Багри, звуци и хора в Безвремието на Бутан. Трета част

Случи се така, че след 4-дневната ми разходка из малка част от "бутиковото" хималайско кралство Бутан през март 2019 г. създадох единствения ми, за всички времена, фоторазказ от пътешествие по ширакия свят. От останалите пътувания показвах само единични снимки. - Толкова силно ме заплени тази малка частица от тибетското културно пространство. Работих над албума 2-3 месеца непосредствено след завръщането си. Тогава изчетох и книги като "Пътешествие по Бутан", Мишел Песел, "Омъжена за Бутан", Линда Лийминг, "Изплези си езика", Ма Дзиен и др. - По принцип обичам да усетя посещаваното място, непредубедена от мнения и писания на минали преди мен, затова тръгвам относително неподготвена напът. Още по-малко нося пътеводители с мен, намясто няма и време за разлистване. Грабвам само някое тефтерче за записки в наситения ден там.

Тези дни, преди да продължа с Втората и Третата част на пътеписа, грижливо отредактирах онази първа част https://magelanci.com/patepisi/азия/южна-азия/simply-bhutan-щрихи-такъв-видях-бутан-първия-ден-r796/ от есента на 2022 г., на която тогава по липса на опит в Магеанци не бях качила properly фотографиите; а и текстовете бяха поорязани в бързината, непосредствено преди тръгването ми за Мустанг през октомври. Вече всички снимки са видими, текстовете към тях по местата си и обемът оптимален. Така че който търси впечатления и мнение за това изключително интересно място в Южна Азия и Хималаите, може да погледне и там.

...........

След като няколко пъти, напът занякъде или отнякъде, минаваме с буса покрай него, най-после идва време да видим отблизо и отвътре дзонга на Паро, намиращ се в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Той се издига на брега на река Паро от средата на 17 век, завардва от юг входа към плодородната долина Паро и неведнъж е служил за защита от вражески нападения - с помощта на катапулти.

Тъкмо тази крепост от 17 в. Б. Бертолучи избира през 1993 г. за заснемането на епизоди от „Малкия Буда“.

Оживление и пред входа, фестивално време е, а фестивалът Тшечу е кулминация в живота на бутанците.

Главният вход за крепостта води през стария покрит мост. По него стъпваме на територията на дзонга и се сливаме, поединично или на групи, с пъстрото бутанско  множество. Виждам се на снимката как минавам по средновековния мост над р.Паро. По него влиза в дзонга преди изгрев слънце в последния, петия фестивален ден и кралското семейство. На това, по-скоро на по-различното оживление на терена на крепостта, и все пак отпращане на паркираните возила малко по-встрани, станах свидетел по тъмно на следващата сутрин и ще го опиша допълнително към настоящия пътепис.

Тръгвам сама и се сливам с празнуващите бутанци.
Още в подножието на хълма монаси събират помощи за техни събратя, решили да се разделят с монашеството и да се отдадат на семеен живот. Знак за съвременен поглед към традицията.

Будизмът е държавна религия в Бутан. Пренесен през 8 век от Индия, понастоящем се изповядва от 75% от населението. От векове всяко семейство е считало за чест поне един от синовете от ранна детска възраст да стане монах.
Водачът ни, на около 40 г., изтъкна, че е будист, но не е религиозен – прозвуча ми свободомислещо и съвременно. Обаче проявявал разбиране, че брат му, мисля вторият син в семейството, има потребност да започва ежедневните си молитви от 5 часа сутринта. (Според тибетската будистка традиция именно на втория син, със съгласието на родителите му, е отредено да постъпи в невръстна възласт в манастир, където получава образование, и става монах).

А в дома на всеки тибетски дом открай време е обособена храмова стая. В нея бутанците правят приношение всеки ден - 7 купички прясна вода - според будистите то трябва да е достъпно за всекиго. На празници монаси и учители извършват ритуали. Ето как изглежда тя, а и самият ритуал, в дома на водача ми от март 2019 г. Ченчо в Паро по време на 2-дневното отбелязване на зимното слънцестоене, 22 декември 2019 г., от който той ми изпрати снимки и видеа в реално време.

