Simply Bhutan - щрихи, такъв видях Бутан (първия ден)

От групово пътуване през март 2019 г.

Впечатляващо, вълнуващо и вдъхновяващо място е страната Бутан  🇧🇹, оставала дълго време неизвестна за мнозина. Пътуването ми до там дори ме провокира да създам първия си фотопътепис за всички времена.. Повече от десет дни след завръщането си сякаш още съм там и това много ми харесва. Сигурна съм, че това усещане няма да ме пусне скоро и ще стане причина за нови мечти и планове. Една от петте Хималайски държави, скътана дълбоко в „Дома на снега“, с площ около една трета от тази на България и население с численост под 1 милион със средна статистическа възраст от 25 години(!), земеделската Страна на гръмотевичния дракон се е развивала независимо през вековете.

Донякъде самоналожена, за изолацията й влияят и географски и климатични, и кармични фактори. Планините от три страни и непроходимите джунгли на юг създават естествени бариери, които задържат бутанците вътре, а останалия свят навън. Към кралството водят само три тесни шосета и един-два ежедневни полета на държавната DrukAir Royal Bhutan Airlines от и до летища в Азия.

В действителност през 1968 г. Бутан остава единствената некартографирана област в Азия. По това време столицата му е достъпна само за редки привилегировани, ползващи се от приятелството и благоразположението на краля и кралицата, като за разходките им из страната, където никой не е склонен да предостави нещо срещу парични знаци, се издава изричен „кашаг“, нещо като открит лист за всяка отделна отсечка от пътуването, който надлежно се проверява на всяка спирка, вследващия дзонг. Без него любознателният странник не може да получи нито подслон, нито скромна храна. Животът и властта (на краля) са съсредоточени изцяло в дзонговете - феодални крепости от 16 и 17 век. Загадъчна страна, кралство, тогава още отчасти управлявано от монаси и ръководено от монарх, когото световният печат още не бил снимал. А хората минавали за по-малко дружелюбни от тибетците. Тогава може и да е било така, а в Тибет не съм била още, за да сравня...

Във всеки случай бутанците, които срещах, винаги бяха усмихнати, отзивчиви, сдържано достолепни и често се шегуваха със себе си или помежду си. От 17-ти век официалното име на страната на езика дзонгкха, говорен в Бутан, било Druk Yul (страна на Друкпа - доминираща на тази територия школа на тибетския будизъм, позната още като Секта на червените шапки - заради цвета на шапките, които носели монасите). Хората друкпа, мигрирали през 9-ти век от Тибет, населяват хималайските хребети на Бутан и съставляват около 50% от населението му. „Друк“ е драконът на гръмотевиците от тибетската и бутанска митология. В Страната на гръмотевичния дракон изображението му в жълточервени цветове присъства върху националния флаг, върху обозначенията на ербъсите и почти навсякъде. Някои считат, че англичаните, за които планинците просто затварят границите си, а поданиците на кралица Виктория никога не дръзват да ги нападнат, го нарекли Б(х)утан, страна на бхотите, ще рече на тибетците, с които бутанците са в много близко родство, макар и тогава да не били така дружелюбни като тях. Мистичното сякаш започва още от името...

През 2006 г. четвъртият от 1907 г. насам крал на Бутан прави историческо изявление. Според него народът не винаги ще има добър крал, затова страната трябва да стане демократична. И сякаш няма друг случай в световната история монарх да абдикира доброволно в полза на демокрацията - без война или революция. През 2008 г. за първи път се провеждат общи избори, а бутиковата будистка страна процъфтява почти без външни въздействия. Същият монарх заявява, че предпочита народът му да разполага с Брутно национално щастие, отколкото с Брутен национален продукт и прави промени в конституцията и в тази насока.

Формално Бутан е конституционална монархия, а политическата система съответства на западните представи за демокрация. В столицата функционира Комисия по националното щастие, като до ден днешен нито един закон не може да бъде приет, ако не е одобрен от нея - шефът на ведомството проучва всеки текст и преценява дали е добър за народа – това ни обясни местният водач по време на двучасовото автобусно пътуване от Паро до Тхимпху. А народът живее оскъдно, но е доволен; бутанците се гордеят, че са смятани за едни от най-щастливите хора на планетата. Някъде срещнах данни, че страната се класира на 8-мо място сред 20-те най-щастливи страни, не зная по чия класация и критерии, нито за коя година.

Четирите принципа на Общото национално благоденствие, които настоящият крал е наследил от своя баща, гласят: опазване на околната среда, природосъобразно развитие, съхраняване на автентичната култура и мъдро управление. Бутанският народ ревностно се придържа към тях.

