Четири и половина часа полет 3000 км. южно от Токио и вече съм в третият свят .Първото впечатление е за добре организиран хаос. Като е така нека да го направим с финес ... Няма урагани ...виждат се само нежни такива
Стаята си я бива ... Deluxe room на Traders Hotel Manila ( изцяло заслуга на magelanci.com
Утре се чупя оттук , че се лигавя вече два часа и не ми се излиза от стаята. Трябва обаче сега в тъмницата да изхвърля зимното яке , защото в Токио няма контейнери за боклук и нямаше как да го направя още преди излитането. Сега в около 22 часа е поне 20-23 градуса и тропическа влага ...точно тя мори нежното ми европейско тяло
След няколко часа обиколка градът ми изглежда нещо средно между Делхи и Банкок. Мирише като Индия , но е цивилизовано като Тайланд. Страшно много бездомници и досами тях лъскави офиси и жилищни сгради плюс огромен поток лъскави японски джипове
Изобщо и тук се повтаря характерната за тия географски ширини огромна социална разлика. Навсякъде персонал , охрана , полиция говори английски и са много любезни към всеки бял човек Японците минават за дребосъци , но местните са една глава надолу.Срещат се и мутанти по метър и осемдесет\деветдесет, но средният ръст според мен е към метър и шейсет , а за жените към метър и петдесет максимум и около 35-40 кг
После да не кажете , че не съм подробен. Докато сега пиша в лобито една подобна гледа американски баскетбол по спортния канал и цвили от възторг.Били са американски протекторат доста години и явно си падат по всичко американско. Поне са ги научили на английски... И последно отново задължителната за ЮА картинка - мъж на 50-70 години с филипинка на 20 до 30 години.То си е като семейство не е момиче за един час , който е бил в Тайланд знае как работи системата Абе на Запад кой ...уважава съпругите им на тия ??? Жегата е наистина нечовешка и за днес съм финито . Ще мръхтя само на сянка.
Ето и най-големият бизнес район на Манила.Тук няма бездомници , просяци или дори улични колички за храна ..
само банки , лъскави огромни молове и забързани чиновници като навсякъде по такива места. Дотам ходих с возилата от снимките които са един от символите на Филипините и ги няма никъде другаде
С тая гарга се прехвърлих още 600 км. на юг и утре ако се събудя навреме цял ден съм на разходка с лодка из южните морета . Днес е ден за мързел и презареждане .
It's more fun in the Philippines гласи рекламата на страната и е точно така. Нета ту го има ту го няма , роуминга пък съвсем липсва ... За него се чудя дали да псувам местните или нашите оператори , но както гласи добрия стар виц "... и на вас да ви е.а мамата" Днес навъртях 200 км. с фери и стотина с бус за да видя едно създание дето е емблематично за страната и поне този вид се среща единствено тук. Минава за най-малкия примат на земята и се смята , че е от ерата на динозаврите , по- точно на 45 млн. години. Разбира се и заради куп други красиви гледки , които има има там -остров Бохол
И разбира се какво са красивите гледки без добро хапване и приятна компания. По някаква ирония вместо при белите туристи се оказах в буса с четирима студенти японци и двойка филипинци. Японците разбира се знаеха пет думи на английски , но се заформи добър разговор при положение , че единият беше от Токио , другият от Осака , а аз знам вече някой нещица за там Филипинците пък тъкмо се готвят за едномесечно пътуване из Европа. Готино е да срещаш толкова различни хора с които има какво да си кажеш.
На 15 октомври 2013 става земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер в региона където съм сега и момичето което ни беше гид много развълнувано разказваше какво е да живееш в такава ситуация. За щастие този ден е някакъв национален празник и повечето хора са си в къщи , а не в големите сгради и училищата. Пораженията се виждат навсякъде и са срутени повечето оцелели още от завладяването на Филипините испански сгради и църкви. Един месец изобщо не е имало ток на острова , а след първите дни са свършили и свещите , тогава минали на кокосово масло като преди векове. После минава и тайфуна , но са извън епицентъра и ги засяга по-слабо. Да си плюем в пазвата , че поне такива катаклизми нямаме в България. Най ме впечатли с каква обич говори за острова си. Който е бил на подобни организирани турове знае как всеки ви гледа в джоба , накрая досадно си искат бакшиши , прекарват ви през магазини за сувенири откъдето получават комисионна...нищо подобно нямаше тук. Много ми се радваше , че съм от България ( знаеше долу- горе къде е нали се занимава с туризъм) и ме разпитваше как така съм избрал да видя техния остров Накрая просто настояваше да препоръчам мястото на приятели , да доведа и семейството си , защото само това е бъдещето на острова. Гордееше се с толкова простички неща като няколкото църкви (които изобщо не могат да ме впечатлят след като съм видял шедьоврите в Европа) , сградата на кметството , един мол , главната улица която има всичко на всичко един сфетофар единственият в градчето. Не знам просто се впечатлих на какви дребни неща се радват хората. Навсякъде учениците са с красиви , чисти и спретнати униформи , после гледаш от микробуса как влизат в някакви мизерни селски домове .
