Тайланд и Камбоджа – през един не толкова изискан поглед. Част 5.

Съдържание:

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част пета - краят

Ден четиринадесети – Сием Реап отчасти

Днес пътуваме обратно за Банкок. Сутринта е посветена на купуване на сувенири и лек шопинг. Пазарили сме нашия тук-тукаджия, който ни посрещна пред хотела предишната вечер да ни размотава из града и да ни закара на аерогарата около 13 ч. срещу 10 долара. Забелязахте ли, че отново съм успяла да курдисам пореден ден в графата „убит“?

Всички планове обаче почват да се топят с излизане от стаята… Нали знаете като кажат – вън е 36 градуса, но се усеща като 42. Е, положението е точно такова. Дните, в които не ходите по малка нужда, колкото и вода да изпиете, защото организмът ви насочва всички течности към порите и нищо към бъбреците. Яхваме се на тук-тука и той ни занася в някакъв сувенирен център, целият климатизиран, а цените – оле, мале. Е, магазинът определено е ориентиран към доста заможните туристи. Не пазарувам, но стоя и не ми се излиза. Накрая няма накъде – момъка ни стоварва на градския пазар. За 30 минути направо загубих ума и дума от жега. Нито ти се пазарува, нито ти се пазари. Единственото, което искаш е да се махнеш………. Стига твоя тук-тук да е наличен. Оказа се, че пича е отишъл да похапне. Знаете ли какво е хаос? Е, няма такова улично движение като в Сием Реап... Или има?

Щом се измъкнахме от кашата, директно в хотела и никакво показване навън. Накрая си получихме прането срещу 1.50 долара?! Натоварихме багажа на тук-тука и бегом към аерогарата. Благодарности, финално размахване на банкноти, снимка пред стоя и потъваме в климатизираната аерогара.

Отново в Банкок. Чувствам се все едно съм кореняк банкокчанка. Влизам уверена в таксито. Свличам се на седалката и заръчвам Байоке хотел. Шофьорът казва, че трябва да платя две тол такси и аз гледам втрещено. Що пък две? Ама не съм пътувала по този маршрут. Карай, нареждам аз. Всичко върви по мед и масло до момента, в който виждаме хотела, но от това виждане до пристигането минават близо 40 минути в задръстванията. Навън започва да притъмнява. Стигаме пред хотела.

Естествено, има една камара стълби, която трябва да преодолеете, влачейки куфара. Пред входа има тълпа от хора в рокли, покрай които трябва да се промушиш. Рецепцията (изненада) се помещава на 18 етаж. Намразвам хотела още преди да съм влязла в него. На рецепцията нафукано 20-годишно германче ми иска резервацията. В погледа му има нещо почти неуловимо, леко презрително, което ме напряга. Със зле прикрита досада отговаря на въпросите за парола и закуска. Ние сме в скай зоната. Която би трябвало да започва от 50 етаж нагоре, но сме настанени на 49 етаж. Системата е такава – 18-ти етаж е гара разпределителна. Каквото и да правите, не може да не минете от там. До там води един асансьор. От там има два вида асансьори нагоре – едните стигат до 50-ти етаж, а другите са от 50 до 87 или там който е последен. Когато отивате сутрин на закуска трябва да слезете в нашия случай до 18-ти етаж, за да ловите отново асансьор за нагоре. Ние сме, отново през индийците, настанени в луксозна стая в скай зоната, в която влиза и закуска за двама на стойност от 54 долара на нощ, което е доста приемлива цена, да не кажа направо смешна за цените в този хотел. Това не пречи стаите да са преминали своята младост, вече да са се вмирисали кофти, защото прозорците не се отварят на такава височина, а всичко разчита на вентилация. Проблемът в такъв голям хотел е, че всички са служебно любезни и те карат на конвейр. Никой няма време да се занимава с теб. Естествено, се оказа, че паролите за интернет не сработват. Те са на принципа всяка стая да има отделна парола. След като по телефона казаха, че ще пратят човек, но никой не се появи 40 минути, на рецепцията един симпатичен тайландец ни даде други пароли (отделна за всеки).