Краткият ми престой В Бутан, при това в относително малък радиус от летището с пропътувани не повече от 200 км главно около втория по значение град Паро, затвърди убеждението ми, че съм попаднала на завладяващо, оставащо в главата и сърцето място. Бих останала по-дълго, за да се запозная с централните и източните му части. Подозирам, че там почти нищо не се е променило отпреди 50 години, когато страната най-после е отворена за чужденци и вече посещавана от пътешественици и туристи, а следователно и малко е променено от последните столетия насам. Водачът ни Ченчо, завършил висшето си образование в Дарджилинг и говорещ безупречен английски, който от 13 години показва на туристи от близо и далеч красотите на страната си, още в първата си беседа изтъкна, че източните части на Bhutan нямат нищо общо с видяното от нас по отношение на всичко - природа, инфраструктура, бит и население... Сега именно те са наред, само че самоорганизирано, директно с него, без български туроператор. 

По-точно Бяха. Понеже плановете за прекосяване на държавицата от запад на изток за 2 седмици, вкл. 3-4 опционални нощувки на палатки в девствените номадски райони през септември 2020 г. бяха осуетени от вируса.

(П.П. от август 2022 г.: След като дневната такса от 250 щ.д. за турист през юни беше изненадващо увеличена на 380 щ.д., дестинацията Бутан вече наистина се явява скъпичка.. 

П.П. от юли 2023 г.: Миналия месец държавната регулация на туризма и изискуемата дневна сума на ден от всеки чуждестранен турист извън индийските, Индия за тях е голямата сестра.., бе отново променена в благоприятна за пътешествия в Бутан посока.)

Пътеписът е в общо 4 части. В оригинал първата, настояща част съдържа 26 фотографии с подробни описания към тях.

Втора и трета ще споделя тук, надявам се скоро, а четвъртата - за излета до онзи манастир в скалите "Леговището на тигрицата" (Tiger's Nest на туристически жаргон), най-почитаното от будистите място в Хималаите, ще подготвя те първа, знам, отдавна обещавам.. 

Първите бутанци, които видях извън екипажа на DrukAir.
На фона е фотос на кралското семейство - роденият през 1980 г. крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук e настоящият пети Друк Гиалпо на Бутан от 2006 г. насам, след като баща му Джигме Синге Вангчук от управляващата от 1907 г. династия Вангчук абдикира от престола в негова полза.
На езика на Бутан дзонгха Друк Гиалпо означава "Крал на Дракона". Титлата е въведена през 1963 г., за да придаде на дотогавашната "Негово величество" специфично бутанска идентичност, следварително тя се добавя и към имената на предишните крале от династията на Бутан..

На летището ни посрещнаха трима представители на бутанската фирма-партньор. Приветстваха ни, като сложиха на шията на всеки от нас "ката" - бял копринен обреден шал, който в Хималаите се дава за късмет или за поздрав. Донесох си го за спомен, а едва сега прочетох, че той се връща в знак на приятелство, а Ченчо вече е сред бутанските ми приятели. 

Старателно подредиха багажа ни в каросерията на голям пикап, японско производство – вместо както другаде с пот на чело да го катерят на покрива на автобуса. Джеймс, за по-лесно произнасяне на името му предложиха да го наричаме така, го откара директно в столичния хотел, също с името Друк, а групата се отправи в почти 2-часово пътуване по криволичещото шосе през романтичната долина Паро по протежение на едноименната река към отстоящия на 54 км столичен град Тхимпху, заслушана в разказа на Ченчо.

Живописната долина е рядко населена. Единични ферми, земеделски тераси и красиви къщи прекрасно се вписват в неповторимата природа. 

По време на пътуването можахме да се наслаждаваме на живописния пейзаж, докато водачът поднасяше обща информация за страната и отговаряше на въпросите ни. Селища като да нямаше, само единични красиви фермерски къщи и грижливо обработвани земеделски земи край тях.

Шосето беше "наше", движение по него почти нямаше. В Бутан все още не се пътува много. Хората не се местят, а всеки винаги остава близо до роднините си, придвижват се главно пеша. Туристите също не са много. Равномерната скорост от 40-60 км/час по извиващото се шосе позволи да направим хубави снимки. 

Познавайки нетърпението на всеки далечен посетител, домакините направиха кратка спирка край средновековен будистки манастир, построен през 14 век от известния тибетски йоги Тантгтонг Гуалпо. Той е прочут със своите умения като лекар, архитект, ковач и строителен инженер.

Над бистрата планинска река преминахме по висящ железен мост с окачени множество молитвени флагчета, както е обичайно тук. На снимката се вижда старият висящ мост, чието ползване не беше разрешено и безопасно.
Наред с този железен висящ мост Тантгтонг Гуалпо е построил още 108 мостове със същата конструкция на различни места в Бутан.

Над реката преминахме по моста от по-ново време, обиколихме по 3 пъти – минималния брой (3 е първото знаково число при будистите, а 108 е щастливо число и друга опция), завъртайки молитвените барабани. Будистите вярват, че така се разнасят надалече мантрите, написани на самите цилиндри. Считат, че въртенето не трябва да спира, на места в страната има молитвени барабани, задвижвани от естествено течаща вода. Разходихме се наоколо, опиянени от красивата природа и кристално чистия въздух.

