ТАЙЛАНД НА СЕВЕР И НА ЮГ. И МАЛКО КАМБОДЖА ЗА РАЗКОШ - части трета и четвърта

ЧАСТ ТРЕТА - СЕВЕРЕН ТАЙЛАНД

Вече седмица от пътуването е зад гърба ни. След Банкок и Сием Рийп - Камбоджа е време да се отправим към Северен Тайланд.

Летим с Air Asia от Сием Рийп през Бангкок към Чианг Май. Пристигаме късно вечерта и първата задача е да се снабдя с местна сим -карта с включен интернет. На летището предлагат туристически пакети с неограничен интернет, продават ми съответната карта и момъкът сръчно я слага в телефона, обаче телефонът се запъва и ми иска осем цифров код, какъвто аз естествено не знам.  След три неуспешни опита, човекът бързо се усеща, че покрай мотаенето с мен губи други клиенти, връща ми парите и си взима картата.  Дотук с мераците за постоянен достъп до интернет - така и си останах с wi-fi връзката в хотелите и по летищата. Оказва се, че и шофьорът, поръчан от хотела го няма. Пушим по една цигара навън, като сме решили, че ако не се появи докато свършим, ще вземем такси. Онзи обаче като че ли ни чува и след секунди сe материализира, а след 15-тина минути вече сме в хотела.

Cozytel е приятно малко хотелче в стария град, оказа се много удобно и като местоположение, и като ниво на комфорт спрямо цената си. В момента обаче сме гладни и първа грижа ни е да намерим къде да хапнем. Изненада се оказва, че повечето ресторантчета /поне в тази част на града/ работят до 10 часа, но от хотела ни упътват накъде да тръгнем и след няколко преки попадаме на място с няколко работещи заведение, вкл. рок бар и дискотека, където се вихри шумен купон. След като хапваме, пооглеждаме района с основната цел да видим какво се случва в джангъра в заведението зад нас. Минаваме оттам – много млади бели хора танцуват вътре, а още повече – шумно се забавляват на улицата отпред. Обаче явно са им раздавали от веселата лютеница, защото на връщане след обиколката вече ги разгонва полиция. Разходката се оказва полезна -локализираме един от местните клонове на Super Rich, който ще ни е нужен още утре, тъй като кешът в батове вече  е на привършване.

Връчваме на рецепцията една торба с дрехи за пране и се прибираме. /В Камбоджа перат килограм пране за 1 долар, но там бяхме постоянно в движение и не знаехме ще смогнем ли да си го вземем чисто, тук имаме три нощувки и решаваме, че вече е време да поосвежим гардероба. Прането ни е готово още на следващата вечер - получаваме го изпрано, изгладено и ухаещо на чисто само срещу 40 ТВ на килограм/ . 

Ден седми – Чианг Май, Tiger Kingdom и Doi Suthep

За този град също нямаме конкретна програма. Тук сме основно заради Wat Rong Khun /белият храм/, който много искам да видя. Всъщност храмът се намира по-близо до Чианг Рай, но като логистика за полетите дотук и после към Пукет, Чианг Май ни е по- удобен, освен това има и други интересни неща във и около града, така че сме избрали него за база. Турът до Wat Rong Khun и златния триъгълник е букнат за следващия ден, така че планът за днес е да се мотаем лежерно из стария град, да разгледаме множеството храмове и в движение да решаваме какво друго ни се прави. Искаме да отидем и до Tiger Kingdom и до Doi Suthep, но за това имаме време и в третия ден. Обаче неочаквано нещата се подреждат в своя си ред.

Започваме с района около хотела. Буквално зад ъгъла попадаме на първия храм.

В следващата пряка точно до сградата на полицията се материализира следващият /Wat Sriket/, а улицата пред него ни извежда до Wat Phra Singh – един от най-големите и най-важни храмове в града.

Приключваме тук и излизаме отново на улицата. Още на влизане забелязваме, че по улицата минават от местните маршрутки /странни червени пикапчета, наречени songthaews/ с табели Doi Suthep или Tiger Kingdom и на излизане се пооглеждаме да видим как стоят нещата. Има няколко паркирали от тези возила, а точно до входа на храма виждаме и голяма табела с цени за споделен и частен превоз до различни места /няма комбинация от местата, до които искам да отидем, обаче, тъй като са в различни посоки/. Докато зяпаме, единия от шофьорите ни приближава и пита къде искаме да отидем. След като му обяснявам, че по принцип искаме да видим Tiger Kingdom и  Doi Suthep, но няма да е днес, тъй като първо трябва да обменим пари, предлага да ни закара първо до чейндж бюро, а после до Tiger Kingdom,  Doi Suthep и каквото ни е интересно по пътя общо за 1000 ТВ и да ни върне в града вечерта. Със сигурност не е сделката на века, но напълно ни устройва и без дори да се пазарим за цената, започваме да обсъждаме какво още интересно има по пътя до двете места, което бихме искали да видим. Не знам как разговорът се завърта около Бали,  оказва, че той е от Убуд и страшно ни се кефи, че сме били там. Докато се уточняваме се появяват две китайки, които също проявяват интерес към  Doi Suthep и искат да се присъединят към нас /съответно в този вариант договорената сума се дели на четири/. Девойките обаче искат да видят и още един храм, съответно не им се чака докато сме в Tiger Kingdom  и в крайна сметка тръгваме сами.  Ето че програмата сама се нареди.

