ТАЙЛАНД НА СЕВЕР И НА ЮГ. И МАЛКО КАМБОДЖА ЗА РАЗКОШ - части първа и втора

Кратко предисловие

Ето, че дойде ред и на Тайланд. И този път посоката беше избрана случайно - изкушена от споделена във форума супер-оферта грабвам два билета Истанбул – Банкок- Лондон с Gilf Air и започвам да се чудя как да обявя покупката така, че да предизвикам възможно най-малко стрес в половинката. /Човекът не обича да лети и сериозно го изнервям с подобни импулсивни покупки, а за негов ужас, напоследък са ми практика/. Както и да е, зарът е хвърлен. Намирам повод да презентирам покупката като подарък за семеен празник и започвам да чета, за да се ориентирам къде да отидем, колко време да останем и какво да правим там.

Както се казва, купих копчето и започнах да му шия палто  Сериозно палто се оказа – общо 11 полета, няколкочасова разходка из Истанбул /за първи път, досега сме минавали само транзитно/, три пълни дни в Банкок, отскачане до Сием Рийп – Камбоджа /стори ми се грехота да сме толкова близо и да не отидем да видим едно от великите творения на човечеството Анкгор Ват/, после Северен Тайланд – Чианг Май и околности, Златният триъгълник, слизане на юг - Пукет с разходка оттам до близки острови и за десерт няколко часа в Лондон. Стандартен маршрут, но за всяко място имам конкретна причина да го включа.

След месеци на дебнене на билети за свързващите и вътрешните полети, нагласяне и разместване на програмата, идва заветната дата и ето ни на път. Първо загряваме с няколкочасова разходка в Истанбул, докато уплътняваме 12-те часа престой до следващия полет /ще пропусна тази част от пътуването, макар че градът си заслужава да му се отдели внимание, надявам се да намеря време да го направя отделно/ и след транзитно преминаване през Бахрейн, най - после сме в Тайланд. 

ЧАСТ ПЪРВА: БАНКОК - ГРАДЪТ С ХИЛЯДИ ЛИЦА

Кацаме в Банкок около 7 вечерта.  В лудницата и умората от дългото пътуване не успявам да намеря препоръчаното чейндж бюро на Super Rich  на летището /открих го чак на тръгване – намира се на най-долния етаж  на летището почти на влизане в метрото – следвайте табелите Airport train/line или нещо подобно, указващо пътя към влака/, затова обменяме малко пари в друго бюро и се нареждаме на опашката за такси.  Уж официалните летищни таксита са с апарат, но в нашия случай гадината отказва да включи апарата, ние пък сме твърде уморени да се връщаме отново на опашка и в крайна сметка се разбираме да ни закара до хотела за 500 TB /горе-долу токова излезе и на връщане от хотела до другото летище с магистралните такси при включен апарат/. 

Хотелът  ни се намира в стария град и пътят дотам ни отнема около час. Самият хотел /Villa Phra Sumen/ е хубав - артистични стаи с тераси, градина във вътрешния двор, шезлонги в градината и пред канала в съседство и др. подобни гъдели, обаче се оказва, че категорично не е подходящ за пушачи. Избрала съм го именно  заради местоположението и наличието на тераса и градина, надявайки се, че там ще можем да пушим без да нарушаваме правилата /всъщност първоначално бях избрала друг, но се наложи да го сменя след като ни отмениха резервацията поради overbooking/. Точно в момента не сме пушили вече повече от 20 часа и буквално притреперваме да запалим по една цигара. Да, ама не – с пристигането ни уведомяват, че не се пуши на цялата територия, вкл. в градината и на терасата. Язък им за екстрите - ако искаме да пушим, трябва да излезем навън. Ами това и правим - хвърляме куфара, грабваме по една студена бира от „7/11“ на ъгъла и някакви шишчета от количката на уличен търговец пред него и се просваме на пейката до пазача. Идилия! Може да сме изглеждали като клошари, ама бяхме толкова изморени, че изобщо не ни пукаше /впоследствие се оказа, че има малко по-комфортно място за пушачи пред хотела – масичка с чадърче и три стола, оградени с жив плет, но го открихме чак на сутринта с кафето/.  Тази първа вечер си пийнахме биричката направо на улицата, гледайки с ококорени очи наоколо и опитвайки за пръв път улична тайландска храна. Първото, което виждаме са огромното количество жици надвиснали над улицата /както коментира мъжът ми, изглежда сякаш всяка къща има собствено кабелче до електроцентралата/, котка с отрязана опашка и трафикът, който не спира и през нощта. Първият сблъсък с уличната храна също не беше много в наша полза – не бяхме избрали най-доброто от тайската кухня, а от сосът буквално ми потичат сълзи, но впоследствие свикнахме и сами си търсихме лютите усещания, пък и изборът ни стана далеч по-ориентиран.

