Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Матилда
    Матилда

    Индия не може да те остави безразличен

      Описание: След малко повече от година стигам до момента, в който пускам пътепис за нашето пътуване в Раджастан и околностите.
      част 1 - Джайсалмер, Джодпур, Удайпур

    Казвам на позната „Определено не беше толкова зле, както другите го описваха“.
    Тя: Може би зависи с какви очаквания си.
    Аз: Е, за Индия с какви очаквания да си.

     

    Една кратка история, която смятам релевантна за споделените впечатления по-нататък. Някога приятеля ми като ме заведе на Женския пазар в София се криех плътно зад него, щото толкова народ ми идваше в повече. И като цяло ходенето по събития с много народ ме напряга... Но съм чула, че човек се развива като излезе извън зоната си на комфорт.

    След като бях отметнала топ дестинацията си, а именно Австралия, се зачудих за следващи пътувания, не че нямам други дестинации в списъка. Премина през съзнанието ми Индия, като нещо доста вълнуващо, но и плашещо. Моментът, когато тази дестинация взе превес беше, когато спорихме с познати за Бали – те възхитени, аз разочарована. Тогава си казах : отивам аз на най-гадното, да видим аз ли нещо не съм у ред или Бали
    😄  В последствие и промоцията на Turkish Airlines тотално наклони везните.

    И така на 17-ти ноември 2023 излетяхме натам.  Първоначалната ни програма претърпя едно пренареждане, причината, за което ще спомена по-късно. Кацане в Делхи в 5:30 сутринта. Първо трябваше да имаме една нощувка в Делхи и на следващия ден да летим за Джайсалмер. В крайна сметка реших да не губим време с ходене до хотел, на другия ден наобратно и си запазихме полет до Джайсалмер в същия ден, който трябваше да излети в 12:35. При комуникация с местни хора бяхме предупредени, че този полет се случва да бъде канселиран, и дори на една българска група, която беше преди нас беше канселиран, та до последно си беше напрежение дали ще ни се прецака плана. В крайна сметка полет имаше, с почти 3 часа закъснение. С това чакане ни се наложи и да хапнем местна храна от летището - сет от малки самоси, качори и други. Беше ок.

     

    Джайсалмер
    Джайсалмер е близо до границата с Пакистан. Има доста военни зони и това прави впечатление още от летището. Кацнахме някъде към 16. Отпред ни чакаше нашият шофьор за целия ни престой в Индия. Тъй като времето напредва и не остава много време до залез му казвам, че искам да използваме времето за да посетим някоя забележителност. Той предлага нещо, което в този момент не ни говори нищо, но сме съгласни. Оказват се така наречените кенотафи (буквално празен гроб) или иначе казано гробници -паметници без наличие на останки.
    Baga Bagh или още Barabagh – комплекс от кенотафи. Колко точно беше входът не си спомням, ние тогава нямахме и индийски рупии, но шофьорът беше предвидиш тази част и учтиво ни предложи 5000 рупии. Прекарахме там по-малко от час мисля, като цяло интересна архитектура, впечатляващо е и си заслужава да се види. Други такива не видяхме отблизо в нашата екскурзия.

     

    image.jpeg.12098bf662614310d8a8db0525336269.jpeg

     

    image.jpeg.e0a80cdebdce43a79c66793398b9f82c.jpeg

     

    image.jpeg.68e70f4d20f37079f6f7cd26b8ea7db4.jpeg

     

    image.jpeg.ac9567f3990ab915ce899f300b7c81a5.jpeg

    Идва време да се настаним в хотела, който е в крепостта на града. Шофьорът ни обяснява, че имало някакъв празник, затова имало толкова трафик, иначе не било така. Ама то в Индия кога ли нямат празник. Както се досещате , в крепостта не може с кола, а ние сме най-отгоре, вярно 500 метра, ама по баир. Скептични сме да си взимаме тук-тук и влачим куфарите нагоре. Едвам се разминаваме със скутери, тук- тук и хора. Малко си псувам наум. Стигаме хотела и вече всичко е наред. Посрещат ни гостоприемно. Стаята ни изглежда супер. Хотелът има и ресторант, където ще ядем най-после като бели хора. Или не точно 😄  От ресторанта се открива гледка към целия град. Храната е вкусна. Малко след това се отдаваме на почивка. Имаше нужда от тапи за уши, тъй като си беше шумно. На закуска исках да опитам и нещо местно – Boondi raita, на мен лично ми хареса , малко ми напомняше мляко с бисквити, само че солено. За първи път виждаме и местните катерички, които скачат по цялата крепост. Направихме си може би около 2 часа разходка из крепостта. Естествено, гледайки всички шарени дрешки, нямаше как да пропусна да си купя. Като за първи ден още не бяхме хванали местния пазарлък и покупката не беше особена сполучлива откъм сума – купихме една риза и шарени широки панталони за обща цена 800 рупии (като първо ми беше казана сума от 1150 ) , пък то се оказа, че можело за 400 да ги вземем двете неща. Здраве да е, аз си ги харесвам панталоните 😛. Продавачите не бяха нахални, привикваха те, но в момента, в който откажеш спираха да те занимават. Като за начало на пътешествието ни много се впечатлявахме и от кравите, които бяха навсякъде. След крепостта минахме и през езерото Gadisar. Само се разходихме в района, не си наехме лодка. Също така предполагам, че по залез ще е по-красиво.
    image.jpeg.8fd56934f3e048cddf97682536c31d4e.jpeg


    image.jpeg.a5f7513a72d04b9445f9cd62f1d13916.jpeg


    image.jpeg.25c99d983e201b5b19f30ceeab4ea825.jpeg

     

    image.jpeg.4c3d0f053cd857fb1af4812eb8ab48a8.jpeg

     

    image.jpeg.a61df6f2a6b81c8151e48c93617fcfa6.jpeg

     

    image.jpeg.87fc55fc8d13ac09630a78f89ab78224.jpeg

     

    image.jpeg.70ed5444c66cdd1178e0c061ff6a4afc.jpeg

     

    След това поемаме към пустинния лагер, единственото място, което не бяхме избрали предварително. По препоръка на шофьора. Уж го намерихме в Google, уж добри отзиви. Като отидохме там, не бяхме особено очаровани, ама к'вот тако'а. Имаше опцията да спим под звездите, което отхвърлихме поради липса на тоалетна и използването на котешки прийоми. После малко съжалявах, че си помислих ,че наличието на тоалетна гарантира и използваемостта ѝ. Но до тук с неприятната част, преживяхме го това. Ааа да, туй което трябваше да е матрак... на по-твърдо не съм спала през живота си. Та така, правихме си камилско сафари. За пръв път се качвахме на камили. Лично за мен ще е и последен. Не е моето нещо. През цялото време ни водеха дечица, което не ми се струваше много безопасно. Стигнахме до сборна точка от където се гледа залеза , малко снимчици из пясъчните дюни и се прибрахме в лагера, където ни очакваше програма и вечеря. Силно се радвам, че имаше и индийци отседнали в лагера за да може да видим как се радват на песните, тъй като всичко останали гледахме едно такова... абе дървено 😄 Танцьорките ни дръпнаха на някой друг танц. Хапнахме си от бюфета, където имаше опции за всеки и естествено повечето не пикантни заради туристите.

    image.jpeg.925fc030530989c10340af8ffa5bae4e.jpeg

     

    image.jpeg.3eee83e4d2736683e599543c15f289f0.jpeg

     

    Джодпур

    На другия ден пътуваме за Джодпур. Ех, тук определено пък беше най-якото място за целият ни престой. Aura BnB Haveli Homestay. Изключително гостоприемни. Имаше опцията да ни сготвят  и майката в семейството приготви страхотна вечеря за нас (вегетарианска) – сигурно най-вкусните mixed veg, които ядохме за целия ни престой. Имаше салата, леща, десерт (гулаб джамун) и всичко беше да си оближеш пръстите. Тук се зарибих по индийската тортиля – с тези думи я описа момчето домакин – папад. После навсякъде търсех папад. Преди вечеря имахме време за разходка като отидохме то ToorJi's step well и след това към пазара на часовниковата кула Ghanta Ghar, различен тип от този в Джайсалмер. Усетихме го като по-натоварено, Домакинът в хотела беше ни задал какво местно може да опитаме и в тази разходка се насладихме на ласи с кардамон. Наистина беше много вкусно и бая опашка имаше . Локацията е Shri Mishrilal Hotel. След пазара тръгнахме към стария град със сините улици. Вече се смрачаваше. По сините улици беше доста спокойно, имаше деца , които играеха около домовете си. Много кучета, както навсякъде досега в Индия. По-рано бях попитала дори шофьора защо не виждаме котки – той ни обясни, че голяма част вярват че котките носят лош късмет Е , тая вечер успяхме да видим котка, йей! От хотела ни имаше гледка към Mehrangarh fort, също и Jaswant Thada. Обясниха ни, че крепостта по принцип не била чак толкова осветена, явно имало събитие за да е така.
    image.jpeg.44d50cf7d63d743d9ab41c7b1458a7fb.jpeg