Първа спирка - Tiger Kingdom. Тигри има и в Пукет, но само тук предлагат комбинирани пакети – малък и голям или малък и среден тигър за 1000 TB. Разбира се, и двамата искаме малък и голям, обаче при големите пускат само хора с височина над 1,60 м.  Аз не успявам да мина фейс контрола – веднага ме изпращат да ме измерят и след като установяват, че съм под 1,60 м. ми остава да се утешавам с комбинация малък и среден тигър.  Съответно се налага да си платим и за фотограф в клетките на големия и средния тигър, тъй като там няма да сме заедно и няма да можем да се снимаме взаимно. Тръпката обаче си заслужава.

След инструктаж ни пускат да влезем първо при малките тигърчета /всъщност тук сме по-неспокойни, отколкото при каките и батковците им, тъй като не знаем какво да очакваме/.  В клетката са три тигърчета - влиза се с придружител от персонала и съответно последователно се обикалят и трите. На първия екземпляр не му е много до нас, неохотно позира и непрекъснато се измъква и тръгва нанякъде.

Втората госпожица се е скрила на сянка и заспала - не се трогна изобщо от нас. /Тъй като днешното ни посещение тук не беше планирано, оказахме се в парка около 14ч., точно в най-голямата жега/.

Последният сладур е най-общителен и професионално позиращ.

После си изчаквам реда за средните тигри, които за моя радост са си доста големи. 

След като приключваме фото сесията и моят чоевек се среща с големите тигри, минаваме да разгледаме и останалите обитатели на парка. Има бял тигър, сибирски тигър, няколко огромни екземпляра, както и новородено лъвче. /Гледат го в стъклена стая, а посетителите които допускат до него трябва да облека бели престилки /като лекарски/.

Голяма емоция си беше!

Продължаваме пътя към маймунско шоу. Тук ентусиазмът ми се изпарява в момента, в който виждам, че маймунките са на вериги. Иначе са много умни - дресирани са и правят най-различни номера, но предпочитам да ти виждам свободни. Чак ни ми идва отвътре да показвам снимки. 

Другото място, в което спираме по пътя е оранжерия с орхидеи. Собственикът очевидно е много богат човек, тъй като в двора откриваме и сериозна колекция ретро-коли.

Продължаваме към Doi Suthep – най-важният храм на Севера. Според легендата частица от Буда, която била предназначена да се съхранява в друг храм, чудодейно се разделила на две. Сложили едната половина в ковчеже, което поставили на гърба на бял слон. Слонът ходил дълго из планината, докато стигнал до мястото, където сега е построен Doi Suthep, а когато стигнал там, чукнал няколко пъти с крак и умрял. Така решили, че частичката от Буда иска да остане на това място и изградили Doi Suthep , в който да я съхраняват. Храмът в действителност е много красив, а за да се достигне до него, трябва да се изкачат около 300 стълби.

Посрещаме залеза на вю пойнта в храма и се отправяме обратно към града. Шофьорът ни оставя пред един препоръчан местен ресторант в района, където имаме честта да ни обслужи лейди бой.

След кратка разходка из района попадаме на нощен пазар, разположен в двора на един от многото храмове в града. Пазаруваме поредните сувенири и се прибираме, тъй като утре ни чака много път до Златния триъгълник.

Ден осми – Wat Rong Khun (White temple), Златният триъгълник, разходка по Меконг, пазар в Лаос и планинско племе  Karen  Long Neck

Вече споделих, че основната причина да дойдем в северен Тайланд е именно Wat Rong Khun - бялата красавица, която днес ни предстои да видим. Букнала съм тура предварително от klook /цената от 1450 бата на човек, вкл. с разходка по Меконг и посещение на селище на племето Кaren напълно ме устройва, а и при резервация през връзката на Air Asia носи точки в програмата за лоялност/. Вземат ни от хотела около 7 сутринта и пътуването започва.

Пътят е изключително живописен - минава през планината и пресича територията на два национални парка. Първата спирка е на горещ минерален гейзер. Точно до него търговци продават кошнички с яйца, които можеш да си свариш директно в горещата вода на извора.