Банкок- ден първи - Loha Prasat, Wat Saket , Wat Arun, Sea Life Bangkok Ocean World, Wat Pathum Wanaram, Erawan Shrine

На закуска проливам първа кръв на тайландска територия в опит да стигна с кафето до мястото за пушене. Забелязвам, че от откритата тераса пред залата за закуска би трябвало да може да се мине директно до него, обаче се оказва, че кашпите, с които са го заградили са твърде нагъсто, а живият плет, който расте в тях е оплетен с тел, в битката с която падам жертва. Неуспешният ми опит обезкуражава и останалите ентусиасти и в крайна сметка дружно напускаме територията на хотела, заобикаляйки цялата градина, за да излезем на улицата изпълнени със справедливо възмущение. Както и да е, решавам, че този дребен инцидент няма да ни проваля настроението /въпреки че до края не спрях да приемам малоумната анти-смокинг политика на този хотел като лична обида/.

Програмата ни за Банкок е съвсем гъвкава, тъй като не знаем как ще ни понесе градът /толкова противоречиви мнения бях чула и прочела вече/. Ясно е, че топ-атракциите са Дворецът, храмът на изумрудения Буда и Wat Po, ще ги видим и ние, само че сме ги запазили за десерт в последния ден от престоя ни тук, за да бъдем там заедно с група транзитно преминаващи магеланци. За останалите дни съм си набелязала разни други интересни неща и евентуални маршрути до тях, но твърда програма няма. Решили сме днес да се мотаем тук, а ако установим, че градът не ни харесва, на следващия ден да отскочим до Аютая. 

Започваме с района около хотела.  Идеята е да видим Wat Saket /Златната планина/, която е съвсем наблизо, както и други интересни неща по пътя и в рамките на деня да стигнем до аквариума, за където съм запазила билети. Първото нещо, което ни прави впечатлени по светло е безумният трафик, в който участват всевъзможни превозни средства, а пресичането е високорисково начинание. Навсякъде има портрети на наскоро починалия крал и видими знаци на траура, който все още е в сила.

Първата красота, която се изпречва на пътя ни е Кралският павилион на Ratchadamnoen Road

Точно зад него се намира и следващият набелязан обект - Loha Prasat /металния замък, вход 20 ТВ/. Храмът е включен в Световното културно наследство на Юнеско и е много различен от останалите, които видяхме. Твърди се, че е вдъхновен от древна будистка структура в Шри Ланка и е един от трите по света /единствен в Бангкок/ с подобна конструкция. В момента част от фасадата и металните кули по покрива му са в ремонт, но пак е впечатляващ. Изкачваме се до най-горното ниво, където се съхраняват реликви от Буда и се открива чудесна панорама към града.

Пред храма има пазар за амулети във всякакви размери и форми, а пресичайки улицата пред него и кръговото в посока Wat Saket се минава и през един от фортовете на стария град.

Следва Wat Saket /Златната планина/– вход 20 бат, работно време от 7, 30 до 5, 30 ч. Храмът също е един от най-значимите в Банкок - намира се на върха на хълм /символизиращ свещената планина на боговете -  Меру/ и също съхранява реликви от Буда. Макар самата сграда да не е нещо особено впечатляващо като конструкция и пищност,  пътят към храма и гледката, която се открива си заслужават усилието, а в подножието му има и други по-малки параклиси с интересни стенописи.

Пътят на поклонника не е лек - за се да стигне до храма трябва да се изкачат 344 стъпала. Добрата новина е, че са добре засенчени от прекрасна зеленина и жегата не се усеща толкова силно, а по пътя има площадки и многобройни камбани с различен размер и звук, които можеш да биеш.

Докато слезем, става обяд, но в жегата изобщо не ни се яде. Според проучванията ми, наблизо има спирка на автобус 503, с който можем да стигнем до Wat Benchamabophit (The Marble Temple – вход 20 ТВ, работно време от 8 – 5,30), а оттам със същия автобус да продължим към Suan Pakkat Palace /който пък после ще ни е близо до аквариума/. Намираме спирката, пресичайки кръговото на няколко места с риск за живота си и се зареждаме да чакаме. Минават разни автобуси, някои спират, други не, нашият обаче го няма. Докато се чудим трябва ли да направим нещо специално, за да спрем автобуса, който ни е нужен, когато се появи, на спирката се изсипват няколко ученички. След като ми потвърждават, че говорят английски, решавам да ги питам и за автобуса, и за храма. Децата много искат да ни услужат, но явно храмът не им говори нищо /или по- вероятна начинът по който аз произнасям името му/. Не успяват да го разчетат и на разпечатката, която нося /на английски обаче/. В крайна сметка с дружни усилия успяват да сътворят едно изречение на английски, с което ме уверяват, че храмът е в обратната посока на тази, в която аз съм убедена, че трябва да е и ме съветват да чакаме автобус от обратната страна на улицата или да вземем тук -тук. Разпечатката от гугъл мапс и картата от MapsMe на телефона в ръката ми ми казват, че децата не са прави за посоката, но едно колебливо гласче отвътре започва да се обажда да не съм толкова сигурна, след като хора, които живеят тук ми казват обратното. В крайна сметка взимаме тук-тук, който след обясненията къде искаме да отидем действително обръща в обратната посока и в крайна сметка ни откарва на съвсем друго място – някакво световно неизвестно кралско гробище с мраморни гробници в близост до Wat Pho. 

