индия

Индия по магелански /кратката програма/ - част първа - от Агра до Пушкар

Когато @krasen_denev пусна темата "Търся спътници за пътешествие в Индия", едва ли си е представял, че ще събере цял автобус желаещи. Обаче точно така се получи 😃 Десет човечета се накачулихме на клона - кой за по-кратко, кой за по - дълго време. Оригиналната програма, сътворена от Красен и Мая е за 21 дни,  четири души се включихме за 10 дни и се прибрахме по-рано. Чудно пътуване се получи - много се смяхме и забавлявахме заедно, танцувахме на индийска сватба и какво ли още не. Ще оставя на Красен и Мая удоволствието да опишат логистиката - мисля, че така е честно, защото те поеха организацията и се справиха перфектно. А и имат още много какво да кажат и покажат - тяхното пътуване още продължава. Аз за пръв път бях в ролята на куфар , така че ще споделя гледната точка и преживелиците на куфара 😃

Вземайте пуканките, започвам.

******

Индия! Нищо не може да те подготви за нея. Миризми, звуци, гледки, храна, трафик, хора, култура – всичко е наситено, ярко и ангажира всички сетива. Всеки ще види в тази пъстра смес това, което търси - можеш да я харесаш или не, но не и да останеш  равнодушен. Имах късмета да я преживея в прекрасна компания по възможно най-безболезнения за бледолик турист начин и да ми остави прекрасни спомени.

Поглъщах я на бързи, жадни глътки, които едва сега започвам да осмислям и преглъщам. 10 дни на бързи обороти. Места, случки и хора се смесват и разбъркват в главата ми, но не спират да ме усмихват.

Началото

****

Културният обмен започва още в самолета. Съседката ми по място е индийка и още преди да кацнем в Делхи съм наясно с особеностите на индийските сватби, видяла съм снимки от нейната, разменили сме телефони и дори със спътничката ми Албена сме поканени на сватба, когато някой от роднините на новата ни приятелка се зажени. Индия започва да ми харесва още преди да съм я видяла.

****

Ден първи – Агра- Taj Mahal

Кацаме в Делхи рано сутринта и директно от летището тръгваме към Агра. 

Минавайки по улиците на Делхи и нататък по пътя към Агра ми прави впечатление, че е много по-чисто отколкото съм очаквала. Дори и в по-малките населени места, през които минаваме улиците са изметени, а боклукът или е прибран, или струпан на купчини отстрани. Пътищата също са много добри, само трафикът стряска. Участници в движението има всякакви – коли, автобуси, мотори, трактори, камиони, крави. Клаксонът е основен инструмент при престрояване, разминаване и изпреварване, дори кравите реагират на него.

В Агра ни посреща гидът ни Сал и поемаме към Тадж Махал. Целим се да посрещнем залеза там, затова първата ни гледна точка е откъм отсрещната страна на реката, където  е трябвало да бъде построен негов близнак, но от черен мрамор  – проект, който така и си остава неосъществен.  

Когато малко преди залез заставаме пред портите на самия Тадж Махал, ченетата ни увисват. Трудно се описва нещо подобно. Построен е в периода 1632-1653 като гробница на Mumtaz Mahal – любимата жена на владетеля Shan Jahan, а според легендата, след построяването му ръцете на работниците са били отрязани, за да не могат да сътворят друга такава красота.  А красотата е неземна: съвършена симетрия, игра с перспективата, фини дантели от бял мрамор, украса от скъпоценни и полускъпоценни камъни, вградени в мрамора… Залезът идва и обагря белият мрамор в златисто, допълвайки съвършенството. Излишно е да споменавам, че се счупихме от снимане и позиране от всякакви ъгли, а гидът ни се оказа и талантлив фотограф, който увековечи присъствието ни в поредица от фото сесии. 

Вечерта завършва в традиционен ресторант и първа среща с автентичната индийска кухня. За мен, Марти и Вера, които нямаме проблем с лютото е истинско пиршество, но останалите още тук разбират, че е трудно да обясниш на индиец какво значи “no spicy”.

