Индия не може да те остави безразличен [2]

Втората част от нашето пътешествие в Индия започва с пътуване от Удайпур към Пушкар. В нашата програма влизаше посещение на Eklingji Temple. По предложение на шофьора ни посетихме преди това друг храм – Sas Bahu. Този храм бил посветен на бог Вишну, познат още под името Сахастрабаху, от което идва и наименованието на храма. Цялата фасада на храма представлява дантела от гравюри с растителни мотиви и човешки фигури. Храмът е разположен на брега на езеро. По време на нашето сутрешно посещение беше доста спокойно, нямаше много туристи и като цяло в мен остана приятен спомен и бих препоръчала посещението му. Продължихме към Eklingji temple, за който е важно да се съобразят и часовете, в които е отворен. Храмът е посветен на Шива и е от голямо значение за всички поклонници. Снимането вътре е забранено, уж забранено. Ние не сме снимали, но имаше местни, които извършваха това действие. В общи линии влизате в редичка, която се движи достигайки до идола, където се прекланят хиндуистите и от тука редичката върви вече за излизане.

Пушкар

Към 4,5 часа се озоваваме в Пушкар.  Посещението в Индия и програмата ни изобщо не беше съобразена с това, но реално попадаме в града по време на така известния  пазар на камили. Пазарът e за всякакъв вид добитък, но най-вече камили. Трае 9 дни. Ние бяхме там точно в деня преди избори и се оказа, че много от хората са се прибрали да гласуват, но ще се върнат следващите дни. Тъй че не хванахме пазара в целия му колорит. Та този пазар мога да го опиша по-скоро като събор. Прашни улици пълни с търговци. Още от началото се сдобихме с една лепка, която ни обясняваше на къде да вървим и че нищо не иска от нас. Няколко пъти се опитахме да свием встрани и да ни изгуби от поглед, но не се получаваше. По едно време се разбрахме да ни остави. Но няма и няколко минути, дойде следващия – явно си предават, когато някой се раздели с туристите и го подхваща следващия. Как знаем, че се уговарят – първо шофьора ни беше предупредил за подобни изпълнения, второ те не се и прикриват – директно ни почна с “You are the guys from Bulgaria”. В общи линии твърдяха, че са търговци – изработват фигурки и трябва да минем през тяхната сергия. След увещания се разделихме и с втория. Като се появи третия и си позволи да ни попита как сме, аз вече почнах да обяснявам, че са мега досадни и ми развалят настроението. Край с добрия тон.

Сега малко повече за самия пазар. Прашни улици, по които преминава така нареченото камилско такси. Има и стандартните тук-тук.  Шофьора ни остави на една асфалтирана улица и ние поехме наляво, където изглеждаше да са животните. Естествено ние се интересувахме най-много от камилите и ни отне известно време да стигнем до тях, като в някакъв момент се чудехме дали изобщо има камили тук. Ха след тоя хълм, ха след следващия. Стигнахме до зоната с камили, там се заговорихме и с 2-ма французи, да се уверим, че сме на правилното място. Те ни обясниха, че предните дни е било доста по-впечатляващо. Реално в идните дни бяха политическите избори и някои от търговците си бяха тръгнали за уикенда, Единият от французите обясняваше, че е бил на фестивала-пазар преди 20 години и тази година е дошъл специално заради това. Малко след това ни доближи местен, който предлагаше снимка с кобра. Ние естествено отказахме, той не спря да ни умолява, каза че с това се издържа – хваща кобри и ги използва за снимки. Аз бях готова да му дам пари, но приятелят ми ме спря с опасението, че ако на този дадем пари , няма да може да се отървем след това, Понаснимахме с камилите и по пътя на обратно решихме да си хванем тук-тук за да избегнем навлеците. Освен камилите много ни впечатлиха и чисто белите кончета. От пазара се отправихме към Brahma Temple. Единственият храм посветен на Брахма в Индия и най-известния в целият свят, който почита Брахма. Уви на входа беше тотален ужас за изморени туристи като нас. Не може да се влиза с фотоапарат, 5 човека ти скачат на главата да използваш шкафче, което трябва да е безплатно, ама те ти искат пари. Признавам си, че им теглих една майна и просто си тръгнах. Решихме да го оставим за следващия ден. Хайде да ядем. Още при настаняването в къщата за гости по-рано бяхме попитали домакина къде би препоръчал за хапване, като естествено на въпроса каква кухня търсим, отговорът беше местна. Raju Terrace – всичко беше вкусно. Имаха може би 3 вида десерти, сред които нямаше гулаб джамун, обаче моят мъж това му се яде и попита. Не му отказаха, но съм сигурна, че сервитьора тича до някъде другаде да купи гулаб джамун от там. Забавна история от вечерта беше, че докато се разхождахме по главната улица с магазини, 3 броя крави постоянно препускаха ту в едната ту в другата посока и всички трябваше да се пазят. По улиците на Пушкар имаше много бели туристи, ние толкова на друго място не бяхме виждали. Предимно европейски джънкита, дошли в Пушкар заради евтиния хашиш. След главната улица аз съм решена, че се връщаме към фестивала, за частта с люлките. Ехааа, какви светлини, каква музика. Определено трябваше да се посети – другаде такива люлки не сме виждали.