Решихме да се разходим около хотела и да вечеряме някъде. Жегата и в 7 вечерта си е сериозна. Излязохме и се натресохме отново на река от туристи. Зоната около хотела е като един битак, пълен с щъкащи хора, през които трябва да се провираш. Спряхме на първата мизерна импровизирана улична кухня. На количка на улицата имаше десетина тенджери. Приятна девойка ловко гребеше от съдържанието и го мяташе в найлонови торбички. Наредихме се и ние. Точно зад нея имаше някакво помещение със стъклени стени и няколко маси. Оказа се, че там може да седнем и да си изядем храната, която беше поставена в нормални съдове. Храната се оказа изненадващо вкусна, а пилешката Том Ям великолепна. Порцията струваше 60 бата, а оризът 10. Нахранихме се наистина много вкусно. Прибрахме се в стаята за кратка почивка и айде отново навън – този път бродене по хотела в търсене на така известната гледка – всъщност основната причина за да отседнем в този хотел. Е, видяхме нощен Банкок от високо.

Честно да си призная, гледката от терасата на апартамента ми на 18-я етаж е доста сходна.

Денят завършва с гадна неприятност – телефонът на сина ми явно се е изпържил от жегите и загина геройски. Съответно и неговото настроение го последва.

Ден последен - Банкок

Планът за днес е сериозен. Като основна задача трябва да купим куфар. Историята е дълга, но в кратце, преди тръгване се оказа, че сме без куфар и този с който тръгнахме взехме назаем. Другият, ръчният, го бях купила от Куала Лумпур преди няколко години и го обичам страстно. Толкова лек и маневрен и за нищо пари. Та решавам, че и сега ще имам подобен късмет. Предишната вечер в тарапаната срещнахме братушка, който влачеше огромен оранжев куфар. Каза, че го купил от МКВ на добра цена. Решаваме да отидем там за куфар. Проверяваме, че започва работа в 10 часа. Та плана е такъв. Купуваме куфар, връщаме се, пререждаме багажа, защото в 12 трябва да освободим стаята. В 10 ч. от хотела тръгва безплатен шатъл, който вози до точно тази търговска зона.

Но, първо закуската. Сега, да ви кажа нещо за закуската в Байоке. Ако в цената на стаята ви влиза закуска, планирайте си повече време за нея. Закуската в Байоке е яденето-мечта. На закуска може и да обядвате, и да вечеряте.

Преди да тръгнем за Тайланд реших да ангажирам вечеря в Байоке на терасите на открития ресторант на хотела. Цената на вечерята беше 160 лева за двама. Резервацията се прави онлайн, като с карта се плаща пълната сума. При престоя ни в Сием Реап в последната вечер опитахме да направим такава резервация, но макар да опитахме три пъти, сайта отхвърли картата за плащане ( и слава на Господ – когато губиш, не знаеш какво печелиш). Така пропадна нашата скъпарска вечеря в хотел Байоке.

Та, да се върна отново на закуската. Оказва се, че един от ресторантите за закуска е посоченият ресторант на Байоке, който има открити тераси, тъй като традиционният нещо се е прецакал. Побързахме да се отзовем откъм сенчестата страна на хотела и си харесахме кокетна масичка на терасата.

Спретнахме си богата закуска. Разнообразието е впечатляващо. От манджи за всеки вкус, до традиционни закуски. Аз например хапнах дори филе от риба дори в маслен сос, приготвено великолепно. Не на последно място и душата ми беше зажадняла за една богата средиземноморска салата, с айсберг, бейби спанак, маслена маруля, доматчета, краставички, лук, полята със зехтин и оцет. Като тръгнете през лазаня, спагети, минете през арабската и азиатската кухня, разнообразието е зашеметяващо. И ако не ни гонеше графика, сигурно щяхме да откараме до обяд. L

В 10 часа, заедно с още две млади девойки се качихме на безплатния бус, който ни закара директно в търговската част.

Няма да съм много обстоятелствена, само ще кажа, че купихме куфар. Мда, като попитах чие производство е, китайката се затръшка, рече само за вас мадам и извади от една чантичка емблема на Самсунайт и я закопча на куфара. Голям майтап, сега си имам самсунайт за 60 лева. Бегом на такси обратно за да правим багаж. Движението тегаво, престоят в задръстванията забележителен. Успяваме да стигнем до хотела, да преструктурираме багажа и да освободим стаята в уреченото време. Отново на 18-я етаж оставяме багажа на съхранение. Ще се върнем по-късно за него, когато ще тръгнем за аерогарата. Да, днес отлитаме за София.

В плана имаме за посещение още две места – едното е Panthip Plaza – всичко в сферата на инфрмационните технологии. Детето е решило да купува на гаджето си някаква гривна, която се свързва с телефона и помага при физически натоварвания. Абе, не съм много наясно с тия техники. А аз искам да си купя лимонена трева и кафир лайм (който не е наясно – това са листата на лимона, ама по нашите земи ги няма).

