Тайланд - януари 2014

Здравейте, Магеланци и Тайландци
Тази чудна сбирка на по бирка на 21.12.2013 беше интрото към новогодишното ни пътешествие.

Само дето три часа по късно, в ранни доби, трябваше да се става.
Маршрутът е познат, но и различен (с автомобил от София до Истанбул, а после с Емирейтс). На този етап единственото ясно бяха полетите Истанбул-Бангкок-Истанбул и хотела за първите 2-3 дни. А програмата щяхме да нагласим на място.
Този път бяхме по-голяма група - цели четири човека.
Новото по пътя - stopover в Дубай.
Толкова се бяхме засилили на промоционалните билети, че си докарахме по 17 и 19 часа престой на DXB.
Не че друга година не сме стояли по 5-6 часа, но тук определено цялата компания беше съгласна с преспиване и "брънч у мола".

И така - излизаме си от ръкава, дамата Dalia от Arabian Airpass оставила на рецепцията им документи и визи. Събраха ни в едно бусче и след половин час се бяхме настанили. Сутринта започна с почетната обиколка около Бурж Халифа, кафе и бърза сверка на предшопинговите цени на Jimmy Choo (Дубай шопинг феста е от 2ри януари до 2ри Февруари). Трансфер до летището и Бангкок.



За Банкок в други пътеписи е ставало въпрос (ето един мой от предната зима) пък и съфорумците доста поразказаха.
Нашите приятелите не бяха ходили до там и съответно с удоволствие повторихме Wat Pho, Wat Arun, задължителните Khao San и Siam и други разни започващи със Wat, дори и на индийски храмове успяхме да попаднем.




А на Khao San какво - ами wilks Естествено се бяхме уговорили предварително за място и час та седнахме да си побъбрим - той за неговите планове, а аз как ми намазаха ските.

Това за ските не съвсем в преносен смисъл. Освен, че си забравих камерата в една от масажорните на улицата, ми и така се бяха престарали с разните му масла, че се хлъзгах в собствените си джапанки докато се опитвах да се придвижвам. Туристически неволи, какво да правиш...
Понеже хотела беше до Lumphini парк и около него се поразмотахме.


Имаше и организационна част - кола под наем и визи за Бирма.
С rent-a-car-а обаче ударихме на камък. Сигурно 10 агенции сме проверили и нищо. Руснаците ни изпревариха - бяха взели всички коли до пети януари Вот и всё.
А визите за Бирма са обяснени тук. Не че не се мотахме да уцелим точната врата на мианмарското посолство, защото ако дойдете следобед визи само се дават, а документи не се приемат. Както и да е, това пък беше повод да се запознаем с Дейвид - съдържател на близкото кафене и преселил се от Велика Британия преди няколко години в Тайланд. Та в приказки и закачки Жоро (много умни хора в телефона ми се мъдрят като Жоро) вече беше разказал на Дейвид за нашите дайвърски щения в посока Ко Чанг. Та и Дейвид раздаде знания по тази тема, че и контакти. Много полезно, въпреки това, по-късно се оказа, че не ни бил точно това маршрута.


Единият от дните в Бангкок бе заделен за турче до Тигровия храм в Канчанабури, посещение на слонска ферма, кратък речен тур със сал и вече познатите ни атракции от предното ни пребиваване по тези места.

Следваше Хуа-Хин.
Както стана дума - ако сте четирима си има предимства. В случая бе далеч по-лесно, пък и изгодно, да се движим с такси от град до град.
Закараха ни до кралския курорт Хуа-Хин. Кралски, понеже там са резиденциите на сегашния (Rama IX Bhumibol), а и на предни крале - . Някои от тях са отворени за публика. Пък ние и заради плажа. По-конкретно  този до Royal Thai Army Development Center (Suan Son Pradiphat) с огромна пясъчна ивица, в по-голямата си част безлюден с рачешки скривалища. Въобще романтика.






Общото ми впечатление е, че там определено (в сравнение с Пукет и Патая) е значително по-спокойно.
Плажът е добър, но водата се оказа хладка Всъщност някъде на този етап установихме, че хотелчета на Ко Чанг няма свободни (такова чудо като 100 % booked в Booking.com не бях срещал), а дайвърите, с които си писахме ни казаха, че поне до седмица нямат гмуркания и е ветровито.

Последва бърза смяна в плана и групичката ни се раздели - едните през Банкок към по топлото Адаманско море, а другите подир wilks в Сингапур да празнуваме новата година.
...

Прескачам малко (ще го разпиша в отделно пътеписче) и отново сме в Тайланд. По-точно на Пукет. За ден-два да си вземем другарчетата и да продължим.
Ей, не ни върви на този Патонг. Излизаме сутринта и заваля порой. Вярно за час, но провали идеята за Paradise Beach. Останахме си на Патонг, навестявайки Hard-Rock кафето, масажи и плажа (не, че се оплаквам).


Отминаха си двата дена, събрахме си багажа и се преместихме на континента. По-точно в AoNang до Краби. А тук пъх случихме на бунгала и на риби.
И в AoNang кипи живот, но туристите бяха предимно германци, холандци, италианци, че и шведи.




Маймуните на плажа са свободни и добре охранени. Като се поразхлади слизат от скалите и погват плажуващите за храна. Тази по-специално явно беше гледала рекламата на бисквитки „Орео” и понеже се сдоби с пакетче от същите бисквитки - качи се на дървото, разделяше си ги, облизваше си крема, и ги мяташе отгоре. След като свърши пакетчето, слезе да ги забърше от пясъка и доизяде.

Гмуркане

Дайвинг има в този район, а има какво да се гледа. Но поради горещото ни желание да сме със самостоятелна лодка, некореспондиращо с наема на такава (25 000 THB с пазарлък) преминахме на варианта лична longtail за цял ден и шнорхели.
Огромно благодаря на Жоро за подводните снимки - защото човека подготвен - подводен фотоапарат, неопрен, плавници метър и нещо, трениран в апнеята. А ние като изтински мързеливци с аварийните жилетки и шнорхелче закачено на маската.

С тази лодка се разходихме до няколко околни острова, до Phi Phi Don и мястото от филма "Плажа". За разлика от предната година (урокът е научен вече), избягвайки тълпите от туристи чрез договорка с нашия капитан за разминаване във времената за посещение на съответните места, се получи наистина прекрасна екскурзия по вода.
Плажовете този път бяха прекрасни, морската вода - също, времето – слънчево...изобщо идилия.



От това крайбрежие с AirAsia се върнахме към Бангкок. От там направихме една еднодневна екскурзия до Патая, градините NongNoch, няколко храма и едно от селищата на Karen (жени с дълги вратове).
За Патая нямам добри думи - задръстването в града е невероятно. Всъщност движение с автомобил просто няма. Чадърите са буквално един върху друг, а пазарът е просто навсякъде - сергиите се подават и от лодки от водата. Цените по това време на годината са меко казано невероятно високи, а братушките преобладават.


Но градините NongNoch си заслужават. Ако обичате орхидеи и изобщо култивирани градини, то това наистина са кралски градини. Оформени са с множество допълнителни атракции, и има елемента на лунапарк - слонски шоута, танцьори и т.н. 500 thb е удоволствието, като няколко часа мисля са достатъчни.

LongNeck Village (Karen)

Отбихме се е до това интересно място. Първообраза е близо до Chiang Mai, а тук се е преселила по-малка групичка (примерно 100-тина души).
Според вижданията на тези Karеn за красота следва жената да има много дълъг врат. Постига се, чрез слагане на месингови пръстени на врата и под колената (явно и краката следва да са дълги) още от деца. Ефектът наистина е поразителен - някои си бяха докарали по 30 см. шия. Месинговите пръстени се добавят през известен период от време, докато момичето израства.

Впечетление прави и че явно има и промяна на гласните струни, защото говорят доста тихо, но за сметка на това пазарлъка е на руски
Иначе селището е бедно, жените си стоят на разни кревати и се занимават предимно с ръкоделие и тъкане на шалове на дървени станове.
И макраметата (животинките от прежда) им се получаваха добре.




Следваше пътуване отново към Дубай и през Истанбул към София.
Понеже бяхме вечерта в Дубай, предлагам ви част от любимото ни шоу с фонтаните пред Бурж Халифа

Клипчето е чуждо (моите са от по-ниска гледна точка, а от това се вижда грандиозността на проекта).