От 2 от страните на Пушкар има хълмчета с храмове посветени на жените на Брахма – Гаятри и Савитри. Хълмът, на който е храмът посветен на Савитри е по-посещаван и дори има лифт, на който ни се е возихме на сутринта. Хълмът може да се изкачи и пеша, но с цел най-вече пестене на време избрахме да се качим с лифта. Откриват се интересни гледки, обсъждахме местата, където сме били вчера. Прекарахме някакво известно време на хълма. Беше пълно с лангури и кучета. В самия храм, честно казано ни домързя да влизаме. След това отидохме да посетим така известния храм на Брахма без напрежение. За нас не беше нищо впечатляващо. А и може би вече някъде тука бяхме стигнали момента на пренасищане и храмове и замъци почнаха да не ни се струват толкова интересни.

Тук идва друга забавна част – пътуването до Джайпур беше сравнително кратко от Пушкар и тук бях решила, че искам да пътувам с влак, 2 часа все някак си ще го издържа. Бяхме уведомили шофьора още преди това и той знаеше за плановете ни. На път към Аджмер, където е гарата, той започна да ни дава насоки да си вземем само телефоните, документи и малко пари, нищо друго. Че задължително трябва да си вземем запазено място. Покрай всички обяснения решихме направо да слезе с нас и да ни помогне със закупуването на билети. Оказа се, че няма как да си вземем запазени места в същия ден, трябвало предварително. Отивахме към влака, с приятелят ми се споглеждахме с несигурност. Шофьорът ни разговаряше с хората покрай влака, попита ни какъв вагон искаме дали с климатик или без и ние веднага отговорихме със. В крайна сметка се оказа, че това са нещо като първа класа спален вагон, а шофьорът ни през цялото време издирва явно кондуктора за да ни уреди. Качи ни в един от вагоните, обясни ни, че после кондуктора ще ни намери и ще си доплатим. Пътуването ни беше като обикновено пътуване с влак, определено по-добре от пътуване с БДЖ. Нямаше нищо притеснително, накрая чак съжалих, че така се получи. Другият път с предварително запазено място във втора класа 😉

Джайпур

Стигнахме Джайпур, походихме малко пеша, но се оказа, че трябва да върви по-доста натоварен булевард за да стигнем хотела и решихме да се качим на тук-тук. Опитахме се да обясним приблизително къде трябва да стигнем, човекът предаде на друг , при който се качихме. Явно беше нов шофьор, защото беше доста неуверен. През това време моят сър гледа в google от къде трябва да се мине и му дава напътствия. В един момент му казва направо , а аз която наблюдавам, а не съм забила в телефона, виждам, че направо няма – има, ама трафикът е насреща. Любимият убедително му казва направо и той не се възпротиви. Карахме в насрещното.. което нямаше да е и за последен път.