Не че беше лошо – и там има хубава градина, красиви гробници, великолепен храм /в момента в ремонт/, пък и видяхме нещо, което иначе не бихме търсили, но усещането да си за първи ден в непознат град и да не знаеш къде точно се намираш, не беше особено приятно.

Все пак да живеят модерните технологии – благодарение на джи пи еса и Maps me се локализираме и променяме плана в движение. Оказва се, че сме на един канал разстояние от Wat Po, а знам, че оттам реката е наблизо и можем да вземем фери до Wat Arun, а след като го разгледаме,  да продължим с лодка до Taksin Bridge, откъдето има връзка със Скай трейн до Siam Square и аквариума.

Хубаво изгубване ни се получи. По пътя за пристанището минаваме през красив парк, попътно покрай оградите на Двореца и Wat Po и попадаме на ето такива гледки:

На финала сме на пристанището, откъдето взимаме фери до Wat Arun на отсрещния бряг на Чао Прая /цена 4 ТВ/. Всъщност за трите дни на престоя ни в Бангкок / и след изгубването ни с тук-тука/ установихме, че най-бързият и удобен начин за придвижване между стария град и района на бетона е по вода. Да не говорим за различното усещане, което получаваш гледайки града от водата. В този и следващите дни ползвахме много повече лодки по реката /Чао Прая експрес/ и по каналите, отколкото който и да е друг вид транспорт. Единственият проблем е в ограниченото им работно време, след което таксито или тук-тукът са неизбежни.

Wat Arun

Както се вижда от снимката, и този храм в момента е в ремонт. Главната кула е опасана със скелета и съответно достъпът до нея е ограничен, но въпреки това храмът е изключително красив и впечатляващ.

От пристанището пред храма продължаваме по реката към Таксин бридж , а оттам със Скай трейна до Siam Square.

/Вариантите за придвижване по реката са лодка – градски транспорт /в нашия случай с оранжев флаг – цена 15 ТВ, повече инфо тук : http://www.transitbangkok.com/Chao_Phraya_Express.html / или туристическо корабче /син флаг, около 60 ТВ ако не се лъжа, действа  на принципа хоп-он – хоп -оф/. От пристанище Таксин бридж има връзка с  BTS /Sky train/  - спирка Sathom/; карта на маршрута на Sky train тук: http://www.bangkok-maps.com/bts.htm /

В тази част от града гледката е тотално различна – небостъргачи, молове, бетон, стъкло и светлини - изглежда като че ли сме в друг град.

Аквариумът /Sea Life Bangkok Ocean World/ се намира в един от моловете на Siam Square – Siam Paragon и наистина е много готин- има най-различни екзотични рибки, корали, жаби, акули, пингвини и т.н. / Билетите съм резервирала предварително от https://www.klook.com/ - цената е най-добра, а и при резервация през линка на Air Asia дава точки в програмата за лоялност на авиокомпанията/. За около два часа се чувстваме като деца, радваме се на шарените рибки, а по някое време подвиваме крак за напитка в кът, направен като тропическа гора.

Излизаме по залез. Толкова шарен и разнообразен беше денят, че хем сме преситени от впечатления, хем не ни се прибира. От предварителните проучвания знам, че буквално на крачки от Сиам Парагон се намира още един будистки храм Wat Pathum Wanaram, а малко по-нататък Erawan Shrine и се запътваме натам.

Wat Pathum Wanaram – ето го и него – затиснат между огромните сгради наоколо и трасето на Sky train отгоре, но въпреки това достолепен и по будистки спокоен. Попадаме на часа за молитва – влакът отгоре си трака, народът се суети по улиците, а монасите пеят мантри – изглежда толкова несъвместимо и същевременно толкова типично за Бангкок, че може да служи за обобщено описание на града в едно изречение.

Същото е усещането и в Erawan Shrine – популярно място за молитва насред бетонната джунгла. Мястото е интересно и с историята си – при строежът на Erawan Hotel /сега Grand Hyatt Erawan/ на това място непрекъснато имало такива проблеми, че накрая работниците отказали да продължат строителството, докато не бъдат умилостивени боговете. Смятало се, че основите на хотела са положени в неподходящ ден, с което се е създала лоша карма, затова, след консултация с астролог изградили място за молитва, с което да я преодолеят. От момента, в който го направили, нещата си дошли на мястото. Заварваме Erawan Shrine пълен с хора, дошли да се помолят и запалят ароматни свещи. Встрани от олтара има танцьорки в традиционни костюми, които чакат някой да плати, за да танцуват по време на молитвата му. За няколкото минути докато бяхме там ги наемаха постоянно.

Тук батерията на фотоапарата тотално се изчерпва, падат и батериите на телефоните ни и решаваме, че няма смисъл да ходим на Байоке тауър, въпреки че е близо.