****

Ден втори – Агра – Агра форт - Chand Baori Stepwell, Abhaneri

Вечерта сме установили, че прозорците в хотела не се отварят, причината разбирам на сутринта. Слизам рано-рано пред хотела да изпуша една цигара с кафето и виждам маймуните подскачащи по покривите наоколо. Охраната ги гони с нещо като запалка за газов котлон, а после идва при мен и охотно започва да ми разказва за семейството си, за сватбите и други неща от живота. И снимки, и клипчета показва, разбира се. Задобрявам в сватбените обичаи (не подозирам, че още тази вечер ще танцувам на сватба).

Когато всички сме готови, освобождаваме хотела и се отправяме към Агра форт. Скритият зад стените му дворец  вече  не се обитава от махарджата и е отворен за посещение от туристи. Мебели няма, но и така е много красив. Не знам как е сега, но в миналото махараджите са имали хареми – първата официална жена се нарича махарани и е шефка на всички останали, останалите жени се наричат рани, а тези, които нямат официален брак с махараджата – конкубини. Съответна едната част от двореца е за махараджата и официалните му съпруги, а другата – за конкубините от харема. Стаите,  в които махараджата се е срещал и забавлявал с дамите си са снабдени със специална охладителна система – стените са кухи и между тях е пускана да тече вода, която да охлажда помещението. Състезаваме се с голяма група момичета, като се стараем да ги изпреварим по трасето, за да видим съответните зали празни. Изведнъж осъзнаваме, че не само индийците са интересни на нас, но и ние сме атракция за тях – различни групи хора молят да се снимат с нас и са много доволни като се съгласим.

Следва посещение в работилница за изработка на мраморни изделия, в която, както ни уверява гидът, работят наследници на строителите на Тадж Махал и използват същата технология за обработка и вграждане на полускъпоценните камъни. Всичко се прави на ръка, интересно беше да го видим, но силно ги разочароваме като не купуваме нищо от магазина. Всъщност за една бройка да купим миниатюрни копия на Тадж Махал, уж от мрамор, но след като едната се чупи в ръката ми, докато я разглеждам, се отказваме от покупката.

Толкова от Агра. Поемаме към следващата дестинация – Рантамбор, където сме планирали да посетим едноименния национален парк на следващия ден в опит да видим тигри в естествена среда.

Пътьом посещаваме Chand Baori Step well, Abhaneri – може би най-внушителният стъпаловиден кладенец в Индия, сцена на доста Боливудски клипове. Общо около 3500 стъпала водещи към водата долу. За съжаление в момента не може да се слиза по тях, не ни разрешиха и снимка с магеланското знаме.

На тази снимка има 10 магеланци. Познайте кой кой е 😃

В попътен ресторант попадаме на приготовления за сватба. Изобщо, уцелили сме сезонът на сватбите - времето още не е много горещо и хората масово го използват, за да си направят сватбените тържества. 

На сватба попадаме и в Рантамбор. С навлизането в селото минаваме покрай голямо, украсено пространство, където тече тържеството, а малко по-късно процесия сватбари минават по уличката пред хотела ни и включват и нас в танците. Голям купон! /Клипче не мога да кача тук, но се справяме доста добре и сме високо оценени от сватбарите/.  Взаимно сме доволни от културния обмен – те снимат нас, ние тях и за двете групи е изживяване. Само ранното ставане на следващия ден ни спира да се присъединим към сватбата.