Квартирата беше в доста приятен, модерен и чист квартал. Домакинята беше пътувала доста, определено бяха заможни и си имаха персонал, не беше като в останалите къщи за гости.  Тя присъстваше на всяка закуска и разговаряше с гостите, докато двама мъже ни правеха прясна закуска. След като се настанихме трябваше да изчакаме Аджай (шофьора) с багажа. След това той ни закара на масаж в доста модерно студио за масажи, където можеше да се получи и професионална консултация с аюрведа специалисти. Да си кажа – мен ми се видя доста скъпичко там и малко се понамръщих, ама вече бяхме дошли. Възползвахме се от масажа, не мога да се оплача. След това се отправихме на вечеря по препоръка на шофьора в един модерен ресторант. Като цяло вече в Джайпур си се усещаше, че сме в най-туристичестка част на Индия и определено и ресторантът беше насочен към туристи, нямаше ги типичните индийски манджи. И цените бяха за туристи. Както и да е, беше вкусно. Пихме и по коктейл. Десертът обаче бяхме решили да е от някоя сладкарница и помолихме Аджай да ни закара. Снабдихме се с различни видове барфи и ладу и останахме доволни ❤️ . След това се отправихме към розовия дворец  Hawa Mahal по тъмно, където се разделихме с шофьора. Той ни беше разказала, че определено трябва и по светло и по тъмно да го видим, съвсем различни са светлините. Понащракахме се, междувременно се разделихме и с едната кутия с десерти заради просещи майки с деца. Колкото и да привикваш на гледката, не е достатъчно. От двореца се прибрахме  пеша към квартирата, може би към 3км. Като цяло беше спокойно, много крави си лежаха по тротоарите.

Като първа стъпка за следващия ден – отново Hawa Mahal (Дворецът на ветровете), да знаем ,че сме го отметнали. След това потегляме към Amber fort (Кехлибарената крепост), която е извън града. Когато се открива гледка към нея , вече сме попаднали в брутален трафик и шофьорът ни казва, че ако продължим пеша, ще стигнем по-бързо. Така и правим. Има леко изкачване преди входа на крепостта. Там доста се забавихме опитвайки се да платим през тяхната система, в крайна сметка кеш. Тук останахме без какъвто и да е гид, дали човешки или аудио. Този, който се опита да ни стане гид, нещо не ни вдъхна доверие. Като цяло тая система с гидовете беше малко фрустрираща, често имаше табели внимавайте с фалшиви гидове, следете за еди-какъв си бадж. Толкова ли не могат да го включат в билета, както беше в Джодпур. Поне имаше доста табели , убих се от четене 😅 В крепостта има най-различни зали и в даден момент се притеснявах, че ще се изгубим. Неочаквано пред нас се откриваха прекрасни гледки към откритите площи или към езерото. Най-впечатляващата част обаче си остава в началото Sheesh Mahal (Палат от огледала), като не се влиза навътре. Всичките стени са направени с парченца огледала. Дори и в светлия ден гидовете осветяваха с фенерчетата в телефоните и се опитваха да демонстрират отблясъците. В самите покои не може да се влиза.

След Кехлибарената крепост минахме през Jal Mahal (Воден дворец) , за съжаление него можеше само отдалече да го гледаме. Тъй че не прекарахме много време там и се запътихме към града, където се разделихме с Аджай , а ние минахме през Jantar Mantar, което представлява комплекс от астрономически съоръжения . Уредите са с доста впечатляващи размери. Има и видео зала, в която пускат кратко филмче за изчисленията и как са били конструирани. Можете да видите най-големия каменен слънчев часовник в света. Ние в астрономията не сме силни, тъй че не беше най-интересният обект за нас.  След това се запътихме за почивка в хотела и чудейки се какво да правим, решихме, че ще идем до един от киносалоните в града, а именно най-впечатляващият Raj Mandir. Уж само да го видим, но в сградата се влиза само, ако имаш билет за прожекцията, така че се сдобихме и с билет. Заслужаваше си. Първо самият кинотеатър е доста впечатляващ. Сблъскахме се с местните, едно семейство се запозна с нас, разказаха ни, че участва най-любимият им актьор и че семейството отива на кино само за негов филм веднъж годишно. Сдобили се с билет, решихме, че ще влезем и да гледаме, нищо че няма да разбираме какво се случва. На екшън сцените се чуваха едни свиркания и подвикване, дето първо мъжът ми си мислеше, че са от филма, ама скоро се убеди, че всичко се случва в залата. Постояхме известно време и си тръгнахме.

Няма как да си спестя и картината, която много ме ... разтресе, на прибиране. От едната страна на улицата имаше място за провеждане на събития, в случая сватба. Отпред бяха жени и мъже в прекрасни одежди, скъпи коли ... а от другата страна върху кашони лежеше дете и очите му светеха в нощта...