    image.jpeg.6a09eda0272d601172cb53815617fecb.jpeg

     

    image.jpeg.b42cd34003171f0ee978ed832abdb347.jpeg

     

    image.jpeg.979ddce6fdc1d69a03537fd1fcceaca3.jpeg

     

    image.jpeg.a226b566ff4b16250649550ad025dbe6.jpeg

     

    image.jpeg.52392e7ddd874894ef9b529e1a98d6fd.jpeg

     

    image.jpeg.c74b683a010aeb577708d89d64166fb2.jpeg

     

    image.jpeg.498032d31b3e532d34077291d56436b1.jpeg

     

    image.jpeg.a9e266f0303fb8d032749b38209f1fca.jpeg

     

    На следващия ден се възползвахме от европейска закуска и започнахме нашата обиколка. Като цяло си направихме програмата, така че Мехрангарх да остане за края на деня, за да успеем да видим храненето на орли. Пеша поехме към Jaswant Thada, където трябваше да се срещнем с шофьора. От всякъде почнаха да ни ръмжат кучета, въпреки че няколко пъти сменихме улиците, все ни ръмжаха. Но в крайна един местен ги разгони и ни съпроводи до някаква отправна точка. В Jaswant Thada можеше да си наемеш гид на скромната сума от 150 рупии, или малко над 3 лв. И то си плащаш на каса, издават ти бележка. Не като на останалите места броиш на ръка и не си сигурен мамят ли те. За жалост не му запомних името, защото се оказа доста добър гид. Който в последствие засякохме и на Мехрангарх. Мястото е отново кенотаф. Гидът ни разказа като цяло какво се случва когато някой умре, за кремацията, за траура, как си взимат вода от Ганг и пръскат в дома си. Също така ни разказа за самия мемориал, че е изграден от същия камък като Тадж Махал. И за местен музикален инструмент (Ravanahatha) , който можеше да се види често в щата Раджастан . И още други неща, които не запомних. От там се запътихме към градините на Мандоре – мястото до скоро е било с безплатен вход, но дори и към този момент беше 45 стотинки. Самите градини честно казано не ни оставиха кой знае какви хубави впечатления – неподдържани и мръсни. Старите храмове и кенотафи са красиви и все пак си заслужават разглеждането. Поне за пръв път видяхме мангусти, ровещи се в боклук. Имаше и маймуни - лангури. След това ходихме до кралския дворец – не си заслужаваше , тъй като почти нищо не е достъпно за туристи. Времето беше напреднало, нещо не си харесахме ресторант за обяд и решихме да се възползваме от една от препоръките на момчето от хотела, а именно да ядем от нещо като фаст фууд и се почерпихме с местни самоса, качори и мирчи вада, всяко от които беше г/д по 50 стотинки. Оказа се че не може да влезем с храна в Мехрангарх, та правихме едно скоростно "ядеш и ревеш" пред крепостта. Бяха си пикантни нещата, но вкусни.  В цената на билета за вход си беше включен и аудио гид.  Към 3 бяхме вътре, а 3 и 30 беше храненето на орли. И стана тя каквато стана, аз предпочитах да ходим направо към мястото за наблюдение, но мъжът вика "не , дай да видим следващите номера от аудио гида" и така се озовахме в музейната част на двореца , която се движеше еднопосочно. Орли не видяхме, аз се ядосах и изобщо не слушах аудио гида. Но пък беше наистина впечатляваща крепостта, толкова висока и колосална. Определено беше интересна за разглеждане. Също така се откриваха и чудесни гледки към Синия град.