За прибиране към нашия район решаваме да пробваме маршрута с лодките по канала /последната спирка е в подножието на Wat Saket и съвсем близо до хотела ни, подробности за маршрута тук: http://www.bangkok.com/attraction-waterway/khlongs-khlong-saen-saeb-boat-route-guide.htm/ . Обаче тук удряме на камък – събота е и последната лодка е тръгнала преди около 15 минути, така че се налага да вземем такси и да пълзим с него в безумното вечерно задръстване. На спирката на лодките сме се запознали с един германец, с когото си поделяме таксито към Каосан роуд и който някак си успява да придума шофьора да включи апарата /голяма кандърма беше обаче/.

Завършваме деня с вечеря на Каосан роуд, където отново попадаме в тотално различна среда. Който е ходил, ще разбере, за който не е да кажа – това е пешеходна улица пълна с барове, ресторанти, магазинчета, салони за масаж  и всевъзможни неща, които се продават от улични търговци /включително пържени скакалци, както и всякакви документи за самоличност/. С две думи – пълна лудница, нещо като алея на Слънчев бряг. Обаче е весело и има от всичко.

Оказа се, че градът ни понася отлично -  може да не стане любимото ни място, но определено е интересен, контрастен и в никакъв случай не оставя място за скука, така че решаваме да пропуснем Аютая и да прекараме и следващия ден тук.

Банкок – ден втори- Suan Pakkad Palace, Jim Thompson Thai House Museum, Байоке тауър, China town

Едно от нещата, които съм си харесала по снимки е лакирания павилион в Suan Pakkad Palace, по пътя за там се намира Jim Thompson Thai House Museum, а буквално на няколко преки от двореца – Байоке тауър, така че днес поемаме в тази посока.

От мястото, където е хотелът ни, най-лесно се стига дотам с лодка по канала. Това е доста популярна форма на градски транспорт и е чудесен начин да видиш как тече ежедневието на местните. Този път успяваме да се качим на лодката - усещането е по-хард от Чао прая експрес /лодките по реката/, но пък напълно автентично.  Лодката е дълго опашата, с редове пейки пълни с местни, цената на билетчето е в зависимост от разстоянието /мисля, че на нас ни взеха общо 20 ТВ за двамата/, а за да събере парите „кондукторът“ обикаля борда по широкия около педя ръб на корпуса /оттам става и качването и слизането от лодката/.   

Слизаме на спирка Hua Chang Bridge /близо до нея има и спирка на Скай трейн/ и се отправяме към Jim Thompson House /вход 150 ТВ, работно време от 9 до 18 ч., повече тук:  http://www.jimthompsonhouse.com/visitor/index.asp/

Нямаме особени очаквания към това място – знам, че Джим Томпсън е американец, който се е установил в Тайланд, помогнал е за възраждането на производството на коприна в страната, а също така е започнал да изкупува и събира антики, свързани с историята и културата на страната, вкл. традиционни тайландски дървени къщи, като от съединяването на шест от тях е направил къщата си, в която в момента отиваме. Мястото обаче приятно ни изненадва – красив оазис, сгушен сред бетонния град наоколо, приятна обиколка с гид /има гидове на различни езици- при купуването на билета питат за езика, който ви интересува и съответно отбелязват часа, в който тръгва съответната група/, а отпред девойки в традиционни костюми показват как се произвежда коприна. Има и хубав ресторант, както и магазин за копринени изделия и сувенири.

Тук попадаме и на сватба и успяваме да откраднем малко от фотосесията на младоженците.

Определено ни хареса – ако разполагате с време си струва посещението.

Следва Suan Pakkat Palace /работно време – от 9 до 16 ч., вход 100 ТВ/. Исках да видя това място главно заради лакирания павилион, който много харесах от снимки в нета. Ето го:

Снимането вътре е забранено, но успявам да си открадна един кадър /за съжаление качеството му е далеч от съвършенството/.

Освен красивия павилион, има и други интересни неща в този дворец. Принцесата, която го е обитавала  е била авантюристка и страстна колекционерка и в двореца са изложени части от колекцията й, съдържащи, археологически находки, минерали, животни, предмети на изкуството, мебели и посуда от различни периоди и стилове в тайланското изкуство, кралска лодка и т.н. Самото място също е омагьосващо  –дворецът се състои от осем типично тайландски къщи, съединени с мостчета и разположени в  разкошна градина, а  цялата тази красота е насред околните небостъргачи. Отново поражда усещането за странното съжителство на два несъвместими свята.

Оттук Baiyoke tower е на две преки, така че се отправяме натам за лов на гледки отвисоко.