Показана е храмовата стая, каквато има във всеки бутански дом. Тя е или самостоятелно помещение, или част от стая за обичайно обитаване.
Пред олтара задължително се слагат 7 купички с чиста питейна вода - най-достъпното приношение, при будистите няма разточителство и в даренията.
По стените се виждат тханки - сложни рисувани с темперна техника картини, илюстриращи живота на Буда, а също на велики бодхисатви и важни лами. Между празниците те се съхраняват свити на руло и могат да запазят цветовете и блясъка си много дълго време. Тханките със златна основа са използвани внимателно за мирни, напълно просветлени Буда аспекти, например за благоприятно излекуване и дълъг живот.

Тук, като в скоби, искам да покажа храмовата стая в домовете на бутанците, където те всеки ден правят приношение - за да онагледя написаното по-горе, - и където по празници се извършват ритуали.

Ритуалът в дома е започнал при изгрев слънце и на снимките се вижда как продължава - към 15 ч. наше време. Под ръководството на учителя монасите изработват фигури от глина или тесто и ги оцветяват в подготовка на същинския ритуал. Всяка фигурка изобразява определен член на фамиията или посочен от нея човек.

Олтарът е подреден за ритуала в около 17 ч. наше време (Часовата разлика през зимата е 4 часа, а след края на м. март - 5 часа.) 

Част от ритуалните фигури, изработени от монасите, отблизо. Изобразени са членовете на семейството и други хора посочени от домакините. Тогава Ченчо беше посочил и мен, като беше поискал рождената ми дата. Членовете на семейството присъстват по време на целия ритуал и асистират по указания на учителя и монасите. Извършват се гадания за всекиго и се правят астрологични прогнози за следващата година. 

Монахът учител прочита астрологичната си прогноза, това става около 17 ч. наше време. Предстои на двора да бъде издигнат флаг за късмет. След това домакинът ще приготви топла вечеря за монасите. 

След това отклонение, сложено в скоби, като поглед встрани и отвътре - се връщам към видяното и преживяното във фестивалния ден, четвъртия от общо 5.

Нескончаема пъстра върволица се точи и в двете посоки по пътя към центъра на крепостта - основния храм.

Всички са устремени към централния площад.

Някои се заплесват и разнообразяват по своему, по момчешки. Част от старата крепостна стена, опасваща дзонговия комплекс, предлага отлични условия за малко приключение и поглед от по-високо. Въздържах се, не се покатерих 

Позират и си правят снимки с радост и вълнение, накипрени и с настроение. Харесва им и да ги снимат.

Водят се и беседи. Понякога и дамите трябва да помогнат да се сгъне ритуалният шал кабне, който мъжете задължително опасват около тялото си по недотам лесен начин, когато прекрачват храмове и институции. За обикновените хора, каквито се бяха събрали в дзонга на Паро, той е кремаво бял, работещите в законодателната област носят син церемониален шал кбне, съдиите зелен, за членовете на Съвета на министрите е отреден оранжевият цвят, за членовете на кралското семейство - червеният. Логично, шафранeножълтият, златист цвят е запазен за краля и върховния лама.

Пътят към центъра на събитието минава пред главната административна сграда на крепостта, на снимката тя се вижда вляво.

Момичетата позират с удоволствие. Пременени са в най-красивата си кира, така се нарича женската тъкана дреха. Тя обгръща тялото и е дълга до глезените. Пристяга се на кръста с широк колан (кера), а на раменете се прихваща с брошки (кома). Под нея се облича блуза (уанджу), а отгоре свободен жакет да талията (тдего), също с понякога подвижни едноцветни маншети.
При правилно загръщане, от дясната страна на кирата се образува гънка и така може по-лесно да се пристъпва. 

За да се стигне до мястото на събитието, се преминава под изписана арка.

Когато празнуват, бутанците разпъват палатки. Междувременно се сетих, че техен прототип са юртите.

По време на 5-дневния фестивал палатките бяха две - информационна и на Бутанския червен кръст.