******

Ден трети – Рантамбор – Джайпур

Денят започва преди изгрев слънце – товарим се в джиповете и поемаме на сафари в националният парк Рантамбор. Надяваме се на тигър, знаем, че шансът да видим такъв е най- голям в сектори между 1 и 6, но нас ни карат в сектор 10. Джиповете са се струпали на едно място и водачите сочат нещо в далечината между дърветата. Тигърът спи и едвам се вижда /всъщност до последно не бях убедена, че петното, което сочат е тигър/, а ние всички чакаме да се събуди, за да мине покрай нас на път до водоема. Да ама на него не му се става. След 15-тина минути висене правим една обиколка на сектора за малко разтуха с няколко елена, антилопи, пауни и птици. След африканското сафари това тук ми се вижда като обикновена разходка с джип, добре поне, че на връщане джипът излиза от пътеката и минава в гръб на легналото животно, за да се уверя, че наистина е тигър. Така и не дочакваме да се събуди. Утешаваме се с обилна закуска в хотела и поемаме към Джайпур.

Отказваме обяд в предложения от шофьора ресторант, спираме само да се освежим и да му дадем възможност да пие един чай, че му стопихме лагерите от шофиране с натоварената ни програма. Докато го чакаме отново ставаме звезди – собственикът на мястото моли Марти да каже нещо на индийски, за да го запише и изпрати на сестра си. Обясни, че я кани на вечеря. Следват няколко сухи тренировки и запис, а всички местни, че и ние, сме се струпали и умираме от смях. Човекът не мирясва, докато не направи запис на всички ни, произнасящи въпросната реплика. Голяма забава, не спираме да се кискаме докато пътуваме към Джайпур.

Пристигаме в Джайпур в късния следобед. Градът е столица на Раджастан с население около 5 милиона души. Наричат го Розовият град, заради цвета, в който са боядисани сградите. Тук имаме нов гид – изтупан застаряващ плейбой с къносана коса и мустаци и малко гребенче в джобчето на ризата, с което ги приглажда отвреме – навреме. Много се гордее, че е от кастата на воините и управниците /втората по важност каста в йерархията/, както и с производителността на индийските мъже. Гордо обявява, че до края на годината Индия ще надмине Китай по брой на населението, а когато разбира, че населението на България е около 6.5 милиона му става мъчно за българските мъже и съветва да пият топло мляко вечер, както правят индийците 😃

Обиколката започва с впечатляващата открита обсерватория Jantar Mantar, построена от махарджа Джай Сингх II в началото на 18-ти век. /Този същият е наредил да боядисат града в розово за посрещането на британския принц Албърт, както и в негова чест е построил музеят Албърт Хол/.

Следва Градският дворец, в който и до днес живее махараджата на Джайпур. Голяма част от двореца функционира като музей, в останала е резиденцията на махараджата и семейството му. Настоящият махараджа е 25 – годишен симпатяга, прецених го като подходяща партия за дъщеря ми. Дворецът е прекрасен, в една част от него е разположена нещо като галерия на художници и занаятчии, в която можеш да видиш как се рисуват миниатюри и да си купиш някоя.

Спираме за нощни снимки пред музеят Албърт Хол /построен в чест на принц Албърт и понастоящем изпълняващ функцията на национален музей на щата Раджастан/, който вечер е впечатляващо осветен.

Последната забележителност за деня е хотелът ни – абсолютно попадение в стил дворец - бляскава фасада, изрисувани стени и тавани, мраморни подове. Ще си живеем два дни като махараджи и махарани. В ресторанта на откритата тераса на покрива има програма с традиционна индийска музика и танци /включваме се частично в програмата/. Храната е супер, а някъде в града започва заря, която приемаме като личен поздрав.

****

Ден четвърти – Джайпур

Денят започва с Амбър форт – впечатляващо укрепен дворец, който е бил седалище на махараджата и столица на Джайпур преди построяването на Градския дворец. Достъпът до него се осъществява пеша, с тук-тук или на слон. Интересни са апартаментите на съпругите и жените от харема – за да не ревнуват една от друга, всички апартаменти са били еднакви, а до всеки от тях е имало таен вход, така че махараджата да може да посещава тайно всяка от любимките си, без да събужда ревността на останалите. Започва да ми изглежда, че са мислили за това много повече отколкото за всичко останало.