На входа ни пресреща девойка и ни води към бюро, на което ни продават билети за площадките на 77-мия и 84 -тия етаж за 350 ТВ на човек /включва и безалкохолна напитка на 20-тия етаж, а приятната изненада е, че е включен и 20 минутен масаж на краката. Всъщност май на различни места в хотела продават различни типове билети, тъй като от 77-мия етаж се слизаше по стълби до някакъв плаващ пазар на 75-ти етаж, който обаче не беше включен в нашия билет/.  Системата с качването на площадките е много шантава – трябва първо да се качиш на 18-тия или 19-ти етаж на хотела /не помня точно/, откъдето има асансьори за по-горните етажи. Вече сме изморени, така че решаваме да започнем с масажа и се разплуваме блажено в спа-центъра на 20-тия етаж. След като си изпиваме и напитката /някакво много сладко, но пък приятно студено сокче/, освежени се качваме към 77-ми, а после и към 83-ти и 84-ти  етаж за ей такива гледки:

Доволни решаваме да сменим пейзажа и да отидем на вечеря в Китайския квартал. Докато се измъкваме измежду сергиите на пазара, разположен пред Байоке тауър даже успявам да се сдобия с една рокля след съответния пазарлък /явно продавачът не е останал особено доволен, защото веднага след това я забравям в едно такси /

С такситата обаче нещата се закучват – първите двама отказват да включат апарата, отказваме им услугата и ние, третият още със спирането включва апарата и се качваме, но после започва следния диалог:

„-Накъде да карам?

- Към китайския квартал.

- А, там днес няма какво да правите. Днес е денят на Буда и всичко е затворено. Ако искате да ядете риба, аз ще ви закарам в един ресторант наблизо, където ходят много тайландци.

-Абе, човек, не искаме да ходим в твоя ресторант,  закарай ни в Китайския квартал.

- Ама нали ви казвам, че там не работи.

- Добре, закарай ни на Каосан роуд тогава.

- Ама и там сега нищо не работи. Мога да ви закарам в ресторанта и после към 10 часа да ви закарам на Каосан роуд.

- Ами къде ядат хората щом нищо не работи?

- В ресторанта, където ще ви заведа.“

Тук вече ни писва и слизаме от таксито. В яда си обаче забравям, че нося пликчето с току-що закупената рокля и съответно слизам без него. Усещам се след две минути, че ръцете са ми свободни, а не трябва да е така, но е късно. Както и да е, накрая вземаме един тук-тук, с който се разбираме за 140 бата да ни закара до Китайския квартал. Оказва се добро решение, тъй като задръстването е безумно, а тук-тукът е малък и маневрен и успява да се провре там, където кола не би могла. Оставя ни в сърцето на китайския квартал – пред един рибен ресторант ситуиран на кьоше с маси направо на улицата. Препоръчва ни го, а тълпите, чакащи за свободна маса също изглеждат като препоръка, но така и не успяваме да се вредим точно в него.

Лудницата в района е пълна – масите, количките с храна и всичко останало са директно на тротоара /някои от тях – на улицата/, коли и всякакъв вид транспорт се движат на сантиметри от гърба на хранещите се на най-външните маси, обаче потокът желаещи не спира. Обикаляме с надежда да си намерим малко по-спокойно място и на финала пак се връщаме на този ъгъл, като за наше щастие успяваме да си намерим една вътрешна маса в отсрещния ресторант.

Ето как изглежда китайският квартал вечер

Обаче рибите бяха много вкусни

Банкок – ден трети- дворецът, храмът на изумрудения Буда, Wat Pho, Wat Traimit и магеланска среща на другия край на света

Днес е дългоочакваната магеланска среща. Разбрали сме се с Деси и Яничка да се чакаме на едно кафе на пристанището близо до Wat Pho и потегляме натам. Пътьом виждаме отвън още от забележителностите на стария град.

Монументът на демокрацията

The Giant Swing

Междувременно получавам SMS, че нашите хора ще се забавят, тъй като са в страшно задръстване, но това са бели кахъри, в един момент се събираме чудесна група от шест магеланци /освен Деси и Яничка групата е подсилена и от варненско присъствие в лицето на logist13 и съпругата му/ и в чудесно настроение се отправяме към Wat Pho /храмът с полегналия Буда/.

Wat Pho е труден за описване - внушителен и много красив. Освен прочутият легнал Буда, около когото е изграден централният храм, комплексът съдържа множество други постройки в различни стилове и още стотици образи на Буда. Мащабът е толкова голям, че снимките не могат да дадат представа за цялото великолепие, събрано там. Храмът е и действащо училище за масажи и такива се предлагат на място в един от дворовете на комплекса.

Тук се разделяме на групи по интереси – Яничка остава за масаж в храма, а останалите потегляме към Двореца и храмът на изумрудения Буда.

Започваме с храмовият комплекс. Толкова пищност събрана на толкова малко място не подлежи на описание.

Wat Phra Kaew /храмът на изумрудения Буда/

Прекрасни са и стенописите в галерията , опасваща целия комплекс

Тук се разделяме с останалите магеланци - те бързат за полета си, а ние се разплуваме на сянка за кратка почивка сред цялото това великолепие, преди на свой ред да продължим с обиколката на двореца, който в крайна сметка се оказа затворен в този ден.

Още на идване бяхме видели процесия от коли и хора, облечени в траур и се чудехме какво се случва. Оказва се церемония за отдаване на почит на наскоро починалия крал и вероятно по тази причина  в двореца се допускат на групи само хората, участващи в церемонията. За нас остава удоволствието да го огледаме отвън.