На другия ден само за един бърз поглед отвън минахме през музей Албърт Хол и след това продължихме към Birla Mandir. Тук отново само отвън се полюбувахме. Целият храм е изграден от бял мрамор. Наблизо видяхме и другo невпечатляващо храмче, където пък обаче станахме свидетели на церемония. От там поехме към Patrika gate – това е една от модерните забележителности на Джайпур, построена е през 2016-та. Определено ни хареса там. Всяка от колоните е сложно изрисувана с различни сцени от историята на Раджастан. Към така наречената порта има и парк, който беше доста добре поддържан и определено приятен за разходка.

Рантамбор

От тук потегляме на път към национален парк Рантамбор, като междувременно се сдобихме и с плодове гуава. Настанихме се в хотела и след това отидохме към едноименната крепост. Времето беше мрачно, даже към края на разходката ни наваля. Беше пълно с маймуни,а пък аз си бях тръгнала с венеца от цветя, даден ни на посрещане в хотела. Ух, ух.. трябваше скорострелно да се разделям с него, та после само ме беше шубе и за камерата. Самата крепост е разположена на хълм, откриват се панорамни гледки. Има различни храмове, от които най-известен май е този на Ганеша. Както споменах беше мрачно, тъй че и гледките не бяха най-добрите. Прибрахме се в хотела след това и като запука един дъжд ... и така до 5 сутринта. Тъкмо като трябва да ставаме за сафарито.

Малко лирическо отклонение, но реално планирането на това сафари ни накара да променяме цялата програма, от юни бяха въвели сряда да е почивен ден за парка и поначало мислехме в този ден да имаме сафари. След това се оказа, че за най-добрите зони към този момент – 2 и 4, нямаше опция за джип, а само за кантер. И така бяхме избрали 2 кантер сафарита във вторник. След този брутален дъжд, имаше свлачища и беше непроходимо за кантери освен в зона 3. Всички кантери бяхме набутани там на сутрешното сафари, като дори и там беше трудно проходимо. Хайде да кажем беше отчасти интересно – пейзажа, петнисти сърнички, различни птички, малко крокодили. Тигър не видяхме. За всеобща неизненада и следобедносто сафари беше в зона 3. Моето настроение определено не беше на позитивната вълна. Вече всичко беше познато и безинтересно. Но пък поне към края пред нас пробяга sloth bear, на български виждам се превежда бърнеста мечка. Беше нещо различно и интересно, а и самият гид каза, че като цяло се забелязва по-рядко и от тигър. Малка утеха. Тигри не видяхме. Още повече се ядосах като от хотела ни питаха дали не искаме сафари и за утре(когато уж беше забранено влизането). Ние утре отпътувахме, та нямаше как. Но след това, макар и знаейки, че полза нямам никаква, писах до националния парк и те ми обясниха, че едни зони почивали във вторник, други в сряда и затова така било. Само че и това не беше изпълнено, тъй като с очите си видяхме как се влиза в зони, които трябва да почиват в уречения ден.  Та така.

Агра

Следващата дестинация е Агра. Преди това обаче трябва да посетим Чанд Баори в селцето Абанери. Според някои източници това е най-големият стъпаловиден кладенец не само в Индия, но и в света.  Геометрията на такъв кладенец с подобен размер е наистина впечатляваща. За съжаление стъпалата не бяха достъпни.

От тук до Агра са 3 часа, ние вече сме преполовили деня. Шофьорът се беше настроил, че Тадж Махал ще посетим  сутринта. Обаче аз съм на мнение, че трябва да посещавам и на изгрев и на залез и малко го шокирам. Обаче после виждам, че входът е 25 лв и малко почвам да се стискам, нищо че реално това не е скъпо, но все пак съпоставено с другите цени в Индия. Почвам да се чудя, зачитам се в мнения, че понякога няма видимост. В крайна сметка решавам да пиша на домакина ни в Агра да проверя какво е положението. Той ни казва, че гостите му, които са ходили сутрин са били разочаровани и препоръчва да посетим по залез. Така и правим, макар Аджай да не е много очарован от идеята. Първо виждаме главната порта за мавзолея – още тя ни впечатлява. Обаче момента, в който преминаваме през нея ... Ами заслужава си. Обгръща те красота. Неслучайно е едно от новите чудеса на света. Ние си бяхме купили билет невключващ мавзолея, защото не бяхме сигурни какво означава това – дали трябва да си доплатим само за да влезем вътре. Оказва се, че само за да стъпим върху белия мрамор трябва да доплатим 200 рупии. Слагаме калцуни и се качваме. Организирано и набързо се минава през главната зала където са имитациите на саркофазите, след това става по-спокойно и може спокойно да се разгледа интериора – цветята изрязани в мрамор, решетките, инкрустациите с полускъпоценни камъни. Всичко е толкова мащабно и всепоглъщащо. От двете страни на мавзолея има и 2 червени сгради, като едната е действаща джамия – ние не я посетихме. Поснимахме се из градината и се забързахме тъй като вече се смрачаваше.