Между молитвените барабани бяха поставени множество изработени от бяла глина малки ступи или пирамиди – свързани с пожелания на посетители относно важните за будистите бъдещи прераждания. Мисля, казаха, че фигурките омесват и с прах на починали близки. В скална ниша в близост имаше още по-голям брой от тях. След това ги срещахме и на други посещавани места.

Средновековният манастир от 14 в. не е действащ и представлява фамилна собственост. Помолиха да не ходим до него.

Живописната долина е рядко населена. Единични ферми, земеделски тераси и красиви къщи прекрасно се вписват в неповторимата природа.

За добре дошли в столицата Тхимпху получихме вкусна храна в ресторант. Всъщност в гостоприемството си - или по договореност, за която не бяхме предварително информирани - обяд ни поднасяха в различни ресторанти до края на престоя ни в Бутан, независимо че не беше отразено в индивидуалния ми договор с българската агенция. 

Впоследствие разбрах, че задължителните 250$/ден, които по закон всеки чужденец трябва да остави в Бутан през високия сезон, включват храна, нощувки, транспорт, туристически услуги - на практика абсолютно всичко без алкохолни напитки и лични покупки. От тях 70$ незабавно се отчисляват за бутанската държава. (Към септември 2023 г. има ново, още по-благоприятно регулиране на туризма: Вж. в края на пътеписа, след снимките.)

След обилния и вкусен обяд - някои опитаха бутанска бира и я похвалиха, други вино и също останаха доволни, - отидохме в Simply Buthan. Бих го опредила като малък етнографски музей под открито небе. По приятен и забавен начин ни запознаха с бита и културата на местното население.
http://www.simplybhutan.bt

Разясниха ни що е то "Phallus Bhutan", както е обобщена темата върху магнитчето, което купих за себе си, а после подарих.. Сигурно защото още тогава съм чувствала, че ще се връщам в Бутан. 

На снимката е Ченчо, тогавашният ни водач, който междувременно е създал собствена туристическа агенция. Има две красиви дъщерички, а съпругата му е учителка.

 Ето и магнитчето, което по време на провалящите се планове в продължение на 3 години, трудно прежалвах, след като го бях подарила на по-голяма пътешественичка.. 😎

В "градината на фалосите" в музея - ама то си е цяла гора.. - ни разказаха истории и легенди.
Тантрическите корени на запазената бутанска марка на изобразяване на мъжкия полов орган водят към бутанския Гуру на Ваджраяна, йогин Друкпа Кюнле, известен още като „Божествения луд от Драконовата линия в тибетския будизъм“ . Той е дълбоко почитан в Тибет, Непал и Бутан.

Според една от легендите за него в тибетския и бутанския фолклор Друкпа Кюнле бил голям почитател на тантрическия секс, но нещеш ли веднъж пенисът му попаднал в устата на зъл дух, вследствие на което той се задушил и умрял. Ламата наказал бутанците строго: да поставят рисунки на неговия еректирал пенис върху фасадите на домовете си, за да отпъждат други лоши духове, нещастия, проблеми и беди и всякакви неприятности.

Съвременните бутанци логично олицетворяват фалоса с пожелания за плодородие, благоденствие и късмет и продължават да изрисуват и украсяват къщите си с рисунки. Първата къща с фалос потърсих, веднага щом привърших обяда, и я открих зад ограда в столицата Тхимпху.

На изпроводяк в етно селището Simply Bhutan домакините демонстрираха нагледно как се практикува националният спорт на Бутан и всеки от нас можа да опита уменията си с традиционен ръчно направен лък.

Столичният хотел Друк, приравнен на 4 звезди, за първата ни нощувка в Бутан. Намира се в самия център на Тхимпху, на централния площад. И пред него се вижда поредица от молитвени барабани.
Недалече от входа му беше обособено място за пушене с огромен стилен пепелник. Зачудих се немалко - беше ми известно, че в Бутан пушенето не е разрешено, ама било за местните.. Та беше помислено за чужденците и техните пристрастености.

Стаята ми в същия хотел. Единственото място, където водата за гостите беше предложена в стъклени бутилки.
Все пак оставаха цели 10 дни до влизането в сила на пълната забрана на пластмасата от 1 април 2019 г.

(Очаква се в ЕС пластмасата за еднократна употреба да бъде забранена от 2021 г., неясно в каква степен.)

П.П. от ноември 2021 г., която се източи, без да се чуе нещо за забрана в тази насока в нашия регион...

П.П. от юли 2023 г. - също нищо по въпроса.

Тибетец. Любимата ми картина от многобройните в столичния хотел се намираше в коридора, водещ към хотелските стаи.
Стърчащите усукани кичури не са приумица за оригинална прическа, а имат функцията да отвеждат встрани от тялото дъждовната вода. Те са намазани с масло от як.

Екипът, който обгрижваше 12-членната ни група по време на престоя - вещо, компетентно, приятелски, с непринуденост, усмивки и шеги.
Гостоприемството в Бутан много се доближава до нашенското. Бутанците държат гостите да се чувстват добре и навсякъде са дружелюбни, добронамерени и отзивчиви към тях.

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp