ЗА ЮЖНА ИНДИЯ ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД - част първа

ГРАД КОЧИН И КОЧИНСКИТЕ МЪЖКИ ТАНЦЬОРКИ

 

   През 1498 г. край град Каликут, Югозападна Индия, сега известен като град Кожикоде, доплават  първопроходците –„откриватели на новите светове” – португалците. Година преди това 4 кораба със 170 души екипаж под командването на Вашку да Гама тръгва в неизвестното на смела експедиция от Лисабон към Индия, за пръв път заобикаля Африка под нос Добра надежда, изпреварва всички други морски авантюристи и открива пряк търговски път за така ценните азиатски подправки. Това е революция в мореплаването, защото е прокаран и все още немаркиран маршрут, и наведнъж е изминато разстояние, по-дълго от екватора.  

  Вашку да Гама оставя за свой заместник брат си Паоло да Гама и слиза на брега да завърже връзки и да  преговаря с местния крал. Паоло, който е капитан на един от пристигналите кораби, поема управлението на цялата флотилия. Заслугите му за експедицията  като дясна ръка на брат си и навигатор по целия изминат път, и в периода, когато се разпорежда с цялата акостирала кохорта, са не по-малки от тези на Вашку. Но, както много често се получава, един върши работата, а друг обира славата. Името на Паоло да Гама остава заметено под килима историята. На връщане към Португалия той се разболява от туберколоза и умира. Известният му брат го погребва на Азорските острови.

   Приет особено радушно на брега, Вашку да Гама неочаквано се сблъсква със странно недоверие. Не се харесват иначе богатите подаръци за краля от португалския  крал, защото в тях липсвало злато и сребро. Ето защо той трудно успява да договори възможност за търговия в района. Среща се и със съпротивата на местните арабски търговци, за които поделянето на територията е нежелателно. Скоро мореплавателите  са принудени да изберат друго подходящо място за свой пристан. Спират се на крайбрежния град Кочин, по-късно наречен Кочи.

   Тогава Кочин е столица на друго индийско кралство и индуисткият му владетел, наричан заморин, проявява по-голяма благосклонност към новодошлите. Заморинът не знае, че ще дойде време, когато„гостите” с оръжие ще затвърдят присъствието си и ще напуснат континента също под натиска на оръжието след цели 450 години!

   През 1503 г. хората на Вашку да Гама построяват тук различни брегови съоръжения. В знак на взаимно благоразположение, не след дълго те изграждат седалище и за местния владетел, което веднага е наречено ”холандския дворец”. В града в ролята си бързо влизат мисионерите на португалската църква и още през 1508 г. те пък създават най-стария европейски християнски храм в Индия – църквата „Свети Франциск”. Обновеният крайбрежен квартал, сега исторически център на града, е наречен  Форт Кочин и той е запазен до ден днешен. Така днес двумилионният Кочин, продължава да носи белезите на миналото, когато за пръв път в него Индия започва оживена търговия с Европа и след това над четири века в нея звучи португалска, холандска, френска и най-вече английска реч.

   За да установи трайно колониално господство, португалският крал отново изпраща Вашку Да Гама на втора експедиция в Индия.Този път той е придружаван от военна флотилия, която налага със сила португалското присъствие. За трети път мореплавателят пристига в Кочи през 1524 г и тогава вече е назначен за вицекрал на Португалска Индия. Но през същата година, 64-годишен, той умира, покосен от малария. Колко далновидно църквата е побързала да свърже земния живот с божественото начало в Южна Индия, където стъпва португалски крак! Именно „Свети Франциск” в Кочин става първото последно земно жилище на Вашку да Гама. Не за винаги, обаче. След 14 години тленните останки на смелия мореплавател са отнесени от сина му Педро да Гама в Лисабон и намират вечен покой в манастира Йеронимо.

   Църквата „Свети Франциск” неведнъж претърпява реконструкции, но фасадата й никога не се променя и до момента тя има вид точно на португалска църква. В нея е запазена плочата от гроба на Вашку да Гама . Отпред, в двора, е издигната каменна мемориална пирамида, на която са изписани 11 имена на загинали в Първата световна война през 1914-1918 г. Всички те са европейски имена. Интересно какъв принос са имали тези хора за Кочин в тази война, че са увековечени точно тук? Тъмна Индия...

   В близост до църквата е площад „Вашку да Гама”. То чак площад е трудно да се нарече, защото е една почти гола поляна с малко търговски сергийки и повече натрупани на земята купища огромни като динчета и дори като средно големи дини кокосови орехи. Срещу площада има рибарско пристанище. Тук все още риболовът се извършва по стар традиционен начин, възприет в Керала през 12-ти-13-ти век от времето на китайското нашествие на хан Кубилай над династията Чола.