    image.jpeg.ec0de47179bdf568fd69431960d48e1b.jpeg

     

    image.jpeg.ee4d615275e44253c6cfe094bd634f97.jpeg

     

    image.jpeg.cf922e91e79bdecd01ef17866ee9eab9.jpeg

     

    image.jpeg.e730a72b332bf04f67a2a89a35f349f8.jpeg

     

    image.jpeg.d53ac613a575a4b2eba5df2050a85d5d.jpeg

     

    image.jpeg.4f54745a1ff1ffc25f91c65b736328ed.jpeg

     

    image.jpeg.76df35d7f09487e2d23d0c6f1fdc61cb.jpeg

     

    image.jpeg.0d4e7988b11dd2bde5c47089186927cb.jpeg

     

    image.jpeg.72160fd419b56db65d1f95e2c6731fc5.jpeg

     

    image.jpeg.a51a996cab375db277f7e24d247697e5.jpeg

     

    image.jpeg.94252f59143b6da270271ebbde1433da.jpeg

     

    image.jpeg.380ede02f91761d4f1bbf00fb9d761b5.jpeg

     

    image.jpeg.2c1015e0aa448a03c99a4be784834499.jpeg

     

    image.jpeg.94bb163a73df190fe497a72dad189201.jpeg

     

    image.jpeg.2d3b41334c2d81b5d260c563f12c0553.jpeg

     

    image.jpeg.8c90e4a6d823e95519c534c947e24588.jpeg

     

    image.jpeg.638213d556861b60cacacf0df5a2a763.jpeg

     

     

    На следващия ден се отправихме към Удайпур, но нашият шофьор първо реши да ни заведе при Бишнои. Като цяло не беше предвидено в нашия план, така че отидохме без предварителни познания. Мъжете им са облечени изцяло в бяло, а пък за жените беше типично обицата на носа тип полумесец. Обяснено ни бе, че те са хора избрали да живеят близо до природата и като цяло, който е запознат, знае че са известни като пазители на природата. При познатото семейство на шофьора, ни показаха как живеят, как си правят хляб, но основното беше опиум церемонията. В едно найлоново пликче главата на семейството ни натопи по един пръст и трябваше да опитаме. После ни показаха и процеса по пречистване, като се очакваше накрая да пием от ръката на домакина, ама уж учтиво отказахме. Имаше и малък разказ за свещеното им животно – blackbuck (антилопа гарна), показаха ни нейн рог, както и за свещеното им дърво Khejri – вечно зелено и отсичането му е забранено. Като цяло нарушаването на екосистемата и отсичането на каквито и да е било дървета е против принципите на Бишнои. Показаха ни и как се мели брашно, съответно как по-едро или по-фино. Признавам си, като цяло на мен това преживяване не ми беше много интересно. Може би за някое градско чедо, което не е имало прабаба на село може и да е интересно.  Накрая се оказа, че трябва да даваме пари както на домакина , така и на баща му, не можело само на единия мъж. След това се отбихме и до малко езерце, където сутрин рано антилопи идвали да пият вода. Е, не беше сутрин рано -антилопи йок. Поне беше пълно с demoiselle crane (момин жерав). Мигрират от останалата част на Азия към Индия през зимата.

     

    image.jpeg.f9c9bb2f815eda1c7d54e69f4d58eca7.jpeg

     

    image.jpeg.97062e9c6682b9b51a41a52356abe7e6.jpeg

     

    image.jpeg.b2ae0a71c0b9983aec716c490195e37e.jpeg

    Продължаваме към Ранакпур. Тук пак попадаме без предварителна история. Тук за първи път разбираме за религията джайнизъм.( Трябва да споменем, че се влиза само с дълги панталони, като не може просто да се загърнеш нещо. Панталони има и под наем.) Слушам си аз на аудиогайда и различавам нещо от сорт на “джейн” и си мисля за нещо като джина от Аладин . Така де, в последствие разбирам за какво става въпрос.  В началото на обиколката ни бяхме доближени от монах, който само ни попита от коя страна сме и каза молитва за нас като беше стиснал шепа пари в ръката си. Недвусмислен знак, че трябва да направим дарение. Храмът определено беше най-впечатляващия , който посетихме. Така да, поне от тези строени едно време. В храма има .. мнооого колони и нито една не е еднаква с друга. Има само една, която е оставена леко наклонена  и това е с цел – този недостатък да пази от зли очи. Храмът почита Адинат – основателят на джайнизма. Резбата във всички зали, колони, куполи е наистина детайлна и впечатляваща. Мястото определено има своята енергия.  В района на храмовия комплекс има още 2 малки храмчета, минах само аз през едното да го разгледам. Пред храмчето имаше една жена, която почна да ми сочи, че трябва да оставя пари в една купа. Уви, аз нямах и си тръгнах.

