Филипини

Четири и половина часа полет 3000 км. южно от Токио и вече съм в третият свят .Първото впечатление е за добре организиран хаос. Като е така нека да го направим с финес ... Няма урагани ...виждат се само нежни такива

Стаята си я бива ... Deluxe room на Traders Hotel Manila ( изцяло заслуга на magelanci.com

Утре се чупя оттук , че се лигавя вече два часа и не ми се излиза от стаята. Трябва обаче сега в тъмницата да изхвърля зимното яке , защото в Токио няма контейнери за боклук и нямаше как да го направя още преди излитането. Сега в около 22 часа е поне 20-23 градуса и тропическа влага ...точно тя мори нежното ми европейско тяло

След няколко часа обиколка градът ми изглежда нещо средно между Делхи и Банкок. Мирише като Индия , но е цивилизовано като Тайланд. Страшно много бездомници и досами тях лъскави офиси и жилищни сгради плюс огромен поток лъскави японски джипове

Изобщо и тук се повтаря характерната за тия географски ширини огромна социална разлика. Навсякъде персонал , охрана , полиция говори английски и са много любезни към всеки бял човек Японците минават за дребосъци , но местните са една глава надолу.Срещат се и мутанти по метър и осемдесет\деветдесет, но средният ръст според мен е към метър и шейсет , а за жените към метър и петдесет максимум и около 35-40 кг

После да не кажете , че не съм подробен. Докато сега пиша в лобито една подобна гледа американски баскетбол по спортния канал и цвили от възторг.Били са американски протекторат доста години и явно си падат по всичко американско. Поне са ги научили на английски... И последно отново задължителната за ЮА картинка - мъж на 50-70 години с филипинка на 20 до 30 години.То си е като семейство не е момиче за един час , който е бил в Тайланд знае как работи системата Абе на Запад кой ...уважава съпругите им на тия ??? Жегата е наистина нечовешка и за днес съм финито . Ще мръхтя само на сянка.

Ето и най-големият бизнес район на Манила.Тук няма бездомници , просяци или дори улични колички за храна ..

само банки , лъскави огромни молове и забързани чиновници като навсякъде по такива места. Дотам ходих с возилата от снимките които са един от символите на Филипините и ги няма никъде другаде

С тая гарга се прехвърлих още 600 км. на юг и утре ако се събудя навреме цял ден съм на разходка с лодка из южните морета . Днес е ден за мързел и презареждане .

It's more fun in the Philippines гласи рекламата на страната и е точно така. Нета ту го има ту го няма , роуминга пък съвсем липсва ... За него се чудя дали да псувам местните или нашите оператори , но както гласи добрия стар виц "... и на вас да ви е.а мамата" Днес навъртях 200 км. с фери и стотина с бус за да видя едно създание дето е емблематично за страната и поне този вид се среща единствено тук. Минава за най-малкия примат на земята и се смята , че е от ерата на динозаврите , по- точно на 45 млн. години. Разбира се и заради куп други красиви гледки , които има има там -остров Бохол

И разбира се какво са красивите гледки без добро хапване и приятна компания. По някаква ирония вместо при белите туристи се оказах в буса с четирима студенти японци и двойка филипинци. Японците разбира се знаеха пет думи на английски , но се заформи добър разговор при положение , че единият беше от Токио , другият от Осака , а аз знам вече някой нещица за там Филипинците пък тъкмо се готвят за едномесечно пътуване из Европа. Готино е да срещаш толкова различни хора с които има какво да си кажеш.

На 15 октомври 2013 става земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер в региона където съм сега и момичето което ни беше гид много развълнувано разказваше какво е да живееш в такава ситуация. За щастие този ден е някакъв национален празник и повечето хора са си в къщи , а не в големите сгради и училищата. Пораженията се виждат навсякъде и са срутени повечето оцелели още от завладяването на Филипините испански сгради и църкви. Един месец изобщо не е имало ток на острова , а след първите дни са свършили и свещите , тогава минали на кокосово масло като преди векове. После минава и тайфуна , но са извън епицентъра и ги засяга по-слабо. Да си плюем в пазвата , че поне такива катаклизми нямаме в България. Най ме впечатли с каква обич говори за острова си. Който е бил на подобни организирани турове знае как всеки ви гледа в джоба , накрая досадно си искат бакшиши , прекарват ви през магазини за сувенири откъдето получават комисионна...нищо подобно нямаше тук. Много ми се радваше , че съм от България ( знаеше долу- горе къде е нали се занимава с туризъм) и ме разпитваше как така съм избрал да видя техния остров Накрая просто настояваше да препоръчам мястото на приятели , да доведа и семейството си , защото само това е бъдещето на острова. Гордееше се с толкова простички неща като няколкото църкви (които изобщо не могат да ме впечатлят след като съм видял шедьоврите в Европа) , сградата на кметството , един мол , главната улица която има всичко на всичко един сфетофар единственият в градчето. Не знам просто се впечатлих на какви дребни неща се радват хората. Навсякъде учениците са с красиви , чисти и спретнати униформи , после гледаш от микробуса как влизат в някакви мизерни селски домове .