    Площадът завършва с красива сграда, която приютява Центъра „Керала Катакали”. Това е едно от последните светилища за древно изкуство и култура в Индия. Тук се изпълняват великолепните класически танци катакали, наричани танцовата драма на Керала. Това прочуто изкуство възниква преди повече от 300 години. Танцьорите боядисват лицата си с дебел слой ярък цветен грим, слагат си маски, обличат екзотични костюми и сложни шапки и разказват сценични истории чрез емоционални изразителни жестове на лицето и ръцете си, както и чрез странни, завладяващи движения с тялото и краката си. Всичко това става под въздействащи инструментални и вокални музикални изпълнения. Отчасти танц, отчасти мимика, и мъжките, и женските роли се изпълняват само от мъже артисти. За да излязат на сцената, танцьорите се обучават минимум 7 години. Съжалявам, че видеата ми с оригиналните танци са във формат, който не ми позволи да ги покажа тук.

 

                                                                                                                     /Следва/

Най-старата европейска църква в Индия "Сан Франциск"- от 16-ти век. Португалците първо построили малък храм от дърво, който впоследствие придобива каменния си вид. Ползван е от холандци, служил и на най-дълго заседналите в Индия европейци - англичаните/300 години!/. Но фасадата му запазва модела на португалска църква

Пред църквата има мемориална пирамида за загиналите през Първата световна война 1914-1918 г .

Тук е бил погребан първоначално Вашку да Гама

Но през 1538 година отнасят тленните останки на мореплавателя в Лисабон 

Саркофагът му в манастира Йеронимо, обект на световното културно наследство към ЮНЕСКО 

В Кочи продължава да се практикува т.н. китайски начин на риболуване. Така както висят свободно, навързаните камъни са освободили рибарската мрежа отпред на конструкцията и тя е потопена във водата. 

След известно време рибарите започват да придърпват надолу въжетата с камъните и огромната мрежа, наречена чинавала, излиза над водата заедно с улова от риба. Следва ново освобождаване на камъните, ново потапяне на мрежата и новото й издърпване, докато уловът удовлетвори рибарите. Те започват да го продават още тук, на пристанището, където за прясна риба ги очакват домакини и снабдители на хранителни заведения. Минути след като е извадена от водата, рибата може да ви бъде сервирана сготвена в близките ресторанти. 

Площадът, увековечил името на португалския първопроходец - откривател на прекия морски път от Европа до Индия

Търговец на площада. Изобилие на кокосови орехи. 3/4 от тези плодове се събират в Южна Индия, а в щатите Керала и Тамил Наду ги отглеждат на над 85 процента от всички индийски площи, в които са засадени кокосови орехи

Направо на улицата продавачът резва връхната част на ореха, пъха му клечка за смукане и го продава на купувача. Но някои си ги купуват и си ги носят и в къщи

Празните кокосови черупки не се изхвърлят на боклука, а се превръщат в екзотични сувенири, или служат за къщички на птици

Това кичесто дърво, извисяващо се високо над площада, се нарича Дървото гюле. Името идва от плодовете му, които, когато узреят, те наподобяват гюлетата. Но цветовете му са изключително нежни и ухаят прекрасно 

А пъпките на дървото приличат на художествено произведение

След площада се намираме пред тази табела, която кани в театъра на Кочински културен център

Оказва се, че отиваме на някакво танцово шоу. Отдъхваме си: ще се скрием от палещото слънце, което цял ден ни държи плувнали в пот

Насядаме в хладния и празен салон на театъра в очакване на старта, но шоуто все не започва... Мислим, че не сме на мястото си, дошли сме много рано и притесняваме този мастит господин, който старателно си почиства физиономията, седнал на самата сцена

Оказва се обаче, че неговите действия са част от програмата. Тя започва именно с подготовката на артиста направо пред публиката. След като си подготви лицето за макиаж, един помощник му помогна да се гримира

Готовата "танцьорка" направи зрелищно мимическо шоу, мърдайки своите вежди, скули, чело и очи 

После изигра екзотичен танц

След малко се появи мъжката "танцьорка"

Двамата пресъздадоха на сцената малка пиеска на танцови взаимоотношения, в която мъжът седеше блажено отпуснат на стола, а дамата го ухажваше в старание да му привлече вниманието. Той дълго я отпъждаше, докато  накрая й кандиса

На излизане от театъра ни впечатлява огромното фото, което съобщава, че през 2013 г зрители на шоуто са били сегашният крал на Обединеното кралство Чарл III и благоверната му Камила, дукеса на Корнуел

Навън, в припадащата вечер, се сблъскваме с тълпа ученици. Те веднага ни се възрадваха заедно с учителката си

Отстрани ги чакаше училищният им автобус, който изглежда като панаирджийско возило. Но те в Индия така си украсяват и камиони, и автобуси. Когато се движат по шосетата извън населените места и видят някъде хора, шофьорите им започват пронизително да надуват клаксоните, за да бъдат забелязани и украсата им да бъде оценена

Чинно подредени, такситата очакваха своите клиенти