Виждаме дошлите да изкажат почит и на излизане – чакащите ред са настанени на столчета под дълъг сенник на улицата срещу входа на двореца, пропускат ги на големи групи, като съответно са обособени коридори, по единия от които минават те, а по другия-туристите. Организацията е перфектна – всичко е направено така, че да не се пречи и туристопотока, а същевременно полицаи се грижат за това двата потока да не се смесват.

Изморени сме, но още е обяд, пък и това е последният ни ден в Банкок, така че решаваме да го оползотворим докрай. Вземаме лодка от пристанището пред двореца и отново се отправяме по реката към китайския квартал – има още един Буда, който заслужава внимание там – златният Буда в Wat Traimit. /намира се непосредствено до кръговото и арката, отбелязващи входа в китайския квартал/.

Арката на входа към китайския квартал

И самият Wat Traimit

Твърди се, че дълго време никой не е подозирал, че разположената в храма триметрова статуя на Буда е от злато. За да бъде предпазена от враговете, статуята е била покрита с глина и така е съществувала години, докато при едно пренасяне завалял дъжд, който отмил част от глината и разкрил истинският й блясък.

Разбира се, и в този храм това не е единственият образ на Буда. В двора има поне още две места за молитва с множество статуи, изобразяващи Буда в различни пози и размери.

Вече сме скапани и преситени от впечатления. Сетивата не могат да поемат нищо повече от една студена бира, затова тръгваме да си я търсим. Попадаме на същия булевард, на който вечеряхме снощи, но гледката е много различна  – масите от тротоарите са изчезнали,  щорите на магазините зад тях са вдигнати и търговията върви с пълна сила.

Отново на пристанището – този път към пазара на цветя и плодове.  Честно казано, тук останах малко разочарована – очаквах много повече и по-разнообразни цветя, но основно се предлагаха гирлянди от цветя и букетчета, приготвени за религиозни обреди. Може би ще е различно рано сутрин – когато зареждат пазара и цветята още не са оформени в букети, венци и гирлянди.

Купуваме си няколко плода, които още не сме опитвали и отново с Чао Прая експрес се отправяме по реката към района на хотела ни.

Най – близката до хотела ни спирка е до Pra Sumen Fort, около който има и много приятен парк. Минаваме покрай тях, както и покрай още няколко храма по улицата, но Будите вече са ни в повече за днес и се задоволяваме само с изгледа отвън.

Оправяме багажа и се сбогуваме с Бангкок с вечеря на Каосан роуд.

В обобщение - градът определено ни хареса – лудница е, но е изключително разнообразен. Отделните квартали са като различни градове – всеки има своя специфична атмосфера, напълно различен е от останалите и навсякъде има какво да видиш, правиш и преживееш.
 

ЧАСТ ВТОРА - КАМБОДЖА: Angkor Wat - величието на древните

Ден четвърти – Siem Reap

Летим за Камбоджа с полета на AirAsia в 10 часа. Целта на посещението ни тук е да обиколим храмовете в Angkor Wat и тъй като времето ни е малко, предварително съм организирала тук-тук и гид за храмовете, взела съм и е-виза, за да спестим време на летището и се надявам, че в малкото време /сумарно малко повече от два дни, но разпределени в две половинки и един цял ден/ ще успеем да видим всичко, което искаме. /След като месеци преди пътуването съм писала на поне десет гида, от които само трима ми отговориха /единият – че не е свободен за нашите дати, вторият – че ще ни организира програма утре, което така и не дойде и третият – който предложи цена, която не ни устройва и спря да отговаря, като се опитах да се пазаря/, в крайна сметка съм се договорила с хотела да ни организират гид за първите два дни из храмовете и транспорт за трите дни, в това число с ходене до Banteay Srei и Tonle Sap/.

В самолета раздават имиграционните формуляри, така че на летището вече ги имаме попълнени и минаваме бързо преди основната част от тълпата, които първо се нареждат на гишетата за виза. Впечатли ни, че на влизане ни взеха отпечатъци от всички пръсти на двете ръце.

Хотелът ни предлага безплатен трансфер от летището и нашият човек вече ни чака. /Оказва се, че същото момче ще е шофьорът ни и за туровете в следващите дни, но на този етап нито той, нито ние го знаем/. 

Камбоджа ни очарова от пръв поглед – гледките по пътя ми напомнят на тези в Бали, а хотелчето /Ladear Botique Hotel http://www.ladearangkorhotel.com / се оказва добър удар – малко, кокетно, зелено, с много стилни и хубави стаи. Настаняват ни в стая на партера – със собствено вътрешно дворче и директен излаз на басейна,  с две думи – кеф и то за по-малко от 40 долара на вечер.

В хотела сме около 12 часа, гидът ни вече е там, така че хвърляме куфарите и без да губим време хукваме към Angkor Wat.

