главата и кръстът ме боляха, и за да е пълно удоволствието - прекарах 5 часа на тайландската граница, в непосилна жега, седящ прав на опашка, едва успявайки да дишам, с вече споменатите болки и проклинайки цялата тайландска бюрокрация, гранични служби, население и държава, която вече ненавиждах, а даже не бях минал границата... Но това е вече друга история:)

Последен залез над Камбоджа...