     

    image.jpeg.bd9d4e6b7f0600028fb19562ac397a5f.jpeg

     

    image.jpeg.37d1409520d12e31a44ea21365838d77.jpeg

     

    image.jpeg.863767b7f6bc93e9c02cda2b13983991.jpeg

     

    image.jpeg.62c24545f3d6bf1d5c566826d78bf7a2.jpeg

     

    image.jpeg.d519f7295c5110e68a0c364d11ea4875.jpeg

     

    image.jpeg.52c189de52c3104808417b043ed2cd41.jpeg

     

    image.jpeg.85883a6a4a16a067f8120bc95e03bd41.jpeg

     

    Удайпур

     

    Озоваваме се в Удайпур. Тук вече се усеща по-.. модерен привкус. Хотелът си е обзаведен по европейски. Цените стават по-високи. Обслужването се усеща, че е ориентирано към туристи. В общи линии почваме да осъзнаваме, че по-автентичната част ни допада повече. Поради промяна в плановете ни се получи така, че 2 вечери бяхме в различни хотели. В първия поддържан от младо семейство домакинката ни заля с изключително много информация какво къде кога да видим. Като дори ни даде и изпринтен списък със забележителностите. Настанихме се и отидохме на вечеря до езерото  Пичола. Избрахме си ресторант Harigarh и като видяхме масите тип ъммм легла може би трябва да ги назова на ръба на терасата до езерото се поблазнихме там да седнем. Уф, много неудобно за дървета като нас. През цялото време се чудехме къде да си денем краката. Отделно има малка поставка за храна и част от чиниите ти ги оставят на самото легло... дето мнооого крака преди теб са били там 🤪 Не си спомням дали тук се случи или на някой от следващите модерни ресторанти се случи, но накрая им казах, че съм очаквала „more spicy“ и бяха доста шокирани. Едно лирическо отклонение – моя милост люто не ядеше, но решавайки, че ще ходи в Индия и подплашена от разни мнения, че там нелюто няма , реши да се подготви. С цената на малко сълзи и сополи, привикнах. И да ви кажа на мен лично ми беше малко нелепо да слушам останалите туристи да се молят храната им да не е spicy. Все пак си дошъл в Индия това е част от преживяването. И честно казано попадайки в по-развитата и туристически ориентирана част на Раджастан, бяхме малко разочаровани от това, че виждайки те турист те лишават от автентичното люто. Приятелят ми бързо се научи да им казва „Not foreigner spicy, I want Indian spicy“. В зависимост от ястието, на някои места ми идваше нагорно тяхното spicy, но като цяло си беше ок. Край на лирическото отклонение. След ресторанта се отправяме на нощна разходка като минаваме през стъпалата покрай езерото и отиваме към Jagdish temple, който почита бог Вишну. В храма сме може би някъде след 9:30 вечерта, вътре е пълно с хора, светлини, музика. На празник прилича. Докато се оглеждаме на стъпалата отвън минава жена и раздава малки хапки на всички.. с пръсти. Хапваме и ние. Оказва се сладко и след това приятелят ми тръгва да я търси за да я пита от къде да си купи и той 😅. Индийско барфи – млечен десерт. За наш късмет съответната сладкарница работи. Тук вече схващаме, че думата misthan e знак за сладко. Продавачът бърше потно чело и след това с пръсти слага в кутия каквото сме избрали. Ммм да.  Така е в Индия. Мусих се малко, ама ядох.

    image.jpeg.9c3ab655d68222c55b245f3512c5bf1c.jpeg

     

    image.jpeg.e1b63db13a72fdc0e4669b1061429ef8.jpeg

     

    image.jpeg.76aa98330d0dc93acfabfdce6e454316.jpeg

     

    image.jpeg.f2a0e08a54e4eacc095f72856b2bf943.jpeg

     

    image.jpeg.fff2b7f7f6c10be1089f192334d0d920.jpeg

     

     

    На следващия ден .. пих един лопедиум за всеки случай 😁 След това се преместихме в другия хотел, само оставихме багажа и се запътихме към Дворецът. На втората пресечка от хотела ни пресреща индиец и казва: Ооо вие сте отседнали при нас, в Moustache. Ние потвърждаваме и той продължава като разбирайки, че сме от България, в Европа, започва да казва , че има познати в Полша и точно сега тече приготовление за сватба „ей там“ и ако искаме да го последваме. И що пък да не го последваме. Свиваме вече по няколко улички и аз осъзнавам, че нещо не е наред с това „ей там“ и почвам да се муся, че не искам вече да го следвам, щото не е в посоката на двореца. Както и да е, стигаме крайна дестинация и той почва да сочи нещо от другата страна на езерото, там били приготовленията. Ние естествено осъзнаваме , че нищо няма там, но пък където сме се оказва магазинът на съответния човек, който ни моли учтиво да влезем да разгледаме. Хайде да не го обидя мятам едно, две очи и се измъквам бързо. Поне не ни преследва. Посмяхме се малко след това как му се вързахме 😄

    Стигаме до двореца (най-големият в Раджастан) и понеже знаем от Джодпур, че с гид е по-добре да се обикаля отколкото с аудио такъв, си наемаме и гид. Тук обаче парите се плащат на ръка на гида, няма бележки или нещо официално. Отвън се забелязва влиянието на различни архитектурни стилове.Показва ни къде са се водили битките със слонове. На входа също има и имитация на слънце, което хората са можели да гледат в дъждовни дни. Вътре също има изработена от злато емблема на Богът Слънце, където пак може да му се кланят. Като цяло всички от династията са изобразени със слънчев ореол покрай главите. (Май се води, че са наследници на Богът Слънце, или поне негови последователи).Вътре обиколката започва с военна история – ризници, оръжия.. Гидът ни споменава, че тук е сниман и филм от поредицата за Джеймс Бонд. Изкачвайки се стигаме до върха на двореца в отворени градини, където гида ни задава въпрос дали ни прави впечатление, че сме на върха на двореца, а пък има дървета и така разбираме, че дворецът е построен на/около хълм. Минаваме през женската резиденция, която е много цветна. Много детайли естествено не се запомнят... Този гид не ни остави много хубаво впечатление.

     

    image.jpeg.17f69f52e4627aba26f20530f3b9db5a.jpeg

     

     

    image.jpeg.0146aa902cdbfb3ba047c5d5104cdfbb.jpeg

     

    image.jpeg.24f936ccb32d8f7e7efa5bdf64fc1d3b.jpeg

     

    image.jpeg.c6cda864624414667ae70dae82e21971.jpeg

     

    image.jpeg.468d81ac21f4c067f5b21b901d52b3af.jpeg

     

    image.jpeg.b451085d0ac0280c4922b85a05a0f80d.jpeg

     

    image.jpeg.1a882cb0baa2c97be8bb7ecac095bdde.jpeg

     

    image.jpeg.db6d33784bf7105da10c422fbac6241f.jpeg

     

    image.jpeg.f6cce5f2d95546110bbee78487658dd8.jpeg

     

    image.jpeg.d4661d06e57c9d476de751d3dbc3ee35.jpeg

     

    image.jpeg.e178f19c0f32ae1c4efd244d09d3eda3.jpeg

     

    image.jpeg.5aa12f3f7001cdb8e41d435db2e52dd2.jpeg

     

    image.jpeg.9fd0dc80b94e95fc5d01c0576ab950a5.jpeg

     

    image.jpeg.5c9a96db6c0f94898d30e06ad156ba5e.jpeg

     

     

    След това отмаряме в хотела, който към момента е най-лъскавия от престоя ни в Индия. Но на нас не ни харесва. Най-хубавото е че има дърво до прозореца, на което има накацали много орли. Същото това дърво ни скрива и гледката към езерото, но все тая. Търсим и къде да хапнем, като търсим нещо възможно най-автентично. Kitchens of Mewar Restaurant – oчаквано вкусно. Още ми е на мисъл ласито, което си поръчахме и не изпихме , тъй като ни се стори много рядко. Като цяло консистенцията му в първите дни беше доста плътна и не сме се съмнявали, че има вода. Тук малко се осъмнихме и като си тръгвахме не се сдържах и попитах - оказа се, че е без вода. Като излязохме от ресторанта беше страшна лудница. Бяхме се запътили към Sahelion-ki bari, което беше на 3+ километра и се чудехме за тук-тук, но то за пешеходци беше трудно да се измъкнат, камо ли за тук-тук и решихме да вървим пеш. С много бутане си проправихме път.