Продължаваме към Wat Rong Khun. Всъщност този храм е съвсем нов – строителството му е започнало в края на 20-ти век /след като се е оказало че няма пари за възстановяване на предишния храм, построен на същото място/ и все още не е съвсем завършено. Построяването му е частна инициатива на местен архитект, спечелил си световна слава с този проект. Основната сграда на храма и пътят към нея символизират рая и ада. Подстъпът към сградата е адът, ясно обозначен от измъчено протегнатите костеливи ръце, а в края на стълбите след пазителите се достига основната сграда, символизираща рая.

Ето ги: Адът 

и Раят

...и по-цялостна картинка на композицията.

Както във всеки друг храм, и тук има множество допълнителни сгради, не по-малко красиви от основната.

Специално внимание заслужава тази. Посещават я повечето от туристите.

Въпреки величествения си вид, предназначението й е съвсем прозаично - тоалетна. Обаче златна . Както каза екскурзоводката, в бялата сграда горе душата намира покой, а златната тук е за тялото.

Има и други странни хрумки в комплекса на храма. Като например това:

или това:

Пътят ни продължава, за да ни отведе в т.нар. Златен триъгълник – място, където около река Меконг се събират границите на три държави – Тайланд, Мианмар и Лаос. В миналото основното препитание тук е било производството на опиум, а сега е обособена свободна икономическа зона, позволяваща краткосрочното безвизово преминаване на хора в ограничената от зоната територия. В тази зона са и единствените две казина в района – едното на брега на Мианмар, другото – на Лаос. Този режим прави възможно и за нас да се разходим по реката и да преминем за кратко на територията на Лаос. Паспортите остават в имиграционните служители на тайландския бряг, а ние се товарим на лодка за разходка по Меконг. 

В представите ми от филмите за Виетнамската война, Меконг би трябвало да изглежда кална и кафява. Всъщност се оказа най-чистата река, която видяхме в това пътуване. Минаваме покрай бреговете на трите държави, както и покрай остров, който в миналото е бил ничия територия - идеалното място за всякакви забранени дейности, укритие за хора и неща, които не бива да бъдат намирани.

Ето и гледка откъм реката към казиното в Лаос, т. нар. "Лаос Вегас"

На брега в Лаос ни посрещат усмихнати дечица и колоритен пазар.

Хит на пазара е лаоското уиски, в което слагат препарирани кобри, скорпиони и подобни гадини. Продавачът предлага и тест на стоката – мострата е в големи буркани пред него, от ръба на които се подава главата на кобрата, а човекът загребва с черпак и налива в малки чашки за проба – на жените- от буркана с кобрата, за да станат красиви като пеперуди, на мъжете – от този със скорпионите. Пробвах от това с кобрата- уискито не беше лошо, а дали съм станала като пеперуда, който ме е виждал наскоро да каже.

Имаме само половин час тук, така че купонът скоро свършва и се отправяме обратно с лодката към Тайланд. На пристанището ни връщат паспортите и продължаваме към Мае Са и сухопътната граница на Тайланд с Мианмар.

Използвам случая да се сдобия с нова шапка от граничния пазар/предишната потъна в Тонле Сап в Камбоджа, а тепърва ми предстои плаж на Пукет и островите наоколо/.

Последна спирка в трипа е селището на племената Akha и Karen. Хората и от двете племена /както и от още редица други планински племена в този район/ са бежанци от съседните държави, които живеят без статут и се издържат главно със занаятите си и таксите от посещаващите селищата им туристи. Жените от Karen са известни с дългите си вратове – резултат от гривните, които нанизват на тях от 4- 5 годишна възраст и постепенно увеличават големината им, а жените от другото племе в това селище определено са ревниви към вниманието, което туристите оказват на племето  Karen.

Жените Akha

И жените Karen

Прибираме се доволни в Чианг Май около 21,30 -22 и едва успяваме да намерим отворен ресторант в района на хотела ни /отново ни изненадва това, че затварят толкова рано/. И този ден обаче беше страхотен и много различен от останалите. Едва в стаята установявам, че краката ми са зверски подпухнали – изобщо не се виждат глезени. За пръв път ми се случва такова чудо, но реших, че е от обездвижването в автобуса и ще мине бързо. Слава богу, така и стана, на сутринта вече си ги познавах.

Ден девети – старият град на Чианг Май - храмове, храмове и пак храмове

Докато си пием кафето на терасата пред хотела забелязвам странна реклама на съседната сграда – масажно студио, което се рекламира с това, че масажистките са бивши затворнички. Не знам каква е идеята на рекламата, нито какво е специалното на услугата – така и не пробвахме точно това студио.