Множеството постепенно изпълва площада. Изкачих се по-високо, за да погледна във всички страни.
В залата на построения в средата на 17 век Rinchen Pung Dzong („грамада скъпоценности“), наричан по-кратко Ринпунг дзонг, - на снимката е дясната - по традиция се провеждат заседанията на Националното събрание. Там се намират и административни служби на района Паро. На тръгване поисках да надникна в сградата. Охраната ме попита дали съм екскурзовод и любезно ми отказа дори поглед от прага. Но ако съм дойдела с местния ни водач, нямало проблем да вляза. Ще зная за следващия път. Май можеше и да послъжа, което не би било по будистки..

Движа се с всички. Откроява се редицата от хора към главния храм, пред входа на който те получават благословия от висш духовник. Чух, че в първите фестивални дни ламата давал благословията си във вътрешността на храма, но в последните фестивални дни излязъл навън, за да се пести време и повече хора да могат да се изредят.

Минавам през пъстрото множество към централния площад на крепостта.

С любопитство разглеждам наредените на опашка хора. Те търпеливо, на групички или поединично, изчакват реда си да получат благословия. Май трябваше да се наредя, за това се сещам май едва на следващия ден..

Пъстроцветието и оживлението се простират, докъдето ми стигат очите.

Някои най-после едва на опашката опасват, по-скоро за по-лесно надяват сложния мъжки шал кабне - задължителен при ритуали, влизане в свети места и административни сгради. Процедурата ми е забавна. Сетих се, как навремето току пред входа на училищната сграда нахлупвахме барети и фуражки като част от ученическата униформа   Но  тук така е нормално.

В празнични одежди усмихнати млади дами чакат реда си и ми позират с неподправена радост.

Събитието се отличава със стройна организация и ред. Малко тибетче сладко спинка на рамото на татко си, едно от многото уморени в навалицата малки деца.
Общинска полиция от хора, които ми се виждат твърде млади, при нужда настанява на по-предно място на опашката някой възрастен посетител. За Бутанския червен кръст е обособена една от двете палатки, а негови представители наглеждат отблизо има ли нуждаещи се от помощ. 

След това избрах пътя през височината, за да обгърна с поглед случващото се и да се смеся със зрителите, за да наблюдавам и тях. Като например този облечен в стилно копрнено гхо гост, незнайно откъде, когото местният му водач също преведе оттук; засичам го на няколко места още от паркинга пред дзонга, когато слизаше от возилото им.
Отдалече дълго време ми се струваше, че танцуващите са жени. 

Приседнах за известно време между местни и гости, за да се огледам на всички страни и разгледам хората по-отблизо. После се спуснах надолу към сцената. 

Изчакващите реда си с готовност любезно ми позволиха да надникна между тях и направя снимки. Танцът продължаваше безспир, никаква пауза. Постепенно започнах да загрявам, че танцьорите не само не са жени, а между тях няма нито една жена. 

Мало и голямо без какъвто и да било признак на нетърпение изчаква реда си, за да получи благословия. 

Невръстен тибетец с лятна прическа и сестричката му скоро ще бъдат благословени от ламата на входа на главния дзонгов храм. 

Представлението продължава. Тримата шутове са главни действащи лица по време на всеки фестивал, дори нещо като режисьор-постановчици. Участниците носят средновековни традиционни костюми и маски и танцуват боси.

Нескончаемо, сякаш еднообразно и малко шумно е, когато си наблизо. Разиграват се религиозни сцени със сюжети от будистки легенди и обичаи, третиращи основно борбата между доброто и злото. Имам хубави видео клипове в цвят и звук, ще ги покажа, когато усвоя качването на видео съдържане 

Прочетох в "Пътешествия по Бутан" на Мишел Песел, първия чужденец, проникнал там почти нелегално в края на 60-те години, че танцьорите в миналото са били ... затворници (от Тибет - в средновекевието тибетските племена често враждували помежду си) ..

Отсреща на хълма бях поседяла и аз. Дори се намирам на снимката, когато я увелича, тъй като я е направил член на групата ни.

И обратно към изхода за часа на срещата ни не спирам да се заплесвам по глъчката и шаренията на ежегодния Тшечу фестивал, по участниците и посетителите, но вече по-пъргаво, за да стигна навреме. Пъстротата и оживлението наоколо не секват.