На следващия ден отпътувахме към Делхи. Валеше.  Погледнахме Червената крепост в Агра само отвън, в крайна сметка решихме, че няма да се насладим след всички преживявания досега. Вече беше дошъл някакъв момент на пренасищане. Опитахме се да се отправим към магистралата, обаче когато вали всички се скриват под наличните мостове/надлези и в един момент се оказахме набутани като в дядовата ръкавичка под един такъв - скутери, камиони, коли... Нямаше измъкване. Е , помните ли как написах, че няма да е единствения път дето сме карали в насрещното, в крайна сметка излязохме на магистралата в насрещното 😁

Делхи 

Следобеда пристигнахме в Делхи. Не бяхме планували посещение на забележителности, щяхме да се разходим из квартала, в който сме отседнали, Hauz Khas. (Една вметка - първоначално си бяхме запазили 5-звезден хотел в Делхи, видиш ли ако досега нещо сме се изтормозили , накрая да ни е хубаво. В процес на пътуването видяхме, че нямаме нужда от лъскавите хотели и много повече ни харесват настанявания тип къща за гости и затова променихме резервацията за апартамент през airbnb.) Тук вече решихме да си дадем армаганите от България на шофьора – една кутия вафли Боровец за децата и едно шишенце домашна врачанска ракия. Няколко пъти му повторихме, че е “homemade brandy”, той няколко пъти каза „yes, yes“. Разхождайки се по-късно вече нямаше как да не ни направи впечатление колко е чисто, поддържано, модерно. Вечерта хапнахме „доса“ – нещо като огромна хрупкава палачинка с пълнеж. Не бях много впечатлена, но беше интересно да опитаме и това типично ястие от индийската кухня.

Предпоследния ни ден от престоя в Индия стартираме с Червената крепост (Lal Qila), която е служила като основна резиденция на моголските императори. Пореден обект на ЮНЕСКО. Името идва от червения пясъчник, от който са направени стените. Това е най-големият монумент в Делхи. Може да се видят различни постройки, може би 2-те най- впечатляващи са така наречените зали за аудиенции. Diwan-i-aam, отново в червен цвят, където може да минава между колоните и да наблюдаваш гравираните арки. Другата зала Diwan-i-khas на мен лично ми хареса –мраморни стълбове инкрустирани с флорални мотиви. Тук определено си личеше, че някога е било доста величествено. Други обекти са бялата мраморна джамия (Moti Masjid) и стъпаловидния кладенец, но нищо толкова впечатляващо, предвид всичко, което сме видели досега.

От там пеша се отправихме към Джама Масжид. Пътят натам минаваше през улица пазар, на която имаше всичко и не е нужно да казвам каква навалица от хора. Стигнахме входа на джамията, тук обаче бяхме неподготвени, че джамията е затворена за туристи от 12 на обяд. Ние бяхме там към 11:40 , обаче ни спряха на входа и не ни пуснаха. Хмм, докато се чудехме какво да правим, забелязахме, че други бели влязоха без проблем. Подразнихме се. Тръгнахме към пазара Чандни Чоук – един от най-старите пазари в града. Разделен е тематично на пазар за подправки, за облекла – най-вече сватбени такива, бижутерска част, такава за канцеларски материали ... и може би още. Много странно (за нас, но типично в Индия) е как примерно бъдещите булки са отишли да избират сватбеното си сари, а в магазина няма друга жена и мъже ги оглеждат и съветват. Поредното проявление на това, как жените си стоят вкъщи и не им е позволено да работят. Ние си купихме пликове за пари, които бяха на някакви наистина много къси пари, като 10 ст плика, но и качеството не беше много добро. Ама пак, пред опцията да давам 10лв за плик за пари 🫣. Уплътнихме времето до отваряна на джамията, гаджето обаче беше решило да ги сaботира и аз трябваше да вляза сама. Платих вход, наех наметка. Джамията е основната такава в Делхи. Имаме така популярния червен пясъчник, който покрива вътрешния двор. Трите големи купола и 40-метровите минарета веднага правят впечатление. Може да се качиш на едно от минаретата от където се открива гледка към стария Делхи, но предвид смога и това, че бях сама, не се качих. Към молитвената зала води грандиозна арка, от двете и страни има 5 малки такива. Има седем молитвени ниши, като централната е сложно украсена и облицована с мрамор. Като един лаик: абе поредната изящна архитектура.