Вече сме отметнали всичко предварително набелязано, полетът ни за Пукет е чак в 9 вечерта, така че за никъде не бързаме и тръгваме безцелно по улиците. Безцелно, безцелно, колко да е безцелно – намираме се в сърцето на стария град и красотите сами изскачат наоколо. След като подминаваме Siam Art Centre и монументът на тримата крале, които са на 200 метра от хотела, свиваме по улицата и се озоваваме пред поредния храм, в случая Wat Inthakhin Sadue Muang

На отсрещната страна на улицата, малко навътре в един тесен сокак откриваме друг храм

Обратно на главната улица попадаме на Wat Pan Tao – очевидно стар и различен от останалите храм.

В олтара пред него спипвам крадец – съсел, който сладко си хапва от кокоса, поднесен като дар на боговете.

Хайванът усети, че го снимам и побърза да се изкатери по бамбука.

Буквално след 100 метра е един от най-важните и най-красиви храмове в града Wat Chedi Luang. Тук се намира и градската колона, само че достъпът до сградата, в която се намира е забранен за жени.

За щастие разполагам с агент от другия пол, който може да влезе вътре и да ми покаже на снимки от достъпа да какво съм лишена.

Половата дискриминация се ограничава само до тази сграда, така че свободно мога да разгледам всички останали в храмовия комплекс.

В двора има и много по-древен храм около който има и различни места за дарения, според знака от източния календар, в който попадаш според годината си на раждане …

…. а също и редица храмове, посветени на просветлени монаси, които почитат като светци.

Разбира се, и Буда е представен във всякакви пози и размери. 

Излизайки от този храм, завиваме в съседните по-малки улички и не след дълго попадаме на друг, в двора на който се предлага и масаж.

Вече имаме нужда да изпием по една бира на сянка и се отправяме да потърсим прохлада в градския парк. Паркът е чудесен. Местните са налягали на рогозки за пикник, децата си играят, а няколко бледолики  туристки са се хвърлили по бански да събират тен.  Обаче се оказва че там не може нито да се пие бира, нито да се пуши – забранено е. Излягаме се на тревата колкото да се насладим на гледката и да изядем по един кокосов сладолед и продължаваме в търсене на по-подходящо за нуждите ни място.

Докато го търсим обаче отмятаме каквото интересно ни се мерне по пътя.

Wat Prasat

Wat Chiang Man

И още няколко Wat, чиито имена вече не помня.

На финала обменяме пари в Super Rich и акостираме в заведението отсреща. Прибирайки се към хотела установяваме, че имаме точно един час до уговорения трансфер до летището и бързо се пъхаме в масажното студио срещу хотела, за да го оползотворим приятно.

Намасажирани, нахранени и доволни тръгваме към летището за полет на юг към последната дестинация – Пукет.

Ако трябва да обобщя впечатленията от Северен Тайланд с няколко думи – и тук много ни хареса. Със сигурност има още много неща, които могат да се видят и правят в района и за които на нас не ни достигна време.  Чианг Май е приятен град - по-чист, подреден и спокоен от Бангкок, а още по-хубаво е извън самия град- джунглата е зелена и красива даже през сухия сезон и всяко мръдване в посока извън града ни възнагради с прекрасни пейзажи.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПУКЕТ

Въпреки многото негативни коментари за Пукет, съм избрала точно този остров заради лесната логистика /това е финалът на пътуването и вече ни се иска да си починем, така че не си представям да губим по половин ден в посока за прехвърляне между самолет, автобус и лодка, за да достигнем до някой от другите острови/.  Още с търсенето на оферти и пазарлъка около трансфера обаче знам, че има неща, които няма да ни харесат и едно от тях е цените на таксита и тук-туци. Цените са фиксирани и неприятно високи, такова нещо като апарат не са и чували /може би официалните летищни таксита да правят изключение, но не съм сигурна в това, тъй като така и не ги пробвахме/.

След много четене, вкл. на всички негативни и позитивни коментари тук, решавам да избегнем основните неща, от които хората се оплакват – лудница и пренаселени плажове и избирам за престоя ни Катаной биийч. В района има два големи и лъскави хотела на самия плаж /обаче цената на нощувките в тях е потресаваща/ и няколко по-малки на втора линия, от които избирам  Katanoi Resort /наложи се да прежаля морската гледка, каквато в този хотел не се предлага, но иначе като съотношение цена-качество и близост до плажа ни устройваше идеално/.

Пристигаме в Пукет около полунощ. Поради късният час на пристигане и отдалечеността на хотела ни от летището трансферът е предварително резервиран /пробвах няколко различни фирми преди да избера, в крайна сметка го взех от SRC Travel http://www.phuketsrctravel.com/cart.php - 1600 ТВ двупосочно/. На място се оказва, че автобусът до гр. Пукет си върви, таксита също има, т.е. има варианти за придвижване.