Мащабът ме стъписва -знаех, че храмовете са много и на голяма територия, бях чела много за тях, гледала съм ги на снимки в детайли, но си представях цялата работа много по-компактна и смятах, че някак си може да бъде обхваната с поглед, т.е., че от всеки от храмовете има някаква видимост поне към част от останалите. Представите ми обаче се оказват  бледи и напълно неточни – мащабът е наистина огромен, разстоянията между отделните храмове – големи, а джунглата е завзела всяко свободно пространство помежду им, така че за никаква видимост от един храм към друг не може да става дума.

Започваме малкия кръг с Ta Prohm /храмът е известен най-вече с това, че в него е сниман филмът „Том Райдър“, който така и не сме гледали, но по-впечатляващото е, че е буквално погълнат от дърветата в джунглата/.

Следва обяд в местно ресторантче в комплекса. Не сме много склонни да си губим времето в изхранване, но явно е част от програмата на гидовете – още с тръгването от хотела ни пита дали първо ще искаме да отидем на обяд и след като отклоняваме офертата кандисва да ни заведе по-късно. Е, по-късното дойде веднага след първия храм, но не се оплакваме – храната беше вкусна, по-слабо люта от тази в Тайланд, а и студената бира определено ни дойде добре в жегата. Поканихме и тях на обяд, приеха, но не седнаха на нашата маса /явно и в това има някакъв етикет/.

Следващата спирка е Ta Keo. Тук не се задържаме дълго, тъй като времето ни накъсява, а искаме да сме на Angkor Wat преди залез.

След това продължаваме към Angkor Tom. Ефектът от гледката на многобройните лица на Буда определено е „Уау“ още при влизането през северния вход на града.

Нямаме време за всичко, така че след като минаваме пътьом покрай Terrace of the elephants  и Terrace of the Leper King  се насочваме директно към Bayon.

Bayon e труден за описване. Най-характерното в него са кулите /54 на брой/, на всяка от които има по четири огромни усмихнати лица на Буда, гледащи в четирите посоки на света, но не по-малко впечатляваща е цялата структура, както и барелефите в галерията. Дори и сега храмът е внушителен и силно впечатляващ, мога да си представя какво е било по времето, когато е бил построен.

Излизаме от Angkor Tom през южния вход, за да продължим към черешката на тортата – Angkor Wat.

Тук мащабът е огромен – няма начин всичко да бъде обхванато с един поглед. Нашият човек си разбира от работата и определено знае къде е най-доброто място за снимка.

В храма има действащи светилища, в които хората и до днес идват да се молят, а барелефите в галерията на първото ниво са шедьоври, пресъздаващи сцени от хиндуисткия епос, както и от реални исторически битки.

След като сме обиколили долните нива се нареждаме на огромна опашка, за да се изкачим по тясна дървена стълба до най-високото ниво. Имаме късмет, тъй като веднага след нас затварят и изкачването нагоре става невъзможно. Чакането и драпането нагоре обаче си заслужават, а междувременно и залезът идва.

Обратно към хотела се наслаждаваме на красотата на пейзажа, а после не пропускаме да пробваме басейна /толкова е изкушаващо да можеш да излезеш от вратата си и директно да цопнеш в него, че няма как да го пропуснем/.

За вечеря сядаме в едно местно рибно ресторантче до хотела /Restaurant Crab/. Освен нас и четирима французи през няколко маси, всички останали посетители са местни, забавляват се, даже на съседната маса празнуваха рожден ден. До всяка маса има кошче за боклук, в което директно да си изхвърляш боклуците. Няма меню на английски, но бързо се разбираме с младежа какво предлагат /главно риби, скариди, раци и калмари/, води ни да видим как приготвят рибите и срещу общо 15 долара се сдобиваме с огромна риба, също толкова огромна порция скариди и четири бири. Всичко беше изключително вкусно. Как да не я заобичаш тази страна!

Ден пети -  Siem Reap,  голям кръг на Angkor Wat и Banteay Srai

Започваме обиколката с Preah Khan – изпълнявал едновременно функциите на храмов комплекс, будистки манастир и училище. В по-късен период е бил трансформиран в хиндуистки храм и всички статуи и барелефи, изобразяващи Буда са премахнати.  Основната сграда има формата на кръст, ориентиран в четирите посоки на света с многобройни помещения в коридорите, вратите на които са така направени, че през поредицата от тях се вижда централното светилище, в което първоначално е имало статуя на Буда /понастоящем заменена със ступа/.

Продължаваме обиколката към Neak Pean – прекрасен малък храм разположен в средата на изкуствено езеро. Пътят към него минава по мост над друго езеро. Въпреки сухия сезон, водата му е заляла дърветата, а цъфналите лотоси и лилии подсилват красотата на мястото.

На ред е Ta Som. И в този храм джунглата е завзела съществена част от останките.

Следва East Mebon

Оттук се отправяме към Banteay Srei /Ladies Temple/. Храмът е малък и отдалечен на около 25 километра от East Mebon, но пътят си заслужва. Изключително красив е - няма друг храм с толкова дълбоки и детайлни барелефи и този червен цвят. Допълнителен бонус са гледките на провинциална Камбоджа по пътя.