Лирическо отклонение! Вечерта Аджай пише: „Какво беше това в шишето? Алкохол ли беше? Децата са го пробвали и не им е харесало. Жената се е ядосала и го е изсипала в мивката.“ Няма да ви казвам как се почувствах от това светотатство- да се изхвърли врачанска люта ракия.

Бяхме решили, че тази вечер ще излезем  на бар. Като модерни млади индийци да сме. Отидохме в бар на няколко етажа, звучи ни по-добре да сме на терасата, изчакваше се за места за нея. Но не чакахме кой знае колко. Пийнахме по един коктейл. И се надишахме на мръсен въздух. Съжалих, за избора да седнем на терасата. Духахме черни сополи след това. Бяхме попаднали на статистика, че да дишаш въздуха в Делхи през зимата се равнява на това да си изпушил 8-10 цигари за деня.

На следващия ден стартираме със ... Зоопарка. Аз исках да сме там още преди отварянето, ама Аджай казва: ооо моля те, това е Индия, никой не отваря навреме. И му дадох още половин час да поспи. Билети на място не могат да се купят. Само през приложението им. Обаче с нашите банков карти не стана. Трябваше да се върнем до паркинга. Аджай плати с неговата карта. На входа имаше доста сериозна проверка. Обръщат и най-малките джобчета, та издух скорострелно бузи като хамстер. Храна не изхвърлям. Вътре сме. Не видяхме тигри на сафарито, тук ще видим. Най-интересното са белите тигри. Още от входа следваме пътечката от лапички и скоро сме при тях. Половинката се заговори с пазача и се оказа, че това всъщност са млади тигри , родени миналата или по-миналата година и ни показа умилителни снимки, когато се е грижил за тях докато са били бебета. Като видя такива снимки и се замислям за смяна на професията. Обаче имахме ограничено време да разгледаме максимално голяма част от парка, Подтичвахме покрай различни антилопи, слонове (африкански и индийски). При хипопотамите се задържахме повечко, тъкмо им пълнеха басейна, те си играеха с маркуча – беше забавно. Преминахме през секцията с най-различни птички. Носорозите си бяха прилегнали... Накрая тичам пак към тигрите. Искам да им се порадвам още малко.

 Продължаваме с Гробницата на Хумаюн. Тя е първата от този вид – гробница с градина , на Индийския подконтинент. Може да се каже, че е послужила като вдъхновение за Тадж Махал. Мащабите на мавзолеите са доста подобни, само че тук основният цвят е червено, идващо от червения пясъчник. Самата градина е доста по-голяма. Освен главната гробница има други такива. Реално при нашето влизане на територията на обекта, първо се отклонихме вдясно, където се намираше гробницата на Иса Кан заедно с малка джамия. Самата гробница е във формата на октагон, като всяка страна има по три арки. А пък декорацията е от различни цветни плочки. Мавзолеят е придружен и от малка джамия. Другите гробници са по-малки и не сме минавали през всяка една. Да се върнем на гробницата на Хумаюн – под белия купол се намира централната осмоъгълна гробница, истинската гробна камера обаче се намира под земята, точно под кенотафа, който виждаме. В централната камера също виждаме и типичната мраморна решетка, придружена с дизайн на михраб (ниша в джамия). На етажа има още 4 осмоъгълни зали разположени по диагоналите , през които може да се мине.

Следваща спирка за днес е India Gate – 42-метрова каменна арка, която е военен паметник, почитащ войниците от индийската армия, загинали през Първата световна война и не само. От там започва пешеходната алея Kartavya Path – която отвежда направо към президентството и някои министерства след 3км . Доста приятно място за разходка – чисто, поддържано, пълно с млади хора сред тревата. Достигайки в близост до обществените сгради , обаче имаше охрана и ни казаха, че не може да продължим напред. Аджай вече ни чакаше с колата.