     

    Интересен факт, който пропуснах да кажа е че попаднахме в Раджастан по време на дни преди избори. Две партии се бореха за избори и често трафика се натоварваше от техни манифестации.

     

    По пътя към Saheliyon-ki-Bari минахме през улица, която явно беше на ковачите, като цяло едва ли минаваха много бели жени по-къси гащи оттам и малко ми стана некомфортно, но бързахме да преминем. По този маршрут попаднахме и на първия магазин с цени. Нямаше как да не влезем.  

     

    Saheliyon-ki-Bari – Градините на девойките. Махараната построява градините за жена си – да може да търси разтуха заедно с прислужничките се. Градините са малки поне по моите разбирания, но доста красиви. Според мен си заслужават посещението. Поддържани, чисти, с красиви фонтани. Най-красиво е езерото с лилиите и фонтаните във форма на слончета.

     

    image.jpeg.b409853a6175c2b26e3127b49034159c.jpeg

     

    image.jpeg.8accb93062f1d5a8b6756b50d3d47ba5.jpeg

     

    image.jpeg.733b5541e89fd20a104d4987e1263a64.jpeg
     

    image.jpeg.03517b3ce64a1f237868aa4ab56dd0ed.jpeg

     

    image.jpeg.67d0412e28db91fcdde6b463aed961d6.jpeg

     

    image.jpeg.3c4bef973fe4e00701157de5527840cb.jpeg

     

    image.jpeg.0a63184f9fca33c60c131162dc64e8ca.jpeg

     

    image.jpeg.e265202c01b17d360c1639f2e06c7b75.jpeg

     

    От тук трябва да ни вземе шофьорът ни за да ходим към Monsoon Palace за залеза. След входа за местността може да се възползвате от осигурен транспорт до двореца, не се ходи пеша заради диви животни. Или да се заплати за собствена кола. 1200 рупии платихме за 2ма човека и колата. За нас не си заслужаваше. В самия дворец няма кой знае какво да се види, освен няколко препарирани животни, кратка история, че е замислен като обсерватория за да се наблюдават облаците. Ще чакаме залеза, който беше очевидно, че няма да нищо особено. Като цяло, за нас не си заслужаваше. Може би, когато времето е по-ясно, ще има по- впечатляващ залез.

     

    От тук бързаме към Bagore ki Haveli за танцувалната програма, която започва от 7, билетите започват продажба от 6, и трябва да сме там по-рано, тъй като наличността на билети не е сигурна. Може би към 18:20 се бяхме сдобили с билети и се оказа, че веднага трябва да влезем за да имаме прилични места. Ако посещавате, гледайте да не седите пред колоната. Ние не бяхме там, ама като гледах другите как си запушват ушите, ми дожаля. Самата програма беше интересна и си заслужаваше. Музика, танци, облекла от различни градове. Беше си впечатляващо.

     

    image.jpeg.088f9dbc0d8df49dd20a4486253269f9.jpeg

     

     

    image.jpeg.016dedaeb8a097b5d14dcc92e1af7b3b.jpeg

     

    image.jpeg.6d843172af200cdc6c5f3fb33bf53b77.jpeg

     

     

     

    В хотела си имаме ресторант, където ще и вечеряме. Коктейлите бяха супер. Храната беше добре, ноооо чакахме основното си ядене над час и половина, вече минаваше 10, когато го получихме. Честно казано апетита ни вече беше минал. На доста места чакахме храната не малко, но това би всички рекорди. На сутринта закусихме. Нащракахме се на rooftop-a. Предстои ни пътуване към Пушкар. Но за това в следваща част, ако събера сили. Грам не съм си представяла, че толкова ще пиша за Индия, камо ли няколко части. А ми се струва , че много неща спестявам. Ех, тази Индия...

     

    image.jpeg.f11e69ed09852d6c909b73e55e89ecb0.jpeg

     

    image.jpeg.5e5148432b8e37169513eb0c2b2da85d.jpeg

     

    image.jpeg.45117b688a172c592b237182d1287614.jpeg

     

     

     

     

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Много увлекателно! Дано скоро има продължение, очаквам с нетърпение.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.