След като 55-тото такси отказва да ни заведе до въпросната плаза на апарат, а искат някакви безумни пет лева, склонявам да се кача на тук-тук срещу 3 лева. И представете си изненадата ми. Пичът обърна движението, запровира се между колите и за буквално пет-шест минути премина значително разстояние, престроявайки се светкавично и оставяйки всички зад себе си и ни стовари пред магазина.

И тук разгадавам мистерията с такситата в Банкок. Накратко, много зависи в коя част на града сте.

Когато сте в търговската част, в зони с отявлени задръствания, единственото спасение е тук-тук. Тук никой няма за цел да ви води по каквито и да е шивашки или други обекти. Превозва ви сръчно от точка А до точка Б, провирайки се ловко в задръстването. Целта му е да направи пари за кратко разстояние. Пазарлъкът върви безупречно и за 2-3 лева тук-тука ви спасява ефективно от задръстването. Като имаме предвид, че такситата на апарат имат 35 бата начална такса, сметката излиза перфектна. Тук няма да намерите нормално такси, което да ви качи на апарат.

Положението с такситата в другия край на града – около реката и храмовете е точно обратната. Там да се качите на тук-тук е голяма глупост. За сметка на това нормалните таксита изобщо не възразяват да возят на апарат.

В магазина съм построена на един стол, а детето започва експедиция по четирите етажа на магазина. Вниманието ми е привлечено от огромен надпис за разпродажба с 50 процентно намаление на телефони. Решавам, след като се появи детето да му оправя настроението с предложение да си купи нов телефон.

Помните ли, че ви казах, че се заредихме с доста бати преди да отпътуваме за Пукет? А там не се наложи да доплащаме за тъй скъпите екскурзии, така че можехме да си го позволим.

И така, след неуспешната експедиция на сина ми за намиране на търсения подарък се утешихме с по един последен модел хуйвей, пардон, точното му наименование е Huawei за по 150 лева.

Следва мойта част от плана. Ако като мен сте луди по подправките, вашето място е Big C. Великолепен магазин с богато разнообразие от всякакви стоки, включително богато зареден супермаркет. Да кажем само, че накупих подправки за над 1000 бати, а ми се струва, че доста неща съм изтървала.

Часовникът показва, че е време да се отправим към хотела. Поредният чевръст тук-тук и сме пред хотела. На 18-я етаж отново пререждаме багажа за да намърдаме подправките. И се отправяме към последното изпитание – да си хванем такси на апарат до летището.

J Мислите, че е трудно да влезете в Тайланд? Опитайте да излезете. Тарашенето е не по-малко от три пъти, дори нокторезачките са в опасност, пръстови отпечатъци и не, не е само багажа, рентгеновата снимка не ви мърда и на вас. Най-накрая сте в самолета. Услугата на катарските авиолинии е безупречна. Хапваме, моментално задрямваме и полетът минава бързо. В полунощ кацаме в Доха, където престоят е 7 и половина часа. Гложди ме глад, всъщност май цял ден не сме яли нищо, освен хапването в самолета. Оглеждам се за нещо простичко като сандвич. Хамбургер? Защо пък не. Цената е в катарски риали или там, каквото е – еквивалента е 20 евро?!?!?! Явно тук само шейхове се хранят. Стомахът ми рязко се свива от мисълта да дам 40 лв за сандвич.

И тук ще отделя малко време за полезна информация. От форума бях прочела, че на летището има стаи, в които можеш да придремеш. Схемата е следната. Във всяка зона има тъй наречените тихи стаи (quiet room). Обикновено на зони А, В и С тези стаи са препълнени и трябва да потърсите места на зони D и Е. До там се отива с автоматизирано влакче. В зона Е стаите са две – за мъже и за жени. Единствено в зона D има смесена стая, т.нар. family room. Тя се намира много близо до гейт 20. В тези стаи има специални столове, които са издължени и са малко полегнали като зъболекарски столове. На тях може да легнете, да се отпуснете и да поспите. А ако от предишния полет смотаете две одеяла в багажа си, ще се почувствате много комфортно в такава стая. Може да ползвате и маската за очи и тапите за уши от чантичката, която ви дават в самолета на катарските авиолинии J Обикновено самолетът за София излита от зона D, при нашият случай гейт 22. Т.е. спалнята беше пред вратата за самолета J

Беше хубаво!

Благодаря на пътешествениците от сайта „Магеланци“ за неоценимата помощ.