Към 4 следобед е. След броени часове нашият престой в Индия приключва. Последна спирка – Акшардам – най-големият хиндуистки храм в света(въпреки, че има спорове по темата.). Храмът отваря врати през 2005-та. Обаче да започнем от проверката за сигурност – шофьорът ни предупреди, че електронни устройства, като камери и мобилни телефони не може да се вкарват. В общи линии взехме само пари и вода. На проверката се разделят мъжете и жените на различни опашки, при жените естествено е чудо на чудесата – добре, че 2 седмици вече съм била в Индия и съм свикнала да се бутам, иначе, вярвайте ми, щях да се обърна и да си тръгна. Може би общо 4 опашки имаше с жени, аз бях на втората. Оказа се, обаче че на първата нещо не можеха да сканират дамските чанти или вече не помня това ли беше проблема, но всички с чанти ги бутаха на нашата опашка – ама не отзад, отпред. Понапрегнах се малко, а колко повече доближаваш самата проверка толкова , толкова по-жестоко е бутането. Една баба направо си ме подхвана през кръста да ме мърда напред. Та малко трябваше да стисна лакти в следващите минути и да давам отпор. Дойде и моят момент, нямам нищо аз освен пари и вода, обачеее какъв е този смарт часовник, нали нямам сим карта, почнаха да го цъкат. Аз повтарям „No SIM“. Пуснаха ме. Гаджето ме чака вътре за пари , трябвало да си взима наметало за краката. Ох, не се научи тоя човек с тия къси гащи. Пфф, приключи бутането. Ориентираме се от къде да си вземем билети за светлинното и водно шоу. След това оставяме обувките и се устремяваме към  главното светилище. Тук се почита Сваминараян, който се смята за земния образ на Кришна. Има различни зали изографисани със сцени от живота на божеството, включващи флора, фауна, танцьори, музиканти. Сега, ясно стана, че аз не съм за духовното в Индия, та ми беше малко скучно да следя историята, но беше шарено и красиво. Под главния купол имаше и 3 метра и половина позлатена статуя на Сваминараян. Вътре беше много задушно, много ми се искаше да сваля горнището, ама ме гледаха лошо. След като излязохме от светилището може би имахме над час до допускане на светлинното шоу. Опашките вече бяха по стотици метри, пък ние (да се чете той) не може да чака толкова време и решихме, че ще обикаляме пък каквото стане. Обаче много скоро опашките взеха, че се раздвижиха – почнаха да пускат музикалния фонтан. Тук приятелят ми ме хваща за ръката и отиваме да се бутаме, няма да ходим най-отзад, я! Имаше десетки групи от ученици и всички хванати за ръка и не се разделят. Ходи се бутай при тях. Бързо ни наредиха, че сме измамници : „cheaters“ 🤪. Почваме да оглеждаме стъпалата и къде може да се паркираме за шоуто, като естествено централната, част вече се е понапълнила. Правя тежки изчисления, къде най-малко ще минават през нас следващите идващи и засядаме.

Не споменах, че мястото не е особено туристическо – все пак не може да си направиш story от там. И в този ред на мисли, момичето до мен ми говори на някакъв език – явно мисли, че сме по някакъв начин местни, обаче ми трябваше време да се убедя, че ни говори на нас и ѝ казах, че не сме местни и сме туристи. Естествено мургавият ми партньор беше подпомогнал това грешно убеждение. Разпита ни какви сме, що сме, къде сме ходили, какво трябвало да видим другия път(от което запомних само Ришикеш, защото така или иначе ми беше познато). Нейният мъж явно не говореше особено английски, защото тя постоянно му преразказваше разговора. Приятно момиче. Време е за шоуто. Имаме някои дупки в историята, тъй като е на хинди всичко, което се случва, но все пак се хваща горе-долу какво се случва – деца играят около фонтана с песни и танци, но по някакъв начин разгневяват боговете на стихиите – Varun(вода), Agni (огън), Vayu (вятър), Surya (слънце) and Indra(кралят на всички стихии). Но за изкуството понякога не е нужно да го разбираш, важното е да го почувстваш – многоцветни лазери, 3-д анимации, песни, музика, танци, танцуващ фонтан, озвучаването – определено най-впечатляващият спектакъл от такова естество, който сме виждали.

Тръгваме си.  Тъмно е. С колата минаваме покрай India Gate – виждаме я осветена в цветовете на Индийския флаг.

Индия не може да те остави равнодушен. До много нови срещи!