Тайланд, Пукет, Патонг

Миг преди Света да затвори заради Ковид пандемията, ние отиваме в Тайланд. Мислех първо да минем и през Банког за няколко дни, но после реших да е съвсем айляк и пълна почивка. Даже ще сме на едно място 9 дни – Пукет, Патонг. Още когато прочетох „техния Слънчев бряг”, „комерсиално”, „лудница” и пр. , веднага го набелязах. И да питам – какво му е на Слънчака? Сигурна съм, че ще ни хареса. За първи път сме в Югоизточна Азия и имаме много неща да отмятаме. Списъкът включва – гушкане на тигър, посещение на голям пазар за улична храна, пробване на бубулечки и дуриан, малко острови за разкош.

Януарската жега, която ни обргъща на летището в Пукет, ни действа като наркотик и почти не се вкисваме от голямото чакане за безплатна виза и имиграционните. Излизайки от летището попадаме на мини-бусчетата, които сме решили да ползваме до Патонг. Предвижването с тях е евтино и удобно. Могат да се наемат и в обратна посока – взимат те от хотела и те карат на летището. Наели сме стая в малък хотел, където се предлага безплатно кафе на рецепцията денонощно. Обичам такива оферти. Пристигаме сутринта, но няма проблем да се настаним. Проблемът е, че вече няма безплатно кафе на рецепцията. Всъщност това е и единствения минус на мястото, така че им прощаваме. Стаята е чиста, голяма. Има тераса, хладилник, климатик. Намира се на 10 минути пеша от южния край на плажа. И докато не съм забравила, да споделя нещо, което ме втрещи. На рецепцията, която е достъпна 24/7, през нощта няма човек. Но за сметка на това, техника си има – незаключен лаптоп, принтер и разни други работи. Колко ли щяха да останат, ако бяхме в България?

Излизаме на опознавателен тур. Веднага се снабдяваме със сок от безбройните колички наоколо. Голям, вкусен и евтин. Ще ни хареса тук предчувствам.

И стигаме до плажа. Ами верно си е лудница. Много зони, откъдето тръгват джетове и моторници за всякакви водни спотрове. Има шезлонги и чадъри срещу заплащане. И... на плажа не се пуши. Няма да се разберем така. Трябва да ходя отзад, на местата за пушене. Две дебели черти на кръст. Къде ще ходим на плаж, ще го мислим в движение, но тук – не. Пък и водата е малко далеч от тюркоазена. Иначе е много голям, безкраен почти. Отделяме му време, докато ми се допуши и се прехвърляме на крайбрежната. Имаме си други задачи. Трябва да ангажираме турове. Предлагането е огромно. Питаме на едно място и си харесваме еднодневен тур до остров Рая, със шнорхелинг и включен обяд. Ще дойдат да ни вземат сутринта от хотела. Плащаме и продължаваме. Ако не дойдат да ни вземат, дори не сме сигурни къде точно резервирахме. Това си го помисляме на сутринта, когато в уречения час няма никой. И докато обмисляме какво да предприемем, бусчето идва.

На острова има гущерчета.

Плажът е голям и водата е с необходимия цвят. 

Храната е добра, слънцето пече и ставаме все по-доволни. Шнорхелингът не е нищо невиждано, но пък внася разнообразие в деня. Времето лети и си ни прибират с лодката.

Тази вечер намираме нашия пазар за храна - Malin Plaza. Не съм била на подобно място и ми се взема акъла. Помислете си нещо, което ви се яде и тук го има. И се приготвя в момента, на сергията пред вас – всякакви риби и морски дарове, пиле, свинско, ориз, нудли, пролетни рулца, плодове и от пиле мляко. Едно от нещата, които ни заведоха в Тайланд са имено тези пазари. Какво и колко изядохме тук за целия престой, няма да коментрам в детайл, но препоръчвам с две ръце. Ама няма буболечки. Обикаляме с надежда да попаднем на пържени хлебарки или нещо от сорта, когато срещу нас се задава един юнак с букет. Букетът е от дълги клечки, на върха на всяка, набучен добре опечен скорпион.О, Боже – дали? Ама разбира се

Ами нещо като чипс. Само в средата е по-меко, с вкус на черен дроб, може би. Храбри сме си ние. Добили самочувствие, купуваме и пакетче дуриан, за вкъщи. Може би тези плодове вече са ги култивирали, защото много неприятен дъх, аз не усетих. Но не ми стана и любимия плод. Редовно купуваме в големи чаши микс от плодове – обелени, нарязани, готови за консумация.