Местните са много дружелюбни , децата се радват , искат да се снимат с теб , минава група ученици и като те забележят всички ръкомахат " Hello , hello " Повечето туристи са от Япония , Китай и други азиатци и европеидните са относителна рякост извън плажните курорти. Днес попаднах и на неделната литургия - огромни тълпи деца , старци и всякакви и съвсем не отбиваха номера , явно наистина църквата тук е голям фактор , което за мен съвсем не им помага. Филипините са това което Тайланд е бил може би преди 20- ина години и още го няма чак този комерсиализъм.

Tочно тук на Мактан (там е летището ) до Себу акостира Фернандо Магелан и местните му виждат сметката , но въпреки това Филипините са единствената католическа държава в този край на света. Знаетe , че обикновенно най-много за дадено място се научава от приказливи таксиметрови шофьори . Та ако компилирам приказките на моите досега , тук има страшно много бедни хора и средното филипинско семейство има 7-8 деца.Църквата забранява абортите и разводите , а местните са много вярващи , нещо в което лично се уверих.

Престъпността е голяма и затовс секюрити охрана има буквално всеки по-лъскав магазин , ресторант , хотел ...навсякъде по тия места минаваш през металдетектори досущ като в Израел само дето тук са много по-учтиви. От няколко човека с които говорих никой не знае за България. За тях Европа е като някакво общо пoнятие и е достатъчно да кажеш , че си от Европа Има разбира се и горната класа която пълно моловете ...днес убих няколко часа от голямата жега е едим такъв. Цените там общо взето са като в България , но при доходи 2-3 пъти по- ниски от българските. Така , че нека не сме толкова черногледи и да оценяваме , че живеем в по - добрата част на света па макар и повечето да не може да си позволим дом. помощница или градинар от Филипините

Поне на теория в това нещо трябва да се съхраняват останките от автентичния дървен кръст , който Фернандо Магелан забива в земята при акостирането си тук с което провъзгласява тези земи за владение на испанската корона. Държавата носи името на испанския крал Филип.

Е , кратък полет и вече съм в картичката слeдващите няколко дни ...най-сетне почивка

Гледката от сламената ми колиба ... вече наистина бих са зарадвал на един по мрачен , прохладен ден , ама надали. Тук времето много бързо се оправя Поне да напиша и нещо друго. Бях споменал за честата гледка бял мъж над средната възраст с млада филипинка тип семейна двойка на ваканция .За успокоение на женската част 99% от тия филипинки съвсем не са първи хубавици Хубавите може да ги срещнеш само с местните си приятели или с хубав бял мъж. Та не е като да не подбират. Аз грозни приятели нямам , но все пак да си знаете След вече трети ден тук мога да направя заключението , че острова е така да се каже плейграунд за тайванци и японци . Вече с няколко китайскоговорящи се заговарям и до един са от Тайван. Белите хора са не повече от може би 5%. Дори руснаците още не са превзели мястото. Срещат се , но не обичайните организирани групи.

И поредната интересна случка

Пристигам и още при чекирането чувам познати ритми ... този път сръбско. След родния турбо фолк в сърцето на Токио няма да се изненадам ако на Хаваи на плажа кънтят т хитове на Радо Шишарката например . За Карибите съм повече от сигурен , защото там е пълно с наши хора

П.С. След поредното пътуване все повече се убеждавам , че с руснаци и поляци просто сме различна кръвна група. Рядко обобщавам , но от тия две групи безброй неприятни впечатления , където и когато да ги срещам. Много по-комфортно се чуствам сред азиатците.