Добираме се до хотела около 1 часа през нощта, настаняват ни, даже се оказва, че могат да ни продадат по една студена бира /на сутринта установяваме, че има магазин залепен за хотела, както и 7/11 и Family Mart на две минути, но за момента сме доволни от това, че сме се сдобили с ценната напитка в този късен час/.  На острова има и друг магелански представител в момента, с който предварително сме говорили,  че ако е възможно, ще се видим тук, така че преди да си легнем пиша,  за да се доуточним ще ли я бъде магеланската среща утре.

Ден десети – Пукет

На сутринта първо пробваме плажа. Хотелът ни е буквално през улицата от него, но не може да се мине напряко, а трябва да се заобиколи хотел Katatani. Ходенето отнема между 3 и 5 минути, в които пооглеждаме какво още има на уличката и с радост установяваме, че няма да се мре от глад – има няколко ресторанта, няколко магазина, даже и табела за бар някъде отзад в уличката.

Kata noi beach се оказва фантастичен – точно какъвто очаквам да бъде. Чисто и спокойно е и на пясъка и във водата, за пренаселеност изобщо не може да става дума.

Радваме му се около два часа, хапваме и се връщаме в хотела за предварително уговорената обиколка на острова. /Покрай пазарлъка около трансфера съм се разбрала с един шофьор да ни вземе около 13 часа днес за частен тур на острова и да ни остави вечерта на Патонг, където ще е евентуалната магеланска среща/. Човекът е точен, доуточняваме маршрута и потегляме.

Първа спирка – Karon View Point със спиращи дъха гледки към Патонг бийч, Карон бийч и Ката бийч.

Оттам пътят продължава покрай красиви пейзажи, стадион за муай тай, места, предлагащи разни активности. Междувременно шофьорът ни навива за трекинг със слонове и спира в едно място, където се предлага. Обясняваме му, че сме правили такова нещо в Бали, мъжът ми категорично се запъва, че не ще /особено след като вижда цената - 800 ТВ на човек за половин час, а и предвид факта, че парите, които носим в себе си в момента не са неограничено количество/,  обаче този е упорит- шушва нещо на един от водачите, разбират се да ни вземат 1000 ТВ за двамата и в крайна сметка навивам моя човек да се качим. Продават ни и храна за слона за 100 ТВ и тръгваме.

Всъщност не е точно трекинг през джунглата /слончето прави едно малко кръгче по пътечките около двора и през пътя/, но се радвам, че го направихме. Изживяването е доста по-натурално от това в Бали - там паркът е лъснат и направен за туристи, слончето е управлявано през цялото време от водач, а туристите се возят на удобна пейка и изобщо всичко е по-лъскаво; тук разходката е в естествена среда, пейката изглежда самоделна, а върхът беше когато водачът слезе от слона и ни остави сами на гърба му. Явно животинката си знае пътя и нямаше нужда от особени напътствия, за да продължи сама. Най-якото в цялото преживяване беше, когато водачът ме накара да сляза от пейката и да седна директно на врата на слончето, за да го нахраня. Голямо удоволствие! Слончето подава хобот, грабва от ръката ми банана и след секунда чака следващия.

Храната свършва и тръгвам да се връщам обратно на пейката, водачът обаче ми казва да си седя там. Ти да видиш, слонът тръгва, а аз се опитвам да балансирам на врата му.  Оказва се, че не е толкова трудно, просто трябва да се отпуснеш. Тук вече се размазвам от удоволствие.

Слонът поема към резервоар с вода и водачът ми подава един маркуч да го къпя. Той го къпе отдолу, аз поливам отгоре, слончето се кефи, водата тече къде по него, къде по мен, абе веселба. Накрая се премествам отново на пейката и водачът се качва, за да паркира слона в изходната точка.

Пропускаме другите атракции на това място – папагалско шоу, май и някакви маймунки имаше в близост и продължаваме към следващия вю пойнт, откъдето се открива прекрасна гледка към Nai Harn Beach

Следващата спирка е Big Buddha. Храмът все още е недовършен и се събират дарения за дострояването му. Срещу определена сума дарителят може да се сдобие с плочка, на която е изписано името му и която вероятно ще бъде вложена по някакъв начин в храма.

И  оттук се откриват прекрасни гледки  към заливите долу.

Слизайки от храма заварваме шофьора си заспал и го каним да спре някъде по пътя за по едно кафе. Води ни на място със страхотна гледка и страхотни фрешове.

Тъй като времето ни вече накъсява, налага се да избираме дали да продължим разходката към Пукет таун или Chalong Temple. Избираме храмът /макар да бях обещала на любимия, че няма да гледа повече Буди/ и определено не съжаляваме.

Разходката завършва на Бангла роуд в Патонг. Още е рано за вечеря, затова решаваме да се разходим до плажа и да пообиколим агенциите, за да букнем трип до Панг нга бей и Джеймс Бонд острова /другият трип за Пи пи островите вече е резервиран и платен предварително/.

Озоваваме се на Патонг бийч точно навреме, за да се насладим на залеза.

Изръшкваме няколко агенции, накрая си избираме тур за по-следващия ден /1300 ТВ на човек с включен трансфер, храна на борда, канута в залива и такса за националния парк/ и се връщаме в калабълъка на Бангла роуд. 

Вечеряме в малко ресторантче в пряка на Бангла роуд /между другото тук ядохме най-евтината храна на Пукет – всички тайландски ястия бяха на промоция по 90 ТВ, явно западният турист не ги предпочита/ и след като се разбираме с магеланското присъствие тук, че плановете ни се разминават, помотаваме се още малко и се прибираме, че сутринта ще ни вземат за тур в 5 часа. Интересно беше да видим купонът тук, но определено не изпитахме нужда да се върнем пак.

Ден единадесети – Мая бей, Пи пи дон и Пи пи лей

Турът е предварително букнат със Симба /http://www.simbaseatrips.com/tours/phi-phi-sunrise/ и включва ранно тръгване, за да посрещнем изгрева в морето. /Това всъщност е възможно най-скъпият тур, който се предлага на Пукет и най-скъпият в цялото пътуване, но реших да изберем него, заради добрите отзиви и очакването, че качеството ще е добро и ще се избягват тълпите хора/.

Очакванията се оправдават - организацията им е перфектна. Взимат ни точно в 5 сутринта от хотела и ни откарват на Royal Phuket Marina, където е приготвена закуска и кафе, част от останалите хора вече са пристигнали, а другите ги докарват в рамките на следващите 10-тина минути. Следва инструктаж, описание на активностите за деня и местата, които ще посетим, и се качваме в лодката.

На борда сме точно 16 души /плюс трима от екипажа/, лодката е страхотна. Избрали сме си място вътре, заради сянката по-късно през деня,  но бързо разбирам че ще ми е по-добре на открито и се премествам на носа. Точно навреме, за да заема добра позиция за посрещане на изгрева в открито море.

Първа спирка в трипа е прословутият Мая Бей на Ko Phi Phi Leh. Въпреки ранния час на пристигане, не сме единствените тук. Лодките от Пи Пи Дон вече са пристигнали, но хората не са чак толкова много.

 Наистина е голяма красота, заслужава си славата. Прекосяваме пътеката през острова, за да стигнем до лагуната в другия край.

Следват плуване, плаж и закуска на Мая бей, след което се качваме обратно на лодката и потегляме към лагуната от обратната страна на острова. Тук имаме време да скачаме от лодката и да плуваме и с удоволствие се възползваме от възможността.

После пътят продължава покрай пещери, в които събират птичи гнезда към първия спот за шнорхелинг.

Като изключим летата в детството ми, когато с татко се цамбуркахме около една скала на къмпинг „Веселие“, това е първият шнорхелинг в живота ми. Купила съм си фулфейс маска, подводна камерка, с две думи изглеждам голяма работа. Обаче с влизането във водата безпощадно лъсва истината, че съм пълен аматьор – определени части стърчат като шамандура над водата, със зор се справям с плавниците, изобщо комична картинка. Колкото и пишман дайвър съм обаче, шарените рибки много ме радват, така че се възползвам докрай от времето ни там. Водата е кристална, а рибки има много и във всякакви цветове.

Следваща спирка по пътя е плажът с маймунките. Не слизаме на брега, но едно момче от екипажа ги подмамва на скалите до нас, една дори скача на борда. Подскачам сигурно метър като се тупва до ръката ми.

Следва обяд в ресторант на Пи Пи Дон. Ресторантът е на плажа, а храната - превъзходна /включва различни видове тайлански ястия, така че всеки да може да опита от всичко/.

За финал ни водят на още един спот за гмуркане /тук рибките са много, но не толкова разнообразни като на първото място/, след което поемаме по пътя обратно.

Прибираме се в хотела към 15,30-16 ч., обаче така ни се спи заради ранното ставане, че забравяме за плаж и се търкулваме уж за малко да подремнем. Вечерта си избираме едно от ресторантчетата в района, където предлага ей-такива чудеса:

Ден дванадесети – Phang Nga Bay и James Bond Island

Както вече споменах, този тур букнахме на място, като решихме да е с big boat /предният беше със speed boat/, най – малкото за имаме представа каква е разликата. Освен разликата в лодките и операторите, много е различен и пейзажът, и преживяването  в двата трипа – докато Пи пи островите са привлекателни с кристалните си води и основната активност там е шнорхелинг, заливът Панг Нга е забележителен с многобройните скални островчета, като нахвърляни в морето камъни, водата е мътно зелена /за шнорхелинг изобщо не става/ и акцентът тук е в разходките с кану из пещерите и лагуните на залива.

Този път ставането е в по-нормален час. Вземат ни от хотела около 7 часа, но после се налага да чакаме час и половина на пристанището докато докарат всички записали се и ни разпределят по различните лодки в зависимост от програмата. На пристанището /различно е от това, което ползват Симба/ са акостирали десетки лодки, паркирали буквално борд в борд. За да се качим на нашата трябва да минем през борда на предните три. Като се изключат тези неуредици обаче, трипът си беше ОК. На борда ни очакват кафе, вода и някакви дребни снаксове.

Хубавото на круизните лодки е, че можеш да се разхождаш нагоре – надолу, а даже има и място за пушене на долната палуба. Бързо си намираме удобно място там и се наслаждаваме на гледката.

Първата спирка в програмата е т.нар. Джеймс Бонд остров. Всъщност острова се казва (Koh Tapu) и дължи известността си и популярното си прозвище на факта, че тук е сниман един от филмите от поредицата за Джеймс Бонд.  За да стигнем до него, обаче, първо се прехвърляме на дългоопашата лодка, която ни откарва до брега, а после се налага да се придвижим по тесния парапет по ръба на борда, за да слезем на суша. 

Известната от филма скала се намира в морето в посока направо от пристанището, а пътеката вляво от него води към интересни пещери и площадки със страхотен изглед.

След като по обратния ред се натоварваме отново на кораба, сервират обяд на борда и плаването продължава към един от другите острови в групата. Тук вече ни чакат гребци с надуваеми канута, по двойки ни натоварват в канутата и започваме с разходката през чудни пещери и лагуни. Ние се падаме при голям образ – взима ни апарата, изважда отнякъде едно листо, в което предварително е изрязъл сърце и като се започват едни снимки ... Пък и настоява да сме в поза “honeymoon“ . Романтични снимки в такова количество не сме имали от сватбата /пък тя си беше бая отдавна/.

Решаваме, че усърдието си заслужава бакшиш. Обаче на следващата спирка , където вече трябваше да гребем сами, нашият човек разбутва всичко живо, за да стигне до нас и пак да ни вози. Тук прекарваме около половин час с волна програма – плуване, гребане, плаж и отново се връщаме на борда на голямата лодка.

Последна спирка в тура е Panak Island и отново се качваме по канутата. Ние, разбира се пак сме с нашия човек. Пътят на лодките минава през пещерата на прилепите /тъмно е и мирише ужасно, но се вижда как прилепите висят от тавана/. На скалите в лагуната след пещерата чака една маймунка. Явно знае, че туристите носят храна, но в случая никой не беше се сетил и остана силно разочарована

В следващата лагуна растат мангрови дървета и живеят странни рибки, които се придвижват в калта като че с крака. 

На връщане установяваме, че  маймунката е взела  едно от канутата на абордаж. Голяма кандърма падна, не знам как са успели да я убедят да слезе, но явно са успели, защото момчетата от кануто все пак се връщат на лодката.

С това активностите в тура приключват, товарим се на кораба, а после от  пристанището ни разкарват по хотелите.  Прибираме се към 18-18,30, точно навреме, за да грабнем по една хавлийка и да притичаме до плажа по залез.

Черпим се за осми март в друга кръчма в района, след което правя опит да се свържа с руснаците от http://www.phuket-cheap-tour.com/ , за да си организираме посещение на Simon cabaret за следващата вечер, която ни е последна тук. Резервацията обаче не става през сайта -он-лайн се подава само заявката, а за да се потвърди, трябва да се свържат с теб. Вече е късно вечерта, така че очаквам евентуално обаждане на следващия ден.

Ден тринадесети – почивен

Днес вече сме решили да го даваме мързеливо, да не ходим никъде /освен евентуално на кабаре вечерта/ и да се търкаляме цял ден на нашия си плаж.

Сутринта обаче започва с проблеми в рая. Нямаме интернет, а както се оказва по-късно, и ток. Хората са се подготвили с генератори, така че има някакво аварийно осветление и ток за хладилниците в хотелите, ресторантите и магазините. Аз обаче се оказвам неоткриваема за руснаците без интернет и с български номер /освен ако не решат да ми звъннат с нормална телефония, което така и не правят/.

Както и да е, слагам го в графа „ако стане, стане, ако не – другия път“ и се опъваме на плажа с биричка и книжка в ръка. /Цената за чадър с два шезлонга е 200 ТВ за цял ден/. На самия плаж, от двете ни страни са разположени две масажни студиа /разбирай платформи, покрити с дюшеци и засенчени с тента/, в които десетина масажистки цял ден се трудят неуморно. Цял ден ги гледам, после чета, плувам, пак ги гледам, на финала и аз се пльосвам там за масаж. Като се изключи импровизирания интериор и факта, че преди масажа ти мият краката в кофа с морска вода, за да свалят пясъка, масажът е един от най-добрите, които съм опитвала тук. 