Banteay Srei

Отново обратно към основния комплекс храмове, за да завършим големия кръг с Pre Rup. Честно казано, след цялата красота, която сме видели преди малко, точно този храм не ни впечатли особено. Много подобен е на East Mebon, само че мащабите са по-малки. Това обаче не ме спира да издрапам догоре, за да проверя дали не изпускам нещо интересно.

Приключваме с обиколката из храмовете, но гидът е твърдо решен преди да се разделим да ни заведе в магазин за сувенири. Мястото е и школа, където обучават инвалиди на занаят – някои изработват статуетки, други рисуват. В магазинчето отстрани продават и други сувенири, шалове и дрехи на цени многократно превишаващи цените по пазарите. Купуваме си за спомен една картина /след съответен пазарлък/ и нашия човек най-накрая мирясва. Горкия, явно се беше притеснил, че ще остане без бакшиш след като на няколко пъти по пътя ни разпитваше останали ли сме доволни и точно колко доволни сме и т.н. Е, и бакшиш му даваме накрая и най-накрая го виждаме усмихнат.

Вече в хотела си правим по едно фото за сбогом и ние се отправяме към басейна. Пробвам и един кхмерски масаж в спа-то на хотела /на практика си е тайландски масаж, но момичето много се постара/ и тръгваме на разходка из градчето. Целта е Pub Street и зяпане по улиците и  пазарите по пътя.

Както се вижда, Pub Street е местният еквивалент на Каосан роуд в Бангкок – и тук е пълно с барове, ресторантчета, магазини и туристи, лудницата е пълна, но пък е интересно /стига да не спиш в района/.

Хапваме и се отправяме към нощния пазар на отсрещната страна на реката. По пътя се забавляваме, наблюдавайки панаира наоколо. Този човек например прави сладолед

След като сме се снабдили от пазара с поредната доза магнити и бръмбъзлъци най-после мирясваме и се прибираме в хотела.

Ден шести – Tonle Sap и пътуване към Chiang Mai

Сутринта освобождаваме стаята, оставяме багажа на съхранение на рецепцията и тръгваме с тук-тука към езерото. Целта е да видим самото езеро и плаващо рибарско селище, като първоначално сe бяхме разбрали това да е Kampong Phluk с мангровата гора и т.н., но гидът каза предния ден, че там по това време на годината не става, тъй като водата е малко и инструктира шофьора да ни закара в другото селище /Chong Khneas/, което е по-близо до града . Оказва се грешка – чист туристически капан и единственото ни разочарование от Камбоджа. Първо, вместо по 20 долара на човек за лодка /колкото са ми казали от хотела, че ще струва лодката в Kampong Phluk / плащаме по 25, второ, което всъщност е и основния проблем, оказва се че лодката изобщо не влиза в селището. Пичът ни закара до средата на езерото, показа ни селото отстрани и каза, че тази лодка не може да влезе вътре, а ще го гледаме оттам. Е, няма такава гавра. Ето това се вижда и то с увеличение:

Докато се опитвам да намеря какво да снимам вятърът ми издухва шапката, която безвъзвратно потъва в езерото и това допълнително ме вкисва.

Следва предложение да отидем до училището, което отказваме. /Предварително бяхме предупредени от шофьорчето да не се хващаме на този номер, тъй като ще ни заведат на място, от което да купим 10 пъти по-скъп от нормалното ориз, за да оставим уж за бедните деца в училището, а веднага след това ще си приберат ориза и до децата така и няма да стигне/. Следващите възможни „атракции“ са крокодилска ферма и ферма за риби. Отиваме, но не се очароваме особено – представляват два басейна на понтон с десетина крокодила, а по-съществената част от платформата е заета от магазин за сувенири и ресторант, естествено пълни с шарани като нас. Ето какво представляват.

Тръгваме си с горчив вкус в устата – няма по-безсмислено прекарано време и похарчени пари в пътуването ни до момента. Добре, че в реката по обратния път виждаме тук-там истински рибари и сладки босоноги дечица, които леко ни повдигат духа.

Това беше и последното планирано в програмата ни за Камбоджа.

Имаме около един час свободно време преди да се отправим към летището и шофьорчето на тука предлага преди да вземем багажа от хотела да ни разходи из града , а после да ни закара безплатно до летището /Накрая му оставяме като бакшиш каквото ни е спестил, но това си е изцяло наше решение, тъй като момчето наистина ни допадна много/. Първата спирка в разходката естествено е магазин за сувенири. Обясняваме  му, че сме накупили каквото ни трябва от града снощи, но все пак влизаме, за да не му чупим хатъра. В крайна сметка разбира, че не ни вълнува пазаруване ни оставя на мира. Правим обиколка на центъра на града, минаваме покрай кралската резиденция и един  храм до нея, взимаме багажа и беж към летището за да се отправим към Банкок, а оттам – към Чианг Май в северен Тайланд.

СЛЕДВА: Част трета - Северен Тайланд, Част четвърта - Пукет /по технически причини се налага тези части да бъдат отделени и качени в отделен файл/