Във вътрешността на крепостта тибетска принцеса има нужда от смяна на партофките.

По време на всенародното 5-дневно празненство това място пред главната административна сграда е превърнато в импровизиран детски кът. Децата в Тибет са на почит. Глезят ги, докато са малки - няма да мине много време и ще трябва да се справят с нелекия живот в суровите, не само метеорологични условия в Хималаите.

Сбор, събор или пикник... Религиозен по същността си, фестивалът Тшечу е повод да се събират семейства и цели родове от далечни краища.
Носят приготвени вкъщи храна и чай в големи китайски термоси, познати ни от близкото минало, постелки и друго необходимо и насядат на групи да ги споделят и общуват помежду си в приповдигнато настроение.

За връщането избрах различен път - покрай внушителния каменен градеж, под явно някога подвижния мост към входа му.

По неравните стъпала дамите в официална, малко тясна долу кира, и задължително на високи токчета за празника трябва особено да внимават.

Поглед отвисоко от страничния вход на крепостта.

Тази фамилия напуска дзонга получена благословия от висшия духовник и след срещата на рода. Молитвената броеница в ръката на главата на семейството се състои от 108 зърна, както е прието в Тибет открай време. Навитите на руло постелки ползват, когато сядат на тревата, за да споделят носените от дома гозби и тибетски чай, разбит с масло от як.

Не само нашата група имаше среща на моста. По-голямото момченце на това младо семейство предпочете да не застане със семейството си пред обектива на фотоапарата ми.

След посещението в дзонга на Паро спряхме в центъра на града.
Дожаля ми за този младеж. По време на фестивала той явно беше получил позволение да представи съвременна бутанска музика на сцена в самия център на града. Сигурно изключително много се е вълнувал седмици наред преди концерта и старателно се е подготвял. Песента му звучеше определено мелодично и приятно. Но мъртвилото наоколо силно контрастираше с оживлението в крепостта. Публиката му вероятно се състоеше главно от негови приятели и роднини. Бутан не бърза да се отдалечава от традиционното. Почти съм сигурна, че традиционен пърформанс би се радвал на далеч по-голямо внимание на това място и по същото време. Стремежът към запазване на националната идентичност е дълбоко в душата на хората.

Нестандартният ни бутиков хотел в Паро, по-скоро комплекс от 7 вили, се намираше извън града.

Край стръмния и криволичещ тесен път бяха пръснати селски къщи и ферми като тази на снимката от буса.

И още една типична селска къща край пътя към хотела, снимана в движение.

Хотелската част се състоеше от 7 вили от камък и дърво сред поддържана зеленина и кътове за релакс, наслаждаване на хималайската природа, съзерцание и медитация. Всяка вила се състои от 4 просторни апартамента, всеки предназначен за двама гости, по 2 апартамента на етаж, с мебелирана веранда за всеки .

СПА центърът се намира в отделна сграда. Разточителен простор, накъдето и да погледне човек. И тишина....

От прозореца на стаята ни, рано на следващата сутрин, най-после, като за изпроводяк и покана за следващо гостуване тук, най-после закратко се провидя белоснежната свещена планина Джомолхари. Зад върховете, обичайно забулени в облаци, е Тибет. 

В средата пред погледа са сградата с рецепцията, ресторанта, оборудвани и уютни зали за срещи и медитация. От невидимата на снимката страна има обширна тераса с гледка към хималайските върхове. Пред сградата е малкият паркинг.

Част от интериора - спалната, моята, част от апартамента, който делях с друга дама от групата. 

Всеки апартамент е стилно мебелиран, разполага с модерно и разточително обзаведена баня, досущ като в 5* хотел, и мебелирана веранда Всичко в комплекса се отличава с много вкус и усет за красиви и удобни детайли от естествени материали. Тук водата беше в стъклени бутилки, въпреки че пълната забрана на пластмасата щеше да влезе в сила седмица по-късно, от 1 април 2019 г.
Хотелът съществува от 8 години и е собственост на местна дама на зряла възраст, мадам Сонам, за която персоналът говори с почит.

.

В банята. 

Ваната не снимах.

Жилищната част на апартамента.

Изгледи от верандата 

Самата веранда