Местните са много дружелюбни , децата се радват , искат да се снимат с теб , минава група ученици и като те забележят всички ръкомахат " Hello , hello " Повечето туристи са от Япония , Китай и други азиатци и европеидните са относителна рякост извън плажните курорти. Днес попаднах и на неделната литургия - огромни тълпи деца , старци и всякакви и съвсем не отбиваха номера , явно наистина църквата тук е голям фактор , което за мен съвсем не им помага. Филипините са това което Тайланд е бил може би преди 20- ина години и още го няма чак този комерсиализъм.
Tочно тук на Мактан (там е летището ) до Себу акостира Фернандо Магелан и местните му виждат сметката , но въпреки това Филипините са единствената католическа държава в този край на света. Знаетe , че обикновенно най-много за дадено място се научава от приказливи таксиметрови шофьори . Та ако компилирам приказките на моите досега , тук има страшно много бедни хора и средното филипинско семейство има 7-8 деца.Църквата забранява абортите и разводите , а местните са много вярващи , нещо в което лично се уверих.
Престъпността е голяма и затовс секюрити охрана има буквално всеки по-лъскав магазин , ресторант , хотел ...навсякъде по тия места минаваш през металдетектори досущ като в Израел само дето тук са много по-учтиви. От няколко човека с които говорих никой не знае за България. За тях Европа е като някакво общо пoнятие и е достатъчно да кажеш , че си от Европа Има разбира се и горната класа която пълно моловете ...днес убих няколко часа от голямата жега е едим такъв. Цените там общо взето са като в България , но при доходи 2-3 пъти по- ниски от българските. Така , че нека не сме толкова черногледи и да оценяваме , че живеем в по - добрата част на света па макар и повечето да не може да си позволим дом. помощница или градинар от Филипините
Поне на теория в това нещо трябва да се съхраняват останките от автентичния дървен кръст , който Фернандо Магелан забива в земята при акостирането си тук с което провъзгласява тези земи за владение на испанската корона. Държавата носи името на испанския крал Филип.
Е , кратък полет и вече съм в картичката слeдващите няколко дни ...най-сетне почивка
Гледката от сламената ми колиба ... вече наистина бих са зарадвал на един по мрачен , прохладен ден , ама надали. Тук времето много бързо се оправя Поне да напиша и нещо друго. Бях споменал за честата гледка бял мъж над средната възраст с млада филипинка тип семейна двойка на ваканция .За успокоение на женската част 99% от тия филипинки съвсем не са първи хубавици Хубавите може да ги срещнеш само с местните си приятели или с хубав бял мъж. Та не е като да не подбират. Аз грозни приятели нямам , но все пак да си знаете След вече трети ден тук мога да направя заключението , че острова е така да се каже плейграунд за тайванци и японци . Вече с няколко китайскоговорящи се заговарям и до един са от Тайван. Белите хора са не повече от може би 5%. Дори руснаците още не са превзели мястото. Срещат се , но не обичайните организирани групи.
И поредната интересна случка
Пристигам и още при чекирането чувам познати ритми ... този път сръбско. След родния турбо фолк в сърцето на Токио няма да се изненадам ако на Хаваи на плажа кънтят т хитове на Радо Шишарката например . За Карибите съм повече от сигурен , защото там е пълно с наши хора
П.С. След поредното пътуване все повече се убеждавам , че с руснаци и поляци просто сме различна кръвна група. Рядко обобщавам , но от тия две групи безброй неприятни впечатления , където и когато да ги срещам. Много по-комфортно се чуствам сред азиатците.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега