ЗА ЮЖНА ИНДИЯ ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД - част втора

"НОВОТО СЕЛО"НА ЮЖНА ИНДИЯ ИМА 1 300 000 ЖИТЕЛИ

 

   Пудучери - така е преименувана преди известно време съюзната област Пондичери. Тя се намира в южния индийски щат Тамил Наду, но не е част от него. Подчинена е не на щатското правителство, а директно на централната власт на Индия и има самостойно управление. "Новото село", както се превежда промененото име на областта, отдавна е привилегировано дете на Индия. Когато през 1947 г английското й владичество завършва и се създава Бхарат - същата тази обединена Индия, както популярно я наричаме всички, Пудучери е френска колония под името Пондичери. Тя остава извън новооформената индийската държава.

   Французите я запазват за свой търговски пункт до 1956 г.  Те я връщат на Индия с подписан договор през 1962 г.  Чак тогава областта влиза в бхаратския състав. Със самостоятелен статут.

   За да се подчертае индийската й принадлежност, областта през 2006 г си връща името Пудучери, което носи преди колонизирането от Франция. Сега сред 1 300 000-те жители на съюзната област стотици хиляди продължават да говорят френски език. В някои от пудучерските региони той е втори по разпространение сред останалите 4 официални езици в Пудучери: английски, малаялам, тамилски и телугу. Всъщност, за цяла Индия официалният език е хинди, но всеки щат си има по няколко други свои официални езици.  Хората от два съседни щата често не говорят езика на съседите си.

   На областния главен едноименен град Пудучери му казват "Френската ривиера на изтока" и той продължава да има ясно обособени френска /"Белият град"/и индийска /"Черният град"/ градски части. Запазени са строени по времето на французите сгради, а местната католическа общност поддържа големи религиозни институции. Много от имената на улиците са изписани на френски. Освен това номерата на къщите носят френската подредба: от едната страна са четни, от другата - нечетни. Което не е така в  при съседите в Тамил Наду.

  И това е, защото тук се е намирало седалището на Френската източно-индийска компания. Компанията е създадена през 1664 година от министъра на финансите на Краля-Слънце Луи XIV /L'état- c'est moi ! Je suis le roi soleil./. Дълги години Франция всячески се стреми да се укрепи в Индия, за да „осигури на кралството ползата от индийската търговия и да попречи на англичаните и холандците да се възползват сами от нея“. За европейските нашественици необятната южноазиатска държава е рогът на изобилието и те неведнъж се впускат във въоръжени спорове с местните владетели и помежду си.

   Как се напуска току-така такова място като Пудучери!

В областния център има интересни сгради

Базиликата "Пресветото сърце на Иисус" е построена в град Пудучери през 1908 г и се счита за най- красивият католически храм в областта

Олтарът на базиликата

Така изглежда целият храм в умален мащаб

Църквата "Свети Андрей" в град Пудучери

Тя е в един двор с тази великолепна сграда - духовно средно училище, което е филиал на Университета Мадрас/в столицата на щата Тамил Наду гр. Ченай/ и затова на индийски статутът му е висше средно училище. Тоест, е академична структура

Това е сградата на Френския изследователски институт в град Пудучери - най-голямата институция сред общо 26-те, предадени за ръководство на две важни ведомства: на Индийското министерство на външните работи и на Френския национален център за научни изследвания

Къщи с определено европейски вид - не много често срещащи се в съседния щат Тамил Наду

Улица също с европейски вид, наследство от колонизаторите

Написано на два езика - тамил и френски: "Улица Франсоа Мартен"

Тук е било седалището на френския губернатор до 1956

 г, а сега е административна сграда на пудучерската управа. Срещу нея се намира обширен парк, също колониално наследство

До град Пудучери се намира "Градът на зората" - Ауровил, създаден през 1968 г като експериментално селище на бъдещето от французойката Мира Алфаса, която в Индия наричат Майката. В центъра на селището се намира сградата с духовно значение за практикуващите интегрална йога Матримандир(от санскрит, „Обител на Божествената майка“), чиято архитектурна стойност е оценена като изключително постижение. Матримандир е изграден като "символ и отклик на човешкия стремеж към съвършенство". Селището Ауровил е единствено по рода си в света и е под закрилата на ЮНЕСКО