Тук, на пазара има и агенция, предлагаща турове. От доста време ми е мерак да направя рафтинг по Срума и все не му идва ред. И хоп – решението е взето. Тур с рафтинг, яздене на слон, ATV и въжен тролей. Плащаме и вече знаем, че няма проблем. Ще дойдат да ни вземат.

Вече си пием кафето пред хотела и чакаме. Тръпнем от нетърпение за всичко. Нито рафтинг сме правили, нито спускане с въжен тролей. А след предишни опити с яздене на слон и ATV, знаем, че са ни любими. Този е поредния най-хубав ден. Пътуването е доста, защото реката е на материка. По пътя спираме на Скалата на маймуните

Стигаме при слончетата. Първо, едно от тях ни изнася представление – танцува, върти обръч с хобота и се закача с нас. После, откриваме българин, който е гид на това място. Затова получаваме специално отношение при ездата и аз зарязвам пейката, на гърба на слона и му се мятам на врата. Казвала съм го и пак повтарям – няма такъв кеф. В програмата следва рафтинга. Реката изглежда рекичка и си помислям, че ще е по-скоро разходка с лодка, а не рафтинг. Това е до първият завой. После сме благодарни, че с нас са две момчета, които управляват лодката, а ние се държим с две ръце и крака. На места, където е по-плитко, трябва да подскачаме, за да преминем. Не е ултра екстремно, но като за първи път – бива, че и отгоре. Слизаме от лодките и газ на ATV-тата. С тях се закарваме в ресторанта за обяд. Почиваме малко от натрупаните емоции и после по въжения тролей, над реката, към бусчето за обратния път към хотела.

И понеже сме дошли тук на почивка, крайно време е да поплажуваме. Днес ще търсим нашия плаж. Налага се, след като зачеркнахме Патонг. Поглеждаме картата и смело тръгваме на юг. И така след около 40 минути стигаме до ТриТранг бийч. Тук няма никой, така че и да има забрана за пушене, все тая.

В най-близката до Патонг част, има хотел, където може да се ползва тоалетна, вода и каквото решите. Има доста дървета, така че сянка не липсва. Водата е плитка и при отлив не става за плуване, но за плацикане си е супер. В другият край, откъдето е правена снимката има още заведения на прилични цени. И понеже няма хора, отмаряме на терасата на едно от тях, с кафе и сок. Зяпаме и релаксираме. Изведнъж под нас, в морето влизат слонове. Хайде, бе. Оказва се, че сме попаднали на поредната атракция – баня със слон. Плащаш и влизаш с персонално слонче във водата. Ако искаш, предварително му купуваш почерпка (банани). И започва невероятна игра. Ставате, лягате, пръскате се, катериш се по него. Разбира се, че не пропуснах.

Рафи, и той. Нищо, че е голям и сериозен мъж.

Детство, мое! Кой е казал, че игрите са само за деца!?

В дните, в които не сме на тур, ще идваме всеки път на този плаж, защото тук е Рай и е само за нас. Разбира се, може да се наеме такси или мотопед до тук, но ние сме си по разходките и това е допълнителна екстра за нас.

Време е за поредното чекче в must do листата. Едно е да гушкаш слон, но друго си е тигър. Не съм вярвала, че ще ми се случи. Преди години в зоопарка на Ловеч, един тигър се беше излегнал точно до телената ограда на клетката. Изпитах неудържимо желание да мушна пръст, да го докосна. Спря ме здравия разум (Рафи), който изрази съмнение, че тигъра само се прави на ленив и като нищо ще си остана без пръста. Същият здрав разум сега няма нищо против да влезем директно в клетката. Поръчваме поредния тур до парка с тигрите. Цената е еднаква, ако отидете директно там, но с тура, транспорта излиза безплатно. Тигрите са разделени във възрастови групи – бебета, средни и големи. Големите са си големи по размер, но всъщност са на максимум 2 години. Тогава навлизат в пубертета и ги пенсионират от тази служба. Животните се гледат много добре – чисти, лъскави, активни. Ние взимаме максималния пакет и влизаме при всички.