Плажът е божествен - откарваме до вечерта. Имаме си и атракция  – една девойка отстрани позира за снимки на пилон. Добра е, ама гаджето й нещо не успява да се спретне навреме с апарата, та й се налага доста дубли да направи.

Ами то било хубаво да не правиш нищо. Добре, че остана за последния ден, че ако го бяхме подкарали така лежерно от началото, любимия с топ нямаше да мога да го мръдна от плажа.

След като се прибираме установяваме, че вече има интернет, както и че руснаците са ми писали съобщение във Вайбър, за да им потвърдя резервацията за кабарето. Да, ама вече е късно, така че явно ще се разминем с това този път. Отговарям им на най-добрия руски, на който съм способна и отиваме да се сбогуваме с Пукет в друго от заведенията в района ни /не са много, но са достатъчно за престоя ни, за да не повтаряме никое/. 

Не знам какво не му харесват на Пукет. На нас и тук ни хареса, не знам дали защото си избрахме по-изолирано от лудницата място с хубав плаж или защото не се задържахме тук, но си изкарахме прекрасно. На острова има места и преживявания за всеки вкус, както и хиляди опции за дневни трипове. Вероятно следващия път ще пробваме друг остров, за да видим разликата, но като за първо идване в Тайланд мисля, че ни даде точно каквото търсехме. 

Ден четиринадесети – хайде обратно на път

Сутринта успяваме да откраднем още малко време на плажа преди уговорения трансфер към летището. Полетът ни към Бангкок е към 15, 30 ч., а оттам в 21 ч. трябва да летим до Бахрейн, където се прехвърляме на следващия полет за Лондон. Още преди да тръгнем обаче получавам два притеснителни sms-а от Gulf air – с първият ни канят да се чекираме за полета от Банкок в часа, за който съм резервирала, с вторият обаче посочват полета вече с час по-късно, което значи, че ще имаме само 30 минути за трансфер за полета от Бахрейн към Лондон, вместо първоначално предвидените час и половина. Тук леко изтръпвам, защото в Бахрейн и транзитно преминаващите първо минават през скенер, което значи, че освен времето за придвижване, ще трябва да чакаме и на опашката на скенера и сме на ръба да изпуснем следващия полет. Проверявам за всеки случай какво ще стане ако изпуснем връзката от Бахрейн за Лондон – имат и втори полет до Лондон по обяд в същия ден, но ако ни пренасочат към него, това значи, че гори билетът от Лондон до София /за който трябва да сменяме и летище/.  Така или иначе в момента няма какво да направим, така че решавам за момента да не го мисля.

Вече в Банкок получавам SMS, че полетът ни за Бахрейн ще излети с два часа закъснение /това вече със сигурност значи, че изпускаме следващия/ и в секундите докато сърцето ми подскача, пристига и втори SMS – местят и полета от Бахрейн до Лондон с един час назад, т.е. отново ни се появяват 30 мин. прозорец за трансфер. На чек-ин също ме успокояват, че много пътници прекачваме в Бахрейн за Лондон и затова са преместили полета, да не се притеснявам, че ще го изпуснем. ОК, потегляме, обаче кацането и рулирането в Бахрейн също отнемат време. Още сме в самолета и вече виждам как ни остава чисто време 20 мин., в които трябва да слезем, да притичаме, за да се наредим на опашката при скенера и чак след като го минем да тичаме към гейта. Ние обаче сме горе долу в средата на самолета, което наложи извинявайки се да попрегазим няколко пътници, препречващи ни пътя по пътеката към изхода. Повечето проявяват разбиране при жалното ни  „Извинете ни, свързващ полет след 20 мин.“ Спринта след това ни нарежда на сравнително челни места пред скенера, така че в крайна сметка успяваме да хванем следващия полет и да приключим с тази драма.

Оттам нататък всичко е по план. Прекарваме прекрасен ден в пролетен Лондон, следобед взимаме полета на Ryanair за София и вечерта вече сме си в къщи след близо 40-часово пътуване.

Ами това е. Макар това е най-дългото ни пътуване до момента /поради ограниченият ми годишен отпуск, обикновено се ограничаваме с рамките на седмица до десет дни/, дните се изнизаха неусетно. Доволни сме от всичко, което видяхме и преживяхме. Определено бихме се върнали на всяко едно от местата, които посетихме, отвори ни се апетит и за тези, които не успяхме. С това пътуване още през март изпуках повече от половината отпуск за тази година, така че вече си мечтая за следващото през 2018.  Посоката няма значение.