На отсрещният хълм е разположен Nahargarh Fort – крепост, построена за уединение и защита, от която се разкрива великолепна гледка към града.

Дълга и висока стена /подобна на Великата китайска стена, но в по- малки мащаби/ опасва двата форта.

Амбър форт

Nahargarh Fort

Следващата спирка е Jal Mahal – Водният дворец. Разположен е в средата на изкуствено езеро и достъпът до него е само с лодки.

За финал заставаме пред впечатляващият Hawa Mahal, разположен непосредствено до Градския дворец и свързан с женските помещения в двореца. Основната функция на Hawa Mahal е била да позволява на жените от харема да наблюдават събитията в двора и градините на двореца, скрити зад филигранните каменни прегради на балконите, без да хората долу да могат да ги виждат. 

Завършваме деня с аюрведа масаж. Наумила съм си да го направя още преди да тръгна от София, а след като споделям плана си с останалите, и те искат да се включат. Избрала съм Kerala Ayurveda Kendra и още сутринта им пиша, за да запазя час за следобеда. Потвърждават ми, че могат да ни поемат, пращат ни и кола. Студиото е прекрасно, има аюрведа лекар, който препоръчва терапия на всеки индивидуално, след което те поема масажистка. Моята беше от Керала – щат известен като център на аюрведа лечение /май и останалите бяха оттам/. Бавно и методично ме разглобява на съставните ми части и после отново ме събира. За масажа използва някакво масло, после ме обработва с разтопено масло гхи, напои ме в него като поничка, но цялото ми същество се чувства релаксирано и благодарно след тази терапия. Всички излизаме от студиото с блажени физиономии. Красен не дойде с нас, но и него заварваме в хотела обръснат и сияещ – оказва се, че е посетил салон за красота, за да го обръснат, но в добавка към това са го поглезили и с масаж на лицето. Абе, Боливуд положение, с две думи. 

******

Ден пети – Пушкар - Джодхпур

Днес поемаме към Пушкар – нещо като Варанаси на Раджастан.

Тук е единственият в света храм на Брахман /едно от трите основни божества в хинду религията, останалите са Вишну и Шива/, а в свещените води на езерото хората от Раджастан разпръскват пепелта на покойниците си. Всяка година докарват и изливат в езерото вода от Ганг, затова водите на езерото се считат за толкова свещени, колкото и тези на река Ганг и градът е възприеман като еквивалент на Варанаси. Според гида, в езерото са разпръснати дори останките на двамата Ганди.

Градчето е много автентично и цветно преживяване. Пазарът се простира по продължение на главната улица, чак до далечния край на езерото.

Хиляди хора се стичат за поклонение в храма на Брахман.  Според хиндуистката религия Брахман е създателят на света, Вишну удвоява всичко, а Шива е разрушителят, който съдейства за преминаване от един цикъл в друг, за възраждане и обновяване. Легендата разказва, че тъй като Брахман си е взел втора жена, първата му жена го е проклела да има едно единствено място в света, където хората да идват да го почитат. Снимането е забранено в храма, успяваме да откраднем една фотка на излизане.

На път към езерото отново попадаме на сватбена процесия. Този път е само от страната на булката – десетки празнично облечени жени дефилират по уличката, на моменти спират и две по-възрастни церемониално развяват и подават пари на музикантите.

Пред водите на езерото Пушкар ни провеждат церемония за благоденствие и просперитет, правим и дарение. Мястото е магично – докато свещеникът чете и ние повтаряме мантри, хиляди гълъби се вдигат едновременно над водите на езерото, а кравите спокойно се разхождат и отпиват от водата. Настръхвам!

До вечерта успяваме да стигнем до Джодхпур, където се настаняваме в автентична хавела с открита тераса на покрива с гледка към форта. Мястото е в сърцето на стария град, уличките са тесни и се налага да оставим микробуса на паркинг долу и да се качим дотук с тук-туци.

А какво след туй се случи, скоро всеки ще научи 🙂