Първо при големите. Животните могат да се пипат само отзад, в задната половина на тялото, без главата. Могат да се правят снимки, но без светкавици, за да не ги дразним. С нас влизат и давма души от персонала, с едни къси пръчици в ръка. С тях ли ще ни пазят? Нямам идея защо не ме е страх. Тигрите са в голямо заградено пространство. Вече мога да прегърна тигър.

Велико! Тук един приближава, да не изпусне купона.

Не ни се иска да излизаме. Нямам идея колко време оставаме там. Времето губи измерение.И все пак ще трябва да оставим нашите нови приятели. Излизаме. Цели. И развълнувани. Отиваме при средните. Те се оказват най-големите непукисти. Лежат си и не се интересуват от хората при тях. Това не е голяма плюшена играчка. Жив тигър си е, който явно няма против моята компания и очевидно му е все тая кой ще му размахва задната лапа.

Бързаме за бебетата. Те са най-забавни. Искат да играят и се щурат насам-натам из клетката. Трудно е да спазваш изискванията да си им отзад и да не ги пипаш по-нагоре от кръста.

Няма да навлизам в тематиката дали е редно или не, да съществуват подобни паркове. Факт е, че го има и ние сме тук. И мечтите се сбъдват. Благодарим на животните, че ни позволиха да бъдем с тях, както и на хората, които се грижат за тях. Този спомен не избледнява (пиша тези редове 2025 г.)

Това, по което не сме, е нощния живот. Но няма как да си тук и да пропуснеш Бангла роуд. И тази вечер сме там. И май всички останали туристи също. Улицата не е много дълга, но е концентрирала всичко от нощните забави – заведения, музика, танцуващи зад витрини млади субекти (ще се въздържа от определяне на пола). От всякъде те викат и предлагат всевъзможни забавления. Ние кротко сядаме в един бар да погледаме шаренията и тълпата. Пием бира и прахосваме възможността да се възползваме от нещо по така.

Идва нов ден, с нов тур. Островите Пи Пи, с плажа от „Плажът”. Тук това е като да идеш в Рим и да не видиш папата. Акостирането на самия плаж вече е забранено, но минаваме покрай него и му помахваме. Следва шнорхелинг с безброй шарени, тропически рибки. А после слизаме на острова. Имаме обяд и после време за плажа. Нямам забележки към това място. То си точно като от снимките, които си гледал и си се чудил ще стигнеш ли някога там.

Още малко за градската среда. Тук има много обществени перални. Буквално на всяка крачка. Редуват се с масажни студия, които също изобилстват. Е, да де. Дойде му времето за тайландския масаж. По вещите от мен, сигурно са наясно, но аз не знаех, че не се прави на голо. Влизаме двамата с Рафи едновременно. Мятат ни на две съседни легла и ни хвърлят по един чаршаф отгоре. После върху чаршафите се мятат и две каки. А, леле майко. То не беше мачкане, дърпане, въртене, газене, чудо. Гледаш ги едни дребнички, пък откъде тази сила. Място непомляно не остана. Такава борба през живота си не помня. Не съм се съпротивлявала, де. Издържах стоически. Дето се вика, трай, бабо, за хубост. И наистина, после се чувстваш прероден. Това е само началото

Казах ли вече, че ядохме много. На нашия си пазар.

Да обобщя накратко – не може да се опише с думи нашето тайландско приключение. Може би за това, чак сега се престрашавам да ви го разкажа. За по-мързеливите, като нас, препоръчвам Пукет като база. Има огромно предлагане на най-различни турове и забавления. Евтино е и няма как да скучаете. Забравете диетите, ако тръгвате натам. Със сигурност ще откриете вашия плаж, вашия пазар, вашия остров, вашето приключение.